Един благородник се прибирал късно вечерта. Когато минавал покрай градския затвор дочул странни звуци. Спрял и се заслушал. Някой въздишал толкова тежко, че чак благородника, който имал добро сърце се просълзил. Той се питал дали не може да помогне с нещо на този злощастен човек. Почукал по вратата на затвора.
Отворил му самият началник и го попитал какво иска. Благородника пожелал да го заведат при човека който издавал тези звуци. Дълго вървели по мрачните и влажни коридори, докато накрая застанали пред една врата. Когато я отворили вътре се разкрила мрачна картина. В едва осветената килия имало четири легла с прокъсани и висящи пружини. Около тях се разхождали четири бродещи сенки, облечени в окъсани дрехи. Една от тях издавала стоновете, привлекли вниманието на благородника. Когато вдигнал свещта, която горяла в ъгъла на килията за да разгледа отблизо това същество пред погледа му се разкрила ужасна картина. Човекът бил сляп. Лицето му било набраздено от белези.Имал и няколко прясно отворени рани,които гъмжали от червеи. Стоновете, които издавал говорели за безнадежност и отчаяние. Приятелите му били в подобно положение. Гледката била потресаваща. Благородника бил човек с високо обществено положение и власт и заповядал на началника на затвора да подготви документите им за освобождаване,без да се интересува от престъпленията които са извършили. Когато всичко било готово, той казал на затворниците, че са свободни. Двамата от тях просто не знаели какво да правят от радост, но другите двама били особени хора. Единият казал, че не може да приеме да му подаряват свободата и ако някога излезе от затвора,това ще е в резултат на собствените му усилия, старание и добро поведение. Другият не искал да напусне това място защото бил свикнал с него и се чувствал добре всред хлебарките, бълхите, плъховете, влажните стени и мрака. Това бил неговият свят. Натъжени двамата им приятели тръгнали заедно с благородника защото, не искали да се отделят от него и понеже не виждали той ги хванал за ръка и ги повел към дома си. Когато пристигнали, слугите му ги посрещнали, почистили раните им, след това намазали очите им с някакъв чуден мехлем от който те веднага прогледнали. Учудването им било голямо когато видели, че са облечени в нови дрехи подобни на царските.В това време влязъл и царят, защото благородника който ги спасил бил не някой друг, а самият цар на онази страна. Той ги поздравил учтиво и се осведомил за тяхното здраве. След това им предложил да работят за него. Те разбира се зарадвали, но и малко се натъжили,защото смятали себе си за неудачници. От друга страна искали на всяка цена да останат в двореца в присъствието на царя, защото го обикнали с цялото си сърце. Със страх попитали каква е работата. Отговора бил толкова невероятен,колкото и събитията от последния ден. Царят им казал, че от тях се иска само да да гледат към него и да му подражават във всичко, което прави. Когато чули това, бившите затворници онемели от учудване. Те не можели да разберат с какво са заслужили тази чест и как от дъното на мизерията изведнъж се оказали в царския палат обградени с почести и предложение за работа. Приели с голяма радост и така започнали своята работа в двореца. Минали много години и двамата неусетно започнали да служат по различен начин. Единият се хвалел, че работи при царя, но когато хората го питали как изглежда и дали е добър, той не можел да отговори, защото рядко го виждал и още по рядко общувал с него. Но затова пък можел да разкаже как в неделя сутрин почиствал двореца и големия басейн около него в, който плували малки златни рибки.Освен това имал и богат духовен живот. Когато в града пристигал цирк или пътуващи артисти не пропускал възможността да ги посети. Музикалните му предпочитания към класици като Мадона и Майкъл Джексън придавали смисъл на живота му. Любовтта му към изобразителното изкуство го издигнала до височините на кубизма и затова често в сънищата му присъствали странни фрагменти от картините на Пикасо. Обичал да се наслаждава на лекия,необременен от артистичен талант и интелектуални мисли хумор на Комиците, който подбуждал малките деца да задават неудобни въпроси на родителите си, а спектакли като Шоуто на Слави обогатявали речника му с непознати думи. Романтичната му душа била съпричастна към съдбата на героите в сериали като Листопад, Дързост и красота,Перла и др. Единственото нещо което помрачавало прекрасния му живот били ужасните болки в десния бъбрек.Те се дължали на един голям камък, който не можел да бъде премахнат дори оперативно. Скоро обаче и този проблем бил решен по чуден начин. Това пред което, медицината се оказала безсилна го направила музиката. По време на един грандиозен концерт на Металика, виртуозното изпълнение на състава успяло да разбие на ситен прах не само мислите в главата му, но и камъка,който му причинявал това страдание и не след дълго той го изхвърлил по естествен път. Често говорел с различни хора и ги канел в двореца на среща с царя. Хората дълго очаквали появата му, призовавали го, викали към него, дори пеели песни но царят така и не идвал и тогава разочаровани те се разотивали. Другият служител бил много по различен.Когато в града пристигнел цирк или пътуващ театър и се събирали много хора,той отивал всред тях и им говорел за своя цар. Въобще където и да отидел, разказвал на хората, как той го е освободил от затвора и за чудния мехлем от който прогледнал. Когато.давали сериали изключвал телевизора. Не се интересувал от Комиците нито от Шоуто на Слави. Изобразителното изкуство също било на заден план в живота му. Хората го смятали за ограничен и глупав човек, други мислели, че е досаден, но имало и такива,които се вслушвали в думите му. С всеки изминат ден те ставали все по-вече. Много от тях били болни, слепи отчаяни и пълни с всякакви физически и духовни недъзи. Със свито сърце изпълнено със съчувствие и състрадание, служителят ги водел в двореца. Царят винаги бил там и ги приемал с голяма радост, защото и неговото сърце било милостиво. Той лично изцелявал всеки и му давал нови дрехи, които блестели от чистота. Минали години и царството продължавало да расте. Един ден царят решил да събере всички поданици на страната да прегледа работата им и на всекиму да отдаде заслуженото. Облечен във великолепни дрехи той седнал на трона си обкован със злато и обсипан със скъпоценни камъни. Пред него се събрали всички: малки и големи, богати и бедни,шефове и подчинени,управляващи и управлявани.Между тях били и четиримата затворници,двама от които по късно станали служители в двореца.Царят се обърнал към първия от тях и му казал:"Посетих те в затвора.Ти беше сляп и наранен.Живееше в мрак и мизерия.Затова се смилих и те освободих,но ти не се възползва и предпочете да останеш в твоя свят,затова отсега нататък ще виждаш ясно разликата между моя и твоя свят.Душата ти вечно ще скърби за пропуснатите възможности, ще въздишаш и копнееш за царството ми,но никога няма да живееш в него.Ще виждаш всичко,което можеше да имаш ако ме бе последвал и ще се терзаеш за избора който си направил.Понеже ти избра да ме отхвърлиш,затова няма да видиш по вече лицето ми.След това царят се обърнал към другият затворник с думите:" Приятелю ти получи същото предложение за освобождение от затвора,както и твоите другари,но беше твърде горд за да приемеш.Спомни си думите,които ми каза тогава,че не желаеш да дължиш свободата си на друг и ако някога излезеш от затвора това ще е в резултат на твоите собствени усилия добро поведение и старание.През всичките тия години ти си се трудил усърдно да постигнеш това,което аз ти предложих като подарък,но не си успял.Надявал си се,че всеки ден те приближава към успеха но напразно. Ти не можеш да живееш в моето царство Оставаш в затвора,но ти отнемам надеждата.Ще полагаш непрестанни усилия да получиш свободата си ,но ще живееш с ясното съзнание,че няма да успееш.Ти отхвърли помощта ми и аз те оставям на последиците от твоя избор. След това царят казал на третия затворник,който някога освободил:”Ти избра да тръгнеш с мен и аз те доведох в двореца.Отворих очите ти,обградих те с почести и те облякох с царски дрехи,предложих ти работа.Единственото нещо,което трябваше да правиш беше да гледаш към мен и да ми подражаваш във всичко.Отначало започна добре,но минаха години и спря да ме търсиш и да общуваш с мен.Работеше много и вършеше различни неща в двореца-почистваше стаите,хранеше рибките в басеина,но това бяха неща,които аз никога не съм искал от теб.Основната част от живота ти беше изпълнена със забавления и пируване,но аз никога не съм искал това от теб.Когато попаднеше всред болни и отчаяни хора,ти ги водеше в двореца,но сърцето ти беше студено и безразлично към техните страдания и понеже не общуваше с мен, не знаеше къде се намирам затова винаги идвахте в мое отсъствие.В крайна сметка те си тръгваха още по отчаяни и наранени отколкото преди да ги доведеш.Но най лошото е ,че създаваше впечатление ,че аз съм подобен на теб,също така безразличен,арогантен и студен.Ти не завърши работата ,която започна.Но понеже в началото беше с мен няма съвсем да те изгоня от царството си.Ще живееш на открито без собствен дом в най далечния му край. Отсега нататък ще виждаш лицето ми само отдалеч,но никога няма да говориш с мен,ще работиш тежко и ще слугуваш на всички,но няма да плучаваш нито заплата,нито награда,нито благодарност за работата си защото делата ти не устояха пред мен”.
Накрая царят повика и последният от бившите затворници:”През всичките тия години не сваляше погледа си от мен.Стараеше се да ми подражаваш във всичко.Дори без да говориш хората разбираха,че представяш мен.Сърцето ти подобно на моето гореше от любов и състрадание към страдащите и изгубените. Показваше им верния път и те получаваха изцеление,утеха и надежда.С радостни възклицания прииждаха в двореца и оставаха тук.Сега погледни вдясно и ще видиш огромен палат подобен на моя.Това е твоето ново жилище.Влез и управлявай заедно с мен в новото ми царство.Защото ти избра да ми се покоряваш и да ме следваш.
Така пред царя един по един застанали всички поданици на страната и всеки получил това ,което заслужава.Някои били изгонени,но мнозина били тези които станали жители на новото царство.
Искам накратко да ви поздравя с настъпилия празник. В тези дни слушате много за Божията слава, за онази нощ, во веки благословена и единствена, за ангелските песни, за това как пастирите се отзовали с просто и цяло сърце и с ум, потопен в сърцата, на ангелския поздрав, как възприели думите: „Слава във висините Богу, на земята мир, в хората благоволение...” Чухте също и как хора, умъдрени от дълбоко знание, изследвайки природата и знаците на времената, отишли при живия и въплътил се Бог, принесли Му дарове, поклонили Му се като на свой Господ.