За да не бъде тази нощ напразна...

Автор Митрополит Антоний Сурожски

Искам накратко да ви поздравя с настъпилия празник. В тези дни слушате много за Божията слава, за онази нощ, во веки благословена и единствена, за ангелските песни, за това как пастирите се отзовали с просто и цяло сърце и с ум, потопен в сърцата, на ангелския поздрав, как възприели думите: „Слава във висините Богу, на земята мир, в хората благоволение...” Чухте също и как хора, умъдрени от дълбоко знание, изследвайки природата и знаците на времената, отишли при живия и въплътил се Бог, принесли Му дарове, поклонили Му се като на свой Господ. Но не бива да забравяме, че през онази лъчезарна тържествена нощ, която така дълбоко ни умилява, се е случило нещо наистина страшно...

The Magic of Life... Магията на живота

Невероятно 14 минутно изживяване! Препоръчвам го на абсолютно всеки независимо от пола или възрастта! НЕВЕРОЯТНО!!!

14 ПРИЧИНИ ДА НЕ ИЗЛЕЗЕШ ДА УБИВАШ ГИГАНТИ

1. Когато излезеш да убиваш гиганти, братята ти ще те обвинят в гордост и лукавщина (1Царе 17:28). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

2. Когато излезеш да убиваш гиганти, царят (хората във властта) ще се опитат да ти наложат своите оръжия (методи) (1Царе 17:38). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

3. Врагът е заел позиции 40 дни преди теб (1Царе 17:16). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

4. Врагът има гигант, а той има 4 братя (2Царе 21:18-22). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

5. Когато излезеш да убиваш гиганти, твоята войска (църква) ще бъде изплашена и демотивирана (1Царе 17:11). Излизай да убиваш гиганти въпреки това...

Как да разбираме Божията воля за нашият живот?

Има ли необходими условия, на които трябва да отговаряме, за да говорим за приемане/разбиране/ на Божията воля? И ако има кои са те?
1.Предпоставки за разбиране на Божията воля:
1.1.Да сме примирени с Бога- тук се включва покаянието, новорождението и започналият процес на освещаване на християнина. Ако ние не сме приели жертвата на Исус Христос на кръста, можем ли да говорим, че имаме нещо общо с Бога; имаме ли някакви взаимоотношения с Него или не? Ако това е така това означава, че ние сме още отчуждени от Бога. Приближаването ни към него става чрез една важна крачка от наша страна и това е ПОКАЯНИЕТО. Първото и задължително условие е да сме признали нашите грехове, да сме ги занесли при Бога, да се разкайваме истински заради тях и да сме помолили Бог за прошка. След като Бог ни е простил и освободил от чувството ни за вина, ние осъзнаваме че сами не можем да се справим в този живот, желаем Бог да управлява нашия живот, той да стане Господар на всяка една област от него.
1.2.Доверие в Бога - Ние се доверяваме на Бога за всяка една област от нашия живот: Пс 37:5: „Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.”. Следователно друга съществена предпоставка е доверието в Бога .
1.3.Усърдно и сериозно търсене - Осия 6:3 - „Нека познаваме, нека се стремим към познаването на ГОСПОДА...

"Един автор беше казал, че истинската вяра включва действие и подчинение. Пасхално-пасивен значи да стигнем само до състоянието "аз съм защитен и спасен" и това е. Не можем да стоим само по къщите си и да си кротуваме самодоволно, че на праговете ни има изкупителна кръв. Бог иска да излезем и да Му се доверяваме действено, и най-често движейки се в неизвестното."
Таня Владева

Можеш да се промениш за да направиш живота си такъв какъвто искаш

Обновяването на ума е пътуване, в което много хора участват от дълги години. От един човек, който правеше само зулуми и какви ли не други глупости видях съпруг, баща и пастор, който се наслаждава на Божието благословение всеки ден, във всяка една област. Истините, които ще научим в следващите страници, не са нито негови идеи или мисли, нито някакъв друг вид помощно послание. Това са принципи от Божието слово.

Много отдавна научих че ако имаш карта на погрешния град, без значение колко добро е отношението ти, колко положителна е твоята изповед или колко е въодушевен духът ти, пак ще си останеш изгубен, без да достигнеш желаната цел...

Заобикаляне или изправяне пред проблемите

Има няколко типа хора. Едни от тях заобикалят проблемите, а други се изправят пред тях. В живота първите се правят, че не забелязват проблемите, докато те не изчезнат или не станат още по - сериозни и решението им не може да се отлага: онзи шум в двигателя на колата, малките преразходи по кредитната карта всеки месец, дребните конфликти във вашата връзка с партньора ви. „Преуспяващите хора не си правят труда да се занимават с подобни неща, неприятностите са за другите” – казват си те и се опитват на всяка цена да избягат досадните задължения. Разбира се, всички знаем, че когато си затваряме очите за проблемите и те се трупат ден след ден, животът става все по труден. Те не изчезват от само себе си, а трябва да бъдат решавани.

Най – вече може да ни тревожи фактът, че, водени от криворазбрана любов, днес твърде много родители се опитват да спасят синовете и дъщерите си от проблемите. Ако това се превърне в навик, децата също започват да вярват в тази лъжа и тя скоро се превръща в дълбоко вкоренена „истина”.

Когато вярваме, че проблемите ни ще изчезнат, ако не им обръщаме внимание, сами предизвикваме емоционалните си кризи. В една от книгите си Морган Скот Пек отбелязва:

„Страхът от болката е научил почти всички ни в по – малка или по – голяма степен да се опитваме да избягаме от трудностите. Ние ги отлагаме с надеждата, че те ще си отидат. Не им обръщаме внимание, забравяме ги, правим се, че не съществуват... Опитваме да се измъкнем от тях, вместо да ги преживеем. Тенденцията да се избяга от проблемите, както и емоционалното страдание, с което те са заредени, е основата на всички душевни болести.”

Онзи, които най – често бягат от трудностите и болката, в крайна сметка се сблъскват с повече трудности и болка. Хората, които ги приемат и се справят с тях, си спестяват много ненужни страдания. Такава е простата истина. Всички знаем тези неща, но темата е за да ни подсети за тях. За жалост много млади хора бягат по - различни начини, но един от тях е  това със пушенето на марихуана, взимането на стимуланти, алкохол и други, които просто спират процеса на преминаване от проблем в неговото разрешаване. Това е един страшен цикъл, от който само с голяма воля може да се излезе. Жалко е колко много такива хора има особено сега, когато се говори за финансовата криза, която е и факт.

http://priatelite.com/publications/32-luji/86-2009-03-03-18-06-18.html

Християнинът

For there is no death. No. Not for the Christian!
There is only an honourable discharge from the battles of life,
A promotion to Heavenly officership,
That glorious moment to step forward
And hear the Great Commander-in-Chief say,
"Well done, good and faithful soldier!
Come, enter into your Eternal reward"!
There is no death. Not for the Christian.
Only the soul's blessed release from dark prison.
Only a passage out of that prison into a palace.
Only a golden key that unlocks the treasures of Eternity.
No, my friend, you are not dead.
You will be alive when the mountains are gone.
--Alive when the rivers cease their running toward the sea!
You have gone higher, that is all.
Out of this old mud shack, into a house that is immortal,
A body that no enemy can attack!
"Dust thou art, to dust thou shalt return"
Was not spoken of the spirit.
You don't really die, you just keep on living,
And go straight into the presence of the Lord!
I weep, dear friend, because I miss you.
If I were unselfish I would be rejoicing with you,
Thanking God that you are with Him!
Thanking God that your troubles are over!
No more crying, no more pain, no more sorrow,
Nothing but eternal happiness in Heaven forever!
Yes, we are so selfish about death,
We count our grief far more than your joy!
We go to the grave of a friend, saying, "A man is dead".
But angels throng about him saying, "A man is born!"
So for now, farewell, my friend!
We shall meet again!

Защото няма смърт. Не! Не и за християнинът!
Има само едно почетно уволнение от битките на живота,
насърчаване от Небесният Господар....

Кой Исус следваш?

Моят Исус


Кой Исус следваш?
На кой Исус служиш?
Щом в „Ефесяни” се казва да подражаваме на Исус,
защо приличаш на хората в света?

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадци и лъжци.
Обичаше бедните и заговаряше надменните.
И така, на кого искаш да приличаш?

Благословени са бедните по дух
или се молим да бъдем богати на тази земя?
Благословени тези, които гладуват и жадуват за правдата
или ожидаме за друго удоволствие в този свят на подвижни пясъци?

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадци и блудници, и лъжци.
Обичаше бедните и заговаряше бирниците.
И така, на кого искаш да приличаш?

Кое е това, което следваш -
тази картина на Американската мечта?
Ако Исус беше тук, щеше ли да вървиш на отсрещната страна
или щеше да паднеш и да се поклониш в Неговите святи нозе?

С красиви сини очи, чуплива кестенява коса и чист характер
ли Го виждаш като умира за твоите грехове.
Словото казва, че беше пребит и се страхуваше -
или си пропуснал тази част?
Понякога се съмнявам, че Го разпознаваме.

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадците и най-малките.
Обичаше бедните и обичащите удобство.
И така, на кого искаш да приличаш?

Защото моят Исус не би бил приет в моята църква –
Кръв и праха от нозете Му биха изцапали килима.
Но Той търси наранените и презира гордостта.
Зная Той ще предпочете безлюдна улица, пред тази безмилостна тълпа
и зная, че може да ме чуе когато извикам към Него.

Искам да съм като моят Исус! /4


Не като някой символ на американската мечта, но като моят Исус.
Разбираш, че съм уморен да живея за успех и просперитет.
Искам да бъда като моят Исус, но не съм сигурен, че зная какво означава това –
Защото ти каза да живея като Теб, да обичам като Теб, но накрая умря за мен.

Мога ли да бъда като ,Теб, Исус?
Аз искам да съм като, Теб, Исус!
Аз искам да съм като моят Исус!

Цената на следването на Христос и съвременните мъченици.

Някои християни плащат голяма цена, за да следват Христос. Въпреки всичките страдания те устояват. Нека да си зададем въпроса - Ние дали ще можем да платим подобна цена и дали ще устоим при такива гонения? Клипът съдържа кадри от истинско гонение срещу християни. Нека да не се заблуждаваме, че ние със сигурност няма да преминем такова гонение. Бог да дава сили да устоят всички християни, които преминават през гонения. Както и на нас да осъзнаем реално какво значи да следваме Христос. И ако допусне Бог да преминем през такова гонение, да ни даде сили да устоим докрай. Амин

Исус Христос

Смиреният дърводелец от Назарет, е могъщият архитект на вселената!
Хлябът на Живота започва Своето служение с гладуване;
Той, Който е Водата на живота, завършва Своето служение жаден;
гладува като човек, но нахранва гладните като Бог.
Той се моли, но чува молитви.
Плаче и изсушава сълзи ни.
Продаден, но изкупва грешните.
Воден като агне на клане, но е добрият овчар.
Дава живота Си и чрез смърт унищожава смъртта.

Какво представлява Църквата?

Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат.

Мат. 5:42-48. «Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят». Никой не е без любов на тоя свят: обичат родителите и близките, обичат благодетелите и покровителите. Но чувството на любов към родителите, роднините, покровителите и благодетелите е естествено и само се заражда в сърцето; затова и Господ не дава висока цена на тази любов. А истинската християнска любов се изпитва в отношението към неприятеля. Не само някаква лека и случайна неприятност не трябва да погасява нашата любов към другите, но дори и напаст и гонение, бедствия и лишения, нарочно причинявани ни от враговете. Ние сме длъжни не само да благославяме тези люде, но още и да им правим добро и да се молим за тях. Вгледай се има ли в теб такова разположение към враговете ти и по това съди има ли в теб християнска любов, без която няма спасение?

Теофан Затворник

А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина

Иоан. 16:2-13. «А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина». Защо в науката за логиката не се упоменава този източник на познание? Не е удивително, че в езическите логики този пункт липсва, ала защо го няма в християнските? Нима когато започне да размишлява, християнинът трябва да престане да бъде християнин, като забрави всички дадени му обещания, верни и несъмнени? Мнозина разсъждават за това как да виждаме и слушаме; за това как от видяното и чутото да правим обобщения и изводи също достатъчно учат. Когато обаче работата стигне дотам да се разгадае значението на всичко — тук питомецът на логиката бива оставян на произвола на собствената си досетливост. Защо да не му бъде внушено: ти имаш словото на Духа на истината — следвай него; именно словата на Духа разкриват значението на всичко съществуващо и ставащо по непререкаем начин, понеже излизат от Бога, в Когото е и източникът на самото съществуване. Не е ли тъкмо в забравянето да се внуши това и причината да се размножи мисленето чрез догадки дотам, че всички книги (за Божия свят) днес да са препълнени само с догадки? И хубаво, ако те само бяха със стойност; а то веднага става ясно, че са плод на детинско въображение.

Теофан Затворник

Без Господа не може да направим нищо

Иоан. 14:27-15:7). Господ Иисус Христос е лозата, лозовото дърво, а християните са клоните и филизите. Ние се присаждаме към Него чрез вярата, а плод принасяме чрез живота според тази вяра. Небесният Отец е лозарят, който се грижи за това дърво. Клоните, които не принасят плод, сиреч тези, които вярват, ала не живеят според [началата на] вярата, тях Той ги отсича. А тези, които принасят плод, тях Той очиства, тоест тези, които не само вярват, но и усърдно се стремят и да живеят според вярата, на тях Бог всячески помага да се обогатяват с добри дела, които са плодове на вярата. Ето по този закон на Божието действие в нас нека всеки да устройва живота си, като помни, че без Господа не може да направим нищо. Към Него прибягвай при всяка нужда. Неговото пресвето и пресладко име произнасяй непрестанно в ума, сърцето и с езика си.

Теофан Затворник

Покаяние от мъртви дела

Думата покаяние има гр.произход и буквално означава промяна на мисленето. Покаянието е процес на отрезвяване, на проглеждане на собственото ни греховно естество на фона на Божията слава. Това е процес съдържащ в себе си; смирение, осъзнаване кой си без Бога; скръб от всичко, което си извършил в разрив с Бога и желание да се промениш. Нещо, което имаш и силите и желанието да сториш и на дела. Искам да споделя как Бог ме освободи от цигарите. Бях вярваща от няколко години, но сутрин си изпивах кафето с по десет цигари. Знаех с ума си до някаква степен, че това е грях, но като че ли това само минаваше покрай ушите ми и не стигаше по-надълбоко. Опитвах се да ги спра два пъти, но издържах по 2 седмици и всичко почваше наново. Докато една сутрин докато поглъщах поредната доза кафе и цигари ми се догади. Отидох до банята и след това си казах ; Много гадно ми горчи. В същият момент чух гласа Му в сърцето си: Така ми горчи и на Мен, когато вие съгрешавате.Сълзи потекоха от очите ми, този глас не беше осъждащ, той не беше изискващ, беше мек и нажален. Нещо се случи с мен, казах си повече няма да правя това, защото натъжавам моя Бог. Разбрах защо първите пъти не се е получавало нищо, когато съм искала да спра цигарите. Правила съм го, защото са ми го казвали братя и сестри, но аз самата не съм осъзнавала какво върша, преди да ми го каже Бог.

Да правим неща за пред човеци са си мъртви дела.

Но когато Бог те поведе и ти говори в сърцето, покаянието е истинско и ти обръщаш себе си в посоката, където Бог те чака. В Лука 15;17, 18, 19, а когато дойде на себе си рече; колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад. Ще стана да отида при баща си и ще му река; Тате съгреших пред тебе, не съм достоен да се наричам твой син, направи ме, като наемниците. В 17ст.словото казва „а когато дойде на себе си.”, преди това е явно, че душата му е под влияние на плътски страсти. Причината за това е и гордоста от факта, че е наследник и има дял. По късно словото ни казва как от гордост малкият син преминава към смирение. ”Не съм вече достоен да се наричам твой син, направи ме, като един от наемниците си. Синът разбира и безсмислието на това, което е сторил. Тук покаянието е съпроводено с действие. Защото се казва; ще стана да ида при баща си и го прави. В случая мъртвото дело, което е сторил синът и, че е взел нещо не на времето си. Мъртвите дела изморяват душите ни, защото тогава Бог не е с нас. Когато осъзнаем това, спираме да го правим. Много пъти нашите мъртви дела си имат доста живи последствия и това не е наказание само по себе си от Господа. Гневът Му, обаче има за цел да осигури духовен микроклимат, чрез който да се изгради смирение, което способства и за покаяние. Смирението подготвя нашите сърца за покаяние.

2 Лет. 13, 14, 15 казва: Ако заключа небето да не вали дъжд или, ако заповядам на скакалците да изпоядат земята или, ако изпратя мор между народа Си и, ако народът Ми, който се нарича с Моето име смири себе си та се помоли и потърси лицето Ми и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.

Тук ясно се вижда, как Бог се гневи, но гневът Му има за цел да ни доведе до смирение и да се върнем от нечистивите си пътища.

Смирението е процес при, който решаваме да изкараме от себе си; бунт, себеправедност, гняв, упорство и непростителност. На всеки от нас в живота е имало мъртви дела и най вероятно все още има. Но това не трябва да ни обезсърчава, защото процесът на освещение не е еднократен и покаянието не идва само веднъж в живота ни. И днес както и преди има желание за показност в църквите. Дълги молитви и стоене в близост до водачи и лидери, като последното не е подбудено от любов и покорство. Словото нарича такива хора фарисеи. Лука 11;43 казва че: горко на вас фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите. Понякога молитвите и поученията са пълни с толкова много назидания, че ти се иска да не си вярващ. Ако това, което правим, го правим ние, а не Св.Дух чрез нас с присъщите Му нежност и любов, ние сме като гробове, които не личат и тези, които ни се доверяват падат в тях.

Безплодна е такава работа, макар и да изглежда духовна. Всичко онова, което правим за другите, ако в основата му лежи грижата и любовта, искрена и не лицемерна не изморява тези за които се грижим. Друг пример за мъртво дело е да угодничиш на човеци.

Това е старото ни естество, да лакействаме пред някого, защото може би забравяме, че йерархията в Божието царство е друга. В Марк 9;35 се казва: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички слуга. Това е което трябва да изпитваме един към друг в църквата. Истината е, че когато излезем от света има все още периоди от време, когато нещата от света трябва да излязат от нас. Да служим на хората не означава, че трябва да им угаждаме. Това е много финно нещо и трябва да се различава. Дали е манипулация или е нужда на човека. ”Ако Ме обичаш Петре паси стадото Ми”. Няма друг начин да докажем на Бог, че Го обичаме, освен като служим на ближния си. Да служиш на душата не означава, че трябва да толерираш греха. Но да оставиш някого в заблуда, също е мъртво дело. Да угаждаш на хора не означава, че ги обичаш. Да обичаш, означава да се грижиш за хората по Божиите наредби; ако имат нужда от увещание, насърчение, привдигане, но ако имат нужда и от изобличение. Да не отстояваш принципите си

Където и с когото и да си също е мъртво дело. Пример от словото е Петър и езичниците – Гал.2;12. Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато дойдоха отегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. Друг пример за мъртво дело е неправилното отношение на сърцето ни, защото користният мотив, с който правим нещо, даже „нещото” да е правилно, не ражда добър плод. Пример за погрешно отношение са Ананий и Санфира. Това, което произлезе от мъртвото им дело беше тяхната смърт. Те продадоха имотите си, но се опитаха да излъжат Бога като скриха това, което трябваше да дадат. Направиха нещо пред човеци, опитаха се да снабдят свои нужди без участието на Бог. Излъгаха Бог и театъра, който изиграха не им донесе овации, а смърт, защото Бог не гледа на лице, а на сърце.

Ако трябва да обобщя казаното до тук, що е мъртво дело, ще се спра на следните;

1. неща, които правим без разбиране за Бог, без знание.

2. онези неща”ремаркетата”, които все още не сме откачили от себе си, излизайки от света.

3. лакейство.

4. страх от осъждение и от отхвърляне.

5. желание за самоизява.

6. желание да сме толелирани от хора, бъркайки го с благоволението на Господа.

Неща,нямащи нищо общо с животворящия Св.Дух Гал 6;8 „Защото, който сее за плътта си от плътта ще пожъне тлеене, а който сее за Духа си от Духа ще пожъне вечен живот. Нека живеем така, както е угодно на Бога и да сме слуги на правдата.

Рим. 6;20-22 Защото, когато бяхме слуги на греха, не бяхме обуздавани от правдата, какъв плод имахме тагава от онези неща. Неща за, които сега се срамуваме, зощото краят им е смърт. Благодарение на Бога, когато сме оправдани чрез кръвта Му сме избавени от смърт, страх, срам. Но определено, докато сме живи и носим душите си в телесна скиния има за какво да се покайваме. Затова нека не носим светските стандарти в църквата, а да занесем Божиите стандарти в света и това да е дело съответстващо на нашето покаяние от мъртви дела.

Автор: Ирина Тодорова

«Кой днес вярва искрено на словото Ти, Господи?»

Деян. 18:22-28; Иоан. 12:36-47 «Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас?» (Ис. 53:1) — тъй се жалва и изумява светият пророк Исая. И в наше време подобава да викнем: «Кой днес вярва искрено на словото Ти, Господи?» Почти всички са се разклатили. Езикът на твърде много люде е все още ням за вярата; но рядко има такива сърца, които не са се отклонили на другаде. Коя е причината? Започна да се чувствува интерес към неверието; разви се потребност от неверието, за да се прикрият интересите на сърцето, несъгласни с вярата. Тук е коренът на злото. Не разумът е противник на вярата, а развратилото се сърце. Тук разумът е виновен единствено в това, че се покорява на сърцето и се захваща да мъдрува не по началата на истината, а по желанията на сърцето. При това силните доводи в полза на истината му се струват нищожни, а всяка дреболия против нея добива размерите на планина. И въобще, в областта на ума се внася смут, ослепяващ ума. Той не вижда, а и не може да види, колкото и да му обясняваш.

Теофан Затворник

Простотата на вярата

Деян. 16:16-34; Иоан. 9:1-38. Простотата на вярата спори с лукавото неверие. След като дошла при прогледналия слепец, вярата просветила духовните му очи и той ясно вижда истината. Погледнете колко логично е всичко у него. Питат го: какво ще речеш за Оногова, Който ти дарува зрение? А той отговорил: «пророк е», тоест Божий пратеник, облечен в чудотворна сила. Непререкаемо верен извод! Но книжната образованост не иска да види тази вярност и дири начин да се отклони от нейните последствия. Но тъй като това не й се удава, тя се обръща към безкнижната простота с внушението: «въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник». Простотата на вярата не може да свърже тези две понятия — греховност и чудотворство, и открито възразява срещу това: «дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам». Какво може да се каже против такова едно незнание? Но логиката на неверниците е упорита и при всичката явност не се срамува да твърди, че не знае откъде е Този, Който е отворил очите на слепородения. «Това е и чудното», казва им здравата логика на вярата, «че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо». Наглед след тези думи не оставало нищо друго, освен да се преклонят пред силата на такова заключение. Но книжната ученост не може да търпи здравата логика на вярата и я прокужда навън… Иди сега, та доказвай истината на вярата на ония, чийто ум се е разложил от упорството им в неверието. Невярващите от всички времена са люде от един дол дренки.

Теофан Затворник

Истинското съчетаване с Христос

Иоан. 4:5-42. Съгражданите на самарянката, след като Спасителят останал при тях два дни, й казвали: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос“. Това става с всички. Отначало те биват призовавани към Господа чрез външно слово или както сега е у нас, чрез раждането, а сетне, когато вкусят на дело какво е животът в Господа, те се държат о Него вече не поради външната си принадлежност към християнското общество, но поради вътрешното си съчетаване с Христа. Това и трябва да си поставят като закон всички, които се раждат в християнски общества 1: да не се ограничават единствено с външната си принадлежност към Господа, но да се погрижат да се съчетаят с Него вътрешно, за да носят отсетне винаги в себе си това свидетелство, че стоят в истината. Защо пък е нужно то? Нужно е, за да се въплъти в тебе истината Христова. А тази истина Христова е възстановяване на падналия човек [в първоначалното му състояние]. И тъй, съблечи ветхия човек, „който изтлява в прелъстителни похоти“, и се облечи „в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината“ (Еф. 4:22, 24), и сам в себе си ще знаеш, че Господ Иисус Христос наистина е Спасител не [изобщо и] само на света, но и твой собствен.

Теофан Затворник

Неръкотворният храм на сърцето

Деян.6:8-7; 7:47-60; Иоан. 4:46-54).

Дякон Стефан казва: «Всевишният не живее в ръкотворни храмове ... Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?» Единствено неръкотворният храм на сърцето може да побере Бога, както е рекъл Господ: «ако някой Ме люби,ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим» (Иоан. 14:23). Как става това, за нас е непостижимо; но то е така,понеже е очевидно, че тогава «Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля» (Фил. 2:13). Не разсъждавай и само отдай Господу сърцето си, а Той Сам ще устрои от него жилище за Себе Си, само че Му го отдай безостатък. Ако си запазиш неотдадени части, тогава не ще може да се съзида отнего цялостен дом, а едно ще е гнило, друго разбито, и ще излезе, ако изобщо излезе, жилище с дупки, или без покрив,или без врати. А кой може да живее в такова място? И Господ не ще бъде в него. Това само ще прилича на храм, а всъщност ще бъде някаква грамада.



Теофан Затворник