Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! По-сладки от мед в устата ми.
Псалом 119:103
В еврейската традиция има следния обичай. Преди малкото дете да получи за пръв път Свещеното писание в ръцете си, за да го разтвори и да го чете, неговите възрастни наставници капват върху корицата на книгата една голяма хапка мед. Детето трябва да оближе тази капка и по тоя начин да изпита физическото усещане за сладостта на Божествените повеления. Това усещане да се запази завинаги в неговата памет и да му напомня, че изучаването на Божието слово е наслада за ума, сърцето и душата.
Това не значи, че Библията е сладка книга, още по-малко сладникава. Когато я четем, откриваме неща, които са доста горчиви. Няма друга книга, която да разбулва така безпощадно човешката природа и да изважда наяве всичките скрити помисли, да хвърля светлина върху човешкото лицемерие. Божието слово е като остър меч, който разсича душата и вади на показ всичко. А това причинява болка.
Болката може да бъде сладка, когато носи изцеление. Хирургът, който прави разрез, не го прави, за да нарани, а за да излекува. Когато отмине болката, пациентът е благодарен, че се е престрашил да легне под ножа, защото вече е освободен от мъчителната и опасна болест.
Библията остава сладка като мед дори тогава, когато ни наранява. Зад тая болка се крие Божията любов. А и не бива да забравяме, че духовната болест, която ни мъчи и застрашава, сами сме си я спечелили с нашето лекомислено поведение.
Медът, както знаем, е извънредно полезен за здравето. А Библията е още по-полезна за духовното здраве. Тя ще ни помогне да познаем себе си в цялото си несъвършенство, да опознаем и Бога в цялата Му светлина и бащинска любов.
Молитва: Грижовни Отче небесен. Благодарим Ти, че ни храниш с най-доброто и най-полезното. Дай ни апетит за него, а не за земните отрови.
Тема за размисъл: Божиите думи нараняват за да изцелят.
Източник: Божи Дар
Няма коментари:
Публикуване на коментар