СЛОВО КЪМ ПАСТИРИТЕ

Пастирите трябва да се научат да са в хармония с Бог и с другите проповедници, защото когато пастирите станат несигурни, те започват да се бият и карат.
Запомнете: Единствената причина, поради която един пастир няма да стане и да каже това в което е убеден, е контролът. Контролиращият пастир е страхлив и няма доверие на никого, той е мнителен и търси винаги причина за какво да обвини много от хората си. Той не споделя амвона си с много хора, прави го с тези от които е зависим или може да извлече полза. Когато неговите хора завържат контакт с някого, той се страхува и се мъчи по всевъзможни начини да предотврати евентуални нови взаимоотношения. А когато някой подходи с добри чувства към него, той си мисли, че ще искат нещо и за това се държи на дистанция. Ето това е сигурен белег на контролиращия служител.
Лист хартия , който му казва, че той е ,,почитаем”, често го спира да се подчинява на Бог. Кой се интересува от лист хартия, на който пише, че сте почитаем? Не е ли достатъчно, че Бог ви е ръкоположил на небето? Познавам пастири, ръкоположени от хора, които нямат и капка помазание за тази работа, но знам за хора, които нямат документ за ръкополагане, но са пък избрани от Него за това служение. Това, че имате документ за духовен сан, и авторитетът ви е голям, не впечатлява Бог. Той търси пастири, които да са готови да дадат живота си за овцете. Ако вие не можете да го направите, без много да се замисляте, то нещо не е наред в служението ви. Истинският пастир ще си даде живота, без много да се замисли. Истинският пастир обича, а когато трябва да отдели безнадеждно болната го прави с любов. Спомням си, че скоро чух изказване на един от водещите пастири в страната. В същност той често си сменя призванието, един път се обявява като пастир друг път като друг служител. Той твърдеше следното: ,,Човек ако не знае чужд език, би си изпуснал благословението”. Тази гнусна лъжа излиза от дъното на ада. Мислите ли че Бог би потвърдил това? Ако ти не си готов да положиш глава и да умреш за овцете си, ще ти дам един съвет: Никога на се наричай пастир, и не позволявай на хората да те наричат така, защото не си такъв, а си наемник. Това, че пастируваш определен брой хора не те прави пастир. Това е дар от Бог и не се предава по наследство. Не казвам, че синовете на пастирите не биха станали и те такива, но много често сме свидетели и на злоупотреби. Скоро с един брат направихме една статистика. Разровихме се в повечето християнски деноминации и училища и констатирахме следното: На всички водещи длъжности, хората бяха роднини. Съпрузи, братя и сестри, зетьове и снахи, братовчеди, кумове и т.н. След това се поразровихме да видим парите които получават. Просто не можете да си представите за какво става въпрос! Ако един ден това се случи с мен, никога не бих проповядвал.
Запомнете: Контролиращите хора не слушат Бог. Те следват своите амбиции и планове. За това постъпват така. За жалост, както в света, така и в църквата днес шуробаджанащината триумфира. Кое е по важно – да се подчинявате на Бог или да се подчинявате на човек, който мисли че е Бог? Трябва да решите. Прекаленото покоряване е част от религиозната политика. Религиозната политика не е нищо освен дяволски контрол в църквата и фалшиво чувство за сила.
Запомнете: Последно време е. Нямате време да вървите по ваш собствен път. Нямате време да вървите по пътя на контролиращите личности и или на контролиращите църкви. Имате време да вървите единствено по Божия път.
Някои хора ще кажат, че ако защитавате такава позиция, не сте почтителен или се бунтувате. Не, вие просто отказвате да бъдете контролиран от определен кръг хора. Те ще ви нарекат ,,бунтовник”, но вие не сте. Вие сте в правилни взаимоотношения с Бог. Те ще кажат , че сте в гордост. Ще кажат, че сте много труден характер. Ще кажат, че не се покорявате. Ще кажат, че проповядвате погрешно. Ще пуснат слухове за вас, които няма да се верни. Ще се опитат да попречат на приятелствата ви с много хора. Тези обвинения идват, защото вашата сила, свобода, радост успех са предизвикателство към техния несигурен начин на живот, вяра и положението им.
Няма как да имате подходящи приятелски взаимоотношения с други служения, освен ако те не са сигурни и нямат собствени взаимоотношения с Бог. Ако те зависят от някой, който да им казва какво да правят, може да сте сигурен, че ще започне голям конфликт. Освен това повече от сигурно е, че те ще направят клеветнически изказвания за вас, защото несигурните хора се чувстват заплашени от всичко и от всеки. Несигурните хора винаги ще ви обвиняват в гордост. Те ще кажат: ,,Защо си толкова сигурен, защо си толкова сигурен в твоята вяра? Нещо не е наред?” Не, всичко си тип топ, но вие сте сигурни, те са несигурни. Несигурните хора винаги искат да живеят в страната на чудесата. Те се чудят на това и онова. Сигурните хора познават себе си и своя Бог.
КОНТРОЛЪТ

Пастирът

Доналд Джи

Стихът в Ефесяни 4:11 е забележителен с това, че той е единственото място в новия Завет, където се споменава за "пастири", макар този чин да е най-популярен днес в християнското служение. Главната задача на пастирът е да бъде "овчар" на Божието стадо. Когато в първи век вярващите започнали да се оформят в местни общества или "църкви", естествено е възникнала нуждата от някои, които да поемат отговорността и грижата за надзираване на стадото. Необходимо е било тези хора да се установяват там, където е било обществото, докато апостолите и другите служители е трябвало да пътуват от място на място. Не е имало църква, която да не е почувствала нуждата от такова служение. Винаги е имало необходимост от служители, които разумно и опитно да надзирават църковните събрания, за да става всичко "благоприлично и порядъчно", които да "държат вярното Слово" и "да могат да увещават", които да пазят стадото от вълци - "лъжливи учители". Също така се появява необходимостта от лична грижа за членовете във време на особени лични нужди. Всяка църква има нужда от нежната грижа за всички души, за които тези духовни водачи в дома Господен ще трябва да дават отчет. Над всичко това обаче главната им задача е да "пасат стадото", защото колкото по-добре нахранено е то, толкова по-трудно може да се поддаде на духовно боледуване. За да бъде успешно пастирското служение се изисква да е на лице истински дар от Бога; това трябва да се схване добре. Необходим е дар от Бога в ръководенето на събранията, за да се поддържа всичко "в Духа", така че неправилното и фанатичното да бъде забелязвано и отстранявано, а доброто и полезното да се насърчава, за да се поддържа потокът на благословение. Необходими са известни организаторски способности; изискват се търпение и тактичност за вникването в личните проблеми на отделните хора, които образуват едно общество. Извънредно важна част в пастирското служение са посещенията на домове и личности, обаче това изисква един истински дар, за да може човек добре да общува с различните хора и да им вдъхва доверие. За задоволяването на всички тези нужди в църквата, наред със специфичните дарби, е необходима още и всеотдайна любов към Божието стадо. Пастирът трябва да има сърцето на овчаря. Има ли го, непременно ще успее, но без него - не. То обаче е дар от Бога и над всички други белези, е най-сигурният признак, че някое лице е подарено от Христа на Църквата, за да бъде един от пастирите на Божието стадо. Щастливи са онези църкви, които имат верни пастири за назидаване на души, макар и без блестящи ораторски способности. Господ може да запълни тази нужда чрез някой друг от своите служители, обаче и най-бляскавите резултати от благовестието могат да пропаднат, поради липсата на благочестиви водачи, способни и готови да се грижат за новородените души. "Добрият пастир живота си дава за овцете" (Йоан 10:11). Това изявление на апостолът представлява най-великата мисъл за пастирското служение. Това е самата есенция на пастируването, защото добрият пастир наистина трябва постепенно да умира, за да живеят овцете. За лъжливите пастири е казано тъкмо обратното - те пасат себе си. Човек, който заема пастирски чин за своя лична облага: за пари, за слава или за положение, е най-голямото противоречие на дълбоката истина, на която се основава това служение. Между най-благословените дарове, с които Христос дарява Църквата, са и хората, за които Господ може да каже, че те са пастири според сърцето Му, които ще пасат стадото със знание и разум.