Приятелско въже

Когато болката те реже като нож
и да живееш ти не виждаш смисъл,
когато твоят ден превръща се във нощ
и сякаш сам си се отписал...

Живееш с мъка ден за ден,
насилваш се дори да дишаш
на отчаянието падаш в плен
не искаш вече и да мислиш...

Тогава просто протегни ръка
към този, който те обича
не се поддавай на страха,
не се плаши, недей, не тичай!

Защото ямата, в която си се окопал
дълбока е и много тясна,
единствено с приятелско въже
от тази клопка има бягство!

Защото то е плетено години
от малки и невидими влакна,
споявано от дребни песъчинки
във радост, болка, скръб, тъга...

Хвани се ти за него здраво,
около кръста си го препаши
и две приятелски ръце тогава
ще върнат светлината в твойте дни.

И ще ти върнат смисъла на дните,
защото с обич ще те окрилят
от лапите жестоки на отчаянието
ще бдят до теб, за да те защитят!


13.02.2004г. Мария Борисова