петък, 9 януари 2009 г.

Страхът, който се превърна във вяра

Джон станал моряк когато бил само на 11 години. Баща му, англичанин, капитан на кораб, който плавал из Средиземноморието взел младия Джон със себе си и го обучил отлично за бъдещият му живот в кралската флота.
Въпреки, че Джон натрупал много опит на него му липсвала дисциплина. Той се подигравал с висшестоящите; събирал се с лоши другари; вкусил от поквареният живот на моряка. И макар, че знанията и уменията, които имал биха го направили офицер, заради поведението си той бил понижен в чин и бит с камшик.

На 20 Джон заминал за Африка, където бил въвлечен в печелившата търговия с роби. На 21 години той започнал да работи на кораба Грейхаунд, които превозвал роби през атлантическия океан.

Джон осмивал морала и се подигравал с вярващите. Той дори си правел жлъчни шеги с една книга - The imitation of Christ, която би могла да преобрази живота му. Всъщност, той се гаврел с тази книга само няколко чаша преди да ги връхлети бурята.

Тази нощ вълните биели жестоко кораба, издигайки го на гребените си в един момент, а в следващият го запращали със сила надолу във водната бездна. Джон се събудил и видял, че каютата му била пълна с вода. Част от кораба вече била разбита. Обикновено щета от такъв размер би запратила кораба на дъното на морето за броени минути. Но явно той носел ценен товар и не потъвал. Джон работел на помпите цяла нощ. Цели 9 часа Той и другите моряци се борели със стихията и се опитвали да предотвратят потъването на плавателния съд. Но някак си той знаел, че това е загубена битка. И най-накрая когато надеждите му били по-разбити и от кораба, той се строполил на прогизналата от морска вода палуба и извикал: "Ако този кораб няма да го бъде, тогава Господи, имай милост към всички нас!"

Джон не заслужавал милост, но я получил. Грейхаунд и екипажа му оцелели.
Младият моряк никога не забравил милостта, която Бог му показал в оная бурна нощ, в ревящия атлантически океан. Той се завърнал в Англия и станал композитор. Ние все още пеем негови песни като тази например:

AMAZING GRACE! HOW SWEET THE SOUND,
THAT SAVED A WRETCH LIKE ME!
I ONCE WAS LOST, BUT NOW AM FOUND
WAS BLIND, BUT NOW I SEE !

Търговецът на роби, който започнал да пише песни се казвал Джон Нютън (1725-1807). Наред с композирането, той станал и проповедник с голямо влияние. Повече от 50 години той пълнел църквите с историята за Спасителя, който ни среща във време на бури. Година-две преди да почине неговите приятели го карали да спре да проповядва, поради факта, че губел зрението си. "Какво!", възкликнал той, "Трябва ли старият богохулник от Африка да спре да проповядва след като още може да говори!"

Той не спрял. Не можел да спре. Това, което започнало като молитва от страх се превърнало в живот на вяра. През последните години на неговият живот хората му задавали въпроси, касаещи здравето му. Той си признал, че силите му отпадат. "Паметта ми почти я няма", казал той, "но си спомням ясно две неща: аз сам голям грешник, но Исус е Велик Спасител!!!! "

Какво повече от това ти и аз се нуждаем да помним?

Преведено от:
Мария Валентинова
Източник: http://boji-dar.info

Няма коментари: