ВСЕКИ НА МЯСТОТО СИ

През единадесети век крал Хенри Трети от Бавария се уморил от дворцовия живот и напрежението от управлението на страната. Тогава се обърнал към игумена на един местен манастир, който се казвал Ричард с молба да бъде приет за послушник и да прекара остатъка от живота си в манастира.

“Ваше Височество,” казал Ричард, “разбирате ли, че обрекът, който трябва да направите за да се присъедините към нас е обрек за покорство? Това ще бъде много трудно за вас, тъй като досега вие сте бил крал и сте свикнали не да се покорявате, а да Ви се покоряват.

“Разбирам,” отвърнал Хенри, “Обещавам, че през остатъка от живота си ще Ви бъда покорен така както Христос Ви води.”

“Тогава ще Ви кажа какво да направите”, казал игуменът Ричард, “Върнете се на трона си и служете верно на мястото където Ви е поставил Бог.” Когато крал Хенри умрял, някой написал за него следните думи: “Бидейки покорен, кралят се научи да управлява”.

Понякога, когато се уморим от задълженията и отговорностите ни и ни изглежда като че ли не можем да изплуваме от водата за да си поемем глътка въздух; когато започне да ни изглежда невъзможно да се справим със всичко, което се изисква от нас, би ни помогнало да си спомним, че Бог ни е посадил на определено място поради определена причина и както от крал Хенри Трети, Той очаква от нас да бъдем добри работници, родители и служители. Христос очаква от нас да бъдем верни там, където сме и в нашата работа и в нашето служение в църква.

Ние се нуждаем от смелост и смирение за да се учим да постъпваме според онова, което Бог ни казва. Но когато следваме Неговите указания, животът ни се превръща в серия от вълнуващи събития и ние ставаме свидетели на великите неща, които Господ върши в отговор на молитвите ни.

Защо е толкова трудно да чакаме…

Уенди Биъри, 19.04.2005

Едно от най-големите предизвикателства в живота е и най-трудното. Често възприемаме живота като незабавно удоволствие. Искаме това, което искаме, и го искаме веднага! Затова микровълновите фурни и дебитните карти са толкова популярни. Искаме нещо и го имаме.

Както обикновено, Божието царство се основава на принципи, различни от човешките. Пред нас, които се наричаме вярващи, стои голямото предизвикателство да живеем в свят, където не всичко, което искаме, ни е полезно, защото служим на Бога и Той избира да ни обучава, като използва учителя, наречен Чакане. Докато се наслаждаваме на удобството, характерно за живота ни на Земята, би било добре да си припомним, че духовният ни живот може да не е свързан с удобствата.

Да чакаме нещо, означава, че НЕ контролираме обстоятелствата

Аз обичам да ръководя, но когато трябва да чакам, отстъпвам ръководенето на някой друг. Дори когато възрастната жена на опашката в магазина брои стотинките си, докато аз неспокойно обмислям как по-бързо да мина, за да се отправя към следващата си среща, или пък когато стоя в ужасяващото движение на Околовръстното шосе и не мога да бъда в пълно самообладание. Открила съм, че в напрегнати моменти като тези е хубаво да си поема дълбоко въздух, да си повторя, че не е дошъл краят на света, и да разбера, че не трябва да контролираме обстоятелствата, за да имаме мир и радост.
Така се случват нещата, когато чакаме Бога. Осъзнаваме, че нищо не можем да контролираме в живота си, и от това не ни става приятно. Възможно е да откликнем с мир и приемане или да се свиваме в нетърпение и да се борим с факта, че трябва да чакаме.

Когато чакаме Бога, може да си мислим, че изглеждаме глупаво пред другите.

Ние като хора сме надарени да подреждаме и да манипулираме всякакъв вид неща. Понякога ни изглежда така, че Бог се движи бавно. Хората около нас се съмняват във вярата ни или пък се чудят, че има неправилни неща в нас. А ние не искаме да изглеждаме глупаво. Всички сме научили, че ключът към успеха е “да правиш нещо”. Чакането може да изглежда като губене на активност.
Сещам се за историята на Авраам, според която да не чакаш Бога, а да се опитваш сам да подреждаш живота си, е опасно. Авраам е богоугоден мъж, пълен с вяра. Приятел е на Бога. Напуска дома си и тръгва да пътува към неизвестна земя. Той допуска някои грешки по пътя, но продължава да върви и не застава срещу Божия план. Вероятно Авраам започва да губи търпение. Вижда, че напредва във възрастта, а жена му не става по-млада. Може би се е чудел какво другите хора мислят за него. Може би се е чудел дали чува правилно Бога!
Авраам решава да вземе нещата в свои ръце. До определен момент е покорен на Бога – пътува, чака. После решава да се справи сам с проблема – бил с една от прислужниците на жена си, като се надява, че тя ще му даде сина, който той толкова време е чака... Неговият план е успешен, но пагубен. Понеже не може да дочака Бога, той причинява конфликт в дома си, в целия лагер и в нацията. Сигурно, когато Бог подарява Исаак на Авраам и Сара, сърцето на Авраам е плакало, защото Исмаил е живото доказателство, че Авраам не дочаква Бога.
Какви скърби изпълват сърцето на Авраам, когато отпраща Агар и Исмаил! Какво страдание му причинява нетърпеливостта! Но благодатта на Бога продължава да се излива в живота на Авраам... Неговата благодат ще работи и в нашия живот, когато се движим напред и се покайваме. Мисля си обаче: какви благословения изпускаме, когато не дочакваме Бога!

Съпругът ми и аз искахме да дойдем в България веднага щом завършим колежа, но нашите наставници не ни позволиха. През това време израснахме духовно. Винаги когато мисионер идваше в нашата църква и говореше за това, че има нужда от повече работници на мисионерското поле, ние се разстройвахме. Бог ни беше призовал за това, но не разбирахме защо трябваше да чакаме.
Сега разпознаваме Божията мъдрост и добрина, с която Той ни предизвикваше да чакаме, докато дойдем в България. Нашето пристигане беше най-сладката дата, която чакахме. Все още не сме се покаяли, че се опитвахме да изпреварим Бога и да не чакаме Неговото време. Бог ни въведе в ново ниво на упование в Него.

Трябва да продължим да се учим да Го чакаме! Но ако сме благословени с покорство, тогава чакането ще е по-лесно.


Източник: Евангелски вестник

Как да чуваме Божия глас?

Това изисква чудо, както за изцелението. Само Бог може да се открие.Колкото и силно да желаете, сами нищо не може да постигнете.
Бог иска да бъде с вас и иска вашия живот, да бъде лесен.
Всеки ден аз самият съм предизвикан да живея по начина, по който поучавам.
Подчинението е в сърцето, а покорството е физическото проявление на подчинението. Ако обичаме Бог, ще Му се покоряваме и ако Го познаваме, ще Му се покоряваме на Неговото Слово /писано и говорено/.
Проблема е, че много от нас, не чуват говореното Слово.
За да чуваш Божия глас, е важно, да имаш правилно отношение, в сърцето си.
Не е начина, да изпитваме Бог.
Има само една причина, за да чуваме Божия глас - когато искаме да изпълняваме говореното Слово.
Ако ли не - не питайте, защото ще си създадете проблеми.
Екл.5:1-3
"Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;
3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи."
Те всички ще се срамуват поради люде, които не могат да ги ползват Нито да бъдат помощ или полза, но са за срам и дори за укор.
Римляни 10:17
"И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово."
Ако Бог ти каже нещо вярата ти ще се издигне като планина.
Той наистина ли иска да ни говори?
Йоан 10:27
"Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват."
Йоан 10:2
"А който влиза през вратата, овчар е на овцете."
3Царе 19:11-12
"И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;
12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас."
А как звучи Неговия глас?....Като мисъл. Бог говори гласно при дадени обстоятелства, но това не е обчайния начин на говорене.
Има три източника на гласове
1.Бог
2.Сатана - не става въпрос за дявола, а за глас на един от падналите ангели.Сатана може да бъде само на едно място в определено време.
3.Твоето въображение
Гласа на сатана звучи:
-високо, рязко-като силна висока мисъл
-спешно, принудително, натрапчиво "извърши го сега" - създава такова чувство, бързай да го извършиш, преди да си променил решението си, преди Бог да ти говори.
-противоричи на писанията, използва ги не на място, съвсем мъничко ще промени истината /той не е глупав/. Ще ти говори със съвсем мъничко отклонение. Започва с една мъничка лъжа и с времето става все по-голяма и по-голяма.
Гласа на Бог:
-меко
-нежно
-няма нужда да се втурнеш /Бог ни дава време, с някои изключения/
-съгласно със Словото
-изпълнено с мир и уверение, че е Той
Две неща за дявола
-той не знае вашите мисли. Ако искате да говорите на дявола, трябва да го изговорите на глас. Той разбира какво мислиш само като те погледне. Той не знае бъдещето.Един дяволски предсказвач не може да предсказва като Божий пророк и някои от предсказанията /злополуки/ сам си ги изпълнява.
1Кор.2:8
"Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата."
Никой от управниците на този век не разбира истината.
Дявола си мислише, че е победил, когато Исус умря на кръста, но целия ад бе шокиран при възкресението на Господа.
Ако знаеха предварително какво ги чака, нямаше да Го убият.
Ние не трябва да следваме само желанията на нашето сърце /да не уповаваме само на чувствата/.
Пр.14:12
"Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт."
Еремия 17:9
"Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?"
Не трябва да се доверяваме много на чувствата, но Бог използва нашите чувства, за да ни насочва.
Каква е разликата? - Съвсем малка и е нужна практика, за да се разпознае.
Божието водителство.
Пътища за разговор с Бог.
1.Желание да правим това, което Той казва
2.Писаното Слово
3.Пророци-истинските пророци са малко на брой
-лъжливи пророци
Бъдете много вничателни. Много са лъжливите пророчества.
Чрез дарбата-разпознаване на духовете, можем с физическите си очи, да видим духовете.
Да се научим да различаваме Божия Дух от нашите плътски желания /плътта ни/.
Когато нещо е изговорено от човека, там е мъртвило.
Изговореното Слово от Духа носи в себе си свръхестествен живот.
Тези, които имат в себе си дарбата за разпознаване на духовете, да потвърждават или да отхвърлят пророчествата.
Първо гледаме живота на пророка. Ако има Божии плодове в своя живот, слушайте го.
А плодовете могат да бъдат добри и лоши.
Бог общува също чрез сънища и видения. Разликата между сън и видение е че сънят идва от Бог, когато спиш, а видението когато си буден.
Дявола и твоето въображение също дават сънища и видения.
Разликата:
Бог говори много ясно, съня остава с вас и вие ще знаете, че това е нещо специално. Съня обикновено идва с тълкование. Ако не знаете какво означава, говорете със зрял християниня, за да го разтълкува.Тези сънища не са нещо постоянно.По-често сънуват пророците.
Ако има сън, който произвежда страх-от дявола е.
Бог или дявола-направляване или объркване, благословия или проклетия.
Болестта и смъртта не идват направо от Бог при един праведен вярващ.
Исус ги понесе на кръста, не за да ни ги даде отново.
Има едно голямо обстоятелство, което да ни служи като водителство-така наречената "отворена врата". Например молил си се на Бог, да ти даде работа и получаваш работа.
Въпроса е кой ти е отворил вратата?
Основен принцип в християнския живот е че Бог има няколко нива за Неговата воля.
Римл.12:2
"И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."
-добра
-благоугодна
-съвършена
На друго място се споменава нещо подобно, където сеячът сее семето си.
Нека да живеем в Неговата съвършена воля. Това значи, да загубим всичко свое.
Когато има една отворена врата, има и още една, и една затворена, и още една...
Когато ходиш в Божията съвършена воля има пълно снабдяване-духовно, финансово и т. н. и само с едно докосване човек се изцелява и хора стават на крака от инвалидни колички.
Бог няма да позволи това да стане случайно.
Ако се изправиш и Го питаш:"Какво искаш аз да направя?"
Той може да ти каже-виждаш ли тази затворена врата-отвори я и премини през нея и виж какво има.
И дявола и Бог могат, да отварят врати.
1Царе 16:6-7
"като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.
Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце."
За съвършената Божия воля и как се отварят врати.
Седем отворени врати минават и Самуил пита:"Присъстват ли тука всичките ти чада?"
-И той рече:"Остава още най-младия..."
И Господа каза:"Стани, помажи го, защото той е".
Самуил попита има ли затворена врата, пропусната.
АКО ИМАМЕ СИЛА И ПОМАЗАНИЕ ЗНАЧИ СМЕ В СЪВЪРШЕНАТА БОЖИЯ ВОЛЯ.
6.Да бъдем убедени или заставени от Святия Дух.
Йов 32:18
"Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска."
Бог ще вложи Неговите думи, дълбоко в теб и те горят, ти искаш да ги изговориш, защото те горят. Това е Бог, Той иска да говориш.
7.Да забременееш с видение /Йон Ги Чо/-като семе вкоренено вътре в теб.
8.Безкрайно говорящ Бог, Той общува по безкраен начин от възможности.
Не ограничавайте Бог, Той може да ви говори по безкрайни начини.
Пречки
-грях
-не слушаме
-отклоняваме се
Бог казва за Израел:"Защото говорих, а никой не Ме чу"
Да чуваме Бог!
-Да молим, да искаме /нямаме, защото не сме искали/.
Израилтяните бяха излъгани от гледачите, защото не се допитаха до Бог.
Ние също не Го чуваме, защото не питаме.
А защо не питаме - от страх.
Посвещение:
Ерем. 29:11-13
"Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.
12 Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам.
13 И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце."
Ако Го търсим с половин сърце, няма да намерим половин Бог. Само ако Му дадеш цялото си сърце, Той ще те научи - вяра и риск.
Това е голямото! Искате ли да чувате Бог? Готови ли сте да поемете риска,
риска да сгрешиш, да изглеждаш глупав за Исуса?
Някои казват не аз не искам, да изглеждам глупаво.
За да се научим как звучи Неговия глас, трябва да знаем и как не звучи Неговия глас.
За да чуваме Неговия глас, трябва да познаваме добре своето лично въображение.
И след като си рискувал стотици пъти, ти вече знаеш как не звучи Неговия глас.
Не е лесно, но ще стане и Бог иска да ви научи.
Ние ходим с вярване, а не с виждане. Вярата значи, че ти си сигурен в това, което вярваш.
Когато правиш нещо с вяра, не се страхуваш, не гледаш, ни на дясно, ни на ляво. Ти правиш това, което Той казва и ти знаеш, че това ще стане.
Ако Бог ти е казал нещо, но ти не си сигурен, как да направиш това нещо с вяра, със сигурност.
2Кор13:1
"Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа."
Потвърждение:
Вие не се нуждаете от потвърждение за всичко. Вие може да вървите с вяра, не със страх. За по-важните неща , като женитба, са нужни потвърждения.
1Йоана 5:6-8
"Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв; не само чрез водата, но чрез водата и чрез кръвта;
7 и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината.
8 Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни."
1.Духът - изговореното Слово.
2.Водата - писаното Слово.
3.Кръвта-свидетелдството на хората /кръвта/.
Пророчеството е потвърждение на нещо, което вече Бог ти е говорил.
Бог използва качествени свидетели, за да ти потвърдят Словото.
Лука 2:25
"И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва."
Те и двамата свидетелстват за Исуса.
Бог винаги има най-малко двама квалифицирани свидетели.
Бог използва и иска да използава хора, но избирайте, кого да приемате.
И когато се молим така:"Господи поради твоята милост, отговори ми"
и Той отговаря.
За да направите нещо, вие трябва да бъдете в Неговата съвършена воля.
Колко потвърждения ти са нужни-пет, десет, двадесет-Той ще ти ги даде.
Ще ти дава дотогава, докато си абсолютно уверен.
Ако имаме семейни проблеми /между мъжа и жената/ и знаеш, че партньора ти е избран от Бога, значи, че той /тя/ е най-съвършения, най-подходящия за теб от цялата земя.
След като той е съвършения за теб избор и има проблем, значи проблема е в теб.
"Татко аз не искам да направя грешка, кажи ми какво трябва да направя"
Не се оставяйте дявола за ви каже, че не чувате Божия глас!

Източник: тук

Покорството

Темата за покорството е засегната още в СЗ, където на много места Словото говори за покорство на Бог, власт, закон и т.н. Може бу най-оизвестният СЗ пример е текста от 1 Цар. 15:22: “.... Всизгаряния и жертвите угодни ли са тъй Господу както слушането на Господния глас ?”

Има 5 Гръцки думи за “покорство” (подчинение) използвани в НЗ:
1. peiqarcew (GSN 3280): да се подчиня на по-висока власт или личност, която я представя. Думата е използвана 4 пъти в НЗ.
2. peiqw (GSN 3982): да убедя, да се подчиня по убеждение. Думата е използвана 52 пъти в НЗ.
3. upakouw (GSN 5219): да чуя, да се подчиня. В Класическия Гръцки, това е дума, която описва слуга назначен да отговаря на почукванията на вратата на дома на господаря си. Това е картина на покорство и на постоянна готовност за подчинение. Думата е използвана 21 пъти в НЗ.(GSN 5226): Думата е използвана 1 път в НЗ.
4. upeikw (GSN 5226): да дам път или предимство на власт или управа; да се подчиня. Само 1 път в НЗ (Евр. 13:17).

Новият Завет ни учи да се покоряваме на:
1. Бога (ДА 5:29; Як. 4:7).
2. Христос (Евр. 5:9).
3. Словото (2 Сол. 3:14; 1 Пет. 4:17).
4. Евангелието (1 Пет. 4:17; 2 Сол. 1:8).
5. Истината (Гал. 3:1; 5:7; Рим. 2:8).
6. праведност (Рим. 6:16).
7. Божиите работници и стареите (1 Пет. 5:5; 1Кор. 16:16).
8. един на друг (Еф. 5:21).
9. управниците и властите (Евр. 13:17; 1 Пет. 2:13; Тит 3:1).
10. господарите (за слугите) (Кол. 3:22).
11. съпрузите (за съпругите) (Еф.5:22;Кол.3:18;1 Тим.2:9-15; 1Пет.3:1-9).
родителите (за децата) (Еф. 6:1; Кол. 3:20).