„…как Бог помаза Исус от Назарет със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него“ /Деяния 10: 38/
Подобно на Христос, когато човек приема предлаганата му от Бога сила, той притежава мощен капацитет за добри дела и благодеяния, които от своя страна като бумеранг се връщат към извършителя си във вид на безброй благословения и го поставят в благоприятно положение и светлина още в този живот.
В книгата си „Християнското превъзходство“ Джон Джонсън разказва за събитие, станало с водителя на голяма християнска църква. По план той трябвало да открие със слово голямо тържество една неделна утрин в Далас, Тексас. Но в деня на събитието не се явил.
Църквата била препълнена, хората били официално облечени, организаторите нервно крачели насам-натам и поглеждали нетърпеливо часовниците си. Времето минавало, но никой не се появявал.
Накрая пасторът пристигнал – късно, много късно! Без да каже и дума на обяснение или извинение, той се присъединил към стоящите на подиума и тържеството започнало с неговата реч.
Своеволие? Властничество? Небрежност? Арогантност? Що за водител бил той?
Няколко дни по-късно неговите критици научили останалата част от историята от жената, която телефонирала в църквата, за да благодари на „непознатия джентълмен“. Колата й блокирала насред път и тя напразно махала на всички, които профучавали край нея в неспирен поток. Никой не пожелал да спре. Никаква полицейска кола нямало наоколо. Отчаяла се. Изплашила се. Разплакала се.
Тогава забелязала да се приближава към нея една кола. Шофьорът видял бедата й и спрял, за да помогне. Облеченият в официален костюм господин се приближил, разпитал я за проблема и погледнал мотора. След като се убедил, че повредата се нуждае от специалист, потърсил транспорт за колата на жената до най-близкия сервиз.
И, разбира се, много, много закъснял за голямото тържество.
Ако си готов за духовни приключения, тогава можеш да поискаш Господ да те постави днес в потока на Духа – да отидеш да говориш или да мълчиш – както Той избере. Неизказано ще е блаженството и ползата от това за самия теб!
Знаете ли как трябва да се разбира символичният знак на червения кръст? Той е съставен от поле, оцветено в бяло, и кръст в червено. Полето е символ на широта, простор. Както полята са безгранични, така и делата на милост са насочени към всички хора, независимо от раса, класа или положение. Полето е бяло – то съдържа в себе си всички цветове на спектъра. Бялото е символът на чистите подбуди – човеколюбие, чисти мисли и чиста съвест. А кръстът е символ на страданието. Дела на любов са нужни преди всичко в моменти на криза, трудности, нанесени рани. Затова кръстът е обагрен в червено. Червеното е цветът на бликналата кръв от рана. И то е под формата на кръст, защото не може да има човеколюбие без разпънатата на Голгота Любов! Тя е движила и ще движи сърцето и ръцете на всички, които са се оставили на влиянието на Христовия Дух!
Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките." Августин
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
ПОТОКЪТ НА ДУХА
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар