Показват се публикациите с етикет грях. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет грях. Показване на всички публикации

понеделник, 6 април 2009 г.

Вземаща любов


„И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон й каза: Стани, махай се!” 2 Царе 13:15

Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. (2царе 13:1-22) Тя била красива и той бил решен да я притежава и то веднага. Въпреки,че знаел че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незначителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта.
Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил използвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да нея беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да заключат вратата след нея.
Тази кратка история,в наши дни се повтаря всеки ден. В нашето така наречено свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят заедно без обвързване. Проституцията се разрешава с закони. Хомосексуалността е станала общоприет алтернативен начин на живот.

Запознаваш се с някого, когото харесваш и всичко е ясно – няма по-висши закони. Глупаво е да се обвързваш с закон. Важното е да получиш всичко, което искаш. Така всяка мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се води добър живот. И така, втурваш се като Амнон през глава в нещо, което се надяваш да ти донесе удовлетворение.Но това, което първоначално е изглеждало толкова хубаво, често в последствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение..то пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омраза. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо отблъскващ. От там вече има само една малка крачка до малтретиране, съдилища и дори убийство.

Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други извинения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят Писанията.
Трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло.(1 Сол. 4:3) и не е престанала да взема своите жертви.
Все още е вярно,че ще пожънем това, което посеем (Гал.6:7).
Все още е вярно,че пътят на престъпниците е неравен (Притчи 13:15б).
Все още е вярно,че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евр 13:4б).
Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор 6:9,10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр 21:8).
Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избягат и от физическите и психическите увреждания.
Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка до гибел.

Когато Бог ни заповядва да бъдем чисти, Той ни дава и силата , от която се нуждаем , за да останем чисти.(Пс 68:35). Невинността не е просто отсъствие на полови сношения, а е присъствие на чистота. Това означава да подчиниш поривите и желанията си на Божия авторитет и да се стремиш да останеш в състояние на невинност. Поради тази причина невинността трябва да започне в ума ти. Във 2Кор 10:5 се казва,че трябва да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Какво би казал Бог за мислите ти? Стремиш ли се към чистота? Разсъждаваш ли над духовната зрялост на приятеля си толкова време, колкото отделяш на въпроса каква физическа близост е допустима?
Да бягаме от блудство означава не просто да се въздържаме от полово сношение, а дори да не мислим за него.Ако умът ни допусне дори намек за нещо нечисто, съзнателно и бързо да отблъскваме тези мисли. ”И тогава страстта зачева и ражда грях,а грехът, като се развия напълно, ражда смърт.” (Яков 1:15) грехът е процес, а не изолирано събитие. Започва с мисъл, засилва се с любопитство и стига кулминацията си с действие. Поради тази причина Бог ни подтиква да бягаме при още първия знак за грях.


Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на взаимоотношенията си с него. Ако човекът е спасен, той може да признае и остави своя грях, и да бъде напълно уверен, че Бог му е простил. Той е Верен на Своето обещание и може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка!” Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. За да се втурнеш към чистота, се втурни към Христос, защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1 Лет 1:16).

