„И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон й каза: Стани, махай се!” 2 Царе 13:15
Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. (2царе 13:1-22) Тя била красива и той бил решен да я притежава и то веднага. Въпреки,че знаел че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незначителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта.
Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил използвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да нея беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да заключат вратата след нея.
Тази кратка история,в наши дни се повтаря всеки ден. В нашето така наречено свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят заедно без обвързване. Проституцията се разрешава с закони. Хомосексуалността е станала общоприет алтернативен начин на живот.
Запознаваш се с някого, когото харесваш и всичко е ясно – няма по-висши закони. Глупаво е да се обвързваш с закон. Важното е да получиш всичко, което искаш. Така всяка мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се води добър живот. И така, втурваш се като Амнон през глава в нещо, което се надяваш да ти донесе удовлетворение.Но това, което първоначално е изглеждало толкова хубаво, често в последствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение..то пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омраза. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо отблъскващ. От там вече има само една малка крачка до малтретиране, съдилища и дори убийство.
Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други извинения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят Писанията.
Трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло.(1 Сол. 4:3) и не е престанала да взема своите жертви.
Все още е вярно,че ще пожънем това, което посеем (Гал.6:7).
Все още е вярно,че пътят на престъпниците е неравен (Притчи 13:15б).
Все още е вярно,че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евр 13:4б).
Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор 6:9,10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр 21:8).
Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избягат и от физическите и психическите увреждания.
Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка до гибел.
Когато Бог ни заповядва да бъдем чисти, Той ни дава и силата , от която се нуждаем , за да останем чисти.(Пс 68:35). Невинността не е просто отсъствие на полови сношения, а е присъствие на чистота. Това означава да подчиниш поривите и желанията си на Божия авторитет и да се стремиш да останеш в състояние на невинност. Поради тази причина невинността трябва да започне в ума ти. Във 2Кор 10:5 се казва,че трябва да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Какво би казал Бог за мислите ти? Стремиш ли се към чистота? Разсъждаваш ли над духовната зрялост на приятеля си толкова време, колкото отделяш на въпроса каква физическа близост е допустима?
Да бягаме от блудство означава не просто да се въздържаме от полово сношение, а дори да не мислим за него.Ако умът ни допусне дори намек за нещо нечисто, съзнателно и бързо да отблъскваме тези мисли. ”И тогава страстта зачева и ражда грях,а грехът, като се развия напълно, ражда смърт.” (Яков 1:15) грехът е процес, а не изолирано събитие. Започва с мисъл, засилва се с любопитство и стига кулминацията си с действие. Поради тази причина Бог ни подтиква да бягаме при още първия знак за грях.
Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на взаимоотношенията си с него. Ако човекът е спасен, той може да признае и остави своя грях, и да бъде напълно уверен, че Бог му е простил. Той е Верен на Своето обещание и може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка!” Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. За да се втурнеш към чистота, се втурни към Христос, защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1 Лет 1:16).
Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. (2царе 13:1-22) Тя била красива и той бил решен да я притежава и то веднага. Въпреки,че знаел че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незначителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта.
Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил използвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да нея беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да заключат вратата след нея.
Тази кратка история,в наши дни се повтаря всеки ден. В нашето така наречено свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят заедно без обвързване. Проституцията се разрешава с закони. Хомосексуалността е станала общоприет алтернативен начин на живот.
Запознаваш се с някого, когото харесваш и всичко е ясно – няма по-висши закони. Глупаво е да се обвързваш с закон. Важното е да получиш всичко, което искаш. Така всяка мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се води добър живот. И така, втурваш се като Амнон през глава в нещо, което се надяваш да ти донесе удовлетворение.Но това, което първоначално е изглеждало толкова хубаво, често в последствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение..то пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омраза. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо отблъскващ. От там вече има само една малка крачка до малтретиране, съдилища и дори убийство.
Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други извинения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят Писанията.
Трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло.(1 Сол. 4:3) и не е престанала да взема своите жертви.
Все още е вярно,че ще пожънем това, което посеем (Гал.6:7).
Все още е вярно,че пътят на престъпниците е неравен (Притчи 13:15б).
Все още е вярно,че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евр 13:4б).
Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор 6:9,10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр 21:8).
Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избягат и от физическите и психическите увреждания.
Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка до гибел.
Когато Бог ни заповядва да бъдем чисти, Той ни дава и силата , от която се нуждаем , за да останем чисти.(Пс 68:35). Невинността не е просто отсъствие на полови сношения, а е присъствие на чистота. Това означава да подчиниш поривите и желанията си на Божия авторитет и да се стремиш да останеш в състояние на невинност. Поради тази причина невинността трябва да започне в ума ти. Във 2Кор 10:5 се казва,че трябва да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Какво би казал Бог за мислите ти? Стремиш ли се към чистота? Разсъждаваш ли над духовната зрялост на приятеля си толкова време, колкото отделяш на въпроса каква физическа близост е допустима?
Да бягаме от блудство означава не просто да се въздържаме от полово сношение, а дори да не мислим за него.Ако умът ни допусне дори намек за нещо нечисто, съзнателно и бързо да отблъскваме тези мисли. ”И тогава страстта зачева и ражда грях,а грехът, като се развия напълно, ражда смърт.” (Яков 1:15) грехът е процес, а не изолирано събитие. Започва с мисъл, засилва се с любопитство и стига кулминацията си с действие. Поради тази причина Бог ни подтиква да бягаме при още първия знак за грях.
Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на взаимоотношенията си с него. Ако човекът е спасен, той може да признае и остави своя грях, и да бъде напълно уверен, че Бог му е простил. Той е Верен на Своето обещание и може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка!” Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. За да се втурнеш към чистота, се втурни към Христос, защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1 Лет 1:16).
