ЕВАНГЕЛИЗЪМ ИЛИ ЕВАНДАЛИЗЪМ

ЕВАНГЕЛИЗЪМ ИЛИ ЕВАНДАЛИЗЪМ

от Тери Гласпи

Наскоро дочух разговор, в който един добронамерен християнин се опитваше да сподели своята вяра с жена, която се чувстваше все по-неудобно и изглеждаше все по-объркана докато човека бърбореше множество библейски стихове имащи за цел да й помогнат да види нуждата си от Исус Христос. Беше очевидно, че тази малка реч беше предварително репетирана и запомнена наизуст. Също толкова очевидно беше колко неуспешен беше неговият подход към тази жена, която седнала на място 12Е в самолета се беше оказала публика, която просто нямаше къде да избяга. Тя се гърчеше неспокойно и се оглеждаше наоколо - вероятно в търсене на някой, който да я спаси или да реши кой авариен изход се намира по-близо ако цялото преживяване стане напълно непоносимо.

Вие вероятно няма да осъдите младия човек за неговото желание да сподели благата вест. Но всичко това изглеждаше толкова шаблонно сравнено с истинския живот на жената, на която той споделяше. И човек не можеше да не се почуди дали той просто не „вършеше своята работа,” така че да може да запише още една бройка в списъка си. „Да, днес, аз свидетелствувах на някого.”

Зад всичко това до такава степен прозираше подхода „удряй и бягай,” че всъщност това не беше евангелизъм, а еВанадализъм. В евандализма вие просто “изстрелваме” благовестието към някого и след това бързо поемате по пътя си. Мисията е изпълнена.

Този начин на споделяне на връзката ни с Бога ми прилича на това да подадем на някого лист, на който са написани ноти и да очакваме той да ги разбере. Можем да кажем: „Ето, това е най-прекрасната музика, която някога е писана,” но освен ако човека не притежава задълбочени познания по музика за него това вероятно ще представлява сбор от малки нищо неозначаващи символи написани на лист хартия.

Може би вместо да пъхаме в ръцете на хората „нотния лист” ние трябва да се обърнем към тях и да ги попитаме: „Хей, чуваш ли това? канейки хората да чуят музиката, която вече звучи. Защото Бог работи зад и в нашия свят. Неговата музика вече свири. Може би първата крачка за споделяне на нашата вяра е просто да приканим хората да послушат това, което ние чуваме посочвайки им красотата на мелодията и ритъма, който движи нашите сърце и крака. Може би евангелизма се разбира най-добре като споделяне на радостта, която ние сме намерили като сме станали част от звучащата песен.

http://rado76.wordpress.com/2008/08/21/evandalism/

Бог ми проговори......

Човекът прошепнал, "Боже говори ми"; и чучулигата пропя.
Но човекът не чу нищо.
Тогава човекът извика на Бога, "Говори ми"; и гръм имаше по цялото небе.
Но човекът не слушаше.
Човекът се огледа наоколо и каза, "Боже нека те видя."
и звездите заблестяха по ярко, Но човекът не забеляза.
Човекът извика силно, "Господи направи чудо."
и живот се роди, но човекът не знаеше.
И така човекът плачеше в отчаяние, "докосни ме Боже и нека да разбера че си тук."
Отгоре Бог достигна човека и го докосна.
Но човекът се отърси от пеперудата на рамото си и замина нататък.

Така, че помни, не пропускай благословение понеже не е изпратено по начина по който желаеш.
Обръщай внимание на благословенията около теб.

Как да благославяме?

На много места в Библията виждаме такива ситуации, в които благословенията идват върху децата поради бащата. Юдейските мъже са много внимателни, когато благославят своето семейство. Върху синовете си ние казваме: "Нека Бог ви направи като Ефрем и Манасия." А пък върху дъщерите си казваме: "Нека Бог ви направи като Сарра, Ревека, Рахил и Лия."

Ефрем и Манасия - поради това, че те стигнаха отвъд ограниченията на тяхното поколение, те трябваше да бъдат кланове само в племето си, вместо това те се превърнаха в отделни племена. Много повече, отколкото бяха родени да бъдат.

Благославяме ги поради Сарра, защото е била красива и на възраст, когато е била.
В името на Ревека, защото е била богата жена, в името на Рахил, защото е била изключително обичана, в името на Лия, защото имаше много синове.

След това изричаме 6 благословения, а седмото го изговаря Бог - Числа 6:22-26;

22 Господ говори още на Моисея, казвайки:
23 Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така да благославяте израилтяните, като им говорите:
24 Господ да те благослови и да те опази!
25 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!
26 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!
27 Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.

Господ да те благослови - не е достатъчно ние да те благословим, но искаме и Бог да го направи;
Господ да те опази - от грях, болести, бедност, да те защити от неестествена смърт, да не позволи краката ти да се спънат;
Господ да осияе с лицето Си над тебе - искаме в живота им да има постоянно изливане на Божията любов;
Господ да ти покаже милост - т.е. да отговори на молитвите ви, да ви даде благоволение в очите на другите, да ви направи обичани и достоини за обич;
Господ да издигне лицето Си над тебе - т.е. когато се молиш, нека Бог изцяло да внимава на думите ти.
Господ да ти даде мир - мир, когато влизаш, мир, когато излизаш, мир по всяко време.

Когато бащата изговори тези благословения, тогава Господ се намесва и дава седмото благословение. Но Бог не може да даде седмото благословение, ако първо бащата не е дал шесте.

I will put My name upon them
Така да възлагат Името Ми върху израилтяните
and I will bless them.
И аз ще ги благославям.

Източник: Стивън Хеджис, семинар.

Публикувано от jordanka

Библейският пост

Постът е една духовна дейност от старозаветни времена. Какво означава постът и трябва ли днес да постим?
Когато чрез Моисей Бог дава на евреите наредбата за деня на умилостивението, Той казва следното: "... и да смирите душите си" (Лев. 23:27). Смята се, че това е било свързано с поста. В книгата на пророк Захария намираме, че народът възприел четири дни на пост като спомен за националната катастрофа (поробването от Навуходоносор в 586 г. пр.Хр.) (Зах. 7:5 и 8:19). По времето на Христа евреите са постили два пъти седмично (Лука 18:12). Според древноеврейския трактат Мегиллат Таанит тези дни били понеделник и четвъртък, но този пост бил установен от книжниците, а не чрез божествена заповед.
Средството за превъзмогване на неверието и на всяка духовна слабост е молитвата. Като помощно средство към нея Исус прибави и поста (Мат. 17:21). Библейският пост не е някакъв религиозен ритуал и не трябва да се счита като някаква заслуга пред Бога. Целта на поста е постигане на яснота на мисълта и трезвеност на духа. Разбирането на истината и на Божията воля значително се засилват чрез един подходящ режим.
Библията ни докладва за три особени случая на пост. И Моисей, и пророк Илия, и Исус постиха по 40 дни (Изход 34:28; 3Царе 19:8 и Мат. 4:1,2). От тези примери намираме основния принцип на правилното постене - пълно въздържане от храна и вода. Обикновено постът се практикува за 24 часа; от вечер до вечер (или от обяд до обяд). Това означава да се пропуснат закуската и обеда. Ако някой има слаб организъм и не може да издържи цял ден, може да пости до обяд, т.е. да пропусне само закуската. Случаите с Моисей, Илия и Исус са възможни само с поддръжката на Бога и с много крепка воля.
В официалната църква са въведени няколко годишни пости: коледни, великденски и др., през които не се "блажи", т.е. не се консумират някои храни. Трябва да отбележим, че те нямат подкрепата на Библията. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, а се диктува от нуждата и обстоятелствата. Случаят, описан в Естир 4:15-17 илюстрира много добре това. Целият еврейски народ, поробен в Персия, пости заедно с царица Естир три дни, за да измолят съдействието на Бога - Бог да се намеси и да предпази евреите от пълно унищожение.
Какво очаква Бог от нас при постенето? Нека да разгледаме един интересен епизод от живота на древния пророк Йона (Йона 3:1-10). Нечестието на жителите на тогавашния голям град-държава Ниневия бе станало толкова голямо, че Бог решава да ги унищожи. Но преди това изпраща пророк Йона с едно последно предупреждение. Изплашеният пророк се опитва да избяга от неприятното задължение, но Бог допуска да се случи едно чудо в живота му, след което пророкът отива в Ниневия. Когато съобщава Божията вест на народа, всички до един заедно с царя се покайват и обявяват тридневен пост. Бог вижда покаянието им и отменя решението Си. Виждаме, че същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите. Без променен живот постът ни няма да има никаква тежест пред Бога.
Най-хубаво е изяснено какъв пост има стойност пред Бога в Исая 58:3-11. Бог не приемаше поста на евреите, защото те не изоставяха жестоките си дела и враждите, бяха горди и равнодушни към бедните. Не се поддаваха на облагородяващото влияние на Божия Дух. В този знаменит пасаж от Исаевото пророчество отново се подчертава най-същественото при поста - промяната на живота.
Има няколко вида пости: личен, групов и общоцърковен пост, пост при болест, при трудности и проблеми.
Най-великите духовни подвизи са били постигнати не чрез таланти или способности, а чрез искрена молитва и пост.

Източник: тук

СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА

Вт 6:1-2:" А ето заповедите, наредбите и законите, които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я заселите, за да се боиш от Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти давам - ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните."

В СЗ често се повтаря заповедта към Божия народ:"имайте страх от Господа" или "да се боиш от Господа, твоя Бог". Важно е да знаем, че тази заповед се отнася и за нас като вярващи. Само ако наистина се боим от Господа, ще бъдем освободени от робството на всякакви противоестествени и сатанински страхове.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ГОСПОДА? Заповедта:"да се боиш от Господа" в своята всеобхватност включва множество различни аспекти на взаимотношенията между вярващия и Бога. 1) Основното при страха от Бога е признанието за Неговата святост, справедливост и праведност като неразделна част от любовта и милостта Му, т.е. познанието за Него и все по-пълното разбиране на същността Му(ср.Пр2:5). Този страх се основава на съзнанието, че Бог е свят и Неговото естество Го кара да осъжда греха.

2) Да се страхуваш от Господа означава да изпитваш към Него свято благоговение и уважение, да Го почиташ като Бог заради Неговата удивителна слава, святост, величие и сила(виж бел.към Фил2:12). Например, когато на планината Синай израелтяните виждат как Бог се разкрива пред тях като "гръм и светкавици, и гъст олак на планината, и много силен тръбен глас", всички те "потреперват" от страх(Изх 20:18-19; Вт 5:22-27). Псалмистът в своите размишления за Бога като Създател заявява категорично:" Нека се бои от Господа цялата земя; нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената. Защото Той каза и стана; Той заповяда и се затвърди"(Пс 33:8-9).

3) Истинският страх от Господа кара вярващите да се надяват и уповават единствено на Него за своето спасение. Когато израелтяните прекосяват Червено море по суша и виждат пълното унищожение на египетската войска, те"се уплашиха от Господа и повярваха в Господа"(Изх 14:31). Така и псалмистът призовава всички, които се страхуват от Господа:"уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит"(Пс 115:11). С други думи, страхът от Господа поражда у вярващите сигурна надежда и упование в Него. Следователно не е изненадващо, че хората с вяра намират спасение(Пс 85:9)и получават Божията опрощаваща любов и милост(Лука 1:50; ср Пс 103:11; 130:4).

4) И накрая, страхът от Господа означава да осъзнаваш, че Той е Бог, Който ненавижда греха и има силата да накаже всички, престъпили праведните Му закони както във времето, така и във вечността(ср. Пс 76:7-8). Когато Адам и Ева съгрешават в Едемската градина, те са изплашени и се опитват да се скрият от Божието присъствие(Бит 3:8-10). Моисей преживява тази страна на страха от Бога, когато прекарва четеридесет дни и нощи в молитва за грешните израелтяни:" Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи"(Вт 9:19). Така и в НЗ, веднага след като потвърждава, че Божието отмъщение и осъждение ще настъпи скоро, авторът на Посланието към евреите пише:" Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог".(Евр 10:31)

ОСНОВАНИЯ ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ГОСПОДА. Те произтичат от смисъла на понятието"страх от Господа". 1) Трябва да се страхуваме от Него заради великата Му сила като Създател на всички неща и всички хора(Пс 33:6-9; 96:4-5; Йона 1-9). 2) Нещо повече - основание да се боим от Господа ни дава внушителна сила, която Той продължава да упражнява над елементите на творението и над нас(Изх 20:18-20; Екл 3:14; Йона 1:11-16; Марк 4:39-41). 3) Когато осъзнаем святостта на нашия Бог; т.е. Неговото разграничаване и постоянно противопоставяне на греха, естествената реакция на човешкия дух е страхът от Него(Откр 15:4). 4) Всеки, който види сиянието на Божията слава, не може да не се уплаши(Мат 17:1-8). 5) Непрестанните благословения, които получаваме от Бога, и особено опрощението на нашите грехове(Пс 130:4) трябва да ни подтикват да Го обичаме, но и да се страхуваме от Него(1Ц 12:24; Пс 34:9;67:7; Йер 5:34). 6) Без съмнение фактът, че Бог е Бог на справедливостта, Който ще съди целия човешки род, поражда страх от Него(Вт 17:12-13; Ис 59:18-19; Мал 3:5; Евр 10:26-31). Важна и свята е истината, че Бог непрекъснато ни наблюдава и оценява нашите действия - и добрите и лошите - и ние сме отговорни за тези действия, както сега, така и в деня, когато ще се изправим пред Божия съд.

РЕЗУЛТАТИ ОТ СТРАХА ОТ ГОСПОДА ЗА САМИТЕ НАС. Този страх не е просто библейско учение. По многобройни начини той засяга нашия всекидневен живот. 1) Първо, ако наистина се страхуваме от Господа, ще живеем в покорство пред Неговите заповеди и ще бъдем способни да казваме категорично "Не" на греха. Една от причините, поради които Бог внушава на израелтяните страх на планината Синай, е да ги научи да се отвръщат от греха и да се покоряват на Неговия закон(Изх 20:20). В последната си реч към Божия народ Моисей многократно свързва страха от Господа с покорство и служение на Него(Вт 5:29; 6:2,24; 8:6; 10:12; 13:14,17:19; 31:12). Според псалмистите да се боиш от Господа означава да се възхищаваш на заповедите Му(Пс 112:1) и да следваш Неговите настъвления(Пс 119:63). Соломон учи, че чрез"страх от Господа хората се отклоняват от злото"(Пр 16:6; ср.8:13). В Еклисиаст всички задължения на човешкия род са сведени до две кратки повеления:" Бой се от Бога и пази заповедите Му"(Екл 12:13). И обратно, всеки, който избира да живее порочно, постъпва така, защото"пред очите му няма страх от Бога"(Пс 36:1-4).

2) От тук можем да направим важния извод, че вярващите трябва да научат децата си на страх от Господа, като ги възпитават да ненавиждат греха и да спазват святите Божии заповеди(Вт 4:10; 6:12; 6:9). В Библията често се твърди, че"началото на мъдростта е страх от Господа"(Пс 11:10; Пр 9:10; ср. Йов 28:28; Пр 1:7). Следователно основната цел при възпитанието на децата ни е да живеят според Божиите принципи на мъдрост(Пр 1:1-6), първата и най-важна стъпка да ги научим на страх от Господа.

3) Страхът от Господа води до пречистване на Божия народ. Както истината на Божието слово(Йоан 17:17), така и страхът от Господа пречистват. Този страх ни кара да ненавиждаме греха и"да се отклоняваме от злото"(Пр 10:19; Екл 5:2,6:7). Страхът от Господа"предпазва от срив съвестта и ценностната ни система". Този страх"е чист"и ни пречиства(Пс 19:9), освещава ни и ни избавя.

4) Святият страх от Господа кара вярващите да Му се покланят с цялото си сърце. Ако наистина се боим от Бога, ще Му се покланяме и ще Го славим като Господ над всичко(Пс 22:23). Давид отъждествява събранието, което хвали Бога, с"онези, които се боят от Него"(Пс 22:25). Също така в края на времената, когато небесният ангел провъзгласява вечното благовестие, той призовава всички на земята да се страхуват от Бога, и веднага добавя:" и Му въздайте слава...и се поклонете на този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори"(Откр 14:6-7).

5) Бог е обещал да възнагради всички, които се страхуват от Него."Наградата за смирението и за страха от Господа е богатство, слава и живот"(Пр 22:4). Другите обещани награди са закрила от смъртта(Пр 14:26-27), удовлетворяване на всекидневните нужди(Пс 34:9; 11:5) и дълголетие(Пр 10:27). Искрено вярващите знаят, че"ще бъде добре на онези, които се боят от Бога", независимо какво се случва около тях(Екл 8:12-13).

6) И накрая, страхът от Господа е съпътстван от увереност и неизразимо духовно спокойствие у вярващите. В НЗ този стих се свързва непосредствено с насърчение от Святия Дух(ДА 9:31). От една страна, онези, които живеят без да се боят от Господа, не чувстват присъствието, благодатта и закрилата Му(Вт 1:26). От друга, хората, които изпитват такъв страх и спазват Божиите заповеди, усещат дълбоката духовна сигурност в живота си и помазание от Святия Дух. Те могат да бъдат уверени, че Бог ще ги"избави от смъртта"(Пс 33:18-19).

БИБЛИЯ - Пълноценен живот в Святия Дух

Защо е толкова трудно да чакаме…

Уенди Биъри, 19.04.2005

Едно от най-големите предизвикателства в живота е и най-трудното. Често възприемаме живота като незабавно удоволствие. Искаме това, което искаме, и го искаме веднага! Затова микровълновите фурни и дебитните карти са толкова популярни. Искаме нещо и го имаме.

Както обикновено, Божието царство се основава на принципи, различни от човешките. Пред нас, които се наричаме вярващи, стои голямото предизвикателство да живеем в свят, където не всичко, което искаме, ни е полезно, защото служим на Бога и Той избира да ни обучава, като използва учителя, наречен Чакане. Докато се наслаждаваме на удобството, характерно за живота ни на Земята, би било добре да си припомним, че духовният ни живот може да не е свързан с удобствата.

Да чакаме нещо, означава, че НЕ контролираме обстоятелствата

Аз обичам да ръководя, но когато трябва да чакам, отстъпвам ръководенето на някой друг. Дори когато възрастната жена на опашката в магазина брои стотинките си, докато аз неспокойно обмислям как по-бързо да мина, за да се отправя към следващата си среща, или пък когато стоя в ужасяващото движение на Околовръстното шосе и не мога да бъда в пълно самообладание. Открила съм, че в напрегнати моменти като тези е хубаво да си поема дълбоко въздух, да си повторя, че не е дошъл краят на света, и да разбера, че не трябва да контролираме обстоятелствата, за да имаме мир и радост.
Така се случват нещата, когато чакаме Бога. Осъзнаваме, че нищо не можем да контролираме в живота си, и от това не ни става приятно. Възможно е да откликнем с мир и приемане или да се свиваме в нетърпение и да се борим с факта, че трябва да чакаме.

Когато чакаме Бога, може да си мислим, че изглеждаме глупаво пред другите.

Ние като хора сме надарени да подреждаме и да манипулираме всякакъв вид неща. Понякога ни изглежда така, че Бог се движи бавно. Хората около нас се съмняват във вярата ни или пък се чудят, че има неправилни неща в нас. А ние не искаме да изглеждаме глупаво. Всички сме научили, че ключът към успеха е “да правиш нещо”. Чакането може да изглежда като губене на активност.
Сещам се за историята на Авраам, според която да не чакаш Бога, а да се опитваш сам да подреждаш живота си, е опасно. Авраам е богоугоден мъж, пълен с вяра. Приятел е на Бога. Напуска дома си и тръгва да пътува към неизвестна земя. Той допуска някои грешки по пътя, но продължава да върви и не застава срещу Божия план. Вероятно Авраам започва да губи търпение. Вижда, че напредва във възрастта, а жена му не става по-млада. Може би се е чудел какво другите хора мислят за него. Може би се е чудел дали чува правилно Бога!
Авраам решава да вземе нещата в свои ръце. До определен момент е покорен на Бога – пътува, чака. После решава да се справи сам с проблема – бил с една от прислужниците на жена си, като се надява, че тя ще му даде сина, който той толкова време е чака... Неговият план е успешен, но пагубен. Понеже не може да дочака Бога, той причинява конфликт в дома си, в целия лагер и в нацията. Сигурно, когато Бог подарява Исаак на Авраам и Сара, сърцето на Авраам е плакало, защото Исмаил е живото доказателство, че Авраам не дочаква Бога.
Какви скърби изпълват сърцето на Авраам, когато отпраща Агар и Исмаил! Какво страдание му причинява нетърпеливостта! Но благодатта на Бога продължава да се излива в живота на Авраам... Неговата благодат ще работи и в нашия живот, когато се движим напред и се покайваме. Мисля си обаче: какви благословения изпускаме, когато не дочакваме Бога!

Съпругът ми и аз искахме да дойдем в България веднага щом завършим колежа, но нашите наставници не ни позволиха. През това време израснахме духовно. Винаги когато мисионер идваше в нашата църква и говореше за това, че има нужда от повече работници на мисионерското поле, ние се разстройвахме. Бог ни беше призовал за това, но не разбирахме защо трябваше да чакаме.
Сега разпознаваме Божията мъдрост и добрина, с която Той ни предизвикваше да чакаме, докато дойдем в България. Нашето пристигане беше най-сладката дата, която чакахме. Все още не сме се покаяли, че се опитвахме да изпреварим Бога и да не чакаме Неговото време. Бог ни въведе в ново ниво на упование в Него.

Трябва да продължим да се учим да Го чакаме! Но ако сме благословени с покорство, тогава чакането ще е по-лесно.


Източник: Евангелски вестник

Сметка за бъдещето

Рон Корзин, 11.06.2008

Залавяй се за работа!

Изглежда, че в очите на Исус хората, които се безпокоят, са мързеливи. Той разказва история за господар, който дава дял от имота си на тримата си слуги (Матей 25:25). Третият слуга заравя своя дял, защото се притеснява и се страхува за него. Когато господарят му разбира какво е направил, го нарича не само „лукав”, но и „ленив” слуга.

Един от най-добрите начини да избягаме от тревогите си е като се заловим за работа. Безпокойството убива много хора. Работата сама по себе си не убива никого. В Лука 14:28 Исус казва: „Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?” Става ясно, че не е редно да се притесняваме за бъдещето си, но е добре да си правим сметка за него. Ако се подготвим за бъдещето, няма да затънем в грижи!

Научи се да бъдеш благодарен!

Ап. Павел казва във Филипяни 4:6–7: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.”

Спомнете си всички хубави неща в живота си. Избройте ги едно по едно. Във време на трудности размишлявайте за хубавите неща. Мислете за Божите благословения – за Неговото снабдяване и грижа. Когато имате здравословен проблем, замислете се за останалите хиляди части на тялото ви, които функционират нормално.

Предай грижите си на Господа, защото Той се грижи за теб!

Ап. Павел пише до преследваните християни: „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (I Петрово 5:7). Бог може да се справи с вашите грижи много по-добре, отколкото вие бихте се справили!

Едно от предградията на Финикс, щата Аризона, се казва Кеърфрий (от англ. – безгрижен). Там живее човек на име Грег Уорън, който, по думите на „Ел Ей Таймс”, се превръща в „нещо като гуру на хората, безпокоящи се за всичко”. Той създава услуга или по-скоро бизнес, наречен „Без грижи”. Описваш на лист хартия тревогите си. Изгаряш листчето. Изпращаш пепелта от него на Уорън. И срещу 5 долара той я пуска от самолета си над предградието Кеърфрий. За първите няколко месеца Уорън получава 5000 поръчки и печели 25 000 долара (които вероятно позакърпват финансовите му притеснения). Възможно е този символичен акт, при който се изгарят листчетата с описаните на тях тревоги и се разпръсват от самолет, да е временна утеха на хората, бръкнали се с 5 долара. Какво ли не са готови да направят някои хора?!

Друг човек пък взима хартиена торба, пише на нея „Бог” и я лепи високо над кухненската си врата. Всеки път, когато се притеснява за каквото и да е в работата си или семейството си, той написва тревогите си на лист хартия и го слага в торбата. Съставя си правило: ако се притеснява за нещо, което вече е възложил на Бог, трябва да се качи на стол и да изрови хартийката от торбата.

Ние можем да се доверим на Бога, че ще бъде винаги с нас, че ще се грижи за нас и ще снабди нуждите ни. Това не е ли достатъчно успокоително? Защо тогава да се притесняваме?

Човек най-много да се моли за тревогите си. Както някой е казал: „Ако не си струва да се молим за тревогите си, тогава не си струва и да се тревожим.”

Исус е винаги насреща – Той понесе греховете ни и скърбите ни. Помислете! Каква привилегия имаме само – да предаваме всичко на Бога чрез молитва.

Изходът от дадена ситуация е същият, независимо дали се безпокоиш, или не!

Към края на живота си Марк Твен казва: „Аз съм възрастен човек и съм се притеснявал за какво ли не в живота си. Повечето от тревогите ми обаче се оказаха напразни.” Не забравяйте, че изходът от дадена ситуация е същият, независимо дали се безпокоите, или не!

Исус ни казва, че не бива да се безпокоим за всекидневните си нужди, за продължителността на живота ни или за стандарта ни на живот. Ние имаме любящ Бог, Който познава желанията ни и винаги е с нас, за да посрещне нуждите ни!

Източник: Евангелски вестник

Живей с ентусиазъм!

Рон Корзин, 09.07.2008

• Непрекъснато умножавай талантите си.

Преди си мислех, че в притчата за талантите се говори за успеха и как най-добре да се възползваме от това, което ни е дадено. Е, предполагам, че в известен смисъл притчата може да се разгледа и по този начин. Тя се е превърнала в жив пример за това, до какво може да ни доведе страхът. По-добре не говори за това, какви велики дела вършиш, защото преди това стой по-сериозен въпрос – какво НЕ вършиш. Бог ти е възложил определена работа на Земята, но ти се спотайваш. Прекалено зает си и бягаш от това, което Бог вероятно изисква от теб. Всеки от нас има призив да направи нещо определено на света. И това не е, защото сме граждани на тази Земя, а защото сме Божие творение, Божи деца. Ние можем да променим света не толкова заради делата си, а по-скоро благодарение на това, което сме. Смятам, че ние сме призовани да използваме живота, който ни е даден, за да направим този свят по-добър: да изпълним света с повече любов, прошка, благодат, надежда.

• Организирай времето си.

Времето е на твоя страна. То може да се превърне и в твой неприятел, ако непрекъснато се оправдаваш, че не ти стига да направиш нещо с живота си за света. Малките неща, за които все не ти остава време, биха довели до добри резултати: да поговориш със съседа си, да обърнеш внимание на тийнейджъра в дома ти, да занесеш храна на някой болен приятел, да прочетеш приказка на детето си. Когато непрекъснато позволяваме „претоварената ни програма” да изстисква най-доброто от нас, ние не оставяме диря след себе си. Работата никога не свършва. Винаги ще има достатъчно неща за вършене. Винаги ще ни чакат дрехи за гладене, съдове за миене, телефонни разговори, командировки, но не се знае дали отново ще ти се отдаде възможност да прекараш съкровени моменти с децата си, или да помогнеш на нуждаещия се.

• Намери онова, за което гориш от цялото си сърце!

Бог те е призовал за нещо. Ти знаеш това и винаги си го знаел. Може да не ти е напълно ясно за какво и какво точно ще излезе накрая, но за теб то е нещо единствено по рода си и е причината да си на тази Земя. Да намериш това, за което гориш, е най-важната стъпка, която ще промени живота ти. Това е както маята в хляба – без нея тестото няма да се надигне и ще стане твърдо. Няма по-голямо удовлетворение от това, да разбереш каква е Божията цел за живота ти и да я следваш докрай. Когато вършим всичко с плам, може да се уморим, но няма да се изтощим. Нужна ни е почивка, но не и промяна. Много жени не смятат, че им е нужен плам в живота. Те просто работят. За тях Божията воля е най-голямото бреме, което могат да си представят. Оплакват се непрекъснато. Няма радост в живота им, няма новаторски дух, само мъчително очакване, че един ден в небето ще получат награда, защото са избрали трудния път, а животът им е бил по-застоял и от престояло кафе.

• Време е да спреш да чакаш животът ти да започне.

Намери смисъла ни живота си сега. Не пропускай да изживееш живота, който ти предстои. Отношението ти определя доколко ще се насладиш на работата си. Ако смяташ, че животът ни няма особен смисъл, ти създай смисъла. Ти си в Божия дневен ред. Той ти е дал смисъл и цел – потопи се в тях. Недей да пристъпваш плахо към живота, намирай наслада и в най-малките неща. Наслади се на вкуса на живота, оцени момента и поеми красотата. Отпразнувай значението и чудото на живота. Не чакай да удари „гръм от ясно небе”. Животът е на твое разположение, приветствай го. Търси необикновеното в обикновените неща. Наслаждавай се дори и на най-досадните задължения, дори и на задачите, които трябва да свършиш днес. Ако не можеш, то тогава допускаш работата, задачите или дори някой човек да вземат превес в живота ти. Ако душата ти е обзета от радост дори когато си на работа или вършиш нещо неприятно, то от живота ти ще лъха свежест и без да се усетиш ще промениш света. Промяната ще настъпи от самото ти присъствие и от свободата да се радваш на живота – нещо, което не се отнася за повечето хора. Връзката ни с Бога ни прави свободни.

• Научи се да приемаш похвали.

Защо се страхуваме толкова да приемаме похвали? Ние ги отклоняваме и правим всичко възможно да ги отклоним, вместо да ги приемем. Смятаме, че така постъпваме по-духовно. Когато обаче ни критикуват, запечатваме всичко дълбоко в душата си. Защо постъпваме така? Дали действително смятаме, че ставаме по-свети, като допускаме критичните думи в душата си, а в никакъв случай не допускаме някой да ни похвали? Трябва да се научим да приемаме добрите думи, които хората ни казват. Духовната анорексия отказва неща, които насищат душата ни, като добрите думи например. Не можеш да промениш собствения си свят, ако не позволяваш на хората да ти благодарят. Така никога няма да повярваш, че предизвикваш промяна с живота си. Благодари и приеми добрите думи. Не ги отхвърляй, сякаш нищо ценно не си направил. Приеми ги. Отдай хвала на Бога за това, че някой те е похвалил. Дай Му славата, която си получил от друг. После запази тези добри думи. Ако някой ти е написал картичка, постави я на специално място; или си запиши в дневника, когато си нарочен от някого. Следващия път, когато си обезсърчен, спомни си за тях и позволи на Бога да ти припомни, че Той те използва, за да променяш света.

Източник: Евангелски вестник

Не го приемай лично

Рон Корзин, 26.07.2008

Повечето от нас приемат критиката и неодобрението твърде лично. Когато някой изрече думите: „Ти си...” (сами попълнете празното място), често приемаме това, което чуваме за себе си, за истина.

Коментарите на другите за нас се основават на това, как те ни възприемат, и в повечето случаи нямат нищо общо с истината, кои сме и какви сме.

Ето какво можем да помним, когато чуем груби коментари за себе си:

1. Не става дума за теб. Когато хората те оскърбят или говорят лоши неща за теб, това е отражение на случващото се вътре в тях. Ти си просто мишената за момента. Грубата критика обикновено е резултат от няколко неща:

• Егоизъм. Понякога хората ще те критикуват, за да подхранят Егото си. Те те потискат, за да издигнат себе си.
  
• Раздразнителност. Раздразнителните хора обичат да правят обидни забележки, които не съответстват на ситуацията. Например, ако нетърпеливият човек очаква да изпълните задачата си за 5 секунди, а вие го направите за 10, ще чуете нещо от рода: „Ти малоумен ли си?” Със сигурност това изказване няма нищо общо с теб!
  
• Влияния от детството. Хората, които те критикуват, без да се съобразяват с това, което чувстваш, са били критикувани жестоко като деца. Те повтарят модела на поведение, който са видели.

Фактът е, че постоянно ще срещаме хора от тези категории по пътя си.

2. Учи се. В повечето случаи можеш да научиш някои неща от критиките и отхвърлянето. Колкото и груби да са нападките, понякога те съдържат истина.

Например, ако получиш негативни коментари относно начина, по който си вършиш работата, приеми ги като възможност да се докажеш. Разсъждавай над забележките обективно и ги приеми като възможност да научиш някои уроци. Предприеми нужните действия, за да докажеш, че можеш да се справяш по-добре на работното си място. Ако даваш всичко от себе си, тези ситуации биха могли да провокират желание да си намериш работа според твоите способности и таланти.

3. Смей се! След като преминеш през началния шок на критиката, позволи си да се посмееш добре! Смехът прогонва напрежението.

4. Не позволявай на никого да те спре от това, което преследваш! Животът ще те подложи на изпитания, за да те провери колко сериозно преследваш личните си цели. Рано или късно ще се сблъскаш с негативни отзиви. Когато това се случи, не позволявай на никого да разруши мечтите ти!

Ако правиш това, което искаш да правиш (без да нараняваш никого), тогава единственият въпрос, който е хубаво да си зададеш, е: „Давам ли най-доброто, което мога, в тази ситуация?” Не можеш да изискваш от себе си да правиш повече от това, на което си способен.

5. Давай това, което искаш да получаваш. Ако искаш другите да бъдат по-малко критични към теб, тогава трябва да си внимателен към чувствата им. Не говори неща, които не искаш да бъдат казани на теб. Понякога забравяме, че е нужно време хората около нас да се научат как да се държат.

Това са някои съвети, които ще ни помогнат да не приемаме критиките лично. Изглеждат лесни, но са трудни за прилагане. Но, когато се стараем, ще успеем!

Източник: Евангелски вестник

Как да снабдяваш нуждите си?

Рон Корзин, 30.10.2008

Господ ще снабди всички наши нужди според Своето богатство в слава в Исус Христос – това ни казва Библията във Филипяни 4:9. Изглежда, това е едно от най-големите обещания за нас в Божието Слово. Толкова е всеобхватно, че почти всяко друго обещание e част от неговия обхват.

Бог ни уверява, че ще посрещне твоята и моята нужда! Ако това е истина, защо има толкова много хора, изпаднали в нужди? Много християни претендират, че Библията е източник на напътствия и ръководство за справяне с големите проблеми живота им. Защо тези хора имат незадоволени потребности? Бог лъжец ли е? Обещанието Му не е ли истинно?

Отговорът е, че обещанието Му не се отнася за всеки човек, нито дори за всеки християнин. Към всяко обещание има и предварително условие, което Бог иска да бъде изпълнено. Той казва: „Ако ти изпълниш това, Аз ще направя другото.” Често хората искат за извадят от Библията всички обещания и да ги приложат в живота си, като избегнат Божите предварителни условия. Човек не може да изисква изпълнението на стих 19 от 4 глава на Филипяни, ако не върши това, за което говори стих 18.

От контекста става ясно, че Павел говори на група жители от град Филипи, като им казва: „Благодаря ви, че сте давали жертвоготовно. Тъй като сте давали по този начин, сега Господ ще снабди вашите нужди.”

Условието нуждите ни да са снабдени е: да бъдем щедри към другите!

В Притчи 11:25 е казано: „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.” Когато сме щедри към другите, тогава Бог започва да ни благославя и възнаграждава.

В Лука 6:38 пише: „Давайте и ще ви се дава... С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.” Когато сме щедри с останалите, ще започнем да се радваме не само на Божията щедрост, но и на щедростта на другите хора.

Условието за това обещание е първо ние да сме щедри към другите. Павел ни казва, че ако не сме покорни на Бог в нашето даване, то обещанието Му, че ще снабдява нуждите ни, не се отнася за нас. Господ не е длъжен да посреща всяка моя нужда, ако аз не съм покорен на това, което ми е заръчал. Възможно е да прекъснем благословенията в живота си, ако сме стиснати и скъперници.

Каква е разликата между това, да даваш достатъчно, но не и повече, и това, да даваш щедро?

Не можеш да си щедър, ако мисленето ти не е такова. Щедрият човек вместо „Давам достатъчно” казва: „Давам щедро!” Да бъдем щедри, означава да сме личности, които са способни да споделят от благата, които имат. Мисленето на щедрия човек е такова: „Има много за мен, така че аз искам да споделя това, което имам, с теб!” Противоположният начин на мислене е, когато се успокояваш, че даваш достатъчно, но не и повече.

Всички сте чували израза (и съм сигурен, че се отъждествявате с него): „Давай, докато те заболи.” Ние ще кажем: „Давай щедро, докато те заболи.” Може би си мислите, че има някаква грешка. Изразът е оксиморон, т.е. две взаимно изключващи се по смисъл понятия. Когато даваш умерено, но не и повече от нужното, се чувстваш добре. Но когато даваш щедро, ти си щастлив! Често възприемаме даването като нещо, което сме длъжни да направим, докато щедростта е дар от сърцето. Помислете за разликата между тези две отношения на човека към дарението:

· Да даваш колкото трябва е извършване на действие, докато да даваш щедро е състояние на сърцето и част от характера!

· Да даваш достатъчно, но не повече, не е жертва, докато щедрото сърце дава дори от спестеното и запасите!

· Да даваш, за да успокоиш съвестта си, често насочва вниманието към този, който дава, докато щедрото даване насочва фокуса към получателя!

· Когато пресмяташ колко даваш, често дори неосъзнато налагаш изисквания към другия, докато, когато даваш щедро, то е безусловно!

· Да даваш колкото трябва, е насочено в една посока, докато, когато даваш щедро, получаваш много повече!

За мен щедростта е избор, който правя доброволно, дар от сърцето ми. Това ме кара да се чувствам добре, прави ме щастлив! От много години нуждите ми (не прищевките ми) са снабдявани. Убеден съм, че причината се крие в щедростта.

Източник: Евангелски вестник

Да бъдеш благодарен

Рон Корзин, 25.08.2008

Понякога приемаме, че всичко, което ни се случва, е даденост. Но когато се опитаме да погледнем света от друг ъгъл, може би ще осъзнаем, че има много неща, за които би трябвало да сме благодарни. Нека да си припомним по-важните...

1. Бъди внимателен към хората, които те обграждат! Ще откриеш, че не само ти се тревожиш и оплакваш. Всеки има неща, които го притесняват. Много е лесно да харесваш тези, които сякаш имат всичко и са спокойни, но никога не знаеш какво се случва в сърцата им. Те може да изглеждат щастливи, но да живеят в отчаяние. Не си мисли: „Искаше ми се да съм на тяхно място.” По-добре погледни хората, които нямат нещата, които ти имаш, и осъзнай колко си благословен! Изброявай благословенията си! Открий начин да се включиш в доброволчески инициативи или да помогнеш на някого, който е в отчаяние. Има различни начини, по които можеш да го направиш.

2. Научи се да приемаш! Спри да мислиш как биха могли да се случат нещата; как би трябвало да бъдат; какво няма да се случи никога; какво нямаш... Обърни внимание на всичко, което имаш. Независимо дали ти харесва, или не – то е твое. Или му се наслади докрай, или го промени, ако можеш! За да си полезен на себе си, се опитай да напишеш списък с нещата, които имаш, и с нещата, които нямаш. Осъзнай, че може би много нещастни хора биха искали да имат това, което ти имаш. Може би много хора се нуждаят от основни неща, които ти и аз вече имаме...

3. Научи се да разрешаваш проблемите! Използвай лимоните, които имаш, за да си направиш лимонада. Създай си навика да се питаш как можеш да преобърнеш негативните неща в положителни. Най-успешните хора – тези, които са благодарни за много неща в живота си, – са тези, които са преминали през огромни борби и са успели да обърнат лошите неща в добри.

4. Научи се да гледаш на трудностите като на възможност за изграждане на характера ти! Представи си, че се обръщаш назад, виждаш живота си преди 10 години и си даваш сметка за всички трудности, през които си преминал. Нали се чувстваш като победител, защото си преминал през всичко това?

5. Направи си благодарствен дневник! Много е лесно. Накрая на деня си написвай 5 неща, които са те направили щастлив и са осмислили деня ти. Не е нужно да са големи неща. Малките понякога повече важат... В дневника ти може да има неща като хубавото време, домашните любимци, среща с хора, които те обичат, някоя шега, песен, която харесваш, и т.н.

Радвай се на малките неща! Стой си на балкона и си почивай. Наблюдавай изгрева или залеза. Разхождай се в парка без ограничения във времето. Полентяйствай или пък гледай смешен филм – посмей се! Съкровището на живота е съставено от малките удоволствия. Благодари за всеки малък подарък, който получаваш!

Всеки добър и съвършен дар идва отгоре, затова бъди благодарен!

Изоточник: Евангелски вестник

Благата вест и примерна молитва за спасение!

"Искам да нося аз благата вест..."

Исус дойде на тази земя по Свое желание и от любов към нас грешните, изтърпя мъките на кръста по Свое желание, заради нас /грешните/, заради теб и мен, принесе Себе Си в жертва и с безценната Си кръв плати цената на нашата свобода от греха, цената на нашето спасение, и на вечен живот, и достъп до Отца и царството на Отца.
Ти който четеш тази страница -
Разбираш ли, колко си ценен за Бога и колко Бог желае ти даде мир, любов, радост и вечен изобилен живот във Христа?

Защо хората погиват?
Поради незнание или поради това, че не вярват истината, а вярват лъжата.

Римл 10:10
Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

Ако вярваш със сърцето си, че Исус Христос е Господ, Божият Син и че Бог Го е възкресил от мъртвите, нужно е да го изповядаш със устата си, за да се спасиш.

Примерна молитва, с която можем да се помолим:

"Боже аз идвам пред Теб, в Името на Исуса Христа и те моля да простиш греховете ми и да спасиш мен и домът ми.
Приемам Исус Христос за свой Господ и Спасител.
От сега нататък желая да познавам и следвам Твоя път на истината. Моля Те, ти ме води занапред!
Боже на тебе възлагам грижата си, за моето израстване и спасение.
Благодаря Ти за безкрайната Твоя милост, за този незаслужен дар живота и спасението.
Приеми Славата Си и Величието Си! Те принадлежат на Тебе, Единствения и Истинския, Създател на световете!"

Какво се очаква от човек, който е изповядал с устата си, че приема Христос за свой Господ и Спасител?

ПОСТОЯННСТВО
-в четене на Словото Божие /Библията/
-в общението с Бог /молитва/ и с божиите хора /вярващи/

Как да чуваме Божия глас?

Това изисква чудо, както за изцелението. Само Бог може да се открие.Колкото и силно да желаете, сами нищо не може да постигнете.
Бог иска да бъде с вас и иска вашия живот, да бъде лесен.
Всеки ден аз самият съм предизвикан да живея по начина, по който поучавам.
Подчинението е в сърцето, а покорството е физическото проявление на подчинението. Ако обичаме Бог, ще Му се покоряваме и ако Го познаваме, ще Му се покоряваме на Неговото Слово /писано и говорено/.
Проблема е, че много от нас, не чуват говореното Слово.
За да чуваш Божия глас, е важно, да имаш правилно отношение, в сърцето си.
Не е начина, да изпитваме Бог.
Има само една причина, за да чуваме Божия глас - когато искаме да изпълняваме говореното Слово.
Ако ли не - не питайте, защото ще си създадете проблеми.
Екл.5:1-3
"Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;
3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи."
Те всички ще се срамуват поради люде, които не могат да ги ползват Нито да бъдат помощ или полза, но са за срам и дори за укор.
Римляни 10:17
"И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово."
Ако Бог ти каже нещо вярата ти ще се издигне като планина.
Той наистина ли иска да ни говори?
Йоан 10:27
"Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват."
Йоан 10:2
"А който влиза през вратата, овчар е на овцете."
3Царе 19:11-12
"И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;
12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас."
А как звучи Неговия глас?....Като мисъл. Бог говори гласно при дадени обстоятелства, но това не е обчайния начин на говорене.
Има три източника на гласове
1.Бог
2.Сатана - не става въпрос за дявола, а за глас на един от падналите ангели.Сатана може да бъде само на едно място в определено време.
3.Твоето въображение
Гласа на сатана звучи:
-високо, рязко-като силна висока мисъл
-спешно, принудително, натрапчиво "извърши го сега" - създава такова чувство, бързай да го извършиш, преди да си променил решението си, преди Бог да ти говори.
-противоричи на писанията, използва ги не на място, съвсем мъничко ще промени истината /той не е глупав/. Ще ти говори със съвсем мъничко отклонение. Започва с една мъничка лъжа и с времето става все по-голяма и по-голяма.
Гласа на Бог:
-меко
-нежно
-няма нужда да се втурнеш /Бог ни дава време, с някои изключения/
-съгласно със Словото
-изпълнено с мир и уверение, че е Той
Две неща за дявола
-той не знае вашите мисли. Ако искате да говорите на дявола, трябва да го изговорите на глас. Той разбира какво мислиш само като те погледне. Той не знае бъдещето.Един дяволски предсказвач не може да предсказва като Божий пророк и някои от предсказанията /злополуки/ сам си ги изпълнява.
1Кор.2:8
"Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата."
Никой от управниците на този век не разбира истината.
Дявола си мислише, че е победил, когато Исус умря на кръста, но целия ад бе шокиран при възкресението на Господа.
Ако знаеха предварително какво ги чака, нямаше да Го убият.
Ние не трябва да следваме само желанията на нашето сърце /да не уповаваме само на чувствата/.
Пр.14:12
"Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт."
Еремия 17:9
"Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?"
Не трябва да се доверяваме много на чувствата, но Бог използва нашите чувства, за да ни насочва.
Каква е разликата? - Съвсем малка и е нужна практика, за да се разпознае.
Божието водителство.
Пътища за разговор с Бог.
1.Желание да правим това, което Той казва
2.Писаното Слово
3.Пророци-истинските пророци са малко на брой
-лъжливи пророци
Бъдете много вничателни. Много са лъжливите пророчества.
Чрез дарбата-разпознаване на духовете, можем с физическите си очи, да видим духовете.
Да се научим да различаваме Божия Дух от нашите плътски желания /плътта ни/.
Когато нещо е изговорено от човека, там е мъртвило.
Изговореното Слово от Духа носи в себе си свръхестествен живот.
Тези, които имат в себе си дарбата за разпознаване на духовете, да потвърждават или да отхвърлят пророчествата.
Първо гледаме живота на пророка. Ако има Божии плодове в своя живот, слушайте го.
А плодовете могат да бъдат добри и лоши.
Бог общува също чрез сънища и видения. Разликата между сън и видение е че сънят идва от Бог, когато спиш, а видението когато си буден.
Дявола и твоето въображение също дават сънища и видения.
Разликата:
Бог говори много ясно, съня остава с вас и вие ще знаете, че това е нещо специално. Съня обикновено идва с тълкование. Ако не знаете какво означава, говорете със зрял християниня, за да го разтълкува.Тези сънища не са нещо постоянно.По-често сънуват пророците.
Ако има сън, който произвежда страх-от дявола е.
Бог или дявола-направляване или объркване, благословия или проклетия.
Болестта и смъртта не идват направо от Бог при един праведен вярващ.
Исус ги понесе на кръста, не за да ни ги даде отново.
Има едно голямо обстоятелство, което да ни служи като водителство-така наречената "отворена врата". Например молил си се на Бог, да ти даде работа и получаваш работа.
Въпроса е кой ти е отворил вратата?
Основен принцип в християнския живот е че Бог има няколко нива за Неговата воля.
Римл.12:2
"И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."
-добра
-благоугодна
-съвършена
На друго място се споменава нещо подобно, където сеячът сее семето си.
Нека да живеем в Неговата съвършена воля. Това значи, да загубим всичко свое.
Когато има една отворена врата, има и още една, и една затворена, и още една...
Когато ходиш в Божията съвършена воля има пълно снабдяване-духовно, финансово и т. н. и само с едно докосване човек се изцелява и хора стават на крака от инвалидни колички.
Бог няма да позволи това да стане случайно.
Ако се изправиш и Го питаш:"Какво искаш аз да направя?"
Той може да ти каже-виждаш ли тази затворена врата-отвори я и премини през нея и виж какво има.
И дявола и Бог могат, да отварят врати.
1Царе 16:6-7
"като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.
Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце."
За съвършената Божия воля и как се отварят врати.
Седем отворени врати минават и Самуил пита:"Присъстват ли тука всичките ти чада?"
-И той рече:"Остава още най-младия..."
И Господа каза:"Стани, помажи го, защото той е".
Самуил попита има ли затворена врата, пропусната.
АКО ИМАМЕ СИЛА И ПОМАЗАНИЕ ЗНАЧИ СМЕ В СЪВЪРШЕНАТА БОЖИЯ ВОЛЯ.
6.Да бъдем убедени или заставени от Святия Дух.
Йов 32:18
"Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска."
Бог ще вложи Неговите думи, дълбоко в теб и те горят, ти искаш да ги изговориш, защото те горят. Това е Бог, Той иска да говориш.
7.Да забременееш с видение /Йон Ги Чо/-като семе вкоренено вътре в теб.
8.Безкрайно говорящ Бог, Той общува по безкраен начин от възможности.
Не ограничавайте Бог, Той може да ви говори по безкрайни начини.
Пречки
-грях
-не слушаме
-отклоняваме се
Бог казва за Израел:"Защото говорих, а никой не Ме чу"
Да чуваме Бог!
-Да молим, да искаме /нямаме, защото не сме искали/.
Израилтяните бяха излъгани от гледачите, защото не се допитаха до Бог.
Ние също не Го чуваме, защото не питаме.
А защо не питаме - от страх.
Посвещение:
Ерем. 29:11-13
"Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.
12 Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам.
13 И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце."
Ако Го търсим с половин сърце, няма да намерим половин Бог. Само ако Му дадеш цялото си сърце, Той ще те научи - вяра и риск.
Това е голямото! Искате ли да чувате Бог? Готови ли сте да поемете риска,
риска да сгрешиш, да изглеждаш глупав за Исуса?
Някои казват не аз не искам, да изглеждам глупаво.
За да се научим как звучи Неговия глас, трябва да знаем и как не звучи Неговия глас.
За да чуваме Неговия глас, трябва да познаваме добре своето лично въображение.
И след като си рискувал стотици пъти, ти вече знаеш как не звучи Неговия глас.
Не е лесно, но ще стане и Бог иска да ви научи.
Ние ходим с вярване, а не с виждане. Вярата значи, че ти си сигурен в това, което вярваш.
Когато правиш нещо с вяра, не се страхуваш, не гледаш, ни на дясно, ни на ляво. Ти правиш това, което Той казва и ти знаеш, че това ще стане.
Ако Бог ти е казал нещо, но ти не си сигурен, как да направиш това нещо с вяра, със сигурност.
2Кор13:1
"Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа."
Потвърждение:
Вие не се нуждаете от потвърждение за всичко. Вие може да вървите с вяра, не със страх. За по-важните неща , като женитба, са нужни потвърждения.
1Йоана 5:6-8
"Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв; не само чрез водата, но чрез водата и чрез кръвта;
7 и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината.
8 Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни."
1.Духът - изговореното Слово.
2.Водата - писаното Слово.
3.Кръвта-свидетелдството на хората /кръвта/.
Пророчеството е потвърждение на нещо, което вече Бог ти е говорил.
Бог използва качествени свидетели, за да ти потвърдят Словото.
Лука 2:25
"И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва."
Те и двамата свидетелстват за Исуса.
Бог винаги има най-малко двама квалифицирани свидетели.
Бог използва и иска да използава хора, но избирайте, кого да приемате.
И когато се молим така:"Господи поради твоята милост, отговори ми"
и Той отговаря.
За да направите нещо, вие трябва да бъдете в Неговата съвършена воля.
Колко потвърждения ти са нужни-пет, десет, двадесет-Той ще ти ги даде.
Ще ти дава дотогава, докато си абсолютно уверен.
Ако имаме семейни проблеми /между мъжа и жената/ и знаеш, че партньора ти е избран от Бога, значи, че той /тя/ е най-съвършения, най-подходящия за теб от цялата земя.
След като той е съвършения за теб избор и има проблем, значи проблема е в теб.
"Татко аз не искам да направя грешка, кажи ми какво трябва да направя"
Не се оставяйте дявола за ви каже, че не чувате Божия глас!

Източник: тук

Бог ще се погрижи

Един човек поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи.

Един ден, като размишлявал върху тази мисъл, видял, че една кобра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала.

Човекът си помислил: Да помогна ли на детето, или не?

За да бъде в съгласие с разбиранията си, той си казал: Бог създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно, Той има грижата за детето.

Докато размишлявал, детето умряло.

След това той чул гласа на Бога. Който го запитал: Защо не помогна на детето?

– Господи, не исках да се меся в Твоите работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имаш грижа за детето; ако трябваше, щеше да го спасиш.

Бог го запитал: Как щеше да постъпиш, ако кобрата беше те нападнала? По същия начин ли щеше да размишляваш?


Следователно, когато ви нападне лоша мисъл, не казвайте, че това е волята Божия, че трябва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте вол, нито магаре, да търпите поневоля. – Ама така е писано. – Вие сте написали това. Човек е чиста, ненаписана книга. Оставете Бог да пише на вашата книга, а не хората.

Разговори на деца с Бог

Скъпи Боже,
преди си мислех, че оранжево и червено не си отиват, но във вторник видях един твой залез. Беше супер!
Ани

Скъпи Боже,
нарочно ли направи жирафа да изглежда така, или без да искаш?
Яна

Скъпи Боже,
вместо да оставяш хората да умират и после пак да правиш нови, защо просто не си запазиш сегашните?
Анжела

Скъпи Боже,
моля да ми изпратиш едно пони. Не съм те молила за нищо досега. Можеш да провериш.
Ивана

Скъпи Боже,
понякога си мисля за тебе, даже когато не се моля.
Михаела

Скъпи Боже,
брат ми ми каза за бебетата, но нещо не ми се вярва. Той само се шегува, нали?
Тони

Скъпи Боже,
гледай ме тази неделя в църквата. Ще бъда с новите си обувки.
Симона

Скъпи Боже,
в училище ни казаха за всичко, което правиш. Кой го прави, когато си във ваканция?
Драгомир

Скъпи Боже,
вярно ли е, че си невидим, или това е само номер?
Васил

Скъпи Боже,
благодаря ти за братчето, но аз си исках кученце.
Станислав

Скъпи Боже,
ако ми дадеш вълшебна лампа като на Аладин, ще ти дам всичко, което искаш, освен пари и моя шах.
Любо

Скъпи Боже,
не се безпокой за мене. Винаги се оглеждам на двете страни.
Краси

Скъпи Боже,
искам да живея 900 години като ония от библията.
Симеон

Скъпи Боже,
исках да те питам дали сте приятели с отец Иван, или се познавате само по работа?
Дони

Скъпи Боже,
дядо казва че и когато е бил малко момче, Ти си бил наоколо. Колко стар си всъщност?
Михаил

Стихотворение

Едно страхотно стихотворение, но автора е неизвестен:

Може всички от днес да ме сочат с ръка
и за луд да ме те обявяват,
и дори за света да изглеждам така,
аз Исусе във теб уповавам!

Може целият свят срещу мен да крещи,
озлобен, озверен, до забрава.
Аз обръщам Исусе към тебе очи
и във Твойта любов уповавам.

А когато се свършат храна и пари
суматоха голяма настава.
Аз във тебе Исусе съм вперил очи
и на Тебе докрай уповавам!

Може всичко до мен да трещи, да бучи,
сатана покрай мен да минава.
Пак издигам Исусе към тебе очи
и отново на Теб уповавам!

И това е защото аз зная сега
Ти единствено верен оставаш.
Само Ти във греха ми подаде ръка,
затова в теб Исус уповавам!!

Дръж погледа си на Исус и на това, което Той ти обещава и не се предавай!!

Упование

Едно страхотно стихотворение, но автора е неизвестен:


Може всички от днес да ме сочат с ръка
и за луд да ме те обявяват,
и дори за света да изглеждам така,
аз Исусе във теб уповавам!

Може целият свят срещу мен да крещи,
озлобен, озверен, до забрава.
Аз обръщам Исусе към тебе очи
и във Твойта любов уповавам.

А когато се свършат храна и пари
суматоха голяма настава.
Аз във тебе Исусе съм вперил очи
и на Тебе докрай уповавам!

Може всичко до мен да трещи, да бучи,
сатана покрай мен да минава.
Пак издигам Исусе към тебе очи
и отново на Теб уповавам!

И това е защото аз зная сега
Ти единствено верен оставаш.
Само Ти във греха ми подаде ръка,
затова в теб Исус уповавам!!

Дръж погледа си на Исус и на това, което Той ти обещава и не се предавай!!

Всичко, което трябва да знам за живота, научих от Ноевия ковчег:

Първо: не изпускай лодката.
Второ: Запомни, че всички сме в една и съща лодка (т.е. ситуация).
Трето: Планирай предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло.
Четвърто: Поддържай форма. Когато си на 600 години, някой може да те помоли да направиш нещо наистина голямо.
Пето: Не слушай критики; просто продължи с работата, която трябва да се свърши.
Шесто: Изгради бъдещето си на високо.
Седмо: От причини за безопасност, пътувай с партньор.
Осмо: Бързината не винаги е предимство. Охлювите били в ковчега заедно с гепардите.
Девето: Когато си под стрес, поплувай малко.
Десето: Помни, ковчегът бил построен от аматьори; Титаник - от професионалисти.
Единадесето: Независимо каква е бурята, винаги след нея се появява дъга.

Портрет на Бога

Едно момченце рисувало картина.

- Това е много интересно. Какво рисуваш? - попитал учителят.

- Правя портрет на Бога.

- Но никой не знае как изглежда, защото никой не Го е виждал! - изумил се учителят.

- Когато завърша картината си, всички вече ще знаят - отговорило момченцето и продължило да рисува.

Силата на думите

Проклятията, които често хората изричат, без да се замислят, са един от най-страшните грехове. Някои го правят не само в афектирано състояние, но и когато са спокойни. От проклятията страдат и семейства, и цели поколения. Но най-голямата вреда изричащият проклятие нанася на самия себе си, тъй като за този страшен грях се полага сурово наказание....

В Евангелието е казано: не съдете, защото ще бъдете съдени; с каквато мярка мерите, с такава ще ви мерят. Защо?! Неочакван отговор на този въпрос получили ... учените.
Хората най-често произнасят думи на проклятие в момент на силен гняв, който обаче не може да се предизвика по поръчка в лаборатория. Но може да се създаде прибор, който усилва ефекта на обикновените думи, казани в спокойно състояние, и който ги нажежава и ги превръща в проклятия. Такъв прибор разработили московски изследователи. По този начин те можели да моделират действието на проклятието.
Учените взели семена от растението арабодопсис, което така добре е изучено, както мухата дрозофила. Точно е известно какви външни въздействия предизвикват едни или други отклонения в организма на растението. И с тези въздействия бил сравнен ефектът на "проклятието".
Резултатите от изследванията ужасили учените. Словесната обработка на арабидопсиса била подобна на ... облъчването с 40 хиляди рентгена. От такава ударна "доза" се разкъсали веригите на ДНК и хромозомите, разпаднали се и се объркали гените. Повечето семена загинали, а у оцелелите генетическият апарат започнал да изработва противоестествени програми - започнали чудовищни мутации, които обрекли растенията на тежки болести и преждевременна смърт. Удивително е, че резултатите от експериментите не зависели от силата, с която били произнесени думите. Изследователите крещели, говорели, шепнели - във всеки случай разрушителният ефект бил еднакъв. Той бил предизвикан не от силата на звука, а от смисъла на казаното - рязко негативно отношение към растението.
Тези и други експерименти показали, че проклятията увреждат генетичният апарат, обричайки на гибел както самото растение, така и семената му. Струва ни се, че дистанцията между "зелените" ни братя и нас е огромна. Но учените отдавна са установили, че генетическите апарати на всички живи същества работят по универсални закони. И еднакви въздействия предизвикват подобни изменения в организмите на хората, животните и растенията. Следователно проклятията могат да увреждат генетическия апарат и на хората.
Какъв е механизмът на това разрушително въздействие? Изследователите доказали, че думите силно променят структурата на водата, а човешкият организъм съдържа 70% от нея. Под въздействие на човешката реч молекулите на водата могат да се построяват в сложни ансамбли. Ако над водата се изрече проклятие, молекулите й се обединяват в структури, които по форма и свойства приличат на ... отрови! И обратно - под въздействието на благословията от молекулите на водата се образуват структури, приличащи по форма и свойства на молекулата на наследствеността - ДНК на здравия човек. Излиза, че произнасяйки такива думи, ние оздравяваме сами себе си и околните?
Именно тази догадка проверили изследователите. Защото апаратът им можел да усилва ефекта не само на злите, но и на добрите думи. И след проклятията учените решили да изпитат върху растенията влиянието на благословията. И получили потресаващ резултат. Зърна от пшеница, получили доза от 10 хиляди рентгена, в които се разкъсали и объркали ДНК, хромозомите и гените, поникнали и започнали да се развиват нормално.
И така, човешките думи могат да бъдат губителни и спасителни. Проклятията увреждат - молитвите изцеляват тялото и душата. Думите действат не само върху тези, за които става дума, но и върху всички слушатели. Затова с какъвто се събереш, такъв ще станеш - болен или здрав. А здрав ще бъдеш дотолкова, доколкото в твоите мисли, в думите и в делата ти доброто преобладава над злото.
...Ако жената проклина мъжа си, "защитавайки" от него децата, проклятието ще легне и върху тях, и върху нея, а следователно върху целия й род. Тя обрича своите потомци на мъчителни болести на душата и тялото. Този ужас може да бъде предотвратен само с искрено покаяние пред Бога.
Тези резултати били потвърдени и от директорката на нюйоркския научноизследователски център "Бион" София Бланк, която изследвала биополето на различни хора с помощта на кирлиан-фотокамера. тя съветва всички хора - не проклинайте! Не ругайте! Помнете: думите имат сила.

Атанас Атанасов