„Аватар“ Една нова религия

Превод: Емилия Илиева, 03.02.2010

„Аватар“ Една нова религия" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Филмът „Аватар“ отбеляза световен рекорд. Броени дни след своята премиера научнофантастичният епос на Джеймс Камерън е на второ място по гледаемост за всички времена, отбелязват критиците.

От Ватикана обаче не са особено въодушевени и предупреждават за опасността от появата на една „нова религия“.

Джеймс Камерън вече има изпитана рецепта за скъп и успешен филм. През 1997 г. създава касовия хит „Титаник“, който е най-скъпата продукция досега, но със своите рекордни приходи 3D епосът успя „да потопи“ своя предшественик. Най-скъпият филм за всички времена вече се нарича „Аватар“. Само 17 дни след премиерата си блокбастърът донесе рекордната печалба от 1,2 млрд. долара. Нищо чудно, че Камерън, обявен още преди 12 години от своите фенове за „краля на света“, вече планира продължение на „Аватар“.

Сюжетът на триизмерната суперпродукция се крепи около фантастичния свят, наречен Пандора, отдалечен на светлинни години от Земята. Хората са принудени да мигрират на тази планета заради изчерпаните земни ресурси. Там създават колонии и започват да произвеждат ценни суровини. Действието се развива през 2154 г. Между коренните жители Нави и животинския и растителен свят съществува хармония, а след смъртта душите населяват вечната памет на Пандора.

Списание „Шпигел“ нарича „Аватар“ „индиански филм, вдъхновен от историята за Карл Май, само че индианците са високи 3 метра и са светли“. Критиката обаче го осъжда: „Хората и извънземните индианци в този филм са персонажи, създадени без каквато и да е дълбочина.“
Ватиканът от своя страна предупреждава за опасностите, които прозират зад посланието на филма: „Толкова свръхмодерна техника и толкова малко истински емоции. Филмът популяризира една духовност, която издига творението над Твореца.“

Радио Ватиканът също не пести критиките си: „Екологията в „Аватар“ е превърната в религия на хилядолетието.“

„Във филма природата не е представена като творение, за което трябва да се грижим, а като божество, на което трябва да се кланяме“, коментира говорителят на Ватикана Федерико Ломбарди.

По материали от:

www.pro-medienmagazin.de

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=918

РАЗЛИЧАВАНЕТО НА ХРАНИТЕ. ПОСТЪТ И ХРИСТИЯНСКАТА СВОБОДА

РАЗЛИЧАВАНЕТО НА ХРАНИТЕ.
ПОСТЪТ И ХРИСТИЯНСКАТА СВОБОДА

Каква е ползата от поста?
Може ли постът да помогне на вярващият християнин и как?

„Това, което влиза в устата, не осквернява човека, но това, което излиза от устата, то осквернява човека” /Мт. 15:11/

„Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека. И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. Като каза това Той направи всички ястия чисти.” /Мк. 7:15,18,19/

„Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Който пази деня, за Господа го пази; а който не пази деня, за Господа го не пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога………Зная и уверен съм в Господа, Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.” /Римл. 14:2-6,14/

КОЙ Е ПОСТИЛ В БИБЛИЯТА?

Хората спазвали поста само веднъж в годината, в деня на Изкуплението. Това е заповядано от Бога в Стария Завет.
/Лев. 16:29-31/

После човеците заповядали допълнителни дни за постене, за които Бог нищо не заповядва или казва.
А. 4 пъти годишно след Вавилонското робство:
/Зах. 7:5; 8:19/

Б. 2 пъти седмично от фарисеите:
/Лк. 18:11-14/

Учениците на Иоан Кръстител и фарисеите много постили:
/Мк. 1:6; Лк. 2:36,37/

Павел и Варнава постили, но те били възпитани в силните и строги еврейски обичаи:
/Деян. 13:2,3/

Учениците на Исус не постили:
/Мт. 9:14-17; Лк. 5:33-39/

КАКВО ОЗНАЧАВА: „ВЕХТИ МЕХОВЕ С НОВО ВИНО ЩЕ СЕ СПУКАТ”?

Има ли разлика, ако християните не постят, и не спазват други подобни ритуали имащи значение в Стария Завет?

„Всичкият труд на човека е за устата му, душата обаче не се насища.” /Екл. 6:7/
„А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога, нито ако не ядем губим нещо, нито ако ядем, печелим нещо.” /1Кор. 8:8/
„И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някои празник, или новомесечие, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум…..Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като, „Не похващай”, „Не вкусвай”, „Не пипай”, като всички се развалят от употреба, по човешки заповеди и учения? Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.” /Кол. 2:16-18,20-23/

„Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго. Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува. Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон. Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта. Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме. Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.” /Гал. 5:1-6/

„А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината. Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; понеже се освещава чрез Божието Слово и молитва.” /1Тим. 4:1-5/

„А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите. И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Иерусалим до апостолите и презвитерите. Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците, и доставяха голяма радост на всичките братя. А като стигнаха в Иерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях. Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон. Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос. И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. И сърцеведецът Бог им засвидетелствува като даде и на тях Святия Дух, както и на нас, и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим? Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.” /Деян. 15:1-11/

„Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползвали ония, които са се водили по тях.” /Евр. 13:9/

ХОМОТ, ИГО = Допълнителни задължения, които християните трябва да изпълняват, за да придобият Божията благодат и да бъдат спасени. Отново някакъв Закон.

Какво ни освобождава от греховете?
„…….като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.” /Гал. 2:16/

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали някой.” /Еф. 2:8,9/

Християните трябва да отбягват човешките учения и предания:
„Обаче напразно Ме почитат като проповядват за поучения човешки заповеди…..И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание…..И тъй, осуетявате Божието Слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.” /Мк. 7:7,9,13/
„Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” /Мт. 15:9/
„И рече Господ: Този народ се приближава към Мене с устата си и Ме почита с устните си, но сърцата им стоят далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения, изучени папагалски” /Ис. 29:13/

Християните трябва да отбягват бабешките басни:
„А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.” /1Тим. 4:7/

Християните не са под Закона, те са свободни да постят или да не постят:
„Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.” /1Кор. 6:12/

Какъв трябва да бъде постът?
„Такъв ли е постът, който Аз съм избрал? – ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе, и славата Господна ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи….” /Ис. 58:5-9/

„В миналото много хора учели, проповядвали и писали, че чрез въздържане, или чрез предпочитане на определени храни и чрез други подобни традиции, установени от хората, човек може да придобие милост и да си изкупи греха. По тези причини всекидневно били въвеждани и налагани нови видове пости, церемонии и други подобни, което целяло да изгради впечатлението, че тези неща са част от истинското служение на Бога, че от тяхното съблюдаване може да се придобие благодат и, ако не се спазват, ще се извърши голям грях.
На първо място, учението за благодатта и праведността чрез вяра бива замъглявано, а всъщност то съставлява сърцевината на благата вест и трябва да бъде водещото послание в църквата, за да може Христовото дело и заслуги да бъдат добре известни на всички, а вярата в опрощението заради Христос трябва да бъде въздигната над всички дела. По тази причина ап.Павел категорично отменя Моисеевия закон и човешките традиции, за да разберем, че не можем да придобием праведност пред Бога заради делата си, а само чрез вяра в Христос получаваме благодат. Тази истина е почти изцяло потулена от онези, които твърдят, че благодатта се придобива посредством спазването на определени пости, предпочитане на едни храни пред други, носене на одежди и т.н.
На второ място, такива традиции замъгляват и дори заместват самите дела, указани от Бога. Стигнало се дотам, че за истински християнски живот се смята спазването на празниците по точно опроделен начин, изричането на точно определени молитви, пазенето на изрично указаните пости и носенето на точно определено облекло. Това съставлявало истинската духовност. От друга страна, делата, указани от самия Бог, и призванието на човека в живота се приемат като светски и лишени от духовност, например грижата за семейството, раждането и доброто възпитание на децата Божий, участие в управлението на държавата и в обществения живот. Такива дела, указани от Бога, за съжаление се разглеждат като лишени от духовност, светски и несъвършени, докато на традициите се отдава божествена почит като на свещени и съвършени дела. В резултат на това разбиране подобни „святи традиции” се множат всекидневно. Освен това, тази заблуда дълбоко обезпокоява съвестта на иначе искрено вярващите, които се терзаят, че водят твърде несъвършен живот, защото са встъпили в брак, защото участват в управлението или правораздаването. В същото време тези вярващи изпитват дълбоко преклонение пред монашеството, защото погрешно си мислят, че чрез съблюдаването на подобен монашески живот човек е по – близо до Бога.
На трето място, такива традиции се оказват мъчителен товар за съвестта, защото не е възможно да се спазват всички измислени традиции, а пък в същото време сред хората витае схващането, че те представляват истинското служение на Бога………Във връзка с това съчиненията на канонистите внасят дълбоки обърквания в съвестта на хората, защото единственото нещо, с което се занимават е систематизирането на съществуващите традиции, предвиждането на облекчения за успокоение на съвестта в определени ситуации. Те са толкова заслепени в тези си усилия, че в съчиненията им няма място за далеч по – важните неща като вярата, истинската утеха в тежки изпитания и други подобни. Мнозина искрено вярващи и образовани хора от предишни времена са изразявали безпокойство, че такива традиции предизвикват много съблазни и противоречия в църквата, и че пред хората се поставят множество препятствия, за да достигнат до вярното познание за Христос.…..Августин също е изразил неудовлетворение от това, че съвестта се обременява с многобройни традиции. Във връзка с това той е учел, че те не трябва да се възприемат като задължителни.
Нашите учители проподават тези въпроси, водени не от лекомислие или незачитане на църковните власти, а от належащата необходимост от познания относно гореизброените заблуди, които възникват в резултат от погрешното разбиране на традициите. Освен това самата блага вест, самото Евангелие ни призовава учението за вярата да бъде на пиедестал в нашите църкви. А то не може да бъде възприето, ако се предположи, че благодат от Бога може да се придобие чрез дела, които самия човек приема като необходими.
Ето защо ние учим, че благодатта не може да се придобие или да се заслужи, не може да има помирение с Бога, нито пък грехът може да се изкупи чрез спазване на споменатите човешки традиции. Следователно, те не бива да се възприемат като истинско служение на Бога. А причините са посочени в Писанията. В /Мт. 15:1-20/ Христос защитава апостолите, че не съблюдават обичайните традиции, и добавя: „Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” /Мт. 15:9/. Тъй като Той нарича такива заповеди напразно почитане, те не са необходими. По този повод Христос казва: „Не това, което влиза в устата, осквернява човека….” /Мт. 15:11/. Освен това ап.Павел пише в /Римл. 14:17/: „Защото Божието царство не е ядене и пиене….”, а в /Кол. 2:16/ „И тъй, никой да не ви осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота….”; в /Деян. 15:10,11/ ап.Павел казва: „Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим? Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.” Тук ап.Петър забранява обременяването на съвестта с обреди, церемонии, забрани било от Моисеевия закон, било от други източници. В /1Тим. 4:1,3/ такива забрани на определени храни или на брак се наричат „измамни духове и бесовски учения”, защото са в пълен разрез с духа на Евангелието. Въвеждането или извършването на такива дела с цел придобиване на опрощение на греха, или пък разбирането, че ако някой не извършва такива дела, то той не е християнин, е пагубно за душата……….” /”Аугсбургско изповедание на вярата” 1530г. Лутеранска символическа книга/

За единството в Тялото Христово

Единни или разделени

Българска мисионерска мрежа, 22.02.2007

Единни или разделени Колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие!

