ЧУДЕСАТА В БИБЛИЯТА - ЧУДО ( ЗНАМЕНИЕ )

Свръхестествено дело, което трябва да се отдава непосредствено на Бога. Чудото в този смисъл, трябва да се различава от чудесата, които някои правят с измама, чрез тайни науки, или по такива естествени закони, които светът не познава. Исус Христовите чудеса, са били такива, които само Бог може да извърши, и били направени публично, пред многобройни зрители, (приятели и неприятели), истинността им можеше да се изпита, и целта, която са имали е била свята. Те се потвърждават от достоверни очевидци, на които характерът и поведението са били безукорни, и те още се потвърждават от учреждения съществуващи и днес, предопределени да увековечат паметта на чудотвореца и на чудесата му. Христос е посочвал могъщите си дела, като неопровержими доказателства на неговото божество и послание - Мат. 9:6, 11:4,5,23,24; Йн. 10:24-27, 20:29,31. Измамите на Египетските магьосници и на лъжливите пророци, в старите и днешните времена - Вт. 13:1; Мат. 24:24; 2Сол. 2:9; Отк. 13:14, не биха могли да издържат на горепосочените свидетелства за истинността на Христовите чудеса. Като давал някому сила да върши чудеса, Бог му е давал най-голямо доказателство за истината, която той е учил - 3Цар. 18:38,39. Чудотворството е Божият собствен печат, който не се прилага на лъжи; и колкото хитро и да действува Сатана, за да прелъсти някого, никой, който искрено и усърдно търси да познае и да извърши Божията воля не ще бъде прелъстен. Понеже главната цел на чудесата е била да удостоверят откровението на Божията воля, тези могъщи дела престанали когато Канона на Св. Писание се изпълнил, и християнството вече се утвърдило. От края на първото столетие, след възнесението на Христос, малко чудеса са станали, които да не подлежат на съмнение, а ще се яви ли някога случай за нови чудеса, това само Бог знае.

Следващият списък съдържа повечето чудеса споменати в Св. Писание, и не включва свръхестествените видения и откровения, в които Бог е благоволявал да се открива на старите, нито онези безбройни велики дела на провидението му, които изявяват неговата сила толкова неоспоримо, колкото самите чудеса.

Старозаветни чудеса

1. Сътворението на света - Бит. 1гл.

2. Потопът, и други чудеса свързани с това велико събитие - Бит. 6-8гл.

3. Разрушението на Содом - Бит. 19 гл.

4. Изцелението на Авимелех - Бит. 20:17,18.

5. Горящата къпина - Изх. 3:2-4.

6. Мойсеевият жезъл станал змия, и пак жезъл - Изх. 4:3,4, 7:10.

7. Мойсеевата ръка станала прокажена, и после пак изцелена - Изх. 4:6,7.

8. Водата обърната в кръв - Изх. 4:9, 30.

9. Нил обърнат в кръв - Изх. 7:20.

10. Жабите нанесени и отмахнати - Изх. 8гл.

11. Въшки нанесени - Изх. 8:17.

12. Мухи нанесени и отмахнати - Изх. 8:21-31.

13. Мор на добитъкът - Изх. 9:3-6.

14. Гнойни циреи произведени - Изх. 9:10,11.

15. Град нанесен, и спрян - Изх. 9:23, 33.

16. Скакалци нанесени, и отмахнати - Изх. 10:13,19.

17. Тъмнина нанесена - Изх. 10:22.

18. Първородни избити - Изх. 12:29.

19. Червено море разделено - Изх. 14:21,22.

20. Египтяни издавени в морето - Изх. 14:26-28.

21. Водата на Мера подсладена - Изх. 15:25.

22. Пъдпъдъци и манна изпратени - Изх. 16гл.

23. Вода от канарата, на Хорив - Изх. 17:6.

24. Амалик победен - Изх. 17:11-13.

25. Стълб от облак, и огън - Чис. 9:15-23.

26. Мариам прокажена - Чис. 12:10.

27. Разрушението на Корей, и други - Чис. 16:28-35, 46-50.

28. Аароновият жезъл напъпил - Чис. 17:8.

29. Вода от канарата, в Кадис - Чис. 20:11.

30. Изцелението чрез медната змия - Чис. 21:8,9.

31. Валаамовата ослица говори - Чис. 22:28.

32. Чумата в пустинята - Чис. 25:1,9.

33. Водите на Йордан раздвоени - И.Н. 3:10-17.

34. Водите на Йордан се връщат на мястото си - И.Н. 4:18.

35. Ерихон превзет - И.Н. 6:6-20.

36. Ахан се хваща - И.Н. 7:14-21.

37. Слънцето и луната застават - И.Н. 10:12-14.

38. Гедеоновото руно оросено - Съд. 6:36-40.

39. Мадиамците победени - Съд. 7:16-22.

40. Самсоновите подвизи - Съд. 14-16гл.

41. Дагоновият дом съборен - Съд. 16:30.

42. Дагон пада пред ковчега - 1Цар. 5гл.

43. Връщането на ковчега - 1Цар. 6:12.

44. Гръм и дъжд на жътва - 1Цар. 12:18.

45. Еровоамовата ръка изсъхнала - 3Цар. 13:4,6.

46. Жертвеникът разцепен - 3Цар. 13:5.

47. Бездъждие и суша - 3Цар. 17:6.

48. Илия хранен от враните - 3Цар. 17:6.

49. Брашно и елей доставяни - 3Цар. 17:14-16.

50. Умряло дете съживено - 3Цар. 17:22,23.

51. Всеизгаряне изгорено чрез огън от небето - 3Цар. 18:36,38.

52. Дъжд от небето - 3Цар. 18:41-45.

53. Човеци изгорени от небесен огън - 4Цар. 1:10-12.

54. Водите на Йордан раздвоени - 4Цар. 2:14.

55. Вредителни води излекувани - 4Цар. 2:21,22.

56. Деца разкъсани от мечки - 4Цар. 2:24.

57. Вода доставена - 4Цар. 3:16-20.

58. Елей доставен - 4Цар. 4:1-7.

59. Умряло дете съживено - 4Цар. 4:32-35.

60. Нееман изцелен - 4Цар. 5:10-14.

61. Проказата на Гиезий - 4Цар. 5:27.

62. Желязо да плува - 4Цар. 6:6.

63. Сирийци ослепени - 4Цар. 6:18,20.

64. Умрял човек съживен - 4Цар. 13:21.

65. Асирийци поразени от ангел - 4Цар. 19:35.

66. Езекия изцелен - 4Цар. 20:7.

67. Сянка върната назад - 4Цар. 20:11.

68. Мор върху Израил - 1Лет. 21:14.

69. Йона останал неповреден в корема на една риба - Й-а 1:7, 2:10.

Новозаветни чудеса

1. Звездата на Изток - Мат. 2:3.

2. Слизане на Божия Дух във вид на гълъб - Мат. 3:16.

3. Христовото постене и изкушение - Мат. 4:1-11.

4. Христови чудеса - Мат. 4:23,24, 8:16, 14:14,36, 15:30; Мк. 1:34; Лк. 6:17-19.

5. Прокажени очистени - Мат. 8:3,4; Лк. 17:14.

6. Слугата на стотника изцелен - Мат. 8:5-13.

7. Майката на Петровата жена изцелена - Мат. 8:14.

8. Бури успокоени - Мат. 8:23-26, 14:32.

9. Бесове изпъдени - Мат. 8:28-32, 9:32,33, 15:22-28, 17:14-18.

10. Паралитици изцелени - Мат. 9:2-6; Мк. 2:3-12.

11. Кръвотечение изцелено - Мат. 9:20-22.

12. Дъщерята на Яир съживена - Мат. 9:18,25.

13. Слепи получават зрение - Мат. 9:27-30, 20:35; Мк. 8:22-25; Йн. 9:1-7.

14. Неми проговарят - Мат. 9:32,33, 12:22; Мк. 7:33-35.

15. Чудеса от учениците - Мат. 10:1,8.

16. Множества нахранени - Мат. 14:15-21, 15:35-38.

17. Христос ходи по водата - Мат. 14:25-27.

18. Петър ходи по водата - Мат. 14:29.

19. Христовото преображение - Мат. 17:1-8.

20. Монета от устата на една риба - Мат. 7:27.

21. Изсъхването на смоковницата - Мат. 21:19.

22. Чудеса на разпятието - Мат. 27:51-53.

23. Чудеса на възкресението - Мат. 28:1-7; Лк. 24:6.

24. Улов на много риба - Лк. 5:4-6; Йн. 21:6.

25. Синът на вдовицата възкресен - Лк. 7:14,15.

26. Чудеса пред Йоановите пратеници - Лк. 7:21,22.

27. Чудеса от седемдесетте - Лк. 10:9,17.

28. Болната жена изцелена - Лк. 13:11-13.

29. Красничав изцелен - Лк. 14:2-4.

30. На Малх ухото изцелено - Лк. 22:50,51.

31. Водата превърната във вино - Йн. 2:6-10.

32. Синът на велможата изцелен - Йн. 4:46-53.

33. Безпомощният страдалец изцелен - Йн. 5:5-9.

34. Исус ходи по водата - Йн. 6:21.

35. Лазар възкресен - Йн. 11:43,44.

36. Христос идва при учениците си - Йн. 20:19,26.

37. Чудеса на Петдесетница - Д.А. 2:1-11.

38. Чудеса от апостолите - Д.А. 2:43, 5:12.

39. Един куц изцелен - Д.А. 3:7.

40. Смъртта на Анания и Сапфира - Д.А. 5:5,10.

41. Много болни изцелени - Д.А. 5:15,16.

42. Апостолите избавени от тъмница - Д.А. 5:19.

43. Чудеса от Стефан - Д.А 6:8.

44. Чудеса от Филип - Д.А. 8:6,7,13.

45. Еней изцелен - Д.А. 9:34.

46. Сърна съживена - Д.А. 9:40.

47. Петър избавен от тъмница - Д.А. 12:6-10.

48. Елима ослепен - Д.А. 13:11.

49. Чудеса от Павел и Варнава - Д.А. 14:3.

50. Един куц изцелен - Д.А. 14:10.

51. Нечист дух изпъден - Д.А. 16:18.

52. Павел и Сила избавени - Д.А. 16:25,26.

53. Особени чудеса - Д.А. 19:11,12.

54. Евтих съживен - Д.А. 20:10-12.

55. Ухапване от ехидна направено безвредно - Д.А. 28:5.

56. Поплиевият баща и други изцелени - Д.А. 28:8,9.

Детската душа

Какво се крие във душата на едно дете?
Не знам, а искам да разбирам!
Пространства ярки като синьото небе,
във нея необятно се простират.
Живее с радостта на всеки ден,
от грижи необременено,
какви надежди се таят
в сърцето му несподелени?
Когато ляга вечерта,
в какви ли светове отлита
и не е нужно за това
големите да пита.
С детинска нежност обичта,
на близките си подарява
и в трудните им часове,
тя успява да ги сгрява.
Не познало още подлостта
с душа като кристал живее,
с детинската си простота
на сериозните неща се смее.
И не разбира всеки път,
защо понякога сме тъжни,
в главата му като пчели жужат,
рояк от мисли всевъзможни.
Безкраен свят е детската душа
и ако малко си проникнал в нея,
ще можеш при поредния провал
с детинска мъдрост да се смееш.

09.01.2000 г. Мария Борисова

Вземаща любов

„И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон й каза: Стани, махай се!” 2 Царе 13:15

Амнон изгарял от страст по своята полу-сестра Тамар. (2царе 13:1-22) Тя била красива и той бил решен да я притежава и то веднага. Въпреки,че знаел че намерението му е ясно забранено от Божия закон, той бил така обзет от желанието по нея, че всички останали разсъждения изглеждали незначителни. И така, той се престорил на болен, примамил я в стаята си и я изнасилил. Бил готов да пожертва всичко за този един миг на страстта.
Но след това похотта му се превърнала в омраза. След като я бил използвал егоистично, той я презрял и вероятно си пожелал никога да нея беше виждал. Наредил да я изхвърлят навън и да заключат вратата след нея.
Тази кратка история,в наши дни се повтаря всеки ден. В нашето така наречено свободно общество моралните норми са почти напълно премахнати. Предбрачният секс се приема като нещо нормално. Двойки живеят заедно без обвързване. Проституцията се разрешава с закони. Хомосексуалността е станала общоприет алтернативен начин на живот.

Запознаваш се с някого, когото харесваш и всичко е ясно – няма по-висши закони. Глупаво е да се обвързваш с закон. Важното е да получиш всичко, което искаш. Така всяка мисъл за правда и неправда се измества и човек си внушава, че това е единственият начин да се води добър живот. И така, втурваш се като Амнон през глава в нещо, което се надяваш да ти донесе удовлетворение.Но това, което първоначално е изглеждало толкова хубаво, често в последствие се оказва катастрофа. Чувството за вина е неизбежно, колкото и яростно да се отрича. Загубата на уважение води до огорчение..то пък избликва често в кавги и в крайна сметка се сгъстява до открита омраза. Човекът, който някога е изглеждал така прекрасен, сега е направо отблъскващ. От там вече има само една малка крачка до малтретиране, съдилища и дори убийство.

Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други извинения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят Писанията.
Трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло.(1 Сол. 4:3) и не е престанала да взема своите жертви.
Все още е вярно,че ще пожънем това, което посеем (Гал.6:7).
Все още е вярно,че пътят на престъпниците е неравен (Притчи 13:15б).
Все още е вярно,че Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евр 13:4б).
Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор 6:9,10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр 21:8).
Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избягат и от физическите и психическите увреждания.
Сексуалното желание е твърде несигурна основа за изграждане на трайна връзка. Ако хората пренебрегват Божиите принципи за морална чистота, това води до собственото им страдание и в крайна сметка до гибел.

Когато Бог ни заповядва да бъдем чисти, Той ни дава и силата , от която се нуждаем , за да останем чисти.(Пс 68:35). Невинността не е просто отсъствие на полови сношения, а е присъствие на чистота. Това означава да подчиниш поривите и желанията си на Божия авторитет и да се стремиш да останеш в състояние на невинност. Поради тази причина невинността трябва да започне в ума ти. Във 2Кор 10:5 се казва,че трябва да „пленяваме всеки разум да се покорява на Христос”. Какво би казал Бог за мислите ти? Стремиш ли се към чистота? Разсъждаваш ли над духовната зрялост на приятеля си толкова време, колкото отделяш на въпроса каква физическа близост е допустима?
Да бягаме от блудство означава не просто да се въздържаме от полово сношение, а дори да не мислим за него.Ако умът ни допусне дори намек за нещо нечисто, съзнателно и бързо да отблъскваме тези мисли. ”И тогава страстта зачева и ражда грях,а грехът, като се развия напълно, ражда смърт.” (Яков 1:15) грехът е процес, а не изолирано събитие. Започва с мисъл, засилва се с любопитство и стига кулминацията си с действие. Поради тази причина Бог ни подтиква да бягаме при още първия знак за грях.


Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на взаимоотношенията си с него. Ако човекът е спасен, той може да признае и остави своя грях, и да бъде напълно уверен, че Бог му е простил. Той е Верен на Своето обещание и може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка!” Единствено Божията благодат може да донесе прошка, изцеление и възстановяване. За да се втурнеш към чистота, се втурни към Христос, защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1 Лет 1:16).

ЧУВАТЕ ЛИ БОЖИЯ ГЛАС?

Преди много години, преди да бъде изобретен телефона, във времето когато най-бързият метод на комуникации бил телеграфа, който използвал морзовия код, един младеж кандидатствал за работа като радист. Прочитайки обявата във вестника, той отишъл на съответния адрес. Когато пристигнал, влязъл в огромен офис в който кипяло оживление, шум, и наистина се работело на високи обороти. На фона на целия шум и тупурдия се чувал и звука на телеграф.

На бюрото на секретарката имало бележка, която нареждала кандидатите за работа да попълнят съответната молба и да изчакат, докато бъдат повикани в по-вътрешния офис. Младият човек попълнил молбата си и седнал да чака реда си за интервю заедно с още седем други кандидати за работата.

След няколко минути обаче, той изведнъж станал, пресякъл главния офис и директно и уверено влязъл в стаята на шефа.

Останалите кандидати за работата естествено се ококорили, чудейки се какво става. Те започнали да недоволстват и да мърморят помежду си, понеже все още не били чули никаква покана, а изглеждало, че последния ги е прередил. Настанало объркване, но накрая сметнали, че младежа, който според тях така нахално влязъл в стаята на шефа сигурно е направил някаква нелепа грешка и ще бъде дисквалифициран.

След няколко минути обаче, работодателят излязъл от стаята и казал на останалите кандидати за работа: “Господа, благодаря ви затова, че се отзовахте на обявата ни, но работното място току що бе заето.”

Останалите кандидати за работа започнали да роптаят помежду си и един от тях открито казал: “Чакайте малко, не разбирам. Той дойде последен, а ние дори не бяхме интервюирани - дори не ни беше даден шанс да покажем на какво сме способни. А последния кандидат изведнъж най-нахално пререди всички ни, нахълта в офиса Ви и получи работата. Това не е честно!”

На това работодателят отговорил: “Съжалявам, но през цялото време докато вие си седяхте тука по телеграфа се излъчваше следното съобщение на морзов код: ‘Ако разбирате това послание, тогава влизайте направо. Работата е ваша.’ За съжаление никой от вас не го чу и не го разбра… Освен този младеж. Затова работата е негова.”

Ние живеем в един свят, който е изпълнен с напрежение, шум и глъч. Хората са разсеяни и не могат да чуят тихия и тънък глас с който Бог им говори. Какво ще кажете за себе си? Вие настроени ли сте да чувате Божия глас? Чувате ли неговото послание за живота ви?

ВСЕКИ НА МЯСТОТО СИ

През единадесети век крал Хенри Трети от Бавария се уморил от дворцовия живот и напрежението от управлението на страната. Тогава се обърнал към игумена на един местен манастир, който се казвал Ричард с молба да бъде приет за послушник и да прекара остатъка от живота си в манастира.

“Ваше Височество,” казал Ричард, “разбирате ли, че обрекът, който трябва да направите за да се присъедините към нас е обрек за покорство? Това ще бъде много трудно за вас, тъй като досега вие сте бил крал и сте свикнали не да се покорявате, а да Ви се покоряват.

“Разбирам,” отвърнал Хенри, “Обещавам, че през остатъка от живота си ще Ви бъда покорен така както Христос Ви води.”

“Тогава ще Ви кажа какво да направите”, казал игуменът Ричард, “Върнете се на трона си и служете верно на мястото където Ви е поставил Бог.” Когато крал Хенри умрял, някой написал за него следните думи: “Бидейки покорен, кралят се научи да управлява”.

Понякога, когато се уморим от задълженията и отговорностите ни и ни изглежда като че ли не можем да изплуваме от водата за да си поемем глътка въздух; когато започне да ни изглежда невъзможно да се справим със всичко, което се изисква от нас, би ни помогнало да си спомним, че Бог ни е посадил на определено място поради определена причина и както от крал Хенри Трети, Той очаква от нас да бъдем добри работници, родители и служители. Христос очаква от нас да бъдем верни там, където сме и в нашата работа и в нашето служение в църква.

Ние се нуждаем от смелост и смирение за да се учим да постъпваме според онова, което Бог ни казва. Но когато следваме Неговите указания, животът ни се превръща в серия от вълнуващи събития и ние ставаме свидетели на великите неща, които Господ върши в отговор на молитвите ни.

ВЕРЕН ДОРИ И ДА НЕ РАЗБИРА

Един цар се нуждаел от верен слуга и трябвало да избира измежду двама души в двореца си. Съставил си план, който да разкрие кой от двамата е по-достойния за да заеме отговорната служба. Наел и двамата временно на изпитателен срок, дал им една и съща заплата и им поставил задача да отидат и да изгребат водата от един кладенец като я пресипват в плетена кошница. Казал им, че ще се върне довечера, за да види кака върви работата им. След като излял две ведра вода в кошницата, единият от слугите казал очевидното: “Това е ненормално. Ние изливаме водата в тази кошница, а тя просто не може да я задържи. Всичко това е само загуба на време и енергия. Водата просто изтича през процепите на кошницата”. Другият слуга, обаче продължил с тази на пръв поглед безсмислена работа на вадене на вода от кладенецът и изливането и в кошницата само за да се процеди през процепите й и да изтече на земята. Отвратеният слуга накрая го попитал: ” Смяташ ли да продължаваш с това?” Другият слуга спокойно отговорил: “Да, какво те притеснява, нали си изкарваме добри надници от тази работа? Смисълът да правим това, което правим е работа на господаря ни, не наша.” Другият слуга отговорил: “Аз пък няма да върша такава глупава работа”, хвърлил кофата си на земята и си тръгнал.

Старателният слуга продължила да си върши “безполезната” работа до залез слънце, когато господарят им най-накрая се завърнал. Тъкмо когато царят се приближавал към работника, той изваждал една от последните кофи вода, които били останали в празния вече кладенец. Точно в този момент, той забелязал, че нещо блести на дъното на кладенеца. Оказало се, че бил огромен пръстен с диамант. В миг му проблеснало защо господарят му дал тази на пръв поглед безполезна работа… Ако пръстенът попаднел в кофата с която гребели, кошницата щяла да прецеди водата и да задържи пръстена, а ако това не се случело, така или иначе кладенецът скоро щял да бъде изпразнен и щял да разкрие съкровището, което криел. Въпросът е, че работата която царят им възложил съвсем не била безсмислена. Верността на предания слуга, който продължавал да работи въпреки че работата изглеждала на пръв поглед глупава била щедро възнаградена от господаря му, който му дал почетно място в двореца си и добра заплата. За разлика от него другия служител, който вместо да изпълнява поставената му задача само философствал, изгубил всичко — и това, което имал, и това, което можел да има.

ВЕНТИЛАТОРЪТ

1 Коринтяни 12:1-14:40

В една затънтена провинция в сърцето на Африка попитали вожда на местното племе: „Искаш ли да си имаш вентилатор, който да ти прави вятър в горещото време?” „Но, какво е това „вентилатор”?” - запитал вожда. „Машина с перка, задвижвана с електрическа енергия.” - отговорили му. „Но, какво е това „електрическа енергия”?” - запитал отново той. Казали му: „Тя се произвежда в електрическа централа.” „Но, какво е това „електрическа централа”?” - продължавал да пита африканския вожд… Виждате ли, този вожд не знаел какво е вентилатор, и затова никога не бил пожелал да има такава придобивка. Ние не можем да искаме нещо, преди да знаем какво е то. А и не можем да имаме нещо, преди да го поискаме. Същото е и с духовните дарби. За да ги имаме, на първо място трябва да разберем кои и какви са те и как те действат, после да закопнеем за тях, да ги пожелаем, и накрая да се молим за тях, докато започнат да се проявяват чрез нас.

БАСНЯ ЗА МРАВКАТА И ЩУРЕЦА

Може би знаете Езоповата притча за мравката и скакалеца. През един летен ден на полето скакалецът си подскачал насам натам, цвърчал и си пеел за удоволствие. Край него минала мравка, носейки огромен товар от житно зърно, което тя носела към мравуняка си. “Защо не дойдеш да си поприказваме, вместо да се бъхташ и тормозиш по този начин?” — запитал щурецът. “Трупам си храна за зимата” — отвърнала мравката — ” и ти препоръчвам и ти да направиш същото.” “Защо да се безпокоя за зимата?” — казал скакалецът — “сега има толкова много храна!”. Но мравката отишла по пътя си и продължила да се труди. Когато дошла зимата скакалецът се оказал без храна и започнал да умира от глад докато гледал как мравките си разпределяли житни и царевични зърна от складовете, които били напълнили през лятото. Тогава скакалецът разбрал (и това е поуката от баснята):

Най-добре е да се приготвиш предварително за дни на нужда.

В съвременен вариант аз още си спомням стихчето за щуреца и мравката, което учехме в детската градина.

Бабо мравке, где така?
Отивам щурчо за храна, а ти къде със таз гъдулка?
Днес калинката е булка, та съм канен на свирня.
А когато сняг запръска, що ще чиниш ти зимъска?
Е, срам не срам, малко житце, аз от тебе ще поискам.
Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!

