Вземаща любов

„И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон й каза: Стани, махай се!” 2 Царе 13:15

Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. (2царе 13:1-22) Тя била красива и той бил решен да я притежава и то веднага. Въпреки,че знаел че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незначителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта.
Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил използвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да нея беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да заключат вратата след нея.
Тази кратка история,в наши дни се повтаря всеки ден. В нашето така наречено свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят заедно без обвързване. Проституцията се разрешава с закони. Хомосексуалността е станала общоприет алтернативен начин на живот.

Запознаваш се с някого, когото харесваш и всичко е ясно – няма по-висши закони. Глупаво е да се обвързваш с закон. Важното е да получиш всичко, което искаш. Така всяка мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се води добър живот. И така, втурваш се като Амнон през глава в нещо, което се надяваш да ти донесе удовлетворение.Но това, което първоначално е изглеждало толкова хубаво, често в последствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение..то пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омраза. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо отблъскващ. От там вече има само една малка крачка до малтретиране, съдилища и дори убийство.

Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други извинения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят Писанията.
Трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло.(1 Сол. 4:3) и не е престанала да взема своите жертви.
Все още е вярно,че ще пожънем това, което посеем (Гал.6:7).
Все още е вярно,че пътят на престъпниците е неравен (Притчи 13:15б).
Все още е вярно,че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евр 13:4б).
Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор 6:9,10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр 21:8).
Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избягат и от физическите и психическите увреждания.
Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка до гибел.

Когато Бог ни заповядва да бъдем чисти, Той ни дава и силата , от която се нуждаем , за да останем чисти.(Пс 68:35). Невинността не е просто отсъствие на полови сношения, а е присъствие на чистота. Това означава да подчиниш поривите и желанията си на Божия авторитет и да се стремиш да останеш в състояние на невинност. Поради тази причина невинността трябва да започне в ума ти. Във 2Кор 10:5 се казва,че трябва да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Какво би казал Бог за мислите ти? Стремиш ли се към чистота? Разсъждаваш ли над духовната зрялост на приятеля си толкова време, колкото отделяш на въпроса каква физическа близост е допустима?
Да бягаме от блудство означава не просто да се въздържаме от полово сношение, а дори да не мислим за него.Ако умът ни допусне дори намек за нещо нечисто, съзнателно и бързо да отблъскваме тези мисли. ”И тогава страстта зачева и ражда грях,а грехът, като се развия напълно, ражда смърт.” (Яков 1:15) грехът е процес, а не изолирано събитие. Започва с мисъл, засилва се с любопитство и стига кулминацията си с действие. Поради тази причина Бог ни подтиква да бягаме при още първия знак за грях.


Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на взаимоотношенията си с него. Ако човекът е спасен, той може да признае и остави своя грях, и да бъде напълно уверен, че Бог му е простил. Той е Верен на Своето обещание и може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка!” Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. За да се втурнеш към чистота, се втурни към Христос, защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1 Лет 1:16).

Бог е любов

Независимо в коя посока духа вятърът,
Бог е любов!

Когато топлият „южен вятър” със своя успокояващ лек полъх донесе дъжд на благословение, Бог е любов!
„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. „Яков 1:17

Когато студеният „северен вятър” на изпитанията връхлита върху теб, Бог е любов!
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.” Римл.8:28

Когато „западният вятър” духа безмилостно и злонамерено върху теб, Бог е любов!
„Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема." Евреи 12:6

Когато „източният вятър” заплашва да помете всичко, което имаш, Бог е любов!
„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.” Фил. 4:19

Нищо в живота ни не може да ни безпокои, ако знаем причината , поради която Бог го допуска!

Не го приемай лично

Рон Корзин, 26.07.2008

Повечето от нас приемат критиката и неодобрението твърде лично. Когато някой изрече думите: „Ти си...” (сами попълнете празното място), често приемаме това, което чуваме за себе си, за истина.

Коментарите на другите за нас се основават на това, как те ни възприемат, и в повечето случаи нямат нищо общо с истината, кои сме и какви сме.

Ето какво можем да помним, когато чуем груби коментари за себе си:

1. Не става дума за теб. Когато хората те оскърбят или говорят лоши неща за теб, това е отражение на случващото се вътре в тях. Ти си просто мишената за момента. Грубата критика обикновено е резултат от няколко неща:

• Егоизъм. Понякога хората ще те критикуват, за да подхранят Егото си. Те те потискат, за да издигнат себе си.
  
• Раздразнителност. Раздразнителните хора обичат да правят обидни забележки, които не съответстват на ситуацията. Например, ако нетърпеливият човек очаква да изпълните задачата си за 5 секунди, а вие го направите за 10, ще чуете нещо от рода: „Ти малоумен ли си?” Със сигурност това изказване няма нищо общо с теб!
  
• Влияния от детството. Хората, които те критикуват, без да се съобразяват с това, което чувстваш, са били критикувани жестоко като деца. Те повтарят модела на поведение, който са видели.

Фактът е, че постоянно ще срещаме хора от тези категории по пътя си.

2. Учи се. В повечето случаи можеш да научиш някои неща от критиките и отхвърлянето. Колкото и груби да са нападките, понякога те съдържат истина.

Например, ако получиш негативни коментари относно начина, по който си вършиш работата, приеми ги като възможност да се докажеш. Разсъждавай над забележките обективно и ги приеми като възможност да научиш някои уроци. Предприеми нужните действия, за да докажеш, че можеш да се справяш по-добре на работното си място. Ако даваш всичко от себе си, тези ситуации биха могли да провокират желание да си намериш работа според твоите способности и таланти.

3. Смей се! След като преминеш през началния шок на критиката, позволи си да се посмееш добре! Смехът прогонва напрежението.

4. Не позволявай на никого да те спре от това, което преследваш! Животът ще те подложи на изпитания, за да те провери колко сериозно преследваш личните си цели. Рано или късно ще се сблъскаш с негативни отзиви. Когато това се случи, не позволявай на никого да разруши мечтите ти!

Ако правиш това, което искаш да правиш (без да нараняваш никого), тогава единственият въпрос, който е хубаво да си зададеш, е: „Давам ли най-доброто, което мога, в тази ситуация?” Не можеш да изискваш от себе си да правиш повече от това, на което си способен.

5. Давай това, което искаш да получаваш. Ако искаш другите да бъдат по-малко критични към теб, тогава трябва да си внимателен към чувствата им. Не говори неща, които не искаш да бъдат казани на теб. Понякога забравяме, че е нужно време хората около нас да се научат как да се държат.

Това са някои съвети, които ще ни помогнат да не приемаме критиките лично. Изглеждат лесни, но са трудни за прилагане. Но, когато се стараем, ще успеем!

Източник: Евангелски вестник

Всичко, което трябва да знам за живота, научих от Ноевия ковчег:

Първо: не изпускай лодката.
Второ: Запомни, че всички сме в една и съща лодка (т.е. ситуация).
Трето: Планирай предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло.
Четвърто: Поддържай форма. Когато си на 600 години, някой може да те помоли да направиш нещо наистина голямо.
Пето: Не слушай критики; просто продължи с работата, която трябва да се свърши.
Шесто: Изгради бъдещето си на високо.
Седмо: От причини за безопасност, пътувай с партньор.
Осмо: Бързината не винаги е предимство. Охлювите били в ковчега заедно с гепардите.
Девето: Когато си под стрес, поплувай малко.
Десето: Помни, ковчегът бил построен от аматьори; Титаник - от професионалисти.
Единадесето: Независимо каква е бурята, винаги след нея се появява дъга.

Пеперудата

Джоуни Бърнсайд сияе. Кафява, добре оформена коса, обгражда едно четиридесет и нещо годишно греещо лице, а очилата с телени рамки уголемяват сините и игриви очи. Джоуни също е и талантлива актриса. Имах привилегията да гледам едно от нейните представления – монолог, който тя представи на Цветница в християнския център.

Службата преди Велик ден е винаги покъртителна. Аз неминуемо си тръгвам разтърсена от великото дело, което Исус извърши на кръста, но нейното представление тази година ми напомни не само какво Исус е направил за нас, ами какво жадува да направи във вас и в мен.

Виждате ли, Исус не дойде да направи лошите хора по-добри. Той дойде да ни трансформира в нещо съвършено ново. Немога да опиша с думи силата на влиянието, които тези образи оставиха върху мен, но ще опитам. Представете си една стара жена посредата на сцената, облечена с тъмно палто, носеща на рамото си дрипава, провиснала торба. Тя здраво стиска старомодно портмоне. Мръсни парцали обвиват нозете и. Приведена и згърбена над бастуна си, лицето на старата жена се изкривява от подозрение, а гласът и е остър и накъсан. Тя започва да разказва.

Слушайте внимателно! Понякога аз чувам себе си..

„ Искам да ви разкажа историята на една пеперуда” , започва жената. Единствените декори на сцената са дрехите на гърба и един дървен кръст, който стои зад нея.

„Тя започва като всички останали, една скромна, малка гъсеница, която би пораснала, но не би се променила. Живота и би си останал същия – стар, грозен и изпълнен с горчивина, ако не беше се намесила благодатта на Създателя.”

„Ето в какво би се превърнала тя” , каза старата жена, сочейки изкривеното си, сгърчено тяло. „ Въпреки, че тя искаше да се промени... неможеше .... да се предаде напълно на Неговата сила – това беше единственият и шанс.”

„Ето го шала, който покрива главата и.... . Блестящият и ум ... . Нейната над средно ниво интелигентност ... тя покори университети и получи научни степени, беше известна, впечатляваща, принизяваща другите ... . Но косата и, която би трябвало да се краси от корона, беше просто едно отражение на грижите, загатващи живота и, тъй като беше ранно посивяла ... Тя се тревожеше за всичко – за бъдещето си, за миналото си, за грешките и мечтите си.”

„Зъбите и...” , старата жена стисва зъби, за да подчертае ефекта, „Пазачите на нейните уста, едно от най-жестоките оръжия, бяха винаги готови да хапят, да унижават другите със сарказъм и язвителни забележки, защото каквото изпълва сърцето това говори езика. Понякога то изглеждаше като невинна клюка; друг път като присъда, но в повечето случай това бяха явни лъжи, убиващи другите. „

„Портмонето и беше нейната стабилност. То пазеше любимата и чекова книжка. Тя беше родена в охолство и докато имаше пари в банковата си сметка се чувстваше в безопасност. Тя обгради себе си с материални придобивки – сами по себе си те не бяха зло, но взети заедно те бяха обожавани и боготворени ... . Вместо Него.”

„Бастуна си използваше вместо пръст, пръст, който насочваше обвинително към собствените си грехове, които виждаше в другите. То се превърна в една чудесна за нея упора – това нейно прекомерно суперего – до толкова, че когато откриваше нещо лошо в собствения си живот, тя много бързо намираше лошите неща и в живота на ближните си.”

„Обувките и покриваха най-печалното нещо в нея – нозете и. Ах, тези нещастни, уморени нозе ... Тя прекара целия си живот лутайки безцелно, без посока, без да има кого да следва, без да има къде да отиде. Всеки ден за нея означаваше нови 24 часа без надежда.”

Жената сваля голямата увиснала торба от рамото си и посочва към нея. „Това беше нейният товар. Грехът, който носеше и я дърпаше надолу. Той ставаше все по-тежък с всяка изминала година . Тя тъпчеше греховете в сака си с надеждата, че никои няма да забележи това, което беше толкова очевидно. Живота и се беше превърнал в гротескно съществуване поради тежкият товар, а греховете бяха опорочили красавицата, която тя трябваше да бъде.”

„Накрая – сърцето и – една съсухрена сянка на това, което създателят и беше дал”. Жената бръква в пазвата си и и изважда едно малко, каменно сърце и го държи между двата си пръста. „То беше закоравяло, неумолимо и непростително. Недопускаше любов до себе си … не даряваше любов никому … пазено от натрапници чрез главата и, устата и, портмонето и бастуна и”.

Докато един ден тази жена срещна няколко стари приятели, които водеха свят живот. Те и предложиха живата вода и тъй като тя неможеше повече да понася жаждата си … отпи от нея. Само една глътка, защото все още не беше готова да пие. Но вкусът беше толкова сладък и засили жаждата и. Тя взе от водата и пи, пи… и живата вода я изпълни и удовлетвори от главата до петите.”

Лицето на жената грейва при спомена за живата вода и за новия живот, който е приела. Малко по малко тя започва да сваля ненужните дрипи, част от облеклото и, които някога са я обвивали.

„Шалът беше премахнат и знанието и знанието и използвано за Негова слава. Неговите мисли станаха и нейни мисли и тя се предаде напълно на духа.” Жената развързва шала и го пуска на пода.

„Косата, някога побеляла от грижи, сега беше нова, тъй като Неговата радост стана нейна”. Жената прокарва пръсти през нея.

„Устата, която беше унищожила мнозина, сега започна да ги привдига, да пее псалми и химни, и духовни песни … Да търси начин да лекува и омекотява раните, нявга нанесени.

„Портмонето се превърна в инструмент, в нещо такова каквото е ножицата за меча. То носеше огромна сила. Парите и се използваха за развитието на Неговото Царство, а не за просперитета на нейното.” , казва жената вдигайки портмонето си, за да го видят всички.

