ДВАТА ЗАКОНА

Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто, понеже желание за добро имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша… И тъй намирам тоя закон – че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон. Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме поробва под греховния закон, който е в частите ми.“ /Римл. 7: 14-24/.
Майката на Петя прави вълшебни сладки. Тази сутрин, след като закуси, Петя с удоволствие наблюдаваше как майка й поставя тестото, което дори във вид на тесто ухае хубаво, в малките формички. А след това в тепсията се появиха най-различни фигурки. И само след малко къщата се изпълни с такова сладко ухание, че устата на Петя се наслюнчиха. След малко майка й сложи сладките в старата порцеланова купа и я затвори плътно с капака й. Петя поиска веднага от сладките, но майка й каза:
- Тази сутрин закуси добре. Ако ядеш сега, ще си развалиш обяда. На обяд ще ти дам от тях колкото искаш. Петя кимна разбиращо, но когато остана сама, купата сякаш я привличаше като магнит. Помисли си: „Може би, ако взема само една, мама няма да забележи. “ леко отвори капака, но той се чукна в порцелана и се чу ясен звук.
- Петя, казах ти да не пипаш сладките – достигна гласът на майка й.
Петя чувстваше, че изкушението е твърде силно и затова излезе вън. Започна да си играе, опитваше различни неща, но изкусителните сладки бяха все пред очите й. След малко се намери отново в кухнята. Реши да се приближи съвсем тихо и този път да бъде много внимателна. Ще грабне няколко сладки и съвсем тихо ще се измъкне навън. Но в този момент усети зад гърба си стъпки.
- Петя, нали ти казах, че сладките ще се ядат на обед.
- Петя се обърна засрамено и през сълзи обясни:
- Мамо, толкова искам да те послушам, но какво да правя, краката ми сами ме водят към купата!
Да, този закон, „който живее в мене” е по-силен от нас. Но „благодарение на Бога има избавление…”
Бог общува с нас чрез нашия ум. Нашият ум е такова чудо. Той е цял космос! Съдържа билиони и билиони нервни клетки – колкото звездите на Млечния път. Когато задържим мисълта си, насочена към един предмет, мозъкът изпраща сигнали към съответните органи за действие. Когато си представим или гледаме лимон известно време, мозъкът веднага изпраща сигнал за слюнка. Целта на дявола е точно тази – да влияе на мозъка ни, да ни накара да задържим ума си на някоя лоша мисъл, защото е сигурен, че мозъкът непременно ще изпрати сигнал¸който подбужда мисли и действия в практичния живот.
Забелязали ли сте кога по телевизията предават най-въздействащите реклами? По време на интересен филм. Тогава умът е чувствителен, готов да възприема всяка мисъл. Сатана е хитър рекламен агент на греха. Рекламирал е своята кауза пред една трета от ангелите и е успял да ги спечели. И на нас той представя такива сюблимни реклами, за да ни оплете в своя закон на греха. Стажът му в това отношение е дълъг. Познава слабите ни места. Краката ни сякаш сами ни водят към греха. И Павел не можеше сам да се противопостави на греха. „… окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” /Римл. 7:24/
Как Исус правеше това? Чрез друг закон – „законът на животворящия Дух”, който се противопоставя на „закона на греха” и го побеждава: „Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” и да „ходим не по плът, но по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското, а тия, които са духовни –за духовното” /Римл. 8: 2-11/. Ето защо, от нас се изисква да решим да водим победоносен живот – да пожелаем да бъдем ръководени от закона на Святия Дух.
Умът ни постоянно е бомбардиран от изкушения. Нека насочваме мислите си „не към плътта”, но към духовните неща, „чрез Духа” да умъртвим „телесните действия”
„Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Синове Божии”

Източник: интернет

Вземаща любов

„И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон й каза: Стани, махай се!” 2 Царе 13:15

Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. (2царе 13:1-22) Тя била красива и той бил решен да я притежава и то веднага. Въпреки,че знаел че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незначителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта.
Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил използвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да нея беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да заключат вратата след нея.
Тази кратка история,в наши дни се повтаря всеки ден. В нашето така наречено свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят заедно без обвързване. Проституцията се разрешава с закони. Хомосексуалността е станала общоприет алтернативен начин на живот.