Разбира се, днес не е много модерно да си работлив. Даже, като че ли мързеливите изкарват повече пари. Докато се подготвях за тази проповед в интернет намерих следното стихче от Желязко Шопов в което щурецът до известна степен е реабилиниран за сметка на мравката:

Мравка и Щурец

Мравка работливка и чистница
цяло лято сбирала храница.
За ток, за парно, за водица,
готвела се тя-умница.
А пък Щурецът все щуреел
и песни чалгаджийски пеел.
Ходил даже на морето
да си разтуши сърцето.
И ето страшна зимата дошла.
Със мраз и глад и тъмнина.
Попитала мравката тогава:
- Как тази зима ще се справя?
Тогаз Щурецът и отвърнал:
- Додето ти събираше зрънца
раздирах аз на подиом-сърца.
И ето, вече съм богат.
За мене няма мраз и глад.
На тази басня изводът е тоя.
/макар че може да изям и боя./
Който хвали пошли нрави, той дебела шия прави.
А кой гърба от труд превива, той бюджета своя свива.
Но някой ден ще се даде награда-каквато всекиму се пада.

източник: тук

МАТИРАН

Разказва се за един бивш световен шампион по шах. Веднъж той бил заведен от приятеля си да види една картина, която била изложена в известна художествена галерия, където тя била привлякла широк обществен интерес. Художникът, който бил автор на тази картина бил нарисувал млад човек, който седял отчаяно пред една шахматна дъска, докато срещу него седял дяволът със изглед на злорад триумф на своето лице. Заглавието на картината се състояло от една единствена дума: „Матиран”. Дълго време шампионът по шахмат стоял пред картината и се взирал в нея. Веждите му били свъсени от концентрация. Изведнъж гласът му изпълнил цялата зала. „Донесете ми шахматна дъска, аз мога да го спася!” – извикал ентусиазирано той. И наистина неговият брилянтен ум бил намерил изход от ситуацията. Точно по същият начин и Христос може да даде победа на онзи, който му се довери безрезервно. По човешки може и да не се вижда никакъв изход, но нека никога да не ограничаваме Бога, защото Той е нашият Утешител, а за Него няма невъзможно нещо.

“КЪДЕ БИЛ КЛЮЧЪТ ЗА КОВЧЕГА?”

В Америка имало един баща, който бил вдовец и сам отглеждал малкото си момиченце. Веднъж те трябвало да отидат в съседен град по някаква работа. Там те отседнали в скромен хотел. Но през нощта на момиченцето изведнъж се разболяло и се случило най-лошото – внезапно починало. Бащата бил съкрушен. Вече бил загубил съпругата си, а сега и неговата единствена дъщеря си била отишла.

На погребението само двама души вървели след ковчега – бащата и местния пастир. Ковчегът бил специална изработка – заключвал се със специална ключалка. На гроба бащата извадил от джоба си ключа за ковчега, отворил го и погледнал за последен път бледото личице на своето малко момиченце. След това мълчаливо затворил капака на ковчега, заключил го и предал ключа на пазача на гробището.

На връщане пастирът утешавал покрусеният човек с Божието Слово. Между другото той му цитирал и думите на Исус от Откровение 1:18: “Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.” “Но, какво значи това за тези ключове?” – попитал през сълзи опечаленият баща. “Ето какво” – отвърнал Божият човек – “Ти си мислиш, че ключът от ковчега на твоето малко момиченце е в ръцете на пазача на гробището, но нека ти кажа нещо. Това не е вярно. Ключът за ковчега на твоята дъщеря виси на ключодържателя на Божия Син. И един ден, при неговото пришествие, Той ще го използва за да отвори ковчега. Тогава твоята дъщеря ще възкръсне и ти ще я видиш отново!”

При тези думи лицето на разплакания баща просветнало и той прозрял славата на възкресението.

Днес аз подчертавам славата на Христовото възкресение, защото ние винаги трябва да помним, че възкресението на нашият Господ Исус Христос е залог, гаранция и модел за нашето собствено възкресение. В 1 Коринтяни 15:43 се казва за човешкото тяло, че то се “сее в безчестие”, но “възкръсва в слава”.

• Така както гробът не можа да задържи нашия Господ повече от определеното време, така той няма да може да задържи и нас.
• Така както ангели засвидетелстваха Христовото възкресение, така ангели ще бъдат свидетели и инструменти в ръката на Бога за нашето възкресение. Те ще съберат Божиите избрани в деня на жътвата.
• Така както нашият Спасител възкръсна с едно обновено, славно, но в същото време разпознаваемо тяло, така и ние ще възкръснем с прославени и разпознаваеми тела в последния ден (1 Йоаново 3:2).

Дерзайте, възлюбени в Господа братя и сестри! Бъдете търпеливи. Защото идва ден, когато вие и аз ще посрещнем Господа във славата Му! Тук, на тази земя ние често се сблъскваме с беди, проблеми и гонения. Често жребият ни на тази земя е жребия на страдание, на болка на загуба на близък човек, на смърт… Но дерзайте! Славата ни очаква!

Не можем ли да Му доверим ежедневния си живот?

Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник. (2 Тимотей 2:4)
Християнинът е записан като войник на Господ и стои в Неговата служба.Той не бива да се заплита в нещата от ежедневния живот. Разбира се, християнинът не може да се изолира напълно от земните дейности. Той трябва да работи, за да издържа семейството си. Има известна степен на занимание с ежедневните неща, която е неизбежна.
Християнинът не бива да се заплита в тези неща, а последователно да дава предимство на служението за Господ. Дори и неща, които сами по себе си са добри,понякога стават врагове на най-добрите.

Уилям Кели казва, че „да се заплиташ в житейски работи всъщност означава да се откажеш от отделянето си от света и да заемеш мястото в земните неща на пълноправен бизнес-партньор”.
Заплел съм се, ако поставям главното ударение върху социалната работа, а не върху Евангелието като лекарство за нуждите и страданията на света. Оплел съм се ако се впусна в политиката като средство за решаване на проблемите на този свят.
Заплел съм се в житейски работи, ако професията ми до такава степен ме владее, че отдавам най-доброто от себе си за печелене на пари или напредването ми в кариерата. (Мат.16:26) Стремейки се така да запазя живота си, аз всъщност го губя.
Заплел съм се, ако Божието царство и Неговата правда вече не заемат първото място в живота ми.(Мат. 6:33) Ако поставим Бог на първо място действително няма да живеем без проблеми, но животът ни ще бъде изпълнен и удовлетворен. А ако поставим Бог на второ място, няма да имаме нищо друго освен едно окаяно съществувание.
Заплел съм се , ако се въртя около неща, които са твърде незначителни за едно дете на вечността – мощността на колите, курса на валутата, неподозираните функции на мобилните телефони, минералното и химическо съдържание на хранителните продукти, или въздействието на храната върху блясъка на козината на домашния любимец.(Римл (14:17) На такива размисли можем да отделим миг внимание в ежедневието си, но като слуги на Господ, за нас е недостойно да запълваме времето си и да изразходваме живота си за такива неща.

‘’Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.'' (Римл. 8:28)
Докато вятърът е слаб, можем лесно да кажем: ''Вярвам, Господи!''. Но когато се извие буря, викаме :'' Помогни на моето неверие!''. Бог действа за наше добро чрез всички житейски обстоятелста.
Знаем това, понеже Библията го казва. Вярата го възприема, дори и да не го виждаме и да не го разбираме.
Знаем, че е вярно, понеже Божият характер е такъв. Ако Той е Бог на безкрайната любов, безкрайната мъдрост и безкрайната мощ, то тогава следва, чеТой планира и осъществява всичко за наше добро.
Знаем, че е вярно и въз основа на опита на Божия народ. Ударите в тежките изпитания отнемат от нас всичко непотребно, за да бъдем преобразени в славния образ на Иисус Христос.

Ако можем да Му се доверим за вечното си спасение, не можем ли да Му се доверим и за ежедневният си живот? '' Доста голяма неискреност е да поверяваме на Бога вечната си душа,а да задържаме за себе си дмъртния си живот – да изповядваме, че Му даваме най-важното, а същевремено да си задържаме по-маловажното.'' (Р. А. Лейдлоу)
''… Иисус Христос, който е Господар на всички,'' (Деяния 10:36) И така, как можем да направим Иисус Господар на живота си? Това е въпрос на ежедневно, постоянно подновяващо се подчинение на Неговото водителство, като Му предаваме тялото си, така че Той да живее Своя живот чрез нас.
1. Започваме деня си с молитва. Отделяме време за хваление и поклонение, и съвсем съзнателно предаваме живота си в ръцете на Бог. Това ни предпазва от болезненото правене на планове и Му предаваме подреждането на живота си.
2. Отделяме си време за хранене с Божието Слово. По този начин получаваме общ преглед върху Божията воля за живота ни, но може и да получимконкретни напътствия за Неговата воля в настоящия момент.
3. Заемаме се с обичайната си работа. Обикновено това са простичките, сухи, ежедневни задължения в живота. Голяма част от ходенето по Духа се състои във вярност и старание в ежедневната ни работа и има много общо с работния гащеризон и домакинските престилки.
4. В хода на деня ние изповядваме греха, веднага щом го осъзнаем. Прославяме Бог, когато се сетим за Неговите благословения, които ни е дал. Подчиняваме се навсеки импулс да правим добро и отказваме на всяко изкушение да правим зло.
5. Приемаме всичко,което ни се случва през деня като Божията воля за нас. Прекъсванията се превръщат във възможности за за свидетелство. Разочарованията се превръщат в срещи с Господ. Обажданията по телефона, писмата, посещенията – всичко това го разглеждаме като част от неговоя план.
Поддържай навика през целия ден да Му се доверяваш радостно и да Му се покоряваш с очакването, че Той те води, осветлява, коригира, напътсъва, употребява и върши в теб и чрез теб това, което Той иска. Разчитай на Неговото действие като на факт, който не зависи от това което ти виждаш или чувстваш. Със Своята мъдрост , любов и сила Той много по-добре е в състояниеда вземе живота ни в Своите ръце, отколкото бихме могли ние самите.

ДЕЙСТВЕНАТА МОЛИТВА

3Ц 18:426-45 "Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете си и каза на слугата си: "Иди сега, погледни към морето." И слугата отиде, погледна и каза: "Не виждам нищо." А Илия каза: "Иди пак", и така седем пъти. На седмия път слугата отговори: "Виждам малък облак, колкото човешка длан, да се издига от морето." Тогава Илия каза: "Иди, съобщи на Ахаав: "Впрегни колесницата си и слез, за да не спре дъждът." А междувременно небето се помрачи от облаци, задуха вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, като се возеше на колесницата си, отиде в Езраел".

Под молитва се има впредвид многостранната връзка на вярващите с Господа. Освен като "молитва" означава да призовеш Бога (Пс 17:6), да призовеш Господното име (Бит 4:26), да извикаш на висок глас към Господа (Пс 25:1), да търсиш Господа (Ис 55:6), да пристъпваш с дръзновение към престола на благодатта (Евр 4:16), да пристъпваш към Бога (Евр 10:22).

ПРИЧИНИ ЗА МОЛИТВА. Библията посочва ясни основания вярващите да се молят.

1) Преди всичко, Бог е заповядал така. Заповедта за молитва идва от устата на псалмисти (1Лет 16:11; Пс 105:4), пророци (Ис 55:6; Ам 5:4, 6), апостоли (Еф 6:17-18; Кол 4:2; 1Сол 5:17) и на самия Господ Исус (Мат 26:41; Лука 18:1; Йоан 16:24). Бог иска да има общение с нас. Чрез молитвата ние поддържаме взаимотношенията си с Него.

2) Молитвата е необходимо общение за получаване на благословения и сила от Бога, както и за изпълнението на Неговите обещания. Много библейски пасажи потвърждават този принцип. Например Исус обещава, че Неговите последователи ще получат Святия Дух, ако настоятелно искат, търсят и хлопат на вратата на своя небесен Отец (Лука 11:5-13). Така след възнесението на Исус, учениците Му постоянно се събират за молитва в "горната стя" (ДА 1:14), докато Святия Дух се излее със сила върху тях (ДА 1:8) в деня на Петдесятница (ДА 2:1-4). Когато апостолите се събират заедно, след като са задържани и освободени от юдейските власти, те се молят усърдно Святия Дух да им даде дързост и сила да говорят Неговото слово. "И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово" (ДА 4:31). Апостол Павел често иска да се молят за него, защото знае, че делото му няма да е успешно, ако християните не го подкрепят с молитвите си (напр. Римл 15:30-32; 2Кор 1:11; Еф 6:18-20; Фил 1:19; Кол 4:3-4). Яков заявява изрично, че вярващият може да получи физическо изцеление като отговор на "молитва, която е с вяра" (Як 5:14-15).

3) В своя план за спасение на човечеството Бог е отредил вярващите да бъдат Негови съработници в процеса на изкуплението. В известен смисъл Той ограничава действията Си в зависимост от святата и постоянна молитва на Неговия народ. Има много неща в Божието царство, които няма да бъдат изпълнени без застъпническите молитви на вярващите. Например, Бог иска да изпрати работници за жътвата на благовестието. Исус учи, че това ще се изпълни изцяло според Божието намерение, само чрез молитвите на Неговите последователи: "Затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си" (Мат 9:38). С други думи, силата на Бога за осъществяване на много от целите Му влиза в действие само когато вярващите се молят усърдно за настъпването на Неговото царство. Ако пренебрегнем молитвата, всъщност може да забравим изпълнението на Божия изкупителен замисъл както за самите нас, така и за Жърквата като Христово тяло.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДЕЙСТВЕНА МОЛИТВА. За да има молитвата ни резултат, трябва да са на лице няколко условия.

1) Нашите молитви няма да получат отговор, ако вярата ни не е искрена и истинска. Исус ясно заявява: "Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне" (Марк 11:24). Той се обръща със следните думи към бащата на момчето, обладано от нечист дух: "Всичко е възможно за този, който вярва" (Марк 9:23). Авторът на Посланието на евреите ни подтиква да "пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра" (Евр 10:22), а Яков ни насърчава "да просим с вяра, без да се съмняваме ни най-малко" (Як 1:6; ср. 5:15).

2) Молитвата също така трябва да бъде отправена в името на Исус. Сам Той изразява този принцип, като казва: "И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя" (Йоан 14:13-14). Молитвите ни трябва да бъдат в хармония с Личността, характера и волята на нашия Господ.

3) Молитвата може да бъде резултатна само ако е според Божията съвършена воля. "И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша" (1Йоан 5:14). Това се потвърждава в молитвата, която Исус изрича като пример за нас, така наречената Господна молитва: "Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята" (Мат 6:10; ср. Лука 11:2; обърнете внимание на Исусовата молитва в Гетсимания - Мат 26:42). В много случаи знаем Божията воля, защото Той ни я е открил в Библията. Можем да бъдем сигурни, че всяка молитва, която действително е основана на общенията от Бога в Неговото слово, ще бъде плодотворна. Илия е уверен, че Израелевият Бог ще отговори на молитвата му с огън и по-късно с дъжд, защото вече е чул Господното пророческо слово (3Ц 18:1). Той е напълно уверен, че нито един от езическите богове не е по-велик, нито равен по сила на Израелевия Господ Бог (3Ц 18:21-24). В някои случаи разбираме каква е Божията воля само ако усърдно я търсим. Но след като веднъж я познаем, по какъвто и да било проблем, можем да се молим с дръзновение и с вяра, че Бог ще отговори.

4) Ако искаме Бог да ни чуе и да ни отвърне, трябва не само да се молим според Неговата воля, но и да живеем в съгласие с нея. Бог ще ни даде онова, което искаме, само ако търсим Неговото царство и Неговата правда. Апостол Йоан недвусмислено заявява, че "каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него" (1Йоан 3:22). Неотменимите условия, за да получим отговор на молитвите си, са да изпълняваме заповедите на Бога, да Го обичаме и да Му бъдем угодни. Когато Яков пише, че молитвите на праведните са действени, той има впредвид както хора, оправдани чрез вяра в Христос, така и хора, които живеят праведно, в покорство и страх от Бога - като пророк Илия (Як 5:16-18; ср. Пс 34:13-14). Това се подчертава още в СЗ. Бог показва ясно, че молитвите на Моисей за израелтяните са ползотворни, заради неговото покорно отношение и верността му към Господа. И обратно, псалмистът твърди, че ако постоянстваме в грях, Господ няма да послуша молитвите ни (Пс 66:18). Подобно отношение е основната причина Господ да не слуша молитвите на нечестивите израелтяни, които се покланят на идоли (Ис 1:15). Но ако Божият народ се покае и се отвърне от греховните си пътища, Господ обещава да го чуе отново, да прости греховете му и да изцели земята му (2Лет 7:14; ср. 6:36-39; Лука 18:14). Обърнете внимание на факта, че молитвата на първосвещеника да се опростят греховете на израелтяните в Деня на умилостивението няма да бъде чута, докато той сам не се очисти от своите грехове.

5) И накрая, за да бъде молитвата ни действена, трябва да постоянстваме. Това е основната идея в притчата за настойчивата вдовица (виж Лука 18:1-7). Настъвленията на Исус да "искаме... търсим... хлопаме" (Мат 7:7-8) ни учи на постоянство в молитвите. Апостол Павел също ни подтиква да се посвещаваме на молива. Старозаветните светии също признават този принцип. Например израелтяните успяват в битката срещу амаличаните толкова дълго, колкото Моисей постоянства в молитва с ръце, издигнати към Бога. След като Илия чува пророческото слово, че сушата ще спре, той продължава да се моли, докато дъждът дойде (3Ц 18:41-45). Преди това този велик пророк се моли усърдно на Бога да съживи мъртвия син на вдовоцата от Сарепта, докато получи отговор на молитвата си (3Ц 17:17-23).

ЕЛЕМЕНТИ НА ДЕЙСТВЕНАТА МОЛИТВА И МЕТОДИ РАЗКРИТИ В ПИСАНИЕТО.

1) Какви елементи изграждат действената молитва?

а) За да се молим резултатно, трябва искрено да прослявяме и възвеличаваме Бога (Пс 150; ДА 2:47; Римл 15:11).

б) Благодарността към Бога, която е тясно свързана с хвалението, е също толкова важна за плодотворността на молитвата (виж Пс 100:4; Мат 11:25-26; Фил 4:6).

в) Искреното изповядване на осъзнатите грехове е необходимо за принесената с вяра молитва (Як 5:15-16; ср. Пс 51; Лука 18:13; 1Йоан 1:9).

г) Бог ни настъвлява също да искаме според нуждите си. Както пише Яков, ние не получаваме онова, което искаме, защото не просим или просим с погрешни мотиви (Як 4:2-3; ср. Пс 27:7-12; Мат 7:7-11; Фил 4:6).

д) Трябва да се молим ревностно за другите (Числ 14:13-19; Пс 122:6-9; Лука 22:31-32; 23:34).

2) Как трябва да се молим? Исус набляга на искреността в сърцата ни, защото няма да бъдем чути, ако разчитаме на празните думи и многословието си (Мат 6:7). Можем да се молим безмълвно (1Ц 1:13) или на глас (Неем 9:4; Йез 11:13). Със свои думи или да използваме текстове от Писанието. С ума или с Духа (т.е на езици - 1Кор 14:14-18). Можем дори да се молим със стенания, т.е без да изговаряме думи (Римл 8:26), като знаем, че Духът ще отнесе пред Господа тези негласни мол;би. Друг метод за молитва е като пеем на Господа (Пс 92:1-2; Еф 5:19-20; Кол 3:16). Усърдната молитва към Него понякога е придружена с пост (Ездр 8:21; Неем 1:4; Дан 9:3-4; Лука 2:37; ДА 14:23).

3) В каква позиция на тялото е най-добре да се молим? В Библията се говори за молитва в изправено положение (3Ц 8:22; Неем 9:4-5), когато човек е седнал (1Лет 17:16; Лука 10:13), коленичил (Ездр 9:5; Дан 6:10; ДА 20:36), легнал на легло (Пс 63:6), приведен до земята (Изх 34:8; Пс 95:6), легнал по лице на земята (2Ц 12:16; Мат 26:39) и с издигнати към небето ръце (Пс 28:2; Ис 1:15; 1Тим 2:8).

ПРИМЕРИ ЗА ДЕЙСТВЕНА МОЛИТВА. Библията е изпълнена с примери за силни и резултатни молитви.

1) Моисей изрича доста застъпнически молитви, на които Бог отговаря - дори ако преди това му е казал, че възнамерява да извърши нещо друго.

2) Покаялият се Самсон се моли за още една възможност да изпълни целта на живота си - победа над филистимците. Бог отговаря на неговата молитва, като му дава сила да събори стълбовете на сградата, в която враговете му са се събрали да отпразнуват мощта на боговете си (Съд 16:21-30).

3) Прпрок Илия получава отговор на поне четири силни молитви, като всички те носят славата на Израелевия Бог (виж 3Ц 17-18 гл.; ср. Як 5:17-18).

4) Цар Езекиясе разболява и чрез пророк Исая Бог му казва, че ще умре (4Ц 20:1; Ис 38:1). Но с чувството, че животът и делото му са недовършени, Езекия обръща лицето си към стената и усърдно се моли Бог да му даде още време. Бог изпраща Исая обратно при Езекия, за да го увери, че ще оздравее и ще живее още петнадесет години (4Ц 20:2-6; Ис 38:-6).

5) Даниил несъмнено се е молил на Господа в ямата с лъвовете, като е просил избавление от зверовете, и Господ удовлетворява молбата му (Дан 6:10, 16-22).

6) Ранните християни се молят усърдно за освобождаването на Петър от затвора и Бог изпраща ангел да го изведе от тъмницата (ДА 12:3-11). Такива примери трябва да ни изпълват със свято желание и вяра да се молим плодотворно според принципите, изложени в Библията.

Библия - пълноценен живот в Святия Дух

публикувано от Мариана

Приятелско въже

Когато болката те реже като нож
и да живееш ти не виждаш смисъл,
когато твоят ден превръща се във нощ
и сякаш сам си се отписал...

Живееш с мъка ден за ден,
насилваш се дори да дишаш
на отчаянието падаш в плен
не искаш вече и да мислиш...

Тогава просто протегни ръка
към този, който те обича
не се поддавай на страха,
не се плаши, недей, не тичай!

Защото ямата, в която си се окопал
дълбока е и много тясна,
единствено с приятелско въже
от тази клопка има бягство!

Защото то е плетено години
от малки и невидими влакна,
споявано от дребни песъчинки
във радост, болка, скръб, тъга...

Хвани се ти за него здраво,
около кръста си го препаши
и две приятелски ръце тогава
ще върнат светлината в твойте дни.

И ще ти върнат смисъла на дните,
защото с обич ще те окрилят
от лапите жестоки на отчаянието
ще бдят до теб, за да те защитят!


13.02.2004г. Мария Борисова

Съдове от пръст

„Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.” 2 Коринтяни 4:7

Съдове пръстни, крехки, трошливи,
Криещи скъпо безцено богатство –
небесно съкровище, светещо ярко –
Христос изявен чрез Свойте свети!
Съдове счупени, слаби и грозни,
носещи вест блага през вековете –
вест за богатства дадени щедро,
вест за Божия дар – Христос разпнат!
Нека да бъдем съдове прости,
Съдове смешни ,невзрачни и грозни.
Стига да бъдем за Бога по-свети,
Пълни с Христос и само със Него!
Кое от земята е по-славно от Славата?
Кое от човека е по-ярко от Светлината?
Ние сме съдове счупени, празни,
но светим с Христос като факли запалени!

Тр. Франсис Бивън

Трудът ви не е напразно!

Имало един роб на име Моисей. Един ден докато сечал дърва за господаря си. Потял се и си мърморел под носа:
- Този Адам!!! Ако тогава не беше нарушил Божията заповед, нямаше да има нужда аз да се мъча и да се трепя сега тук!
Господарят му го чул и го попитал:
- Какво казваш, Моисей? Какво е желанието ти?
- Да не работя повече!!!
- От сега нататък няма нужда да работиш! Може да правиш каквото си поискаш! Виждаш ли онова сандъче там? Горко ти ако някога погледнеш вътре!
Отпуската била чудесна, но със времето му ставало все по-скучно и все повече започнало да го интересува това сандъче.
- Ех, едва ли ще е толкова страшно, ако само веднъж надникна вътре!
Един ден любопитството му нараснало до такава степен, че той не издържал и надигнал капака. И прочел:
„Моисей, негоднико, веднага се връщай обратно на работа!!!Защото, ако ти беше на мястото на Адам – щеше да направиш същото като него!!!”

Много хора мислят, че труда е последица от грехопадението.

Истината обаче е, че Бог даде на човека да се труди още в Едемската градина.
„И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.” (Битие 2:15)
След това , жената беше изкушена от змията, и жената и мъжа ядоха от дървото за познаване на доброто и злото , и по този начин нарушиха Божията заповед.
„И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” (Битие 2:16,17)
Адам и Ева не умряха физически в този момент, но се прекъсна връзката им с Бог и от този момент те бяха духовно мъртви.

Тогава Бог прокле змията , да бъде най-нищожното създание между всички животни и изговаря пророчеството за крайната победа на Христос над сатана. (Бит 3:14,15)
След това Бог изрича проклятието върху жената, за това че ще има мъки в бремеността и при раждане, всичките й желания и самата тя ще са под властта на мъжа. (Бит 3:16)
Накрая изрича проклятието над труда на човека:
„А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! - проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.” (Битие 3:17-19)

Каква е ползата от труда?
Израелският цар Соломон започва своята книга Еклисиаст, с въпроса: “Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?” (Еклесиаст 1:3) и пак : "Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?” (Еклесиаст 2:22). Животът на човека е изпълнен с труд и дейности, но къде го отвеждат те в крайна сметка? Питаш го защо работи и той отговаря: „За да печеля пари , разбира се!”. А защо иска пари? За да си купи храна. А защо му е храна? За да поддържа силите си. Добре, но защо му е сила? Силата му е необходима, за да може да работи. И така, той е отново там от където е тръгнал.

Соломон стига до до заключението,че човек не получава нищо с трайна стойност като резултат от целият си труд и скръбта си под слънцето. Той полага усилия, блъска се, терзае се, ядосва се – но за какво? Какво значение има това пет минути след като умре?
За човека, който няма надежда отвъд гроба е вярно, че животът му е изпълнен с мъка и досаден и изтощителен труд, а нощите - с мъчително терзание. Животът е едно голямо неудовлетворение, изпълнен с тревоги и мъка.
В най-добрият случай, животът е кратък, защо тогава да не виждаш добро от него докато все още можеш?

„Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог;защото това е делът му.” (Еклесиаст 5:18) В такъв случай логичната житейска философия за човека, чието съществуване е изцяло под слънцето, е да намира наслада в ядене, пиене и в труда си. Намиране на удоволствие винаги , когато е възможно в обикновените неща от живота. Дори и това е от Божията ръка – възможността на хората да се наслаждават на обикновените радости от живота – на вкуса на хубавата храна, на освежителното действие на напитките и на удовлетворението от честния труд. Човек няма способността да се наслаждава, ако тя не му бъде дадена от Бог. Ние зависим от Него за храната си, за апетита си, за храносмилането, за зрението си, за обонянието си, за слуха си, за паметта си ,за здравето си, за здравия си разум и за всичко, което е нужно за нормалните ни преживявания носещи ни удоволствие.

Апостол Павел потвърждава, това мнение като казва, че ако няма възкресение на мъртвите, най-разумното поведение да ядем и да пием, защото утре ще умрем! (1Кор 15:32 )

От Божието Слово знаем, че можем да живем своят живот за Бог и за вечността:
"Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си." (Йоан 6:27 )Господ не иска да каже,че хората не трябва да работят за ежедневната си прехрана, а че това не трябва да бъде най-главната цел в живота им. Човекът се състои не само тяло, но и от дух, и от душа, и не трябва да живее сякаш тялото му е всичко за него. Вместо това трябва да се старае да се храни ежедневно със Словото на Бог.

"Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците - малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си." (Матей 9:37,38) Господ ни дава да видим нуждата на погиващият свят от Исус Христос - Спасителя. Нивата е готова за голямата духовна жътва. Работата е много, а работниците са малко. Но те не могат да отидат, ако не са изпратени. Исус изпраща учениците Си и явно, Той е Господарят на жетвата, на Когото трябва да се молим за нови възможности за евангелизиране на света.

"Не работете само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля;" (Ефесяни 6:6) Наградата, която очаква всеки за верността и честността в труда, е поради любовта към Христос и искреното желание на сърцето да Му бъдем покорни. Това прави труда ни лесен, удовлетворява нашите работодатели и е приемлив за Христос. Бог ще възнагради и най-малкото усилие, направено с чувство за дълг и желание да донесе слава на Него.

"Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци;" (Колосяни 3:23). Тези ,които имат страх от Господ ще бъдат правдиви и верни , когато са наблюдавани от управителите си, защото знаят, че са под погледа на Бог. И ще работят прилежно, а не нескопосано и лениво; с желание, а не с недоволство от решението на Бог да ги постави в това взаимоотношение и положение.

Ние знаем, че всичко, което правим за Него ще бъде възнаградено. В Господа трудът ни не е напразно. ''Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.’’ (1 Кор 15:58)

Тогава ще бъдем християни...

Ивайло Ябълкаров, 27.01.2009

Искам да ви разкажа за баба Кина от Стара Загора.

Тя е на 73 години. Дъщерите и внучките й не са около нея. Работят зад граница. А тя живее в своята малка къщичка... Казва, че всеки човек трябва да си има икона на Исус и „майка Богородичка”, да се моли за здраве и да пали свещичка, да не отвръща на лошото с лошо. Ако разказът приключва тук, бихме могли да кажем, че това е една симпатична и набожна възрастна жена.

Всъщност баба Кина от 35 години се занимава с „дяволски” занаят. Освен че съветва хората да се молят за здраве и да отвръщат с добро, тя препоръчва да се носи „баено синьо мънисто с червен конец”, което пази човек от лоши очи и завист.

Занаятът й е баене и леене на куршум. При нея години наред ходят хора, които имат проблеми: болни, претърпели злополука или изпитващи страх, хора в депресия. Те идват с тревогите си и тя им лее куршум, използвайки заклинания и „молитви”.

Тя е много търсена. Посещават я хората от различни градове и държави. Пред къщата й се вият опашки. Посреща клиенти дори през нощта. Уменията си е получила от друга видна заклинателка. Самата баба Кина казва, че поради мъката, която е видяла, не може да спи по цяла нощ. Колко мъка има в този свят! Колко търсещи гладни и жадни хора!

Едва ли някой знае броя на всички врачки, баячки, екстрасенси, тези, които викат духове... и други подобни инструменти, които врагът ни използва. Факт е, че те имат работа, те работят и хората ги търсят. Каква е причината?

Хората са гладни и жадни за свръхестественото, нуждаят се, търсят... Но защо не търсят Бог и църквата, а отиват при екстрасенсите?

Може би защото и те говорят за Бог, носят кръстове. Може би защото са по-силно рекламирани в медиите. Може би защото нас смятат за сектанти, а тях – за лечители. Може би защото те не се крият, а ние стоим зад стените на удобните си сгради.

За баба Кина научих от хвалебствена статия във всекидневник. Има телевизии, които в голяма част от ефирното си време са заети да показват хора с подобни умения.

Каквато и да е причината, факт е, че хората имат нужда и търсят отговор на своите проблеми. За съжаление те не знаят, че ходенето при баячки, екстрасенси и лечители е мерзост пред Бог.
„Да не се обръщате към запитвачите на зли духове, нито към врачовете; не ги издирвайте, за да се осквернявате чрез тях. Аз съм Господ, вашият Бог.” (Левит 19:31)

Баба Кина добавя, че за да се излекува болният, е необходимо той да вярва в живота, в себе си, да не се предава. Освен това всеки трябва сам да си е доктор – да си дава кураж, да си има иконка на „майка Богородичка” или на Исус, да се моли за здраве, да пали свещичка и да е добър, да не отвръща на лошото с лошо...

Бабо, нима може дяволът и Бог да работят заедно? Какво общо могат да имат тъмнината и светлината? На кого служиш, баейки и леейки куршуми? На кого ни съветваш да се молим за здраве? На Йеова Рафа – Бог, който ме изцелява? На Този, за Който пише „изцели ме и ще бъда изцелен” (Еремия 17:14), или на този, за когото се казва, че идва да заколи, да открадне и да погуби.

Възможно ли е да се служи на Бог и на дявола едновременно? Възможно ли е да говорим и четем за Бог, да посещаваме богослужения и да бъдем слуги на врага?

Библията казва, че не може да се служи на двама господари, защото единият ще се намрази (Матея 6:24). В Словото ясно се заявява, че по плодовете, които даваш, си личи на кого служиш, а не по думите, които изговаряш.

Лесно се говори колко велик е Бог.
Лесно се посещават църковни служби.
Лесно се издигат ръце по време на хваление.

Не е трудно да четеш Библията.
Не е трудно да разговаряш на духовни теми.
Не е трудно да спазваш християнските празници.

Трудно е да си изпълнител, а не само слушател.
Трудно е да бъдеш сол, която не обезсолява.
Трудно е да правиш на другите това, което искаш те да правят на теб.
Трудно е да обичаш другите така, както себе си.
Трудно е да прощаваш, както на теб е простено.
Трудно е, но това е същината на християнството.
Това са делата на вяра.

Трудно е, ако се мъчим да се справим сами.
Лесно е, ако сме дали възможност Исус да живее в нас и не живеем вече за себе си, а за Него.

Тогава ще бъдем изпълнители, а не само слушатели.
Тогава ще бъдем сол, която не обезсолява.
Тогава ще правим на другите това, което искаме те да правят на нас.
Тогава ще обичаме другите така, както себе си.
Тогава ще прощаваме, както на нас е простено.

Тогава ще бъдем християни...


източник: Евангелски вестник

Божията точност

Божията точност може да бъде наблюдавана в люпенето на яйцата. Яйцата на картофената буболечка се излюпват след 7 дни, тези на кокошката - след 21 дни. Яйцата на патиците и гъските се излюпват след 28 дни, тези на дивата патица - след 35 дни. Яйцата на папагала и на щрауса се излюпват след 42 дни. Забележете, че всички тези дни са делими на седем.

Животът на всеки един от нас може да бъде подреден от Бог по един красив начин за Негова слава, ако само Му доверите живота си. Ако се опитате сами да регулирате своя собствен живот, това ще бъде единствено една бъркотия и падение. Само Този, Който направи умът и сърцето, може успешно да ви ръководи към печеливш край.

Божията мъдрост се открива в Неговата подредба на секции и части, както например в броя на зърното.

Всяка диня има четен брой ивици на кората си. Всеки портокал има четен номер парченца. Всеки кочан царевица има четен брой редове. Всяко стъбло пшеница има четен номер зърна. Всеки грозд банани в най-ниския си ред има четен номер банани и всеки ред намалява с по един, така че един ред има четен брой, а следващия ред - нечетен брой банани.

Морските вълни се разбиват в брега 26 пъти в минута при всяко време.

Всичките зърна са поместени в четен брой шушулки и Господ ги е определил да се размножават тридесеткратно, шестдесеткратно и стократно - всички те са четни цифри.

Бог е определил цветята да цъфтят в определено специфично време през деня, така че дори Линей, великият ботаник, веднъж е казал, че ако е имал оранжерия с точния вид почва, влага и температура, би могъл да каже колко е часът през деня и нощта според тези цветя, които се отварят и тези, които се затварят.

По такъв начин Бог в Своята великолепна благодат подрежда живота, поверен на Неговите грижи по начин, който ще изпълни Неговите цели и планове и ще бъде благоуханен с Неговото присъствие.

Само Бого-планираният живот е успешен. Само животът, предаден на Божиите грижи е сигурен.

По-голяма част от тревогите ни са ненужни

Повечето от нас се тревожат ненужно за твърде много неща.

Почти изглежда, че си търсим проблеми за да се стресираме сами. Невероятната новина е, че повечето от нещата за които се тревожим въобще не си струват! Погледнете следните статистики за грижите:

• 40% от нещата за които се тревожим въобще не ни се случват.
• 30% от всичките ни притеснения са свързани с минали наши решения които не могат да се променят.
• 12% са фокусирани върху критикарството от други които критикуват защото са останали не почетени.
• 10% са свързани със здраве, което се влошава поради притеснението ни.
• 8% от притесненията ни могат да се опишат като „основателни" причини за тревоги.

Не е ли това забележително? По-малко от един „проблем" на всеки десет за които се тревожим наистина си струва. Всички останали са неща които трябва да се научим да виждаме различно или да пренебрегнем.

„(25) Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? (26) Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? (27) И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? (28) И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; (29) но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. (30) Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? (31) И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (32) (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. (33) Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. (34) Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери." Мт. 6:25-34

„(22) Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. (23) Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото. (24) Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!" Лк. 12:22-24

„(7) и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. (8) Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. (9) Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света." 1 Петр. 5:7-9

„(6) Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; (7) и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса." Фил. 4:6, 7

Да спиш, докато вятърът духа

Един собственик притежавал земя на брега на Атлантическия океан. Той често давал обяви за наемане на работна ръка. Много хора не желаели да работят във ферми по брега на Атлантика. Те се страхували от ужасните бури, които връхлитали по брега и нанасяли огромни щети на сгради и посеви. Когато фермерът интервюирал кандидатите за работа, той непрекъснато получавал откази.

Накрая, един нисък слабичък мъж, на около средна възраст, пожелал да работи при фермера. „Добър работник ли сте?" - попитал го фермерът. „Да, аз мога да спя, докато вятърът духа" - отговорил дребният мъж.

Въпреки че бил озадачен от неговия отговор, фермерът, отчаяно нуждаещ се от помощ, го наел. Малкият човечец работил добре във фермата, зает от изгрев до залез и фермерът бил удовлетворен от неговата работа.

Но една нощ силен вятър се извил от крайбрежието. Изскачайки от леглото, фермерът грабнал един фенер и се втурнал към съседната стая, в която спял наетият работник.

Той разтърсил дребният човечец и изкрещял: „Ставай! Идва буря! Завържи здраво нещата, преди вятърът да ги отвее". Малкият човек се обърнал на другата страна в леглото и казал уверено: „Не, господине. Аз Ви казах, че мога да спя, докато вятърът духа".

Вбесен от отговора, фермерът бил изкушен да го уволни моментално. Но вместо това, той се втурнал навън, за да се подготви за бурята. За негово учудване, той открил, че всичко в плевнята било покрито с брезент. Кравите били в обора, пилетата били в кокошарника и вратите били здраво залостени. Капаците на прозорците били затворени стабилно. Всичко било укрепено. Нищо не би могло да бъде отнесено от вятъра. Тогава фермерът разбрал какво искал да каже наемникът му, върнал се в леглото и също заспал, докато вятърът бушувал.

Когато сте подготвени - духовно, умствено и физически - вие няма от какво да се страхувате. Можете ли да спите, докато вятърът бушува в живота ви?

Наетият работник е можел да спи, защото е обезопасил фермата срещу бурята.

Ние се подсигуряваме срещу бурята на живота като се вкореняваме в Божието Слово. Не е нужно да разбираме всичко. Просто трябва да държим Неговата ръка, за да имаме мир посред бурите.

Не е ли странно?

Не е ли странно как 20 левова банкнота изглежда доста голяма сума, когато я даряваш за църквата, но изглежда толкова малка сума, когато отиваш в магазина да пазаруваш?

Не е ли странно как 2 часа изглеждат толкова дълги, когато си на събиране на църквата, но колко кратки изглеждат, когато гледаш хубав филм?

Не е ли странно, че не можеш да намериш достатъчно думи, когато се молиш, но нямаш такъв проблем, когато говориш с приятел?

Не е ли странно, колко изморително и скучно изглежда четенето на една глава от Библията, но колко лесно е прочитането на 100 страници от някой бестселър?

Не е ли странно, как всички искат билети за първите редове за концерт или мач, но правят всичко възможно да заемат най-задните места, когато се събират с вярващи?

Не е ли странно, как трябва да бъдем информирани за дадено църковно мероприятие 2-3 седмици по-рано, за да го включим в програмата си, но можем да вмъкнем други ангажименти в последния момент?

Не е ли странно, колко трудно е да запомним някой факт за Бога и да го споделим с други, но ни е толкова лесно да научим някоя клюка и да я разпространим?

Не е ли странно как сме склонни да повярваме на медиите за всичко, което ни казват, но се съмняваме в думите на Библията?

Не е ли странно как всеки иска да има осигурено място в Небето, но не иска да направи нищо за да отиде там?

Не е ли странно?