Божията любов в нашите ръце

Бойко Божидаров, 04.01.2010

БММ

Всички знаем думите на Исус Христос от Йоан 3:16: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Той ни показа Своята любов на дело преди 2000 години. Тази любов обаче не е свършила по това време, тя продължава и до днес, и завинаги.

Както знаем, светът лежи в Лукавия. Той копира Божието Слово, за да се опита да излъже човечеството, че е като Бог. Той се опитва да имитира Божите ценности – вярност, любов, милост, кротост, чрез „модерни, светски методи“, като демокрация, толерантност, плурализъм, хуманизъм, човешки права и други подобни идеи. Хората, особено от Западния свят, така са прегърнали тези идеи, че веднага са готови да обвинят всеки, който говори или направи нещо в противоречие с тях. За тях това е най-висшият морал, в който обаче Бог не участва, освен като притурка към така наречената религиозна толерантност.

В същото време милиони хора живеят под мрачното робство на идоли и религии, заблуди и страхове. Но това робство е невидимо за човешкия морал. За света то е по-скоро туристическа атракция и дори свобода, освен ако не смущава нечии интереси. Светът харесва места като будистките и хиндуистките манастири, градове – религиозни центрове, като Варанаси и Амритсар в Индия, Ласа в китайски Тибет, а също и центрове на разврата като Патая в Тайланд и казината в Макао. Светът харесва „атрактивните“ обичаи, като пробиването с железа телата на хиндуистите при техни религиозни празници, саморазпъването на кръст във Филипините, шаманските магии на сибирските племена, опиянението с наркотици при празниците на Шива в Непал. И ако някой се опита да спре тези безумия, светът реагира остро, тръбейки за нарушаване на човешките права. Да, за света пътят към познаването на нашия спасител Господ Исус Христос е нетолерантен, смущаващ, недемократичен, нехуманен, дори фанатичен.
Бог обаче ни е дал да видим ясно това, което светът не може да види. Ние можем да видим това робство. Бог не гледа безучастно към поробените, но Той работи за тяхното истинско освобождаване. Освобождаване, което светът не би харесал. Светът мисли, че със своите идеали „обича“ тези поробени души, затова би се възпротивил на истинската любов, която идва от Бога.

Но Бог е призовал нас като посланици на Неговата любов. Любовта винаги е на дела, иначе не е любов. И Бог е възложил на нас да вършим тези дела. Те са в нашите ръце. Ако ние само гледаме това робство в моментите, когато ни се напомни, и се възмущаваме, докато те отминат, а после забравяме и си гледаме нашите работи, каква полза? Можем много да си говорим за Божията любов по църквите, но ако я упражняваме само към хората около нас, с какво сме по-специални? По-скоро ставаме като онези, за които Исус казва: „… ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? … Не правят ли това и езичниците?“ (Матей 5:46, 47)

Да, това правят езичниците, те мислят, че обичат другите езичници, като защитават човешките им права. Езичниците мислят, че обичат другите езичници, като използват идолите и разврата като туристически атракции и ги насърчават в това за печалба. Това е тяхната „любов“. А каква е нашата любов? Бог ни е научил каква трябва да бъде. Тя може да мине през страдания, през омраза от страна на света, но ще е истинска. И наградата за нея е вечна със спасените души, които Бог е спечелил за Себе Си чрез нас.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=905

Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат.

Мат. 5:42-48. «Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят». Никой не е без любов на тоя свят: обичат родителите и близките, обичат благодетелите и покровителите. Но чувството на любов към родителите, роднините, покровителите и благодетелите е естествено и само се заражда в сърцето; затова и Господ не дава висока цена на тази любов. А истинската християнска любов се изпитва в отношението към неприятеля. Не само някаква лека и случайна неприятност не трябва да погасява нашата любов към другите, но дори и напаст и гонение, бедствия и лишения, нарочно причинявани ни от враговете. Ние сме длъжни не само да благославяме тези люде, но още и да им правим добро и да се молим за тях. Вгледай се има ли в теб такова разположение към враговете ти и по това съди има ли в теб християнска любов, без която няма спасение?

Теофан Затворник

Рахил или Лия

Рахил или Лия

Две сестри, две жени живяли еднакво. С един и същи баща, в един и същи дом.
Възпитавани по един и същи начин, и въпреки това имайки различно благоволение от Господа.За Лия всичко е било на нейна страна, тя е била по голямата.По обичай е трябвало да се ожени първа, но не нея е поискал Яков .Какво ли е изпитала Лия ? Освен това се казва, че е имала повреда в очите това усилва душевното терзание.Ще я преженят според нея, защото има проблем с очите. Това ли е наистина причината ?Или има нещо друго?С помоща на баща си Лия се жени. Сигурно си е мислила, най- после се случи, сега ще съм щастлива.Звучи ли ви познато?Лия си е мислела, че с този недостатък никой не би я поискал. И е поискала толкова много да се омъжи, че е потъпкала и свободната воля на друг човек,като се съгласява на измама, чрез която се женят.Колко ли отчаяна е била тази жена, че да постъпи така.Забележете, че тя не се стреми да се ожени защото обича Яков, а защото просто иска да е женена.Дали е знаела, че сестра и е имала много по голям укор върху себе си.По- късно става ясно, че Рахил е безплодна за известен период от време.Тя казва, че Бог е отнел причината да бъде укорявана.След сватбата си с Яков, Лия прави следващата грешка, прави нещо за да бъде обичана.Какво прави Рахил за да бъде обичана?Не прави нищо.Лия ражда синове на Яков и след всеки син се надява той да я обича, да трябва да е така .Той е съпруг.
Баща на синове- гордост за всеки евреин и баща.Но не я обича. Тя се стреми да бъде обичана, но не е.Защо е така?Та Рахил нищо не прави, даже правеше меко казано лоши неща, скри идолите, поиска Яков да легне с Лия за мандрагориите на сина и.Каприз от класа, а не просто женски каприз.Защо тя получаваше всичко, а не правеше нищо.Рахил беше обичана, тя не правеше нищо за да я обичат, тя беше такава каквато е и искаше да я обичат такава .Тя не помагаше на нещата да се случат .Тя чакаше да се случат.Не угаждаше за трохички любов .А твърдо я чакаше цялата.Рахил чака 14 години някой, който беше избрал нея.Преди време Исус умря за мен, умря и за теб, ти който четеш тези редове.Ти направи ли нещо за да заслужиш такава любов?НЕ и да искаш не можеш.Лия е първата сестра, тя е стария завет, който колкото и да искаме не можем да спазим за да придобием любов и благоволение от БОГ.Рахил е преобраз на новия завет,там е благодатта, която сме придобили без наши заслуги.Рахил или Лия, решаваш ти.
Между другото сестри, вие който не сте семейни, не търсете любовта като Лия.Защото някъде сега по света вашия Яков работи за вас.Не правете нищо за да придобивате любов. ЗАЩОТО, НЯМА ЛЮБОВ ЧРЕЗ ЗАСЛУГИ.

Ирина Тодорова

Как да се върнеш към първата си любов?

Всеки истински християнин знае, че любовта на Бог е съвършена. Ние не можем да се съмняваме в това - Писанието го казва, а жертвата на Исус го доказва (Йоан 3:16).

Как стои обаче въпросът с НАШАТА любов към Бога? Дали тя е пълна? Има ли нещо, което може да се случи с нея по пътя ни към Небето? В Откр. 2:4,5 Исус говори към една от църквите си:

?Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и действай според първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро], и ще дигна светилника ти от мястото му ако се не покаеш.?

Истината е, че в очите на Бога няма втора любов! Любов, която е различна от тази описана в 1 Коринтяни 13 вече не е истинска любов, а неин фалшив заместител. Само Бог може да ни направи да обичаме истински!

ОСТАВИЛ СИ ПЪРВАТА СИ ЛЮБОВ? КАКВО ЗНАЧИ ТОВА?

Грехът в Едемската градина отдели човека от Бог. Искаме или не, ние сме наследили един свят, които е морално разрушен. Думи като любов, посвещение, вярност са загубили своето истинско значение. В една такава среда е трудно да пазиш взаимоотношенията си с Бог и ближния винаги чисти. Трябва да се бориш за това. Ако не го правиш света ще успее да наложи стандартите си върху християнския ти живот. Това е вече наистина проблем!

Срещал съм братя и сестри, които казват: Аз вярвам в Бог, но Той не прави нищо в моя живот. Сега има друго, което ме интересува повече. И това е една от най-големите лъжи, които дявола е успял да им пробута.

"...Той беше от край човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща."

Йоан 8:44

Ако имаш на първо място в живота си семейството, служението или своите егоистични планове, първата ти любов към Бога си е отишла. Време е да се върнеш към нея и да поставиш Царя там където му е мястото - на трона в сърцето ти.

РЕШЕНИЕТО

?Но ако някой пази словото му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.?

1 Йоан 2:5

Бог ти дава възможност. Върни се към първата си любов, като пазиш словото на Бог работещо в живота ти!

Тъй като любовта между Исус и Цъквата се сравнява с любов между мъж и жена, искам да изброя поне седем неща, които влюбения прави за да изрази своята любов. Те се отнасят и до християнина.

1. Слуша любимия / Чете Словото на Бога и го приема
2. Говори на любимия / Моли се
3. Ухажва любимия / Хвали Бога и му се покланя
4. Съобразява се с любимия / Покорява се на Бог
5. Обещава и изпълнява / Посвещава живота си на Бог
6. Уважава приятелите и близките на любимия си / Общува с братя и сестри и изгражда добри взаимоотношения
7. Ходи там където е любимия / Посещава местна църква

?Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призвани според неговото намерение.?

