На моя приятел

“Тревата изсъхва, цветът и окапва”,
животът човешки е миг във вечността
и знам, че си мислиш, приятелю често
къде ли отива душата в смъртта?!?

Защо сме създадени с чувства в сърцето,
изпитваме радост, надежда, тъга
и гледайки нощем с въпроси небето
се питаш – къде ще е твойта душа?

Живеем, работим и после умираме
И гнием в студена и тъмна земя,
за всичко по мъничко време намираме –
ти виждаш ли смисъл във всичко това?!?

Аз също се лутах години в незнание,
във мъката плаках и вих във скръбта,
но отговор истински вече намерих –
намери покоя и мойта душа!

Аз искам сега и на тебе да кажа,
че има си Ад, но има и Рай
и всъщност животът човешки е преходен,
а душата човешка живее безкрай!

Кажи ми, ти знаеш ли някой в живота си
за тебе да бъде готов да плати,
да умре Той за твойто беззаконие
и да те обича в смъртта Си дори?

Аз знам и ще ти кажа за Него:
Той Божият Син е – Христос
и лично за тебе Той беше разпънат
жестоко в позор на грубия кръст.

Цената пред Бога платена е вече –
ти също си купен с кръвта на Христа!
Той хлопа, ти отвори Му да влезе –
пътят един е, вратата – една.

Аз знам, че светът ще ти каже: “Лъжа е,
легенда живяла в онез времена.”
Но светът подвластен на греха е
и в него властва с лъжа Сатана.

Ти сам разсъди!!! Изборът твой е –
дали ще живееш във мъки и скръб
или ще повярваш, че Спасителят – Той е
и на света ще обърнеш завинаги гръб???

Успех ти желая и вяра, приятелю,
ръка протегни и днес се реши!
Той – Господ Исус, ще дойде тъй скоро
и моля се в слава срещни Го и ти!

14.01.2001 г. Мария Борисова