Запознаваш се с някого, когото харесваш и всичко е ясно – няма по-висши закони. Глупаво е да се обвързваш с закон. Важното е да получиш всичко, което искаш. Така всяка мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се води добър живот. И така, втурваш се като Амнон през глава в нещо, което се надяваш да ти донесе удовлетворение.Но това, което първоначално е изглеждало толкова хубаво, често в последствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение..то пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омраза. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо отблъскващ. От там вече има само една малка крачка до малтретиране, съдилища и дори убийство.

Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други извинения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят Писанията.
Трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло.(1 Сол. 4:3) и не е престанала да взема своите жертви.
Все още е вярно,че ще пожънем това, което посеем (Гал.6:7).
Все още е вярно,че пътят на престъпниците е неравен (Притчи 13:15б).
Все още е вярно,че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евр 13:4б).
Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор 6:9,10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр 21:8).
Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избягат и от физическите и психическите увреждания.
Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка до гибел.

Когато Бог ни заповядва да бъдем чисти, Той ни дава и силата , от която се нуждаем , за да останем чисти.(Пс 68:35). Невинността не е просто отсъствие на полови сношения, а е присъствие на чистота. Това означава да подчиниш поривите и желанията си на Божия авторитет и да се стремиш да останеш в състояние на невинност. Поради тази причина невинността трябва да започне в ума ти. Във 2Кор 10:5 се казва,че трябва да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Какво би казал Бог за мислите ти? Стремиш ли се към чистота? Разсъждаваш ли над духовната зрялост на приятеля си толкова време, колкото отделяш на въпроса каква физическа близост е допустима?
Да бягаме от блудство означава не просто да се въздържаме от полово сношение, а дори да не мислим за него.Ако умът ни допусне дори намек за нещо нечисто, съзнателно и бързо да отблъскваме тези мисли. ”И тогава страстта зачева и ражда грях,а грехът, като се развия напълно, ражда смърт.” (Яков 1:15) грехът е процес, а не изолирано събитие. Започва с мисъл, засилва се с любопитство и стига кулминацията си с действие. Поради тази причина Бог ни подтиква да бягаме при още първия знак за грях.


Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на взаимоотношенията си с него. Ако човекът е спасен, той може да признае и остави своя грях, и да бъде напълно уверен, че Бог му е простил. Той е Верен на Своето обещание и може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка!” Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. За да се втурнеш към чистота, се втурни към Христос, защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1 Лет 1:16).

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЛАГОДАТТА НАД ЗАКОНА

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЛАГОДАТТА НАД ЗАКОНА - Рим. 7:9, 11; Евр. 8:10
	ЗАКОНА Изход глава 20	БЛАГОДАТТА
1	Аз съм твоя Бог. Да нямаш други богове освен Мене	Мк. 12:30 “Да възлюбиш Господа Твоя Бог”
2	Не си прави кумир	Йн. 4:24 “Истинските поклонници с дух и истина трябва да се покланят”
3	Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог	Мат.5:34 “Никога да не се кълнете”
4	Помни съботния де за да го освещаваш	Мк. 2:27 “Съботата е направена за човека. Всички дни са святи.”
5	Почитай баща си и майка си	Еф. 6:1 “Покорявай им се в Господа.”
6	Не убивай	1Йн. 3:15 “Омразата е равносилна на убийство.”
7	Не прелюбодействай	Мт. 5:28 “Който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”
8	Не кради	Еф. 4:28 “Който е крал да не краде повече”
9	Не свидетелствай лъжливо против ближния си	Мат. 7:1 “Не съдете за да не бъдете съдени.”
10	Не пожелавай	Лк. 6:31 “И каквото желаете да правят хората на вас така и вие правете на тях.”

Автор: Харолд Кол – преподавател по Библейска християнска етика-ВЕБИ - октомври 95 г. Хисар