Мартениците
Правенето на мартеници е само един от ритуалите, свързани с чисто езическия празник 1 март. По принцип с названието „мартеници” се е обозначавал специфичен обреден атрибут с основно предназначение на амулет. В този смисъл мартеницата представлява вид бяла магия за плодородие, женитба, здраве, която налагало определени изисквания при приготвянето й. Чрез мартеницата се гадае за плодородие на годината и добитъка, жътвата и плодните дръвчета. След като се поносят, най-често мартениците се поставяли под камък и така се гадаело за плодовитостта на биволите и овцете в зависимост от това, дали под камъка има буболечки или мравки. Митичният образ на Баба Марта е възрастна жена, облечена в кожух, със стари дрехи и с кафява забрадка. Тя пристига при хората от гората, където са обитавали демонични сили и митични същества.
Великденска обредност
Практиката да се приготвят яйца за Великден е възникнала още от древността. С приемането на християнството у нас през 865 година се запазва традицията, както и езическият характер на обредите и обичаите, свързани с гадаенето. На някои места в северозападна България съществува практиката да се търкалят прясно боядисани червени великденски яйца по нивите, поляните пред или вътре в къщите. Това по същество е магически акт за пренасяне на оплодителната същност на яйцето върху земята. На други места първите боядисани червени яйца били вмесвани във великденски хлябове, като изискванията били те да са снесени от черна кокошка на Велики четвъртък. Боядисани в червено, тези яйца са схващани като средство за обезвреждане на някои вредоносни сили, пораждани в случая от черната кокошка.
Боядисването на яйца е пряко свързано с култа към слънцето, като самото яйце е уподобяване със слънце. Практика в Пернишко е била да не се дават червени великденски яйца на овчарите, за да не им ослепеят овцете. Жълтъкът и обагрената в червено черупка са изпълнявали функцията на посредници между слънцето, човека и земята.
Езическата основа, на която се е оформила обредната практика да се рисуват яйца за Великден, се е вкоренила до такава степен здраво и устойчиво в традицията, че не е дала възможност за по-значително в количествено отношение преосмисляне и въвеждане на рисувани предмети на християнска основа.
Що е българска обредна традиция?
Това е един вид културно и духовно наследство, оставено ни от нашите предци. Нещо, което обуславя нашата самоидентичност. Така би се изразил един добре информиран българин със сериозен процент от коефициент на полезно действие. Но погледнато през призмата на библейската действителност, това изказване ще звучи по следния начин: Обредните традиции са един вид духовен и социален хомот от закони, изхождащи дълбоко от греховната езическа същност на човека (преди познаването на Христос), останали като наследство и белег на нашето черно минало, което сме наследили от нашите предци. Това наистина обуславя нашата самоидентичност, но не и като българи-християни, а като българи-езичници.
Библейската истина
Ние наричаме своята нация православно-християнска, но продължаваме да следваме стъпките на езичеството, като или сме слепи за това, или казваме: „Какво пък толкова?”
Нека да погледнем следните стихове:
„Не всеки, който ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата”(Матея 7:21).
Какво да кажем за нашето така наречено културно наследство, оставено ни от нашите предци?
„Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде мой ученик”(Лука 14:26).
Нима ще ви уплашат тези думи? Та нали Бог е любов? Да, така е. Христос не ни кара да мразим хората, които обичаме, но ако обърнете внимание на стиха, всички вътре са роднини. Това говори за наследственост, за която ние сме обвързани. Греховна, зла, езическа наследственост от нрави, порядки и обичаи. Неща които са омразни на Бога и ни отделят от Него (Второзаконие 18:9-14). Ако не намразим това и не се отделим от него, Исус не може да ни научи, защото ценностната система на небето е съвсем различна.
„И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде мой ученик” (Лука 14:33).
Ние продължаваме да живеем стария начин на живот, като казваме: „Какво толкова, като сложим някоя мартеница или боядисаме някое яйце. То е за добро.
„Може ли някой да пъхне огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?”(Притчи 6:27).
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене и благовестието, ще го намери” (Марка 8:34,35).
Когато ние искаме да запазим стария си начин на живот и да си бъдем християни, душата ни остава вързана за греха и в крайна сметка ние ще загубим. Нима едни мартеници, боядисани яйца или която и да било друга езическа традиция ще ме спре да следвам Христос? Мисля, че това е най-малкото, от което можем да се откажем. Исус Христос няма нищо общо с езичеството и бесовете.
„Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша, не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската. Или искате да подбудим Господа към ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?”(І Коринтяни 10:20-22).
Не съм го писал аз. Просто ми хареса.
nejnost_rs
