БЛАГОТО ИЗОБЛИЧЕНИЕ

Господ изобличава онзи, когото обича.
Притчи 3:12

Генерал Сам Хюстън, първи президент на Тексас (неговото име носи град Хюстън), на младини бил известен с лошия си нрав и с жестоките си деяния. Но един ден повярвал и се покаял. Пожелал да бъде кръстен във вода. Когато извършил кръщението, пасторът казал тържествено: „Сам, тази река отнесе твоите грехове!" Сам Хюстън казал тихо: „Бедните риби, тежко им и горко; ще трябва да плуват сред греховете ми."
Святият Дух изобличава грешника. Дава му да усети цялата тежест на греха. Плътският човек е лишен от способността да забелязва грозотата на своите постъпки. Забелязва само това, което другите правят. Радва се, когато успее да измами някого, да наложи своя интерес, да накара другите да страдат. Той просто няма усещане за зло, както животните нямат чувство за срам. Може да върши толкова грехове, колкото му се удаде възможност и колкото допускат светските закони.
Първото действие на Святия Дух е да даде на новородения човек усет за зло и добро, за лъжа и истина, за красиво и грозно. Той сякаш поставя пред него едно голямо и качествено огледало, в което може да се види едно към едно и да узнае истината за себе си. Това, което се вижда, никак не е красиво, Но това огледало има вълшебното свойство да показва и образа, който човек може да има и който благодатта на Святия Дух сътворява ден след ден. Така изобличението не се превръща в кошмар, който потиска; то само разчиства площадката, където ще се строи новия храм. Светската скръб докарва смърт, а скръбта по Бога - спасително покаяние. Изобличението на хората ни смазва и отчайва; изобличението на Святия Дух ни лекува. Прави ни готови да поемем по пътя на новия живот, произтичащ от Бога и прославящ Бога.

Молитва: Изобличителю благ, говори ни и ръководи нашите стъпки да бягаме далеч от злото и да се стремим към правдата и живота.

Тема за размисъл: Греховете са отрова, която трябва да махнем от себе си.

Източник: Божи Дар

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПОРИЦАНИЕ И ИЗОБЛИЧЕНИЕ

Порицавай.
2 Тимотей 4:2

Може би ни е трудно да разберем значението на думата порицание и да открием по какво тя се различава от изобличението. Но явно Тимотей я е разбирал. Той е знаел защо Павел използва не само едната, но и другата дума.

Колкото по-близки са хората, толкова по-точни думи са им необходими, за да описват своите чувства. Има области от живота, в които хората не се нуждаят от много думи. Когато говорят сребролюбци, им е достатъчна само една дума: пари. Когато говорят сластолюбци, им стига думата секс. А спортистите изобщо не говорят, а започват да се бият и който победи. Но на вярващите са им необходими много думи, за да описват различните душевни преживявания, опитности, чувства, надежди. Духовният живот е богат и има нужда от богат език, за да бъде изразен.

Тимотей знаеше и как да изобличава, и как да порицава. Порицанието е по-строго изобличение. Ако не разберем, когато ни изобличават, ще трябва да ни порицаят. Дано тогава разберем.

Ап. Павел посочва нещо по-добро. Духовният човек сам трябва да изпитва себе си дали е във вярата. Не трябва да чака да бъде порицан. Целта на възпитанието е човек да се научи сам да се контролира, а не да чака да го ударят, за да се сети какво се иска от него. Това е и Божията цел: да усещаме сами кога се отклоняваме от верния път и се забиваме в някоя задънена улица. Да не чакаме глас да ни го каже или наказание, за да се стреснем.

Все пак, ако сме загубили чувствителността си и не разбираме кога грешим, нека приемем порицанието като приятелска грижа за нас. Не като обида, а като помощ.

Молитва: Праведни Боже, посочвай ни греховете и ни учи да се отвръщаме от тях, за да вървим към святостта. Без която няма да видим лицето Ти.

Тема за размисъл: Пътят на любовта понякога минава през горчивината на порицанието.

Източник: Божи Дар

ТРУДНОСТИТЕ НА ЛЕСНОТО - ИЗОБЛИЧЕНИЕТО

Изобличавай.
2 Тимотей 4:2

Изобличението е много лесно и много трудно.

Едни хора просто си умират да изобличават грешниците. Те виждат техните пороци, гневят се, възмущават се, намират убедителни слова, за да опишат по драматичен начин покварата и злото.

Други се притесняват да изобличават. Не толкова защото не виждат нищо за изобличаване, а защото знаят, че като посочват чуждите грешки, стават уязвими. Всеки ще им каже: „Ами ти не виждаш ли себе си? Ти с какво си по-добър?"

С други думи, изобличението е нож с две остриета. С едното можем да нараняваме другите, но има още едно, на което ние можем да се порежем.

Който се реши да изобличава, или е много праведен, или е много нагъл. Ако е праведен, ще трябва да се приготви за тежки времена, защото грешниците не обичат да бъдат изобличавани и намират начин да запушат устата, които говорят истината за тях. Ако е нагъл, ще предизвика само отвращение със своето лицемерие.

Затова Господ Исус ни учи да не търпим злото и да го изобличаваме, но първо да очистим себе си. Без това очистване ние няма да можем и да изобличаваме добре, защото гредата в окото ни ще нарушава зрението и няма да виждаме греха в истинските му размери.

Така че когато Тимотей по съвета на апостола трябва да изобличава, това съвсем не е лесна заръка. И на нас не ни е лесно да изобличаваме, колкото и просто да ни се вижда и колкото и съблазнително да е да посочваме чуждите грехове. Пък ако ни е лесно, тогава трябва да видим дали не сме забравили простото правило на Господ Исус: първо оправи проблемите на собственото си око.

Молитва: Праведни Боже, дай ни да се стремим към святост, без да се страхуваме, че искаме нещо твърде голямо и непостижимо.

Тема за размисъл: Доброто изобличение носи огромна полза, а не само болка.

Източник: Божи Дар