Един човек поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи.
Един ден, като размишлявал върху тази мисъл, видял, че една кобра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала.
Човекът си помислил: Да помогна ли на детето, или не?
За да бъде в съгласие с разбиранията си, той си казал: Бог създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно, Той има грижата за детето.
Докато размишлявал, детето умряло.
След това той чул гласа на Бога. Който го запитал: Защо не помогна на детето?
– Господи, не исках да се меся в Твоите работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имаш грижа за детето; ако трябваше, щеше да го спасиш.
Бог го запитал: Как щеше да постъпиш, ако кобрата беше те нападнала? По същия начин ли щеше да размишляваш?
Следователно, когато ви нападне лоша мисъл, не казвайте, че това е волята Божия, че трябва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте вол, нито магаре, да търпите поневоля. – Ама така е писано. – Вие сте написали това. Човек е чиста, ненаписана книга. Оставете Бог да пише на вашата книга, а не хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар