четвъртък, 4 март 2010 г.
Хуманизмът-предвестник на Антихрист
~Дерек Принс~
"Защото ние не воюваме срещу хора от
плът и кръв, а срещу личности без тела
-зли владетели на невидимия свят, тези
мощни сатанински същества и големи
зли князе на тъмнината, които владеят
този свят исрещу огромен брой нечестиви
духове в духовния свят."
(Ефесяни 6:12, буквален превод от Ливинг Байбъл)
***************************************************************
Като последователи на Исус Христос ние сме въвлечени в един конфликт, който обхваща както небето така и земята. Силите, които се изправят срещу нас са "личности без тела"-зли духовни сили в невидимата област, които се противопоставят на всяка истинска праведност и се стремят да установят сатанинско господство над целия свят.
Нашата отговорност в този конфликт е уникална, защото Христос е поверил единствено на нас духовното прозрение и оръжията, които могат да ни дадат победа. Правителствата и армиите на този свят, които действат само в естествен план, нямат разбиране за този конфликт и нямат сила да се справят със сатанинските сили в поднебесната. Точно обратното, без да съзнават те самите са манипулирани и контролирани от тези сили.
Едно съществено изискване за победа е идентифицирането на природата на силите, които действат в дадена ситуация. През последните месеци размишлявах за събитията в света и особено в Съединените Щати и Израел, вярвам че Бог ми показа идентичността на злата, измамна сила, която Сатана планира да използва, за да доведе до край своите цели за края на този век. Това е ХУМАНИЗЪМ.
Винаги съм мислил за хуманизма като сравнително безвредна грешка. Когато се консултирах с речника, бях изненадан от неговото определение:
"Отричане на каквато и да било сила или морална стойност, надминаващи тези на човечеството; отхвърляне на религията в полза на вярването в напредъка на човечеството със свои собствени усилия."
Разбрах, че хуманизмът не е духовно неутрален. Точно обратното, той е съзнателно отричане и отхвърляне на Божията власт. Това е антирелигиозна религия. поради тази причина той може и е често преподаван в образователните системи, както тази в САЩ, които забраняват изучаването на религия в нейния обикновен смисъл.
Реших да проследя хуманизма назад в историята, започвайки със съня на Навуходоносор за един образ с глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед и крка от желязо. Даниил го разтълкува като предричане за четири езически империи, които ще възникнат една след друга. Главата беше Вавилон; гърдите и мишците бяха Мидо-Персия; коремът и бедрта бяха Гърция; краката бяха Римската империя (Даниил 2:31-40).
Един ключов фактор ме впечатли: репродуктивните органи бяха в частта, отговаряща за Гърция. С моята квалификация по гръцка философия, това стана особено ясно за мен. Разбрах, че именно Гърция - повече от която и да е от другите империи - чрез своята философия, се възпроизвеждаше в следващите култури.
Първият гръцки философ, за когото имаме сведения е Хераклит (около 460г.пр.н.е.). Само три от неговите поговорки са стигнали до наши дни: "всичко тече"...."никога не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река"...."човекът е мерило за всички неща". Учудващо е как тези три поговорки обобщават същността на хуманизма. Те твърдят, че всичко е относително; няма морални или законни абсолюти; и човекът е най-висшият авторитет във вселената.
Извън обсега на това изследване е да анализирам как това мислене е формирало, първо, идеите в Европа, и после, чрез Европа идеите в съвременната "цивилизация". Гърците се прекланяли пред човешкия ум. Идеята на Аристотел за Бога била съвършен ум, който се самосъзерцава, защото нищо по-малко не си струвало да бъде съзерцавано. От това се развила цялата философия на рационализма.
Освен философията друг главен елемент на гръцката култура бил нейното наблягане на атлетическите състезания. Техните Олимпийски игри представлявали това, което в същност е идолопоклонство към атлетическото мъжество, което се съживява в настоящия век. Най-гледаните телевизионни програми днес са големите международни спортни състезания.
Гърците също клоняли към омаловажаване на брачните взаимоотношения между мъж и жена и гледали на хомосексуалните взаимоотношения между двама мъже като на "по-интелектуално задоволяващи". В тяхната скулптура, идеализираните мъжки форми обикновено били изобразявани голи, докато женските били покривани с някаква роба.
Така наречените "богове" на Гърция проявявали всички морални недостатъци на човечеството: похот, неморалност, ревност, отмъстителност, всъщност едно пълно отсъствие на какъвто и да е обвързващ морален кодекс. Това освободило човека, за да бъде бог сам на себе си и да установи свой собствен морален кодекс. В края на краищата, от никой народ не може да се очаква да живее над нивото на собствените си богове.
Всички тези последици от гръцкия хуманизъм са били нарастващо очевидни в нашата западна култура през настоящия век. През 1992 год., обаче, духът на хуманизъм поде голяма нова офанзива срещу САЩ и Израел. Почти едновременно, облак на духовна тъмнота се спусна върху двете нации. В техните общонационални избори същата година, духовната сила, която доведе на власт както Клинтъновата администрация в САЩ, така и Коалицията на труда в Израел, беше явен и неподправен хуманизъм. И двете администрации представляват явно и съзнателно отхвърляне на Божиите праведни закони и на заветите, които Той направи с човека, първо чрез Мойсей и после чрез Исус Христос. Те демонстрираха, че за да постигне своя краен резултат, хуманизмът ще вярва на всичко, освен на истината и ще толерира всичко освен праведността.
Това издигане на човека е силата, която накрая ще доведе на власт Антихрист, чието име е числото на човек (Откровение 13:18), човекът на беззаконието, който се противи и превъзнася над всеки, който се нарича Бог или на когото се отдава поклонение, и дори седи в Божия храм и се провъзгласява за Бог (2Солунци 2:3-4).
Писанието разкрива, че той ще наложи господството си над всички, които са отказали да обичат истината. Поради тази причина Бог ще им изпрати силно заблуждение, така че да повярват лъжата - първоначалната лъжа, т.е. с която Сатана измами нашите първи прародители: "Вие ще бъдете като Бог..." или "като богове". Това издигане на човека на мястото на Бога ще въведе "голямата скръб", един период на всемирна агония, толкова ужасен, че ще надмине дори Холокоста на 1939-45 год. (Матея 24:21-22).
Преди този последен период на скръб, обаче, Бог все още има да изработва огромни планове, както за Израел, така и за Църквата. Жетва на милост ще предшества жетвата на осъждение. Божията подготовка за това е разкрита в Захария 9:13 "... и ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио..."
"Децата на Гърция" са тези, които приемат заблудата на хуманизма. "Синовете на Сион" са тези, които застават върху непогрешимото Божие Слово, приемайки както Неговите обещания, така и Неговите завети. Те ще бъдат взети както от естествения Израел така и от Църквата. За тях ще се каже: "Те го (Сатана) победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз щото да бягат от смърт". Те ще бъдат хора с един първостепенен приоритет: да вършат Божията воля ще бъде по-важно за тях, отколкото да се държат за самия живот.
Изправени пред това предизвикателство всеки от нас трябва да запита себе си: Готов ли съм да заема позиция като един от синовете на Сион?
Числено, силите на хуманизма многократно ни превъзхождат. Въпреки това можем да се насърчим от примера на Аса, цар на Юда. Изправен пред нашествието на непреодолимо превъзхождаща армия, неговата молитва на отчаяние обърна сигурното поражение в абсолютна победа. За нас, днес неговата молитва ни дава чудесен модел, с който да се противопоставим на себеиздигащите се сили на хуманизма.
"Господи, безразлично е за тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме и в Твоето име идем против това множество. господи, Ти си нашия Бог; да не надделее човек против Тебе." (2 Летописи 14:11)
Нека да застанем заедно в тази молитва!
КОМПРОМИС - път към неуспех
-= Кийт Де Майо =-
Исус каза: "Вие сте солта на земята, но ако самата сол обезсолее с какво ще се поправи? Тя вече за нищо не става освен да бъде изхвърлена и стъпкана от хората" (Матей 5:13). Когато ние спрем да оказваме влияние на този свят, тогава той започва да влияе на нас и ние като християни ставаме негодни за Божиите цели. Основният начин , по който губим солеността си (годността си) е чрез компромис. Думата "компромис" не е използвана в Библията, защото Бог никога не е имал предвид компромиса като изход за Своите хора. Защо? Речникът определя "компромиса" като някакъв среден път. Ние сме призовани да излезем от тъмнината в царството на светлината - среден път между двете няма (Колосяни 1:13)
Християните от ранната църква не са правили никакъв компромис с вярата си. Поклонението на императора е било част от ежедневния живот в Римската империя. От времето на Исус в продължение на цели три века, безброй християни са били убивани, защото не са правили копромис да кадят тамян и да изповядват "Цезар като Господ".
Занаятчиите, като шивачи, зидари и други такива са страдали, защото са отказвали да изобразяват окултни символи в своите изделия. Центърът на римското изкуство е бил фалическият култ (порнография), но в изкуството на ранните християни няма и следа от такова влияние.
От друга страна, съвременното общество има пълен речников състав за изразяване на изкуството на компромиса. Нека да разгледаме някои примери. В света на медицината терминът "аборт" се използва вместо Библейската концепция "убийство на неродени бебета". Художниците наричат порнографските картини "голи тела". Прелюбодействата във филми и романи се наричат "романтични". Пеенето на митологически божества е поклонение на Сатана в Африка, но в операта е оправдано като "класическа музика". В администрацията лъжата за подправяне на подписи и подправянето на фактури се нарича "аз ще се оправя". Всички тези неща са начини, по които ние правим компромиси с Божиите стандарти заради стандартите на света. Вместо победители ставаме победени!
Често пъти се страхуваме да поемем отговорност, поради страха "какво ще си помислят другите" или "какво ще ми направят"? Ние си мислим: "Ако се подчиня на Бога, мога да си загубя работата или дори да си проваля кариерата"! Имам насърчителни думи за теб! Исус каза: "Който загуби живота си заради Мене, ще го намери" (Матей 16:25). Няма от какво да се страхуваме, когато се покоряваме на Бога. Щом Той е откъм теб, кой може да е срещу теб?
Един прекрасен пример за това откриваме в книгата на Данаил. Когато бил още съвсем млад, Данаил бил взет от родината му, Израел, и отведен във Вавилон - империя на окултизъм и грях. Много пъти младежът Данаил бил изправян пред решението - да се покори на Бога или човек. Всеки път, когато Данаил избирал да се покори на Бога, той бил повишаван, но не винаги това ставало веднага. На няколко пъти той почти загубвал живота си за това, че избирал Бога (Данаил 6:16-23). Ключът към успеха на Данаил бе безкомпромисното подчинение на неговия Бог и на Божия стандарт на живот. Резултатът? Данаил бе сол в обществото на Вавилон и повлия върху живота на много хора, включително и на царя (Данаил 6:25-28).
Бог те обича и иска да те използва в тези последни дни. Когато нещата около теб стават все по-мрачни и по-покварени, приеми предизвикателството - бъди солта на земята! Откажи се от компромиса от сега нататък. Въведи Бог във всекидневния си живот - в работата, в училището си. Не реагирай остро, когато другите се стремят да ти наложат техните стандарти. Просто се научи да казваш "НЕ" с любов. Няма нужда да се защитаваш. Божието Слово няма нужда от защита. Той ще те повиши в подходящото за това време, само бъди верен и не прави компромиси.
Кои сме ние в Христос
а) Приемаме на нов живот
в) Освободени сме от греха
г) Ние сме отделени от света
Източник: интернет
- Имаме вечен живот (Ин. 3:16).
- Бог е излял любовта Си в нашите сърца чрез Святия Дух (Рим. 8:16).
- Получаваме свидетелството на Духа (Рим. 8:16).
- Даден ни е ума Христов (1Кор. 2:16).
- Нашите тела стават храм на Святия Дух (1 Кор. 6:19).
- Имаме на разположение дарбите на Святия Дух (1 Кор. 12:4-11).
- Ставаме част от тялото на Христа (1 Кор. 12:27).
- Имаме Святия Дух като печат за Неговата собственост в нашите сърца (2 Кор. 1:22).
- Ние сме освободени от проклетията на закона (Гал. 3:13).
- Ние сме запечатани от Духа (Еф. 1:13-14).
- Ние сме съживени в Христос (Кол 2:13).
- Обновени сме от Святия Дух (Тит. 3:5).
- Новородени сме от Словото на Бога (1 Пет. 1:23).
- Ние сме простени и умити в Исусовата кръв (1Ин. 1:7-9).
- Ние сме родени от Бога (1 Ин. 2:29).
- Ние ставаме деца на Бога (Ин. 2:29).
- Познаваме единия истински Бог (ИН. 17:3).
- Имаме мир с Бога (Ин. 2:29).
- Ние сме примирени с Бога (Рим. 5:10).
- Ние сме не само деца, но и синове на Бога (Рим. 8:15).
- Ставаме сънаследници с Христа (Рим. 8:17).
- Ние сме Христово притежание (1 Кор. 3:23).
- Ние сме преобразени в Негово подобие с вечна, увеличаваща се слава, която идва от Господа (2 Кор. 3:18).
- Ние сме ново създание в Христа (2 Кор. 5:17).
- Ние сме разпнати с Христа (Гал. 2:20).
- Ние сме приети от Възлюбения (Еф. 1:6).
- Ние сме живи с Христа (Еф. 2:25).
- Ние сме членове на Божието домочадие (еф. 2:19).
- Можем да се доближим до Бога със свобода и доверие (Еф. 3:12).
- Можем да сме сигурни, че Оня, Който е започнал добро дело в нас, ще го носи до неговото усъвършенстване (Фил. 1:6).
- Ние можем да направим всичко в Христа Исуса (Фил. 4:13).
- Ние сме удостоени с Неговото наследство (Кол. 1:12).
- Ние принадлежим на Бога (1 Пет. 2:29).
- Ние участваме в Божието естество (2 Пет. 1:4).
в) Освободени сме от греха
- Ние сме освободени от робство (Ин. 8:31-36).
- Ние сме освободени от грях (Рим. 6:18).
- Ние не сме повече под осъждение (Рим. 8:1).
- Ние трябва да насочим умовете си към това, което желае Духът (Рим. 8:5-6).
- Ние сме освободени от последствията на греха (Рим. 10:13).
- Ние сме направени праведни и святи (1 Кор. 1:30).
- Ние сме измити, осветени и оправдани (1 Кор. 6:11).
- Ние сме изкупени (Еф. 1:7).
- Ние повече не живеем, задоволявайки ненаситните желания на нашето греховно естество (Еф. 2:3).
- Ние не сме повече предмет на Божия гняв (Еф. 2:3).
- Ние сме спасени по благодат чрез вяра (Еф. 2:8).
- Ние сме опростени (Кол. 1:14).
- Ние сме завършени в Христа (Кол. 2:10).
- Нашата природа е променена (Кол. 3:9-10).
- Ние сме изчистени от виновна съвест (Евр. 10:22).
- Ние сме изцелени (1 Пет. 2:24).
- ние сме мъртви към греха и живеем за праведност (1 Пет. 2:24).
- Ние сме изчистени от миналия грях (2 Пет. 1:9).
г) Ние сме отделени от света
- Ние сме повече от победители чрез Христа Исуса (Рим. 8:37).
- Ние сме посланици Христови (2 Кор. 5:20).
- Ние живеем чрез вяра в Божия Син (Гал. 2:20).
- Ние сме разпнати за света (Гал. 6:14).
- Ние сме възкресени с Христа и стоим в небесни места (Еф. 2:6).
- ние сме съграждани с Божиите хора и членове на Божието домочадие (Еф. 2:19).
- Ние сме избавени от властта на тъмнината и преселени в Божието царство (Кол. 1:13).
- Дадена ни е надежда за слава (Кол. 1:27).
- Ние очакваме ново небе и нова земя, дом на праведност (2 Пет. 3:12).
- Ние победихме света (1 Ин. 5:4-5).
Източник: интернет
Кой е Исус Христос?
Чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което да се спасим!
Деяния на апостолите 4:12
Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за де не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си, на света да съди света, но да бъде светът спасен чрез него.
Евангелие от Йоан 3:16
НЕСРАВНИМИЯТ И ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРЕЗ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ
Никога човек не е говорил като Него. Йоан 7:46
Ти си по-красив от човешките чада. Псалом 45:2
Преди близо две хилядолетия на тази земя се яви един Човек, който се роди не според законите на живота. Този човек живя в бедност и израстна в неизвестност. Той не пътуваше много. Само веднъж прекоси границите на страната, в която живя. Това стана през изгнаничеството Му като дете. Той работеше за прехраната си в едно малко селище. Нямаше нито богатство, нито влияние. Неговите роднини бяха незначителни хора от народа, без образование.
Като младенец, Той изплаши един цар. Като юноша, Той учуди учените. Като зрял мъж, Той упражняваше власт над творението - вървеше по морските вълни като по суша и успокояваше бурното море.
Той излекува мнозина от най-различни болести, без да е учил медицина и без лекарства. Не взе нито грош за лекуване.
Той никога не е следвал психология и при това изцели повече съкрушени и наскърбени сърца, отколкото всички лекари.
Той не написа нито една книга и при все това библиотеките не могат да съберат книгите, написани за Него.
Той не съчини нито една песен, ное вдъхновил теми, мелодии и дори цели оратории - повечето от това, което всички поети и композитори някога са писали.
Той не основа нито едно училище, но всички училища, събрани заедно, нямат толкова ученици, колкото има Той.
Той никога не събра армия, не повика и един войник, нито пък си послужи с каквото и да е оръжие, а при все това никой земен пълководец не е имал толкова доброволци, които радостно да изпълняват заповедите му. Никой победител не е завладял толкова оръжие и не е имал толкова пленници и дори врагове, които са му се предавали без каквото и да е принуждения.
Той е изобличителят на всяко зло, което търси жертви в мрака.
Той е Примирителят на всички противоречия в живота. Той е Възстановителят на нарушената хармония в теб, в дома ти и в обществото.
Той е Целителят на всички болести, недъзи, зависти, омрази, неправди и злини.
Той е Спасителят във всичко.
Той изпълва страниците на богословските трудове. Всяка молитва, която Бог чува и на която отговаря, се отправя в Неговото име и се изпълнява заради самия Него.
Имената на отминали човешки величия, на горди държавници от древния Египет, Гърция, Рим и до наши дни са изгрявали и залязвали. Имената не учени, философи и богослови са пламвали и изгасвали. Но името на този Човек се разнася все повече и повече. При все че времето простря почти 20 столетия между днешното поколение и сцената на Неговото разпятие, Той все още живее. Цар Ирод не можа да Го убие. Стана не можа да го измами, Смъртта не можа да да Го надвие. Гробът не можа да го задържи.
Сега, Той стои високо върху най-горното стъпало не на човешката, а на небесната слава - прославен от Бога, познат от ангелите, възхвален от светиите и изплашил демоните - и продължава да е жив и личен Бог.
Този Син Човешки и Син Божи, вярвам разбрахте, е нашия Господ и Спасител
Необикновен подвиг бе да слезе от Божия престол чак до яслите. От върха на славата до дъното на смирението. От върха на славата до дъното на смирението. От обятията на Бога до нас, грешниците. От величие - в неизвестност. От неизразими богатства - до крайна бедност. От Син - до слуга. Защото Той "обезслави Себе Си, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците" (Филипяни 2:7).
Той прие човешки образ, за да можем ние да получим Божествен образ. Той стана Човешки Син, за да можем да станем ние Божии синове.
За да имаме представа за неговото смирение трябва да го видим в предишното Му състояние.
Небето - с неговите позлатени от светлина хълмове, скъпоценни стени, бисерни врати, златни арфи, пленителни ангелски песни и нетленна атмосфера. Небето - където гниене никога не разяжда неувяхващата красота. Където времето никога не отбелязва и една бръчка. Където смъртта никога не копае гроб. Небето - където мраз никога не охлажда въздуха, където не бушуват бури, където реките никога не се замърсяват и цветята никога не повяхват. Небето - където стените са от яспис, вратите - от бисери и улиците - покрити със злато, по-чисто от стъкло. Небето, където никога не се търси лекарска помощ, защото никой не се разболява; където никога не влиза смъртта и никой не умира. Там няма смърт. Никога над вратата не се окачва траурно знаме. Погребална кола, следвана от тъжна процесия, там не се вижда, защото по хълмовете на славата няма гробища. Небето - където и най-способния ум не може да определи що е болест, скръб или смърт, защото в Небесния речник такива думи не съществуват.
Вижте Го как напуска Небето и гледа към пленения от греха и поробен от дявола свят. Вижте Го как се обръща и дълго гледа Своя небесен дом, преди да премине от светлото и звездно Небе в един тъмен и мрачен свят.
Какво ли са почувствали ангелите, когато им е било казано, че Този, Който хвърли в пространството бързите комето, въртящи се светове и светещите слънца, Който създаде един свят, пълен с причудливи животни, изящни цветя, шуртящи ручеи, прозрачни морета и издигащи се планини, който даде трептенето на звездите, блясъка на планетите и сиянието на Слънцето, е решил да замени пурпурната Си мантия за едно селско наметало; че Вечния става едно малко дете; че този, върху Чиито рамене се крепи вселената, ще бъде тъй безпомощен, че ще трябва да лежи като малко дете в скута на една жена!
Благоволение! Той беше богат, но заради нас
Колко беден? Попитайте Мария, Неговата майка. Попитайте овчарите. Попитайте мъдреците, които пропътуваха от далечния изток, за да Му поднесат своите дарове. Те очакваха да видят в двореца царски син, а намериха едно бедно дете. Той дойде при Своите, но те не Го приеха. Всяка врата бе затворена за Него, освен тази на обора. Първата нощ, когато се роди на Земята, Той лежа на сламено легло при добитъка.
Проверете общинските регистри на градчето, където живя, и вижте, че Той не само не притежаваше чифлици и квартали в града, но нямаше и един сантиметър земя и нито една тухла. Той не притежаваше дори лодка, за да прекосява езерото. Нямаше добиче, върху което на язди. Нито свое легло, на което да спи. Нито в гроб, в който да бъде погребан. Той прекосяваше езерото с чужда лодка. Яздеше чуждо добиче и често спеше върху голата земя. Той дори бе погребан в чужда гробница.
Той не пътуваше със специални бързи влакове. Не съкращаваше разстоянията с автомобили и самолети. Той винаги се движеше пеш по стръмните, каменисти хълмове на Юдея, често на лунна светлина или докато звездите сияят, трептят и пеят в небесата, а Божиите синове възклицават от радост. Преди всичко това да се случи, Бог беше поставил и предначертал една цел -
Начинът, който Христос избра, за да изпълни Своята цел, беше необикновен. Той не ангажира световната преса, за да настрои общественото мнение в Своя полза. Не организира политическа партия, която да Го наложи чрез своите агитации и гласове. Не събра армия, за да я хвърли срещу някой по слаб противник. За постигане на целта Си Той не разчиташе на стратегия и атаки, както направиха Александър, Цезар, Наполеон. В завършване на целта си, Той не уповава на никаква организация, дипломация, реформация, култура, възпитание. Той действаше с неща възвисени, но презирани от земните жители:
Христос не покани държавниците на конференция. Той не говореше с водачите на народите за граници, не разискваше икономически, политически или стратегически световни проблеми. Той не подписа договори и споразумения за мир, разбирателство, взаимопомощ, приятелство. Вместо това Той разреши веднъж завинаги въпроса за границите, като прогласи, че всички хора, независимо от своя произход, цвят и раса, са братя, понеже Бог е техен Създател и Баща. Целият човешки род произлиза от една двойка и има една кръв. И понеже учението Му не признаваше граници, то бързо мина във всички народи и племена по широкия простор на цялата земя, през всички паралели и меридиани, Както Слънцето огрява цялата Земя, така Христовото спасително поучение осиява всеки човек, който се ражда на земята.
Икономическите въпроси Той разреши, като не застана на страната на богатите и способните, не унижи бедния и не презря слабия. Той призова всички. Той събра десниците им във взаимопомощ, задължавайки първите да служат на последните. Той ги свърза с любовта си като братя с един Баща. Той най-напред променя сърцето, тогава ума и оттам живота на всеки човек. Той не призова към мир, а сам примири човека с Бога и вложи мир в сърцето на човека, какъвто мир никой в този свят не може да даде. Той научи всички хора от всички времена, от всички цветове и народи, от всички възрасти и поколения да се молят с думите: "Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята..." Така Той свърза небето със земята. Прогласи Божията воля за единствена воля в целия всемир, на която, ако се подчиним,
При идването Си на този свят Христос и за миг не от Своята цел. Тя бе ясна и определена. Той не дойде да ни спаси от скръб, защото сам бе "човек на скърби и навикнал на печал". Той не дойде да ни спаси от изкушения, защото "сам бе изкушаван във всичко като нас". Той не дойде да проповядва, нито да учи, нито да цери. Той не дойде заради някаква временна цел. Всичко това Той правеше, понеже хората се нуждаеха от утеха, помощ, здраве, съвет в живота. Неговата цел обаче беше много по-голяма.
Той дойде не за да покрие чернотата на живота ни, а за да я избели напълно. Не да ни поправи, а да ни постави на ново място.
Поправените неща се продават като стари вещи. Христос обаче не е търговец на стари вещи.
Той не дойде да постави нова кръпка на стара дреха. Нито пък дойде да разисква нас нашите зли дела - да слуша нашите несъстоятелни оправдания и извинения. Той дойде, за да промени нашето зло, греховно естество чрез
Исус Христос дойде да се справи веднъж завинаги с онова нещо, наречено Грях, което унищожи Рая на Земята и я превърна в скръбна долина. Грехът разруши мира между човека и Бога и изгони човека от Рая. Хилядолетия изминаха, а мирът е само блян за страдащия човек. Грехът и днес продължава да разделя домове, да сломява сърца и да копае гробове. Грехът оскърбява Бога, убива пророците, бунтува Небето и прави Дявола владетел на земята, а Пъкала - столица на грешниците. Исус Христос дойде да се справи с най-големия ни враг. Човекът е роб на греха и не е способен да го победи.
Исус Христос дойде да ни промени от плътски на духовни. Той заяви: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Той заповяда: "Трябва да се родите отгоре, от Бога, отново." Човешкият умъртвен от греха дух трябва да се новороди чрез Божието Слово и светия, дух. Само тогава можете да имате в сърцата си Божието Царство тук на земята и да влезете във вечното Божие Царство в новото небе и новата земя.
Идването и разпятието на Господ Исус Христос имат една цел, както ни изяснява Библията: "Христос се яви да съсипе делата на дявола" (1 Йоан 3:8), да унищожи греха, да върже и хвърли дявола за цялата вечност в огненото езеро. Господ Исус дойде, за да имаме ние, хората, живот, и то изобилно (Йоан 10:10). Той дойде да ни освободи напълно и да ни направи нови създания в Бога. Той дойде за да царува като пълен Победител, а нас да направи граждани на Своето Царство, като унищожи сатанинското царство на греха и смъртта.
Готов ли си да приемеш Исус за свой Спасител от греха? Готов ли си да Му служиш през целия си живот? Готов ли си да страдаш като Негов ученик?
Тогава ти ще царуваш с Него,
Ти ще си щастлив, ако можеш да кажеш на Христос:
Ти си моят СПАСИТЕЛ от греха. (Мат. 1:21) Ти си моят ЖИВОТ всеки ден. (Йоан 14:6) Ти си моята СИЛА за победа. (Исая 9:6) Ти си моят верен ПРИЯТЕЛ. (Йоан 15:15) Ти си моят истински БРАТ. (Мат. 12:50) Ти си моят добър ПАСТИР. (Йоан 10:11) Ти си моят ХОДАТАЙ пред Отца. (1 Тим. 2:5) Ти си моята СВЕТЛИНА по пътя. (Йоан 8:12) Ти си моят ХЛЯБ всеки ден. (Йоан 6:48) Ти си моят МИР в бурите на живота. (Ефес. 2:14) Ти си моята МЪДРОСТ, ПРАВДА, ОСВЕЩЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ. (1 Кор. 1:30)
Тази брошура идва при вас с помощта на:
Проект Мисия България ул. "Гладстон" 56, София 1000
Деяния на апостолите 4:12
Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за де не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си, на света да съди света, но да бъде светът спасен чрез него.
Евангелие от Йоан 3:16
НЕСРАВНИМИЯТ И ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРЕЗ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ
Никога човек не е говорил като Него. Йоан 7:46
Ти си по-красив от човешките чада. Псалом 45:2
Преди близо две хилядолетия на тази земя се яви един Човек, който се роди не според законите на живота. Този човек живя в бедност и израстна в неизвестност. Той не пътуваше много. Само веднъж прекоси границите на страната, в която живя. Това стана през изгнаничеството Му като дете. Той работеше за прехраната си в едно малко селище. Нямаше нито богатство, нито влияние. Неговите роднини бяха незначителни хора от народа, без образование.
Като младенец, Той изплаши един цар. Като юноша, Той учуди учените. Като зрял мъж, Той упражняваше власт над творението - вървеше по морските вълни като по суша и успокояваше бурното море.
Той излекува мнозина от най-различни болести, без да е учил медицина и без лекарства. Не взе нито грош за лекуване.
Той никога не е следвал психология и при това изцели повече съкрушени и наскърбени сърца, отколкото всички лекари.
Той не написа нито една книга и при все това библиотеките не могат да съберат книгите, написани за Него.
Той не съчини нито една песен, ное вдъхновил теми, мелодии и дори цели оратории - повечето от това, което всички поети и композитори някога са писали.
Той не основа нито едно училище, но всички училища, събрани заедно, нямат толкова ученици, колкото има Той.
Той никога не събра армия, не повика и един войник, нито пък си послужи с каквото и да е оръжие, а при все това никой земен пълководец не е имал толкова доброволци, които радостно да изпълняват заповедите му. Никой победител не е завладял толкова оръжие и не е имал толкова пленници и дори врагове, които са му се предавали без каквото и да е принуждения.
Той е изобличителят на всяко зло, което търси жертви в мрака.
Той е Примирителят на всички противоречия в живота. Той е Възстановителят на нарушената хармония в теб, в дома ти и в обществото.
Той е Целителят на всички болести, недъзи, зависти, омрази, неправди и злини.
Той е Спасителят във всичко.
Той изпълва страниците на богословските трудове. Всяка молитва, която Бог чува и на която отговаря, се отправя в Неговото име и се изпълнява заради самия Него.
Имената на отминали човешки величия, на горди държавници от древния Египет, Гърция, Рим и до наши дни са изгрявали и залязвали. Имената не учени, философи и богослови са пламвали и изгасвали. Но името на този Човек се разнася все повече и повече. При все че времето простря почти 20 столетия между днешното поколение и сцената на Неговото разпятие, Той все още живее. Цар Ирод не можа да Го убие. Стана не можа да го измами, Смъртта не можа да да Го надвие. Гробът не можа да го задържи.
Сега, Той стои високо върху най-горното стъпало не на човешката, а на небесната слава - прославен от Бога, познат от ангелите, възхвален от светиите и изплашил демоните - и продължава да е жив и личен Бог.
Този Син Човешки и Син Божи, вярвам разбрахте, е нашия Господ и Спасител
ИСУС ХРИСТОС
Необикновен подвиг бе да слезе от Божия престол чак до яслите. От върха на славата до дъното на смирението. От върха на славата до дъното на смирението. От обятията на Бога до нас, грешниците. От величие - в неизвестност. От неизразими богатства - до крайна бедност. От Син - до слуга. Защото Той "обезслави Себе Си, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците" (Филипяни 2:7).
Той прие човешки образ, за да можем ние да получим Божествен образ. Той стана Човешки Син, за да можем да станем ние Божии синове.
За да имаме представа за неговото смирение трябва да го видим в предишното Му състояние.
НЕБЕТО
Небето - с неговите позлатени от светлина хълмове, скъпоценни стени, бисерни врати, златни арфи, пленителни ангелски песни и нетленна атмосфера. Небето - където гниене никога не разяжда неувяхващата красота. Където времето никога не отбелязва и една бръчка. Където смъртта никога не копае гроб. Небето - където мраз никога не охлажда въздуха, където не бушуват бури, където реките никога не се замърсяват и цветята никога не повяхват. Небето - където стените са от яспис, вратите - от бисери и улиците - покрити със злато, по-чисто от стъкло. Небето, където никога не се търси лекарска помощ, защото никой не се разболява; където никога не влиза смъртта и никой не умира. Там няма смърт. Никога над вратата не се окачва траурно знаме. Погребална кола, следвана от тъжна процесия, там не се вижда, защото по хълмовете на славата няма гробища. Небето - където и най-способния ум не може да определи що е болест, скръб или смърт, защото в Небесния речник такива думи не съществуват.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС
Вижте Го как напуска Небето и гледа към пленения от греха и поробен от дявола свят. Вижте Го как се обръща и дълго гледа Своя небесен дом, преди да премине от светлото и звездно Небе в един тъмен и мрачен свят.
Какво ли са почувствали ангелите, когато им е било казано, че Този, Който хвърли в пространството бързите комето, въртящи се светове и светещите слънца, Който създаде един свят, пълен с причудливи животни, изящни цветя, шуртящи ручеи, прозрачни морета и издигащи се планини, който даде трептенето на звездите, блясъка на планетите и сиянието на Слънцето, е решил да замени пурпурната Си мантия за едно селско наметало; че Вечния става едно малко дете; че този, върху Чиито рамене се крепи вселената, ще бъде тъй безпомощен, че ще трябва да лежи като малко дете в скута на една жена!
Благоволение! Той беше богат, но заради нас
ТОЙ СТАНА БЕДЕН
Колко беден? Попитайте Мария, Неговата майка. Попитайте овчарите. Попитайте мъдреците, които пропътуваха от далечния изток, за да Му поднесат своите дарове. Те очакваха да видят в двореца царски син, а намериха едно бедно дете. Той дойде при Своите, но те не Го приеха. Всяка врата бе затворена за Него, освен тази на обора. Първата нощ, когато се роди на Земята, Той лежа на сламено легло при добитъка.
Проверете общинските регистри на градчето, където живя, и вижте, че Той не само не притежаваше чифлици и квартали в града, но нямаше и един сантиметър земя и нито една тухла. Той не притежаваше дори лодка, за да прекосява езерото. Нямаше добиче, върху което на язди. Нито свое легло, на което да спи. Нито в гроб, в който да бъде погребан. Той прекосяваше езерото с чужда лодка. Яздеше чуждо добиче и често спеше върху голата земя. Той дори бе погребан в чужда гробница.
Той не пътуваше със специални бързи влакове. Не съкращаваше разстоянията с автомобили и самолети. Той винаги се движеше пеш по стръмните, каменисти хълмове на Юдея, често на лунна светлина или докато звездите сияят, трептят и пеят в небесата, а Божиите синове възклицават от радост. Преди всичко това да се случи, Бог беше поставил и предначертал една цел -
ИЗКУПЛЕНИЕТО И СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
Начинът, който Христос избра, за да изпълни Своята цел, беше необикновен. Той не ангажира световната преса, за да настрои общественото мнение в Своя полза. Не организира политическа партия, която да Го наложи чрез своите агитации и гласове. Не събра армия, за да я хвърли срещу някой по слаб противник. За постигане на целта Си Той не разчиташе на стратегия и атаки, както направиха Александър, Цезар, Наполеон. В завършване на целта си, Той не уповава на никаква организация, дипломация, реформация, култура, възпитание. Той действаше с неща възвисени, но презирани от земните жители:
ИСТИНА, ВЯРА, ПРАВДА, ЛЮБОВ...
Христос не покани държавниците на конференция. Той не говореше с водачите на народите за граници, не разискваше икономически, политически или стратегически световни проблеми. Той не подписа договори и споразумения за мир, разбирателство, взаимопомощ, приятелство. Вместо това Той разреши веднъж завинаги въпроса за границите, като прогласи, че всички хора, независимо от своя произход, цвят и раса, са братя, понеже Бог е техен Създател и Баща. Целият човешки род произлиза от една двойка и има една кръв. И понеже учението Му не признаваше граници, то бързо мина във всички народи и племена по широкия простор на цялата земя, през всички паралели и меридиани, Както Слънцето огрява цялата Земя, така Христовото спасително поучение осиява всеки човек, който се ражда на земята.
Икономическите въпроси Той разреши, като не застана на страната на богатите и способните, не унижи бедния и не презря слабия. Той призова всички. Той събра десниците им във взаимопомощ, задължавайки първите да служат на последните. Той ги свърза с любовта си като братя с един Баща. Той най-напред променя сърцето, тогава ума и оттам живота на всеки човек. Той не призова към мир, а сам примири човека с Бога и вложи мир в сърцето на човека, какъвто мир никой в този свят не може да даде. Той научи всички хора от всички времена, от всички цветове и народи, от всички възрасти и поколения да се молят с думите: "Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята..." Така Той свърза небето със земята. Прогласи Божията воля за единствена воля в целия всемир, на която, ако се подчиним,
НА ЗЕМЯТА НЯМА ДА ИМА ГРЯХ
При идването Си на този свят Христос и за миг не от Своята цел. Тя бе ясна и определена. Той не дойде да ни спаси от скръб, защото сам бе "човек на скърби и навикнал на печал". Той не дойде да ни спаси от изкушения, защото "сам бе изкушаван във всичко като нас". Той не дойде да проповядва, нито да учи, нито да цери. Той не дойде заради някаква временна цел. Всичко това Той правеше, понеже хората се нуждаеха от утеха, помощ, здраве, съвет в живота. Неговата цел обаче беше много по-голяма.
Той дойде не за да покрие чернотата на живота ни, а за да я избели напълно. Не да ни поправи, а да ни постави на ново място.
Поправените неща се продават като стари вещи. Христос обаче не е търговец на стари вещи.
Той не дойде да постави нова кръпка на стара дреха. Нито пък дойде да разисква нас нашите зли дела - да слуша нашите несъстоятелни оправдания и извинения. Той дойде, за да промени нашето зло, греховно естество чрез
НОВОРОЖДЕНИЕ
Исус Христос дойде да се справи веднъж завинаги с онова нещо, наречено Грях, което унищожи Рая на Земята и я превърна в скръбна долина. Грехът разруши мира между човека и Бога и изгони човека от Рая. Хилядолетия изминаха, а мирът е само блян за страдащия човек. Грехът и днес продължава да разделя домове, да сломява сърца и да копае гробове. Грехът оскърбява Бога, убива пророците, бунтува Небето и прави Дявола владетел на земята, а Пъкала - столица на грешниците. Исус Христос дойде да се справи с най-големия ни враг. Човекът е роб на греха и не е способен да го победи.
Исус Христос дойде да ни промени от плътски на духовни. Той заяви: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Той заповяда: "Трябва да се родите отгоре, от Бога, отново." Човешкият умъртвен от греха дух трябва да се новороди чрез Божието Слово и светия, дух. Само тогава можете да имате в сърцата си Божието Царство тук на земята и да влезете във вечното Божие Царство в новото небе и новата земя.
Идването и разпятието на Господ Исус Христос имат една цел, както ни изяснява Библията: "Христос се яви да съсипе делата на дявола" (1 Йоан 3:8), да унищожи греха, да върже и хвърли дявола за цялата вечност в огненото езеро. Господ Исус дойде, за да имаме ние, хората, живот, и то изобилно (Йоан 10:10). Той дойде да ни освободи напълно и да ни направи нови създания в Бога. Той дойде за да царува като пълен Победител, а нас да направи граждани на Своето Царство, като унищожи сатанинското царство на греха и смъртта.
Готов ли си да приемеш Исус за свой Спасител от греха? Готов ли си да Му служиш през целия си живот? Готов ли си да страдаш като Негов ученик?
Тогава ти ще царуваш с Него,
ЗАЩОТО ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА Е НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!
Ти ще си щастлив, ако можеш да кажеш на Христос:
Ти си моят СПАСИТЕЛ от греха. (Мат. 1:21) Ти си моят ЖИВОТ всеки ден. (Йоан 14:6) Ти си моята СИЛА за победа. (Исая 9:6) Ти си моят верен ПРИЯТЕЛ. (Йоан 15:15) Ти си моят истински БРАТ. (Мат. 12:50) Ти си моят добър ПАСТИР. (Йоан 10:11) Ти си моят ХОДАТАЙ пред Отца. (1 Тим. 2:5) Ти си моята СВЕТЛИНА по пътя. (Йоан 8:12) Ти си моят ХЛЯБ всеки ден. (Йоан 6:48) Ти си моят МИР в бурите на живота. (Ефес. 2:14) Ти си моята МЪДРОСТ, ПРАВДА, ОСВЕЩЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ. (1 Кор. 1:30)
Тази брошура идва при вас с помощта на:
Проект Мисия България ул. "Гладстон" 56, София 1000
Защо християни?
Ние ставаме християни, когато чрез вяра приемем Господ Исус Христос - дара на Божията любов и прошка.
Така се посвещаваме на една личност - личността на Господ Исус Христос, като посвещението включва три аспекта.Посвещаваме му разума, чувствата и волята си. Нека разгледаме поотделно тези елементи на християнското посвещаване.
Християнството се основава на неоспорими библейски и исторически факти. За да сме сигурни, че сме християни, трябва да разберем, че християнството не е "сляп скок на вяра". Истините на християнската вяра са документирани в продължение на векове от исторически факти, анализи и проучвания. Много учени са посвещавали живота си на изследване раждането,живота, учението, чудесата, смъртта, възкресението и влиянието на Исус от Назарет. В резултат на това днес ние разполагаме с изобилие от исторически доказателства, които потвърждават всяко от гореспоменатите.
Доказателствата включват писания на съвременници на Исус, чиито живот е бил завинаги променен от близкото им приятелство с Него. Дори и враговете на Христос потвърждават възкресението Му, като се наговарят да платят на свидетели, за да измислят история, с която да обяснят защо гробът на Исус е празен.
От тези и много други доказателства знаем, че Исус действително е живял на земята, умрял е и е възкръснал.
През последните години от живота си немският драматург Йохан Волфганг фон Гьоте пише: "Ако някога Бог е слизал на земята, то е било в личността на Христос" (Йохан Волфганг фон Гьоте, "Разговори с Екерман"; Сан Франциско, North Point Press, 1984). Руският романист и философ Фьодор Достоевски казва: "Дори тези, които отричат и нападат християнството, дълбоко в себе си продължават да следват християнския идеал, защото досега досега нито остротата на ума им, нито пламенността на сърцата им са могли да сътворят по-възвишен идела за човека и добротелта от този, който е даден от Христос в далечното минало. Всеки подобен опит е завършвал безславно" (Джон Барлет, "Известни цитати" - Бостън, Little, Brown and Co., 1955, стр. 618). Д-р Чарлз Малик от Ливан, бивш президент на Общото събрание на ООН, казва: "Наистина не знам какво би останало от цивилизацията и историята, ако натрупаното пряко и косвено влияние на Христос бъде изтръгнато от литературата, изкуството, ежедневието, морала и творческия потенциал на човешкия интелект и дух". По време на изгнанието си известният френски пълководец Наполеон Бонапарт казва: "Познавам хората и ви казвам, че Исус Христос не е обикновен човек. Не е възможно сравнение между Него и който и да е друг човек от света. Александър Цезар, Карл Велики и аз основахме империи. Но на какво се крепеше творението на нашия гений? На сила. Исус Христос основа своята империя на любовта и в този час милиони хора биха умрели за Него" (Франк С. Мийд, "Енциклопедия на религиозни цитати", Old Tappan, New Jersey, Fleming F. Revell Company, 1976, стр. 88). Томас Джеферсън, третият президент на САЩ и главен съставител на Декларацията на независимостта, казва: "От всички древни и съвременни морални системи, които съм изследвал, не намирам друга толкова чиста, колкото Исусовата" (Мийд, "Религиозни цитати", стр. 100).
По-важно от това, което другите казват за Исус Христос, е това, което Словото казва за Него.
Исус Христос е Бог в плът и кръв. Той идва на земята, за да умре вместо нас. Доброволно поема върху Себе Си смъртта, която всеки от нас заслужава. Чрез смъртта и възкресението си Исус ни дава възможността да получим вечен живот и пряк достъп до Всемогъщия Бог.
Чувствата ни също участват, когато ставаме християни.
От Словото знаем, че Бог има чувства. Той изпитва любов, радост, скръб, състрадание, гняв, разочерование и много други емоции. Библията казва също, че ние сме създадени по Божия образ. Понеже сме част от Неговия образ, Бог ни е дал способността да изпитваме чувства. Почти всичко, което правим - от момента, в който се унесем в сън вечер - включва емоции.
Всеки, който приема Исус Христос като спасител и Господ, има различно емоционално преживяване. Павел среща Бога при драматични обстоятелства по пътя за Дамаск. Тимотей, от друга страна, е отгледан в християнски дом, където отрано приема Христос и постепенно израства духовно.
Човек често чува християни въодушевено да споделят как след драматичната си среща с Христос били изцелени от наркомания, поквара и други неприятни проблеми. Тези техни твърдения се потвърждават от факта, че животът им е наистина променен.
Но много хора приемат Христос в живота си без каквото и да било драматично емоционално преживяване - коленичили в тишината на дома си или в планината, или в църквата.
Чувствата могат да ни подведат. Вероятно няма друго нещо, което да е лишило толкова много хора от увереност в жизнената им връзка с Бога, като погрешното наблягане на чувствата.
Трябва да живеем християнския си живот чрез вяра, а не чрез емоции. Наистина емоциите имат своето място преживяното от нас, но те не определят истинността на връзката ни с Христос.
Ние можем винаги да разчитаме на Бога и на обещанията Му от Библията, но не и на чувствата си. Християнинът живее чрез вяра (упование) във верността на самия Бог и на Неговото Слово. Влакът показва нагледно връзката между факта (Бога и Неговото Слово), вярата (нашето упование в Бога и Словото Му) и чувствата (следствие от вярата и покорството ни)
И-н 14:21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.
Влакът се движи независимо от това дали има или няма вагон. Не е възможно обаче той да бъде теглен от вагона. По същия начин, като християни ние не се доверяваме на своите усещания или емоции, а разчитаме на Божията вярност и на обещанията в Неговото Слово.
Книгата Римляни ни уверява:
В християнския живот има място за чувства, макар че ние не бива да ги търсим, нито да се опитваме да ги върнем от миналото си. Не трябва да омаловажаваме основателните чувства, но по-важно е да помним, че трябва да живеем чрез вяра - вяра в Бога и в Неговите обещания, без да търсим емоционални преживявания.
За да станем християни, трябва да посветим не само интелекта и чувствата си, но и волята си. Първо трябва да сме готови да се покорим на Бога и Словото Му.
Христос подчертава важността на човешката воля във връзка с увереността в спасението. Исус казва:
Някой хора изпитват неохота да се покорят на Христос, защото се страхуват, че Той ще промени плановете им и ще отнеме всичките забавления в живота им. Това което понякога те смятат за вълнуващ живот, е нищо в сравнение с изобилният живот, който дава Господ Исус Христос.
Много преуспели в живота хора се отказват да следват Христос, защото се страхуват, че Той ще поиска от тях да продадат имуществото си и да раздадат всичко на бедните така, както Исус казва на богатия управител (Марк 10:17-21). Макар Бог наистина да кара някой хора да раздават имуществото си, други Той насочва да използват влиянието си за Христос по различен начин.
Когато живеем с вяра и съзнателно се покоряваме на Бога, позволявайки Му да променя живота ни, ще придобиваме все по-голяма увереност във връзката си с Него. Ще изпитваме Божието действие в живота си чрез силата, която Той ни дава, за да вършим нещата, които никога не бихме могли да извършим сами - неща, като да можем да обичаме някого, който се отнася зле с нас, да имаме мир, когато сме заобиколени от големи трудности и проблеми, да изпитваме растящото желание да показваме Христовата любов на други хора
Но ако не се доверяваме на Бога и Неговия план за живота ни и не се покоряваме на заповедите Му, неизбежно ще имаме съмнения относно спасението си.
Някой хора отказват да приемат Христос поради гордост или своеволие.
Повечето хора, които отхвърлят Бог, Го отричат винаги на базата на доводи, свързани със сърцето, а не с разума - проблемът е волята, а не интелектът.
Друга причина хората да не желаят да посветят живота си на Христос е заблудата, в която ги е оплел сатаната. Ето какво казва Исус за характера на сатаната:
Независимо какво ви държи далеч от Исус, насърчавам ви да се отвърнете от него и да се обърнете към Исус.
За да сме сигурни, че сме християни, трябва да знаем някой основни истини от Словото. Трябва да приемаме тези истини само с ума си но и с волята си и да ги поставим в центъра на живота си. Първо трябва да разберем, че Бог ни обича и ни предлага чудесен план за живота ни. Бог желае най-доброто за нас. Той се грижи за нуждите ни и е осигурил пътя, по който да изпитаме любовта Му и да открием плана Му за живота си.
Ние обаче сме грешни и отделени от Бога; следователно не можем да изпитаме любовта Му, нито да разберем плана Му за живота си, докато не се случи нещо чудесно.
Ние сме създадени да общуваме с Бога, но поради своеволието си сме избрали да вървим по свой собствен път - няма човек, който да не го е сторил. Това своеволие, с което се борим, се проявява или като активен бунт срещу Бога, или или като пасивно безразличие към Него. Библията нарича своеволието "грях". Нашият грях ни е направил духовно мъртви и ни е отделил от Бога.
Бог е свят, а хората са грешни. Помежду ни има голяма бездна. Хората се опитват сами да достигнат до Бога и до изобилния живот, като водят почтен живот, следват определена философия, практикуват някаква религия и т.н. Но никакви човешки усилия не могат да помогнат на човека да се доближи до Бога.
Исус христос е единственото Божие разрешение на проблема ни с греха. Чрез Него можем да познаем и изпитаме Божията любов и план за живота си.
Кой е Исус Христос?
Защо Той има властта да построи моста над бездната между светия Бог и грешните хора?
Чудотворното раждане на Исус, животът, който Той живее, чудесата, които извършва, думите, които изговаря, смъртта Му на кръста, възкресението Му на небето - всичко това показва, че Той не е обикновен човек.
Исус е Бог.
Трябва да приемем Исус Христос като Бог, като свой спасител и като свой Господ. Тогава ще изпитаме Божията любов и ще разберем Божия план за живота си.
Ние приемаме Христос, чрез вяра, като Го поканим лично в живота си. Да приемем Христос означава да се обърнем от себе си към Бога (покаяние) и да се доверим на Христос да влезе в живота ни, за да опрости греховете ни и да ни направи такива, каквито искаме да бъдем. Не е достатъчно само да признаваме, че Исус Христос е Божият Син и че е умрял на кръста заради греховете ни, нито само да имаме необичайни религиозни преживявания. Приемането на Исус Христос става с обмислено решение, взето с вяра.
Павел казва:
А Исус казва:
Нека илюстрирам това по следният начин. Представете си, че се запознавате с млад мъж (или жена), за когото сте чували много добри отзиви. Това, което виждате в него (нея), ви харесва - външността, характера и много други неща. Това би ли било достатъчно, за да се омъжите (ожените) за него (нея)?
Не. Бракът е нещо повече от взаимно уважение и възхищение.
Когато се опознаете по-добре, вие се влюбвате. Това достатъчно ли е за брака?
Не, бракът включва нещо повече от разума и чувствата.
След време се сгодявате и идва денят на сватбата. Колко вълнуващо! Разумът ви утвърждава, че той (тя) е най-прекрасното същество на целия свят. Що се отнася до чувствата, сърцето ви тупти два пъти по-ускорено, когато сте заедно.
Но предстои да се случи нещо още по-важно. Когато застанете пред свещеника и си размените клетви за вярност, вие посвещавате волята си един на друг. Бракът не е действителен ако двамата не отдадат себе си един на друг.
Същото е когато ставаме християни. Когато се посвещаваме на Христос, трябва да Му се предадем изцяло, като Му посветим и разума и чувствата, и волята си.
Животът ни може да бъде представен по два начина. Ако сами ръководим живота си, интересите ни се управляват от самите нас. Такъв живот винаги води до объркване и разочерование.
Ако бог ръководи живота ни, Той управлява интересите ни, което води до хармония на живота ни с Божия план.
Животът ни прилича на живота на пълзяща в прахта гасеница - грозен и космат червей. Един ден този червей обвива тялото си в пашкул. От пашкула излиза красива пеперуда. Не разбираме напълно какво точно се е случило. Знаем само, че на мястото на доскоро пълзящия в прахта червей сега в небето се рее пеперуда.
Същото става и с живота на християните. Докато преди сме живели на дъното като грешни, егоистични същества, сега живеем на високи места и се радваме на пълноценен и изобилен живот като Божии деца, защото се уповаваме и покоряваме на Бога. Този живот започва, когато приемем Христос за свой Спасител и Господ.
1. Външното свидетелство на Божието Слово
Обещанията на Божието Слово, а не чувствата ни, са нашият авторитет. Можем напълно да разчитаме на Словото. Като християни трябва да живеем чрез вяра (упование) във верността на Бога и на Неговото свято, боговдъхновено Слово.
В продължение на години Мартин Лутер, бащата на Реформацията, се опитвал да спечели спасението си, чрез усърдие и добри дела. Когато открил великата библейска истина, че "праведният чрез вяра ще живее", животът му се променил коренно и той престанал да преследва увереността в спасениеточрез усилни дела. Приел това, което казва Божието Слово, и бил сигурен, че е спасен.
В 1 Йоан 5:11-12 се потвърждава, че Христос е в живота ни, ако сме Го приели:
Това обещание се повтаря и в Йоан 1:12-13:
2. Вътрешното свидетелство на Светия Дух.
Апостол Павел пише: Рим.8:16
Павел подчертава значимостта на този вътрешен източник на увереност в посланието си до християните от Солун:
3. Променен живот.
Промяната в живота ни свидетелства за факта, че сме християни. Павел пише:
Ако не сте приели Исус Христос, като свой Спасител и Господ или ако се съмнявате в спасението си, можете да Го приемете, още сега, като в молитва изразите вярата си в Него. Можете да използвате следната молитва, за да изкажете желанието си:
Господи Исусе, аз се нуждая от Теб. Благодаря Ти, че умря на кръста за моите грехове. Отварям вратата на живота си, сърцето си за Теб и Те приемам за мой Господ и Спасител. Благодаря Ти, че прости греховете ми и ми даде вечен и изобилен живот. Застани начело на живота ми и ме направи такъв, какъвто Ти желаеш да бъда.
Човек не става християнин, като се помоли с тази или някоя друга молитва. Ставаме християни чрез вяра и единствено чрез вяра. Вярата означава да се доверим на Бога и на Неговите обещания. Насърчавам ви да кажете тази молитва на глас с вяра, защото точно чрез молитвата - говорене на Бога - можете да изразите вярата си в Христос и в обещанията от Неговото Слово.
Ако вече сте поканили Исус Христос в живота си, можете да бъдете уверени, че Той е влязъл и ви е дал вечен живот, както е обещал. Исус няма да ви излъже. Можете да сте сигурни, че ако сет Го поканили в живота си, Той вече живее във вас и ще ви даде изобилния вечен живот, който е обещал.
Насърчавам ви още сега да благодарите на Бога за верността Му към вас и за присъствието Му в живота ви. Не разчитайте на чувствата си Вашият авторитет е Божието Слово. Вярата и покорството винаги водят до осъзнаване на божието присъствие (Йоан 14:21)
Започнете всеки ден да отделяте известно време, за да изучавате Библията и да се молите. Най-добре е да си определите конкретен час за това и да го превърнете в навик. Така ще може да растете и да съзрявате духовно.Свържете се с християни с жива вяра.Ако още не сте кръстени, планирайте да направите това и така да дадете външен израз на отъждествяването си с Христос.
Сега след, като сте сигурни, че сте християни, насърчавам ви да изпитате радостта от това да помагате на другите да приемат Христос. При всяка възможност разказвайте за своята вяра в Христос на приятели и съседи. Апостол Павел е бил така запален за Христос, че възкликва:
Поемете инициативата да разкажете на всички, с които се срещате, за личността и твърденията на нашия Господ Исус Христос, за радикалната промяна, която Той може да направи в живота им, и за това как и те могат да получат увереност, че са християни.
И-н 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
Еф.2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
Еф.2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
Така се посвещаваме на една личност - личността на Господ Исус Христос, като посвещението включва три аспекта.Посвещаваме му разума, чувствата и волята си. Нека разгледаме поотделно тези елементи на християнското посвещаване.
Посвещаване на разума
Християнството се основава на неоспорими библейски и исторически факти. За да сме сигурни, че сме християни, трябва да разберем, че християнството не е "сляп скок на вяра". Истините на християнската вяра са документирани в продължение на векове от исторически факти, анализи и проучвания. Много учени са посвещавали живота си на изследване раждането,живота, учението, чудесата, смъртта, възкресението и влиянието на Исус от Назарет. В резултат на това днес ние разполагаме с изобилие от исторически доказателства, които потвърждават всяко от гореспоменатите.
Доказателствата включват писания на съвременници на Исус, чиито живот е бил завинаги променен от близкото им приятелство с Него. Дори и враговете на Христос потвърждават възкресението Му, като се наговарят да платят на свидетели, за да измислят история, с която да обяснят защо гробът на Исус е празен.
От тези и много други доказателства знаем, че Исус действително е живял на земята, умрял е и е възкръснал.
През последните години от живота си немският драматург Йохан Волфганг фон Гьоте пише: "Ако някога Бог е слизал на земята, то е било в личността на Христос" (Йохан Волфганг фон Гьоте, "Разговори с Екерман"; Сан Франциско, North Point Press, 1984). Руският романист и философ Фьодор Достоевски казва: "Дори тези, които отричат и нападат християнството, дълбоко в себе си продължават да следват християнския идеал, защото досега досега нито остротата на ума им, нито пламенността на сърцата им са могли да сътворят по-възвишен идела за човека и добротелта от този, който е даден от Христос в далечното минало. Всеки подобен опит е завършвал безславно" (Джон Барлет, "Известни цитати" - Бостън, Little, Brown and Co., 1955, стр. 618). Д-р Чарлз Малик от Ливан, бивш президент на Общото събрание на ООН, казва: "Наистина не знам какво би останало от цивилизацията и историята, ако натрупаното пряко и косвено влияние на Христос бъде изтръгнато от литературата, изкуството, ежедневието, морала и творческия потенциал на човешкия интелект и дух". По време на изгнанието си известният френски пълководец Наполеон Бонапарт казва: "Познавам хората и ви казвам, че Исус Христос не е обикновен човек. Не е възможно сравнение между Него и който и да е друг човек от света. Александър Цезар, Карл Велики и аз основахме империи. Но на какво се крепеше творението на нашия гений? На сила. Исус Христос основа своята империя на любовта и в този час милиони хора биха умрели за Него" (Франк С. Мийд, "Енциклопедия на религиозни цитати", Old Tappan, New Jersey, Fleming F. Revell Company, 1976, стр. 88). Томас Джеферсън, третият президент на САЩ и главен съставител на Декларацията на независимостта, казва: "От всички древни и съвременни морални системи, които съм изследвал, не намирам друга толкова чиста, колкото Исусовата" (Мийд, "Религиозни цитати", стр. 100).
По-важно от това, което другите казват за Исус Христос, е това, което Словото казва за Него.
Исус Христос е Бог в плът и кръв. Той идва на земята, за да умре вместо нас. Доброволно поема върху Себе Си смъртта, която всеки от нас заслужава. Чрез смъртта и възкресението си Исус ни дава възможността да получим вечен живот и пряк достъп до Всемогъщия Бог.
Емоционално посвещение
Чувствата ни също участват, когато ставаме християни.
От Словото знаем, че Бог има чувства. Той изпитва любов, радост, скръб, състрадание, гняв, разочерование и много други емоции. Библията казва също, че ние сме създадени по Божия образ. Понеже сме част от Неговия образ, Бог ни е дал способността да изпитваме чувства. Почти всичко, което правим - от момента, в който се унесем в сън вечер - включва емоции.
Всеки, който приема Исус Христос като спасител и Господ, има различно емоционално преживяване. Павел среща Бога при драматични обстоятелства по пътя за Дамаск. Тимотей, от друга страна, е отгледан в християнски дом, където отрано приема Христос и постепенно израства духовно.
Човек често чува християни въодушевено да споделят как след драматичната си среща с Христос били изцелени от наркомания, поквара и други неприятни проблеми. Тези техни твърдения се потвърждават от факта, че животът им е наистина променен.
Но много хора приемат Христос в живота си без каквото и да било драматично емоционално преживяване - коленичили в тишината на дома си или в планината, или в църквата.
Чувствата могат да ни подведат. Вероятно няма друго нещо, което да е лишило толкова много хора от увереност в жизнената им връзка с Бога, като погрешното наблягане на чувствата.
Трябва да живеем християнския си живот чрез вяра, а не чрез емоции. Наистина емоциите имат своето място преживяното от нас, но те не определят истинността на връзката ни с Христос.
Ние можем винаги да разчитаме на Бога и на обещанията Му от Библията, но не и на чувствата си. Християнинът живее чрез вяра (упование) във верността на самия Бог и на Неговото Слово. Влакът показва нагледно връзката между факта (Бога и Неговото Слово), вярата (нашето упование в Бога и Словото Му) и чувствата (следствие от вярата и покорството ни)
И-н 14:21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.
Влакът се движи независимо от това дали има или няма вагон. Не е възможно обаче той да бъде теглен от вагона. По същия начин, като християни ние не се доверяваме на своите усещания или емоции, а разчитаме на Божията вярност и на обещанията в Неговото Слово.Книгата Римляни ни уверява:
Защото в Него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее" (1:17).
В християнския живот има място за чувства, макар че ние не бива да ги търсим, нито да се опитваме да ги върнем от миналото си. Не трябва да омаловажаваме основателните чувства, но по-важно е да помним, че трябва да живеем чрез вяра - вяра в Бога и в Неговите обещания, без да търсим емоционални преживявания.
Волево посвещаване
За да станем християни, трябва да посветим не само интелекта и чувствата си, но и волята си. Първо трябва да сме готови да се покорим на Бога и Словото Му.
Христос подчертава важността на човешката воля във връзка с увереността в спасението. Исус казва:
И-н 7:17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
И-н 7:18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.
Някой хора изпитват неохота да се покорят на Христос, защото се страхуват, че Той ще промени плановете им и ще отнеме всичките забавления в живота им. Това което понякога те смятат за вълнуващ живот, е нищо в сравнение с изобилният живот, който дава Господ Исус Христос.
Мк.8:36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
Мк.8:37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
Мк.8:38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.
Мк.10:29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
Мк.10:30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.}* вечен живот.
Много преуспели в живота хора се отказват да следват Христос, защото се страхуват, че Той ще поиска от тях да продадат имуществото си и да раздадат всичко на бедните така, както Исус казва на богатия управител (Марк 10:17-21). Макар Бог наистина да кара някой хора да раздават имуществото си, други Той насочва да използват влиянието си за Христос по различен начин.
Когато живеем с вяра и съзнателно се покоряваме на Бога, позволявайки Му да променя живота ни, ще придобиваме все по-голяма увереност във връзката си с Него. Ще изпитваме Божието действие в живота си чрез силата, която Той ни дава, за да вършим нещата, които никога не бихме могли да извършим сами - неща, като да можем да обичаме някого, който се отнася зле с нас, да имаме мир, когато сме заобиколени от големи трудности и проблеми, да изпитваме растящото желание да показваме Христовата любов на други хора
2Кор.5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
Но ако не се доверяваме на Бога и Неговия план за живота ни и не се покоряваме на заповедите Му, неизбежно ще имаме съмнения относно спасението си.
Някой хора отказват да приемат Христос поради гордост или своеволие.
Повечето хора, които отхвърлят Бог, Го отричат винаги на базата на доводи, свързани със сърцето, а не с разума - проблемът е волята, а не интелектът.
Друга причина хората да не желаят да посветят живота си на Христос е заблудата, в която ги е оплел сатаната. Ето какво казва Исус за характера на сатаната:
И-н 8:44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
Независимо какво ви държи далеч от Исус, насърчавам ви да се отвърнете от него и да се обърнете към Исус.
За да сме сигурни, че сме християни, трябва да знаем някой основни истини от Словото. Трябва да приемаме тези истини само с ума си но и с волята си и да ги поставим в центъра на живота си. Първо трябва да разберем, че Бог ни обича и ни предлага чудесен план за живота ни. Бог желае най-доброто за нас. Той се грижи за нуждите ни и е осигурил пътя, по който да изпитаме любовта Му и да открием плана Му за живота си.
Ние обаче сме грешни и отделени от Бога; следователно не можем да изпитаме любовта Му, нито да разберем плана Му за живота си, докато не се случи нещо чудесно.
Ние сме създадени да общуваме с Бога, но поради своеволието си сме избрали да вървим по свой собствен път - няма човек, който да не го е сторил. Това своеволие, с което се борим, се проявява или като активен бунт срещу Бога, или или като пасивно безразличие към Него. Библията нарича своеволието "грях". Нашият грях ни е направил духовно мъртви и ни е отделил от Бога.
Бог е свят, а хората са грешни. Помежду ни има голяма бездна. Хората се опитват сами да достигнат до Бога и до изобилния живот, като водят почтен живот, следват определена философия, практикуват някаква религия и т.н. Но никакви човешки усилия не могат да помогнат на човека да се доближи до Бога.Рим.3:23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
Рим.6:23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
Единственото Божие разрешение
Исус христос е единственото Божие разрешение на проблема ни с греха. Чрез Него можем да познаем и изпитаме Божията любов и план за живота си.
Кой е Исус Христос?Защо Той има властта да построи моста над бездната между светия Бог и грешните хора?
Чудотворното раждане на Исус, животът, който Той живее, чудесата, които извършва, думите, които изговаря, смъртта Му на кръста, възкресението Му на небето - всичко това показва, че Той не е обикновен човек.
Исус е Бог.
Трябва да приемем Исус Христос като Бог, като свой спасител и като свой Господ. Тогава ще изпитаме Божията любов и ще разберем Божия план за живота си.
И-н 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
Ние приемаме Христос, чрез вяра, като Го поканим лично в живота си. Да приемем Христос означава да се обърнем от себе си към Бога (покаяние) и да се доверим на Христос да влезе в живота ни, за да опрости греховете ни и да ни направи такива, каквито искаме да бъдем. Не е достатъчно само да признаваме, че Исус Христос е Божият Син и че е умрял на кръста заради греховете ни, нито само да имаме необичайни религиозни преживявания. Приемането на Исус Христос става с обмислено решение, взето с вяра.
Павел казва:
Еф.2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
Еф.2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
А Исус казва:
Отк.3:20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
Нека илюстрирам това по следният начин. Представете си, че се запознавате с млад мъж (или жена), за когото сте чували много добри отзиви. Това, което виждате в него (нея), ви харесва - външността, характера и много други неща. Това би ли било достатъчно, за да се омъжите (ожените) за него (нея)?
Не. Бракът е нещо повече от взаимно уважение и възхищение.
Когато се опознаете по-добре, вие се влюбвате. Това достатъчно ли е за брака?
Не, бракът включва нещо повече от разума и чувствата.
След време се сгодявате и идва денят на сватбата. Колко вълнуващо! Разумът ви утвърждава, че той (тя) е най-прекрасното същество на целия свят. Що се отнася до чувствата, сърцето ви тупти два пъти по-ускорено, когато сте заедно.
Но предстои да се случи нещо още по-важно. Когато застанете пред свещеника и си размените клетви за вярност, вие посвещавате волята си един на друг. Бракът не е действителен ако двамата не отдадат себе си един на друг.
Същото е когато ставаме християни. Когато се посвещаваме на Христос, трябва да Му се предадем изцяло, като Му посветим и разума и чувствата, и волята си.
Животът ни може да бъде представен по два начина. Ако сами ръководим живота си, интересите ни се управляват от самите нас. Такъв живот винаги води до объркване и разочерование.
Ако бог ръководи живота ни, Той управлява интересите ни, което води до хармония на живота ни с Божия план.
Животът ни прилича на живота на пълзяща в прахта гасеница - грозен и космат червей. Един ден този червей обвива тялото си в пашкул. От пашкула излиза красива пеперуда. Не разбираме напълно какво точно се е случило. Знаем само, че на мястото на доскоро пълзящия в прахта червей сега в небето се рее пеперуда.
Същото става и с живота на християните. Докато преди сме живели на дъното като грешни, егоистични същества, сега живеем на високи места и се радваме на пълноценен и изобилен живот като Божии деца, защото се уповаваме и покоряваме на Бога. Този живот започва, когато приемем Христос за свой Спасител и Господ.
Как можем да сме сигурни, че сме християни?
1. Външното свидетелство на Божието Слово
Обещанията на Божието Слово, а не чувствата ни, са нашият авторитет. Можем напълно да разчитаме на Словото. Като християни трябва да живеем чрез вяра (упование) във верността на Бога и на Неговото свято, боговдъхновено Слово.
В продължение на години Мартин Лутер, бащата на Реформацията, се опитвал да спечели спасението си, чрез усърдие и добри дела. Когато открил великата библейска истина, че "праведният чрез вяра ще живее", животът му се променил коренно и той престанал да преследва увереността в спасениеточрез усилни дела. Приел това, което казва Божието Слово, и бил сигурен, че е спасен.
В 1 Йоан 5:11-12 се потвърждава, че Христос е в живота ни, ако сме Го приели:
И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.
Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.
Това обещание се повтаря и в Йоан 1:12-13:
А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
2. Вътрешното свидетелство на Светия Дух.
Апостол Павел пише: Рим.8:16
Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
Павел подчертава значимостта на този вътрешен източник на увереност в посланието си до християните от Солун:
1Сол.1:5 защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.
3. Променен живот.
Промяната в живота ни свидетелства за факта, че сме християни. Павел пише:
2Кор.5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
Ако не сте приели Исус Христос, като свой Спасител и Господ или ако се съмнявате в спасението си, можете да Го приемете, още сега, като в молитва изразите вярата си в Него. Можете да използвате следната молитва, за да изкажете желанието си:
Господи Исусе, аз се нуждая от Теб. Благодаря Ти, че умря на кръста за моите грехове. Отварям вратата на живота си, сърцето си за Теб и Те приемам за мой Господ и Спасител. Благодаря Ти, че прости греховете ми и ми даде вечен и изобилен живот. Застани начело на живота ми и ме направи такъв, какъвто Ти желаеш да бъда.
Човек не става християнин, като се помоли с тази или някоя друга молитва. Ставаме християни чрез вяра и единствено чрез вяра. Вярата означава да се доверим на Бога и на Неговите обещания. Насърчавам ви да кажете тази молитва на глас с вяра, защото точно чрез молитвата - говорене на Бога - можете да изразите вярата си в Христос и в обещанията от Неговото Слово.
Римл.10:9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
Римл.10:10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.
Ако вече сте поканили Исус Христос в живота си, можете да бъдете уверени, че Той е влязъл и ви е дал вечен живот, както е обещал. Исус няма да ви излъже. Можете да сте сигурни, че ако сет Го поканили в живота си, Той вече живее във вас и ще ви даде изобилния вечен живот, който е обещал.
Насърчавам ви още сега да благодарите на Бога за верността Му към вас и за присъствието Му в живота ви. Не разчитайте на чувствата си Вашият авторитет е Божието Слово. Вярата и покорството винаги водят до осъзнаване на божието присъствие (Йоан 14:21)
Започнете всеки ден да отделяте известно време, за да изучавате Библията и да се молите. Най-добре е да си определите конкретен час за това и да го превърнете в навик. Така ще може да растете и да съзрявате духовно.Свържете се с християни с жива вяра.Ако още не сте кръстени, планирайте да направите това и така да дадете външен израз на отъждествяването си с Христос.
Сега след, като сте сигурни, че сте християни, насърчавам ви да изпитате радостта от това да помагате на другите да приемат Христос. При всяка възможност разказвайте за своята вяра в Христос на приятели и съседи. Апостол Павел е бил така запален за Христос, че възкликва:
Кол.1:28 Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.
Поемете инициативата да разкажете на всички, с които се срещате, за личността и твърденията на нашия Господ Исус Христос, за радикалната промяна, която Той може да направи в живота им, и за това как и те могат да получат увереност, че са християни.
КАКВО Е ЛЮБОВ?
- Ключови стихове
1 Кор. 13:1-13; 1 Ин. 4:7-21 1 Ин. 3:1-24; 1 Пет. 4:8 Мт. 22:36-40; Еф. 3:17-19 Рим. 13:8-10 - Какво е любов?
"Любовта дълго търпи и в милостива; любовта не завижда .любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никого не отпада." (1 Кор. 13:4-8)
Най-често използваната дума е Новия Завет за любов е 'агапе'. Това е характерна дума за християнството, защото изразява идея, малко познавана преди възникването на християнството. Това е дума, означаваща любов, която е жертвоготовна, безусловна и алтруистична. Бог ни показа, какво означава тази дума, като изпрати Своя Син Исус в света да страда и да умря за нас, които сме изцяло недостойни.
"От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята." (1 Ин 3:16)
"Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас." (Рим. 5:8)
"В това се състои любовта. че ние не сме възлюбили Бога, но Той въз люби нас и прати Сина Си." (1 И н. 4:10)
(Вижте също Еф. 2.4-5, Ин. 3:16)
По-нататък Бог ни помага да Го обичаме. "Агапе” изразява дълбока и постоянна любов и интерес на съвършено същество към напълно недостойни обекти, произвеждайки и подпомагайки почтена любов в тях спрямо Дарителя, и реална любов спрямо онези, конто споделят същото, и желание да помогнат на другите да намерят Дарителя" (А.Е. Вайн, Обяснителен речник). С други думи, Бог ни обича дълбоко, независимо от нашите чувства. Той също ни помага да Го обичаме в замяна, да обичаме другите християни и да обичаме хората в света, за да ги доведем при Него. Да обичаме Бога по този начин означава да живеем, за да Го удовлетворяваме кат о поставим Него и Неговите желания на първо място в живота си. Истински да обичаме Бога с цялото си същество е най-голямата от всички заповеди (Мт. 22:36-40; Вт. 6:4-7). - Как трябва да изявяваме любовта си към Бога?
1. Трябва да бъдем благодарим за това, което е Бог. Бог Отец е Бог на любовта, прощението, милостта, верността, справедливостта и т.н.
2. Ние можем да благодарим и да се радваме на всичко, което Бог е направил за нас. Той извърши могъщи дела за нас, конто Той не трябваше да прави. особено изпращайки Своя Син и разкривайки Го пред нас. Той е направил път за нас, за да станем част от Неговото Царство и в действителност да станем Негови деца (1 Ин. 3:1).
3. Трябва да желаем да познаваме Бога по-добре, особено като четем и разсъждаваме върху Неговото Слово и общуваме с Него в молитва.
4. Можем да живеем живот, угоден на Бога. Това действително се изявява когато ние:
- Правим значимо за нас това, което е значимо за Него (т.е. да растем подобни на Исуса, да показваме любов един към друг и помагайки си да се изпълни заръката на Исус да правим ученици за Него сред всички народи).
- Да живеем живот, който е угоден на Бога, не на нас или на света (1 Ин. 2:15-17).
- С желание да вземем Божието бреме за света, особено в молитва (Мт. 6:9-10).
- С желание да се жертваме за Бога и дори ако трябва да се откажем от всичко, щом Той ни моли (Мк. 12:44).
5. Трябва да се покорим на Божието Слово и на Неговите заповеди (Ин. 14:15; М г. 7:21-23; 1 Ин. 5:2-3).
6. Можем да казваме на Бога, че Го обичаме, когато се молим, говорим, славим и пеем.
7. Можем да показваме любовта си, като изцяло се посветим на Бога и на всичко, на което Той държи (Ин. 21:15-17).
8. Ние трябва да обичаме братята и сестрите си, дори и враговете си. Любовта агапе търси най-доброто за другите.
"Hue знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт." (1 Ин. 3:14)
"Ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него любовта към Бога?"( 1 Ин. 3:17-18)
"Обичайте неприятелите си, и молете се за тия, който ей гонят." (Мт. 5:44)
(Вижте също Ин. 13:34-35; Рим. 12:9-10; Гал. 5:14; 1 Пет. 4:8) г) - Любовта е важна
Любовта е най-важното качество в Божието Царство. Знаейки всичко, премествайки планини, давайки всичко на бедните, дори да умрем за нашата вяра, не означава нищо, ако нямаме любов (1 Кор. 13:1-3). Знанието и дарбите на Духа са важни, но на края всичко ще бъде разкрито и тези неща няма да са от голямо значение. Затова, ако основем целия си живот и служение на тези неща, ще завършим с нищо, защото тези неща ще от- минат и ще се загубят. Те ще бъдат като детските играчки, конто са забавление и са необходими, когато сме деца, но не ни трябват, когато сме възрастни. Ние трябва да растем в по-важни, продуктивни и плодоносни неща като вярата, надеждата и любовта (най-вече любовта). Любовта е голямото оръжие на християнството, не изцелението или пророчеството. Любовта никога не отпада, всичко друго ще отмине. Дарбите на Духа могат да са средство за изразяване на Божията любов, но толкова често ние се съсредоточаваме на дара и забравяме, защо той е даден. Дарбите са, за да насочат хората към Исус и да покажат на хората любовта на Бога (1 Кор. 13:8-13). Пасажите в Библията за дарбите на Святия Дух са винаги балансирани от пасажи за любовта. Те вървят ръка за ръка, защото сила без любов е опасна. Силата трябва да бъде само начин за изразяване на любовта. Любовта е от значение. Любовта за Бога и другите трябва да бъде мотивираща сила зад всяка наша работа за Бога. - Любовта държи тялото на Христа в едно
Божията любов е цимента, който държи църквата, която е тялото Христово. Ние трябва да работим над това чрез внимателни дела, насърчение и всеотдайност. Ние трябва да наблюдаваме на само своите действия, но и своите реакции към това, което другите правят или казват. Това е любов, която се изпитва. Спомнете си, че Бог е дълготърпелив към грешките хора. Може би ти считаш своите грешки за не- значителни в сравнение с другите, но другите и Бог може да не ги виждат по същия начин! (Мт.7:1-5)
Къде щяхме да бъдем без опрощаващ Бог? (Евр. 9:27-28) Простителен дух е това, което трябва да имаш в сърцето си, дори
преди човекът, който ти е съгрешил да ти каже, че съжалява. Никой не е съвършен, отделен от Исуса. Всички се проваляме, особено в областта на взаимоотношенията. Търси доброто g хората, а не техните грешки: имай търпение към онези, конто са слаби (] Тим. 1:15-17). Когато общението между вярващите се разруши, ти си отговорен да действаш, дори ако другият човек е изцяло виновен. Бог иска тези хора възстановени в правилно общение с Него, затова прости им и ги спечели от- ново (Еф. 4:32). "Понасяйте се един друг" и "имайте простителен дух" са синонимни концепции (Кол 3:13), но те не са автоматични реакции, които следват нашето израстване като ученици на Исус. Тези действия включват съзнателно упражняване на волята. Ние трябва да направим съзнателен избор да поддържаме единството в тялото на Христа (църквата) независимо от цената за нас. - Тези, които обичат Господа, имат много благословения, включително:
Бог е верен, държи завета на любовта за хиляди поколения (Вт. 7:9; Из. 20:6).
Божията любов ще ги следва (Пс. 23:6).
Бог се грижи за тях (Пс. 145:20).
Бог ги обича(Пр. 8:17).
Във всички неща Бог работи за тяхно добро, когато те са призовани и вървят в Неговите цели за техния живот (Рим. 8:28).
Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят (1 Кор. 2:9).
Бог живее в тях (1 Ин. 4:16). - Пет начина по които получаваме Божията любов.
1. Направо от Бога, което ще рече, че позволяваме на Бог да изяви любовта Си в нашия живот (1 Сол. 3:12; 2 Пет. 1:3).
2. Като опознаваме Бога в нарастваща мяра. Ние правим това като прекарваме време с Него, молейки се, слушайки и покланяйки се и т.н. (Ин. 17:26; 1 Ин. 4:8).
3. Като разбираме Божиите заповеди и след това им се подчиняваме (Ин. 14:21). Като поставяме Бога на първо място, другите на второ и себе си на последно, се изгражда рамка, в която Бог работи с любовта Си в нашия живот.
4. Като предадем живота си на Святия Дух, за да може Той да произвежда плодовете на Духа в нас (Рим. 5:5; Гал. 5:22).
5. Като направим съзнателен избор и действително заложим на вярата и отстраним всички неща, конто не са това, което Бог иска. Любовта е на наше разположение, можем да я вземем или отхвърлим, да работим за нея или да я пренебрегнем (Кол. 3:12-14; 2 Пет. 1:5-9). Следвайте любовта заедно с ония, конто призовават Господа с чисто сърце (2 Тим. 2:22). - Любовта е целта
Апостол Павел имаше любовта като цел в своето служение. В 1 Тим. 1:3-7 Павел ни говори, че се нуждаем от три неща, за да изградим Божията любов в живота си. Ако те не са в хармония I волята на Бога, те в действителност блокират Божията любов и така ние сме неспособни да приемем Божията любов по начина, по който Той възнамерява за нас и начина, от който нуждаем. Тези три неща са:
1. Чисто сърце: нашите сърца трябва да бъдат чисти пред Бога, за да може Той да ни даде Себе Си. За да бъдем из. чистени, трябва да се възползваме от делото на Исус когато проля кръвта Си на кръста. Тази пролята кръв ни прави способни да приемем Божието прощение и очистване, ако просто изповядаме греха си. Ние също трябва да простим на другите, защото Бог иска от нас, на нас, на конто е простено много, да не задържаме недоволство и дългове спрямо другите. Чистотата също говори за съвестта. Ние трябва да бъдем същите и да действаме по същия начин, независимо с кого сме или в каква ситуация сме (1 Пет. 1:22; Мт. 5:8).
2. Добра съвест: ние трябва да бъдем в мир с нашата съвест, защото, ако тя е обезпокоена, ние ставаме неразположени към себе си и Бога. Ние трябва да имаме чиста съвест, защото това ни прави способни да застанем дръзновено в Божието присъствие отново и свободно да приемем Божията любов в живота си (1 Тим. 1:19; Д.А. 24:16). Когато помолим Бог да ни прости за греха, който е измъчвал нашата съвест, тогава Христовата кръв ще умие нашата съвест и ще я направи чиста отново (Евр. 9:14).
3. Искрена вяра: ние трябва да живеем чрез вяра. "Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога" (Евр. 11:6). Ние сме предназначени да имаме вяра, да стоим във вяра и нашата вяра да надминава всички лимити. За да направим това, не можем да разчитаме просто на нашите човешки ресурси. Ние трябва да стъпим в Бога и да излезем от себе си. Това означава да предадем на Бога управлението. Това е като да дадем на Бога не само управляващото кормило, но цялата кола! Тогава Той е свободен да върви, където иска, а ние трябва само да вървим с Него. Тогава Бог може да изгради в нашия живот любовта, която е толкова важна. - въпроси и дискусионни точки
1. Оценява ли Бог белезите на нашата любов към Него? (Мк. 14:3-9).
2. Прочете Лк. 10:25-37. Какво трябва да направим, за да наследим вечен живот? Кой е нашият ближен? Как трябва да се отнасяме към нашите ближни?
3. Прочете 1 Ин. 4:7-21. Кой е източникът на любовта? Как любовта е направена съвършена в нас? Можем ли да разчитаме на любовта, която Бог има за нас. Защо тази любов е съвършена? Има ли страх в любовта и защо? Можем ли да обичаме Бога и да мразим брата си?
4. Обсъдете начини, чрез които можете да подобрите взаимоотношенията си в църквата и света.
5. Бог пожертва Сина Си за нас. Какво можем с желание да My дадем и да се откажем заради Него?
6. Защо Божията любов следва онези, които са негови ученици? (Пс. 23:6).
7. Защо любовта трябва да бъде наша основна цел?
От "Основи на християнското живеене - Боб Гордън"
сряда, 3 март 2010 г.
3 – ти март
Какво е довело да подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878г.?
Християните от тогавашна България са искали свободно да изразяват вярата си. Защото, въпреки че Църквата формално запазва правата си, християните в пределите на Турската империя са лишени от почти всички права. Най-деликатната област на сблъсъка между християни и мюсюлмани си остава вярата, имало е закон, който е освобождавал всеки християнин от най-тежките наказания ако приеме исляма. Сред мохамеданите е имало фанатици, които са били готови да използват насилие, за да обръщат християните в "правата вяра".
Такъв е бил живота на българите до 19 век, когато под политически и дипломатически натиск на най-силните християнски държави в Европа – Англия, Франция и Русия, Турската империя е принудена да предприеме мерки за подобряване състоянието на християните.
По това време избухва Априлското въстание, което е било потушено и води със себе си много кръвопролития и жестокости. Европа научава за това от протестантски кореспонденти, които са били "на мястото на събитието". Това води до Руско – Турската освободителна война, а това и до 3 март 1878г.
Много малко хора знаят и още по малко признават каква роля са изиграли протестантските вярващи за свободата на българския народ. В началото на 19 век е имало подем в мисионерската дейност на протестантските и католическите църкви. Мисионерите не са имали за цел да основават евангелска църква, а само да организират движение за християнизиране на народа, но след като тяхната дейност е посрещната неблагоприятно, след като техните последователи са гонени от Православната църква и подлагани на гонения те решават да основат евангелски църкви. Евангелизмът си поставя две основни задачи: благовестие на Божието Слово и защита интересите на Отечеството.
Тези събития трябва да ни накарат да се замислим в какво време живеем. Имаме свободата да изразяваме вярата си. Има стих който казва: "И така, внимавайте добре как постъпвате - не като глупави, а като мъдри,
като изкупвате благовремието, защото дните са лоши." /Ефес. 5:15,16/
Това означава да използваме това добро и благоприятно време, за да водим хора до Исус и ние самите да израстваме до мярката на ръста на Христовата пълнота. /Ефес. 4:13/
Деси Димова
вторник, 2 март 2010 г.
Един невероятен ден от историята на Хаити
Един невероятен ден от историята на Хаити
От Джери Мил
Джери Мил е радио инженер, който работи като мисионер в Хаити
с екип на Световната мисия екип от години. Той е работил в християнска радиостанция, в радио "Люмиер” (Радио Светлина). Той се е върнал в Хаити
да помогне за преодоляване на последиците от земетресението и това са неговите наблюдения.
"Преди три дни президентът на Хаити обяви спиране на работа за три дена за пост и молитва. Това е абсолютно историческо събитие. Ако някога сте били в
Хаити като посетител или мисионер, може ли някога да си представите това изявление? Можете ли да си представите такова изявление от президента на САЩ. Тази сутрин видях един млада хаитяно-американска жена, лидер на работа в екип, да плаче, защото американците не могат да разберат важността на този невероятен ден и искат да отидат на работа както обикновено. Не забравяйте, че само преди около 6 години бивш президент на Хаити призова нацията да се обедини, като се покори на Сатана.
Това не е "Минута мълчание за починалия" или нещо подобно, нещо незначително.
Това е истинско посвещение на народа на Хаити. Докато стоях цяла вечер, аз можех да слушам богослуженията от близката църква. Богослуженията продължиха през целия ден.
Нека ви кажа това, което видях и почувствах днес.
Пениел и аз планирахме пътуване до долината на Арбонит днес.
Правилно ли или не, единствената възможност да се стигне до там е с рейса. Излязохме от къщи към 7:30 ч., улиците бяха препълнени с добре облечени хора, които отиваха към различни църкви. Звуци от християнска музика изпълваше пространството. Моето наблюдение беше, че няма трафик на коли по улиците на Порт-о-Пренс. Те винаги са претоварени и кола до кола. Тази сутрин имаше само няколко превозни средства по пътищата, няколко малки автобуси, няколко автобуса на ООН и военни превозни средства, както и няколко частни автомобили. Обикновено улиците са задръстени от много пешеходци. Днес имаше само няколко добре облечени хора за църква.
Следващото наблюдение беше, че всичко е затворено Ние не можахме да намерим нито една отворена бензиностнация
Не вървяха междуградските автобуси. Като има предвид, тротоарите са обикновено преизпълнен с милиони на улица Вендерс, ние само видяхме няколко пешеходци
тук и там. Огромният външен пазар близо до кея, където хиляди работят всеки ден беше празен.
Къде са всички хора? Те бяха в църкви и на импровизирани служби в уеб сайтове.
В лагерите за бездомни също имаше служби
Навсякъде хората се събираха, за да се покланят и да се молят.
Не, аз не виждах никоя шаманска, ислямска или будистка служба.
Тази сцена се повтаряше през целия ден в града.
Тази вечер пастор Игнас, който споделяше стая с мен ме попита:
"Може ли все още хората да казват, че Хаити е вуду-страна?”
„Какво става и продължава да се случва в Хаити след земетресението?
Бог е в Хаити, защото народът на Хаити знае как да се моли. Има огромен изблик на Божията сила тук в резултат на молитвата. Аз от двадесет години се моля Евангелието да промени културата на Хаити. И аз виждам, че Бог прави това дело.
Нация, която е била под господството на Сатана, се обръща към Бог с обща ангажираност.
Нека се молим за възраждане. "
Джери Мил
петък, 26 февруари 2010 г.
Християни или езичници?
Мартениците
Правенето на мартеници е само един от ритуалите, свързани с чисто езическия празник 1 март. По принцип с названието „мартеници” се е обозначавал специфичен обреден атрибут с основно предназначение на амулет. В този смисъл мартеницата представлява вид бяла магия за плодородие, женитба, здраве, която налагало определени изисквания при приготвянето й. Чрез мартеницата се гадае за плодородие на годината и добитъка, жътвата и плодните дръвчета. След като се поносят, най-често мартениците се поставяли под камък и така се гадаело за плодовитостта на биволите и овцете в зависимост от това, дали под камъка има буболечки или мравки. Митичният образ на Баба Марта е възрастна жена, облечена в кожух, със стари дрехи и с кафява забрадка. Тя пристига при хората от гората, където са обитавали демонични сили и митични същества.
Великденска обредност
Практиката да се приготвят яйца за Великден е възникнала още от древността. С приемането на християнството у нас през 865 година се запазва традицията, както и езическият характер на обредите и обичаите, свързани с гадаенето. На някои места в северозападна България съществува практиката да се търкалят прясно боядисани червени великденски яйца по нивите, поляните пред или вътре в къщите. Това по същество е магически акт за пренасяне на оплодителната същност на яйцето върху земята. На други места първите боядисани червени яйца били вмесвани във великденски хлябове, като изискванията били те да са снесени от черна кокошка на Велики четвъртък. Боядисани в червено, тези яйца са схващани като средство за обезвреждане на някои вредоносни сили, пораждани в случая от черната кокошка.
Боядисването на яйца е пряко свързано с култа към слънцето, като самото яйце е уподобяване със слънце. Практика в Пернишко е била да не се дават червени великденски яйца на овчарите, за да не им ослепеят овцете. Жълтъкът и обагрената в червено черупка са изпълнявали функцията на посредници между слънцето, човека и земята.
Езическата основа, на която се е оформила обредната практика да се рисуват яйца за Великден, се е вкоренила до такава степен здраво и устойчиво в традицията, че не е дала възможност за по-значително в количествено отношение преосмисляне и въвеждане на рисувани предмети на християнска основа.
Що е българска обредна традиция?
Това е един вид културно и духовно наследство, оставено ни от нашите предци. Нещо, което обуславя нашата самоидентичност. Така би се изразил един добре информиран българин със сериозен процент от коефициент на полезно действие. Но погледнато през призмата на библейската действителност, това изказване ще звучи по следния начин: Обредните традиции са един вид духовен и социален хомот от закони, изхождащи дълбоко от греховната езическа същност на човека (преди познаването на Христос), останали като наследство и белег на нашето черно минало, което сме наследили от нашите предци. Това наистина обуславя нашата самоидентичност, но не и като българи-християни, а като българи-езичници.
Библейската истина
Ние наричаме своята нация православно-християнска, но продължаваме да следваме стъпките на езичеството, като или сме слепи за това, или казваме: „Какво пък толкова?”
Нека да погледнем следните стихове:
„Не всеки, който ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата”(Матея 7:21).
Какво да кажем за нашето така наречено културно наследство, оставено ни от нашите предци?
„Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде мой ученик”(Лука 14:26).
Нима ще ви уплашат тези думи? Та нали Бог е любов? Да, така е. Христос не ни кара да мразим хората, които обичаме, но ако обърнете внимание на стиха, всички вътре са роднини. Това говори за наследственост, за която ние сме обвързани. Греховна, зла, езическа наследственост от нрави, порядки и обичаи. Неща които са омразни на Бога и ни отделят от Него (Второзаконие 18:9-14). Ако не намразим това и не се отделим от него, Исус не може да ни научи, защото ценностната система на небето е съвсем различна.
„И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде мой ученик” (Лука 14:33).
Ние продължаваме да живеем стария начин на живот, като казваме: „Какво толкова, като сложим някоя мартеница или боядисаме някое яйце. То е за добро.
„Може ли някой да пъхне огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?”(Притчи 6:27).
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене и благовестието, ще го намери” (Марка 8:34,35).
Когато ние искаме да запазим стария си начин на живот и да си бъдем християни, душата ни остава вързана за греха и в крайна сметка ние ще загубим. Нима едни мартеници, боядисани яйца или която и да било друга езическа традиция ще ме спре да следвам Христос? Мисля, че това е най-малкото, от което можем да се откажем. Исус Христос няма нищо общо с езичеството и бесовете.
„Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша, не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската. Или искате да подбудим Господа към ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?”(І Коринтяни 10:20-22).
Не съм го писал аз. Просто ми хареса.
nejnost_rs
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
СИЛА В КРЪВТА
„Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него“ /Йоан 6:56/.
В Своята проповед за хляба на живота, записана в евангелието от Йоан 6 гл., Исус ни показва нашата пълна зависимост от Него, използвайки два символа: единият, прост, познат, а другият, стряскащ.
Първият символ е хлябът. „Аз съм хлябът на живота“, „Аз съм живият хляб, който слиза от небето“.
Хляб – основна, елементарна храна. Всички сме зависими от Исус за нашия духовен свят, както сме зависими от всекидневния хляб за физическия си живот.
Но вторият символ ни стряска. Той ни казва да ядем Неговата плът и да пием Неговата кръв. „Хлябът, който Аз ще дам е Моята плът, която давам за живота на света“ Хляб, плът, кръв – Исус е нашият живот, нашата сила.
Доктор Паул Бранд, един от пионерите във възстановителната хирургия за прокажени, ни разказва за епидемия от заушки, избухнала в Южна Индия, във Велоре, където семейството на Бранд живеело. Имали малка дъщеричка, Естела, която поради възрастта си била най-много предразположена към заболяването. Съществувал голям риск да изгубят детето си.
Педиатрите обяснили, че единствено серум от човек, който е бил повален от заушки, но е победил болестта, би запазил живота на малкото момиченце. Из цялата долина Велоре се пръснал слух, че семейството на доктор Бранд се нуждае от „кръв на победител“.
„Никаква полза нямаше от това да намерим някой, който е победил дребна шарка или пък се е възстановил от счупен крак… Такива хора, макар и напълно здрави, не можеха да ни окажат специалната помощ, от която се нуждаехме, за да победим заушките. Нуждаехме се от някой, който е преживял болестта заушки и я е победил“ – пише по-късно доктор Бранд в книгата си „По Негов образ“.
След дълго търсене Бранд най-сетне намерил такава личност, взели малко от неговата кръв и инжектирали дъщеричката му с възстановяващия серум. Въоръжена с „взетите на заем“ антитела, Естела се преборила успешно с болестта нашественик. Инжектираният серум дал на тялото й време да изработи свои антитела и тя победила заушките. Не чрез силата на собственото си тяло, но като резултат от битка, предварително спечелена от някой друг.
Исус, Който пострадал и победил, ни дава Неговия живот. И днес ние можем да поискаме от Неговия престол на благодат сила, за да победим.
Обгърнати от Божията любов
Ким беше страшно развълнувана! Всъщност може би „развълнувана“ е твърде слаба дума. Намираше се направо в еуфория! Просто бе полудяла от радост. Нейният съпруг Стив току-що беше спечелил държавната лотария на щат Охайо в размер на няколко милиона долара. И на всичкото отгоре бе спечелил лотарията втори път в размер на 100 хил. долара. О, тази двойка от Дейтън би могла да изживее всички мечти на живота си. Невероятни удоволствия вървяха по следите й.
Само че съществуваше един проблем – Ким имаше извънбрачна връзка и знаеше, че тази печалба ще създаде само още по-големи проблеми. Не искаше да се откаже от милионите, но със сигурност не искаше да сложи край и на извънбрачната връзка. Искаше парите на Стив, но нямаше интерес към него.
Спечелената печалба победи. С цялата си страст тя се зае да плете интриги, за да вземе парите и накрая стигна дотам, че състави план да убие съпруга си.
Докато разискваше плана си по телефона сос своя любовник, 21-годишният й син чу целия разговор. Младежът информира баща си, който незабавно се свърза с полицията и Ким беше арестувана.
