Защо е толкова трудно да чакаме…

Уенди Биъри, 19.04.2005

Едно от най-големите предизвикателства в живота е и най-трудното. Често възприемаме живота като незабавно удоволствие. Искаме това, което искаме, и го искаме веднага! Затова микровълновите фурни и дебитните карти са толкова популярни. Искаме нещо и го имаме.

Както обикновено, Божието царство се основава на принципи, различни от човешките. Пред нас, които се наричаме вярващи, стои голямото предизвикателство да живеем в свят, където не всичко, което искаме, ни е полезно, защото служим на Бога и Той избира да ни обучава, като използва учителя, наречен Чакане. Докато се наслаждаваме на удобството, характерно за живота ни на Земята, би било добре да си припомним, че духовният ни живот може да не е свързан с удобствата.

Да чакаме нещо, означава, че НЕ контролираме обстоятелствата

Аз обичам да ръководя, но когато трябва да чакам, отстъпвам ръководенето на някой друг. Дори когато възрастната жена на опашката в магазина брои стотинките си, докато аз неспокойно обмислям как по-бързо да мина, за да се отправя към следващата си среща, или пък когато стоя в ужасяващото движение на Околовръстното шосе и не мога да бъда в пълно самообладание. Открила съм, че в напрегнати моменти като тези е хубаво да си поема дълбоко въздух, да си повторя, че не е дошъл краят на света, и да разбера, че не трябва да контролираме обстоятелствата, за да имаме мир и радост.
Така се случват нещата, когато чакаме Бога. Осъзнаваме, че нищо не можем да контролираме в живота си, и от това не ни става приятно. Възможно е да откликнем с мир и приемане или да се свиваме в нетърпение и да се борим с факта, че трябва да чакаме.

Когато чакаме Бога, може да си мислим, че изглеждаме глупаво пред другите.

Ние като хора сме надарени да подреждаме и да манипулираме всякакъв вид неща. Понякога ни изглежда така, че Бог се движи бавно. Хората около нас се съмняват във вярата ни или пък се чудят, че има неправилни неща в нас. А ние не искаме да изглеждаме глупаво. Всички сме научили, че ключът към успеха е “да правиш нещо”. Чакането може да изглежда като губене на активност.
Сещам се за историята на Авраам, според която да не чакаш Бога, а да се опитваш сам да подреждаш живота си, е опасно. Авраам е богоугоден мъж, пълен с вяра. Приятел е на Бога. Напуска дома си и тръгва да пътува към неизвестна земя. Той допуска някои грешки по пътя, но продължава да върви и не застава срещу Божия план. Вероятно Авраам започва да губи търпение. Вижда, че напредва във възрастта, а жена му не става по-млада. Може би се е чудел какво другите хора мислят за него. Може би се е чудел дали чува правилно Бога!
Авраам решава да вземе нещата в свои ръце. До определен момент е покорен на Бога – пътува, чака. После решава да се справи сам с проблема – бил с една от прислужниците на жена си, като се надява, че тя ще му даде сина, който той толкова време е чака... Неговият план е успешен, но пагубен. Понеже не може да дочака Бога, той причинява конфликт в дома си, в целия лагер и в нацията. Сигурно, когато Бог подарява Исаак на Авраам и Сара, сърцето на Авраам е плакало, защото Исмаил е живото доказателство, че Авраам не дочаква Бога.
Какви скърби изпълват сърцето на Авраам, когато отпраща Агар и Исмаил! Какво страдание му причинява нетърпеливостта! Но благодатта на Бога продължава да се излива в живота на Авраам... Неговата благодат ще работи и в нашия живот, когато се движим напред и се покайваме. Мисля си обаче: какви благословения изпускаме, когато не дочакваме Бога!

Съпругът ми и аз искахме да дойдем в България веднага щом завършим колежа, но нашите наставници не ни позволиха. През това време израснахме духовно. Винаги когато мисионер идваше в нашата църква и говореше за това, че има нужда от повече работници на мисионерското поле, ние се разстройвахме. Бог ни беше призовал за това, но не разбирахме защо трябваше да чакаме.
Сега разпознаваме Божията мъдрост и добрина, с която Той ни предизвикваше да чакаме, докато дойдем в България. Нашето пристигане беше най-сладката дата, която чакахме. Все още не сме се покаяли, че се опитвахме да изпреварим Бога и да не чакаме Неговото време. Бог ни въведе в ново ниво на упование в Него.

Трябва да продължим да се учим да Го чакаме! Но ако сме благословени с покорство, тогава чакането ще е по-лесно.


Източник: Евангелски вестник

Сметка за бъдещето

Рон Корзин, 11.06.2008

Залавяй се за работа!

Изглежда, че в очите на Исус хората, които се безпокоят, са мързеливи. Той разказва история за господар, който дава дял от имота си на тримата си слуги (Матей 25:25). Третият слуга заравя своя дял, защото се притеснява и се страхува за него. Когато господарят му разбира какво е направил, го нарича не само „лукав”, но и „ленив” слуга.

Един от най-добрите начини да избягаме от тревогите си е като се заловим за работа. Безпокойството убива много хора. Работата сама по себе си не убива никого. В Лука 14:28 Исус казва: „Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?” Става ясно, че не е редно да се притесняваме за бъдещето си, но е добре да си правим сметка за него. Ако се подготвим за бъдещето, няма да затънем в грижи!

Научи се да бъдеш благодарен!

Ап. Павел казва във Филипяни 4:6–7: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.”

Спомнете си всички хубави неща в живота си. Избройте ги едно по едно. Във време на трудности размишлявайте за хубавите неща. Мислете за Божите благословения – за Неговото снабдяване и грижа. Когато имате здравословен проблем, замислете се за останалите хиляди части на тялото ви, които функционират нормално.

Предай грижите си на Господа, защото Той се грижи за теб!

Ап. Павел пише до преследваните християни: „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (I Петрово 5:7). Бог може да се справи с вашите грижи много по-добре, отколкото вие бихте се справили!

Едно от предградията на Финикс, щата Аризона, се казва Кеърфрий (от англ. – безгрижен). Там живее човек на име Грег Уорън, който, по думите на „Ел Ей Таймс”, се превръща в „нещо като гуру на хората, безпокоящи се за всичко”. Той създава услуга или по-скоро бизнес, наречен „Без грижи”. Описваш на лист хартия тревогите си. Изгаряш листчето. Изпращаш пепелта от него на Уорън. И срещу 5 долара той я пуска от самолета си над предградието Кеърфрий. За първите няколко месеца Уорън получава 5000 поръчки и печели 25 000 долара (които вероятно позакърпват финансовите му притеснения). Възможно е този символичен акт, при който се изгарят листчетата с описаните на тях тревоги и се разпръсват от самолет, да е временна утеха на хората, бръкнали се с 5 долара. Какво ли не са готови да направят някои хора?!

Друг човек пък взима хартиена торба, пише на нея „Бог” и я лепи високо над кухненската си врата. Всеки път, когато се притеснява за каквото и да е в работата си или семейството си, той написва тревогите си на лист хартия и го слага в торбата. Съставя си правило: ако се притеснява за нещо, което вече е възложил на Бог, трябва да се качи на стол и да изрови хартийката от торбата.

Ние можем да се доверим на Бога, че ще бъде винаги с нас, че ще се грижи за нас и ще снабди нуждите ни. Това не е ли достатъчно успокоително? Защо тогава да се притесняваме?

Човек най-много да се моли за тревогите си. Както някой е казал: „Ако не си струва да се молим за тревогите си, тогава не си струва и да се тревожим.”

Исус е винаги насреща – Той понесе греховете ни и скърбите ни. Помислете! Каква привилегия имаме само – да предаваме всичко на Бога чрез молитва.

Изходът от дадена ситуация е същият, независимо дали се безпокоиш, или не!

Към края на живота си Марк Твен казва: „Аз съм възрастен човек и съм се притеснявал за какво ли не в живота си. Повечето от тревогите ми обаче се оказаха напразни.” Не забравяйте, че изходът от дадена ситуация е същият, независимо дали се безпокоите, или не!

Исус ни казва, че не бива да се безпокоим за всекидневните си нужди, за продължителността на живота ни или за стандарта ни на живот. Ние имаме любящ Бог, Който познава желанията ни и винаги е с нас, за да посрещне нуждите ни!

Източник: Евангелски вестник

Живей с ентусиазъм!

Рон Корзин, 09.07.2008

• Непрекъснато умножавай талантите си.

Преди си мислех, че в притчата за талантите се говори за успеха и как най-добре да се възползваме от това, което ни е дадено. Е, предполагам, че в известен смисъл притчата може да се разгледа и по този начин. Тя се е превърнала в жив пример за това, до какво може да ни доведе страхът. По-добре не говори за това, какви велики дела вършиш, защото преди това стой по-сериозен въпрос – какво НЕ вършиш. Бог ти е възложил определена работа на Земята, но ти се спотайваш. Прекалено зает си и бягаш от това, което Бог вероятно изисква от теб. Всеки от нас има призив да направи нещо определено на света. И това не е, защото сме граждани на тази Земя, а защото сме Божие творение, Божи деца. Ние можем да променим света не толкова заради делата си, а по-скоро благодарение на това, което сме. Смятам, че ние сме призовани да използваме живота, който ни е даден, за да направим този свят по-добър: да изпълним света с повече любов, прошка, благодат, надежда.

• Организирай времето си.

Времето е на твоя страна. То може да се превърне и в твой неприятел, ако непрекъснато се оправдаваш, че не ти стига да направиш нещо с живота си за света. Малките неща, за които все не ти остава време, биха довели до добри резултати: да поговориш със съседа си, да обърнеш внимание на тийнейджъра в дома ти, да занесеш храна на някой болен приятел, да прочетеш приказка на детето си. Когато непрекъснато позволяваме „претоварената ни програма” да изстисква най-доброто от нас, ние не оставяме диря след себе си. Работата никога не свършва. Винаги ще има достатъчно неща за вършене. Винаги ще ни чакат дрехи за гладене, съдове за миене, телефонни разговори, командировки, но не се знае дали отново ще ти се отдаде възможност да прекараш съкровени моменти с децата си, или да помогнеш на нуждаещия се.

• Намери онова, за което гориш от цялото си сърце!

Бог те е призовал за нещо. Ти знаеш това и винаги си го знаел. Може да не ти е напълно ясно за какво и какво точно ще излезе накрая, но за теб то е нещо единствено по рода си и е причината да си на тази Земя. Да намериш това, за което гориш, е най-важната стъпка, която ще промени живота ти. Това е както маята в хляба – без нея тестото няма да се надигне и ще стане твърдо. Няма по-голямо удовлетворение от това, да разбереш каква е Божията цел за живота ти и да я следваш докрай. Когато вършим всичко с плам, може да се уморим, но няма да се изтощим. Нужна ни е почивка, но не и промяна. Много жени не смятат, че им е нужен плам в живота. Те просто работят. За тях Божията воля е най-голямото бреме, което могат да си представят. Оплакват се непрекъснато. Няма радост в живота им, няма новаторски дух, само мъчително очакване, че един ден в небето ще получат награда, защото са избрали трудния път, а животът им е бил по-застоял и от престояло кафе.

• Време е да спреш да чакаш животът ти да започне.

Намери смисъла ни живота си сега. Не пропускай да изживееш живота, който ти предстои. Отношението ти определя доколко ще се насладиш на работата си. Ако смяташ, че животът ни няма особен смисъл, ти създай смисъла. Ти си в Божия дневен ред. Той ти е дал смисъл и цел – потопи се в тях. Недей да пристъпваш плахо към живота, намирай наслада и в най-малките неща. Наслади се на вкуса на живота, оцени момента и поеми красотата. Отпразнувай значението и чудото на живота. Не чакай да удари „гръм от ясно небе”. Животът е на твое разположение, приветствай го. Търси необикновеното в обикновените неща. Наслаждавай се дори и на най-досадните задължения, дори и на задачите, които трябва да свършиш днес. Ако не можеш, то тогава допускаш работата, задачите или дори някой човек да вземат превес в живота ти. Ако душата ти е обзета от радост дори когато си на работа или вършиш нещо неприятно, то от живота ти ще лъха свежест и без да се усетиш ще промениш света. Промяната ще настъпи от самото ти присъствие и от свободата да се радваш на живота – нещо, което не се отнася за повечето хора. Връзката ни с Бога ни прави свободни.

• Научи се да приемаш похвали.

Защо се страхуваме толкова да приемаме похвали? Ние ги отклоняваме и правим всичко възможно да ги отклоним, вместо да ги приемем. Смятаме, че така постъпваме по-духовно. Когато обаче ни критикуват, запечатваме всичко дълбоко в душата си. Защо постъпваме така? Дали действително смятаме, че ставаме по-свети, като допускаме критичните думи в душата си, а в никакъв случай не допускаме някой да ни похвали? Трябва да се научим да приемаме добрите думи, които хората ни казват. Духовната анорексия отказва неща, които насищат душата ни, като добрите думи например. Не можеш да промениш собствения си свят, ако не позволяваш на хората да ти благодарят. Така никога няма да повярваш, че предизвикваш промяна с живота си. Благодари и приеми добрите думи. Не ги отхвърляй, сякаш нищо ценно не си направил. Приеми ги. Отдай хвала на Бога за това, че някой те е похвалил. Дай Му славата, която си получил от друг. После запази тези добри думи. Ако някой ти е написал картичка, постави я на специално място; или си запиши в дневника, когато си нарочен от някого. Следващия път, когато си обезсърчен, спомни си за тях и позволи на Бога да ти припомни, че Той те използва, за да променяш света.

Източник: Евангелски вестник

Не го приемай лично

Рон Корзин, 26.07.2008

Повечето от нас приемат критиката и неодобрението твърде лично. Когато някой изрече думите: „Ти си...” (сами попълнете празното място), често приемаме това, което чуваме за себе си, за истина.

Коментарите на другите за нас се основават на това, как те ни възприемат, и в повечето случаи нямат нищо общо с истината, кои сме и какви сме.

Ето какво можем да помним, когато чуем груби коментари за себе си:

1. Не става дума за теб. Когато хората те оскърбят или говорят лоши неща за теб, това е отражение на случващото се вътре в тях. Ти си просто мишената за момента. Грубата критика обикновено е резултат от няколко неща:

• Егоизъм. Понякога хората ще те критикуват, за да подхранят Егото си. Те те потискат, за да издигнат себе си.
  
• Раздразнителност. Раздразнителните хора обичат да правят обидни забележки, които не съответстват на ситуацията. Например, ако нетърпеливият човек очаква да изпълните задачата си за 5 секунди, а вие го направите за 10, ще чуете нещо от рода: „Ти малоумен ли си?” Със сигурност това изказване няма нищо общо с теб!
  
• Влияния от детството. Хората, които те критикуват, без да се съобразяват с това, което чувстваш, са били критикувани жестоко като деца. Те повтарят модела на поведение, който са видели.

Фактът е, че постоянно ще срещаме хора от тези категории по пътя си.

2. Учи се. В повечето случаи можеш да научиш някои неща от критиките и отхвърлянето. Колкото и груби да са нападките, понякога те съдържат истина.

Например, ако получиш негативни коментари относно начина, по който си вършиш работата, приеми ги като възможност да се докажеш. Разсъждавай над забележките обективно и ги приеми като възможност да научиш някои уроци. Предприеми нужните действия, за да докажеш, че можеш да се справяш по-добре на работното си място. Ако даваш всичко от себе си, тези ситуации биха могли да провокират желание да си намериш работа според твоите способности и таланти.

3. Смей се! След като преминеш през началния шок на критиката, позволи си да се посмееш добре! Смехът прогонва напрежението.

4. Не позволявай на никого да те спре от това, което преследваш! Животът ще те подложи на изпитания, за да те провери колко сериозно преследваш личните си цели. Рано или късно ще се сблъскаш с негативни отзиви. Когато това се случи, не позволявай на никого да разруши мечтите ти!

Ако правиш това, което искаш да правиш (без да нараняваш никого), тогава единственият въпрос, който е хубаво да си зададеш, е: „Давам ли най-доброто, което мога, в тази ситуация?” Не можеш да изискваш от себе си да правиш повече от това, на което си способен.

5. Давай това, което искаш да получаваш. Ако искаш другите да бъдат по-малко критични към теб, тогава трябва да си внимателен към чувствата им. Не говори неща, които не искаш да бъдат казани на теб. Понякога забравяме, че е нужно време хората около нас да се научат как да се държат.

Това са някои съвети, които ще ни помогнат да не приемаме критиките лично. Изглеждат лесни, но са трудни за прилагане. Но, когато се стараем, ще успеем!

Източник: Евангелски вестник

Как да снабдяваш нуждите си?

Рон Корзин, 30.10.2008

Господ ще снабди всички наши нужди според Своето богатство в слава в Исус Христос – това ни казва Библията във Филипяни 4:9. Изглежда, това е едно от най-големите обещания за нас в Божието Слово. Толкова е всеобхватно, че почти всяко друго обещание e част от неговия обхват.

Бог ни уверява, че ще посрещне твоята и моята нужда! Ако това е истина, защо има толкова много хора, изпаднали в нужди? Много християни претендират, че Библията е източник на напътствия и ръководство за справяне с големите проблеми живота им. Защо тези хора имат незадоволени потребности? Бог лъжец ли е? Обещанието Му не е ли истинно?

Отговорът е, че обещанието Му не се отнася за всеки човек, нито дори за всеки християнин. Към всяко обещание има и предварително условие, което Бог иска да бъде изпълнено. Той казва: „Ако ти изпълниш това, Аз ще направя другото.” Често хората искат за извадят от Библията всички обещания и да ги приложат в живота си, като избегнат Божите предварителни условия. Човек не може да изисква изпълнението на стих 19 от 4 глава на Филипяни, ако не върши това, за което говори стих 18.

От контекста става ясно, че Павел говори на група жители от град Филипи, като им казва: „Благодаря ви, че сте давали жертвоготовно. Тъй като сте давали по този начин, сега Господ ще снабди вашите нужди.”

Условието нуждите ни да са снабдени е: да бъдем щедри към другите!

В Притчи 11:25 е казано: „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.” Когато сме щедри към другите, тогава Бог започва да ни благославя и възнаграждава.

В Лука 6:38 пише: „Давайте и ще ви се дава... С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.” Когато сме щедри с останалите, ще започнем да се радваме не само на Божията щедрост, но и на щедростта на другите хора.

Условието за това обещание е първо ние да сме щедри към другите. Павел ни казва, че ако не сме покорни на Бог в нашето даване, то обещанието Му, че ще снабдява нуждите ни, не се отнася за нас. Господ не е длъжен да посреща всяка моя нужда, ако аз не съм покорен на това, което ми е заръчал. Възможно е да прекъснем благословенията в живота си, ако сме стиснати и скъперници.

Каква е разликата между това, да даваш достатъчно, но не и повече, и това, да даваш щедро?

Не можеш да си щедър, ако мисленето ти не е такова. Щедрият човек вместо „Давам достатъчно” казва: „Давам щедро!” Да бъдем щедри, означава да сме личности, които са способни да споделят от благата, които имат. Мисленето на щедрия човек е такова: „Има много за мен, така че аз искам да споделя това, което имам, с теб!” Противоположният начин на мислене е, когато се успокояваш, че даваш достатъчно, но не и повече.

Всички сте чували израза (и съм сигурен, че се отъждествявате с него): „Давай, докато те заболи.” Ние ще кажем: „Давай щедро, докато те заболи.” Може би си мислите, че има някаква грешка. Изразът е оксиморон, т.е. две взаимно изключващи се по смисъл понятия. Когато даваш умерено, но не и повече от нужното, се чувстваш добре. Но когато даваш щедро, ти си щастлив! Често възприемаме даването като нещо, което сме длъжни да направим, докато щедростта е дар от сърцето. Помислете за разликата между тези две отношения на човека към дарението:

· Да даваш колкото трябва е извършване на действие, докато да даваш щедро е състояние на сърцето и част от характера!

· Да даваш достатъчно, но не повече, не е жертва, докато щедрото сърце дава дори от спестеното и запасите!

· Да даваш, за да успокоиш съвестта си, често насочва вниманието към този, който дава, докато щедрото даване насочва фокуса към получателя!

· Когато пресмяташ колко даваш, често дори неосъзнато налагаш изисквания към другия, докато, когато даваш щедро, то е безусловно!

· Да даваш колкото трябва, е насочено в една посока, докато, когато даваш щедро, получаваш много повече!

За мен щедростта е избор, който правя доброволно, дар от сърцето ми. Това ме кара да се чувствам добре, прави ме щастлив! От много години нуждите ми (не прищевките ми) са снабдявани. Убеден съм, че причината се крие в щедростта.

Източник: Евангелски вестник

Да бъдеш благодарен

Рон Корзин, 25.08.2008

Понякога приемаме, че всичко, което ни се случва, е даденост. Но когато се опитаме да погледнем света от друг ъгъл, може би ще осъзнаем, че има много неща, за които би трябвало да сме благодарни. Нека да си припомним по-важните...

1. Бъди внимателен към хората, които те обграждат! Ще откриеш, че не само ти се тревожиш и оплакваш. Всеки има неща, които го притесняват. Много е лесно да харесваш тези, които сякаш имат всичко и са спокойни, но никога не знаеш какво се случва в сърцата им. Те може да изглеждат щастливи, но да живеят в отчаяние. Не си мисли: „Искаше ми се да съм на тяхно място.” По-добре погледни хората, които нямат нещата, които ти имаш, и осъзнай колко си благословен! Изброявай благословенията си! Открий начин да се включиш в доброволчески инициативи или да помогнеш на някого, който е в отчаяние. Има различни начини, по които можеш да го направиш.

2. Научи се да приемаш! Спри да мислиш как биха могли да се случат нещата; как би трябвало да бъдат; какво няма да се случи никога; какво нямаш... Обърни внимание на всичко, което имаш. Независимо дали ти харесва, или не – то е твое. Или му се наслади докрай, или го промени, ако можеш! За да си полезен на себе си, се опитай да напишеш списък с нещата, които имаш, и с нещата, които нямаш. Осъзнай, че може би много нещастни хора биха искали да имат това, което ти имаш. Може би много хора се нуждаят от основни неща, които ти и аз вече имаме...

3. Научи се да разрешаваш проблемите! Използвай лимоните, които имаш, за да си направиш лимонада. Създай си навика да се питаш как можеш да преобърнеш негативните неща в положителни. Най-успешните хора – тези, които са благодарни за много неща в живота си, – са тези, които са преминали през огромни борби и са успели да обърнат лошите неща в добри.

4. Научи се да гледаш на трудностите като на възможност за изграждане на характера ти! Представи си, че се обръщаш назад, виждаш живота си преди 10 години и си даваш сметка за всички трудности, през които си преминал. Нали се чувстваш като победител, защото си преминал през всичко това?

5. Направи си благодарствен дневник! Много е лесно. Накрая на деня си написвай 5 неща, които са те направили щастлив и са осмислили деня ти. Не е нужно да са големи неща. Малките понякога повече важат... В дневника ти може да има неща като хубавото време, домашните любимци, среща с хора, които те обичат, някоя шега, песен, която харесваш, и т.н.

Радвай се на малките неща! Стой си на балкона и си почивай. Наблюдавай изгрева или залеза. Разхождай се в парка без ограничения във времето. Полентяйствай или пък гледай смешен филм – посмей се! Съкровището на живота е съставено от малките удоволствия. Благодари за всеки малък подарък, който получаваш!

Всеки добър и съвършен дар идва отгоре, затова бъди благодарен!

Изоточник: Евангелски вестник

Благата вест и примерна молитва за спасение!

"Искам да нося аз благата вест..."

Исус дойде на тази земя по Свое желание и от любов към нас грешните, изтърпя мъките на кръста по Свое желание, заради нас /грешните/, заради теб и мен, принесе Себе Си в жертва и с безценната Си кръв плати цената на нашата свобода от греха, цената на нашето спасение, и на вечен живот, и достъп до Отца и царството на Отца.
Ти който четеш тази страница -
Разбираш ли, колко си ценен за Бога и колко Бог желае ти даде мир, любов, радост и вечен изобилен живот във Христа?

Защо хората погиват?
Поради незнание или поради това, че не вярват истината, а вярват лъжата.

Римл 10:10
Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

Ако вярваш със сърцето си, че Исус Христос е Господ, Божият Син и че Бог Го е възкресил от мъртвите, нужно е да го изповядаш със устата си, за да се спасиш.

Примерна молитва, с която можем да се помолим:

"Боже аз идвам пред Теб, в Името на Исуса Христа и те моля да простиш греховете ми и да спасиш мен и домът ми.
Приемам Исус Христос за свой Господ и Спасител.
От сега нататък желая да познавам и следвам Твоя път на истината. Моля Те, ти ме води занапред!
Боже на тебе възлагам грижата си, за моето израстване и спасение.
Благодаря Ти за безкрайната Твоя милост, за този незаслужен дар живота и спасението.
Приеми Славата Си и Величието Си! Те принадлежат на Тебе, Единствения и Истинския, Създател на световете!"

Какво се очаква от човек, който е изповядал с устата си, че приема Христос за свой Господ и Спасител?

ПОСТОЯННСТВО
-в четене на Словото Божие /Библията/
-в общението с Бог /молитва/ и с божиите хора /вярващи/

Как да чуваме Божия глас?

Това изисква чудо, както за изцелението. Само Бог може да се открие.Колкото и силно да желаете, сами нищо не може да постигнете.
Бог иска да бъде с вас и иска вашия живот, да бъде лесен.
Всеки ден аз самият съм предизвикан да живея по начина, по който поучавам.
Подчинението е в сърцето, а покорството е физическото проявление на подчинението. Ако обичаме Бог, ще Му се покоряваме и ако Го познаваме, ще Му се покоряваме на Неговото Слово /писано и говорено/.
Проблема е, че много от нас, не чуват говореното Слово.
За да чуваш Божия глас, е важно, да имаш правилно отношение, в сърцето си.
Не е начина, да изпитваме Бог.
Има само една причина, за да чуваме Божия глас - когато искаме да изпълняваме говореното Слово.
Ако ли не - не питайте, защото ще си създадете проблеми.
Екл.5:1-3
"Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;
3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи."
Те всички ще се срамуват поради люде, които не могат да ги ползват Нито да бъдат помощ или полза, но са за срам и дори за укор.
Римляни 10:17
"И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово."
Ако Бог ти каже нещо вярата ти ще се издигне като планина.
Той наистина ли иска да ни говори?
Йоан 10:27
"Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват."
Йоан 10:2
"А който влиза през вратата, овчар е на овцете."
3Царе 19:11-12
"И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;
12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас."
А как звучи Неговия глас?....Като мисъл. Бог говори гласно при дадени обстоятелства, но това не е обчайния начин на говорене.
Има три източника на гласове
1.Бог
2.Сатана - не става въпрос за дявола, а за глас на един от падналите ангели.Сатана може да бъде само на едно място в определено време.
3.Твоето въображение
Гласа на сатана звучи:
-високо, рязко-като силна висока мисъл
-спешно, принудително, натрапчиво "извърши го сега" - създава такова чувство, бързай да го извършиш, преди да си променил решението си, преди Бог да ти говори.
-противоричи на писанията, използва ги не на място, съвсем мъничко ще промени истината /той не е глупав/. Ще ти говори със съвсем мъничко отклонение. Започва с една мъничка лъжа и с времето става все по-голяма и по-голяма.
Гласа на Бог:
-меко
-нежно
-няма нужда да се втурнеш /Бог ни дава време, с някои изключения/
-съгласно със Словото
-изпълнено с мир и уверение, че е Той
Две неща за дявола
-той не знае вашите мисли. Ако искате да говорите на дявола, трябва да го изговорите на глас. Той разбира какво мислиш само като те погледне. Той не знае бъдещето.Един дяволски предсказвач не може да предсказва като Божий пророк и някои от предсказанията /злополуки/ сам си ги изпълнява.
1Кор.2:8
"Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата."
Никой от управниците на този век не разбира истината.
Дявола си мислише, че е победил, когато Исус умря на кръста, но целия ад бе шокиран при възкресението на Господа.
Ако знаеха предварително какво ги чака, нямаше да Го убият.
Ние не трябва да следваме само желанията на нашето сърце /да не уповаваме само на чувствата/.
Пр.14:12
"Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт."
Еремия 17:9
"Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?"
Не трябва да се доверяваме много на чувствата, но Бог използва нашите чувства, за да ни насочва.
Каква е разликата? - Съвсем малка и е нужна практика, за да се разпознае.
Божието водителство.
Пътища за разговор с Бог.
1.Желание да правим това, което Той казва
2.Писаното Слово
3.Пророци-истинските пророци са малко на брой
-лъжливи пророци
Бъдете много вничателни. Много са лъжливите пророчества.
Чрез дарбата-разпознаване на духовете, можем с физическите си очи, да видим духовете.
Да се научим да различаваме Божия Дух от нашите плътски желания /плътта ни/.
Когато нещо е изговорено от човека, там е мъртвило.
Изговореното Слово от Духа носи в себе си свръхестествен живот.
Тези, които имат в себе си дарбата за разпознаване на духовете, да потвърждават или да отхвърлят пророчествата.
Първо гледаме живота на пророка. Ако има Божии плодове в своя живот, слушайте го.
А плодовете могат да бъдат добри и лоши.
Бог общува също чрез сънища и видения. Разликата между сън и видение е че сънят идва от Бог, когато спиш, а видението когато си буден.
Дявола и твоето въображение също дават сънища и видения.
Разликата:
Бог говори много ясно, съня остава с вас и вие ще знаете, че това е нещо специално. Съня обикновено идва с тълкование. Ако не знаете какво означава, говорете със зрял християниня, за да го разтълкува.Тези сънища не са нещо постоянно.По-често сънуват пророците.
Ако има сън, който произвежда страх-от дявола е.
Бог или дявола-направляване или объркване, благословия или проклетия.
Болестта и смъртта не идват направо от Бог при един праведен вярващ.
Исус ги понесе на кръста, не за да ни ги даде отново.
Има едно голямо обстоятелство, което да ни служи като водителство-така наречената "отворена врата". Например молил си се на Бог, да ти даде работа и получаваш работа.
Въпроса е кой ти е отворил вратата?
Основен принцип в християнския живот е че Бог има няколко нива за Неговата воля.
Римл.12:2
"И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."
-добра
-благоугодна
-съвършена
На друго място се споменава нещо подобно, където сеячът сее семето си.
Нека да живеем в Неговата съвършена воля. Това значи, да загубим всичко свое.
Когато има една отворена врата, има и още една, и една затворена, и още една...
Когато ходиш в Божията съвършена воля има пълно снабдяване-духовно, финансово и т. н. и само с едно докосване човек се изцелява и хора стават на крака от инвалидни колички.
Бог няма да позволи това да стане случайно.
Ако се изправиш и Го питаш:"Какво искаш аз да направя?"
Той може да ти каже-виждаш ли тази затворена врата-отвори я и премини през нея и виж какво има.
И дявола и Бог могат, да отварят врати.
1Царе 16:6-7
"като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.
Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце."
За съвършената Божия воля и как се отварят врати.
Седем отворени врати минават и Самуил пита:"Присъстват ли тука всичките ти чада?"
-И той рече:"Остава още най-младия..."
И Господа каза:"Стани, помажи го, защото той е".
Самуил попита има ли затворена врата, пропусната.
АКО ИМАМЕ СИЛА И ПОМАЗАНИЕ ЗНАЧИ СМЕ В СЪВЪРШЕНАТА БОЖИЯ ВОЛЯ.
6.Да бъдем убедени или заставени от Святия Дух.
Йов 32:18
"Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска."
Бог ще вложи Неговите думи, дълбоко в теб и те горят, ти искаш да ги изговориш, защото те горят. Това е Бог, Той иска да говориш.
7.Да забременееш с видение /Йон Ги Чо/-като семе вкоренено вътре в теб.
8.Безкрайно говорящ Бог, Той общува по безкраен начин от възможности.
Не ограничавайте Бог, Той може да ви говори по безкрайни начини.
Пречки
-грях
-не слушаме
-отклоняваме се
Бог казва за Израел:"Защото говорих, а никой не Ме чу"
Да чуваме Бог!
-Да молим, да искаме /нямаме, защото не сме искали/.
Израилтяните бяха излъгани от гледачите, защото не се допитаха до Бог.
Ние също не Го чуваме, защото не питаме.
А защо не питаме - от страх.
Посвещение:
Ерем. 29:11-13
"Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.
12 Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам.
13 И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце."
Ако Го търсим с половин сърце, няма да намерим половин Бог. Само ако Му дадеш цялото си сърце, Той ще те научи - вяра и риск.
Това е голямото! Искате ли да чувате Бог? Готови ли сте да поемете риска,
риска да сгрешиш, да изглеждаш глупав за Исуса?
Някои казват не аз не искам, да изглеждам глупаво.
За да се научим как звучи Неговия глас, трябва да знаем и как не звучи Неговия глас.
За да чуваме Неговия глас, трябва да познаваме добре своето лично въображение.
И след като си рискувал стотици пъти, ти вече знаеш как не звучи Неговия глас.
Не е лесно, но ще стане и Бог иска да ви научи.
Ние ходим с вярване, а не с виждане. Вярата значи, че ти си сигурен в това, което вярваш.
Когато правиш нещо с вяра, не се страхуваш, не гледаш, ни на дясно, ни на ляво. Ти правиш това, което Той казва и ти знаеш, че това ще стане.
Ако Бог ти е казал нещо, но ти не си сигурен, как да направиш това нещо с вяра, със сигурност.
2Кор13:1
"Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа."
Потвърждение:
Вие не се нуждаете от потвърждение за всичко. Вие може да вървите с вяра, не със страх. За по-важните неща , като женитба, са нужни потвърждения.
1Йоана 5:6-8
"Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв; не само чрез водата, но чрез водата и чрез кръвта;
7 и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината.
8 Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни."
1.Духът - изговореното Слово.
2.Водата - писаното Слово.
3.Кръвта-свидетелдството на хората /кръвта/.
Пророчеството е потвърждение на нещо, което вече Бог ти е говорил.
Бог използва качествени свидетели, за да ти потвърдят Словото.
Лука 2:25
"И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва."
Те и двамата свидетелстват за Исуса.
Бог винаги има най-малко двама квалифицирани свидетели.
Бог използва и иска да използава хора, но избирайте, кого да приемате.
И когато се молим така:"Господи поради твоята милост, отговори ми"
и Той отговаря.
За да направите нещо, вие трябва да бъдете в Неговата съвършена воля.
Колко потвърждения ти са нужни-пет, десет, двадесет-Той ще ти ги даде.
Ще ти дава дотогава, докато си абсолютно уверен.
Ако имаме семейни проблеми /между мъжа и жената/ и знаеш, че партньора ти е избран от Бога, значи, че той /тя/ е най-съвършения, най-подходящия за теб от цялата земя.
След като той е съвършения за теб избор и има проблем, значи проблема е в теб.
"Татко аз не искам да направя грешка, кажи ми какво трябва да направя"
Не се оставяйте дявола за ви каже, че не чувате Божия глас!

Източник: тук

Бог ще се погрижи

Един човек поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи.

Един ден, като размишлявал върху тази мисъл, видял, че една кобра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала.

Човекът си помислил: Да помогна ли на детето, или не?

За да бъде в съгласие с разбиранията си, той си казал: Бог създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно, Той има грижата за детето.

Докато размишлявал, детето умряло.

След това той чул гласа на Бога. Който го запитал: Защо не помогна на детето?

– Господи, не исках да се меся в Твоите работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имаш грижа за детето; ако трябваше, щеше да го спасиш.

Бог го запитал: Как щеше да постъпиш, ако кобрата беше те нападнала? По същия начин ли щеше да размишляваш?


Следователно, когато ви нападне лоша мисъл, не казвайте, че това е волята Божия, че трябва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте вол, нито магаре, да търпите поневоля. – Ама така е писано. – Вие сте написали това. Човек е чиста, ненаписана книга. Оставете Бог да пише на вашата книга, а не хората.

Разговори на деца с Бог

Скъпи Боже,
преди си мислех, че оранжево и червено не си отиват, но във вторник видях един твой залез. Беше супер!
Ани

Скъпи Боже,
нарочно ли направи жирафа да изглежда така, или без да искаш?
Яна

Скъпи Боже,
вместо да оставяш хората да умират и после пак да правиш нови, защо просто не си запазиш сегашните?
Анжела

Скъпи Боже,
моля да ми изпратиш едно пони. Не съм те молила за нищо досега. Можеш да провериш.
Ивана

Скъпи Боже,
понякога си мисля за тебе, даже когато не се моля.
Михаела

Скъпи Боже,
брат ми ми каза за бебетата, но нещо не ми се вярва. Той само се шегува, нали?
Тони

Скъпи Боже,
гледай ме тази неделя в църквата. Ще бъда с новите си обувки.
Симона

Скъпи Боже,
в училище ни казаха за всичко, което правиш. Кой го прави, когато си във ваканция?
Драгомир

Скъпи Боже,
вярно ли е, че си невидим, или това е само номер?
Васил

Скъпи Боже,
благодаря ти за братчето, но аз си исках кученце.
Станислав

Скъпи Боже,
ако ми дадеш вълшебна лампа като на Аладин, ще ти дам всичко, което искаш, освен пари и моя шах.
Любо

Скъпи Боже,
не се безпокой за мене. Винаги се оглеждам на двете страни.
Краси

Скъпи Боже,
искам да живея 900 години като ония от библията.
Симеон

Скъпи Боже,
исках да те питам дали сте приятели с отец Иван, или се познавате само по работа?
Дони

Скъпи Боже,
дядо казва че и когато е бил малко момче, Ти си бил наоколо. Колко стар си всъщност?
Михаил

Стихотворение

Едно страхотно стихотворение, но автора е неизвестен:

Може всички от днес да ме сочат с ръка
и за луд да ме те обявяват,
и дори за света да изглеждам така,
аз Исусе във теб уповавам!

Може целият свят срещу мен да крещи,
озлобен, озверен, до забрава.
Аз обръщам Исусе към тебе очи
и във Твойта любов уповавам.

А когато се свършат храна и пари
суматоха голяма настава.
Аз във тебе Исусе съм вперил очи
и на Тебе докрай уповавам!

Може всичко до мен да трещи, да бучи,
сатана покрай мен да минава.
Пак издигам Исусе към тебе очи
и отново на Теб уповавам!

И това е защото аз зная сега
Ти единствено верен оставаш.
Само Ти във греха ми подаде ръка,
затова в теб Исус уповавам!!

Дръж погледа си на Исус и на това, което Той ти обещава и не се предавай!!

Упование

Едно страхотно стихотворение, но автора е неизвестен:


Може всички от днес да ме сочат с ръка
и за луд да ме те обявяват,
и дори за света да изглеждам така,
аз Исусе във теб уповавам!

Може целият свят срещу мен да крещи,
озлобен, озверен, до забрава.
Аз обръщам Исусе към тебе очи
и във Твойта любов уповавам.

А когато се свършат храна и пари
суматоха голяма настава.
Аз във тебе Исусе съм вперил очи
и на Тебе докрай уповавам!

Може всичко до мен да трещи, да бучи,
сатана покрай мен да минава.
Пак издигам Исусе към тебе очи
и отново на Теб уповавам!

И това е защото аз зная сега
Ти единствено верен оставаш.
Само Ти във греха ми подаде ръка,
затова в теб Исус уповавам!!

Дръж погледа си на Исус и на това, което Той ти обещава и не се предавай!!

Всичко, което трябва да знам за живота, научих от Ноевия ковчег:

Първо: не изпускай лодката.
Второ: Запомни, че всички сме в една и съща лодка (т.е. ситуация).
Трето: Планирай предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло.
Четвърто: Поддържай форма. Когато си на 600 години, някой може да те помоли да направиш нещо наистина голямо.
Пето: Не слушай критики; просто продължи с работата, която трябва да се свърши.
Шесто: Изгради бъдещето си на високо.
Седмо: От причини за безопасност, пътувай с партньор.
Осмо: Бързината не винаги е предимство. Охлювите били в ковчега заедно с гепардите.
Девето: Когато си под стрес, поплувай малко.
Десето: Помни, ковчегът бил построен от аматьори; Титаник - от професионалисти.
Единадесето: Независимо каква е бурята, винаги след нея се появява дъга.

Портрет на Бога

Едно момченце рисувало картина.

- Това е много интересно. Какво рисуваш? - попитал учителят.

- Правя портрет на Бога.

- Но никой не знае как изглежда, защото никой не Го е виждал! - изумил се учителят.

- Когато завърша картината си, всички вече ще знаят - отговорило момченцето и продължило да рисува.

Силата на думите

Проклятията, които често хората изричат, без да се замислят, са един от най-страшните грехове. Някои го правят не само в афектирано състояние, но и когато са спокойни. От проклятията страдат и семейства, и цели поколения. Но най-голямата вреда изричащият проклятие нанася на самия себе си, тъй като за този страшен грях се полага сурово наказание....

В Евангелието е казано: не съдете, защото ще бъдете съдени; с каквато мярка мерите, с такава ще ви мерят. Защо?! Неочакван отговор на този въпрос получили ... учените.
Хората най-често произнасят думи на проклятие в момент на силен гняв, който обаче не може да се предизвика по поръчка в лаборатория. Но може да се създаде прибор, който усилва ефекта на обикновените думи, казани в спокойно състояние, и който ги нажежава и ги превръща в проклятия. Такъв прибор разработили московски изследователи. По този начин те можели да моделират действието на проклятието.
Учените взели семена от растението арабодопсис, което така добре е изучено, както мухата дрозофила. Точно е известно какви външни въздействия предизвикват едни или други отклонения в организма на растението. И с тези въздействия бил сравнен ефектът на "проклятието".
Резултатите от изследванията ужасили учените. Словесната обработка на арабидопсиса била подобна на ... облъчването с 40 хиляди рентгена. От такава ударна "доза" се разкъсали веригите на ДНК и хромозомите, разпаднали се и се объркали гените. Повечето семена загинали, а у оцелелите генетическият апарат започнал да изработва противоестествени програми - започнали чудовищни мутации, които обрекли растенията на тежки болести и преждевременна смърт. Удивително е, че резултатите от експериментите не зависели от силата, с която били произнесени думите. Изследователите крещели, говорели, шепнели - във всеки случай разрушителният ефект бил еднакъв. Той бил предизвикан не от силата на звука, а от смисъла на казаното - рязко негативно отношение към растението.
Тези и други експерименти показали, че проклятията увреждат генетичният апарат, обричайки на гибел както самото растение, така и семената му. Струва ни се, че дистанцията между "зелените" ни братя и нас е огромна. Но учените отдавна са установили, че генетическите апарати на всички живи същества работят по универсални закони. И еднакви въздействия предизвикват подобни изменения в организмите на хората, животните и растенията. Следователно проклятията могат да увреждат генетическия апарат и на хората.
Какъв е механизмът на това разрушително въздействие? Изследователите доказали, че думите силно променят структурата на водата, а човешкият организъм съдържа 70% от нея. Под въздействие на човешката реч молекулите на водата могат да се построяват в сложни ансамбли. Ако над водата се изрече проклятие, молекулите й се обединяват в структури, които по форма и свойства приличат на ... отрови! И обратно - под въздействието на благословията от молекулите на водата се образуват структури, приличащи по форма и свойства на молекулата на наследствеността - ДНК на здравия човек. Излиза, че произнасяйки такива думи, ние оздравяваме сами себе си и околните?
Именно тази догадка проверили изследователите. Защото апаратът им можел да усилва ефекта не само на злите, но и на добрите думи. И след проклятията учените решили да изпитат върху растенията влиянието на благословията. И получили потресаващ резултат. Зърна от пшеница, получили доза от 10 хиляди рентгена, в които се разкъсали и объркали ДНК, хромозомите и гените, поникнали и започнали да се развиват нормално.
И така, човешките думи могат да бъдат губителни и спасителни. Проклятията увреждат - молитвите изцеляват тялото и душата. Думите действат не само върху тези, за които става дума, но и върху всички слушатели. Затова с какъвто се събереш, такъв ще станеш - болен или здрав. А здрав ще бъдеш дотолкова, доколкото в твоите мисли, в думите и в делата ти доброто преобладава над злото.
...Ако жената проклина мъжа си, "защитавайки" от него децата, проклятието ще легне и върху тях, и върху нея, а следователно върху целия й род. Тя обрича своите потомци на мъчителни болести на душата и тялото. Този ужас може да бъде предотвратен само с искрено покаяние пред Бога.
Тези резултати били потвърдени и от директорката на нюйоркския научноизследователски център "Бион" София Бланк, която изследвала биополето на различни хора с помощта на кирлиан-фотокамера. тя съветва всички хора - не проклинайте! Не ругайте! Помнете: думите имат сила.

Атанас Атанасов

Страхът, който се превърна във вяра

Джон станал моряк когато бил само на 11 години. Баща му, англичанин, капитан на кораб, който плавал из Средиземноморието взел младия Джон със себе си и го обучил отлично за бъдещият му живот в кралската флота.
Въпреки, че Джон натрупал много опит на него му липсвала дисциплина. Той се подигравал с висшестоящите; събирал се с лоши другари; вкусил от поквареният живот на моряка. И макар, че знанията и уменията, които имал биха го направили офицер, заради поведението си той бил понижен в чин и бит с камшик.

На 20 Джон заминал за Африка, където бил въвлечен в печелившата търговия с роби. На 21 години той започнал да работи на кораба Грейхаунд, които превозвал роби през атлантическия океан.

Джон осмивал морала и се подигравал с вярващите. Той дори си правел жлъчни шеги с една книга - The imitation of Christ, която би могла да преобрази живота му. Всъщност, той се гаврел с тази книга само няколко чаша преди да ги връхлети бурята.

Тази нощ вълните биели жестоко кораба, издигайки го на гребените си в един момент, а в следващият го запращали със сила надолу във водната бездна. Джон се събудил и видял, че каютата му била пълна с вода. Част от кораба вече била разбита. Обикновено щета от такъв размер би запратила кораба на дъното на морето за броени минути. Но явно той носел ценен товар и не потъвал. Джон работел на помпите цяла нощ. Цели 9 часа Той и другите моряци се борели със стихията и се опитвали да предотвратят потъването на плавателния съд. Но някак си той знаел, че това е загубена битка. И най-накрая когато надеждите му били по-разбити и от кораба, той се строполил на прогизналата от морска вода палуба и извикал: "Ако този кораб няма да го бъде, тогава Господи, имай милост към всички нас!"

Джон не заслужавал милост, но я получил. Грейхаунд и екипажа му оцелели.
Младият моряк никога не забравил милостта, която Бог му показал в оная бурна нощ, в ревящия атлантически океан. Той се завърнал в Англия и станал композитор. Ние все още пеем негови песни като тази например:

AMAZING GRACE! HOW SWEET THE SOUND,
THAT SAVED A WRETCH LIKE ME!
I ONCE WAS LOST, BUT NOW AM FOUND
WAS BLIND, BUT NOW I SEE !

Търговецът на роби, който започнал да пише песни се казвал Джон Нютън (1725-1807). Наред с композирането, той станал и проповедник с голямо влияние. Повече от 50 години той пълнел църквите с историята за Спасителя, който ни среща във време на бури. Година-две преди да почине неговите приятели го карали да спре да проповядва, поради факта, че губел зрението си. "Какво!", възкликнал той, "Трябва ли старият богохулник от Африка да спре да проповядва след като още може да говори!"

Той не спрял. Не можел да спре. Това, което започнало като молитва от страх се превърнало в живот на вяра. През последните години на неговият живот хората му задавали въпроси, касаещи здравето му. Той си признал, че силите му отпадат. "Паметта ми почти я няма", казал той, "но си спомням ясно две неща: аз сам голям грешник, но Исус е Велик Спасител!!!! "

Какво повече от това ти и аз се нуждаем да помним?

Преведено от:
Мария Валентинова
Източник: http://boji-dar.info

Пеперудата

Джоуни Бърнсайд сияе. Кафява, добре оформена коса, обгражда едно четиридесет и нещо годишно греещо лице, а очилата с телени рамки уголемяват сините и игриви очи. Джоуни също е и талантлива актриса. Имах привилегията да гледам едно от нейните представления – монолог, който тя представи на Цветница в християнския център.

Службата преди Велик ден е винаги покъртителна. Аз неминуемо си тръгвам разтърсена от великото дело, което Исус извърши на кръста, но нейното представление тази година ми напомни не само какво Исус е направил за нас, ами какво жадува да направи във вас и в мен.

Виждате ли, Исус не дойде да направи лошите хора по-добри. Той дойде да ни трансформира в нещо съвършено ново. Немога да опиша с думи силата на влиянието, които тези образи оставиха върху мен, но ще опитам. Представете си една стара жена посредата на сцената, облечена с тъмно палто, носеща на рамото си дрипава, провиснала торба. Тя здраво стиска старомодно портмоне. Мръсни парцали обвиват нозете и. Приведена и згърбена над бастуна си, лицето на старата жена се изкривява от подозрение, а гласът и е остър и накъсан. Тя започва да разказва.

Слушайте внимателно! Понякога аз чувам себе си..

„ Искам да ви разкажа историята на една пеперуда” , започва жената. Единствените декори на сцената са дрехите на гърба и един дървен кръст, който стои зад нея.

„Тя започва като всички останали, една скромна, малка гъсеница, която би пораснала, но не би се променила. Живота и би си останал същия – стар, грозен и изпълнен с горчивина, ако не беше се намесила благодатта на Създателя.”

„Ето в какво би се превърнала тя” , каза старата жена, сочейки изкривеното си, сгърчено тяло. „ Въпреки, че тя искаше да се промени... неможеше .... да се предаде напълно на Неговата сила – това беше единственият и шанс.”

„Ето го шала, който покрива главата и.... . Блестящият и ум ... . Нейната над средно ниво интелигентност ... тя покори университети и получи научни степени, беше известна, впечатляваща, принизяваща другите ... . Но косата и, която би трябвало да се краси от корона, беше просто едно отражение на грижите, загатващи живота и, тъй като беше ранно посивяла ... Тя се тревожеше за всичко – за бъдещето си, за миналото си, за грешките и мечтите си.”

„Зъбите и...” , старата жена стисва зъби, за да подчертае ефекта, „Пазачите на нейните уста, едно от най-жестоките оръжия, бяха винаги готови да хапят, да унижават другите със сарказъм и язвителни забележки, защото каквото изпълва сърцето това говори езика. Понякога то изглеждаше като невинна клюка; друг път като присъда, но в повечето случай това бяха явни лъжи, убиващи другите. „

„Портмонето и беше нейната стабилност. То пазеше любимата и чекова книжка. Тя беше родена в охолство и докато имаше пари в банковата си сметка се чувстваше в безопасност. Тя обгради себе си с материални придобивки – сами по себе си те не бяха зло, но взети заедно те бяха обожавани и боготворени ... . Вместо Него.”

„Бастуна си използваше вместо пръст, пръст, който насочваше обвинително към собствените си грехове, които виждаше в другите. То се превърна в една чудесна за нея упора – това нейно прекомерно суперего – до толкова, че когато откриваше нещо лошо в собствения си живот, тя много бързо намираше лошите неща и в живота на ближните си.”

„Обувките и покриваха най-печалното нещо в нея – нозете и. Ах, тези нещастни, уморени нозе ... Тя прекара целия си живот лутайки безцелно, без посока, без да има кого да следва, без да има къде да отиде. Всеки ден за нея означаваше нови 24 часа без надежда.”

Жената сваля голямата увиснала торба от рамото си и посочва към нея. „Това беше нейният товар. Грехът, който носеше и я дърпаше надолу. Той ставаше все по-тежък с всяка изминала година . Тя тъпчеше греховете в сака си с надеждата, че никои няма да забележи това, което беше толкова очевидно. Живота и се беше превърнал в гротескно съществуване поради тежкият товар, а греховете бяха опорочили красавицата, която тя трябваше да бъде.”

„Накрая – сърцето и – една съсухрена сянка на това, което създателят и беше дал”. Жената бръква в пазвата си и и изважда едно малко, каменно сърце и го държи между двата си пръста. „То беше закоравяло, неумолимо и непростително. Недопускаше любов до себе си … не даряваше любов никому … пазено от натрапници чрез главата и, устата и, портмонето и бастуна и”.

Докато един ден тази жена срещна няколко стари приятели, които водеха свят живот. Те и предложиха живата вода и тъй като тя неможеше повече да понася жаждата си … отпи от нея. Само една глътка, защото все още не беше готова да пие. Но вкусът беше толкова сладък и засили жаждата и. Тя взе от водата и пи, пи… и живата вода я изпълни и удовлетвори от главата до петите.”

Лицето на жената грейва при спомена за живата вода и за новия живот, който е приела. Малко по малко тя започва да сваля ненужните дрипи, част от облеклото и, които някога са я обвивали.

„Шалът беше премахнат и знанието и знанието и използвано за Негова слава. Неговите мисли станаха и нейни мисли и тя се предаде напълно на духа.” Жената развързва шала и го пуска на пода.

„Косата, някога побеляла от грижи, сега беше нова, тъй като Неговата радост стана нейна”. Жената прокарва пръсти през нея.

„Устата, която беше унищожила мнозина, сега започна да ги привдига, да пее псалми и химни, и духовни песни … Да търси начин да лекува и омекотява раните, нявга нанесени.

„Портмонето се превърна в инструмент, в нещо такова каквото е ножицата за меча. То носеше огромна сила. Парите и се използваха за развитието на Неговото Царство, а не за просперитета на нейното.” , казва жената вдигайки портмонето си, за да го видят всички.

„Тя нямаше повече нужда от бастуна си, тъй като желанието и да съди другите се изпари в светлината на Неговата благост. Тя го даде на други, за да се подпират в житейския си път, а тя вървеше до тях и носеше товара им.”

„АААААААА … .” , засмива се жената поклащайки глава, „ а нозете и …първо те започнаха да вървят, после да тичат, да бягат, да подскачат и да танцуват от радост, тъй като най-накрая тя имаше причина да живее. Господар а следва. Един път, който Той беше приготвил специално само за нея. Такава радост тя никога не беше изпитвала преди.”

„Той взе товара на греха и” , казва жената, а гласът и става по-силен и по-млад. Тялото и се изправя докато тя оставя всичките си притежания на кръста.

„Каменното и сърце беше трансформирано в едно живо, деятелно сърце.” С треперещи ръце тя издигна нагоре малкото, каменно сърце и получава едно голямо биещо … „

„Сърце чисто сътвори Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Псалом 51:10)

Думите и са благи, умоляващи и благодарни… това е свят момент за аудиторията в залата. Молитвата на Давид отеква във всеки един от нас.

Едно чисто сърце, истинският дух, в мен.

„Благодаря ви, че изслушахте моята история.”, казва жената накрая докато разкопчава палтото си. Гласът и е тих и нежен. „Виждате ли … аз съм пеперудата!” Тя сваля палтото си разкривайки две многоцветни криле. С разперени криле, актрисата напуска сцената – новородена – танцуваща, подскачаща, носеща се ефирно във въздуха … оставяйки зад себе си ненужни одежди … подканвайки всеки един от нас да направи същото.

НОВ ЖИВОТ - ЗА СТАР. ТОВА Е, КОЕТО ИСУС ПРЕДЛАГА.

ТОПЛИ СЪРЦА – ЗА СТУДЕНИ. Той иска само едно – да Му позволим да ни научи.

Когато предадох живота си на Исус и на неговото учение, аз научих цената на Божията дисциплина. Само тогава когато искаме да се освободим от нашата долна природа, можем да познаем красотата на новия живот, който Христос ни предлага.Така че не се страхувай да оставиш старите навици и старите дрехи.

ЗАПОМНИ –ИСУС ДОЙДЕ ДА НАПРАВИ ВСИЧКО НОВО!!!

Чуй го и му се покори. Приеми неговата дисциплина, и след това … бъди готов да ПОЛЕТИШ.

Източник: http://boji-dar.info

МАЛКА МОЛИТВА, ОГРОМНА НАГРАДА

Явис признава Бога на Израел

Книжката, която държите, е за онова, което се случва, когато обикновените християни решат да постигнат необикновен живот, какъвто всъщност ни е обещан от Бога. Моята собствена история започва в една кухня с жълти плотове и прозорци, по които биеха огромни капки дъжд. Учех последна година в семинарията в Далас. С жена ми Дарлийн прекарвахме все повече време в мисли и молитви за онова, което предстоеше. Къде би трябвало да отдам сърцето си, енергията си и знанията си? Какво искаше Бог за нас като семейство? Стоях си в кухнята и мислех за едно предизвикателство, което бях чул от свещеника в семинарията, д-р Ричард Сюм. “Ако искаш по-широки хоризонти за живота си? - беше казал той няколко дни по-рано, - Запиши се да станеш “отличник” за Бога.” “Отличник”, както го обясни Сюм, е човек, който винаги прави малко повече от исканото или очакваното от него. Например, при изработката на мебели “да се отличиш” значи да доизпипаш тапицерията, търпеливо да поставиш орнаменталните шевове, белег за качество и стойност. Доктор Сюм бе избрал като текст най-кратката от библейските биографии: “9 А Явис беше най-много почитан между братята си; и майка му го нарече Явис, като казваше: Понеже го родих в скръб.
10 И Явис призова Израелския Бог, като каза: Дано действително ме благословиш и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мен, и да ме пазиш от зло, за да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.” (1 Летописи 4: 9). Явис е искал да бъде повече и да направи повече за Бога и, както разбираме в края на стих 10, Бог му е дал това, което е поискал. Край на стиха. Край на библейската история.
Господи, искам, да съм “отличник” за Теб - молех се аз, докато гледах как пролетният дъжд се лее по стъклото. Но бях объркан. Какво точно бе направил Явис, за да се издигне над останалите? И защо Бог бе отговорил на неговата молитва? Не спирах да се чудя. Освен това, защо Бог дори е включил кратка биография на Явис в Библията?
От капките, стичащи се по стъклата на прозорците ли, що ли, изведнъж мисълта ми потече към стих 9 и нататък.
Взех Библията и прочетох стих 10 - молитвата на Явис. Нещо в молитвата му щеше да изясни загадката. Непременно. Придърпвайки един стол към жълтия плот, аз се наведох над Библията си, препрочетох няколко пъти молитвата и с цялото си сърце се опитах да прозра бъдещето, отредено от Бога за един тъй обикновен човек като мен.
На сутринта изрекох дума по дума молитвата на Явис.
И на следващата.
И на следващата.
След трийсет години още не съм спрял. Ако ме попитате кое изречение (освен моята молитва за спасение) най-много е променило живота и служението ми, ще ви кажа, че това е викът на един “отличник”, наречен Явис, който се помни не с онова, което е направил, а с онова, за което се е молил, и със случилото се впоследствие. Чрез страниците на тази книга искам да ви запозная с изумителните истини в молитвата на Явис за благословение и да ви подготвя да очаквате невероятните Божи отговори като неотменна част от житейския си опит.
Откъде знам, че ще ви окаже значително влияние ли? От собствения си опит и от свидетелството на стотици хора по света, с които съм споделил тези принципи. Защото, а то е дори още по-важно, молитвата на Явис отразява всемогъщата Божия воля за бъдещето ви. И накрая, защото разкрива, че вашият Отец копнее да ви даде безкрайно повече от онова, за което би ви хрумнало да помолите.
Само попитайте човека, който не е имал никакво бъдеще.

БРУС УИЛКИНСЪН
Напред към благословения живот!
Бестселър # 1 на Ню Йорк Таймс

КАК САТАНА ОТДЕЛЯ ХРИСТИЯНИТЕ ОТ ХРИСТОС

2 Коринтяни 2:11

"11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли."

Веднъж Сатана свикал световна конференция. В уводната си реч към своите зли ангели той казал: "Ние не можем да спрем християните да ходят на църква. Ние не можем да ги спрем да четат Библиите си и да знаят истината. Ние не можем да ги откажем дори от техните консервативни ценности. Но ние можем да направим нещо друго. Ние можем да им попречим да изградят едно интимно и постоянно взаимоотношение с Христос. Ако те постигнат тази постоянна връзка с Исус, нашата сила над тях ще бъде неутрализирана. Така че, нека да ги оставим да си ходят на църква. Нека да си имат техния въздържателен начин на живот. Но нека да им откраднем времето, така че да не могат да поддържат близка връзка с Христос. Ето как аз смятам да направя това. Ще отвличам вниманието им от техния Спасител през целия ден и така ще блокирам поддържането на жизнено важната връзка която те имат с Него." "Но как ще направим това?" - извикал един от демоните. "Дръжте ги заети с маловажните неща от живота и измислете множество начини по които да заангажирате умовете им" - отговорил Сатана. "Изкушавайте ги да харчат, да харчат, да харчат и след това да вземат на заем, да вземат назаем, да вземат назаем. Убедете съпругите им да ходят на работа, а самите те да работят по 6-7 дни седмично по 10-12 часа на ден, така че да могат да си позволят начина на живот, който света им рекламира. Не им позволявайте да прекарват време с децата си. Когато връзката помежду им се наруши, скоро техните домове няма повече да им предлагат почивка от напрежението което те имат на работа. Превъзбуждайте умовете им, така че те да не могат да чуват "тихия и тънък глас" на Святия Дух. Измамете ги да слушат радио или касетофон докато карат или правят нещо друго. Телевизорите в домовете им обезателно да работят през целия ден. И направете така, че във всеки магазин и ресторант по света постоянно да свири силна музика. Напълнете масичките им с вестници и списания. Бомбардирайте ги с новини и реклами 24 часа на ден. Нека дори докато карат непрекъснато да виждат плакати и билбордове. Залейте пощенските им кутии и електронната им поща с всякакви глупости, томболи, каталози и електронни издания и всякакви фалшиви надежди. Дори когато си почиват, нека информацията, която ги обсипва да бъде прекомерна. Нека и след почивните дни да се чувстват изтощени, напрегнати и неподготвени за новата седмица. Не им позволявайте да излизат всред природата. Вместо това ги изпращайте на кино, в увеселителни паркове, на спортни мероприятия, на концерти и др. А когато се срещнат за духовно общение, нека да го започват с клюки и светски приказки, така че да си тръгват неспокойни и с гузна съвест. Оставете ги да участват в печеленето на души. Но запълнете живота им с толкова много заетости и "основателни" причини, че те да нямат време да търсят сила за служение от Христос. Скоро те вече ще започнат да служат със собствената си сила, и ще започнат да жертват здравето и семейното си единство за успеха на делото." Когато конференцията завършила всички били много доволни. Сатанинските ангели си тръгнали за да започнат ревностно да изпълняват задачите, които им поставил Сатана - да карат християните по целия свят да бъдат заети, заети, заети и да се втурват ту насам ту натам в забързаното си ежедневие. Успешен ли е Сатана с тази своя тактика? Вие отсъдете.

Знаци на времето

В миналото, а и днес има хора, които са се опитвали да определят датата на Второто идване на Христос. Всички са останали разочаровани. Знае я само Бог-Отец (Матей 24:36). Изразите в Библията "последното време", "краят на дните" са синоними на епохата, която ще предхожда Второто пришествие. Точното време не знаем, но белезите, по които то може да се разпознае, са предсказани. И от тях разбираме, че Исусовото Второ идване е близо. Още учениците Му са се интересували за тях (Матей 24:3). Първият белег, че живеем в последното време, е увеличаването на знанието (Данаил 12:4). До 19-ти век хилядолетия назад хората са ползвали впрегнатия добитък за главна двигателна сила. С настъпването на 19-ти век обаче станаха революционни изменения. Бяха изобретени парната машина, първият влак, корабът, двигателят с вътрешно горене, автомобилите, самолетите, реактивните двигатели. Разстоянията се скъсиха. Физиката разбули тайните на микросвета. Настъпи векът на електричеството, ядрената енергия, радиото, телевизията, радара, космическия кораб. Астрономията откри чудесата на Божията Вселена. Архиологията потвърди древната библейска история. Генетиката откри законите на наследствеността и стабилността на биологичния вид. Кибернетиката създаде електронноизчислителната машина. Последните 100-150 години на небивал досега "бум" в науката и технологията показват, че първият белег е налице. Вторият белег за края, това е морално-нравственото израждане на човечеството. Чрез перото на ап. Павел Бог е описал това така:"...човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, хулители, непокорни на родителите си, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви."( 2Тимотей 3:1-4). Разводи, разбити семейства и престъпност от всякакъв род се ширят по цялата планета. Трети белег неверие и безбожие. В Лука 18:8 Исус Христос задава следния реторичен въпрос: "Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?". Във 2Петрово 3:3,4 апостол Петър говори за безбожни подиграватели, които ще казват: "Къде е обещаното Му Пришествие?". От 18-ти век материализмът и атеизмът засилиха своите позиции, особено с появата на дарвинизма, въпреки, че геологията опроверга всички критики и съмнения в истинността на библейските писания. Истинската вяра и благочестие днес са рядкост. Четвърти белег в политическата област: В Матей 24:6,7 се казва: "Ще чуете за войни и за военни слухове(...)ще се повдигне народ против народ". До Първата световна война е имало само изолирани локални стълкновения между две - три държави. От 1914 г. вече се говори за световни войни, като във втората са взели участие 59 държави. Според статистика във в. "Поглед" от 2.06.1962г. през Първата световна война са дадени 442 хиляди жертви, а във Втората - 50 милиона! Пети белег: в Посланието от Яков5:1-5 се посочва друг белег за близостта на Христовото идване: натрупването на богатства. С напредъка на техниката и индустрията се оформира съсловие на богаташи, а от друга страна - огромни маси от бедни, и от там - зачестилите метежи и революции. Конфликтът между труда и капитала е предсказан и очевиден. В Лука 21:11,25,26 Исус е предсказал и природни аномалии - глад, мор, затъмнения на слънцето и луната, трусове, които ще зачестят преди края на света. Нека видим статистиката на заметресенията: В 1 век по-тежки са били 15, през 12в. - 115, през 15в. - 174, през 16в. - 253, през 17в. - 378, през 19в. - 2119, а само през първите 30 години на 20в. - 2000! Според статистика на ООН от хроничен глас днес страдат 1.5 милиарда души. Всяка секунда от глад умира 1 човек. През 1980г. от глад са загинали 55 милиона. Сред белеите за времето накрая Свещеното писание посочва безгрижието и порочната житейска философия на съвременния човек. В Лука 17:26-30 Христос е предсказал, че преди Неговото пришествие светът ще бъде много подобен на този преди потопа и на жителите на Содом и Гомор. Въпреки всичко това евангелие днес се проповядва по целия свят, което също е белег, че Христос скоро ще дойде(Матей 24:14). Библията се чете навсякъде и тези, които я приемат, се спасяват. За останалите тя ще бъде съдия и обвинител.
Амин!

Източник: http://boji-dar.info