събота, 3 януари 2009 г.

ПОНЯКОГА...

ПОНЯКОГА...

...трябва да се нараним, за да започнем да оздравяваме.
...трябва да не успеем, за да се научим.
...трябва да загубим, за да спечелим.
Някои от най-добрите уроци сме научили единствено и само чрез болка.
Понякога...
...нашата перспектива се прояснява само след като сме измили очите си със сълзи.

Понякога...
...трябва самите ние да се счупим и чак тогава ще можем да бъдем съчувствителни към чуждата болка.

Понякога...
...трябва да се разболеем, за да можем да си починем и размислим много добре за някои по-важни неща, отколкото са работата или развлеченията.
Понякога...
...Бог ни довежда малко по-близо до смъртта, така че след това да можем да преценим как живеем и как да живеем.
Понякога...
...трябва да изпитаме дори и липса на храна, така че след това да познаем и оценим Божието снабдяване.
Понякога...
...трябва да се почувстваме зле, за да можем след това да съчувстваме на чуждата болка.

Понякога...

Затова внимавай в сърцето си, приятелю!

Ако днес не разбираш нещо, вместо да започнеш да гадаеш, попитай Бог какво има предвид, когато казва:

- За да научиш урока си до края, трябва да издържиш до край!
Или пък:
- Най-напред трябва да се научиш да виждаш, когато гледаш, а след това ще видиш и по-голямата картина на живота си.

- За да пораснеш, трябва да устоиш!

Погледни отвъд болката и ще видиш Божията любяща ръка. Тя отнема това, което е добро, а ти дава нещо друго, което е още по-добро.

А сега се отпусни и приеми като своя тази благословена мисъл:

Тъй като твоето сърце е тревожно и си задава безброй въпроси, ти запомни:
Божията ръка дава само това, което й диктува любящото Божие сърце.

Понякога...
...Господ смъмря бурята, за да спаси хората.
А понякога...
...Той позволява на бурята да бушува, за да смъмри хората!

Защото е по-добре да си в бурята с Христос, отколкото в тихата, с гладка повърхност вода, но с повличащо те мъртво вълнение.


Автор: Неизвестен!

Няма коментари: