Новозаветният Модел за Църква

Много от църквите описани в Деяния, са организации с огромен брой вярващи и сериозен брой презвитери. Пасажи от книгата Деяния на Апостолите неоспоримо доказват, че ранните църковни общества са много по-големи от църквите които познаваме днес и различни по модел от съвременните мини-пара религиозни общности, които често и погрешно се наричат домашни църкви (Деяния 1:13; 2:41, 44, 47; 4:4; 5:14; 6:1, 7; 9:31, 35, 42; 11:21, 24, 26; 14:1, 21; 16:5; 17:4, 12; 18:8, 10; 19:26; 21:10).

Църквата в Ерусалим: започва със 120 човека (Деяния 1:13), но след две проповеди на Петър нараства на 3,000 (Деяния 2:41), а след това с още 5,000 без да се броят жените и децата (Деяния 4:4).

Деяния 2:41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
Деяния 4:4 А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

Както Лука записва, църковния растеж продължава и след Петдесятница (Деяния 5:14; 6:1, 7).

Деяния 5:14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха
Деяния 6:1 А през тия дни, когато се умножаваха учениците ...
Деяния 6:7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

Църквите в Юдея, Галилея и Самария
В Деяния 9 Лука насочва вниманието на читателя към църквите в Юдея, Галилея и Самария, които както Ерусалимската расте и се умножава по размер. Процеса на растеж е заразителен както се вижда в Деяния 9:35, 42.

Деяния 9:35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.
Деяния 9:42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

Църквата в Антиохия
Лука ясно пише че църквата в Антиохоя е също голяма по размер (Деяния 11:21).

Деяния 11:21 Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

Новоспасените в тази църква са значително множество (Деяния 11:24), а също онези които преминават през процеса на ученичество (Деяния 11:26).

Деяния 11:24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
Деяния 11:26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество.

Църквите от Първото Мисионерско Пътуване на Павел
Целта на Павловите пътувания бе основаване и растеж на църкви. Ясни примери за това са голямата по размер църква в Икония (Деяния 14:1), Дерби (Деяния 14:21).
Деяния 11:1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
Деяния 11:21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия.

Накрая на първото пътуване се казва отново, че укрепените църкви са преживявали ежедневен растеж (Деяния 16:5).

Деяния 11:5 Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

Църквите от Второто Мисионерско Пътуване на Павел
Резултатите от Второто Мисионерско Пътуване са подобни. Коринтската църква приема голям брой новоповярвали гърци (Деяния 17:4).

Деяния 17:4 И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

В Берия много Юдеи, Гърци и жени се присъединяват към църквата (Деяния 17:12).

Деяния 17:12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

Завръщането в Коринт прибавя много нови вярващи (Деяния 18:8) което увеличава броя на вярващите в града (Деяния 18:10).

Деяния 18:8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
Деяния 18:10 защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

Църквите от Третото Мисионерско Пътуване на Павел
Третото Мисионерско Пътуване също довежда до започването на няколко големи църкви, което е засвидетелствано дори от противника на вярата Димитрий (Деяния 19:26).

Деяния 19:26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

Тези доказателства ясно показват че повечето, ако не всички Новозаветни църкви, бяха големи по размер. Едно консервативно изследване на Ерусалимската църквата би показало че тя имаше поне 8,000 члена още в самото начало на съществуването си. Като се вземе в предвид, че сгради за подобни множества са били ограничен на брой а и на достъп, трябва да се отбележи, че модела на съществуване на Новозаветната църква включва както единна църква в даден град със събирания на всички членове, така и по-малки събрания в домашни групи. Целта на последните не е отделяне или първенствуване, а духовно изграждане на цялата църква (не само тази в съответния град, а Църквата като цяло, единно Храстово тяло)

От гледна точка на херминевтиката, начинът по който Лука записва растежа на църквите е важен като доказателство, за това как в ранната църква се преценява коя църква е успешна и коя не. Безспорно, размера на църквата изчислен в броя на спасените е бил и остава важен за подобна оценка.

Книгата Деяния на Апостолите показва най-ранният период от историята на Християнската Църква. Тази история продължава своето естествено продължение в посланията на различни апостоли. Истина е, че по-кратките от тях понякога са насочени към отделни групи (събрания). Такива групи в Новия Завет не съществуват самостоятелно, а са винаги свързани с по-големи общества (църкви). По-големите послания са насочени точно към такива църковни общества, което ясно показва че Новозаветния модел за църква е именно една единна, локална църква. Писмата до Седемте Църкви от Откровение на Йоан, като най-късно, Библейски записано историческо явление и като естествен ескатологичен завършек на Новия Завет са категорични по този въпрос. Седемте писма към седемте църкви не са насочени към групирани домашни малцинства от вярващи в дадения град, а към една единна локална църква, като ясно доказателство за модела на Ранната Църква. Друг е въпроса, че тези църкви съвсем не са „малки” общества.

Днес в България е модерно (или по-скоро постмодерно) да се говори за Новозаветния модел на Църквата като малка група от хора отделена от големи събрания и църкви, и всъщност ограничена в сила и влияние. Такъв модел не е нов за България. Той е елемент от гоненията на църквата и част от онази агентурна пропаганда определяща Христовата църква като обществен паразит от сектантски вид който няма право на съществуване. Изминалото времето, което отнесе в историята си агентурните подходи а и хората които ги подготвяха, показа без съмнение коя система е вечна и коя преминаваща. А Протестантската Църква в България в началото на 21ят век, е определена не на малоценно съществуване, а на растеж който има сила да промени Българското общество за добро.

Името на Църквата

Значението на името

Име е всяка дума или титла с която определен човек или група от хора са познати. Имената в Библията обаче като че ли имат по-голямо значение. Всъщност, за древните Симитски народи всяко нещо започвало съществуването си едва след като получи име. Тази практика включвала и хората, като имената били от значение за личността и характера им. Библията определено отразява този факт за което говорят и следните примери:

1. На Адам бе дадено правото да наименува Божието творение (Бит. 2:20)

2. Името на Аврам бе променено на Авраам след срещата му с Бога (Бит. 17:5)

3. Мойсей потърси името на Бога като достатъчно доказателство за Неговото съществуване (Изх. 3:13)

4. На Израйляните бе заповядано да не изговарят името на Бога напразно (Изх. 20:7; Вт. 5:11)

5. Името на Бога е част от молитвата “Отче наш ...” (Мт. 6:9)

6. Исус Христос остави на Църквата името Си като достатъчно доказателство за нейния авторитет (Йн. 16:23-26)

7. На вярващите, които устоят до край е обещано ново име в Небесния Ерусалим (Откр. 2:17)

Името на Църквата

Библията не само показва произхода и използването на имената, но и запазва тяхното значение за поколенията като ги записва в родословия. Имената на църквата също не са дадени без причина, а са основна характеристика на нейното съществуване и служение. В Библията има няколко вида имена на църкви:

1. Според географското им разположение: Ефес (Еф. 1:1), Коринт (1 Кор. 1:1), Пергам (Откр. 1:11), Лаодикия (Кол. 2:1), Вавилон (1 Пет. 5:13) и т.н.

2. Според метода на служение: регионална (Д.А. 15:41; 1 Кор. 16:19), локална (2 Сол. 1:1), домашна (Рим. 16:4)

3. Според името на водача или домакина (Д.А. 18:7-11; Рим. 16:23; 1 Кор. 16:19; Кол. 4:15; Филим. 1:2)

4. Според духовното им състояние: гонена (Гал. 1:13), славна (Еф. 5:27), църква в Бога (1 Сол. 1:1) и т.н.

Божията Църква от Библията

Само една Църква в Библията е наречена с името на Бога и това е Божията Църква. Има поне 7 Библейски текста които говорят за нея. Те водят до следните заключения:

1. Божията Църква е основана от “осветените в Христа” т.е нейното начало е освещението в живота на вярващия (1 Кор. 1:2)

2. Божията Църква е съставена от онези, които са “призовани в Христа” т.е. откликналите на Божия призив за спасение чрез вяра (1 Кор. 1:2)

3. Тя е събрание на всички светии т.е. тя е свята църква в нея няма грях и нечистота (1 Кор. 1:2; 2 Кор. 1:1)

4. Божията Църква е не само призована, но и призовава името на Исус Христос т.е. уповава на Неговия авторитет и име, а не на собствени усиля и постижения (1 Кор. 1:2)

5. Тя се идентифицира с всички вярващи, като ги приема безусловно, и така е част от тялото на Христос (1 Кор. 1:2)

6. Тя не е определена сграда, а е всяко място където Името на Исус Христос се призовава (1 Кор. 1:2)

7. Тя във взаимоотношение с Бога на основание на което може да каже, че Той е неин Господ (1 Кор. 1:2)

8. Тя участва в общите събирания на вярващите, което показва нейния стремеж към единство дори тогава когато възниква конфликт (1 Кор. 10:32)

9. Тя участва в Господната Вечеря в единство (1 Кор. 11:22)

10. В нея намират място и нямащите и богатите, и неуките и образованите, и силните и слабите, защото единствените критерии за прием са вяра в Бога и вярност към ближния (1 Кор. 11:22)

11. Божията Църква е единствената църква за която Библията казва че е “чрезмерно гонена и разорявана” (1 Кор. 15:9; Гал. 1:13)

12. Божията Църква е дом за вярващите, и за да продължи да бъде такъв тя се нуждае от грижа и ръководство (1 Тим. 3:5)

Името на Църква носи следните съставни характеристики на Християнското обществото:

1. Тя е Църква (еклесия) защото е събрание на всички спасени вярващи без дискриминация и предубеждения.

2. Тя е Божия защото принадлежи на Бога, който я е купил с цена (1 Кор. 6:20; 7:23)

Името на Църквата и Църквата само на име ...

Постмодерния век в който живеем често носи загуби и промени на морални ценности и идеологии. Така онези неща, които веднъж са били стойностни губят своето значение и сила. Постмодерната Църква не прави изключение, но това съвсем не е нов феномен. Библията говори за подобен случай още преди 2000 години. "До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.Номиналната Църква (Откр. 3:1). Ето защо ние имаме историческото задължение да запазим Името на Църквата, а не просто “Църква само на име” за поколенията.