Римляни 8:28

МОЛИТВА

Скъпи Исусе, твоята Църква те обича. Аз съм част от нея и съм решил да дам живота си на теб. Ако любовта ми към теб не е достатъчна, моля те промени ме! Аз искам да те обичам истински. Направи любовта ми към теб съвършена, за да ти служа с посвещение и вярност. Върни ме към първата любов и ми помогни да ходя в нея с мъдростта, която си ми дал сега! Научи ме да показвам любовта си към твоето тяло - Църквата. Благодаря ти за това, че ме обикна толкова и даде живота си за мен. Сега аз желая да дам напълно живота си на теб! Амин.

Източник: интернет

Съвършената любов в Църквата

Навсякъде по света Бог е създал свои църкви и служения, които са основани на Христовото благовестие. Целта им е да прибавят в Божието Царство спасени души.

"Идете по целия свят и проповдвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден."

Марко 16:15-16

Някои вярващи обаче не разбират напълно тази истина. Между много християнски църкви има противопоставяне, хулене и отхвърляне. Божието Слово казва:

?Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнината. Който люби брата си, той пребъдва в светлината и в него няма съблазън. А който мрази брата си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.?

1 Йоан 2:9-11

Ако искаш да бъдеш в светлината трябва да обичаш своя брат. Но въпросът е:

КОЙ Е ТВОЯ БРАТ (СЕСТРА)?

Има различни деноминации, организации и събрания, но Църквата на Исус Христос е една. Това е което Библията казва:

?А на ония, които го приеха, даде право да станат Божии деца, на тия, които вярват в неговото име??

Йоан 1:12

Никъде в Библията не е записано слово с което Бог да отхвърля някой, който го изповяда като Спасител. Напротив:

?И тъй всеки, който изповяда мене пред човеците, ще го изповядам и аз пред Отца ми, който е на небесата.?

Матей 10:32

Тогава трябва да разберем, че независимо от нашите човешки предпочитания и различия, Бог обича посветените на него католици, протестанти и православни еднакво и Той не прави разлика според наименованието на твоята деноминация, а според това - ти Негово дете ли си или не.

КАК ДА ОБИЧАШ СВОЯ БРАТ И СЕСТРА?

Бог е създал хората различни и когато е направил това Той е проявил Своята невероятна творческа сила. Независимо дали твоят брат или сестра е от твоята местна църква или не, ти трябва да го обичаш с любовта на Исус. (Йоан 15:12)

Ако Исус обичаше само тези, които са като Него, колко ли от нас щяха да се спасят?

И така трябва да разберем, че Бог желае да направи своята Църква едно чрез любовта си.

?И славата, която ти ми даде аз я дадох на тях, за да бъдат едно както и ние сме едно?

Йоан 17:22

Как трябва да обичаш своя брат и сестра в Господа:

1. Приеми го такъв какъвто е, защото Бог ни създаде различни.
2. Прощавай му, ако е съгрешил, защото няма човек, който да не греши.
3. Не му завиждай за това което има, защото Бог има най-доброто за теб също.
4. Не си мисли, че си повече от него, защото всеки има място в плана на Бог.
5. Говори добри думи за своя брат, защото говориш за тялото на Исус.
6. Бъди постоянен в любовта си, защото Бог е постоянен в своята любов към теб.
7. Показвай любовта си без да очакваш награда за това, защото няма награда, която да заплати за жертвата на Исус.

(Прочетете 1 Коринтяни, 13 глава)

МОЛИТВА

Татко небесен,Ти си ни създал различни хора.Понякога аз съм забравял това и не съм показвал твоята съвършена любов към моите братя и сестри.Аз искам да обичам Тялото ти - Църквата, с твоята съвършена любов.Помогни ми, чрез твоето присъствие и мъдрост.

Моля се за това в името на твоя син Исус Христос.

Амин.

Източни: интернет

„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“

Ивайло Ябълкаров, 30.11.2009

„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Първия път, когато четох описанието на любовта в I Коринтяни 13 – главата на любовта, особено последния стих, се удивих на начина, по който се говори за най-прекрасното нещо на света – любовта.

Голяма част в тогавашните ми молитви заемаше нуждата ми от споделена истинска любов. Някъде по същото време сложих на ръката си пръстен, на който беше гравиран изразът „Истинската любов чака“. Реших, че трябва да се въоръжа с търпение и да чакам.

Днес обаче младите хора не искат да чакат. Те въобще не вярват, че съществува подобно нещо, като истинска любов. Според скорошно проучване 90% от десетокласниците отричат любовта, понеже предпочитат да бъдат консуматори в любовните връзки и се страхуват да се влюбват, защото се притесняват да не бъдат изоставени. Те отричат любовта – тя носела болка. Хубавото е, че поне младите осъзнават, че сексът и любовта не вървят задължително ръка за ръка. Те са на мнение, че сексът е удоволствие, а любовта се гради на отношения, които често носят болка.

Вярно е, любовта се гради на отношения. Не можеш да обичаш личност, която не познаваш. А опознаваш някого, когато общуваш с него. За да обичаш, е необходимо време. Нищо, че учени са установили, че на мъжете им трябват едва 8,2 секунди, за да се влюбят.

Много хора бъркат любовта с привличането, увлечението, влюбването, та дори и със секса. Но те са толкова различни. За да бъдеш привлечен от някого, сигурно ще са ти достатъчни 8 секунди. За да се увлечеш по някого, могат да ти стигнат и няколко минути. За да се влюбиш, може да ти отнеме някой и друг ден. Но никой не може да каже колко време е необходимо, за да обикнеш някого. Любовта не е просто моментен изблик на емоция.

Актуалният въпрос е съществува ли през 21. век истинска любов?

Или всичко във взаимоотношенията между хората се води от егоизма, желанието да се консумират удоволствия и от страха от изоставяне.

Бог е наречен любов. Библията е назовавана като Книга на любовта, не на привличането или харесването, а на любовта. Не съм теолог, но съм чел, че за често употребяваната в Библията дума любов са използвани различни гръцки думи. Те всички разкриват отделни аспекти на любовта: ерос – романтика, сторге – привързаност, филео – приятелство, и агапе – безусловната любов.

Темата за любовта е поредната, по която Божието Слово влиза в сблъсък с новите ценности на 21. век. Векът, в който любовта стана още по-свободна, а връзките – още по-неангажиращи. Разводите – по-чести, а съжителството – по-модерно. Хомосексуалните взаимоотношения – нещо нормално. А псевдозвезди необезпокоявано използват медиите да прокламират, че извънбрачните връзки са нещо добро и не изневеряват единствено „грозните и тъпите“.
Младото поколение е учено, че бракът е формалност и отживелица, че може да се прави ранен, но безопасен секс и че си голяма работа като „консумираш по няколко момичета“ на седмица. Така правеше един от бившите ми съквартиранти в студентското общежитие. Във времето, когато аз се молех да срещна истинската любов, той разказваше на всяко момиче, с което прекарваше една нощ, че в родния си град има сериозна връзка. Това беше абсурдно.
В Библията ясно се говори за любовта. Мъжът и жената се съединяват в едно цяло, след като станат семейство (Битие 2:24). Пожелаването вече е прелюбодейство (Матей 5:28, 29), а сексът преди брака – блудство.

Хората по света и техните мечти са различни. На височина съм малко над 1,70 м, но най-високият мъж на планетата, 26-годишният турчин Султан Кьосен, е 2,47 м. Ние с него си приличаме само по това, че сме имали една и съща мечта – да се оженим. Да намерим истинската любов, да се задомим и създадем свое семейство. Явно сме доста старомодни.
Според скорошно проучване става ясно, че близо 23% от мъжете в Англия смятат, че едно от най-страшните неща в света е да се оженят. Четирима от всеки пет мъже са на мнение, че бракът е по-страшен от скок с парашут, интервю за работа или присъствие в сектора на привърженици на гостуващия футболен отбор с фланелка на отбора домакин. Единственото по-страшно нещо от това, да кажеш „да“ на своя партньор, е да се къпеш в басейн с акули.
Защо е така? Защото хората се страхуват от това да се посветят на някого за цял живот и защото думите „обичам те“ са се обезценили. Сега тези думи се изговарят още след първата среща.

Хората не са склонни да правят компромиси във взаимоотношенията си. Без брак е по-лесно да си тръгнеш, когато ти омръзне или когато решиш да потърсиш разнообразие. Бракът не се харесва, защото без него е по-удобно. Насажда се мнение, че той разваля истинската любов.
Възможна ли е истинската любов, или бракът я разваля?

За Франк и Анита Милфорд тя е реалност. Оженили са се преди 81 години, на 26 май 1928 г., и оттогава са все заедно. Скоро 100-годишните влюбени ще бъдат обявени за най-възрастната семейна двойка във Великобритания. Те споделят, че всяка вечер, преди да си легнат, се целуват и прегръщат. Споделят, че вече 81 години живеят своята истинска любов и се радват един на друг.

Възможна ли е истинската любов?

Имайки предвид Том и Джоан Шовелтън, тя е възможна. Те са се оженили преди 60 години. Оттогава всеки ден Том поставя свежа роза до леглото на съпругата си и я събужда с целувка.
Възможна ли е истинската любов?

Съдейки от историята на възрастен мъж, който всеки ден в продължение на 5 години бърза да посети и нахрани в болницата своята съпруга – да, възможна е.

Нямаше да има нищо особено, ако съпругата му не страдаше от Алцхаймер и поради това в последните 5 години тя дори не знае кой е мъжът, който я посещава и се грижи за нея всяка сутрин.

Кое кара Франк и Анита Милфорд да останат заедно цели 81 години? Любовта!

Кое кара Том Шовелтън да откъсва всяка сутрин в продължение на 60 години роза за своята съпруга? Любовта!

Кое кара възрастният мъж всеки ден да посещава в болницата своята съпруга, която дори не помни името му? Любовта... Истинската любов!

Онази любов, която е възможна само в брака. Онази любов, която не зависи от датата на сватбата, а от посвещението на влюбените. Онази любов, която дълго търпи и е милостива, която не завижда, не се превъзнася и не се гордее, която не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, която всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи. Любовта, която не отпада. Любовта, която не зависи от емоциите, секса, привличането, настроението, но която е всекидневен избор на двама влюбени.

