Показват се публикациите с етикет плодове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет плодове. Показване на всички публикации

петък, 20 март 2009 г.

Тогава ще бъдем християни...

Ивайло Ябълкаров, 27.01.2009




Искам да ви разкажа за баба Кина от Стара Загора.

Тя е на 73 години. Дъщерите и внучките й не са около нея. Работят зад граница. А тя живее в своята малка къщичка... Казва, че всеки човек трябва да си има икона на Исус и „майка Богородичка”, да се моли за здраве и да пали свещичка, да не отвръща на лошото с лошо. Ако разказът приключва тук, бихме могли да кажем, че това е една симпатична и набожна възрастна жена.

Всъщност баба Кина от 35 години се занимава с „дяволски” занаят. Освен че съветва хората да се молят за здраве и да отвръщат с добро, тя препоръчва да се носи „баено синьо мънисто с червен конец”, което пази човек от лоши очи и завист.

Занаятът й е баене и леене на куршум. При нея години наред ходят хора, които имат проблеми: болни, претърпели злополука или изпитващи страх, хора в депресия. Те идват с тревогите си и тя им лее куршум, използвайки заклинания и „молитви”.


Тя е много търсена. Посещават я хората от различни градове и държави. Пред къщата й се вият опашки. Посреща клиенти дори през нощта. Уменията си е получила от друга видна заклинателка. Самата баба Кина казва, че поради мъката, която е видяла, не може да спи по цяла нощ. Колко мъка има в този свят! Колко търсещи гладни и жадни хора!

Едва ли някой знае броя на всички врачки, баячки, екстрасенси, тези, които викат духове... и други подобни инструменти, които врагът ни използва. Факт е, че те имат работа, те работят и хората ги търсят. Каква е причината?

Хората са гладни и жадни за свръхестественото, нуждаят се, търсят... Но защо не търсят Бог и църквата, а отиват при екстрасенсите?

Може би защото и те говорят за Бог, носят кръстове. Може би защото са по-силно рекламирани в медиите. Може би защото нас смятат за сектанти, а тях – за лечители. Може би защото те не се крият, а ние стоим зад стените на удобните си сгради.


За баба Кина научих от хвалебствена статия във всекидневник. Има телевизии, които в голяма част от ефирното си време са заети да показват хора с подобни умения.

Каквато и да е причината, факт е, че хората имат нужда и търсят отговор на своите проблеми. За съжаление те не знаят, че ходенето при баячки, екстрасенси и лечители е мерзост пред Бог.
„Да не се обръщате към запитвачите на зли духове, нито към врачовете; не ги издирвайте, за да се осквернявате чрез тях. Аз съм Господ, вашият Бог.” (Левит 19:31)

Баба Кина добавя, че за да се излекува болният, е необходимо той да вярва в живота, в себе си, да не се предава. Освен това всеки трябва сам да си е доктор – да си дава кураж, да си има иконка на „майка Богородичка” или на Исус, да се моли за здраве, да пали свещичка и да е добър, да не отвръща на лошото с лошо...


Бабо, нима може дяволът и Бог да работят заедно? Какво общо могат да имат тъмнината и светлината? На кого служиш, баейки и леейки куршуми? На кого ни съветваш да се молим за здраве? На Йеова Рафа – Бог, който ме изцелява? На Този, за Който пише „изцели ме и ще бъда изцелен” (Еремия 17:14), или на този, за когото се казва, че идва да заколи, да открадне и да погуби.

Възможно ли е да се служи на Бог и на дявола едновременно? Възможно ли е да говорим и четем за Бог, да посещаваме богослужения и да бъдем слуги на врага?

Библията казва, че не може да се служи на двама господари, защото единият ще се намрази (Матея 6:24). В Словото ясно се заявява, че по плодовете, които даваш, си личи на кого служиш, а не по думите, които изговаряш.



Лесно се говори колко велик е Бог.
Лесно се посещават църковни служби.
Лесно се издигат ръце по време на хваление.

Не е трудно да четеш Библията.
Не е трудно да разговаряш на духовни теми.
Не е трудно да спазваш християнските празници.

Трудно е да си изпълнител, а не само слушател.
Трудно е да бъдеш сол, която не обезсолява.
Трудно е да правиш на другите това, което искаш те да правят на теб.
Трудно е да обичаш другите така, както себе си.
Трудно е да прощаваш, както на теб е простено.
Трудно е, но това е същината на християнството.
Това са делата на вяра.

Трудно е, ако се мъчим да се справим сами.
Лесно е, ако сме дали възможност Исус да живее в нас и не живеем вече за себе си, а за Него.

Тогава ще бъдем изпълнители, а не само слушатели.
Тогава ще бъдем сол, която не обезсолява.
Тогава ще правим на другите това, което искаме те да правят на нас.
Тогава ще обичаме другите така, както себе си.
Тогава ще прощаваме, както на нас е простено.

Тогава ще бъдем християни...



източник: Евангелски вестник

вторник, 18 ноември 2008 г.

КРАДЦИ НА ПЛОДА НА СВЯТИЯ ДУХ

P ËÞÁÎÂ - (Ñåáåïîæåðòâóâàòåëíà ëþáîâ), êîÿòî âèíàãè òúðñè íàé-äîáðîòî çà äðóãèòå è êîÿòî èçïðàòè Èñóñ äà óìðå çà íåäîñòîéíèòå.

& ÍÅÏÐÎÑÒÈÒÅËÍÎÑÒ - Ìàò.18:22 "Íå òè êàçâàì äî ñåäåì ïúòè íî äî ñåäåìäåñåò ïúòè ïî ñåäåì."

& ÎÃÎÐ×ÅÍÈÅ - Åâð.12:15 "... äà íå áè äà ïîíèêíå íÿêîé ãîð÷èâ êîðåí òà äà âè ñìóùàâà, è ìíîçèíñòâîòî äà ñå çàðàçè îò íåãî."

& ÇÀÂÈÑÒÒÀ È ÅÃÎÈÇÌÚÒ - ßêîâ 3:16 "...çàùîòî äåòî èìà çàâèñò è êðàìîëíè÷åñòâî òàì èìà áúðêîòèÿ."


P ÐÀÄÎÑÒ - (Âúçõèùàâàùà ñå ëþáîâ) - Äúëáîêà, ïðåáúäâàùà âúòðåøíà ðàäîñò, îñíîâàíà íå íà îáñòîÿòåëñòâàòà, à íà Áîæèåòî Ñëîâî.

& ÎÁÅÇÊÓÐÀÆÀÂÀÍÅÒÎ - I Öàðå 30:6 "È Äàâèä ñå íàñêúðáè ìíîãî, çàùîòî ëþäåòå ãîâîðåõà äà ãî óáèÿò ñ êàìúíè, ïîíåæå äóøàòà íà âñè÷êè ëþäå áåøå ïðåîãîð÷åíà âñåêè çà ñèíîâåòå ñè è çà äúùåðèòå ñè, à Äàâèä ñå óêðåïè â Ãîñïîäà ñâîÿ Áîã."

& ÂÈÍÀÒÀ - I Éí.1:9 "Àêî èçïîâÿäàìå ãðåõîâåòå ñè òîé å âåðåí è ïðàâåäåí äà íè ïðîñòè ãðåõîâåòå, è äà íè î÷èñòè îò âñÿêà íåïðàâäà."


P ÌÈÐ - (Îòïî÷èâàùà ëþáîâ) Âúòðåøíî ñïîêîéñòâèå, âúïðåêè íåáëàãîïðèÿòíèòå îáñòîÿòåëñòâà.

& ÁÅÇÏÎÊÎÉÑÒÂÎ, ÃÐÈÆÈ, ÏÐÈÒÅÑÍÅÍÈÅ - Ôèë.4:6 "Íå ñå áåçïîêîéòå çà íèùî íî îòíîñíî âñÿêî íåùî ñ ìîëèòâà è ìîëáà èçêàçâàéòå èñêàíèÿòà ñè íà Áîãà ñ áëàãîäàðåíèå."

& ÎÁÚÐÊÂÀÍÅÒÎ - I Êîð.14:33 "Çàùîòî Áîã íå å Áîã íà áåçðåäèöà, à íà ìèð êàêòî è ïîó÷àâàì ïî âñè÷êèòå öúðêâè íà ñâåòèèòå."

& ÑÒÐÀÕÚÒ - II Òèì.1:7 "Çàùîòî Áîã íè å äàë Äóõ íå íà áîÿçúí, à íà ñèëà, ëþáîâ, è ñåáåâëàäåíèå."

& ÂÈÍÀÒÀ - Ðèì.8:1 "Ñåãà ïðî÷åå íÿìà îñúæäåíèå íà òèÿ êîèòî ñà â Õðèñòà Èñóñà, êîèòî õîäÿò, íå ïî ïëúò, à ïî Äóõ."

& ÑÚÐÅÂÍÎÂÀÍÈÅÒÎ - ßêîâ 3:16;


P ÄÚËÃÎÒÚÐÏÅÍÈÅ - (Íåóìîðíà ëþáîâ) Ñåáåâúçäúðæàíå ïðè ïðåäèçâè-êàòåëíè ñèòóàöèè, êîåòî íå ñå ïîääàâà íà îáñòîÿòåëñòâàòà, íèòî ìîæå äà áúäå ïîáåäåíî îò äàäåíî èçïèòàíèå.

& ÍÅÒÚÐÏÅËÈÂÎÑÒÒÀ - I Êîð.13:4 "Ëþáîâòà äúëãîòúðïè è å ìèëîñòèâà"

& ÃÍÅÂÚÒ - ßê. 1:19 "Îáà÷å íåêà áúäå âñåêè áúðç äà ñëóøà è áàâåí äà ãîâîðè è áàâåí äà ñå ãíåâè. Çàùîòî ÷îâåøêèÿ ãíÿâ íå âúðøè Áîæèÿòà ïðàâäà"


P ÁËÀÃÎÑÒ- (Ïîñòîÿíñòâàùà ëþáîâ) Íåîáõîäèìèòå êà÷åñòâà íà ÷îâåê ïðè âñÿêà ñèòóàöèÿ - óñëóæëèâ, ïðèÿòåí, ìèëîñòèâ è ñ áëàã õàðàêòåð.

& ÃÎÐÄÎÑÒÒÀ - Ïð.16:18 "Ãîðäîñòòà ïðåäøåñòâà ïîãèáåëòà, è âèñîêîóìèåòî ïàäåíèåòî."

& ÎÃÎÐ×ÅÍÈÅÒÎ - /Åâð.12:15/


P ÌÈËÎÑÚÐÄÈÅ- (Ëþáîâ âúâ äåéñòâèå) ×åñòíîñòòà íà õàðàêòåðà, äà äîñòèãàìå äî ñúðöàòà íà íåäîñòîéíèòå, êàòî èì ïðàâèì äîáðî.

& ÊÐÈÒÈ×ÅÍ ÅÇÈÊ - I Ïåò.3:10 "Çàùîòî êîéòî æåëàå äà îáè÷à æèâîòà è äà âèäè äîáðè äíè, íåêà ïàçè åçèêà ñè îò çëî è óñòíèòå ñè îò ëúæëèâî ãîâîðåíå."


P ÂÅÐÍÎÑÒ - (Ëþáîâ íà áîéíîòî ïîëå) Äà çàñëóæèì äîâåðèå çà äà ìîæå Áîã äà ðàç÷èòà íà íàñ.

& ËÅÍÈÂÎÑÒÒÀ (ÌÚÐÇÅËÀ) - Åâð.6:12 "...äà íå áúäåòå ëåíèâè, íî äà ïîäðàæàâàòå íà îíèÿ êîèòî ÷ðåç âÿðà è óñòîÿâàíå íàñëåäÿâàò îáåùàíèòå áëàãîñëîâåíèÿ."


P ÊÐÎÒÎÑÒ - (Ëþáîâ â ó÷åíè÷åñòâî) Äà ñå ïîä÷èíÿâàìå íà Áîæèÿòà âîëÿ, äà èñêàìå äà ñå ó÷èì îò Íåãî.

& ÃÎÐÄÎÑÒÒÀ - Ïð.16:18; Ôèë.2:3 "Íå ïðàâåòå íèùî îò ïàðòèçàíñòâî èëè îò ùåñòëàâèå, íî ñúñ ñìèðåíîìúäðèå, íåêà âñåêè ñ÷èòà äðóãèÿ ïî-ãîðåí îò ñåáå ñè."

& ÃÐÓÁÎÑÒÒÀ - II Òèì.2:24 "À Ãîñïîäíèÿ ñëóãà íå áèâà äà å êðàìîëíèê, íî òðÿáâà äà áúäå êðîòúê êúì âñè÷êèòå, ñïîñîáåí äà ïîó÷àâà, òúðïåëèâ."


P ÑÅÁÅÎÁÓÇÄÀÍÈÅ- (Ëþáîâ â îáó÷åíèå) Äà âëàäååì íàä ñòðàñòèòå íà ïëúòòà è ëþáîâòà êúì óäîâîëñòâèÿòà. Ïðàâè íè ãîäíè äà ñëóæèì íà Áîãà è íà äðóãèòå.

& ÏÎÃÐÅØÍÈ ÌÈÑËÈ - II Êîð.10:4,5 "Çàùîòî îðúæèÿòà ñ êîèòî âîþâàìå íå ñà ïëúòñêè, íî ïðåä Áîãà ñà ñèëíè çà ñúáàðÿíå êðåïîñòè. Ïîíåæå ñúáàðÿìå ïîìèñëè è âñè÷êî êîåòî ñå èçäèãà âèñîêî ïðîòèâ ïîçíàíèåòî çà Áîãà, è ïëåíèì âñåêè ðàçóì äà ñå ïîêîðÿâà íà Õðèñòà."

& ÏÐÅÊÎÌÅÐÍÎÑÒ - I Êîð.9:25 " È âñåêè ãèìíàñòèê ñå âúçäúðæà îò âñè÷êî"

& ÃÍÅÂÚÒ- /ßêîâ 1:19,20/

& ÊËÞÊÈÒÅ - Åô.4:29 "Íèêàêâà ãíèëà äóìà äà íå èçëèçà îò óñòàòà âè, íî îíîâà êîåòî å äîáðî çà íàçèäàíèå ñïîðåä íóæäàòà çà äà ïðèíåñå áëàãîäàò íà òèÿ êîèòî ñëóøàò."

& ÍÅÌÎÐÀËÍÎÑÒÒÀ - 1Êîð.6:18 "Áÿãàéòå îò áëóäîäåÿíèåòî. Âñåêè äðóã ãðÿõ, êîéòî áè ñòîðèë ÷îâåê å âúí îò òÿëîòî, íî êîéòî áëóäñòâà ñúãðåøàâà ïðîòèâ ñâîåòî ñè òÿëî."

Плод и Дарби на Святия Дух

Плодът на Духа

Кръщението със Святия Дух е придружено от Плода на Духа, който израз на Христовия характер в нашия живот. Това е естественият резултат от свръхестественото новорождение на вярващия и приемането му в Христовото семейство. Следователно, Плодът на Дух не е наше лично дело или заслуга, а Божията свръхестествена намеса и промяна в нашия характер и личност. Плодът на Духа е един, но се състои от девет части (Гал. 5:22-23):

А. Плодове в полза на вярващия:

1. Любов: себепожертвувателна любов.

2. Радост: вътрешна радост, независеща от обстоятелствата, а основана на обещанията на Божието Слово.

3. Мир: постоянно присъствие на вътрешно спокойствие в следствие от мир с Бога (Рим. 5:1).

Б. Плодове в полза на другите:

4. Дълготърпение: себевладеене в предизвикателни ситуации, неподаване на обстоятелства или манипулации, издържане при напрежение или изпит.

5. Благост: доброта, негневливост, добро отношение към всички около нас.

6. Милосърдие: приемане на другите чрез благодат, така както Бог е приел и нас.

В. Плодове в полза на Бога:

7. Вярност: способността да издържаме без значение на трудностите и ситуациите, и с това да заслужим доверието на Бога и другите.

8. Кротост: подчиняване на Божията воля и въздържане от бунтарство и негодуване.

9. Себеубоздание: себеконтрол и себедисциплина.

Плодът на Духа е израз на продължително общение със Святия Дух, началото на което е новорождението на вярващия. Резултат от това общение е свръхестествената изява на Духовните дарби.

Дарбите на Духа са свръхестествени давания от Святия Дух на свръхестествени възможности на индивидуални вярващи за полза на църквата като единно общество (няма Духовни дарби без директната намеса на Святия Дух и без корпоративния контекст на църквата). Те са девет и съществуват в единство и паралел с Плода на Духа. Дарбите се разделят на три групи (1 Кор. 12:8-10):

А. Дарби на говорене:

1. Пророчество е свръхестествено говорене на познат език, което е за назидание, увещание и утеха (1 Кор. 14:3).

2. Говорене на разни езици e свръхестествено говорене чрез Святия Дух, както на земни така и на неземни езици.

3. Тълкуване на езици е свръхестествено разкриване чрез Святия Дух на информацията дадена чрез дарбата Говорене на разни езици. Тълкуването не е превод.

ЗАБЕЛЕЖКА: Обединени дарбите говорене и тълкуване на разни езици имат стойността на пророчество. Нужно е да се забележи, че дарбата Говорене на разни езици е различна от белега говорене на езици, който е белег на кръщението със Святия Дух. Докато те са еднакви в своя свръхестествен произход от Святия Дух, те се различават във контекста на своята употреба. Белегът говорене на езици е за невярващите, а дарбата Говорене на разни езици е за вярващите/църквата (1 Кор. 14:22).

Б. Дарби на сила:

1. Вяра е дарба от Святия Дух, която предизвиква в съществуване казаното, пожеланото и нужното. Тя не е просто вяра в съществуването на Бога, а вяра в това, че Бог може всичко, независими от обстоятелства, пречки и противници.

2. Вършене на велики дела (Чудеса) е свръхестествена промяна на естествения ход на творението, без да нарушава равновесието на неговото съществуване. Тази дарба има за цел изявяване на Божият сила, власт и могъщество.

3. Изцелителни дарби е свръхестествена способност за избавяне на болни, заразени и немощни чрез разрушаване на делата дявола. В такъв смисъл, изцелителните дарби са освободителни. Забележете, че Словото не говори за дарба на изцеление, а за дарби т.е. за всяка болест или група от болести има и опредена духовна изцелителна дарба.

В. Дарби на откровение:

1. Слово на знание е свръхестествено откровение от Святия Дух за информация, знание и факти за миналото или настоящето.

2. Слово на мъдрост е свръхестествено откровение от Святия Дух за това как да се използва определено свръхестествено знание. Това е информация, която дава знание на църквата за Божията воля и я разяснява.

3. Разпознаване на духовете е свръхестествената възможност от Святия Дух, която разграничава истинската от фалшивата проява на дарбите и Святия Дух. В частност, тази дарба разкрива духа, който е зад определена духовна проява.

7 резултати от практикуване на Дарбите на Духа:

1. Единство в църквата (1 Кор. 12:7).

2. Единство между Бог и вярващия за обща полза на църквата (1 Кор. 12:4).

3. Обогатяване на църквата в духовни богатства (1 Кор. 1:5).

4. Потвърждаване на Христовото свидетелство т.е. потвърждение в делото на евангелизиране (1 Кор. 1:6).

5. Прогрес в църквата, а не изоставане (1 Кор. 1:7).

6. Утвърждаване на църквата в безупречност (1 Кор. 1:8).

7. Изявяване и демонстрация на Святия Дух и Божията сила (1 Кор. 2:1-5; 4:20; 1 Сол. 1:5; Рим. 15:19).

Мотивационни Дарби:

Словото говори и за друг вид дарби наричани мотивационни (Рим. 12:6-8). Всеки вярващ притежава поне една от тези дарби:

1. Пророчество - разпознаване на мотивите на другите.

2. Служене (Гр. Дякония) – помагане в църквата (дякони).

3. Поучаване – споделяне знание придобито от жизнен опит.

4. Увещаване (Гр. Параклео – утешавам, защитавам).

5. Даване (Гр. метадидоми – споделям, предавам).

6. Управление – организиране и водене на Църквата.

7. Милост – израз на състрадание и съчувствие.

Престанало ли е действието на Дарбите на Духа?

Днес много деноминации грешно поучават, че Дарбите на Духа са били само за Ранната Църква. Противно на това, Словото ясно показва, че вместо да намалява, проявата на дарби в Ранната Църква нараства прогресивно. Апостол Павел съветва младият Тимотей, преобраз на следващото поколение служители и вяращи: “По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце” (2 Тим. 2:6)