Съвсем изненадващо Стив посещаваше редовно Ким в затвора. „Не можеш да захвърлиш просто така 22 години от живота си“ – обяснявал той. С всяко посещение връзката между тях укрепвала. Той се борел с всички сили да се намали присъдата. Отхвърлил всички обвинения, които поддържал срещу нея. В края на краищата я спечелил. Неговата любов съкрушила сърцето й. Неговата любяща инициатива докоснала сърцето й дълбоко. Ким видяла извънбрачната си връзка такава, каквато е – голяма имитация на реалните неща. Как е могла да се съпротивлява на този, който не искал да я остави да си отиде? Как е могла да бъде толкова невярна на един, който бил толкова верен към нея? Как да обърне гръб на този, който я обгръщал с любовта си? Не можела да направи това. И не искала. Когато той я измъкнал от затвора, тя се хвърлила вобятията му, хълцайки: „Моля те, никога, никога, никога не ме оставяй да си отида!“
Техните приятели ги обявили за луди. „Може да вземете любовта за лудост – казвал Стив – просто защото не можете да я обясните“.
„Господ ми се яви отдавна и рече“ Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост“ /Еремия 31:3/
„Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че като бяхме още грешници, Христос умря заради нас“ /Римл. 5:8/
„Любовта никога не отпада … И тъй, остават тези трите – вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта“ /1Коринт. 13:8, 13/
ПОТОКЪТ НА ДУХА
„…как Бог помаза Исус от Назарет със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него“ /Деяния 10: 38/
Подобно на Христос, когато човек приема предлаганата му от Бога сила, той притежава мощен капацитет за добри дела и благодеяния, които от своя страна като бумеранг се връщат към извършителя си във вид на безброй благословения и го поставят в благоприятно положение и светлина още в този живот.
В книгата си „Християнското превъзходство“ Джон Джонсън разказва за събитие, станало с водителя на голяма християнска църква. По план той трябвало да открие със слово голямо тържество една неделна утрин в Далас, Тексас. Но в деня на събитието не се явил.
Църквата била препълнена, хората били официално облечени, организаторите нервно крачели насам-натам и поглеждали нетърпеливо часовниците си. Времето минавало, но никой не се появявал.
Накрая пасторът пристигнал – късно, много късно! Без да каже и дума на обяснение или извинение, той се присъединил към стоящите на подиума и тържеството започнало с неговата реч.
Своеволие? Властничество? Небрежност? Арогантност? Що за водител бил той?
Няколко дни по-късно неговите критици научили останалата част от историята от жената, която телефонирала в църквата, за да благодари на „непознатия джентълмен“. Колата й блокирала насред път и тя напразно махала на всички, които профучавали край нея в неспирен поток. Никой не пожелал да спре. Никаква полицейска кола нямало наоколо. Отчаяла се. Изплашила се. Разплакала се.
Тогава забелязала да се приближава към нея една кола. Шофьорът видял бедата й и спрял, за да помогне. Облеченият в официален костюм господин се приближил, разпитал я за проблема и погледнал мотора. След като се убедил, че повредата се нуждае от специалист, потърсил транспорт за колата на жената до най-близкия сервиз.
И, разбира се, много, много закъснял за голямото тържество.
Ако си готов за духовни приключения, тогава можеш да поискаш Господ да те постави днес в потока на Духа – да отидеш да говориш или да мълчиш – както Той избере. Неизказано ще е блаженството и ползата от това за самия теб!
Знаете ли как трябва да се разбира символичният знак на червения кръст? Той е съставен от поле, оцветено в бяло, и кръст в червено. Полето е символ на широта, простор. Както полята са безгранични, така и делата на милост са насочени към всички хора, независимо от раса, класа или положение. Полето е бяло – то съдържа в себе си всички цветове на спектъра. Бялото е символът на чистите подбуди – човеколюбие, чисти мисли и чиста съвест. А кръстът е символ на страданието. Дела на любов са нужни преди всичко в моменти на криза, трудности, нанесени рани. Затова кръстът е обагрен в червено. Червеното е цветът на бликналата кръв от рана. И то е под формата на кръст, защото не може да има човеколюбие без разпънатата на Голгота Любов! Тя е движила и ще движи сърцето и ръцете на всички, които са се оставили на влиянието на Христовия Дух!
НАПРАВЕНОТО ДОБРО ВИНАГИ СЕ ВРЪЩА
След смъртта на баща си двама братя, които много се обичали, поделили наследството по равно. Единият бил ерген, а другият бил женен и имал голямо семейство. И двамата добре се потрудили над нивите си. Когато прибрали реколтата, започнали да ги спохождат следните мисли. Братът, който бил сам, си казал: „Изкарахме почти по равно. На мен житото ще ми стигне, защото съм сам и нямам големи нужди. Но брат ми има много деца. През дългите зимни дни сигурно ще бъдат в лишение, защото житото няма да му стигне. Ако му предложа да им помогна, той няма да се съгласи, защото ме обича и ще иска аз да имам достатъчно. Сещам се какво ще направя.“ През нощта грабнал един чувал жито и много тихо се промъкнал в дома на брат си. Внимателно поставил своя чувал между неговите чували и се върнал доволен у дома. Междувременно брат му си рекъл: „Изкарахме тази година почти по равно. Не е чак толкова много, но аз имам жена и деца, все можем да изкараме отнякъде още нещо. Освен това децата ми ще ме гледат на старини. А брат ми тепърва трябва да събира дом. Я да му помогна с малко жито! Сещам се какво да направя!“
През нощта той също взел един от своите чували, много внимателно се промъкнал в дома на брат си и го оставил между другите чували. Това се повторило няколко нощи, но и двамата били много учудени, защо запасите им от зърно не намалявали.
В една тъмна нощ обаче двамата братя се сблъскали по средата на пътя мужду двете къщи. Разбрали какво са правили толкова време, пуснали чувалите, разсмели се и се прегърнали.
„Да ви не дотегва да вършите добро“ /2Солунци 3:13/, защото „С КАКВАТО МЯРКА МЕРИТЕ, С ТАКАВА ЩЕ ВИ СЕ ОТМЕРИ И ЩЕ ВИ СЕ ПРИБАВИ“ /Марк 4:24/ . „Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие“ /Псалм 133/
КАКЪВ СЪДИЯ!
Страхуваш ли се от деня на съда? Нека ти кажа нещо много сериозно: никога не допускай в представата си, че един обичащ Исус пледира пред един неблагоприятно разположен Бог! Толкова много стихове от Библията потвърждават това … „… Господ … заради вас тъпри дълго време, понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ /2Петрово 3:9/
В дните на древния Израил съдиите не били безпристрастни арбитри, каквито са днес. Не, съдията бил на страната на обвиняемия, като търсел начин да го защити и в крайна сметка да го пусне. Само когато бил побеждаван от най-категоричното доказателство, само тогава неохотно изоставял затворника и произнасял присъдата.
Такава е представата за Бога, която се надявам да съхраните в сърцето си днес. Чуйте историята, която един пастор разказва:
„Мой приятел трябваше да заведе 14-годишната си дъщеря в съдебната инстанция по транспортни нарушения, защото минала с колелото си на червено. Влезли в залата, тя била препълнена с млади хора, всички с нервно изражение на лицата, придружени от родителите си. В определения чес съдията влязъл. /По-късно моят приятел сподели: цЯЛАТА МИ ПРЕДСТАВА ЗА бОГА СЕ ПРОМЕНИ ОТ ТОЗИ МОМЕНТ.“/
Първият повикан на подиума младеж, едва 16-годишен, бил хванат да кара със 75 мили в час в зона, където било разрешено да се кара само с 55. Съдията се обърнал много любезно към момчето:
- Знаете ли с каква сила можете да се удерите, когато карате със 75?
- Не – отговорило то.
- А пък аз знам! Виждал съм това. Млади тела, разкъсани на парчета при катастрофа… Синко, разбери, не искам това да се случи на теб!
Дошло време за присъдата. Съдията погледнал от своя съдийски престол надолу към момчето и обявил:
- Бих желала да посещавате курсовете за движение по пътищата в продължение на два дни. Сега според закона трябва да ви дам възможност да избирате между курсовете и глобата, но аз искам да изберете курсовете, защото точно от това имате нужда.
Момчето помислило за миг и запитало:
- Каква е глобата?
Лека усмивка минала по лицето на съдията, когато отговорил:
- 5 милиона долара.
Всички в залата се засмели, а момчето преглътнало и казало, че сигурно би могло да посещава курса…
След тази случка приятелят ми каза: „В дело след дело този съдия направи всичко, което можеше, за да помогне на децата нарушители. Той беше на тяхна страна.“
Приятелю, можеш ли да видиш Бог в тази светлина?
ДВАТА ЗАКОНА
Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто, понеже желание за добро имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша… И тъй намирам тоя закон – че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон. Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме поробва под греховния закон, който е в частите ми.“ /Римл. 7: 14-24/.
Майката на Петя прави вълшебни сладки. Тази сутрин, след като закуси, Петя с удоволствие наблюдаваше как майка й поставя тестото, което дори във вид на тесто ухае хубаво, в малките формички. А след това в тепсията се появиха най-различни фигурки. И само след малко къщата се изпълни с такова сладко ухание, че устата на Петя се наслюнчиха. След малко майка й сложи сладките в старата порцеланова купа и я затвори плътно с капака й. Петя поиска веднага от сладките, но майка й каза:
- Тази сутрин закуси добре. Ако ядеш сега, ще си развалиш обяда. На обяд ще ти дам от тях колкото искаш. Петя кимна разбиращо, но когато остана сама, купата сякаш я привличаше като магнит. Помисли си: „Може би, ако взема само една, мама няма да забележи. “ леко отвори капака, но той се чукна в порцелана и се чу ясен звук.
- Петя, казах ти да не пипаш сладките – достигна гласът на майка й.
Петя чувстваше, че изкушението е твърде силно и затова излезе вън. Започна да си играе, опитваше различни неща, но изкусителните сладки бяха все пред очите й. След малко се намери отново в кухнята. Реши да се приближи съвсем тихо и този път да бъде много внимателна. Ще грабне няколко сладки и съвсем тихо ще се измъкне навън. Но в този момент усети зад гърба си стъпки.
- Петя, нали ти казах, че сладките ще се ядат на обед.
- Петя се обърна засрамено и през сълзи обясни:
- Мамо, толкова искам да те послушам, но какво да правя, краката ми сами ме водят към купата!
Да, този закон, „който живее в мене” е по-силен от нас. Но „благодарение на Бога има избавление…”
Бог общува с нас чрез нашия ум. Нашият ум е такова чудо. Той е цял космос! Съдържа билиони и билиони нервни клетки – колкото звездите на Млечния път. Когато задържим мисълта си, насочена към един предмет, мозъкът изпраща сигнали към съответните органи за действие. Когато си представим или гледаме лимон известно време, мозъкът веднага изпраща сигнал за слюнка. Целта на дявола е точно тази – да влияе на мозъка ни, да ни накара да задържим ума си на някоя лоша мисъл, защото е сигурен, че мозъкът непременно ще изпрати сигнал¸който подбужда мисли и действия в практичния живот.
Забелязали ли сте кога по телевизията предават най-въздействащите реклами? По време на интересен филм. Тогава умът е чувствителен, готов да възприема всяка мисъл. Сатана е хитър рекламен агент на греха. Рекламирал е своята кауза пред една трета от ангелите и е успял да ги спечели. И на нас той представя такива сюблимни реклами, за да ни оплете в своя закон на греха. Стажът му в това отношение е дълъг. Познава слабите ни места. Краката ни сякаш сами ни водят към греха. И Павел не можеше сам да се противопостави на греха. „… окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” /Римл. 7:24/
Как Исус правеше това? Чрез друг закон – „законът на животворящия Дух”, който се противопоставя на „закона на греха” и го побеждава: „Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” и да „ходим не по плът, но по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското, а тия, които са духовни –за духовното” /Римл. 8: 2-11/. Ето защо, от нас се изисква да решим да водим победоносен живот – да пожелаем да бъдем ръководени от закона на Святия Дух.
Умът ни постоянно е бомбардиран от изкушения. Нека насочваме мислите си „не към плътта”, но към духовните неща, „чрез Духа” да умъртвим „телесните действия”
„Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Синове Божии”
ФАЛШИВАТА НАДЕЖДА
Сред работниците на дългия 2590 метра моста, наречен „Уест гейт“, в Мелбърн, Австралия, моралът бил твърде нисък. Разпространил се и слух, че подобен мост във Великобритания се е срутил.
- Този мост не е безопасен – мърморели всички.
Джак Хиндшоо, инженерът, който ръководел строежа, събрал хората и им обяснил защо мостът във Великобритания се бил срутил.
- С този мост това няма да се случи – обещал им той. – Ако мислех, че не е безопасен, самият аз не бих работил тук.
Не след дълго в ранното утро на 15 октомври 1970 година Джак Хиндшоо получил бърза вест: „Появи се проблем. Спешно елате на моста!“
Хиндшоо пристигнал само след минути, за да открие, че мостът се е деформирал в една от секциите си. Хората правели всичко възможно, за да открият начин да се справят с положението.
Внезапно се чуло силно скърцане от изкривяване на метал и цялата секция на моста рухнала в реката. 35 от 68-те работници загинали. Сред тях бил и инженер Джак Хиндшоо.
Господин Хиндшоо вярвал в своя проект. Вярвал в компанията си. Бил сигурен, че сводът на моста ще остане здрав. Но неговата вяра била погрешно основана и той паднал заедно с моста, намирайки смъртта си.
Възможно е и ние да извършим същото в духовната област. Някои хора изграждат доверието си на пари, други – на способностите си. Твърде много закрепват вярата си върху определена личност. Те я почитат така много, че ако тя падне, падат и те заедно с нея. Други основават доверието си на някоя църква. Смятат, че докато имената им са в списъците на църквата, са в безопасност. Мислят, че понеже църквата е била считана за нещо безопасно в продължение на векове, няма да ги подведе. Само че някой ден може да бъдат изненадани.
Не е мъдро човек да крепи вярата си на личност или на система от вярвания. Библията казва, че ако правим това, ще бъдем горчиво разочаровани. Има само една-единствена сигурна подкрепа, на която можем да разчитаме, и това е Господ Исус Христос.
„На Бога уповавам, няма да се боя” /Псалм 56:11/.
Господ Исус Христос е същият вчера, днес и навеки. Имаме пълно основание да разчитаме на Него!
Абонамент за:
Публикации (Atom)