Какво представлява Църквата?

Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат.

Мат. 5:42-48. «Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят». Никой не е без любов на тоя свят: обичат родителите и близките, обичат благодетелите и покровителите. Но чувството на любов към родителите, роднините, покровителите и благодетелите е естествено и само се заражда в сърцето; затова и Господ не дава висока цена на тази любов. А истинската християнска любов се изпитва в отношението към неприятеля. Не само някаква лека и случайна неприятност не трябва да погасява нашата любов към другите, но дори и напаст и гонение, бедствия и лишения, нарочно причинявани ни от враговете. Ние сме длъжни не само да благославяме тези люде, но още и да им правим добро и да се молим за тях. Вгледай се има ли в теб такова разположение към враговете ти и по това съди има ли в теб християнска любов, без която няма спасение?

Теофан Затворник

А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина

Иоан. 16:2-13. «А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина». Защо в науката за логиката не се упоменава този източник на познание? Не е удивително, че в езическите логики този пункт липсва, ала защо го няма в християнските? Нима когато започне да размишлява, християнинът трябва да престане да бъде християнин, като забрави всички дадени му обещания, верни и несъмнени? Мнозина разсъждават за това как да виждаме и слушаме; за това как от видяното и чутото да правим обобщения и изводи също достатъчно учат. Когато обаче работата стигне дотам да се разгадае значението на всичко — тук питомецът на логиката бива оставян на произвола на собствената си досетливост. Защо да не му бъде внушено: ти имаш словото на Духа на истината — следвай него; именно словата на Духа разкриват значението на всичко съществуващо и ставащо по непререкаем начин, понеже излизат от Бога, в Когото е и източникът на самото съществуване. Не е ли тъкмо в забравянето да се внуши това и причината да се размножи мисленето чрез догадки дотам, че всички книги (за Божия свят) днес да са препълнени само с догадки? И хубаво, ако те само бяха със стойност; а то веднага става ясно, че са плод на детинско въображение.

Теофан Затворник

Без Господа не може да направим нищо

Иоан. 14:27-15:7). Господ Иисус Христос е лозата, лозовото дърво, а християните са клоните и филизите. Ние се присаждаме към Него чрез вярата, а плод принасяме чрез живота според тази вяра. Небесният Отец е лозарят, който се грижи за това дърво. Клоните, които не принасят плод, сиреч тези, които вярват, ала не живеят според [началата на] вярата, тях Той ги отсича. А тези, които принасят плод, тях Той очиства, тоест тези, които не само вярват, но и усърдно се стремят и да живеят според вярата, на тях Бог всячески помага да се обогатяват с добри дела, които са плодове на вярата. Ето по този закон на Божието действие в нас нека всеки да устройва живота си, като помни, че без Господа не може да направим нищо. Към Него прибягвай при всяка нужда. Неговото пресвето и пресладко име произнасяй непрестанно в ума, сърцето и с езика си.

Теофан Затворник

Покаяние от мъртви дела

Думата покаяние има гр.произход и буквално означава промяна на мисленето. Покаянието е процес на отрезвяване, на проглеждане на собственото ни греховно естество на фона на Божията слава. Това е процес съдържащ в себе си; смирение, осъзнаване кой си без Бога; скръб от всичко, което си извършил в разрив с Бога и желание да се промениш. Нещо, което имаш и силите и желанието да сториш и на дела. Искам да споделя как Бог ме освободи от цигарите. Бях вярваща от няколко години, но сутрин си изпивах кафето с по десет цигари. Знаех с ума си до някаква степен, че това е грях, но като че ли това само минаваше покрай ушите ми и не стигаше по-надълбоко. Опитвах се да ги спра два пъти, но издържах по 2 седмици и всичко почваше наново. Докато една сутрин докато поглъщах поредната доза кафе и цигари ми се догади. Отидох до банята и след това си казах ; Много гадно ми горчи. В същият момент чух гласа Му в сърцето си: Така ми горчи и на Мен, когато вие съгрешавате.Сълзи потекоха от очите ми, този глас не беше осъждащ, той не беше изискващ, беше мек и нажален. Нещо се случи с мен, казах си повече няма да правя това, защото натъжавам моя Бог. Разбрах защо първите пъти не се е получавало нищо, когато съм искала да спра цигарите. Правила съм го, защото са ми го казвали братя и сестри, но аз самата не съм осъзнавала какво върша, преди да ми го каже Бог.

Да правим неща за пред човеци са си мъртви дела.

Но когато Бог те поведе и ти говори в сърцето, покаянието е истинско и ти обръщаш себе си в посоката, където Бог те чака. В Лука 15;17, 18, 19, а когато дойде на себе си рече; колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад. Ще стана да отида при баща си и ще му река; Тате съгреших пред тебе, не съм достоен да се наричам твой син, направи ме, като наемниците. В 17ст.словото казва „а когато дойде на себе си.”, преди това е явно, че душата му е под влияние на плътски страсти. Причината за това е и гордоста от факта, че е наследник и има дял. По късно словото ни казва как от гордост малкият син преминава към смирение. ”Не съм вече достоен да се наричам твой син, направи ме, като един от наемниците си. Синът разбира и безсмислието на това, което е сторил. Тук покаянието е съпроводено с действие. Защото се казва; ще стана да ида при баща си и го прави. В случая мъртвото дело, което е сторил синът и, че е взел нещо не на времето си. Мъртвите дела изморяват душите ни, защото тогава Бог не е с нас. Когато осъзнаем това, спираме да го правим. Много пъти нашите мъртви дела си имат доста живи последствия и това не е наказание само по себе си от Господа. Гневът Му, обаче има за цел да осигури духовен микроклимат, чрез който да се изгради смирение, което способства и за покаяние. Смирението подготвя нашите сърца за покаяние.

2 Лет. 13, 14, 15 казва: Ако заключа небето да не вали дъжд или, ако заповядам на скакалците да изпоядат земята или, ако изпратя мор между народа Си и, ако народът Ми, който се нарича с Моето име смири себе си та се помоли и потърси лицето Ми и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.

Тук ясно се вижда, как Бог се гневи, но гневът Му има за цел да ни доведе до смирение и да се върнем от нечистивите си пътища.

Смирението е процес при, който решаваме да изкараме от себе си; бунт, себеправедност, гняв, упорство и непростителност. На всеки от нас в живота е имало мъртви дела и най вероятно все още има. Но това не трябва да ни обезсърчава, защото процесът на освещение не е еднократен и покаянието не идва само веднъж в живота ни. И днес както и преди има желание за показност в църквите. Дълги молитви и стоене в близост до водачи и лидери, като последното не е подбудено от любов и покорство. Словото нарича такива хора фарисеи. Лука 11;43 казва че: горко на вас фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите. Понякога молитвите и поученията са пълни с толкова много назидания, че ти се иска да не си вярващ. Ако това, което правим, го правим ние, а не Св.Дух чрез нас с присъщите Му нежност и любов, ние сме като гробове, които не личат и тези, които ни се доверяват падат в тях.

Безплодна е такава работа, макар и да изглежда духовна. Всичко онова, което правим за другите, ако в основата му лежи грижата и любовта, искрена и не лицемерна не изморява тези за които се грижим. Друг пример за мъртво дело е да угодничиш на човеци.

Това е старото ни естество, да лакействаме пред някого, защото може би забравяме, че йерархията в Божието царство е друга. В Марк 9;35 се казва: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички слуга. Това е което трябва да изпитваме един към друг в църквата. Истината е, че когато излезем от света има все още периоди от време, когато нещата от света трябва да излязат от нас. Да служим на хората не означава, че трябва да им угаждаме. Това е много финно нещо и трябва да се различава. Дали е манипулация или е нужда на човека. ”Ако Ме обичаш Петре паси стадото Ми”. Няма друг начин да докажем на Бог, че Го обичаме, освен като служим на ближния си. Да служиш на душата не означава, че трябва да толерираш греха. Но да оставиш някого в заблуда, също е мъртво дело. Да угаждаш на хора не означава, че ги обичаш. Да обичаш, означава да се грижиш за хората по Божиите наредби; ако имат нужда от увещание, насърчение, привдигане, но ако имат нужда и от изобличение. Да не отстояваш принципите си

Където и с когото и да си също е мъртво дело. Пример от словото е Петър и езичниците – Гал.2;12. Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато дойдоха отегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. Друг пример за мъртво дело е неправилното отношение на сърцето ни, защото користният мотив, с който правим нещо, даже „нещото” да е правилно, не ражда добър плод. Пример за погрешно отношение са Ананий и Санфира. Това, което произлезе от мъртвото им дело беше тяхната смърт. Те продадоха имотите си, но се опитаха да излъжат Бога като скриха това, което трябваше да дадат. Направиха нещо пред човеци, опитаха се да снабдят свои нужди без участието на Бог. Излъгаха Бог и театъра, който изиграха не им донесе овации, а смърт, защото Бог не гледа на лице, а на сърце.

Ако трябва да обобщя казаното до тук, що е мъртво дело, ще се спра на следните;

1. неща, които правим без разбиране за Бог, без знание.

2. онези неща”ремаркетата”, които все още не сме откачили от себе си, излизайки от света.

3. лакейство.

4. страх от осъждение и от отхвърляне.

5. желание за самоизява.

6. желание да сме толелирани от хора, бъркайки го с благоволението на Господа.

Неща,нямащи нищо общо с животворящия Св.Дух Гал 6;8 „Защото, който сее за плътта си от плътта ще пожъне тлеене, а който сее за Духа си от Духа ще пожъне вечен живот. Нека живеем така, както е угодно на Бога и да сме слуги на правдата.

Рим. 6;20-22 Защото, когато бяхме слуги на греха, не бяхме обуздавани от правдата, какъв плод имахме тагава от онези неща. Неща за, които сега се срамуваме, зощото краят им е смърт. Благодарение на Бога, когато сме оправдани чрез кръвта Му сме избавени от смърт, страх, срам. Но определено, докато сме живи и носим душите си в телесна скиния има за какво да се покайваме. Затова нека не носим светските стандарти в църквата, а да занесем Божиите стандарти в света и това да е дело съответстващо на нашето покаяние от мъртви дела.

Автор: Ирина Тодорова

«Кой днес вярва искрено на словото Ти, Господи?»

Деян. 18:22-28; Иоан. 12:36-47 «Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас?» (Ис. 53:1) — тъй се жалва и изумява светият пророк Исая. И в наше време подобава да викнем: «Кой днес вярва искрено на словото Ти, Господи?» Почти всички са се разклатили. Езикът на твърде много люде е все още ням за вярата; но рядко има такива сърца, които не са се отклонили на другаде. Коя е причината? Започна да се чувствува интерес към неверието; разви се потребност от неверието, за да се прикрият интересите на сърцето, несъгласни с вярата. Тук е коренът на злото. Не разумът е противник на вярата, а развратилото се сърце. Тук разумът е виновен единствено в това, че се покорява на сърцето и се захваща да мъдрува не по началата на истината, а по желанията на сърцето. При това силните доводи в полза на истината му се струват нищожни, а всяка дреболия против нея добива размерите на планина. И въобще, в областта на ума се внася смут, ослепяващ ума. Той не вижда, а и не може да види, колкото и да му обясняваш.

Теофан Затворник

Простотата на вярата

Деян. 16:16-34; Иоан. 9:1-38. Простотата на вярата спори с лукавото неверие. След като дошла при прогледналия слепец, вярата просветила духовните му очи и той ясно вижда истината. Погледнете колко логично е всичко у него. Питат го: какво ще речеш за Оногова, Който ти дарува зрение? А той отговорил: «пророк е», тоест Божий пратеник, облечен в чудотворна сила. Непререкаемо верен извод! Но книжната образованост не иска да види тази вярност и дири начин да се отклони от нейните последствия. Но тъй като това не й се удава, тя се обръща към безкнижната простота с внушението: «въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник». Простотата на вярата не може да свърже тези две понятия — греховност и чудотворство, и открито възразява срещу това: «дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам». Какво може да се каже против такова едно незнание? Но логиката на неверниците е упорита и при всичката явност не се срамува да твърди, че не знае откъде е Този, Който е отворил очите на слепородения. «Това е и чудното», казва им здравата логика на вярата, «че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо». Наглед след тези думи не оставало нищо друго, освен да се преклонят пред силата на такова заключение. Но книжната ученост не може да търпи здравата логика на вярата и я прокужда навън… Иди сега, та доказвай истината на вярата на ония, чийто ум се е разложил от упорството им в неверието. Невярващите от всички времена са люде от един дол дренки.

Теофан Затворник

Истинското съчетаване с Христос

Иоан. 4:5-42. Съгражданите на самарянката, след като Спасителят останал при тях два дни, й казвали: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос“. Това става с всички. Отначало те биват призовавани към Господа чрез външно слово или както сега е у нас, чрез раждането, а сетне, когато вкусят на дело какво е животът в Господа, те се държат о Него вече не поради външната си принадлежност към християнското общество, но поради вътрешното си съчетаване с Христа. Това и трябва да си поставят като закон всички, които се раждат в християнски общества 1: да не се ограничават единствено с външната си принадлежност към Господа, но да се погрижат да се съчетаят с Него вътрешно, за да носят отсетне винаги в себе си това свидетелство, че стоят в истината. Защо пък е нужно то? Нужно е, за да се въплъти в тебе истината Христова. А тази истина Христова е възстановяване на падналия човек [в първоначалното му състояние]. И тъй, съблечи ветхия човек, „който изтлява в прелъстителни похоти“, и се облечи „в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината“ (Еф. 4:22, 24), и сам в себе си ще знаеш, че Господ Иисус Христос наистина е Спасител не [изобщо и] само на света, но и твой собствен.

Теофан Затворник

Неръкотворният храм на сърцето

Деян.6:8-7; 7:47-60; Иоан. 4:46-54).

Дякон Стефан казва: «Всевишният не живее в ръкотворни храмове ... Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?» Единствено неръкотворният храм на сърцето може да побере Бога, както е рекъл Господ: «ако някой Ме люби,ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим» (Иоан. 14:23). Как става това, за нас е непостижимо; но то е така,понеже е очевидно, че тогава «Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля» (Фил. 2:13). Не разсъждавай и само отдай Господу сърцето си, а Той Сам ще устрои от него жилище за Себе Си, само че Му го отдай безостатък. Ако си запазиш неотдадени части, тогава не ще може да се съзида отнего цялостен дом, а едно ще е гнило, друго разбито, и ще излезе, ако изобщо излезе, жилище с дупки, или без покрив,или без врати. А кой може да живее в такова място? И Господ не ще бъде в него. Това само ще прилича на храм, а всъщност ще бъде някаква грамада.



Теофан Затворник

Чувствата и разсъдителността - Жените и мъжете

Деян.6:1-7; Марк. 15:43-16:8).

Неуморни жени! Не дали сън на очите си и дрямка на веждите си, докле не намерили Възлюбения! А мъжете сякаш се осланят на нозете си: отиват на гроба, виждат го празен и остават в недоумение какво може да означава това, понеже Самия Него не са Го видели. Но означава ли това, че тяхната любов [към Спасителя] е била по-малка от тази на жените? Не, любовта им била разсъдителна, бояща се от грешки поради високата цена на тая любов и на Обичания. Когато и те видели и попипали,тогава всеки от тях, не с език като Тома, но със сърце изповядал: «Господ мой и Бог мой», и вече нищо не могло да ги разлъчи от Господа. Мироносиците и апостолите изобразяват две страни на нашия живот: чувствата и разсъдителността. Без чувства животът не е живот; безразсъдителност — животът е сляп: много се изразходва, а малко здрав плод се придобива. Едното трябва да се съчетае с другото. Нека напред върви чувството и възбужда; а нека разсъдителността да определя времето, мястото, начина и въобще житейския порядък на нещата, които сърцето ни подтиква да сторим. Вътре в нас сърцето върви първо, но на практика [ни предвожда] разсъдителността.Когато пък чувствата се обучат да различават добро и зло, тогава навярно ще е възможно да се опрем и само на сърцето; както от живо дърво от самосебе си израстват пъпки, цвят и плодове, тъй и от сърцето начева тогава да изниква единствено добро, което разумно се влива в руслото на нашия живот.

Теофан Затворник

Хайде, всички да отидем при Господа!

"който е жаден, да дойде при Мене и да пие " (Иоан. 7:37). Щом е тъй, всички да идем при Него. Кой за каквото и да жадува, стига само то да не е противно да духа на Господа, непременно ще намери удовлетворение. Вие, които жадувате зазнания, идете при Господа, понеже Той е единствената светлина, която истинно просвещава всеки човек. Вие, които жадувате да се очистите от греховете и да погасите парещото горене на съвестта, вървете при Господа, понеже Той е възнесъл греховете на цял свят върху дървото [на Кръста] и е раздрал свитъка, гдето те са написани. Вие, които жадувате покой в сърцето, идете при Господа, понеже Той е съкровището, чието притежаване ще ви накара да забравите всички лишения ида презрете всички блага, за да обладавате Него Едничкия. Ако някой се нуждае от сила, Той обладава всички сили. Или слава? — Той притежава слава, надвишаваща всичката слава на тоя свят. Или свобода?— Той подарява истинската свобода. Той развързва всички наши недоумения, разкъсва веригите на страстите, разпръсва всички наши скърби и тъги, дава ни да преодолеем всички препятствия, всички изкушения и коварства на врага, и изравнява пътя на нашия духовен живот. Хайде, всички да отидем при Господа!

Теофан Затворник

"Господ мой и Бог мой!"

"Господ мой и Бог мой!" — извикал св. апостол Тома. Усещате ли скаква сила се хванал той за Господа и как крепко Го държи? Давещият сене държи тъй здраво дъската, с която се надява да се спаси от смъртта.Ще добавим, че който няма такъв Господ за себе си и такова отношение къмГоспода в себе си, той все още не вярва в Господа както следва.Казваме: "Господ е Спасител", разбирайки, че Той е Спасителят на всички,а Тома говори: "Господ е моят Спасител". Който назовава Господа "мояСпасител",той усеща спасението си, идещо от Него.Усещането пък засобственото спасение е еднакво по своята пределна дълбочина с усета загибелта, от която Спасителят е извлякъл спасения. Чувството за гибел ужизнолюбивия по природа човек, знаещ, че сам себе си не може да спаси,го кара да дири Спасителя. Когато Го намери и усети силата наспасението, излизаща от Него, той се улавя за Него здраво и не ще поискада се отдели от Него дори ако за това го лишат от самия му живот. Такъврод събития в духовния живот на християнина не се осъзнаватединственоот ума, но се преживяват като непосредственареалност. И тогавакакто и вярата, тъйи съчетанието с Христа стават толкова здрави — наживот или смърт. Само такъв човек искрено вика: "Кой ще ме разлъчи отмоя Спасител!"

Теофан Затворник

"Не вижда Бог!"

Деян.5:1-11; Иоан. 5:30-6:2

Коя била причината така да съгрешат Ананий и Сапфира? Това, че те забравили, че Бог вижда техните дела и помисли. Ако те бяха помнили, че Бог всичко вижда и отвън, и вътре по-ясно от всички люде и дори от самите тях, и на ум не би им дошло тъй да изкривят душите си пред апостолите. От това и произтичат всичките ни грехове и греховни замисли. Хитруваме, за даприкрием от човешките погледи всичко и си мислим, че няма нищо. Хората нищо не виждат и ни преценяват като изправни;но това не променя нашата действителна нищожност. Знаейки това, всеки да си казва: защо сатаната изпълва сърцето ми, да лъжа пред лицето Божие? Та очите Божии са по-светли от слънцето и виждат и най-скритите тайници на сърцето; нито нощта, нито морето, нито земните недра не ни скриват от Него. Помни това и по него устройвай вътрешната си нагласаи външно поведение, дори когато то не се забелязва. Ако Всевидецът ни беше чужд, би могло да се отнасяме равнодушно към Неговото всеведение; но Той е и Съдия, и поради всеведението Си често пъти произнася Своята присъда по-рано,отколкото ние очакваме. Може би при Него вече е решено тозчас да произнесе и над нас Своята присъда, докато ние все още мислим да се скрием с греховете си втъмното на лъжата: "Не вижда Бог!"

Теофан Затворник

"Който не вярва в Сина Божий е вече осъден"

"Който не вярва в Сина Божий е вече осъден". Но защо? Защото когато около него всичко е в светлина, той си остава в мрака поради любов към него. Мраколюбието, омразата към светлината го правят всецяло виновен дори без определението в какво е истината; понеже който има тази искрена любов към истината, него тя ще го изведе от тъмнината на заблудата и ще го доведе до светлината на истината. Свети апостол Павел е пример за това. Той бил искрен истинолюбец, от все душа предаден на това, което считал за истинно без каквито и да било интереси. Затова веднага щом му била посочена истината не в това, което той считал за истинно, той в същия миг изоставил по-старото [учение], оказало се неистинно, и от цялото си сърце се привързал към новото, което осезателно било доказано като истинно. Същото става и с всеки искрен истинолюбец. Истината за Христа е ясна като ден: потърси и ще я намериш. А и помощ свише е приготвена за всеки искрен търсач. Ето защо който си остава в мрака на неверието, той остава там единствено поради любовта си към мрака, и затова е вече осъден.

Теофан Затворник

"Господ мой и Бог мой!"

"Господ мой и Бог мой!" — извикал св. апостол Тома. Усещате ли с каква сила се хванал той за Господа и как крепко Го държи? Давещият се не държи тъй здраво дъската, с която се надява да се спаси от смъртта. Ще добавим, че който няма такъв Господ за себе си и такова отношение към Господа в себе си, той все още не вярва в Господа както следва. Казваме: "Господ е Спасител", разбирайки, че Той е Спасителят на всички, а Тома говори: "Господ е моят Спасител". Който назовава Господа "моя Спасител", той усеща спасението си, идещо от Него. Усещането пък за собственото спасение е еднакво по своята пределна дълбочина с усета за гибелта, от която Спасителят е извлякъл спасения. Чувството за гибел у жизнолюбивия по природа човек, знаещ, че сам себе си не може да спаси, го кара да дири Спасителя. Когато Го намери и усети силата на спасението, излизаща от Него, той се улавя за Него здраво и не ще поиска да се отдели от Него дори ако за това го лишат от самия му живот. Такъв род събития в духовния живот на християнина не се осъзнават единствено от ума, но се преживяват като непосредствена реалност. И тогава както и вярата, тъй и съчетанието с Христа стават толкова здрави — на живот или смърт. Само такъв човек искрено вика: "Кой ще ме разлъчи [от моя Спасител]!"

Теофан Затворник

A Toй направи в животът ми нещо прекрасно!!!

"... да им дам венец вместо пепел, масло на радост – вместо плач, облекло на хваление - вместо унил дух" Исая 61: 3
В този стих Месията във възвишен стил описва някои от славните промени, които Той извършва с онези, който Го приемат. Вместо пепел Той им дава красота, вместо плач - радост, вместо униние - слава.
Ние представяме пред Него пепелта на живот, изгорял в пламъците от удоволствието, или праха на тялото, съсипано от алкохола и наркотиците. Носим Му пепелта  на пропилените години в пустинята, или пепелта на неизпълнените надежди и разбити мечти. И какво получаме за това? Той ни дава красота - красив, блестящ воал на  невяста! Каква размяна! "Бедният, окаян роб на греха е издигнат до чест да бъде невяста на Светия Бог!" (Дж. Х. Джоъет). Мария Магдалина, която стенеше под игото на седем бесове, не само получава освобождаване, но също така става царска дъщеря. Коринтяните дойдоха при Него със сърца, живели само греховност, и Той ги изми от всички им грехове, освети  и оправда.                                                                                                                                                                   Ние Му носим сълзите на скръбта си. Сълзи предизвикани от грях,нещастия и провали. Сълзи , предизвикани от удари на съдбата и загуби. Сълзи за разбити бракове и отклонили се праведният път деца. Може ли Той да направи нещо с тези горещи, солени сълзи? Да, той може да изтрие сълзите от очите ни и вместо тях да ни даде масло на радост. Той ни дарява радостта от прошката и възвръщането на Божието благоволение; радостта, че си член на неговото семейство; радостта да намериш смисъла в живота. Той ни дарява радостта на свадбеното тържество, вместо смазващата болка.                                                                                                                                                                                                                    На последно място, той отнема от нас унилият дух. Ние всички познаваме този дух – бремето на греха, угризенията на съвестта, дух на вина, самосъжаление, срам и унижение. Това е духът унинието от самота, отхвърляне и предателство. Вледеняващият страх от утрешният ден. Исус отнема всичко това и в замяна ни облича в облекло на хваление. Той влага в устата ни една нова песен - възхвала на нашия Бог. “Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми. Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди. И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.” (Пс 40:1-3). Сърцето на роптателят прелива с благодарност, богохулникът издига хваление.

"Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път" (Притч. 23:19)

"Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път" (Притч. 23:19). От сърцето непрестанно излизат помисли, понякога добри, а по-често зли. Злите изобщо не трябва да ги следваме, но и добрите не винаги трябва да изпълняваме; случва се и помисли, добри сами по себе си, да бъдат неуместни в някое дело поради обстоятелствата. Затова и се предписва да бъдем внимателни към себе си, да следим всичко, излизащо от сърцето — злото да отхвърляме, доброто да изследваме разсъдливо и да изпълняваме само това, което се окаже истински добро. Но най-добре е съвсем да заключим сърцето си, та от него да не излиза нищо и нищо да не влиза в него без разрешението на ума, така че винаги умът да предварва и определя движенията на сърцето. Ала умът е такъв само тогава, когато е ум Христов. И тъй, съчетай се с Христа умосърдечно и всичко вътре в теб ще е изправно.
Теофан затворник

"Викай високо, не се въздържай" — говори Господ на светия пророк Илия, — "посочи на народа Ми беззаконието му".

"Викай високо, не се въздържай" — говори Господ на светия пророк Илия, — "посочи на народа Ми беззаконието му". А какво е сторил народът? "Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища". Но мигар е грях това? Нали това и трябва да правят? Да, трябва, но работата е там, че го правят не както трябва. Надяват се да успеят в своето намерение само чрез пост, а не ги е грижа за делата на правда и любов. И към поста благоволя, казва Господ, но към такъв, чрез който и тялото смиряват, но и обидите прощават, и дълговете забравят, и гладните хранят, и безприютните настаняват у дома си, и босяците обличат. Когато всичко това се добави към поста, тогава търсенето и доближаването до Мен ще е успешно. "Тогава твоята светлина ще се яви като зора … и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш — и Господ ще чуе, ще извикаш — и Той ще каже: ето Ме! … И Господ ще ти бъде винаги водач" (Ис. 58:1-11).
Теофан затворник

"Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, — и няма да го чуят" (Притч. 21:13)

"Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, — и няма да го чуят" (Притч. 21:13). А ние често се чудим защо Бог не слуша молитвите ни. Ето я причината! Затуй, че навярно е имало случаи, когато сме запушвали уши за думите, с които ни е умолявал някой, изпаднал в нужда; ето, че и нас Господ не ни слуша! Но тая беда още не е голяма — когато не е чута молитвата ни за нещо временно; но горко ни, ако Господ престане да ни слуша, когато Му се молим за прошка на греховете ни. А ще престане, ако вопълът на презрените от нас се окаже по-силен от собствените ни молитви. Да побързаме да предотвратим тази крайна беда по примера на Закхея, на когото, за мъдрото му решение, Господ рекъл: "днес стана спасение на тоя дом" (Лука 19:9).
Теофан Затворник

Рахил или Лия

Рахил или Лия

Две сестри, две жени живяли еднакво. С един и същи баща, в един и същи дом.
Възпитавани по един и същи начин, и въпреки това имайки различно благоволение от Господа.За Лия всичко е било на нейна страна, тя е била по голямата.По обичай е трябвало да се ожени първа, но не нея е поискал Яков .Какво ли е изпитала Лия ? Освен това се казва, че е имала повреда в очите това усилва душевното терзание.Ще я преженят според нея, защото има проблем с очите. Това ли е наистина причината ?Или има нещо друго?С помоща на баща си Лия се жени. Сигурно си е мислила, най- после се случи, сега ще съм щастлива.Звучи ли ви познато?Лия си е мислела, че с този недостатък никой не би я поискал. И е поискала толкова много да се омъжи, че е потъпкала и свободната воля на друг човек,като се съгласява на измама, чрез която се женят.Колко ли отчаяна е била тази жена, че да постъпи така.Забележете, че тя не се стреми да се ожени защото обича Яков, а защото просто иска да е женена.Дали е знаела, че сестра и е имала много по голям укор върху себе си.По- късно става ясно, че Рахил е безплодна за известен период от време.Тя казва, че Бог е отнел причината да бъде укорявана.След сватбата си с Яков, Лия прави следващата грешка, прави нещо за да бъде обичана.Какво прави Рахил за да бъде обичана?Не прави нищо.Лия ражда синове на Яков и след всеки син се надява той да я обича, да трябва да е така .Той е съпруг.
Баща на синове- гордост за всеки евреин и баща.Но не я обича. Тя се стреми да бъде обичана, но не е.Защо е така?Та Рахил нищо не прави, даже правеше меко казано лоши неща, скри идолите, поиска Яков да легне с Лия за мандрагориите на сина и.Каприз от класа, а не просто женски каприз.Защо тя получаваше всичко, а не правеше нищо.Рахил беше обичана, тя не правеше нищо за да я обичат, тя беше такава каквато е и искаше да я обичат такава .Тя не помагаше на нещата да се случат .Тя чакаше да се случат.Не угаждаше за трохички любов .А твърдо я чакаше цялата.Рахил чака 14 години някой, който беше избрал нея.Преди време Исус умря за мен, умря и за теб, ти който четеш тези редове.Ти направи ли нещо за да заслужиш такава любов?НЕ и да искаш не можеш.Лия е първата сестра, тя е стария завет, който колкото и да искаме не можем да спазим за да придобием любов и благоволение от БОГ.Рахил е преобраз на новия завет,там е благодатта, която сме придобили без наши заслуги.Рахил или Лия, решаваш ти.
Между другото сестри, вие който не сте семейни, не търсете любовта като Лия.Защото някъде сега по света вашия Яков работи за вас.Не правете нищо за да придобивате любов. ЗАЩОТО, НЯМА ЛЮБОВ ЧРЕЗ ЗАСЛУГИ.

Ирина Тодорова