Бойко Божидаров, БММ

Тези думи от Псалм 133 винаги са актуални и в много случаи решаващи за успеха на работата ни като Божи служители, включително и на мисионерското поле.

Днес има много деноминации, много организации. Те наистина проявяват усилия да бъдат единни, но невинаги успяват. Ако са единни относно Господ Исус Христос, тогава добре – изпълнява се Словото, което казва: „Но сега те са много части, а едно тяло.” (I Кор. 12:20) В този случай не се издигат различията между частите, а на първо (и централно) място е Исус. Реалността обаче често е различна – има разделения както между деноминациите, така и между отделните „надденоминационни” организации и разделения, които са човешки и не ходят в единството, постановено от Царя. Плод са на нашите човешки слабости и незрелост като християни.

Когато говорим за мисии към недостигнатите народи, често се смята, че финансите са основен проблем (поне за България). Всъщност има един по-голям проблем – липсата на единство. Всички, които говорят за мисии до далечните народи, имат голямо желание за големи неща. Но когато започнат да се готвят за заминаване, понякога изникват най-различни вътрешни проблеми – коя да бъде организацията, какво да поеме, как да се координират нещата, какво трябва и какво не трябва да се говори и т.н. Това наистина е нормално, но...

Бедните селяни от Бирма, Тибет, Иран, Камбоджа изобщо не се интересуват нито от деноминациите ни, нито от нашите различни виждания, нито коя организация стои зад нас... Единственото, което те биха искали да знаят, е с какво Исус е по-превъзходен от досегашната им вяра в идолите. Техните религии също са пълни с течения, клонове, секти и организации. Ако разберат, че и при нас, християните, е така, тогава не е странно, че си мислят: „Явно Христос не е по-различен от боговете в нашата религия. Той е просто една от многото религии. Тогава е по-добре да си останем с нашите идоли, поне няма да имаме проблем с роднините, съселяните и религиозните ни водачи.” И наистина, когато бях в Китай, видях нещо, което е доста тъжно, но е факт. Там има много идоли, свързани с будизма. Един ден на улицата ме срещна будист, който раздаваше „благословения” – картички с изображения на идоли. Предложи ми една картичка, но аз му казах, че вярвам в Исус. И той отговори: „Тогава нека богът (разбирай идолът” Исус да те благослови.” По-късно разбрах, че в днешно време в Източна Азия е станало модерно към целия пантеон от идоли да се прибавят и имена като Мао Дзедун, Исус Христос, Мохамед и т.н. Все едно, че те са „едни от многото идоли”. За голяма част от китайците Исус е просто „един от идолите, почитан най-вече на Запад”. Много от тях все още не виждат превъзходството на нашия Господ над сбирщината от идоли и човешки изображения! До голяма степен причината е липсата на единство сред нас – както в България, така и в Китай, така и в целия свят.

„С това искам да кажа, че всеки от вас казва:Аз съм Павлов; а аз – Аполосов; а аз – Кифов; а пък аз – Христов. Нима се е разделил Христос? Павел ли беше разпнат за вас? Или в Павловото име се кръстихте?”– се обръща Павел към коринтяните (I Кор. 1:12–13). А в днешно време тези думи биха могли да звучат и така: „Мартин Лутер ли се разпна за вас? Или Дерек Принс, или Джон Уесли, или Бени Хин, или папата?” Не говори ли това доколко сме израснали в търсенето на нашия Господ? Нима Господ е слаб да ни разкрие „дали има кръщение в Святия Дух, дали трябва или не трябва да се говорят езици” и много други истини, някои от които принадлежат към т.нар. духовно мляко и основите на християнството, които би трябвало да знаем още от първите години или дори месеци във вярата ни! Отново казвам – нито Господ, нито недостигнатите хора, живеещи в тъмнина, не се интересуват от нашите слабости и различия.

Нека все пак да разкажа какво Господ прави, когато силите на тъмнината също не са единни. От най-древни времена Господ управлява народите на света, които все „се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник” (Пс. 2:2), стремейки се да си построят своя крепост, свой „земен рай”, без Царя, още от Вавилонската кула, та до наши дни.

Допреди 50 години в най-високата планинска земя на света е съществувало кралството Тибет, управлявано от Далай Лама, и затворено като крепост под мрака на будизма, без да се допускат чужденци, които да смущават този „земен рай”. Господ обаче изпраща против тази крепост една друга тъмна сила, също толкова насочена против Исус – китайските комунисти. Оттогава много хора от Запад протестират и се възмущават, викайки: „Свобода за Тибет!” Господ обаче е на друго мнение.

Дали наистина ако китайците не бяха дошли, Тибет щеше да бъде свободен? Свободен от какво? Всъщност тогава Тибет и досега щеше да си остане една мрачна, напълно изолирана „свободна” крепост на будизма. В действителност Господ, използвайки една тъмна сила, разбива друга и резултатът е, че днес много западни туристи посещават Тибет и благовестието бавно, но сигурно навлиза и в тази земя. Така, без да искат и без изобщо да са предполагали, китайските комунисти, противници на благовестието, всъщност отварят пътя му към Тибет!

Господ е против единството на противниците Му. Но Той е за единството на Неговите избрани против врага. „Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои” (Мат. 12:25). Дали тези думи са само за нашия враг от този свят, или важат и за нас? Да, наистина, различията между нас най-често идват от различното ниво на зрелост и познаване на Господа. Но това не би било проблем, ако на първо място поставяме Него и ако винаги Го търсим. Да Го търсим, съвсем практически означава и да си обновяваме ума, т.е. да бъдем отворени и готови да си променяме схващанията и да не претендираме, че познаваме цялата Библия и цялата истина, защото колкото повече се доближаваме към Него, толкова по-нови и чудесни неща възприемаме. Затова нека да Го търсим и да не се хващаме само за една част от истината, защото често това поражда различията между нас (особено когато тази истина дори не е истина, а човекоугодно изкривяване на Словото), а да тичаме напред към Господ, защото „тези, които търсят Неговото лице, те са Яков” (Пс. 24:6), и какъвто Го намерим, такъв и ще Го представим на погиващите както в България, така и в най-далечната земя.

http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=415

Хуманизмът-предвестник на Антихрист

~Дерек Принс~

"Защото ние не воюваме срещу хора от
плът и кръв, а срещу личности без тела
-зли владетели на невидимия свят, тези
мощни сатанински същества и големи
зли князе на тъмнината, които владеят
този свят исрещу огромен брой нечестиви
духове в духовния свят."
(Ефесяни 6:12, буквален превод от Ливинг Байбъл)
***************************************************************

Като последователи на Исус Христос ние сме въвлечени в един конфликт, който обхваща както небето така и земята. Силите, които се изправят срещу нас са "личности без тела"-зли духовни сили в невидимата област, които се противопоставят на всяка истинска праведност и се стремят да установят сатанинско господство над целия свят.
Нашата отговорност в този конфликт е уникална, защото Христос е поверил единствено на нас духовното прозрение и оръжията, които могат да ни дадат победа. Правителствата и армиите на този свят, които действат само в естествен план, нямат разбиране за този конфликт и нямат сила да се справят със сатанинските сили в поднебесната. Точно обратното, без да съзнават те самите са манипулирани и контролирани от тези сили.
Едно съществено изискване за победа е идентифицирането на природата на силите, които действат в дадена ситуация. През последните месеци размишлявах за събитията в света и особено в Съединените Щати и Израел, вярвам че Бог ми показа идентичността на злата, измамна сила, която Сатана планира да използва, за да доведе до край своите цели за края на този век. Това е ХУМАНИЗЪМ.
Винаги съм мислил за хуманизма като сравнително безвредна грешка. Когато се консултирах с речника, бях изненадан от неговото определение:
"Отричане на каквато и да било сила или морална стойност, надминаващи тези на човечеството; отхвърляне на религията в полза на вярването в напредъка на човечеството със свои собствени усилия."

Разбрах, че хуманизмът не е духовно неутрален. Точно обратното, той е съзнателно отричане и отхвърляне на Божията власт. Това е антирелигиозна религия. поради тази причина той може и е често преподаван в образователните системи, както тази в САЩ, които забраняват изучаването на религия в нейния обикновен смисъл.
Реших да проследя хуманизма назад в историята, започвайки със съня на Навуходоносор за един образ с глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед и крка от желязо. Даниил го разтълкува като предричане за четири езически империи, които ще възникнат една след друга. Главата беше Вавилон; гърдите и мишците бяха Мидо-Персия; коремът и бедрта бяха Гърция; краката бяха Римската империя (Даниил 2:31-40).
Един ключов фактор ме впечатли: репродуктивните органи бяха в частта, отговаряща за Гърция. С моята квалификация по гръцка философия, това стана особено ясно за мен. Разбрах, че именно Гърция - повече от която и да е от другите империи - чрез своята философия, се възпроизвеждаше в следващите култури.
Първият гръцки философ, за когото имаме сведения е Хераклит (около 460г.пр.н.е.). Само три от неговите поговорки са стигнали до наши дни: "всичко тече"...."никога не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река"...."човекът е мерило за всички неща". Учудващо е как тези три поговорки обобщават същността на хуманизма. Те твърдят, че всичко е относително; няма морални или законни абсолюти; и човекът е най-висшият авторитет във вселената.
Извън обсега на това изследване е да анализирам как това мислене е формирало, първо, идеите в Европа, и после, чрез Европа идеите в съвременната "цивилизация". Гърците се прекланяли пред човешкия ум. Идеята на Аристотел за Бога била съвършен ум, който се самосъзерцава, защото нищо по-малко не си струвало да бъде съзерцавано. От това се развила цялата философия на рационализма.
Освен философията друг главен елемент на гръцката култура бил нейното наблягане на атлетическите състезания. Техните Олимпийски игри представлявали това, което в същност е идолопоклонство към атлетическото мъжество, което се съживява в настоящия век. Най-гледаните телевизионни програми днес са големите международни спортни състезания.
Гърците също клоняли към омаловажаване на брачните взаимоотношения между мъж и жена и гледали на хомосексуалните взаимоотношения между двама мъже като на "по-интелектуално задоволяващи". В тяхната скулптура, идеализираните мъжки форми обикновено били изобразявани голи, докато женските били покривани с някаква роба.
Така наречените "богове" на Гърция проявявали всички морални недостатъци на човечеството: похот, неморалност, ревност, отмъстителност, всъщност едно пълно отсъствие на какъвто и да е обвързващ морален кодекс. Това освободило човека, за да бъде бог сам на себе си и да установи свой собствен морален кодекс. В края на краищата, от никой народ не може да се очаква да живее над нивото на собствените си богове.
Всички тези последици от гръцкия хуманизъм са били нарастващо очевидни в нашата западна култура през настоящия век. През 1992 год., обаче, духът на хуманизъм поде голяма нова офанзива срещу САЩ и Израел. Почти едновременно, облак на духовна тъмнота се спусна върху двете нации. В техните общонационални избори същата година, духовната сила, която доведе на власт както Клинтъновата администрация в САЩ, така и Коалицията на труда в Израел, беше явен и неподправен хуманизъм. И двете администрации представляват явно и съзнателно отхвърляне на Божиите праведни закони и на заветите, които Той направи с човека, първо чрез Мойсей и после чрез Исус Христос. Те демонстрираха, че за да постигне своя краен резултат, хуманизмът ще вярва на всичко, освен на истината и ще толерира всичко освен праведността.
Това издигане на човека е силата, която накрая ще доведе на власт Антихрист, чието име е числото на човек (Откровение 13:18), човекът на беззаконието, който се противи и превъзнася над всеки, който се нарича Бог или на когото се отдава поклонение, и дори седи в Божия храм и се провъзгласява за Бог (2Солунци 2:3-4).
Писанието разкрива, че той ще наложи господството си над всички, които са отказали да обичат истината. Поради тази причина Бог ще им изпрати силно заблуждение, така че да повярват лъжата - първоначалната лъжа, т.е. с която Сатана измами нашите първи прародители: "Вие ще бъдете като Бог..." или "като богове". Това издигане на човека на мястото на Бога ще въведе "голямата скръб", един период на всемирна агония, толкова ужасен, че ще надмине дори Холокоста на 1939-45 год. (Матея 24:21-22).
Преди този последен период на скръб, обаче, Бог все още има да изработва огромни планове, както за Израел, така и за Църквата. Жетва на милост ще предшества жетвата на осъждение. Божията подготовка за това е разкрита в Захария 9:13 "... и ще възбудя чадата ти, Сионе, против твоите чада, Гърцио..."
"Децата на Гърция" са тези, които приемат заблудата на хуманизма. "Синовете на Сион" са тези, които застават върху непогрешимото Божие Слово, приемайки както Неговите обещания, така и Неговите завети. Те ще бъдат взети както от естествения Израел така и от Църквата. За тях ще се каже: "Те го (Сатана) победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз щото да бягат от смърт". Те ще бъдат хора с един първостепенен приоритет: да вършат Божията воля ще бъде по-важно за тях, отколкото да се държат за самия живот.
Изправени пред това предизвикателство всеки от нас трябва да запита себе си: Готов ли съм да заема позиция като един от синовете на Сион?

Числено, силите на хуманизма многократно ни превъзхождат. Въпреки това можем да се насърчим от примера на Аса, цар на Юда. Изправен пред нашествието на непреодолимо превъзхождаща армия, неговата молитва на отчаяние обърна сигурното поражение в абсолютна победа. За нас, днес неговата молитва ни дава чудесен модел, с който да се противопоставим на себеиздигащите се сили на хуманизма.

"Господи, безразлично е за тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме и в Твоето име идем против това множество. господи, Ти си нашия Бог; да не надделее човек против Тебе." (2 Летописи 14:11)

Нека да застанем заедно в тази молитва!

КОМПРОМИС - път към неуспех

-= Кийт Де Майо =-

Исус каза: "Вие сте солта на земята, но ако самата сол обезсолее с какво ще се поправи? Тя вече за нищо не става освен да бъде изхвърлена и стъпкана от хората" (Матей 5:13). Когато ние спрем да оказваме влияние на този свят, тогава той започва да влияе на нас и ние като християни ставаме негодни за Божиите цели. Основният начин , по който губим солеността си (годността си) е чрез компромис. Думата "компромис" не е използвана в Библията, защото Бог никога не е имал предвид компромиса като изход за Своите хора. Защо? Речникът определя "компромиса" като някакъв среден път. Ние сме призовани да излезем от тъмнината в царството на светлината - среден път между двете няма (Колосяни 1:13)

Християните от ранната църква не са правили никакъв компромис с вярата си. Поклонението на императора е било част от ежедневния живот в Римската империя. От времето на Исус в продължение на цели три века, безброй християни са били убивани, защото не са правили копромис да кадят тамян и да изповядват "Цезар като Господ".

Занаятчиите, като шивачи, зидари и други такива са страдали, защото са отказвали да изобразяват окултни символи в своите изделия. Центърът на римското изкуство е бил фалическият култ (порнография), но в изкуството на ранните християни няма и следа от такова влияние.

От друга страна, съвременното общество има пълен речников състав за изразяване на изкуството на компромиса. Нека да разгледаме някои примери. В света на медицината терминът "аборт" се използва вместо Библейската концепция "убийство на неродени бебета". Художниците наричат порнографските картини "голи тела". Прелюбодействата във филми и романи се наричат "романтични". Пеенето на митологически божества е поклонение на Сатана в Африка, но в операта е оправдано като "класическа музика". В администрацията лъжата за подправяне на подписи и подправянето на фактури се нарича "аз ще се оправя". Всички тези неща са начини, по които ние правим компромиси с Божиите стандарти заради стандартите на света. Вместо победители ставаме победени!

Често пъти се страхуваме да поемем отговорност, поради страха "какво ще си помислят другите" или "какво ще ми направят"? Ние си мислим: "Ако се подчиня на Бога, мога да си загубя работата или дори да си проваля кариерата"! Имам насърчителни думи за теб! Исус каза: "Който загуби живота си заради Мене, ще го намери" (Матей 16:25). Няма от какво да се страхуваме, когато се покоряваме на Бога. Щом Той е откъм теб, кой може да е срещу теб?

Един прекрасен пример за това откриваме в книгата на Данаил. Когато бил още съвсем млад, Данаил бил взет от родината му, Израел, и отведен във Вавилон - империя на окултизъм и грях. Много пъти младежът Данаил бил изправян пред решението - да се покори на Бога или човек. Всеки път, когато Данаил избирал да се покори на Бога, той бил повишаван, но не винаги това ставало веднага. На няколко пъти той почти загубвал живота си за това, че избирал Бога (Данаил 6:16-23). Ключът към успеха на Данаил бе безкомпромисното подчинение на неговия Бог и на Божия стандарт на живот. Резултатът? Данаил бе сол в обществото на Вавилон и повлия върху живота на много хора, включително и на царя (Данаил 6:25-28).

Бог те обича и иска да те използва в тези последни дни. Когато нещата около теб стават все по-мрачни и по-покварени, приеми предизвикателството - бъди солта на земята! Откажи се от компромиса от сега нататък. Въведи Бог във всекидневния си живот - в работата, в училището си. Не реагирай остро, когато другите се стремят да ти наложат техните стандарти. Просто се научи да казваш "НЕ" с любов. Няма нужда да се защитаваш. Божието Слово няма нужда от защита. Той ще те повиши в подходящото за това време, само бъди верен и не прави компромиси.

Кои сме ние в Христос

а) Приемаме на нов живот

• Имаме вечен живот (Ин. 3:16).
• Бог е излял любовта Си в нашите сърца чрез Святия Дух (Рим. 8:16).
• Получаваме свидетелството на Духа (Рим. 8:16).
• Даден ни е ума Христов (1Кор. 2:16).
• Нашите тела стават храм на Святия Дух (1 Кор. 6:19).
• Имаме на разположение дарбите на Святия Дух (1 Кор. 12:4-11).
• Ставаме част от тялото на Христа (1 Кор. 12:27).
• Имаме Святия Дух като печат за Неговата собственост в нашите сърца (2 Кор. 1:22).
• Ние сме освободени от проклетията на закона (Гал. 3:13).
• Ние сме запечатани от Духа (Еф. 1:13-14).
• Ние сме съживени в Христос (Кол 2:13).
• Обновени сме от Святия Дух (Тит. 3:5).
• Новородени сме от Словото на Бога (1 Пет. 1:23).
• Ние сме простени и умити в Исусовата кръв (1Ин. 1:7-9).
• Ние сме родени от Бога (1 Ин. 2:29).

б) Влизаме в ново взаимоотношение с Бога

• Ние ставаме деца на Бога (Ин. 2:29).
• Познаваме единия истински Бог (ИН. 17:3).
• Имаме мир с Бога (Ин. 2:29).
• Ние сме примирени с Бога (Рим. 5:10).
• Ние сме не само деца, но и синове на Бога (Рим. 8:15).
• Ставаме сънаследници с Христа (Рим. 8:17).
• Ние сме Христово притежание (1 Кор. 3:23).
• Ние сме преобразени в Негово подобие с вечна, увеличаваща се слава, която идва от Господа (2 Кор. 3:18).
• Ние сме ново създание в Христа (2 Кор. 5:17).
• Ние сме разпнати с Христа (Гал. 2:20).
• Ние сме приети от Възлюбения (Еф. 1:6).
• Ние сме живи с Христа (Еф. 2:25).
• Ние сме членове на Божието домочадие (еф. 2:19).
• Можем да се доближим до Бога със свобода и доверие (Еф. 3:12).
• Можем да сме сигурни, че Оня, Който е започнал добро дело в нас, ще го носи до неговото усъвършенстване (Фил. 1:6).
• Ние можем да направим всичко в Христа Исуса (Фил. 4:13).
• Ние сме удостоени с Неговото наследство (Кол. 1:12).
• Ние принадлежим на Бога (1 Пет. 2:29).
• Ние участваме в Божието естество (2 Пет. 1:4).

в) Освободени сме от греха

• Ние сме освободени от робство (Ин. 8:31-36).
• Ние сме освободени от грях (Рим. 6:18).
• Ние не сме повече под осъждение (Рим. 8:1).
• Ние трябва да насочим умовете си към това, което желае Духът (Рим. 8:5-6).
• Ние сме освободени от последствията на греха (Рим. 10:13).
• Ние сме направени праведни и святи (1 Кор. 1:30).
• Ние сме измити, осветени и оправдани (1 Кор. 6:11).
• Ние сме изкупени (Еф. 1:7).
• Ние повече не живеем, задоволявайки ненаситните желания на нашето греховно естество (Еф. 2:3).
• Ние не сме повече предмет на Божия гняв (Еф. 2:3).
• Ние сме спасени по благодат чрез вяра (Еф. 2:8).
• Ние сме опростени (Кол. 1:14).
• Ние сме завършени в Христа (Кол. 2:10).
• Нашата природа е променена (Кол. 3:9-10).
• Ние сме изчистени от виновна съвест (Евр. 10:22).
• Ние сме изцелени (1 Пет. 2:24).
• ние сме мъртви към греха и живеем за праведност (1 Пет. 2:24).
• Ние сме изчистени от миналия грях (2 Пет. 1:9).

г) Ние сме отделени от света

• Ние сме повече от победители чрез Христа Исуса (Рим. 8:37).
• Ние сме посланици Христови (2 Кор. 5:20).
• Ние живеем чрез вяра в Божия Син (Гал. 2:20).
• Ние сме разпнати за света (Гал. 6:14).
• Ние сме възкресени с Христа и стоим в небесни места (Еф. 2:6).
• ние сме съграждани с Божиите хора и членове на Божието домочадие (Еф. 2:19).
• Ние сме избавени от властта на тъмнината и преселени в Божието царство (Кол. 1:13).
• Дадена ни е надежда за слава (Кол. 1:27).
• Ние очакваме ново небе и нова земя, дом на праведност (2 Пет. 3:12).
• Ние победихме света (1 Ин. 5:4-5).

Източник: интернет

Кой е Исус Христос?

Чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което да се спасим!
Деяния на апостолите 4:12

Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за де не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си, на света да съди света, но да бъде светът спасен чрез него.
Евангелие от Йоан 3:16

НЕСРАВНИМИЯТ И ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРЕЗ ВСИЧКИ ВЕКОВЕ

Никога човек не е говорил като Него. Йоан 7:46
Ти си по-красив от човешките чада. Псалом 45:2


Преди близо две хилядолетия на тази земя се яви един Човек, който се роди не според законите на живота. Този човек живя в бедност и израстна в неизвестност. Той не пътуваше много. Само веднъж прекоси границите на страната, в която живя. Това стана през изгнаничеството Му като дете. Той работеше за прехраната си в едно малко селище. Нямаше нито богатство, нито влияние. Неговите роднини бяха незначителни хора от народа, без образование.

Като младенец, Той изплаши един цар. Като юноша, Той учуди учените. Като зрял мъж, Той упражняваше власт над творението - вървеше по морските вълни като по суша и успокояваше бурното море.
Той излекува мнозина от най-различни болести, без да е учил медицина и без лекарства. Не взе нито грош за лекуване.
Той никога не е следвал психология и при това изцели повече съкрушени и наскърбени сърца, отколкото всички лекари.
Той не написа нито една книга и при все това библиотеките не могат да съберат книгите, написани за Него.
Той не съчини нито една песен, ное вдъхновил теми, мелодии и дори цели оратории - повечето от това, което всички поети и композитори някога са писали.
Той не основа нито едно училище, но всички училища, събрани заедно, нямат толкова ученици, колкото има Той.
Той никога не събра армия, не повика и един войник, нито пък си послужи с каквото и да е оръжие, а при все това никой земен пълководец не е имал толкова доброволци, които радостно да изпълняват заповедите му. Никой победител не е завладял толкова оръжие и не е имал толкова пленници и дори врагове, които са му се предавали без каквото и да е принуждения.
Той е изобличителят на всяко зло, което търси жертви в мрака.
Той е Примирителят на всички противоречия в живота. Той е Възстановителят на нарушената хармония в теб, в дома ти и в обществото.
Той е Целителят на всички болести, недъзи, зависти, омрази, неправди и злини.
Той е Спасителят във всичко.
Той изпълва страниците на богословските трудове. Всяка молитва, която Бог чува и на която отговаря, се отправя в Неговото име и се изпълнява заради самия Него.

Имената на отминали човешки величия, на горди държавници от древния Египет, Гърция, Рим и до наши дни са изгрявали и залязвали. Имената не учени, философи и богослови са пламвали и изгасвали. Но името на този Човек се разнася все повече и повече. При все че времето простря почти 20 столетия между днешното поколение и сцената на Неговото разпятие, Той все още живее. Цар Ирод не можа да Го убие. Стана не можа да го измами, Смъртта не можа да да Го надвие. Гробът не можа да го задържи.

Сега, Той стои високо върху най-горното стъпало не на човешката, а на небесната слава - прославен от Бога, познат от ангелите, възхвален от светиите и изплашил демоните - и продължава да е жив и личен Бог.

Този Син Човешки и Син Божи, вярвам разбрахте, е нашия Господ и Спасител

ИСУС ХРИСТОС

Необикновен подвиг бе да слезе от Божия престол чак до яслите. От върха на славата до дъното на смирението. От върха на славата до дъното на смирението. От обятията на Бога до нас, грешниците. От величие - в неизвестност. От неизразими богатства - до крайна бедност. От Син - до слуга. Защото Той "обезслави Себе Си, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците" (Филипяни 2:7).

Той прие човешки образ, за да можем ние да получим Божествен образ. Той стана Човешки Син, за да можем да станем ние Божии синове.

За да имаме представа за неговото смирение трябва да го видим в предишното Му състояние.

НЕБЕТО

Небето - с неговите позлатени от светлина хълмове, скъпоценни стени, бисерни врати, златни арфи, пленителни ангелски песни и нетленна атмосфера. Небето - където гниене никога не разяжда неувяхващата красота. Където времето никога не отбелязва и една бръчка. Където смъртта никога не копае гроб. Небето - където мраз никога не охлажда въздуха, където не бушуват бури, където реките никога не се замърсяват и цветята никога не повяхват. Небето - където стените са от яспис, вратите - от бисери и улиците - покрити със злато, по-чисто от стъкло. Небето, където никога не се търси лекарска помощ, защото никой не се разболява; където никога не влиза смъртта и никой не умира. Там няма смърт. Никога над вратата не се окачва траурно знаме. Погребална кола, следвана от тъжна процесия, там не се вижда, защото по хълмовете на славата няма гробища. Небето - където и най-способния ум не може да определи що е болест, скръб или смърт, защото в Небесния речник такива думи не съществуват.

ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС

Вижте Го как напуска Небето и гледа към пленения от греха и поробен от дявола свят. Вижте Го как се обръща и дълго гледа Своя небесен дом, преди да премине от светлото и звездно Небе в един тъмен и мрачен свят.

Какво ли са почувствали ангелите, когато им е било казано, че Този, Който хвърли в пространството бързите комето, въртящи се светове и светещите слънца, Който създаде един свят, пълен с причудливи животни, изящни цветя, шуртящи ручеи, прозрачни морета и издигащи се планини, който даде трептенето на звездите, блясъка на планетите и сиянието на Слънцето, е решил да замени пурпурната Си мантия за едно селско наметало; че Вечния става едно малко дете; че този, върху Чиито рамене се крепи вселената, ще бъде тъй безпомощен, че ще трябва да лежи като малко дете в скута на една жена!

Благоволение! Той беше богат, но заради нас

ТОЙ СТАНА БЕДЕН

Колко беден? Попитайте Мария, Неговата майка. Попитайте овчарите. Попитайте мъдреците, които пропътуваха от далечния изток, за да Му поднесат своите дарове. Те очакваха да видят в двореца царски син, а намериха едно бедно дете. Той дойде при Своите, но те не Го приеха. Всяка врата бе затворена за Него, освен тази на обора. Първата нощ, когато се роди на Земята, Той лежа на сламено легло при добитъка.

Проверете общинските регистри на градчето, където живя, и вижте, че Той не само не притежаваше чифлици и квартали в града, но нямаше и един сантиметър земя и нито една тухла. Той не притежаваше дори лодка, за да прекосява езерото. Нямаше добиче, върху което на язди. Нито свое легло, на което да спи. Нито в гроб, в който да бъде погребан. Той прекосяваше езерото с чужда лодка. Яздеше чуждо добиче и често спеше върху голата земя. Той дори бе погребан в чужда гробница.

Той не пътуваше със специални бързи влакове. Не съкращаваше разстоянията с автомобили и самолети. Той винаги се движеше пеш по стръмните, каменисти хълмове на Юдея, често на лунна светлина или докато звездите сияят, трептят и пеят в небесата, а Божиите синове възклицават от радост. Преди всичко това да се случи, Бог беше поставил и предначертал една цел -

ИЗКУПЛЕНИЕТО И СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Начинът, който Христос избра, за да изпълни Своята цел, беше необикновен. Той не ангажира световната преса, за да настрои общественото мнение в Своя полза. Не организира политическа партия, която да Го наложи чрез своите агитации и гласове. Не събра армия, за да я хвърли срещу някой по слаб противник. За постигане на целта Си Той не разчиташе на стратегия и атаки, както направиха Александър, Цезар, Наполеон. В завършване на целта си, Той не уповава на никаква организация, дипломация, реформация, култура, възпитание. Той действаше с неща възвисени, но презирани от земните жители:

ИСТИНА, ВЯРА, ПРАВДА, ЛЮБОВ...

Христос не покани държавниците на конференция. Той не говореше с водачите на народите за граници, не разискваше икономически, политически или стратегически световни проблеми. Той не подписа договори и споразумения за мир, разбирателство, взаимопомощ, приятелство. Вместо това Той разреши веднъж завинаги въпроса за границите, като прогласи, че всички хора, независимо от своя произход, цвят и раса, са братя, понеже Бог е техен Създател и Баща. Целият човешки род произлиза от една двойка и има една кръв. И понеже учението Му не признаваше граници, то бързо мина във всички народи и племена по широкия простор на цялата земя, през всички паралели и меридиани, Както Слънцето огрява цялата Земя, така Христовото спасително поучение осиява всеки човек, който се ражда на земята.

Икономическите въпроси Той разреши, като не застана на страната на богатите и способните, не унижи бедния и не презря слабия. Той призова всички. Той събра десниците им във взаимопомощ, задължавайки първите да служат на последните. Той ги свърза с любовта си като братя с един Баща. Той най-напред променя сърцето, тогава ума и оттам живота на всеки човек. Той не призова към мир, а сам примири човека с Бога и вложи мир в сърцето на човека, какъвто мир никой в този свят не може да даде. Той научи всички хора от всички времена, от всички цветове и народи, от всички възрасти и поколения да се молят с думите: "Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята..." Така Той свърза небето със земята. Прогласи Божията воля за единствена воля в целия всемир, на която, ако се подчиним,

НА ЗЕМЯТА НЯМА ДА ИМА ГРЯХ

При идването Си на този свят Христос и за миг не от Своята цел. Тя бе ясна и определена. Той не дойде да ни спаси от скръб, защото сам бе "човек на скърби и навикнал на печал". Той не дойде да ни спаси от изкушения, защото "сам бе изкушаван във всичко като нас". Той не дойде да проповядва, нито да учи, нито да цери. Той не дойде заради някаква временна цел. Всичко това Той правеше, понеже хората се нуждаеха от утеха, помощ, здраве, съвет в живота. Неговата цел обаче беше много по-голяма.

Той дойде не за да покрие чернотата на живота ни, а за да я избели напълно. Не да ни поправи, а да ни постави на ново място.

Поправените неща се продават като стари вещи. Христос обаче не е търговец на стари вещи.

Той не дойде да постави нова кръпка на стара дреха. Нито пък дойде да разисква нас нашите зли дела - да слуша нашите несъстоятелни оправдания и извинения. Той дойде, за да промени нашето зло, греховно естество чрез

НОВОРОЖДЕНИЕ

Исус Христос дойде да се справи веднъж завинаги с онова нещо, наречено Грях, което унищожи Рая на Земята и я превърна в скръбна долина. Грехът разруши мира между човека и Бога и изгони човека от Рая. Хилядолетия изминаха, а мирът е само блян за страдащия човек. Грехът и днес продължава да разделя домове, да сломява сърца и да копае гробове. Грехът оскърбява Бога, убива пророците, бунтува Небето и прави Дявола владетел на земята, а Пъкала - столица на грешниците. Исус Христос дойде да се справи с най-големия ни враг. Човекът е роб на греха и не е способен да го победи.

Исус Христос дойде да ни промени от плътски на духовни. Той заяви: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Той заповяда: "Трябва да се родите отгоре, от Бога, отново." Човешкият умъртвен от греха дух трябва да се новороди чрез Божието Слово и светия, дух. Само тогава можете да имате в сърцата си Божието Царство тук на земята и да влезете във вечното Божие Царство в новото небе и новата земя.

Идването и разпятието на Господ Исус Христос имат една цел, както ни изяснява Библията: "Христос се яви да съсипе делата на дявола" (1 Йоан 3:8), да унищожи греха, да върже и хвърли дявола за цялата вечност в огненото езеро. Господ Исус дойде, за да имаме ние, хората, живот, и то изобилно (Йоан 10:10). Той дойде да ни освободи напълно и да ни направи нови създания в Бога. Той дойде за да царува като пълен Победител, а нас да направи граждани на Своето Царство, като унищожи сатанинското царство на греха и смъртта.

Готов ли си да приемеш Исус за свой Спасител от греха? Готов ли си да Му служиш през целия си живот? Готов ли си да страдаш като Негов ученик?

Тогава ти ще царуваш с Него,

ЗАЩОТО ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА Е НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!

Ти ще си щастлив, ако можеш да кажеш на Христос:

Ти си моят СПАСИТЕЛ от греха. (Мат. 1:21) Ти си моят ЖИВОТ всеки ден. (Йоан 14:6) Ти си моята СИЛА за победа. (Исая 9:6) Ти си моят верен ПРИЯТЕЛ. (Йоан 15:15) Ти си моят истински БРАТ. (Мат. 12:50) Ти си моят добър ПАСТИР. (Йоан 10:11) Ти си моят ХОДАТАЙ пред Отца. (1 Тим. 2:5) Ти си моята СВЕТЛИНА по пътя. (Йоан 8:12) Ти си моят ХЛЯБ всеки ден. (Йоан 6:48) Ти си моят МИР в бурите на живота. (Ефес. 2:14) Ти си моята МЪДРОСТ, ПРАВДА, ОСВЕЩЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ. (1 Кор. 1:30)

Тази брошура идва при вас с помощта на:
Проект Мисия България ул. "Гладстон" 56, София 1000

Защо християни?

Ние ставаме християни, когато чрез вяра приемем Господ Исус Христос - дара на Божията любов и прошка.

И-н 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
Еф.2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
Еф.2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

Така се посвещаваме на една личност - личността на Господ Исус Христос, като посвещението включва три аспекта.Посвещаваме му разума, чувствата и волята си. Нека разгледаме поотделно тези елементи на християнското посвещаване.

Посвещаване на разума

Християнството се основава на неоспорими библейски и исторически факти. За да сме сигурни, че сме християни, трябва да разберем, че християнството не е "сляп скок на вяра". Истините на християнската вяра са документирани в продължение на векове от исторически факти, анализи и проучвания. Много учени са посвещавали живота си на изследване раждането,живота, учението, чудесата, смъртта, възкресението и влиянието на Исус от Назарет. В резултат на това днес ние разполагаме с изобилие от исторически доказателства, които потвърждават всяко от гореспоменатите.
Доказателствата включват писания на съвременници на Исус, чиито живот е бил завинаги променен от близкото им приятелство с Него. Дори и враговете на Христос потвърждават възкресението Му, като се наговарят да платят на свидетели, за да измислят история, с която да обяснят защо гробът на Исус е празен.
От тези и много други доказателства знаем, че Исус действително е живял на земята, умрял е и е възкръснал.
През последните години от живота си немският драматург Йохан Волфганг фон Гьоте пише: "Ако някога Бог е слизал на земята, то е било в личността на Христос" (Йохан Волфганг фон Гьоте, "Разговори с Екерман"; Сан Франциско, North Point Press, 1984). Руският романист и философ Фьодор Достоевски казва: "Дори тези, които отричат и нападат християнството, дълбоко в себе си продължават да следват християнския идеал, защото досега досега нито остротата на ума им, нито пламенността на сърцата им са могли да сътворят по-възвишен идела за човека и добротелта от този, който е даден от Христос в далечното минало. Всеки подобен опит е завършвал безславно" (Джон Барлет, "Известни цитати" - Бостън, Little, Brown and Co., 1955, стр. 618). Д-р Чарлз Малик от Ливан, бивш президент на Общото събрание на ООН, казва: "Наистина не знам какво би останало от цивилизацията и историята, ако натрупаното пряко и косвено влияние на Христос бъде изтръгнато от литературата, изкуството, ежедневието, морала и творческия потенциал на човешкия интелект и дух". По време на изгнанието си известният френски пълководец Наполеон Бонапарт казва: "Познавам хората и ви казвам, че Исус Христос не е обикновен човек. Не е възможно сравнение между Него и който и да е друг човек от света. Александър Цезар, Карл Велики и аз основахме империи. Но на какво се крепеше творението на нашия гений? На сила. Исус Христос основа своята империя на любовта и в този час милиони хора биха умрели за Него" (Франк С. Мийд, "Енциклопедия на религиозни цитати", Old Tappan, New Jersey, Fleming F. Revell Company, 1976, стр. 88). Томас Джеферсън, третият президент на САЩ и главен съставител на Декларацията на независимостта, казва: "От всички древни и съвременни морални системи, които съм изследвал, не намирам друга толкова чиста, колкото Исусовата" (Мийд, "Религиозни цитати", стр. 100).
По-важно от това, което другите казват за Исус Христос, е това, което Словото казва за Него.
Исус Христос е Бог в плът и кръв. Той идва на земята, за да умре вместо нас. Доброволно поема върху Себе Си смъртта, която всеки от нас заслужава. Чрез смъртта и възкресението си Исус ни дава възможността да получим вечен живот и пряк достъп до Всемогъщия Бог.

Емоционално посвещение

Чувствата ни също участват, когато ставаме християни.
От Словото знаем, че Бог има чувства. Той изпитва любов, радост, скръб, състрадание, гняв, разочерование и много други емоции. Библията казва също, че ние сме създадени по Божия образ. Понеже сме част от Неговия образ, Бог ни е дал способността да изпитваме чувства. Почти всичко, което правим - от момента, в който се унесем в сън вечер - включва емоции.
Всеки, който приема Исус Христос като спасител и Господ, има различно емоционално преживяване. Павел среща Бога при драматични обстоятелства по пътя за Дамаск. Тимотей, от друга страна, е отгледан в християнски дом, където отрано приема Христос и постепенно израства духовно.
Човек често чува християни въодушевено да споделят как след драматичната си среща с Христос били изцелени от наркомания, поквара и други неприятни проблеми. Тези техни твърдения се потвърждават от факта, че животът им е наистина променен.
Но много хора приемат Христос в живота си без каквото и да било драматично емоционално преживяване - коленичили в тишината на дома си или в планината, или в църквата.
Чувствата могат да ни подведат. Вероятно няма друго нещо, което да е лишило толкова много хора от увереност в жизнената им връзка с Бога, като погрешното наблягане на чувствата.
Трябва да живеем християнския си живот чрез вяра, а не чрез емоции. Наистина емоциите имат своето място преживяното от нас, но те не определят истинността на връзката ни с Христос.
Ние можем винаги да разчитаме на Бога и на обещанията Му от Библията, но не и на чувствата си. Християнинът живее чрез вяра (упование) във верността на самия Бог и на Неговото Слово. Влакът показва нагледно връзката между факта (Бога и Неговото Слово), вярата (нашето упование в Бога и Словото Му) и чувствата (следствие от вярата и покорството ни)
И-н 14:21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

Влакът се движи независимо от това дали има или няма вагон. Не е възможно обаче той да бъде теглен от вагона. По същия начин, като християни ние не се доверяваме на своите усещания или емоции, а разчитаме на Божията вярност и на обещанията в Неговото Слово.
Книгата Римляни ни уверява:

Защото в Него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее" (1:17).

В християнския живот има място за чувства, макар че ние не бива да ги търсим, нито да се опитваме да ги върнем от миналото си. Не трябва да омаловажаваме основателните чувства, но по-важно е да помним, че трябва да живеем чрез вяра - вяра в Бога и в Неговите обещания, без да търсим емоционални преживявания.

Волево посвещаване

За да станем християни, трябва да посветим не само интелекта и чувствата си, но и волята си. Първо трябва да сме готови да се покорим на Бога и Словото Му.
Христос подчертава важността на човешката воля във връзка с увереността в спасението. Исус казва:

И-н 7:17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
И-н 7:18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

Някой хора изпитват неохота да се покорят на Христос, защото се страхуват, че Той ще промени плановете им и ще отнеме всичките забавления в живота им. Това което понякога те смятат за вълнуващ живот, е нищо в сравнение с изобилният живот, който дава Господ Исус Христос.

Мк.8:36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
Мк.8:37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
Мк.8:38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.
Мк.10:29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
Мк.10:30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.}* вечен живот.

Много преуспели в живота хора се отказват да следват Христос, защото се страхуват, че Той ще поиска от тях да продадат имуществото си и да раздадат всичко на бедните така, както Исус казва на богатия управител (Марк 10:17-21). Макар Бог наистина да кара някой хора да раздават имуществото си, други Той насочва да използват влиянието си за Христос по различен начин.
Когато живеем с вяра и съзнателно се покоряваме на Бога, позволявайки Му да променя живота ни, ще придобиваме все по-голяма увереност във връзката си с Него. Ще изпитваме Божието действие в живота си чрез силата, която Той ни дава, за да вършим нещата, които никога не бихме могли да извършим сами - неща, като да можем да обичаме някого, който се отнася зле с нас, да имаме мир, когато сме заобиколени от големи трудности и проблеми, да изпитваме растящото желание да показваме Христовата любов на други хора

2Кор.5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

Но ако не се доверяваме на Бога и Неговия план за живота ни и не се покоряваме на заповедите Му, неизбежно ще имаме съмнения относно спасението си.
Някой хора отказват да приемат Христос поради гордост или своеволие.
Повечето хора, които отхвърлят Бог, Го отричат винаги на базата на доводи, свързани със сърцето, а не с разума - проблемът е волята, а не интелектът.
Друга причина хората да не желаят да посветят живота си на Христос е заблудата, в която ги е оплел сатаната. Ето какво казва Исус за характера на сатаната:

И-н 8:44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

Независимо какво ви държи далеч от Исус, насърчавам ви да се отвърнете от него и да се обърнете към Исус.
За да сме сигурни, че сме християни, трябва да знаем някой основни истини от Словото. Трябва да приемаме тези истини само с ума си но и с волята си и да ги поставим в центъра на живота си. Първо трябва да разберем, че Бог ни обича и ни предлага чудесен план за живота ни. Бог желае най-доброто за нас. Той се грижи за нуждите ни и е осигурил пътя, по който да изпитаме любовта Му и да открием плана Му за живота си.
Ние обаче сме грешни и отделени от Бога; следователно не можем да изпитаме любовта Му, нито да разберем плана Му за живота си, докато не се случи нещо чудесно.
Ние сме създадени да общуваме с Бога, но поради своеволието си сме избрали да вървим по свой собствен път - няма човек, който да не го е сторил. Това своеволие, с което се борим, се проявява или като активен бунт срещу Бога, или или като пасивно безразличие към Него. Библията нарича своеволието "грях". Нашият грях ни е направил духовно мъртви и ни е отделил от Бога.

Бог е свят, а хората са грешни. Помежду ни има голяма бездна. Хората се опитват сами да достигнат до Бога и до изобилния живот, като водят почтен живот, следват определена философия, практикуват някаква религия и т.н. Но никакви човешки усилия не могат да помогнат на човека да се доближи до Бога.

Рим.3:23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
Рим.6:23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Единственото Божие разрешение

Исус христос е единственото Божие разрешение на проблема ни с греха. Чрез Него можем да познаем и изпитаме Божията любов и план за живота си.

Кой е Исус Христос?
Защо Той има властта да построи моста над бездната между светия Бог и грешните хора?
Чудотворното раждане на Исус, животът, който Той живее, чудесата, които извършва, думите, които изговаря, смъртта Му на кръста, възкресението Му на небето - всичко това показва, че Той не е обикновен човек.
Исус е Бог.
Трябва да приемем Исус Христос като Бог, като свой спасител и като свой Господ. Тогава ще изпитаме Божията любов и ще разберем Божия план за живота си.

И-н 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

Ние приемаме Христос, чрез вяра, като Го поканим лично в живота си. Да приемем Христос означава да се обърнем от себе си към Бога (покаяние) и да се доверим на Христос да влезе в живота ни, за да опрости греховете ни и да ни направи такива, каквито искаме да бъдем. Не е достатъчно само да признаваме, че Исус Христос е Божият Син и че е умрял на кръста заради греховете ни, нито само да имаме необичайни религиозни преживявания. Приемането на Исус Христос става с обмислено решение, взето с вяра.
Павел казва:

Еф.2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
Еф.2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

А Исус казва:

Отк.3:20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Нека илюстрирам това по следният начин. Представете си, че се запознавате с млад мъж (или жена), за когото сте чували много добри отзиви. Това, което виждате в него (нея), ви харесва - външността, характера и много други неща. Това би ли било достатъчно, за да се омъжите (ожените) за него (нея)?
Не. Бракът е нещо повече от взаимно уважение и възхищение.
Когато се опознаете по-добре, вие се влюбвате. Това достатъчно ли е за брака?
Не, бракът включва нещо повече от разума и чувствата.
След време се сгодявате и идва денят на сватбата. Колко вълнуващо! Разумът ви утвърждава, че той (тя) е най-прекрасното същество на целия свят. Що се отнася до чувствата, сърцето ви тупти два пъти по-ускорено, когато сте заедно.
Но предстои да се случи нещо още по-важно. Когато застанете пред свещеника и си размените клетви за вярност, вие посвещавате волята си един на друг. Бракът не е действителен ако двамата не отдадат себе си един на друг.
Същото е когато ставаме християни. Когато се посвещаваме на Христос, трябва да Му се предадем изцяло, като Му посветим и разума и чувствата, и волята си.
Животът ни може да бъде представен по два начина. Ако сами ръководим живота си, интересите ни се управляват от самите нас. Такъв живот винаги води до объркване и разочерование.
Ако бог ръководи живота ни, Той управлява интересите ни, което води до хармония на живота ни с Божия план.

Животът ни прилича на живота на пълзяща в прахта гасеница - грозен и космат червей. Един ден този червей обвива тялото си в пашкул. От пашкула излиза красива пеперуда. Не разбираме напълно какво точно се е случило. Знаем само, че на мястото на доскоро пълзящия в прахта червей сега в небето се рее пеперуда.
Същото става и с живота на християните. Докато преди сме живели на дъното като грешни, егоистични същества, сега живеем на високи места и се радваме на пълноценен и изобилен живот като Божии деца, защото се уповаваме и покоряваме на Бога. Този живот започва, когато приемем Христос за свой Спасител и Господ.

Как можем да сме сигурни, че сме християни?

1. Външното свидетелство на Божието Слово
Обещанията на Божието Слово, а не чувствата ни, са нашият авторитет. Можем напълно да разчитаме на Словото. Като християни трябва да живеем чрез вяра (упование) във верността на Бога и на Неговото свято, боговдъхновено Слово.
В продължение на години Мартин Лутер, бащата на Реформацията, се опитвал да спечели спасението си, чрез усърдие и добри дела. Когато открил великата библейска истина, че "праведният чрез вяра ще живее", животът му се променил коренно и той престанал да преследва увереността в спасениеточрез усилни дела. Приел това, което казва Божието Слово, и бил сигурен, че е спасен.
В 1 Йоан 5:11-12 се потвърждава, че Христос е в живота ни, ако сме Го приели:

И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.
Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

Това обещание се повтаря и в Йоан 1:12-13:

А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

2. Вътрешното свидетелство на Светия Дух.
Апостол Павел пише: Рим.8:16

Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

Павел подчертава значимостта на този вътрешен източник на увереност в посланието си до християните от Солун:

1Сол.1:5 защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.

3. Променен живот.
Промяната в живота ни свидетелства за факта, че сме християни. Павел пише:

2Кор.5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

Ако не сте приели Исус Христос, като свой Спасител и Господ или ако се съмнявате в спасението си, можете да Го приемете, още сега, като в молитва изразите вярата си в Него. Можете да използвате следната молитва, за да изкажете желанието си:

Господи Исусе, аз се нуждая от Теб. Благодаря Ти, че умря на кръста за моите грехове. Отварям вратата на живота си, сърцето си за Теб и Те приемам за мой Господ и Спасител. Благодаря Ти, че прости греховете ми и ми даде вечен и изобилен живот. Застани начело на живота ми и ме направи такъв, какъвто Ти желаеш да бъда.

Човек не става християнин, като се помоли с тази или някоя друга молитва. Ставаме християни чрез вяра и единствено чрез вяра. Вярата означава да се доверим на Бога и на Неговите обещания. Насърчавам ви да кажете тази молитва на глас с вяра, защото точно чрез молитвата - говорене на Бога - можете да изразите вярата си в Христос и в обещанията от Неговото Слово.

Римл.10:9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
Римл.10:10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.

Ако вече сте поканили Исус Христос в живота си, можете да бъдете уверени, че Той е влязъл и ви е дал вечен живот, както е обещал. Исус няма да ви излъже. Можете да сте сигурни, че ако сет Го поканили в живота си, Той вече живее във вас и ще ви даде изобилния вечен живот, който е обещал.
Насърчавам ви още сега да благодарите на Бога за верността Му към вас и за присъствието Му в живота ви. Не разчитайте на чувствата си Вашият авторитет е Божието Слово. Вярата и покорството винаги водят до осъзнаване на божието присъствие (Йоан 14:21)
Започнете всеки ден да отделяте известно време, за да изучавате Библията и да се молите. Най-добре е да си определите конкретен час за това и да го превърнете в навик. Така ще може да растете и да съзрявате духовно.Свържете се с християни с жива вяра.Ако още не сте кръстени, планирайте да направите това и така да дадете външен израз на отъждествяването си с Христос.
Сега след, като сте сигурни, че сте християни, насърчавам ви да изпитате радостта от това да помагате на другите да приемат Христос. При всяка възможност разказвайте за своята вяра в Христос на приятели и съседи. Апостол Павел е бил така запален за Христос, че възкликва:

Кол.1:28 Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.

Поемете инициативата да разкажете на всички, с които се срещате, за личността и твърденията на нашия Господ Исус Христос, за радикалната промяна, която Той може да направи в живота им, и за това как и те могат да получат увереност, че са християни.

КАКВО Е ЛЮБОВ?

1. Ключови стихове
   1 Кор. 13:1-13; 1 Ин. 4:7-21 1 Ин. 3:1-24; 1 Пет. 4:8 Мт. 22:36-40; Еф. 3:17-19 Рим. 13:8-10
2. Какво е любов?
   "Любовта дълго търпи и в милостива; любовта не завижда .любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никого не отпада." (1 Кор. 13:4-8)
   Най-често използваната дума е Новия Завет за любов е 'агапе'. Това е характерна дума за християнството, защото изразява идея, малко познавана преди възникването на християнството. Това е дума, означаваща любов, която е жертвоготовна, безусловна и алтруистична. Бог ни показа, какво означава тази дума, като изпрати Своя Син Исус в света да страда и да умря за нас, които сме изцяло недостойни.
   "От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята." (1 Ин 3:16)
   "Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас." (Рим. 5:8)
   "В това се състои любовта. че ние не сме възлюбили Бога, но Той въз люби нас и прати Сина Си." (1 И н. 4:10)
   (Вижте също Еф. 2.4-5, Ин. 3:16)
   По-нататък Бог ни помага да Го обичаме. "Агапе” изразява дълбока и постоянна любов и интерес на съвършено същество към напълно недостойни обекти, произвеждайки и подпомагайки почтена любов в тях спрямо Дарителя, и реална любов спрямо онези, конто споделят същото, и желание да помогнат на другите да намерят Дарителя" (А.Е. Вайн, Обяснителен речник). С други думи, Бог ни обича дълбоко, независимо от нашите чувства. Той също ни помага да Го обичаме в замяна, да обичаме другите християни и да обичаме хората в света, за да ги доведем при Него. Да обичаме Бога по този начин означава да живеем, за да Го удовлетворяваме кат о поставим Него и Неговите желания на първо място в живота си. Истински да обичаме Бога с цялото си същество е най-голямата от всички заповеди (Мт. 22:36-40; Вт. 6:4-7).
3. Как трябва да изявяваме любовта си към Бога?
   1. Трябва да бъдем благодарим за това, което е Бог. Бог Отец е Бог на любовта, прощението, милостта, верността, справедливостта и т.н.
   2. Ние можем да благодарим и да се радваме на всичко, което Бог е направил за нас. Той извърши могъщи дела за нас, конто Той не трябваше да прави. особено изпращайки Своя Син и разкривайки Го пред нас. Той е направил път за нас, за да станем част от Неговото Царство и в действителност да станем Негови деца (1 Ин. 3:1).
   3. Трябва да желаем да познаваме Бога по-добре, особено като четем и разсъждаваме върху Неговото Слово и общуваме с Него в молитва.
   4. Можем да живеем живот, угоден на Бога. Това действително се изявява когато ние:
   - Правим значимо за нас това, което е значимо за Него (т.е. да растем подобни на Исуса, да показваме любов един към друг и помагайки си да се изпълни заръката на Исус да правим ученици за Него сред всички народи).
   - Да живеем живот, който е угоден на Бога, не на нас или на света (1 Ин. 2:15-17).
   - С желание да вземем Божието бреме за света, особено в молитва (Мт. 6:9-10).
   - С желание да се жертваме за Бога и дори ако трябва да се откажем от всичко, щом Той ни моли (Мк. 12:44).
   5. Трябва да се покорим на Божието Слово и на Неговите заповеди (Ин. 14:15; М г. 7:21-23; 1 Ин. 5:2-3).
   6. Можем да казваме на Бога, че Го обичаме, когато се молим, говорим, славим и пеем.
   7. Можем да показваме любовта си, като изцяло се посветим на Бога и на всичко, на което Той държи (Ин. 21:15-17).
   8. Ние трябва да обичаме братята и сестрите си, дори и враговете си. Любовта агапе търси най-доброто за другите.
   "Hue знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото лю­бим братята. Който не люби, остава в смърт." (1 Ин. 3:14)
   "Ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него любовта към Бога?"( 1 Ин. 3:17-18)
   "Обичайте неприятелите си, и молете се за тия, който ей го­нят." (Мт. 5:44)
   (Вижте също Ин. 13:34-35; Рим. 12:9-10; Гал. 5:14; 1 Пет. 4:8) г)
4. Любовта е важна
   Любовта е най-важното качество в Божието Царство. Знаейки всичко, премествайки планини, давайки всичко на бедните, дори да умрем за нашата вяра, не означава нищо, ако нямаме любов (1 Кор. 13:1-3). Знанието и дарбите на Духа са важни, но на края всичко ще бъде разкрито и тези неща няма да са от голямо значение. Затова, ако основем целия си живот и служение на тези неща, ще завършим с нищо, защото тези неща ще от- минат и ще се загубят. Те ще бъдат като детските играчки, конто са забавление и са необходими, когато сме деца, но не ни трябват, когато сме възрастни. Ние трябва да растем в по-важни, продуктивни и плодоносни неща като вярата, надеждата и любовта (най-вече любовта). Любовта е голямото оръжие на християнството, не изцелението или пророчеството. Любовта никога не отпада, всичко друго ще отмине. Дарбите на Духа могат да са средство за изразяване на Божията любов, но толкова често ние се съсредоточаваме на дара и забравяме, защо той е даден. Дарбите са, за да насочат хората към Исус и да покажат на хората любовта на Бога (1 Кор. 13:8-13). Пасажите в Библията за дарбите на Святия Дух са винаги балансирани от пасажи за любовта. Те вървят ръка за ръка, защото сила без любов е опасна. Силата трябва да бъде само начин за изразяване на любовта. Любовта е от значение. Любовта за Бога и другите трябва да бъде мотивираща сила зад всяка наша работа за Бога.
5. Любовта държи тялото на Христа в едно
   Божията любов е цимента, който държи църквата, която е тялото Христово. Ние трябва да работим над това чрез внимателни дела, насърчение и всеотдайност. Ние трябва да наблюдаваме на само своите действия, но и своите реакции към това, което другите правят или казват. Това е любов, която се изпитва. Спомнете си, че Бог е дълготърпелив към грешките хора. Може би ти считаш своите грешки за не- значителни в сравнение с другите, но другите и Бог може да не ги виждат по същия начин! (Мт.7:1-5)
   Къде щяхме да бъдем без опрощаващ Бог? (Евр. 9:27-28) Простителен дух е това, което трябва да имаш в сърцето си, дори
   преди човекът, който ти е съгрешил да ти каже, че съжалява. Никой не е съвършен, отделен от Исуса. Всички се проваляме, особено в областта на взаимоотношенията. Търси доброто g хората, а не техните грешки: имай търпение към онези, конто са слаби (] Тим. 1:15-17). Когато общението между вярващите се разруши, ти си отговорен да действаш, дори ако другият човек е изцяло виновен. Бог иска тези хора възстановени в правилно общение с Него, затова прости им и ги спечели от- ново (Еф. 4:32). "Понасяйте се един друг" и "имайте простителен дух" са синонимни концепции (Кол 3:13), но те не са автоматични реакции, които следват нашето израстване като ученици на Исус. Тези действия включват съзнателно упражняване на волята. Ние трябва да направим съзнателен избор да поддържаме единството в тялото на Христа (църквата) независимо от цената за нас.
6. Тези, които обичат Господа, имат много благословения, включително:
   Бог е верен, държи завета на любовта за хиляди поколения (Вт. 7:9; Из. 20:6).
   Божията любов ще ги следва (Пс. 23:6).
   Бог се грижи за тях (Пс. 145:20).
   Бог ги обича(Пр. 8:17).
   Във всички неща Бог работи за тяхно добро, когато те са призовани и вървят в Неговите цели за техния живот (Рим. 8:28).
   Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят (1 Кор. 2:9).
   Бог живее в тях (1 Ин. 4:16).
7. Пет начина по които получаваме Божията любов.
   1. Направо от Бога, което ще рече, че позволяваме на Бог да изяви любовта Си в нашия живот (1 Сол. 3:12; 2 Пет. 1:3).
   2. Като опознаваме Бога в нарастваща мяра. Ние правим това като прекарваме време с Него, молейки се, слушайки и покланяйки се и т.н. (Ин. 17:26; 1 Ин. 4:8).
   3. Като разбираме Божиите заповеди и след това им се подчиняваме (Ин. 14:21). Като поставяме Бога на първо място, другите на второ и себе си на последно, се изгражда рамка, в която Бог работи с любовта Си в нашия живот.
   4. Като предадем живота си на Святия Дух, за да може Той да произвежда плодовете на Духа в нас (Рим. 5:5; Гал. 5:22).
   5. Като направим съзнателен избор и действително заложим на вярата и отстраним всички неща, конто не са това, което Бог иска. Любовта е на наше разположение, можем да я вземем или отхвърлим, да работим за нея или да я пренебрегнем (Кол. 3:12-14; 2 Пет. 1:5-9). Следвайте любовта заедно с ония, конто призовават Господа с чисто сърце (2 Тим. 2:22).
8. Любовта е целта
   Апостол Павел имаше любовта като цел в своето служение. В 1 Тим. 1:3-7 Павел ни говори, че се нуждаем от три неща, за да изградим Божията любов в живота си. Ако те не са в хармония I волята на Бога, те в действителност блокират Божията любов и така ние сме неспособни да приемем Божията любов по начина, по който Той възнамерява за нас и начина, от който нуждаем. Тези три неща са:
   1. Чисто сърце: нашите сърца трябва да бъдат чисти пред Бога, за да може Той да ни даде Себе Си. За да бъдем из. чистени, трябва да се възползваме от делото на Исус когато проля кръвта Си на кръста. Тази пролята кръв ни прави способни да приемем Божието прощение и очистване, ако просто изповядаме греха си. Ние също трябва да простим на другите, защото Бог иска от нас, на нас, на конто е простено много, да не задържаме недоволство и дългове спрямо другите. Чистотата също говори за съвестта. Ние трябва да бъдем същите и да действаме по същия начин, независимо с кого сме или в каква ситуация сме (1 Пет. 1:22; Мт. 5:8).
   2. Добра съвест: ние трябва да бъдем в мир с нашата съвест, защото, ако тя е обезпокоена, ние ставаме неразположени към себе си и Бога. Ние трябва да имаме чиста съвест, защото това ни прави способни да застанем дръзновено в Божието присъствие отново и свободно да приемем Божията любов в живота си (1 Тим. 1:19; Д.А. 24:16). Когато помолим Бог да ни прости за греха, който е измъчвал нашата съвест, тогава Христовата кръв ще умие нашата съвест и ще я направи чиста отново (Евр. 9:14).
   3. Искрена вяра: ние трябва да живеем чрез вяра. "Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога" (Евр. 11:6). Ние сме предназначени да имаме вяра, да стоим във вяра и нашата вяра да надминава всички лимити. За да направим това, не можем да разчитаме просто на нашите човешки ресурси. Ние трябва да стъпим в Бога и да излезем от себе си. Това означава да предадем на Бога управлението. Това е като да дадем на Бога не само управляващото кор­мило, но цялата кола! Тогава Той е свободен да върви, където иска, а ние трябва само да вървим с Него. Тогава Бог може да изгради в нашия живот любовта, която е толкова важна.
9. въпроси и дискусионни точки
   1. Оценява ли Бог белезите на нашата любов към Него? (Мк. 14:3-9).
   2. Прочете Лк. 10:25-37. Какво трябва да направим, за да наследим вечен живот? Кой е нашият ближен? Как трябва да се отнасяме към нашите ближни?
   3. Прочете 1 Ин. 4:7-21. Кой е източникът на любовта? Как любовта е направена съвършена в нас? Можем ли да разчитаме на любовта, която Бог има за нас. Защо тази любов е съвършена? Има ли страх в любовта и защо? Можем ли да обичаме Бога и да мразим брата си?
   4. Обсъдете начини, чрез които можете да подобрите взаимоотношенията си в църквата и света.
   5. Бог пожертва Сина Си за нас. Какво можем с желание да My дадем и да се откажем заради Него?
   6. Защо Божията любов следва онези, които са негови ученици? (Пс. 23:6).
   7. Защо любовта трябва да бъде наша основна цел?

От "Основи на християнското живеене - Боб Гордън"

3 – ти март

    Какво е довело да подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878г.?

    Християните от тогавашна България са искали свободно да изразяват вярата си. Защото, въпреки че Църквата формално запазва правата си, християните в пределите на Турската империя са лишени от почти всички права. Най-деликатната област на сблъсъка между християни и мюсюлмани си остава вярата, имало е закон, който е освобождавал всеки християнин от най-тежките наказания ако приеме исляма. Сред мохамеданите е имало фанатици, които са били готови да използват насилие, за да обръщат християните в "правата вяра".

    Такъв е бил живота на българите до 19 век, когато под политически и дипломатически натиск на най-силните християнски държави в Европа – Англия, Франция и Русия, Турската империя е принудена да предприеме мерки за подобряване състоянието на християните.

    По това време избухва Априлското въстание, което е било потушено и води със себе си много кръвопролития и жестокости. Европа научава за това от протестантски кореспонденти, които са били "на мястото на събитието". Това води до Руско – Турската освободителна война, а това и до 3 март 1878г.

    Много малко хора знаят и още по малко признават каква роля са изиграли протестантските вярващи за свободата на българския народ. В началото на 19 век е имало подем в мисионерската дейност на протестантските и католическите църкви. Мисионерите не са имали за цел да основават евангелска църква, а само да организират движение за християнизиране на народа, но след като тяхната дейност е посрещната неблагоприятно, след като техните последователи са гонени от Православната църква и подлагани на гонения те решават да основат евангелски църкви. Евангелизмът си поставя две основни задачи: благовестие на Божието Слово и защита интересите на Отечеството.

Тези събития трябва да ни накарат да се замислим в какво време живеем. Имаме свободата да изразяваме вярата си. Има стих който казва:   "И така, внимавайте добре как постъпвате - не като глупави, а като мъдри,
като изкупвате благовремието, защото дните са лоши." /Ефес. 5:15,16/

Това означава да използваме това добро и благоприятно време, за да водим хора до Исус и ние самите да израстваме до мярката на ръста на Христовата пълнота. /Ефес. 4:13/

 

Деси Димова

Един невероятен ден от историята на Хаити

Един невероятен ден от историята на Хаити

От Джери Мил

Джери Мил е радио инженер, който работи като мисионер в Хаити

с екип на Световната мисия екип от години. Той е работил в християнска радиостанция, в радио "Люмиер” (Радио Светлина). Той се е върнал в Хаити

да помогне за преодоляване на последиците от земетресението и това са неговите наблюдения.

"Преди три дни президентът на Хаити обяви спиране на работа за три дена за пост и молитва. Това е абсолютно историческо събитие. Ако някога сте били в

Хаити като посетител или мисионер, може ли някога да си представите това изявление? Можете ли да си представите такова изявление от президента на САЩ. Тази сутрин видях един млада хаитяно-американска жена, лидер на работа в екип, да плаче, защото американците не могат да разберат важността на този невероятен ден и искат да отидат на работа както обикновено. Не забравяйте, че само преди около 6 години бивш президент на Хаити призова нацията да се обедини, като се покори на Сатана.

Това не е "Минута мълчание за починалия" или нещо подобно, нещо незначително.

Това е истинско посвещение на народа на Хаити. Докато стоях цяла вечер, аз можех да слушам богослуженията от близката църква. Богослуженията продължиха през целия ден.

Нека ви кажа това, което видях и почувствах днес.

Пениел и аз планирахме пътуване до долината на Арбонит днес.

Правилно ли или не, единствената възможност да се стигне до там е с рейса. Излязохме от къщи към 7:30 ч., улиците бяха препълнени с добре облечени хора, които отиваха към различни църкви. Звуци от християнска музика изпълваше пространството. Моето наблюдение беше, че няма трафик на коли по улиците на Порт-о-Пренс. Те винаги са претоварени и кола до кола. Тази сутрин имаше само няколко превозни средства по пътищата, няколко малки автобуси, няколко автобуса на ООН и военни превозни средства, както и няколко частни автомобили. Обикновено улиците са задръстени от много пешеходци. Днес имаше само няколко добре облечени хора за църква.

Следващото наблюдение беше, че всичко е затворено Ние не можахме да намерим нито една отворена бензиностнация

Не вървяха междуградските автобуси. Като има предвид, тротоарите са обикновено преизпълнен с милиони на улица Вендерс, ние само видяхме няколко пешеходци

тук и там. Огромният външен пазар близо до кея, където хиляди работят всеки ден беше празен.

Къде са всички хора? Те бяха в църкви и на импровизирани служби в уеб сайтове.

В лагерите за бездомни също имаше служби

Навсякъде хората се събираха, за да се покланят и да се молят.

Не, аз не виждах никоя шаманска, ислямска или будистка служба.

Тази сцена се повтаряше през целия ден в града.

Тази вечер пастор Игнас, който споделяше стая с мен ме попита:

"Може ли все още хората да казват, че Хаити е вуду-страна?”

„Какво става и продължава да се случва в Хаити след земетресението?

Бог е в Хаити, защото народът на Хаити знае как да се моли. Има огромен изблик на Божията сила тук в резултат на молитвата. Аз от двадесет години се моля Евангелието да промени културата на Хаити. И аз виждам, че Бог прави това дело.

Нация, която е била под господството на Сатана, се обръща към Бог с обща ангажираност.

Нека се молим за възраждане. "

Джери Мил