Възкръсналият гледаше живота вече
с очи на някой, който е отвъд.
Макар, че в ново тяло бе облечен,
сърцето Му пак биеше за нас,
подвластните на смърт.
Не ограничава нищо повече Исуса –
Ни разстояния, ни заключена врата.
без да е ловил риба и без лодка
закуска ни приготвя на брега.
И продължава да ни люби, да се грижи.
В най-трудният момент ще се окаже там.
Понякога да Го докоснеш, понякога невидим,
но никога не чувстваш, че си оставен сам.
Уплашени и очаровани Го гледахме
Как се издигна в облаците, в небеса.
И вярваме – тоз път без никакво съмнение,
че ще е с нас до края на света.
Та ние Го видяхме, чухме и докоснахме
и в раните Му бръкнахме дори.
Заради неверността си се засрамихме,
а Той тогава пак ни утеши.
Ах! „Любиш ли ме?” – три пъти ме пита.
Какво да отговоря? Любя?
Неверността като любов да означа?
„Ти знаеш всичко, Знаеш колко мога.
Обичам те! Прости ми от душа!”
Спасителят – разпънат и погребан, и възкръснал –
сега е жив възнесен в слава в небеса.
Той скоро ще се върне да ни вземе
в дома Си горе, при Отца.
Сега Той целият ми земен хоризонт заел е,
с присъствието Си всичко в мен е осиял.
Да, вече съм готов наистина да Го последвам
и от любов животът си да Му отдам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар