Истинската и фалшивата религия

Джонатан ЕДУАРДС

Решаващият въпрос за човечеството и за всеки отделен човек е следният: Кои са отличителните характеристики на хората, които са поели пътя към Бога? Или казано по друг начин: Какво по същността си представлява истинската религия? Каква трябва да бъде личната религия на човека пред лицето на Бога? Трудно е да се даде обективен отговор на такъв спорен въпрос. Толкова добри и толкова лоши неща съществуват паралелно в църквите и в отделния християнин, че признавам, има нещо много мистично във всичко това. Но такова трудно за разбиране съчетание съвсем не е нещо ново. Съвсем не е ново това, че една фалшива религия може да се разгърне по време на съживления, както и сред истинските вярващи да се появят лицемери. Смесването на фалшивата религия с истинската е най-силното оръжие на Сатана срещу каузата на Христос. Ето защо трябва да се научим да разграничаваме истинската от фалшивата религия - да правим разлика между чувствата и преживяванията, които служат за спасението и имитациите, които са външно привлекателни и благовидни, но лъжливи. Неумението да се прави разлика между истинската и фалшивата религия, води до ужасни последици. Например: Мнозина извършват фалшиви ритуали пред Бога, вярвайки, че Той ги приема, когато всъщност ги отхвърля. У мнозина Сатана създава измамно чувство за състоянието на техните души. Така той ги погубва за вечността. Той ги въвежда в заблудата да си мислят, че са изключително святи, докато в същото време са най-безочливи лицемери. Сатана съсипва вярата на истинските вярващи. Той я изопачава и ги кара да охладнеят в своите религиозни чувства. Други пък обърква с големи трудности и изкушения. Откритите врагове на християнството се чувстват поощрени, когато видят Църквата така покварена и объркана. Хората вършат грях зад прикритието на илюзията, че служат на Бога. Така те могат да грешат без задръжки. Сатана разделя Христовите хора, като ги изправя едни срещу други. Християните се карат помежду си с голяма разпаленост, която вземат за духовна страст. Християнството се свежда до безполезни препирни. Когато християните видят ужасните последици от приемането на фалшивата религия за истинска, душите им стават неспокойни, не знаят накъде да се обърнат и какво да мислят. Мнозина започват да се съмняват дали има нещо вярно в християнството въобще. Разпространяват се ересите, неверието и атеизмът. Поради тези причини жизненоважно е да направим всичко, което можем , за да разберем същността на истинската религия. Докато не направим това, не можем да очакваме никое съживление да бъде трайно и ще постигнем малко добро с религиозните дискусии и дебати, защото няма да знаем за какво по-точно спорим. Учението на ап. Петър ни казва, че истинската религия се съдържа главно в осветените чувства, като набляга на духовните чувства на любов и радост. Кой би могъл да отрече, че истинската религия се състои главно от чувства - от бурни и енергични проявления на волята? Религията, която Бог изисква от нас, не се съдържа в слабите, бледни и безжизнени стремежи, които едва ни извеждат от състоянието на безразличие. Истинската религия е нещо могъщо и нейната сила въздейства първо на сърцето. Затова и в Писанието истинската религия е наречена "силата на Божественото", за разлика от външните проявления, които са само форма "имащи вид на благочестие, но отречени от силата му"( II Тимотея 3:5). Ето защо мнозина чуват Божието Слово, в което се говори за безкрайно важни неща - за Бог и Христос, грях и спасение, рай и ад - и въпреки това никаква промяна не става в техния начин на мислене и поведение. Словото не е докоснало техните чувства. И наистина смело мога да кажа, че никоя духовна истина не е променила човешкото мислене и поведение, ако не е събудила чувствата на човека. Нито един грешник не е почувствал стремеж към спасение, нито един християнин не се е отърсил от духовния хлад, ако не е успял да почувства истината дълбоко в сърцето си. Такова е значението на чувствата!