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Големият грях

К.С.Луис


Съществува порок, от който не е лишен нито един човек на света. Чувал съм хората да признават, че имат лош характер или че не могат да устояват на жените, както и на пиенето, или дори че са страхливци. Но не мисля, че изобщо някога съм чувал човек, който не е християнин, да обвинява себе си в този порок.
Според християнските учители основният грях, най-голямото зло, е гордостта. Липсата на целомъдрие, гневът, алчността, пиянството и всичко останало е дребна работа в сравнение с нея. Именно поради гордостта дяволът е станал станал дявол: тя води към всички други пороци. Гордостта е състояние на съзнанието, изцяло насочено срещу Бога.
Почти всички злини на света, които хората отдават на алчността или егоизма, всъщност в далеч по-голяма степен са резултат от гордостта. Гордостта се корени в желанието за власт. Защото, разбира се, властта е онова, на което гордостта действително се наслаждава: нищо не може да накара човек да се чувства над другите така, както способността да си играе със съдбите им. Именно гордостта е основната причина за нещастието на всеки народ и всяко семейство от началото на света. Гордостта винаги означава вражда - тя е вражда. И не само вражда между хората, тя е враждебност към Бога.
Тук изниква един особено сериозен въпрос. Как може хора, които съвсем очевидно са преизпълнени с гордост, да казват че вярват в Бога и да се смятат за много религиозни. Опасявам се, че те се прекланят пред един въображаем Бог.
Ужасно е, че най-лошият от всички пороци може да се промъкне неусетно в самия център на религиозния ни живот. Но можем да разберем защо става така. Другите, не толкова страшни пороци произтичат от дявола, който ни въздейства чрез животинската ни природа. Но този порок съвсем не се корени в животинската ни природа. Той идва направо от ада. Изцяло духовен е и затова е далеч по-коварен и смъртоносен.
Много хора са преодолели страха, похотта или лошия си характер, като са се научили да мислят, че те са под тяхното достойнство, т.е. чрез гордостта. Дяволът се смее. Той е напълно удовлетворен да гледа как вие ставате целомъдрен, смел или изпълнен със самообладание при условие, че през цялото време той гради у вас диктатурата на гордостта - също както би изпитал задоволство да види как заздравяват премръзналите ви крайници, ако можеше в замяна да ви причини рак. Защото гордостта е рак на духа: тя разяжда самата ни способност да изпитваме любов, удовлетворение и дори здравия ни разум.
Не трябва да смятаме, че Бог забранява гордостта, защото се обижда от нея, или че смирението, което Той изисква, се дължи на собственото Му достойнство - като че ли самият Бог е горд. Той ни най-малко не се безпокои за Своето достойнство. Ако Той се опитва да ни направи смирени, то е за да ни освободи от тези глупави, грозни маскарадни костюми, с които всички сме се докарали и важно се перчим като малки идиотчета. Бих искал самият аз да напредна малко повече със смирението. Но ако някой иска да постигне смирение, мисля че мога да му посоча първата стъпка. Първата стъпка е да осъзнаете, че сте горд. А това е доста сериозна стъпка. Във всеки случай преди нея не може да се направи каквото и да било друго нещо. Ако смятате, че не сте надменен, това означава, че в действителност сте много надменен човек.

четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Изповядване на грях

Ðèìëÿíè 3:12

Êðàë Ôðåäåðèê VI íà Äàíèÿ, ïúòóâàéêè èç Þòëàíäèÿ, âëÿçúë åäèí äåí â åäíî ñåëñêî ó÷èëèùå, êúäåòî îòêðèë ìíîãî æèâè è èíòåëèãåíòíè äåöà, êîèòî áèëè ãîòîâè äà îòãîâîðÿò íà íåãîâèòå âúïðîñè.

Å, ìàë÷óãàíè - êàçàë òîé êàæåòå ìè èìåíàòà íà íàé-âåëèêèòå äàòñêè êðàëå”.

Âñè÷êè èçâèêàëè åäèíîäóøíî: “Êàíóò Âåëèêè Âàëäåìàð è Õðèñòèÿí IV”.

Èçâåäíúæ åäíî ìàëêî ìîìè÷åíöå íà êîåòî ó÷èòåëÿò ïîøóøíàë íåùî, ñòàíàëî è âäèãíàëî ðúêà. “

Çíàåø ëè äðóã?” - ÿ çàïèòàë êðàëÿò. “

Äà, Ôðåäåðèê VI”.

“À êàêâî âåëèêî äåëî å èçâúðøèë òîé?”

Äåòåòî êëþìíàëî ãëàâè÷êà è çàåêíàëî:

“Àç - àç í-íå çíàÿ”.

“Óñïîêîé ñå ìîìè÷åòî ìè - êàçàë êðàëÿò - è àç íå çíàÿ”.

Âñåêè, êîéòî å âëÿçúë â ñâåòëèíàòà íà Áîæèÿòà ñâÿòîñò, èçìåðâà ñåáå ñè ïî ïðàâèëîòî íà Áîæèÿ çàêîí è ñå ñðàâíÿâà ñúñ ñúâúðøåíñòâîòî íà Ãîñïîä Èñóñ,òðÿáâà:

1. Èçïîâÿäàéòå ñ Éîâ: Éîâ 40:4.

2. Èçâèêàéòå ñ Èñàÿ: Èñàÿ 6:5.

3. Ïðèçíàéòå ñ ëþáèìàòà: Ïåñåí íà Ïåñíèòå 1:5.

4. Êàæåòå ñ Äàâèä: Ïñàëîì 22:6.

5. Íàïèøåòå ñ Ïàâåë: Ðèìëÿíè 7:14.

6. Ïîìîëåòå ñå ñ Ïåòúð: Ëóêà 5:8.

7. Èçïîâÿäâàéòå íàêðàÿ ñ Áëóäíèÿ ñèí: Ëóêà 15:21.

* * *

Èçïîâåäòà å íåùî ïîâå÷å îò èñêàíå íà ïðîøêà, òÿ å íàçîâàâàíåòî íà ãðåõà â ñìèðåíî ïîêàÿíèå. Ðàç÷óïâàíå íà ñúðöåòî çà ãðåõà è îòêúñâàíå îò èçïîâÿäâàíèÿ ãðÿõ.