„Тя нямаше повече нужда от бастуна си, тъй като желанието и да съди другите се изпари в светлината на Неговата благост. Тя го даде на други, за да се подпират в житейския си път, а тя вървеше до тях и носеше товара им.”

„АААААААА … .” , засмива се жената поклащайки глава, „ а нозете и …първо те започнаха да вървят, после да тичат, да бягат, да подскачат и да танцуват от радост, тъй като най-накрая тя имаше причина да живее. Господар а следва. Един път, който Той беше приготвил специално само за нея. Такава радост тя никога не беше изпитвала преди.”

„Той взе товара на греха и” , казва жената, а гласът и става по-силен и по-млад. Тялото и се изправя докато тя оставя всичките си притежания на кръста.

„Каменното и сърце беше трансформирано в едно живо, деятелно сърце.” С треперещи ръце тя издигна нагоре малкото, каменно сърце и получава едно голямо биещо … „

„Сърце чисто сътвори Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Псалом 51:10)

Думите и са благи, умоляващи и благодарни… това е свят момент за аудиторията в залата. Молитвата на Давид отеква във всеки един от нас.

Едно чисто сърце, истинският дух, в мен.

„Благодаря ви, че изслушахте моята история.”, казва жената накрая докато разкопчава палтото си. Гласът и е тих и нежен. „Виждате ли … аз съм пеперудата!” Тя сваля палтото си разкривайки две многоцветни криле. С разперени криле, актрисата напуска сцената – новородена – танцуваща, подскачаща, носеща се ефирно във въздуха … оставяйки зад себе си ненужни одежди … подканвайки всеки един от нас да направи същото.

НОВ ЖИВОТ - ЗА СТАР. ТОВА Е, КОЕТО ИСУС ПРЕДЛАГА.

ТОПЛИ СЪРЦА – ЗА СТУДЕНИ. Той иска само едно – да Му позволим да ни научи.

Когато предадох живота си на Исус и на неговото учение, аз научих цената на Божията дисциплина. Само тогава когато искаме да се освободим от нашата долна природа, можем да познаем красотата на новия живот, който Христос ни предлага.Така че не се страхувай да оставиш старите навици и старите дрехи.

ЗАПОМНИ –ИСУС ДОЙДЕ ДА НАПРАВИ ВСИЧКО НОВО!!!

Чуй го и му се покори. Приеми неговата дисциплина, и след това … бъди готов да ПОЛЕТИШ.

Източник: http://boji-dar.info

Желание за живот

Аз искам да живея като всеки. Затова преглъщам послушен моите таблетки за сърце, мажа си маргарин върху хляба и спя осем часа. Пренощуването върху дъски с пирони изпълнявано от факирите е противоестествено и противно на Бога. Сам Бог ни е дал инстинкт за съхранение.

Желанието за живот е естествено и точно в това се състои голямата опасност. Здравословният копнеж към щастие може да се обърне и в порочен ламтеж. Стремежът да имаш все повече и повече, винаги те прави все по-недоволен. Така човек изпуска и изгубва живота, който търси.

Исус не иска да принадлежим към губещите. Той иска да ни направи победители и печелещи. Неговият горещ съвет е, че даването е по-благословено от вземането. Печалба чрез даване? Намиране чрез изгубване? Логиката на Библията е по-различна от логиката на нашите математически книги. Обаче тя функционира в практиката като таблицата за умножение.

Уилям Буф, основателят на Армията на спасението, е казал: “В какво се състои тайната на нашия успех?” Отговорът е: “Давам на Бога всичко, което има в Уилям Буф.”

Това беше отговорът на един печелещ.

Пътищата, по които Бог ни води, никога няма да завършат така, че ние да загубим, а напротив да спечелим.

Автор: Тео Леман, от книгата му “Престани да мрънкаш, а започни да живееш”.

Превод: Ваня Иванова

“От Мен беше това”

От ръкопис на едно неизвестно лице, намерен в Русия през 1942 г.

Дали някога си мислил, че всичко, което те засяга, еднакво засяга и Мен? Понеже всичко, което засяга вас, засяга зеницата на окото Ми. Ти си скъп в очите Ми, дълголетен и Аз те обикнах, затова Ми доставяше голяма радост да те възпитавам.

Когато те сполетяха изкушенията и те връхлетя врагът като река, Аз искам да знаеш – от Мен беше това. Твоята немощ има нужда от Моята сила и твоята безопасност се заключава в това да Ми дадеш възможност да воювам заради теб.

Ти се намираше в трудни обстоятелства, сред хора, които не те разбираха и не зачитаха това, което ти беше приятно или неприятно, хора, които те оскърбяваха – от Мен беше това. Аз съм Бог. Аз разполагам с твоите обстоятелства. Ти не случайно беше на това място. Това е точното място, което Аз съм ти предназначил. Нали ме помоли да те науча на смирение? Тогава разбери – Аз те поставих в такова училище, където този урок се научава. Средата, в която се намираш и живеещите с теб само изпълняват Моята воля. Аз допускам те да те оскърбяват.

Помниш ли, когато имаше парични затруднения и ти беше трудно да свържеш двата края? – от Мен беше това. Защото Аз разполагам с твоето портмоне. Аз желая да прибягваш към Мен и да бъдеш в зависимост от Мен. Моите богатства са неизтощими. Аз искам да се уверяваш в Моята вярност и във верността на Моите обещания… За да не се причислиш и ти към тези, на които беше казано: “Вие не сте вярвали в Господа, вашия Бог!”

Спомняш ли си колко тежки бяха нощите на скърбите? От Мен беше това. Аз съм Мъжа на скърбите, изпитал болките и страданията. Аз ги допуснах в твоя живот, за да прибягваш винаги към Мен и да намериш вечната утеха.

Излъга се в свой близък, комуто беше разкрил сърцето си? От Мен беше това. Аз допуснах това разочарование, за да се докосна до теб, за да разбереш, че най-добрият ти приятел съм Аз.

Беше наклеветен?... Остави на Мен всичко и само по-близко се прилепи до Мен… единственото ти прибежище. Аз ще изведа твоята правота и справедливост към пладне.

Разрушиха се плановете ти… беше изморен и паднал духом… и това бе от Мен. Направи си планове и ги донеси при Мен да ги благословя. Искам всичко да оставиш в ръцете Ми, за да мога Аз да се разпореждам с твоите обстоятелства.

И тогава отговорността ще падне върху Мен, защото твърде тежък е този товар за теб, а и ти самичък не можеш всичко да поправиш. Ти се човек активен, но без Мен не можеш да извършиш нищо богоугодно. Бъди мое оръдие!

Мечтаеш да извършиш нещо особено за Мен, но вместо това легна болен и изнемощял? – от Мен беше и това. Когато си потънал в работа, не мога да привлека вниманието ти към Самия Мен, а Аз искам да те науча на най-дълбоките Си мисли и на това, че ти си на служба при Мен. Едни от най-добрите Мои слуги са ония, които откъснати от външната дейност, са се научили да владеят оръжието на непрестанната молитва.

Призован си неочаквано да заемеш трудно и отговорно положение? – Отивай, уповавайки на Мен! Аз ти връчвам тези трудности, защото заради това, че уповаваш на Мен, Аз ще благословя делата ти и всичко, което се върши от теб. Днес влагам в ръката ти този съд със свещен елей – Моето благословение. Ползвай се свободно от него, чадо Мое. Всяко възникващо затруднение, всяка дума, която те наскърбява, всяка пречка в работата ти, която би предизвикала в теб чувство на досада, всяко откриване на твоята немощ или неспособност, нека бъдат помазани с този елей. Помни, че несполуките са Божие наставление. Всяко жило ще се притъпи, ако се научиш да виждаш във всичко, което те докосва – Мен. Затова скрий дълбоко в себе си тези слова, които днес ти открих. От Мен беше това. Защото това не са празни думи. За теб това е… твоят живот.

В търсене на „хляб” - историята на твоя живот?

Имало едно време един гладен човек. Доста често чувал около себе си хората да говорят за „хляб” – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това отговорът за неговия глад. Тръгнал да го търси. Влязъл в първата аптека:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
- Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.
Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкуса му, като че ли задоволил глада, но много бързо той се разочаровал от ефекта му. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал.

Решил, че ще опита отново. Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не... платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува; че това е една голяма илюзия, която хората са измислили и, че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти коства много скъпо.

Не е ли така и с много хора днес? Едни не вярват в любовта, други не вярват в щастливия живот, трети не вярват в Бог, или в доброто у хората, други са отписали брака като щастлив начин на живот... Разочаровани, обезверени, решили да оцеляват, поради всички разочарования.

Това, което този човек, а и милиони хора не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора!!!

Къде търсиш твоя „хляб”? Сигурен ли си, че го търсиш на правилното място и по правилния начин?

Защо Господ постъпва различно

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.

- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.

На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.

Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.

Той не можел да пита и просто тръгнал.

Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.

Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.

В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.

Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.

На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.

Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.

Нашият монах вече не издържал и попитал:

- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.

Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.

- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.

- От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.

- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.

- После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.

- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?

- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.

Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.