Един невероятен ден от историята на Хаити

Един невероятен ден от историята на Хаити

От Джери Мил

Джери Мил е радио инженер, който работи като мисионер в Хаити

с екип на Световната мисия екип от години. Той е работил в християнска радиостанция, в радио "Люмиер” (Радио Светлина). Той се е върнал в Хаити

да помогне за преодоляване на последиците от земетресението и това са неговите наблюдения.

"Преди три дни президентът на Хаити обяви спиране на работа за три дена за пост и молитва. Това е абсолютно историческо събитие. Ако някога сте били в

Хаити като посетител или мисионер, може ли някога да си представите това изявление? Можете ли да си представите такова изявление от президента на САЩ. Тази сутрин видях един млада хаитяно-американска жена, лидер на работа в екип, да плаче, защото американците не могат да разберат важността на този невероятен ден и искат да отидат на работа както обикновено. Не забравяйте, че само преди около 6 години бивш президент на Хаити призова нацията да се обедини, като се покори на Сатана.

Това не е "Минута мълчание за починалия" или нещо подобно, нещо незначително.

Това е истинско посвещение на народа на Хаити. Докато стоях цяла вечер, аз можех да слушам богослуженията от близката църква. Богослуженията продължиха през целия ден.

Нека ви кажа това, което видях и почувствах днес.

Пениел и аз планирахме пътуване до долината на Арбонит днес.

Правилно ли или не, единствената възможност да се стигне до там е с рейса. Излязохме от къщи към 7:30 ч., улиците бяха препълнени с добре облечени хора, които отиваха към различни църкви. Звуци от християнска музика изпълваше пространството. Моето наблюдение беше, че няма трафик на коли по улиците на Порт-о-Пренс. Те винаги са претоварени и кола до кола. Тази сутрин имаше само няколко превозни средства по пътищата, няколко малки автобуси, няколко автобуса на ООН и военни превозни средства, както и няколко частни автомобили. Обикновено улиците са задръстени от много пешеходци. Днес имаше само няколко добре облечени хора за църква.

Следващото наблюдение беше, че всичко е затворено Ние не можахме да намерим нито една отворена бензиностнация

Не вървяха междуградските автобуси. Като има предвид, тротоарите са обикновено преизпълнен с милиони на улица Вендерс, ние само видяхме няколко пешеходци

тук и там. Огромният външен пазар близо до кея, където хиляди работят всеки ден беше празен.

Къде са всички хора? Те бяха в църкви и на импровизирани служби в уеб сайтове.

В лагерите за бездомни също имаше служби

Навсякъде хората се събираха, за да се покланят и да се молят.

Не, аз не виждах никоя шаманска, ислямска или будистка служба.

Тази сцена се повтаряше през целия ден в града.

Тази вечер пастор Игнас, който споделяше стая с мен ме попита:

"Може ли все още хората да казват, че Хаити е вуду-страна?”

„Какво става и продължава да се случва в Хаити след земетресението?

Бог е в Хаити, защото народът на Хаити знае как да се моли. Има огромен изблик на Божията сила тук в резултат на молитвата. Аз от двадесет години се моля Евангелието да промени културата на Хаити. И аз виждам, че Бог прави това дело.

Нация, която е била под господството на Сатана, се обръща към Бог с обща ангажираност.

Нека се молим за възраждане. "

Джери Мил