В деня, в който Бог отговори на молитвата ми за споделена любов – деня на моята сватба, аз прочетох мисълта от „Мечо Пух“: „Ако ти живееш 100 години, аз искам да живея 100 години без един ден, така че никога да не живея без теб.“ Още тогава осъзнах, че посвещението ми в любов е възможно само ако в брака ми Бог заема централно място. Важно е аз, съпругата ми и Бог да бъдем тройно въже (Еклисиаст 4:12).

И така, възможна ли е истинската любов?

Да! С помощта на Бог.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=890

Божията любов в нашите ръце

Бойко Божидаров, 04.01.2010

Божията любов в нашите ръце" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

БММ

Всички знаем думите на Исус Христос от Йоан 3:16: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Той ни показа Своята любов на дело преди 2000 години. Тази любов обаче не е свършила по това време, тя продължава и до днес, и завинаги.

Както знаем, светът лежи в Лукавия. Той копира Божието Слово, за да се опита да излъже човечеството, че е като Бог. Той се опитва да имитира Божите ценности – вярност, любов, милост, кротост, чрез „модерни, светски методи“, като демокрация, толерантност, плурализъм, хуманизъм, човешки права и други подобни идеи. Хората, особено от Западния свят, така са прегърнали тези идеи, че веднага са готови да обвинят всеки, който говори или направи нещо в противоречие с тях. За тях това е най-висшият морал, в който обаче Бог не участва, освен като притурка към така наречената религиозна толерантност.

В същото време милиони хора живеят под мрачното робство на идоли и религии, заблуди и страхове. Но това робство е невидимо за човешкия морал. За света то е по-скоро туристическа атракция и дори свобода, освен ако не смущава нечии интереси. Светът харесва места като будистките и хиндуистките манастири, градове – религиозни центрове, като Варанаси и Амритсар в Индия, Ласа в китайски Тибет, а също и центрове на разврата като Патая в Тайланд и казината в Макао. Светът харесва „атрактивните“ обичаи, като пробиването с железа телата на хиндуистите при техни религиозни празници, саморазпъването на кръст във Филипините, шаманските магии на сибирските племена, опиянението с наркотици при празниците на Шива в Непал. И ако някой се опита да спре тези безумия, светът реагира остро, тръбейки за нарушаване на човешките права. Да, за света пътят към познаването на нашия спасител Господ Исус Христос е нетолерантен, смущаващ, недемократичен, нехуманен, дори фанатичен.
Бог обаче ни е дал да видим ясно това, което светът не може да види. Ние можем да видим това робство. Бог не гледа безучастно към поробените, но Той работи за тяхното истинско освобождаване. Освобождаване, което светът не би харесал. Светът мисли, че със своите идеали „обича“ тези поробени души, затова би се възпротивил на истинската любов, която идва от Бога.

Но Бог е призовал нас като посланици на Неговата любов. Любовта винаги е на дела, иначе не е любов. И Бог е възложил на нас да вършим тези дела. Те са в нашите ръце. Ако ние само гледаме това робство в моментите, когато ни се напомни, и се възмущаваме, докато те отминат, а после забравяме и си гледаме нашите работи, каква полза? Можем много да си говорим за Божията любов по църквите, но ако я упражняваме само към хората около нас, с какво сме по-специални? По-скоро ставаме като онези, за които Исус казва: „… ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? … Не правят ли това и езичниците?“ (Матей 5:46, 47)

Да, това правят езичниците, те мислят, че обичат другите езичници, като защитават човешките им права. Езичниците мислят, че обичат другите езичници, като използват идолите и разврата като туристически атракции и ги насърчават в това за печалба. Това е тяхната „любов“. А каква е нашата любов? Бог ни е научил каква трябва да бъде. Тя може да мине през страдания, през омраза от страна на света, но ще е истинска. И наградата за нея е вечна със спасените души, които Бог е спечелил за Себе Си чрез нас.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=905

КАКВО Е ЛЮБОВ?

1. Ключови стихове
   1 Кор. 13:1-13; 1 Ин. 4:7-21 1 Ин. 3:1-24; 1 Пет. 4:8 Мт. 22:36-40; Еф. 3:17-19 Рим. 13:8-10
2. Какво е любов?
   "Любовта дълго търпи и в милостива; любовта не завижда .любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никого не отпада." (1 Кор. 13:4-8)
   Най-често използваната дума е Новия Завет за любов е 'агапе'. Това е характерна дума за християнството, защото изразява идея, малко познавана преди възникването на християнството. Това е дума, означаваща любов, която е жертвоготовна, безусловна и алтруистична. Бог ни показа, какво означава тази дума, като изпрати Своя Син Исус в света да страда и да умря за нас, които сме изцяло недостойни.
   "От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята." (1 Ин 3:16)
   "Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас." (Рим. 5:8)
   "В това се състои любовта. че ние не сме възлюбили Бога, но Той въз люби нас и прати Сина Си." (1 И н. 4:10)
   (Вижте също Еф. 2.4-5, Ин. 3:16)
   По-нататък Бог ни помага да Го обичаме. "Агапе” изразява дълбока и постоянна любов и интерес на съвършено същество към напълно недостойни обекти, произвеждайки и подпомагайки почтена любов в тях спрямо Дарителя, и реална любов спрямо онези, конто споделят същото, и желание да помогнат на другите да намерят Дарителя" (А.Е. Вайн, Обяснителен речник). С други думи, Бог ни обича дълбоко, независимо от нашите чувства. Той също ни помага да Го обичаме в замяна, да обичаме другите християни и да обичаме хората в света, за да ги доведем при Него. Да обичаме Бога по този начин означава да живеем, за да Го удовлетворяваме кат о поставим Него и Неговите желания на първо място в живота си. Истински да обичаме Бога с цялото си същество е най-голямата от всички заповеди (Мт. 22:36-40; Вт. 6:4-7).
3. Как трябва да изявяваме любовта си към Бога?
   1. Трябва да бъдем благодарим за това, което е Бог. Бог Отец е Бог на любовта, прощението, милостта, верността, справедливостта и т.н.
   2. Ние можем да благодарим и да се радваме на всичко, което Бог е направил за нас. Той извърши могъщи дела за нас, конто Той не трябваше да прави. особено изпращайки Своя Син и разкривайки Го пред нас. Той е направил път за нас, за да станем част от Неговото Царство и в действителност да станем Негови деца (1 Ин. 3:1).
   3. Трябва да желаем да познаваме Бога по-добре, особено като четем и разсъждаваме върху Неговото Слово и общуваме с Него в молитва.
   4. Можем да живеем живот, угоден на Бога. Това действително се изявява когато ние:
   - Правим значимо за нас това, което е значимо за Него (т.е. да растем подобни на Исуса, да показваме любов един към друг и помагайки си да се изпълни заръката на Исус да правим ученици за Него сред всички народи).
   - Да живеем живот, който е угоден на Бога, не на нас или на света (1 Ин. 2:15-17).
   - С желание да вземем Божието бреме за света, особено в молитва (Мт. 6:9-10).
   - С желание да се жертваме за Бога и дори ако трябва да се откажем от всичко, щом Той ни моли (Мк. 12:44).
   5. Трябва да се покорим на Божието Слово и на Неговите заповеди (Ин. 14:15; М г. 7:21-23; 1 Ин. 5:2-3).
   6. Можем да казваме на Бога, че Го обичаме, когато се молим, говорим, славим и пеем.
   7. Можем да показваме любовта си, като изцяло се посветим на Бога и на всичко, на което Той държи (Ин. 21:15-17).
   8. Ние трябва да обичаме братята и сестрите си, дори и враговете си. Любовта агапе търси най-доброто за другите.
   "Hue знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото лю­бим братята. Който не люби, остава в смърт." (1 Ин. 3:14)
   "Ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него любовта към Бога?"( 1 Ин. 3:17-18)
   "Обичайте неприятелите си, и молете се за тия, който ей го­нят." (Мт. 5:44)
   (Вижте също Ин. 13:34-35; Рим. 12:9-10; Гал. 5:14; 1 Пет. 4:8) г)
4. Любовта е важна
   Любовта е най-важното качество в Божието Царство. Знаейки всичко, премествайки планини, давайки всичко на бедните, дори да умрем за нашата вяра, не означава нищо, ако нямаме любов (1 Кор. 13:1-3). Знанието и дарбите на Духа са важни, но на края всичко ще бъде разкрито и тези неща няма да са от голямо значение. Затова, ако основем целия си живот и служение на тези неща, ще завършим с нищо, защото тези неща ще от- минат и ще се загубят. Те ще бъдат като детските играчки, конто са забавление и са необходими, когато сме деца, но не ни трябват, когато сме възрастни. Ние трябва да растем в по-важни, продуктивни и плодоносни неща като вярата, надеждата и любовта (най-вече любовта). Любовта е голямото оръжие на християнството, не изцелението или пророчеството. Любовта никога не отпада, всичко друго ще отмине. Дарбите на Духа могат да са средство за изразяване на Божията любов, но толкова често ние се съсредоточаваме на дара и забравяме, защо той е даден. Дарбите са, за да насочат хората към Исус и да покажат на хората любовта на Бога (1 Кор. 13:8-13). Пасажите в Библията за дарбите на Святия Дух са винаги балансирани от пасажи за любовта. Те вървят ръка за ръка, защото сила без любов е опасна. Силата трябва да бъде само начин за изразяване на любовта. Любовта е от значение. Любовта за Бога и другите трябва да бъде мотивираща сила зад всяка наша работа за Бога.
5. Любовта държи тялото на Христа в едно
   Божията любов е цимента, който държи църквата, която е тялото Христово. Ние трябва да работим над това чрез внимателни дела, насърчение и всеотдайност. Ние трябва да наблюдаваме на само своите действия, но и своите реакции към това, което другите правят или казват. Това е любов, която се изпитва. Спомнете си, че Бог е дълготърпелив към грешките хора. Може би ти считаш своите грешки за не- значителни в сравнение с другите, но другите и Бог може да не ги виждат по същия начин! (Мт.7:1-5)
   Къде щяхме да бъдем без опрощаващ Бог? (Евр. 9:27-28) Простителен дух е това, което трябва да имаш в сърцето си, дори
   преди човекът, който ти е съгрешил да ти каже, че съжалява. Никой не е съвършен, отделен от Исуса. Всички се проваляме, особено в областта на взаимоотношенията. Търси доброто g хората, а не техните грешки: имай търпение към онези, конто са слаби (] Тим. 1:15-17). Когато общението между вярващите се разруши, ти си отговорен да действаш, дори ако другият човек е изцяло виновен. Бог иска тези хора възстановени в правилно общение с Него, затова прости им и ги спечели от- ново (Еф. 4:32). "Понасяйте се един друг" и "имайте простителен дух" са синонимни концепции (Кол 3:13), но те не са автоматични реакции, които следват нашето израстване като ученици на Исус. Тези действия включват съзнателно упражняване на волята. Ние трябва да направим съзнателен избор да поддържаме единството в тялото на Христа (църквата) независимо от цената за нас.
6. Тези, които обичат Господа, имат много благословения, включително:
   Бог е верен, държи завета на любовта за хиляди поколения (Вт. 7:9; Из. 20:6).
   Божията любов ще ги следва (Пс. 23:6).
   Бог се грижи за тях (Пс. 145:20).
   Бог ги обича(Пр. 8:17).
   Във всички неща Бог работи за тяхно добро, когато те са призовани и вървят в Неговите цели за техния живот (Рим. 8:28).
   Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят (1 Кор. 2:9).
   Бог живее в тях (1 Ин. 4:16).
7. Пет начина по които получаваме Божията любов.
   1. Направо от Бога, което ще рече, че позволяваме на Бог да изяви любовта Си в нашия живот (1 Сол. 3:12; 2 Пет. 1:3).
   2. Като опознаваме Бога в нарастваща мяра. Ние правим това като прекарваме време с Него, молейки се, слушайки и покланяйки се и т.н. (Ин. 17:26; 1 Ин. 4:8).
   3. Като разбираме Божиите заповеди и след това им се подчиняваме (Ин. 14:21). Като поставяме Бога на първо място, другите на второ и себе си на последно, се изгражда рамка, в която Бог работи с любовта Си в нашия живот.
   4. Като предадем живота си на Святия Дух, за да може Той да произвежда плодовете на Духа в нас (Рим. 5:5; Гал. 5:22).
   5. Като направим съзнателен избор и действително заложим на вярата и отстраним всички неща, конто не са това, което Бог иска. Любовта е на наше разположение, можем да я вземем или отхвърлим, да работим за нея или да я пренебрегнем (Кол. 3:12-14; 2 Пет. 1:5-9). Следвайте любовта заедно с ония, конто призовават Господа с чисто сърце (2 Тим. 2:22).
8. Любовта е целта
   Апостол Павел имаше любовта като цел в своето служение. В 1 Тим. 1:3-7 Павел ни говори, че се нуждаем от три неща, за да изградим Божията любов в живота си. Ако те не са в хармония I волята на Бога, те в действителност блокират Божията любов и така ние сме неспособни да приемем Божията любов по начина, по който Той възнамерява за нас и начина, от който нуждаем. Тези три неща са:
   1. Чисто сърце: нашите сърца трябва да бъдат чисти пред Бога, за да може Той да ни даде Себе Си. За да бъдем из. чистени, трябва да се възползваме от делото на Исус когато проля кръвта Си на кръста. Тази пролята кръв ни прави способни да приемем Божието прощение и очистване, ако просто изповядаме греха си. Ние също трябва да простим на другите, защото Бог иска от нас, на нас, на конто е простено много, да не задържаме недоволство и дългове спрямо другите. Чистотата също говори за съвестта. Ние трябва да бъдем същите и да действаме по същия начин, независимо с кого сме или в каква ситуация сме (1 Пет. 1:22; Мт. 5:8).
   2. Добра съвест: ние трябва да бъдем в мир с нашата съвест, защото, ако тя е обезпокоена, ние ставаме неразположени към себе си и Бога. Ние трябва да имаме чиста съвест, защото това ни прави способни да застанем дръзновено в Божието присъствие отново и свободно да приемем Божията любов в живота си (1 Тим. 1:19; Д.А. 24:16). Когато помолим Бог да ни прости за греха, който е измъчвал нашата съвест, тогава Христовата кръв ще умие нашата съвест и ще я направи чиста отново (Евр. 9:14).
   3. Искрена вяра: ние трябва да живеем чрез вяра. "Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога" (Евр. 11:6). Ние сме предназначени да имаме вяра, да стоим във вяра и нашата вяра да надминава всички лимити. За да направим това, не можем да разчитаме просто на нашите човешки ресурси. Ние трябва да стъпим в Бога и да излезем от себе си. Това означава да предадем на Бога управлението. Това е като да дадем на Бога не само управляващото кор­мило, но цялата кола! Тогава Той е свободен да върви, където иска, а ние трябва само да вървим с Него. Тогава Бог може да изгради в нашия живот любовта, която е толкова важна.
9. въпроси и дискусионни точки
   1. Оценява ли Бог белезите на нашата любов към Него? (Мк. 14:3-9).
   2. Прочете Лк. 10:25-37. Какво трябва да направим, за да наследим вечен живот? Кой е нашият ближен? Как трябва да се отнасяме към нашите ближни?
   3. Прочете 1 Ин. 4:7-21. Кой е източникът на любовта? Как любовта е направена съвършена в нас? Можем ли да разчитаме на любовта, която Бог има за нас. Защо тази любов е съвършена? Има ли страх в любовта и защо? Можем ли да обичаме Бога и да мразим брата си?
   4. Обсъдете начини, чрез които можете да подобрите взаимоотношенията си в църквата и света.
   5. Бог пожертва Сина Си за нас. Какво можем с желание да My дадем и да се откажем заради Него?
   6. Защо Божията любов следва онези, които са негови ученици? (Пс. 23:6).
   7. Защо любовта трябва да бъде наша основна цел?

От "Основи на християнското живеене - Боб Гордън"

Обгърнати от Божията любов

Ким беше страшно развълнувана! Всъщност може би „развълнувана“ е твърде слаба дума. Намираше се направо в еуфория! Просто бе полудяла от радост. Нейният съпруг Стив току-що беше спечелил държавната лотария на щат Охайо в размер на няколко милиона долара. И на всичкото отгоре бе спечелил лотарията втори път в размер на 100 хил. долара. О, тази двойка от Дейтън би могла да изживее всички мечти на живота си. Невероятни удоволствия вървяха по следите й.
Само че съществуваше един проблем – Ким имаше извънбрачна връзка и знаеше, че тази печалба ще създаде само още по-големи проблеми. Не искаше да се откаже от милионите, но със сигурност не искаше да сложи край и на извънбрачната връзка. Искаше парите на Стив, но нямаше интерес към него.
Спечелената печалба победи. С цялата си страст тя се зае да плете интриги, за да вземе парите и накрая стигна дотам, че състави план да убие съпруга си.
Докато разискваше плана си по телефона сос своя любовник, 21-годишният й син чу целия разговор. Младежът информира баща си, който незабавно се свърза с полицията и Ким беше арестувана.
Съвсем изненадващо Стив посещаваше редовно Ким в затвора. „Не можеш да захвърлиш просто така 22 години от живота си“ – обяснявал той. С всяко посещение връзката между тях укрепвала. Той се борел с всички сили да се намали присъдата. Отхвърлил всички обвинения, които поддържал срещу нея. В края на краищата я спечелил. Неговата любов съкрушила сърцето й. Неговата любяща инициатива докоснала сърцето й дълбоко. Ким видяла извънбрачната си връзка такава, каквато е – голяма имитация на реалните неща. Как е могла да се съпротивлява на този, който не искал да я остави да си отиде? Как е могла да бъде толкова невярна на един, който бил толкова верен към нея? Как да обърне гръб на този, който я обгръщал с любовта си? Не можела да направи това. И не искала. Когато той я измъкнал от затвора, тя се хвърлила вобятията му, хълцайки: „Моля те, никога, никога, никога не ме оставяй да си отида!“
Техните приятели ги обявили за луди. „Може да вземете любовта за лудост – казвал Стив – просто защото не можете да я обясните“.
„Господ ми се яви отдавна и рече“ Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост“ /Еремия 31:3/
„Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че като бяхме още грешници, Христос умря заради нас“ /Римл. 5:8/
„Любовта никога не отпада … И тъй, остават тези трите – вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта“ /1Коринт. 13:8, 13/

Източник: интернет

ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА

ТРЯБВА СЕРИОЗНО ДА ТЕ ПРЕДУПРЕДЯ, преди да започнеш да четеш: Тези думи са древни скъпоценности, изкопани от златната мина на живота. Прочети ги само ако се осмелиш да оцениш истинската им стойност. Защото по-добре би било да не знаеш , отколкото да знаеш и да не изпълняваш.
Ръката, която ги пише, е вече стара, сбръчкана от труд и пек. Но умът, от който извират е бистър. А мъдростта е събрана от годините, горчивият опит и житейските несгоди на един пътешественик, обиколил целият свят.
Аз съм Асмара, търговецът на скъпоценни камъни.






- Лицето му беше като пергамент – обясни Джош на Ерик, - а брадата му – снежнобяла.
Бръчките около очите му бяха дълбоки като бразди. Носеше черна шапка и бастун с дръжка като глава на гарван.
- Запознахме се в този пристанищен град в Мароко. Той беше почти на 90години - стар пътешественик в края на живота си. Аз бях на 20 – млад мисионер по време на първото си пътуване. Цяло лято се срещахме в едно и също кафене и той ми разказваше за единствената скъпоценност, която някога е имал.
- И каква била тя?
- Чети и ще видиш. Толкова бях развълнуван от разказа му, че го помолих да го запише в моя дневник.
Думите, които четеш са негови. Но урокът, на който ме научи може да бъде и твой. Ако искаш.


Ерик искаше, о, как искаше! Спешно му трябваше мъдрост, защото беше объркан. Тази сутрин приятелите му се бяха скупчили около списания с разголени жени.
- Хайде, Ерик. Избери си някоя – каза едно от момчетата.
- Хайде, какво толкова, никой няма да разбере – каза друг.
- Може би по-късно – отговори Ерик, защото друго не му дойде наум.

По-късно призна на Джош, че е объркан.
- Може би момчетата са прави. В края на краищата това са само картинки.
- Джош определено не беше объркан. Сякаш знаеше точно какво изпитва Ерик.
- Това списание проповядва лъжи. Това не са просто безобидни картинки.
- Лъжи ли? – учуди се Ерик.
- Точно така, лъжи. Лъжи за любовта и красотата. Чуй ме, Ерик. Любовта е много повече от красиво лице и красиво тяло. Любовта е вътрешна, не външна красота.
Джош насърчи Ерик да дочете докрай разказа на Асмара. И момчето отново отвори дневника...


Аз съм търговец на скъпоценни камъни. Пътувам от град на град. Купувам камъни от една страна и ги продавам в друга. Плавал съм по цели нощи в бурните океани. Бродил съм по цели дни из горещата пустиня. Държал съм в ръцете си най-изящните рубини, галил съм най-скъпите кожи. Но всичко това заменям за една единствена скъпоценност, която никога не съм познал. Не че не съм имал възможност. Липсвала ми е мъдрост. Държал съм скъпоценността в ръката си, но съм я заменил за имитация.


-За какъв камък говори той? - тихо попита Ерик, като отгърна страницата. Джош замълча. Отговорът не се забави.



Никога не съм познал истинската любов. Познал съм ласки. Виждал съм красота. Но никога не съм познал любовта.
Само ако се бях научил да разпознавам любовта, както разпознавам скъпоценните камъни.
Баща ми ме научи на камъните. Той беше ювелир. Слагаше ме пред една маса, върху, която имаше дузина камъни.
- Един от тях е истински – казваше той – другите са фалшиви. Намери истинският камък.
Мислех, разглеждах ги един след друг. И накрая избирах. Но все бърках.
- Тайната – казваше той - не е в повърхността на камъка, а във вътрешността му. Истинският скъпоценен камък има особен блясък. Отвътре е озарен от пламък. Повърхността винаги може да се полира и да блести, но с времето престава да искри.
С годините очите ми се научиха да различават истинските от фалшивите камъни. Сега никога не ги бъркам. Научих се да разпознавам вътрешното им сияние.
О, да бях научил същото за любовта!
Цял живот съм ходил по места, където не е трябвало да стъпвам. Търсел съм жени с красиви коси, ослепителна усмивка и скъпи дрехи. Търсех избранницата на сърцето си с външна красота, но не и истинска стойност. И сега сърцето ми е празно.
Веднъж почти я намерих. Преди много години в Мадрид срещнах дъщерята на един фермер. Тя беше мила девойка. Любовта и бе чиста. Очите и бяха честни. Но не се отличаваше с особена красота. Тя щеше да ме обича. Щеше да бъде с мен през скърби и неволи. Сърцето и беше озарено от такава преданост, каквато не срещнах никога повече.
Но аз продължих да търся жена, която по красота да засенчи всички останали.
Колко пъти оттогава съм копнял за истинската любов на онова фермерскомомиче!
Ако знаех, че истинската красота е вътрешната, духовната красота, толкова мъка щях да си спестя.
Истинската любов сияе отвътре и укрепва с времето.


Чуй съвета ми. Търси най- чистият самороден камък. Гледай надълбоко в сърцето, за да откриеш най-истинската красота. И когато откриеш този скъпоценен камък, дръж го здраво и не го изпускай. Защото си намерил съкровище, което струва повече от всичките рубини на земята.

Ерик вдигна очи от книгата и срещна изпитателния поглед на Джош.
- Обърни страницата – каза Джош – и прочети за тайната на любовта.
Ерик отгърна страницата и ето какво прочете :


ТЪРСИ КРАСОТАТА И ЩЕ ПРОПУСНЕШ ЛЮБОВТА.

НО ТЪРСИ ЛЮБОВТА И ЩЕ НАМЕРИШ И ДВЕТЕ.

Източник: Интернет

ЛЮБОВТА, КОЯТО ВДЪХНОВЯВА

А ти си последвал моята любов.
2Тимотей 3:10

Апостол Павел даде на Тимотей видим пример за това какво е любов. Видял този пример, младият човек вече знаеше как да обича.

Любовта има много особености и променя коренно човека. Едно от нещата, които тя прави, е че човекът, който обича, се стреми да бъде обичан и за целта прави всичко възможно, за да спечели любовта. Показва се откъм най-добрата си страна, облича се с най-хубавите си дрехи, явява се в най-доброто си настроение, показва, че му е приятно да бъде с тоя, когото обича, че иска да го слуша, да се интересува от всички подробности в неговия живот, да знае какво харесва, кое му е приятно, кое не му носи радост. Любовта е изобретателна. Търси всички възможни начини, за да даде щастие и да покаже внимание. Когато любовта си отиде, се случва точно обратното. Бившият влюбен вече не се интересува какво впечатление прави, не се грижи да направи най-доброто за другия, избягва го, отегчава се, бяга от общение.
Има ли любов, поведението е едно. Няма ли, то става съвсем друго. Това, което се е случило вътре в сърцето, бързо си проличава и външно.

Ап. Павел не се мъчеше да учи Тимотей да обича, а му показваше как се прави това на дело. Младият човек виждаше как апостолът се отнасяше към вярващите в различни градове, как се молеше за тях, как се тревожеше, как се стараеше да им покаже най-доброто от вярата така, че те да могат да го приемат.

Имаме ли ние любов към нашите ближни? Ако имаме и тя е истинска, всеки ще почувства това. Ако я нямаме, никакво актьорско майсторство няма да ни помогне и хората ще почувстват нашето лицемерие.

Молитва: Боже Ти си любов и не можеш да не обичаш. Помогни и ние да Бъдем като теб хоро, които са неспособни да правят нещо друго, освен да обичат.

Тема за размисъл: За оня, който обича, нищо не е трудно и нищо не е невъзможно.

Източник: Божи Дар

Приоритетите на Бога

Приоритетите на Бога

След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата. И веднага се събраха много хора, така че и около вратата не можеха да се поберат. А Той им говореше Словото. И дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима. И като не можаха да се приближат до Него заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха постелката, на която лежеше паралитика:

- Синко, прощават ти се греховете.

А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: "Тоя защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен Един - Бог?"

Исус като разбра веднага с Духа Си, че така размишляват в себе си, им каза:

- Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на паралитика: "Прощават ти се греховете" или: "Стани, вдигни постелката си и ходи"? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове каза на паралитика казвам ти: "Стани, вдигни постелката си и си иди у дома."

И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките.

Така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха:

- Никога не сме виждали такова нещо.

Марк 2:1-12, ВЕРЕН

Кое е по-лесно да кажа на паралитика:

"Прощават ти се греховете", или:

"Стани, вдигни постелката си и ходи"?

Марк 2:9

Нека поговорим за изблиците на любов.

Сигурно сте виждали изблик на слънчеви лъчи. В сенчестата гора между дърветата внезапно прониква сноп слънчева светлина. Били сте свидетели на изблик на нов извор. Горещите земни недра изведнъж изгвърлят огромно количество вода на повърхността. Познавате изблика на възгласи, когато цирковият артист е завършил номера си успешно. Преживявали сте и изблици на любов. Може би не ги наричате така, но определено се е случвало да ги усещате. Изблик на любов. Спонтанно привличане. Нежни моменти на лъчезарна обич. Пламнало посвещиние. Избухване на нежност. Може ли да дам един пример?

Със съпруга си сте на парти. Едно от тези места, където всички стоят прави в салона, говорят и ядат. Около вас има няколко жени, а съпругът ви е отсреща в компанията на неколцина други мъже. Темата на вашата групичка са мъжете ви, а общото мнение спрямо тях е отрицателно. Жените се оплакват от голфа, огромните количества мръсни чорапи и работата му до късно през нощта. Но вие мълчите. Говорите малко, защото нямате какво да кажете. Мъжът, за когото сте се омъжили не е идеален, но не е и изтезание. Всъщност, сравнен с другите мъже, изглежда доста специален. Сменил е повече памперси, отколкото му се полагат, а откакто се роди последното бебе, стиковете му за голф не са слизали от тавана. Поглеждате към съпруга си в другия край на стаята и се усмихвате на жеста, с който той намества вратовръзката, която е сложил след изричното ви настояване. Все така красив, като в деня, когато сте го срещнали. Молко по-пълен и малко по-плешив, но вие не го забелязвате. Човекът, когото виждате е същият, който е откраднал сърцето ви. И внезапно ви се струва, че бихте преплували с лодка и до Китай само, за да му кажете колко се радвате, че го е направил. Това е изблик на любов.

Ето още един. Отдавна не сте държали бебе. Отдавна покрай вас не е имало бебе. И ето ви сам с едно пеленаче. Децата ви са го донесли само за вечерта, а жена ви е изтичала до магазина за мляко, така че сега сте само вие и вашият внук. Той е едва на няколко дни и е завит по-стегнато от пурите, с които черпите приятелите си. Вземате го на ръце и тогава осъзнавате, че за пръв път сте останал насаме с него. Сред всичките празнични фанфари и приятелите в болницата двамата не сте оставали очи в очи. До този момент. Затова сядате в големия си стол и го обгръщате, за да гледате лицето му. Мислите за бъдещето, неговото бъдеще: първите крачки, първата целувка, футболът, колежът. Питате се какво ли е да бъдеш дете в един свят, където от всеки ъгъл дебне опасност. Докато разглеждате малките очи и носле, наследени от другия род, ви сполетява една мисъл. От нищото се появява лъч решителност. Изведнъж осъзнавате, че даже и на ада ще се наложи да мине през трупа ви, ако иска да достигне до този, който носи вашето име. "Всичко ще бъде наред - се чувате да обещавате на спящото момченце. - Каквото и да става, просто помни, че аз съм с теб. Всичко ще бъде наред." Искате ли още един пример?

Върнали сте се вкъщи раздразнен, защото крайният срок наближава. А тя пък е ядосана, задето в детската градина са забравили да дадат на петгодишната ви дъщеря лекарството за гърло. Всеки от вас иска от другия малко съчувствие, но не получава никакво. И така, сядате на масата за вечеря - вие раздразнен, а тя ядосана - с малката Емили. Емили сключва ръце за молитва (както е била научена), а вие двамата свеждате глави (но не и сърца) и слушате. Само Бог знае от къде идва тази молитва.

"Боже, аз съм Емили. Как си? Аз съм добре, благодаря. Мама и татко са много ядосани. Не знам защо. Имаме си птички, играчки, картофена салата и семейство. Можеш ли да ги накараш да спрат да се сърдят? Моля Те, направи го, защото иначе само на Теб и на мен ще ни е хубаво. Амин."

Отговорът пристига преди края на молитвата. По средата и двамата сте вдигнали глави, а на края се смеете, клатите глава и се извинявате. И двамата благодарите на Бога за малкия гласец, който ви напомня кои са истински важните неща.

Това правят изблиците на любов. Напомнят ни кои са важните неща в живота. Като телеграма от близък приятел, където ви се припомня да цените съкровището, което притежавате, докато не е станало късно. Прошепване от ангел (или от някой с ангелски глас), което ви подсеща, че имате повече, отколкото искате, и че спешното не винаги е най-важното. Това са изблици на любов. Изпитвали сте ги. Аз - също. И за ваша изненада, Исус също е изпитвал такива изблици. И то не малко.

Например при срещата Му с един инвалид. Човекът не може да ходи. Не може да стои. Крайниците му са неподвижни, а тялото - изкривено. Светът над него го подминава, а той само седи и гледа. Навярно паралич е сковал тялото му още от рождение. Докато другите деца скачат и тичат, той с мъка придвижва лъжицата до устата си. Докато неговите братя и сестри говорят и пеят, думите му се сливат и изплъзват. Навярно никога не е съзнавал какво значи да си напълно здрав.

А може и да е обратното. Навярно някога е бил здрав. Дали е имало време, когато е усещал силата си, а не недъгавостта си? Дали е имало моменти, когато е можел да надбяга друг? Дали е имало време, когато е бил най-здравият в къщата? Дали е имало дни, когато всяко дете е искало да прилича на него? После дошло падането - подхлъзване в пропаст или препъване по стълби. Болката в черепа е била непоносима, но още по-лоша е неподвижността в краката и ръцете. Ходилата увиснали безчувствено в краищата на краката му. Китките се люлеели от двете му страни като празни ръкави. Виждал е крайниците си, но не ги е усещал. Независимо дали е парализиран по рождение или впоследствие, крайният резултат е един и е факт. Пълна зависимост от околните. Някой трябва да мие лицето му и да къпе тялото му. Не може да си издуха носа, нито да отиде на разходка. Времето, когато е тичал, остава в сънищата. След което той се събужда в тяло, което на може да се обърне, нито отново да заспи от болката, донесена от съня.

"Той има нужда от ново тяло", би казал всеки полуинтелигентен човек. Има нужда от Господ, който да възвърне това, което трагедията е отнела - ръце, които да се движат, китки, които да хващат, крака, които да танцуват. Когато го гледат, хората не виждат човек, а само тяло, което се нуждае от чудо. За разлика от хората, Исус вижда друго. Сигурно същото са видели и приятелите му. И правят това, което всеки от нас би направил за своя приятел. Опитват се да му помогнат.

Разнася се вест, че в града се е появил дърводелец, който учи хората и върши чудеса. И с разнасянето на вестта идват и множествата. Те идват от всяка дупка и бърлога на Израил. Идват като войници, които се връщат от война - бинтовани, осакатени, незрящи. Старите със съсухрени лица и беззъби уста. Младите с глухи бебета и страдащи сърца. Бащи с неми синове. Съпруги с безплодни утроби. Като че ли светът идва да провери дали човекът е истински или нормален. Или и двете.

Докато приятелите пристигат на мястото, къщата вече е претъпкана. Хората се блъскат в преддверието. Децата седят по прозорците. Останалите по-назад надничат над раменете на другите. Как би могла тази малка група да привлече вниманието на Исус? Трябва да решат: Или влизаме, или се отказваме!

Какво щеше да се случи, ако приятелите се бяха отказали? Какво щеше да стане, ако бяха вдигнали безпомощно рамене, ако бяха промърморили нещо за голямата тълпа и изстиващата вечеря, бяха се обърнали и си бяха тръгнали? В крайна сметка дори само идването им тук е добро дело. Кой може да ги вини, че са си тръгнали? Нима е малко това, което са направили дотук? Но за тях това не е достатъчно.

Единият казва, че му е хрумнало нещо. Четиримата се навеждат над паралитика и изслушват плана. Да се покатерят на покрива на къщата и с наметките си да спуснат приятеля си долу. Рисковано е, може да паднат. Опасно е, той може да падне. Необичайно е, Исус е зает. Но това е единственият им шанс. И те се качват на покрива. Вярата е способна на подобни неща. Вярата прави неочакваното. И привлича вниманието на Бога. Вижте какво казва Марк: "А Исус като видя вярата им, каза на паралитика: "Синко, прощават ти се греховете." (5 ст.). Най-накрая някой е повярвал в думите Му! Четирима мъже имат достатъчно надежда в Него и любов към приятеля си, за да използват възможността. Спуснатият от горе е знак от горе - някой е повярвал! Някой желае да рискува въпреки притесненията и усилията само, за да прекара няколко мига с Назарянина.

Исус е трогнат.

Като жената, изпълнена с любов към своя напълнял, но неоценим съпруг.

Като дядото, решен с цената на всичко, да закриля своя внук.

Като родителите, докоснати от молитвата на своето дете.

Исус е трогнат от проявата на вяра. И изръкоплясква - ако не с ръце, най-малкото със сърце. И не само ръкопляска, а и благославя. Така ставаме свидетели на изблик на Божествена любов. Приятелите искат Той да излекува болния. Но Исус не се задоволява с простото изцеление на тялото. Той иска да излекува душата. Прескача физическото и се справя с духовното. Тялото ще излекуваш за кратко, а душата - завинаги. Молбата на приятелите е сериозна, но и стеснителна. Очакванията на множествата са високи, но не достатъчно. Те очакват Исус да каже: "Изцелявам те." А чуват: "Прощавам ти."

Хората очакват да се погрижи за тялото, защото това виждат. Той решава да се погрижи не за тялото, а за духа, защото вижда проблема в него. Те искат Исус да даде на човека ново тяло, зада върви. А Исус му дава благодат, за да живее. Забележително!

Понякога Бог е толкова впечатлен от това, което вижда, че ни дава нужното, а не исканото.

Добре, че е така. На кой би му хрумнало да поиска това, което Бог в края на краищата ни дава? Кой от нас би се осмелил да каже: "Боже, моля Те да се повесиш на уреда за мъчение, за да изкупиш всяка грешка, която съм сторил"? А после да има дързостта да добави: "А след като ми простиш, би ли ми приготвил място в Твоя дом, където да живея вечно?" И сякаш това не стига: "И моля Те, живей в мене, закриляй ме, води ме, благославяй ме повече, отколкото заслужавам."

Честно казано, дали щяхме да имаме нескромността да поискаме всичко това? Не, както приетелите, щяхме да помолим за по-малкото. Щяхме да молим за малки неща като дълъж живот, здраво тяло и добра работа. От наша гледна точка това са големи нужди, а от Божия е като да избереш мотопед, когато ти предлагат лимузина. И понеже знае, че паралитикът не е наясно, зада поиска това, от което се нуждае, Исус така или иначе му го дава: "Синко, прощават ти се греховете." (5 ст.)

Фарисеите започват да недоволстват. Това не отговаря на правилата. Дори и босоногият евреин знае, че "само Бог може да прощава грехове" (7 ст.). Тяхното мърморене предизвиква един от най-големите въпроси на Христос: "Кое е по-лесно да кажа на паралитика: "Прощават ти се греховете", или "Стани, вдигни постелката си и ходи"?" (9 ст.). Отговорете сами. Кое е по-лесно за Исус? Да прости на една душа или да изцели едно тяло? Кое Му причинява по-малко неприятности - да осигури на човека здравето или да му осигури небето? За изцелението на човешкото тяло е нужна проста заповед. За прощението на човешките грехове - Христовата кръв. Първото става в къща между приятели, второто - на кръст между разбойници. Едното струва Неговата дума, другото - Неговото тяло. Едното отнема само миг, а другото - целия Му живот.

Кое е по-лесно? Любовта на Исус към тази групичка вярващи е толкова силна, че Той надминава молбата им и отива право на кръста. Исус вече познава цената на благодатта. Той вече знае колко струва опрощението. Но въпреки всичко им го дава. Сърцето Му изригва в любов.

Между другото, Той не се е променил. Това, което се е случвало тогава, става и днес. Бог вижда, когато пристъпваме с вяра. Същото лице, което се усмихва радостно на паралитика, се усмихва радостно и на алкохолика, отказал се от бутилката. Същите очи, които играят при вида на четиримата приятели на болния, играят и при вида на майката и таткото, които ще направят всичко възможно, за да заведат своето дете при Исус. И същите устни, коит оговорят на човека в Капернаум, говорят и на мъжа в Детройт, на жената в Белфаст, на детето в Москва... Навсякъде и на всеки, който се осмелява да пристъпи в присъствието на Бога и да Го помоли за помощ.

И въпреки, че ние не чуваме този глас, ангелите го чуват. Навярно небесата затаяват дъх при всеки изблик на любов, приел формата на единствените думи, които имат значение: "Прощават ти се греховете!"

Макс Лукадо - Парчета живот

ЦЕНАТА НЕ СЕ ГУБИ

ЦЕНАТА НЕ СЕ ГУБИ

Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог в него.
1 Йоан 4:16
Един известен християнски учител започнал семинар за обучение на служители със следното въведение. Той извадил една новичка банкнота от 20 долара и попитал кой иска да я получи. Много ръце се вдигнали. Тогава той взел банкнотата в шепата си и я смачкал. Пооправил я малко и отново запитал кой я иска. Отново се вдигнали много ръце. "Ами какво ще кажете, ако направя това?", попитал говорителят, пуснал банкнотата на пода и започнал да я тъпче с обувките си. Вдигнал я. Банкнотата вече изглеждала много зле, смачкана и изцапана. "Има ли още някой да иска тези 20 долара?", попитал пак той. Пак се вдигнала гора от ръце. "Приятели, това беше един нагледен урок. Каквото и да правя с тази банкнота, тя не си губи стойността и продължава да е 20 долара. Много пъти в живота си и ние биваме мачкани, хвърляни на земята, цапани от калта на живота. Но това не прави нашата стойност в очите на Бога по-малка. Той продължава да ни обича, колкото и да сме тъпкани в тоя свят!", заявил тържествено говорителят.
Това е самата истина. Бог ни го е обещал в Своето истинно и вечно слово. Той не гледа на нашите недостойнства, а вижда в нас децата Си. Можем ли ние да намразим собствените си деца, каквото и да правят? Няма ли да продължим да ги обичаме, ако ги видим смачкани от живота, сгрешили, отчаяни и уплашени? Няма ли да направим всичко възможно, за да им помогнем?
Бог ни обича, защото е любов. Той не може да прави друго, освен да обича. Това е в Неговата природа. На тази любов можем да отговорим по най-добрия начин, като и ние Го възлюбим с цялото си сърце, душа, ум и сила.
Молитва: Любящи Отче. насърчавай ни, когато паднем под товара на своите недостатъци; уверявай ни в това, че нашата стойност винаги остава висока за Тебе.
Тема за размисъл: Не бива да считаме нито други хора, нито себе си за боклуци, щом Христос е платил толкова много за нас.

Източник: Божи Дар

БЕЛЕГЪТ

БЕЛЕГЪТ

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Йоан 13:35
В тия последни земни дни, когато трябваше да мисли за Себе Си и за предстоящите ужасните мъки, Господ Исус мислеше повече за Своите ученици. Беше загрижен не толкова за това как ще устои в страданията, а как апостолите ще продължат Неговото дело на тая земя.
Основният белег, по който Христовите ученици щяха да бъдат разпознавани, беше любовта. В един свят, в който всеки е срещу всеки и егоизмът диктува мислите и делата на хората, една група щеше рязко да се отличава с нещо необичайно. То щеше да бъде любовта.
Любов означава да поставяш другия по-горе от себе си. Да се интересуваш не от своето благополучие, а от неговото. Да си готов ти да се лишиш от нещо, за да го има той.
Любов означава общение. Хората, които се обичат, не могат да понасят да бъдат разделени. Те правят всичко възможно, за да бъдат заедно.
Така щеше да е между апостолите. Те щяха да правят всичко възможно, за да си помагат. Те щяха да бъдат заедно. Това щеше веднага да ги прави различни от останалите хора, които враждуваха един против друг, които не можеха да се понасят и гледаха да са по-далеч.
Тази Христова воля важеше не само за апостолите, но и си остава белег на християните от всички времена. Как е при нас? Поставяме ли ближния по-горе от себе си? Или гледаме да му покажем, че е нищожество, а ние сме велики? Можем ли да бъдем заедно с радост, или гледаме да бягаме по-далеч един от друг, защото трудно успяваме да се търпим?
Молитва: Ти си любов. Господи и не можеш да не обичаш. Дай и на нас такава природа, която да не е в състояние да крие лоши чувства и не може да не обича.
Тема за размисъл: Само любовта може да премахне дебелите и високи стени между хората.


Източник: Божи Дар

Любовта към Бог

Един човек отишъл при Учител и казал: "Бих искал да заобичам Бога - покажи ми пътя!" Учителят му отговорил: "Кажи обичал ли си някого преди?"
Човекът казал: "Светските дела не ме интересуват, любовта и всичко останало. Аз искам да стигна до Бога."
Учителят му отговорил: "Помисли още веднъж обичал ли си поне една жена, поне едно дете, поне някого.
Човекът отговорил вече ти казах. Аз съм човек на религията, не обикновен мирянин, аз не обичам никого. Покажи ми пътя, как мога да стигна до Бога."
Учителят заридал, сълзи започнали да се стичат по бузите му и отговорил: "Тогава това е невъзможно. Първо трябва да заобичаш някого. Това ще бъде пръвото стъпало. Ти питаш за последното стъпало, а не си стъпил още на първото!
Иди и заобичай някого!

МЪЛЧАЛИВА Е НЕГОВАТА ЛЮБОВ

Откъс от книгата на Кетрин Кулман «Велик капитан се става в бурни морета и дълбоки води»

Велико е нашето наследство в Исус Христос. Велика е нашата сигурност в Божия Син, защото знаем, че Той ни пази. Ние сме под сянката на Неговата любов. Дълбоките води никога няма да прелеят и Той дава благодат, когато е нужна повече благодат. Той дава вяра, Неговата вяра, когато е нужна вяра. Неговата любов никога не изгасва!

Според мен един от най-прекрасните пасажи от Божието Слово се намира в Стария Завет, Еремия 31:3 „Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост”. Безброй много пъти в тъмнината на среднощния час, без нито една звезда на небето, аз знаех за тази любов. Тогава, когато стоях пред един празен гроб, аз знаех за тази любов – и тази любов е моята сигурност днес. Аз ще заложа всичко, което имам. Ще заложа живота и душата си на тази любов, защото съм напълно уверена в Този, който е дал това обещание.

Ние говорим много за плодовете на Духа, но знаеш ли, че всички плодове на Духа могат да бъдат обобщени само в една дума – Любов! Бог е любов. Като твърдя това, аз съм сигурна, че има повече от един човек, който пита точно сега: „Ако Исус наистина ме обича толкова много, защо тогава Той ми изпраща толкова много мъки и страдания? Не мога да разбера Неговата любов към мен.” Имало е моменти в живота на всеки един от нас, когато сме се съмнявали в тази любов, когато сме се чудили и питали: „Защо? Защо ми се случи това?” Ти и аз сме човешки същества и като такива е нормално да искаме нашия живот да мине без неприятности, без проблеми, без мъки, без страдания. И когато тези неща влязат в живота ни, веднага поставяме под съмнение любовта на Бог, като забравяме Божието Слово, което обещава: „Всяка пръчка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод” (Йоан 15:2).

Един ден една жена, която водила битка вътре в себе си, се чудела дали наистина Бог я обича, защото имала много страдания в своя живот. Тя се питала дали Той не я е забравил. Веднъж като вървяла сама, тя минала покрай едно лозе през есента, което представлявало красива гледка. Много листа покривали лозите, но нямало никакъв плод, само листа. В този момент Небесният Градинар й прошепнал: „Чудиш ли се на изпитанията в твоя живот? Чудиш ли се на нещастията, които идват върху теб и на проблемите, с които се срещаш? Запомни, дете Мое, градинарят спира да кастри и подрязва, да браносва и обработва само, когато не очаква нищо повече от лозата. Искаш ли да спра да те подрязвам? Искаш ли да не очакваш нищо повече освен листа от твоя живот? Искаш ли да те оставя? Ако твоят отговор е да, тогава Аз ще престана да подрязвам, ще престана да те обработвам, ще престана да те браносвам и няма да очаквам от теб нищо повече, освен листа.” Тя погледнала нагоре, като избърсала горещите сълзи от бузите си и разбрала.
О, ако можехме само да видим така, както тя е видяла в този момент! Вместо сълзи на скръб, тя проляла сълзи на радост; погледнала и извикала: „Скъпи Небесни Градинарю, аз го виждам! Как съм могла да бъда толкова сляпа през тези месеци? Браносвай ме и ме обработвай! Ако изпитанията, които си позволил да дойдат в моя живот, ще ме направят по-добра християнка, ако дълбоките води ще помогнат да ме моделираш в по-полезен съд, ако чрез тези мъки и нещастия може да бъде донесен плод от моя живот, тогава моля Те, култивирай моя живот!”

Радвай се, възлюбени! Въпреки, че всяко твое желание, всяка твоя мечта и надежда може да пропадне и изчезне, запомни нещо: ръката на Божествена любов е тази, която подрязва лозата. Говорим за вяра и може би има такива, които се хвалят със своята вяра. Но никога не забравяй, че голямата вяра е дадена от Отец, за да издържиш ГОЛЕМИТЕ ИЗПИТАНИЯ. Голямата вяра има пълна увереност в съвършеното знание и съвършената мъдрост на един съвършен Небесен Баща.
Повтарям: голямата вяра е дадена, за да издържиш големите изпитания. Някой, който чете тези думи като човек, може да каже: „Само, ако можех да видя лицето на Учителя за един миг през тези дълги часове, дни и месеци на преминаване през големи изпитания, голямо страдание и нещастие. Ако можех да погледна към личността на Исус, ако можех буквално да почувствам Неговите силни ръце да стискат моите, ако можеше Той да ми даде знак или нещо осезаемо, аз щях да бъда в състояние да премина през всичко.” Да, зная, но не си ли мислил някога, че мълчанието на Исус е толкова красноречиво, колкото и говоренето Му? Неговото мълчание в твоята ситуация може да бъде не знак за Неговото неодобрение, а за Неговото одобрение. Точно така!

Позволи ми да ти разкажа една история, която чух преди години, но не мога да я забравя. Една християнка сънувала три фигури, които се молели на колене. Тя ги наблюдавала тихо. Учителят се появил и се навел над първата фигура. С огромна нежност Той я прегърнал, усмихнал й се и й говорил успокоителни думи. Тази, която Го наблюдавала, си казала: „Той трябва да я обича много. Тя сигурно е избран съд, отделен от другите. Видя ли как Той се усмихна и как нежно я докосна?” След това тя видяла Учителя да отива до втората коленичила фигура и Той й положил ръка. Това било всичко. Той нито й говорил, нито се навел да й се усмихне. Нежно положил ръка на главата й и си тръгнал. Тази, която наблюдавала, извикала: „Спасителят сигурно не я обича, колкото обича първата, защото нито й се усмихна, нито й говори. Просто положи нежно ръка върху главата й.” Тогава, докато се чудела, тя видяла Учителя да приближава третата коленичила фигура. Без да я погледне и без да й говори, Той я отминал. Нито дума не казал, нито протегнал ръка да я докосне. Наблюдаващата била смаяна от сцената и разсъждавала: „Сигурно е наскърбила дълбоко Учителя, защото Той не й говори, не я докосна, нито се спря да й се усмихне.”
Изведнъж обаче тя усетила присъствието на Учителя. Той застанал до нея и започнал да й говори: „Мое дете, ти не разбираш. Първата, която коленичеше в молитва, се нуждаеше от цялата Моя нежност и грижа, за да задържа краката й в Моя тесен път. Тя се нуждаеше от увереност в Моята любов, тя има нужда да й бъде напомнено, че Съм близо, за да й помогна. Тя е слаба във вярата, просто едно бебе. Тя се нуждае от цялата сила, която мога да й дам. Втората имаше по-силна вяра и по-дълбока любов към Мен. Тя е уверена в Моята мъдрост и във всяко Мое наставление.
Но третата! О, само да можеше да разбереш! Тази, на която Аз нито говорих, нито се спрях да й положа ръка, нито се наведох да й се усмихна, има огромна вяра и любов. Аз я обучавам за най-високото и свято служение. Както Моят Отец Ми се довери и имаше вяра и увереност в Мен, когато ходех по земята, така това скъпо Мое дете има увереност и вяра в Мен.
Аз мога да й се доверя при всички обстоятелства, без значение колко тежи кръстът и критичността на кризата. Аз й имам доверие, когато е в най-трудния час, в най-болезненото страдание и жестоко изпитателно време. Аз мога да разчитам да Ми се довери при всички обстоятелства и този живот Аз използвам в голяма мярка. Аз Съм мълчалив в Моята любов, защото обичам толкова, че силата на думите не е достатъчна, за да могат човешките сърца да разберат.”

Възлюбени, там, където падат най-много дъждове, там тревата е най-зелена; и там, където намираш огромни мъгли от сълзи и скръб, ти винаги ще откриваш сърца, които са изпълнени с мира и любовта на Бог.

И така, когато твоят Бог крие Своето лице, не казвай, че те е забравил. Той се грижи за това, да направи да Го обичаш, и подрязва лозата, за да може да дава по-изобилен и по-съвършен плод.

Източник: Интернет

ЛЮБОВ И ПРОШКА

1. Бог е любов

1 Йн. 4:16

А. Любовта на Бога към нас

Ер. 31:3; Римл. 8:38,39; Еф. 2:4-6; 1 Йн. 3:1; 1 Йн. 4:10

Б. Същността на агапе

Йн. 3:16; Римл. 5:7,8; 1 Йн. 4:9

В. Любовта на Исус към нас

Йн. 10:11; Йн. 15:13; 2 Кор. 8:9; Еф. 3:19; Откр. 1:5

Г. Стоенето в Божията любов

Йн. 14:21; Йн. 14:23; Йн. 17:26; 1 Йн. 2:5; 1 Йн. 4:19

2. Първата заповед - любов към Бога

Втзк. 6:5; Втзк. 10:12; Втзк. 30:20; Иис. Нав. 22:5; Иис. Нав. 23:11

3. Втората заповед - любов към ближния

Лев. 19:18; Мт. 22:39; Йн. 13:34; Йн. 15:17; 1 Йн. 3:11; 1 Йн. 3:23

А. Любовта като най-висша дарба

1 Кор. 13:13; 1 Кор. 13:2; Гал. 5:6; Еф. 3:17; Еф. 3:19; Кол. 3:14; Еф. 1:15,16; Кол. 1:3,4; Филим. 1:5

Б. Божията любов ни дава способността за любов към ближния

Римл. 5:5; Гал. 5:22; 1 Сол. 3:12; 1 Сол. 4:9; 2 Сол. 3:5; 2 Тим. 1:7

В. Благословението на любовта към ближния

Йн. 13:35; 2 Кор. 13:11; Еф. 3:17-19; 1 Йн. 2:10; 1 Йн. 2:10; 1 Йн. 3:14; 1 Йн. 4:7; 1 Йн. 4:12; 1 Йн. 4:16

Г. Любов срещу омраза

1 Йн. 4:20; Як. 3:9-12; Мт. 5:23,24; Лев. 19:17,18; 1 Йн. 2:9; 1 Йн. 2:10,11; 1 Йн. 3:10; 1 Йн. 3:14; 1 Йн. 3:15; 1 Йн. 4:8

4. Любов към братята и сестрите в Господа

Йн. 13:35; Гал. 6:10; 1 Петр. 2:17

5. Любов към враговете

Пр. 25:21,22; Мт. 5:43-47; Лк. 6:27-30

6. Любовта означава милост и прошка

А. Бог е милостив към нас

Пс. 103:8-13; Пс. 103:17; Плач 3:22,23; Ис. 63:7; Евр. 8:12

Б. Прощавайте си един на друг, както Бог ви е простил

Мт. 18:33; Лк. 6:36; Еф. 4:32; Кол. 3:13; Лк. 17:4; Мт. 18:21,22; Пр. 3:3,4; Мт. 5:7; Мт. 6:12; Мт. 6:14

В. Следствието от непростителността

Мт. 6:14; Мт. 18:23-35; Як. 2:13

Г. Прошката е необходима и за вярващи християни

Пс. 86:5; 1 Йн. 1:9; Лк. 17:3; Пр. 28:13; Пс. 32:5; Мт. 18:15; Як. 5:16

Бог е любов

Независимо в коя посока духа вятърът,
Бог е любов!

Когато топлият „южен вятър” със своя успокояващ лек полъх донесе дъжд на благословение, Бог е любов!
„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. „Яков 1:17

Когато студеният „северен вятър” на изпитанията връхлита върху теб, Бог е любов!
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.” Римл.8:28

Когато „западният вятър” духа безмилостно и злонамерено върху теб, Бог е любов!
„Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема." Евреи 12:6

Когато „източният вятър” заплашва да помете всичко, което имаш, Бог е любов!
„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.” Фил. 4:19

Нищо в живота ни не може да ни безпокои, ако знаем причината , поради която Бог го допуска!

Имам ли любов? - Тест

Имам ли Любов? - Всички казваме, че обичаме, но дали в действителност е така или всичко е игра на думи! Всеизвестно е, че ние не познаваме достатъчно добре съдържанието на собственото си сърце, откъдето произлизат съкровищата и богатствата на всеки един от нас!
Какво съдържа моето сърце? - завист или омраза, търпение или нетърпение, милост или безразличие, топлина или студенина, смирение или гордост, истина или лъжа...!
Имам ли Любов? - Отговор на този въпрос ще получи всеки един, ако "реши" този тест - теста на Любовта!

1.Любовта дълго търпи! -
Въпрос: Търпелив/а ли съм?

2.Любовта е милостива! -
Въпрос: Милостив/а ли съм?

3.Любовта не завижда! -
Въпрос: Завиждам ли?

4.Любовта не се превъзнася! -
Въпрос: Превъзнасям ли се?

5.Любовта не се гордее! -
Въпрос: Горделив/а ли съм?

6.Любовта не безобразничи! -
Въпрос: Върша ли лоши неща?

7.Любовта не търси своето! -
Въпрос: Държиш ли винаги нещата да стават по твоя начин?

8.Любовта не се раздразнява! -
Въпрос: Раздразнителен/а ли съм?

9.Любовта не държи сметка за зло! -
Въпрос: Отмъстителен/а ли съм?

10.Любовта не се радва на неправдата! -
Въпрос: Одобрявам ли нередните неща?

11.Любовта се радва заедно с истината! -
Въпрос: Истината мой приятел ли е?

12.Любовта всичко премълчава! -
Въпрос: Умея ли да премълчава и да запазя мира в отношенията си с другите?

13.Любовта на всичко хваща вяра! -
Въпрос: Имам ли доверие на хората или съм вечно подозрителен/а?

14.Любовта на всичко се надява! -
Въпрос: Гори ли в мен надеждата или се обезсърчавам много лесно?

15.Любовта всичко търпи! -
Въпрос: Търпелив/а ли съм?

16.Любовта прощава! -
Въпрос: Прощавам ли?

17.Любовта никога не отпада!

1 Корин.13:4,5,6,7,8 ст.


http://slavei.web44.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=444

ЗА ЛЮБОВТА

Ще дойде ден , когато хората ще покорят
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила да се покорят на любовта.
Тогава , за втори път в историята на света ,
хората ще открият огъня.

Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.

Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме !