ПОНЯКОГА...

ПОНЯКОГА...

...трябва да се нараним, за да започнем да оздравяваме.
...трябва да не успеем, за да се научим.
...трябва да загубим, за да спечелим.
Някои от най-добрите уроци сме научили единствено и само чрез болка.
Понякога...
...нашата перспектива се прояснява само след като сме измили очите си със сълзи.

Понякога...
...трябва самите ние да се счупим и чак тогава ще можем да бъдем съчувствителни към чуждата болка.

Понякога...
...трябва да се разболеем, за да можем да си починем и размислим много добре за някои по-важни неща, отколкото са работата или развлеченията.
Понякога...
...Бог ни довежда малко по-близо до смъртта, така че след това да можем да преценим как живеем и как да живеем.
Понякога...
...трябва да изпитаме дори и липса на храна, така че след това да познаем и оценим Божието снабдяване.
Понякога...
...трябва да се почувстваме зле, за да можем след това да съчувстваме на чуждата болка.

Понякога...

Затова внимавай в сърцето си, приятелю!

Ако днес не разбираш нещо, вместо да започнеш да гадаеш, попитай Бог какво има предвид, когато казва:

- За да научиш урока си до края, трябва да издържиш до край!
Или пък:
- Най-напред трябва да се научиш да виждаш, когато гледаш, а след това ще видиш и по-голямата картина на живота си.

- За да пораснеш, трябва да устоиш!

Погледни отвъд болката и ще видиш Божията любяща ръка. Тя отнема това, което е добро, а ти дава нещо друго, което е още по-добро.

А сега се отпусни и приеми като своя тази благословена мисъл:

Тъй като твоето сърце е тревожно и си задава безброй въпроси, ти запомни:
Божията ръка дава само това, което й диктува любящото Божие сърце.

Понякога...
...Господ смъмря бурята, за да спаси хората.
А понякога...
...Той позволява на бурята да бушува, за да смъмри хората!

Защото е по-добре да си в бурята с Христос, отколкото в тихата, с гладка повърхност вода, но с повличащо те мъртво вълнение.


Автор: Неизвестен!