"Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили. " Матей 25:40
Един стар обущар старателно се подготвил за посещение от Господ, което му било предсказано на сън. Господ така и не дошъл. Но дошъл един просяк и обущарят му дал обувки. Веднъж от там минала една стара жена. Той я нахранил и помогнал да пренесе товара си. Друг път дошло едно изгубено дете и той го завел при майка му.
Тогава чул в тишината един тих глас:
Три пъти дойдох до твоята гостоприемна порта!
Три пъти сянката Ми падна върху твоя праг!
Аз бях просякът с изранени крака!
Аз бях жената, която нахрани!
Аз бях изгубеното на пътя дете!
Показват се публикациите с етикет милост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет милост. Показване на всички публикации
петък, 13 март 2009 г.
четвъртък, 6 ноември 2008 г.
Да видиш доброто
На една улица в Йерусалим лежало болно куче. Един от минувачите хвърлил камък по него и казал, че е краставо. Друг го подритнал и казал, че не е виждал толкова проскубано и грозно псе. Трети се подиграл на стърчащите му кости и го нарекъл мърша.
Тогава се приближил един странник, спрял се пред лежащато в праха болно куче и казал:
- Какви хубави бели зъби има.
Във всеки пропаднал човек има нещо ценно. И това е неговата душа. Бог иска да прозрем тази истина, за да насърчим с думи падналия.
Когато видим някой паднал човек, вместо да вземем камък и да го замерим, по-добре е да му помогнем да се изправи.
Бъдете благословени.
Тогава се приближил един странник, спрял се пред лежащато в праха болно куче и казал:
- Какви хубави бели зъби има.
Във всеки пропаднал човек има нещо ценно. И това е неговата душа. Бог иска да прозрем тази истина, за да насърчим с думи падналия.
Когато видим някой паднал човек, вместо да вземем камък и да го замерим, по-добре е да му помогнем да се изправи.
Бъдете благословени.
вторник, 4 ноември 2008 г.
Ти Бог ли си?
Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момченце на шест-седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин. Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи. Една млада жена, която минаваше наблизо, забеляза детето и прочете копнежа в светлите му сини очи. Тя взе детето за ръка и го заведе в магазина. Вътре му купи нови обувки и цял комплект топли дрехи.
Двамата излязоха на улицата и жената се обърна към детето със следните думи:
- Сега можеш да се прибереш у дома и да се веселиш на празника.
Момченцето вдигна глава към нея и попита:
- Госпожо, ти Бог ли си?
Тя му се усмихна и отвърна:
- Не, синко, аз съм само едно от неговите деца.
Момченцето се замисли малко и рече:
- Знаех си, че сигурно сте роднини.
Двамата излязоха на улицата и жената се обърна към детето със следните думи:
- Сега можеш да се прибереш у дома и да се веселиш на празника.
Момченцето вдигна глава към нея и попита:
- Госпожо, ти Бог ли си?
Тя му се усмихна и отвърна:
- Не, синко, аз съм само едно от неговите деца.
Момченцето се замисли малко и рече:
- Знаех си, че сигурно сте роднини.
Абонамент за:
Публикации (Atom)