Деян. 16:16-34; Иоан. 9:1-38. Простотата на вярата спори с лукавото неверие. След като дошла при прогледналия слепец, вярата просветила духовните му очи и той ясно вижда истината. Погледнете колко логично е всичко у него. Питат го: какво ще речеш за Оногова, Който ти дарува зрение? А той отговорил: «пророк е», тоест Божий пратеник, облечен в чудотворна сила. Непререкаемо верен извод! Но книжната образованост не иска да види тази вярност и дири начин да се отклони от нейните последствия. Но тъй като това не й се удава, тя се обръща към безкнижната простота с внушението: «въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник». Простотата на вярата не може да свърже тези две понятия — греховност и чудотворство, и открито възразява срещу това: «дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам». Какво може да се каже против такова едно незнание? Но логиката на неверниците е упорита и при всичката явност не се срамува да твърди, че не знае откъде е Този, Който е отворил очите на слепородения. «Това е и чудното», казва им здравата логика на вярата, «че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо». Наглед след тези думи не оставало нищо друго, освен да се преклонят пред силата на такова заключение. Но книжната ученост не може да търпи здравата логика на вярата и я прокужда навън… Иди сега, та доказвай истината на вярата на ония, чийто ум се е разложил от упорството им в неверието. Невярващите от всички времена са люде от един дол дренки.
Теофан Затворник
Няма коментари:
Публикуване на коментар