петък, 18 април 2008 г.
Бележките
Професорът и студента
Един от студентите веднага заявил: "Разбира се, че Бог."
"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.
"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."
Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.
Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"
"Разбира се", отвърнал професорът.
Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"
"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"
Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: "Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.
Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"
Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."
"Тук също грешите, сър? казал студентът. Въпроче Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространствоВъпроче Като измерите количеството налична светлина в него. Нали такаВъпроче Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.
Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"
Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.
А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."
Професорът мълчаливо се върнал на своето място.
Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн
сряда, 16 април 2008 г.
Куцият Том
Тъй като се беше родило сакато, страданието му беше постоянен спътник. Преди смъртта на родителите си припечелваше по някоя пара, изпълнявайки разни поръчки и вършейки малки услуги, но скоро след като изгуби майка си и баща си не можеше да става повече от леглото си. Старата жена, много неблагосклонно, му позволи да живее в най-горната стая на къщата си. Оттам той вече не излезе. Майка му го беше научила да чете и пише, но нищо не му беше
говорила за Исус и за Неговата любов.
Понякога малкият се беше вмъквал в Божия храм само от желание да бъде на топло. Премръзнал и съвсем изморен, той почти не обръщаше внамание на онова, което се говореше.
Сега, когато лежеше върху леглото си и прекарваше сам по цели дни, в него се породи силен копнеж да научи нещо повече за Божиите неща и да има собствена Библия. Той знаеше, че онези хора бяха говорили от Библията и че оттам бяха получили своите знания, но не знаеше нищо повече по този въпрос.
Един ден той събра всичката си смелост и попита баба си дали знае нещо за Бога и откъде да се сдобие с Библия. Тя само се изсмя, като каза:
-Никога не съм се занимавала с Библии! А теб защо ти трябват Библии?
Това приключи въпроса за известно време, но желанието на момчето да се сдобие с Библия още повече се усили.
Веднъж по тесните скърцащи стълби буйно се изкачи неговият единствен приятел Боб.
Боб нахлу в стаята с голям шум, блъсна вратата след себе си и извика:
-Ура!Ура! Приеха ме да помагам в кухнята на един параход, който ще заминава утре. Дойдох да се сбогувам с тебе!
Бе запъхтян от бързото изкачване на стълбите, та седна да си почине малко.
-Но имам един много хубав подарък за теб, Том - каза той, като извади нещо от джоба си, което беше огънато в мазна кафява хартия.
Том никак не се зарадва от новината, защото щеше да загуби , поне за доста време своя единствен приятел, който го посещаваше от време на време. Той се повдигна на лакти, за да види какво беше донесъл Боб.
- На ти една сребърна пара! - каза Боб - Но обещай, че няма да я похарчиш, освен ако не искаш да си купиш нещо особено.
- О Боб, колко си добър! Тъкмо сега искам да купя нещо много особено.
- Тъй ли? Какво е то?
- Една Библия!
- Библия ли? Ама че я каза! Защо ще похарчиш тази пара за Библия? Аз цели месеци трябваше да пестя стотинките, докато я събера.
- Не ми се сърди Боб, но много ми трябваше една Библия- каза куцото момче - Моля те, купи ми и то още сега, от магазина на Диксън, докато не е затворил. Баба ми няма да ми я купи, а ще похарчи парата за ракия, затова не смея да й я дам.
- А защо ти е Библия, Том? Само учени хора разбират от Библии - отговорил Боб малко троснато.
- Може да е така, Боб, но много искам да имам Библия.
- Добре тогава, ще ида, но никак не знам колко струват.
- Диксън продава най-евтините за толкова пари. Видях обявата на прозореца му.
Боб не слезе така бързо по стълбите, както беше ги изкачил, но когато се върна с една нова Библия, неговото разочарование беше изчезнало.
- Том - рече той - Диксън ми каза, че човек не може да си купи нещо по-хубаво от една Библия. Тя била много ценна книга. Изглежда, че има нещо в нея, което трябва да знаем.
Благодарността и радостта на Том бяха безгранични.
- Знам това! Знам това! - извика той, като притискаше Библията до гърдите си.
- Колко си добър, Боб, да спестиш тази пара за мен!
И така, Том се снабди с Библия. Той много я ценеше и постоянно я четеше. Откри чрез нея, че е грешник и се нуждае от Спасител. Разбра, че този Спасител е Исус, прие Го за свой Спасител, уповаваше на него, любеше Го и Го изповядваше пред хората, които случайно го посещаваха.
Той имаше голямо желание да стори нещо за Исус. Но какво можеше да направи? Прикован към това легло от своето страдание, му се струваше, че не може да направи нищо. Обаче любовта му към Исус го принуждаваше да търси начин, за да Му служи. Като чакаше от Бога сила и напътствия , той си каза : " Няма да задържа само за себе си тази чудна истина." И така, той мислеше ден след ден как да послужи на своя Господ и най-после измисли какво да направи. Леглото му стоеше близо до прозореца на стаята, затова той реши да преписва стихове от Библията и да ги пуска на улицата, за да ги четат онези, които минават оттам. Снабди се с молив и хартия и преписваше разни стихове, след това сгъваше листчетата, надписваше на тях думите " До минувачите. Моля, прочетете!", и като се молеше над тях, пускаше ги през прозореца на улицата, по която минаваха много хора. Том се надяваше, че по този начин някой ще чуе за Исус и за неговото велико спасение.
Обикновено стиховете се отнасяха за спасение, но понякога той пишеше и такива, които Господ му даваше за личното му назидание. Това негово служение, вярно изпълнявано, продължи няколко седмици.
Една вечер той чу тежки стъпки по стълбите. След малко един добре облечен господин влезе в стаята и седна на леглото на момчето.
- Значи ти си момчето, което пише стихове и ги пуска от прозореца, така ли? - попитай той.
- Да- каза Том, като се усмихна- Знаете ли някой да е прочел някой стих и това да му е помогнало?
- Мнозина са хората, които са ги чели и са се ползвали от тях! Снощи и аз намерих един стих, като минавах и с това Господ благослови душата ми, като ме изобличи преди всичко. Бил съм християнин много години, обаче напоследък охладнях, затова Бог чрез един от твоите стихове говори на душата ми.
- Да, Божието слово може да направи всичко!
- Сега дойдох, за да ти благодаря за това , което направи за душата ми.
- Не благодарете на мен, господине, а на Исус! Аз само написах стиха, но Той го благослови!
- Радваш ли се, като вършиш тази работа за Господа? - попита господинът.
- Няма по-голяма радост за мен! Не мисля за болката в гръбначния ми стълб поради голямата радост, която изпитвам при мисълта, че когато Го видя, ще мога да Му кажа, че веднага щом получих спасение и почувствах чудната Му любов в душата си, започнах да Му служа, доколкото мога. Сигурно вие имате множество случаи да Му служите нали? - запита Том.
- Да момче, аз не съм ги използвал досега, но имам намерение да ги използвам отсега нататък.
И аз имам едно момче, което е сакато и което също като теб лежи на легло. Когато го целунах вчера, преди да изляза, то ми каза: " Тате, колко щях да се радвам, ако бих вършил някаква работа за Исус!" Тези негови думи звучаха през целия ден в ушите ми и не ми дадоха мир и днес. Тази вечер, когато минавах покрай къщата ти, един от твоите стихове падна на шапката ми. Аз го отворих и прочетох думите : " Трябва да върша делата на Този, Който ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи." Тези думи като че ли бяха една заповед от небето за мен.
Радостни сълзи течаха по лицето на Том.
- Колко е добър Господ, господине! Колко е добър!
- Кажи ми момче, как можа да се снабдиш с хартия?
- Никак не беше трудно. Аз говорих с баба си и я помолих да не ми купува чашата мляко, която ми дава всяка сутрин, а с парите да ми купува хартия. Няма да живея много, та няма значение дали пия мляко. Докторът ми каза, че не ще изтрая на студената зима, та нищо не е да се откажа от малко мляко заради Исуса. Сигурно онези, които могат да дават много за Исуса, са много радостни, господине?
- О, момче, ти си много по-щастливо в тази мизерна стая, като правиш жертви за Исус, отколкото хиляди други, които се наричат християни и имат време, таланти и пари, а дават малко или не дават нищо за Исуса - отговорил гостенинът с въздишка. "
понеделник, 7 април 2008 г.
вторник, 11 март 2008 г.
И жените са силни...
- Защо плачеш, мамо?
- Защото съм жена - отговорила му тя.
- Не мога да те разбера - казало то.
-Трудно е да разбереш...
После малкото момче попитало баща си:
-Защо мама плаче, сякаш без причина?
-Всчки жени плачат без причина - изтърсил баща му.
Момчето пораснало и станало мъж, който все още се чудел защо плачат жените...
Накрая попитал Бог:
-Господи, защо жените толкова лесно плачат?
Господ му отговорил:
-Когато създавах жената, я направих много специална.
Направих раменете и достатъчно силни, за да поемат тежеста на целия свят,
и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват уют.
Дадох и вътрешна сила, за да издържи раждането, но и отхвърлянето,
което много често идва от онези, които обича.
Дадох и чувствителност - да обича мъжа си и децата си, независимо от всичко,
та дори и когато много са я наранили.
Дадох и сила - да помага на мъжа си да преодолее грешките си
и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
дадох и мъдрост, за да знае, че добрият съпруг не би наранил никога жена си,
но той иска да разчита понякога на нейната непоколебима сила и решение.
И накрая и дадох сълзите, под които да се приюти. Това е нейното уникално право,
за да го използва, когато има нужда.
Виждаш ли сине - казал Господ- Красотата на жената не е в дрехите, не е в осанката
нито в косата. Красотата на жената е в нейните очи, защото това е
пътят към сърцето и, мястото където любовта обитава.
-Защо плачеш, жено?
-Защото срещнах очите на Исус....
сряда, 20 февруари 2008 г.
Замисли се...
Ако дяволът трбваше да напише своите блаженства, те вероятно биха звучали така:
1. Блажени са онези, които са твърде изморени, твърде заети, твърде разсеяни да прекарат един час на седмица със своите приятели - християни -
те са моите най-добри работници!
2. Блажени са онези християни, които чакат да бъдат молени и очакват благодарност - аз мога да ги използвам!
3. Блажени са онези, които се обиждат и спират да ходят на църква - те са мои мисионери!
4. Блажени са онези, които създават неприятнисти - те ще се нарекат мои деца!
5. Блажени са онези, които са отегчени от маниерите и грешките на служителя /пастора/ - защото те не получават нищо от неговите проповеди!
7. Блажен е църковният член, който очаква да бъде поканен в своята собствена църква - защото той е част от проблема, вместо от разрешението!
8. Блажени са онези, които клюкарстват - защото те ще причинят спорове и разделение - това ме радва!
9. Блажени са онези, които са лесно раними - защото те скоро ще се разгневят и откажат!
10. Блажени са онези, които не дават своето дарение за продължаване на Божието дело - защото те са мои помощници!
11. Блажен е онзи, който твърди, че обича Бог, но мрази своя брат и сестра - защото той ще бъде с мен завинаги!
неделя, 3 февруари 2008 г.
По повод терористичната атака на 11 септември
Гледахте ли в Ърли Шоу преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: “Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?”. Ани Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор. Тя каза: “Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?”
Нека помислим. Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О’Хеър (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме “Добре”.
След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата... Библията, която казва “не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си”. И ние казахме “Добре.”
След това Д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на Д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме “Един специалист знае какво говори.” И казахме: “Добре!”
След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." Ние казахме – "Добре."
След това някой каза "нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме "Добре."
След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото “не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд”. И ние казахме “Добре!” (Има голяма разлика между възпитание и побой!)
След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.
След това някой каза “хайде да печатаме списания със снимки на голи жени, и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло. И не казахме “Добре!”
След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме “Добре, човекът си има право на свобода на словото.”
След това развлекателната индустрия каза “нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм.” И ние казахме “...ми това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"
Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука" като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".
След това се появи ученикът, който написа "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик" И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."
Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.
Интересно е как казваме "Аз вярвам в Бога", но правим, това, което прави Сатана, който, между другото, също "вярва" в Бога!
Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.
Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората не се и замислят да го разпространят.
Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат и в училище, и на работното място.
Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.
Още ли ви е смешно??
Интересно как като се замислите да препратите това съобщение, няма да го изпратите на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за вас. Интересно как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мен, отколкото какво мисли Бог за мен.
Размишлявате ли все още??
четвъртък, 17 януари 2008 г.
Молитва на Св.Франциск от Асизи
Молитва на Св.Франциск от Асизи
О, Господи, превърни ме в оръдие на Твоя мир, така че :
да уча на любов, там където се мразят;
да прощавам, там където се обиждат;
да свързвам, там където има разделение;
да казвам истината, там където цари заблуда;
да донасям вярата, там където има съмнение;
да събуждам надеждата, там където извира отчаянието;
да запалвам светлината, там където управлява мрака;
да създавам радост, където живее мъката;
О, Господи, остави ме, нека се стремя:
не да бъда утешаван, аз да утешавам;
не да бъда разбран, а аз да разбирам;
не да бъда обичан, а аз да обичам;
Защото, който дава, той получава!
Който забравя за себе си, той намира!
Който прощава, ще му бъде простено!
И който умре се събужда за вечния живот !
Амин!
Интервю с БОГ
Интервю с БОГ
Сънувах, че интервюирам Бог.
“Заповядай”, каза Бог. “Значи искаш да ме интервюираш?”
“Ако имаш време”, отвърнах аз.
Бог ми се усмихна и каза: “Моето време е вечността, а тя е достатъчна, за да направим всичко. Какво би искал да ме попиташ?”
“Какво те учудва най – много в хората?”
Бог отговори: “Това, че се отегчават да бъдат деца и бързат да пораснат, а след това копнеят да бъдат деца. Загубват здравето си, за да изкарат пари, а после загубват парите си, за да възстановят здравето си.
Учудва ме и това, че мислейки загрижено за бъдещето, те забравят настоящето и по този начин не живеят нито в настоящето, нито в бъдещето.
Учудва ме, че живеят така, сякаш никога няма да умрат, а умират, сякаш никога не са живели.
Бог ме хвана за ръце и за известно време замълчахме, след това аз Го попитах:
”Като родител, кажи ми някои от уроците на живота, които искащ децата Ти да научат?”
Бог отговори с усмивка:
”Да научат, че не могат да накарат всеки да ги обича. Това, което могат да направят е да позволят да бъдат обичани.
Да научат, че това, което е най-ценно е не какво имат в живота си, а кого имат! Също така, да знаят, че не е правилно да се сравняват с другите. Всички ще бъдат съдени индивидуално според собствените си заслуги, а не като група на основа сравнение.
Бих искал да знаят, че богат е не този човек, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
Да научат, че за броени секунди се отварят дълбоки рани в душите на хората, които обичат, а след това много години са необходими, за да се изцерят.
Да се научат да прощават, като практикуват прощение.
Да знаят, че има хора, които силно ги обичат, но просто не знаят как да изразят или покажат чувствата си.
Да научат, че парите могат да купят всичко, само не и щастие.
Да знаят, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат различни неща.
Да знаят, че истинският приятел е този, който знае всичко за тях и въпреки това ги обича!
Да научат, че не винаги е достатъчно другите да са им простили, но и самите те да прощават на себе си.
Седях и се наслаждавах на момента. Благодарих на Бог, че ми отдели време както и за всичко което е направил за мен и семейството ми, а Той ми отговори: “По всяко време Аз съм тук, 24 часа на денонощие. Всичко, което трябва да направиш е да ме потърсиш и Аз ще ти отговоря!”
Децата пишат писма до Бог
откъси от книгата на Михаил Димов (Рига)
Писателят от Рига Михаил Димов е направил уникално изследване. Неговата книга "Децата пишат писма до Бог" не задължава и не призовава... Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това
са и техните страхове, и радости, болки и обиди... Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор...
Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца - откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.
- Аз се обърнах точно към любимите учители на децата - разказва авторът. — И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо, ненатрапчиво да зададат въпросите. Ако го бях направил аз сам, разбира се децата биха го възприели по друг начин: ето, дойде чичко писател и трябва да се отговяра с някакви стандартни фрази. Реших да задам своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси. Разбира се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза: Защо трябва да бъркате в душата на децата. Но децата се оказаха по-талантливи от възрастните. Те отговаряха искерно, философски, дори с хумор. Мнозина може би не знаеха нищо за Бог, но интуитивно чувстваха, че това е нещо по-високо от родителите, по-високо от учителите. Учителите бяха във възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред колегите си и ахкаха. Ето по този начин аз получих повече от 3500 писма. От тях аз подбрах най-интересните и ги включих в своята книга "Децата пишат писмо доБог".
- Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.
- Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не се прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.
4 "А" клас
- Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас
- Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас
- Кой духа вятърът?
Алик, 1 клас
- Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас
- Хората толкова стадат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас
- А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас
- Е, добре, де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави?
Олег, 3 клас
- А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас
- Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас
- Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас
- А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък?
Костя, 2 клас
- Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас
- Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас
- А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас
- Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин?
Ася, 2 клас
- Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли?
Ляля, 1 клас
- От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас
- Кажи ми, Господи, как се държа аз в обществото?
Альоша, 1 клас
- Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас
- Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас
- Всички казват, че в 2000-ата година ще дойде краят на света. А какво ще стане после?
Максим, 3 клас
- На колки години си, Господи?
Валя, 2 клас
- Ти би ли искал да си от нашите?
Сьома, 3 клас
- Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас
- Със сигурост ли всички легенди за Тебе са истина?
Галя, 3 клас
- Католиците си имат един Бог, мюсюлманите — друг, юдеите — трети, лютераните — четвърти, православните — пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас
- Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас
- Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас
- А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас
- Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща?
Рита, 3 клас
- Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас
- Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас
- Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас
- Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас
- Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас
- От какво същество се е появила котката?
Лена, 3 клас
- Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас
- Добре ли Ти е там?
Артьом, 1 клас
- За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас
- Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас
- Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас
- Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас
- Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас
- Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас
- Защо на едни Ти помагаш, а на мене — не?
Алик, 2 клас
- А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас
- Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас
- А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас
- Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас
- Защо отглеждат човека с години, а после хоп — и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас
- Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас
- Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас
- А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас
- Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас
- Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?
Алла, 4 клас
- А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас
- Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас
- Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас
- Ти защо си такъв — отначало си лош, а на другия ден — прекрасен?
Оля, 2 клас
- Ти какво, по-невидим си и от въздуха ли?
Рита, 2 клас
- Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?
Света, 3 клас
- Дядо Боже, а какво е имало зад мен?
Алик, 1клас
- Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас
- Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?
Арвид, 3 клас
- Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас
- А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас
- Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас
- Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас
- Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас
- Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?
Сергей, 4 клас
- Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас
- Дядо Боже, аз колко ще живея?
Оля, 1 клас
- А в Библията всичко ли е истина?
Вика, 3 клас
-А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас
- А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас
- Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?
Владик, 3 клас
- Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас
- Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас
- Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас
- За какво ни следиш?
Филип, 2 клас
- Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас
- А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас
- Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас
- Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?
Роберт, 4 клас
- Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас
- На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас
- Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас
- Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас
- Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена?
Алла, 3 клас
- Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас
- Ти как сам виждаш всичко едновременно?
Стасик, 2 клас
- Ти си дал на хората болести за инжекциите ли?
Ося, 2 клас
- Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас
-Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас
- Къде отиват сенките?
Тоня, 3 клас
- Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас
- За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас
- За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас
- Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас
- И за чуждопланетяните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас
- Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас
- Кое е най-най-последното число в живота?
Света, 4 клас
- Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас
- Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас
- В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас
- Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас
- Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас
- На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас
- Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас
- Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас
- Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас
- А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас
- Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас
- Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас
- А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас
- А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас
- Защо човекът не се излюпва от яйцето?
Тима, 2 клас
- Все пак кой е създал човека — Ти или трудът?
Рафик, 3 клас
- Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите — не?
Костя, 2 клас
- Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас
- Там при Тебе красиво ли е или не?
Серьожа, 2 клас
- Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас
- На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас
- Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас
- Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас
- Каква марка е твоята кола? Божествена?
Кузя, 4 клас
- Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас
- Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас
- Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас
- Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си?
Толик, 2 клас
- Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас
- Как се става спомен?
Миша, 4 клас
- Ти си директор на времето ли?
Нона, 2 клас
- Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас
- Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас
- Ти в какъв вид живееш?
Ерик, 4 клас
- Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас
- Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас
- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас
- Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас
- Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После
вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас
- Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100.
Валентин, 4 клас
- Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас
- Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас
- Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас
- Покажи ми тихичко поне един ангел.
Рая, 2 клас
- Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас
- Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас
- Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас
- Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас
- За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш.
Алик, 4 клас
- Изненадай ме, Господи.
Артур, 3 клас
- Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас
- Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас
- Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас
- Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага.
Артур, 2 клас
- Нека моя татко и моят дядо да станат ангели - те ще ме пазят.
Женя, 1 клас
- Покажи ме моля те на целия свят.
Алла, 2 клас
- Дай ми 1 000 000 000 000 000 000 долара.
Ерик, 4 клас
- Покажи ми как Ти ме обичаш.
Ерна, 2 клас
- Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица.
Алена, 1 клас
- Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят.
Антон, 2 клас
- В една книжка прочетох стихотворение, че Ти си изпратил на враната парче сирене. Не можеш ли и на мен също да ми изпратиш? Много ми харесва.
Вовка, 2 клас
- Вземи ме при себе си, в Русия.
Павлик, 2 клас
- Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас
- Искам тиха спокойна старост.
Юра, 1 клас
- Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас
- Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас
- Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас
- Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем.
Павлик, 3 клас
- Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това.
Янис, 3 клас
- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти — в мене.
Ляля, 2 клас
- Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас
- Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас
- Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми.
Моня, 4 клас
- Дай ми лична молитва.
Игор, 3 клас
- Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас
- Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?
Робърт, 3 клас
- Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас
- Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги:
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас
- Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас
- Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих.
Света, 2 клас
- Господи, получава се, че ако Тебе те нямаше, нищо нямаше и да има?!
Сергей, 2 клас
- Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас
- Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо...
Ася, 2 клас
- Бях на село и видях малка църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези, рекичка, а недалече голяма зелена гора... Това Твоята вила ли е?
Наташа, 4 клас
- Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!
Яша, 3 клас
- А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас
- Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас
- Пиша Ти от интерната. Интернат — това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас
- Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена.
Андрей, 3 клас
- Ти знаеш ли, мама ни напусна и сега на нас с татко толкова ни се иска женска ласка.
Веня, 2 клас
- Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас
- Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас
- Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас
- Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас
- Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас
- Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати - това е от Бога, ако сте бедни - това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас
- Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас
- Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас
- Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас
- Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас
- Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш.
Рудик, 4 клас
- Защо трябва ние да страдаме, заради непослушанието на Адам и Ева?
Аркадий, 2 клас
- Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас
- А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас
- Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас
- Уважаема Татяна Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов, "за какво би искал ти да помолиш Бога?", мога да отговоря: Това е моя тайна и аз нямам намерение да я разгласявам. С уважение, винаги на Вашите услуги...
Х. 4 клас
- Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас
- Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас
- А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас
- Ти защо си такъв неопределен: един ден е студено, на другия ден е горещо, а още си и такъв ветровит.
Соня, 2 клас
- Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас
- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас
- Вярно ли е, че всеки човек си има свой ангел-пазител? Ако е да, кой е моят ангел? Аз бих искал да се сприятеля с него.
Едик, 4 клас
- На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас
- Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас
- Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас
- Ех, да имах Твоите възможности!
Олег, 2 клас
- Децата трябва де си имат свой Бог. Славно, добро Богченце.
Саша, 3 клас
- Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй!
Вячеслав, 3 клас
- Развод - това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас
- Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас
- Старците — това са уморени деца.
Андрон, 4 клас
- Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас
- Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата.
Андрей, 4 клас
- Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас
- Родителите - това е нашата болка.
Владик, 1 клас
Струва си да си милосърден...
Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви
и задни мисли,
въпреки това прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели
и истински врагове,
въпреки това имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа,
може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.
ПИСМО ДО ТЕБ
ПИСМО ДО ТЕБ
Трябваше да ти пиша, за да ти кажа колко те обичам и мисля за теб. Вчера те видях да се разхождаш и да се смееш с приятели, надявах се, че скоро ще поискаш да се разхождаш и да си говориш с мен. Затова ти нарисувах един залез, за да те зарадвам. Чаках. Ти не се обади, но аз все още чакам и все още те обичам. Така ми се искаше да те докосна снощи, докато те гледах как заспиваш. Излях лунна светлина върху лицето ти – тя се стичаше по страните ти заедно със сълзите. Ти дори не си помисли за мен. Аз толкова исках да те утеша.
На следващия ден взривих брилянтен изгрев във великолепното утро за теб. Но ти се събуди късно и бързаше за работа… дори не забеляза. Моето небе се заоблачи и сълзите ми се стичаха като дъжд. ОБИЧАМ ТЕ. О, ако можеше да ме чуеш. Аз наистина те обичам. Опитвам се да го кажа в тишината на зелената поляна и в синевата на небето. Вятърът нашепва моята любов през върховете на дърветата и тя прелива през трептящите багри на цветята. Изстрелвам я в грохота на страхотните водопади и композирам любовни песни за птиците, за да ги пеят за теб. Стоплям те с моята слънчева светлина и галя лицето ти с вятъра….
Любовта ми към теб е по-дълбока от океана и по-голяма от всяка нужда на сърцето ти. Ако само можеше да разбереш колко много означаваш за мен. Аз дадох живота си за теб!
ЗАЩОТО БОГ ТОЛКОВА ТЕ ОБИКНА, ЧЕ ДАДЕ МЕН -- СВОЯ ЕДИНОРОДЕН СИН, ЗА ДА НЕ ЗАГИНЕШ, А ДА ПОВЯРВАШ В МЕН И ДА ИМАШ ВЕЧЕН ЖИВОТ!
Моят Баща ти изпраща много поздрави. Аз искам да го срещнеш. Той също мисли за теб. Бащите са такива.
Моля те обади ми се по-скоро. Няма значение колко ще се забавиш, аз ще те чакам, защото те обичам.
С ЛЮБОВ,
ИИСУС ХРИСТОС
Единственият недостатък у жените
Единственият недостатък у жените
Жените имат способности, които изумяват мъжете.
Те носят товари и понасят тегла,
без да губят радостта, любовта и щастието си.
Усмихват се, дори когато им се иска да крещят.
Пеят, когато искат да заплачат.
Плачат, когато са щастливи
и се смеят, когато са притеснени.
Борят се за нещата, в които вярват.
Защитават това, което е право.
Не приемат “НЕ” за отговор,
когато вярват, че има по-добро разрешение на въпроса.
Готови са да се лишат, за да има за всички в тяхното семейство.
Посещават заедно с изплашената си приятелка личния й лекар.
Обичат безрезервно.
Плачат, когато децата им се изявят над останалите,
но пляскат и на техните приятелчета, когато те получават отличия.
Щастливи са, когато чуят за
раждане или за сватба.
Сърцата им са съкрушени при смъртта на приятел.
Скърбят, когато загубят роднина от семейството,
но проявяват сила, дори когато
мислят, че не им остава такава.
Знаят, че прегръдка и целувка
могат да стоплят нараненото сърце.
Жените се срещат в различни форми, размери и цветове.
Те са готови да летят, да тичат, да се разходят с теб и да ти пратят електронно писмо,
за да ти покажат колко много са загрижени за теб.
Женското сърце е това,
което помага на света да продължава да се върти.
Жените носят радост, надежда и обич.
Те са пълни със състрадание и нови идеи.
Оказват морална подкрепа
на своето семейство и приятели.
Жените имат жизнено важни неща, които да споделят
и всичко могат да дадат.
НО АКО ИМА ЕДИН НЕДОСТАТЪК В ЖЕНИТЕ,
ВЪПРЕКИ ТОВА
ВЪПРЕКИ ТОВА
Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !
Помолих Бог
Помолих Бог да вземе от мен моя лош навик.
Той каза: Не. Не е моя работа аз да го взимам от теб - ти трябва да го оставиш.
Помолих Бог да ми даде търпение.
Бог каза: Не. Търпението е плод на страданието: то не се подарява, то се учи.
Помолих Бог да ми даде щастие.
Бог каза: Не. Аз ти давам благословения. Щастието е твоя работа.
Помолих Бог да ме пази от болката.
Бог каза: Не. Страданията те пазят далеч от светските грижи и те водят близо до мен.
Помолих Бог да възрасти духа ми.
Бог каза: Не. Ти трябва да растещ сам. Аз мога да се грижа за теб така, че да даваш плод.
Помолих Бог да ми даде всички неща, които могат да ме зарадват в живота.
Бог каза: Не. Аз ти давам живот, така че да можеш да се радваш на всичко.
Помолих Бог да ми помогне да обичам другите така, както Той ме обича мен.
Бог каза: Еххх, най-накрая схвана идеята.
Ако ти никога...
Ако никога не си преминавал през трудности, тогава как ще знаеш,че Аз Съм избавител...
Ако никога не си имал изпитание, тогава как ще наречеш себе си победител...
Ако никога не си изпитвал тъга, откъде ще знаеш, че Аз дарявам утеха...
Ако никога не си извършвал грях, как ще разбереш, че Аз давам прошка...
КРЕДО ЗА ОНЕЗИ , КОИТО СА СТРАДАЛИ
КРЕДО ЗА ОНЕЗИ , КОИТО СА СТРАДАЛИ
Молих се на Бога да придобия сила .
Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам…
Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща…
Молих се за богатство , за да бъда щастлив .
Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост…
Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог …
Молих се за всичко , което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко…
Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути.
Аз съм сред най-благословените хора !
ОБИКНОВЕН ПЪТ
ОБИКНОВЕН ПЪТ
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута
Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта
СЕБЕЛЮБИВИЯТ ВЕЛИКАН
СЕБЕЛЮБИВИЯТ ВЕЛИКАН
Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана.
Това бе голяма, хубава градина с мека зелена трева. Тук-там от тревата се издигаха цветя, прекрасни като звезди, и имаше дванадесет праскови, които напролет се покриваха с нежен розовобисерен цвят, а наесен даваха богат плод. Птичките кацаха по дърветата и пееха тъй сладко, че децата прекъсваха игрите си, за да ги послушат.
- Колко щастливи сме тука! - викаха си те едно на друго.
Един ден великанът се завърна. Беше отишъл на гости при своя приятел, огромния корнуолски людоед, и беше останал при него седем години. След като седемте години бяха изминали и бе казал всичко, което имаше да казва (защото говорът му беше ограничен), той реши да се върне в собствения си замък. Като си дойде, видя децата да играят в градината.
- Какво правите там? - извика той с много груб глас и децата се разбягаха. - Моята градина си е моя градина - продължи великанът. - Всеки може да разбере това и аз не ще позволя никому да играе в нея освен самият аз.
После я загради от всички страни с висока стена и сложи табела:
НАРУШИТЕЛИТЕ ЩЕ БЪДАТ ПРЕСЛЕДВАНИ
Той беше много себелюбив великан.
Бедните деца нямаха сега къде да играят. Опитаха се да играят на пътя, но той бе прашен, осеян с остри камъни и не им се хареса. Те обикаляха около високата стена, когато излизаха от училище, и си приказваха за прекрасната градина от другата й страна.
- Колко щастливи бяхме там! - казваха си те.
После дойде пролетта и по цялата страна имаше цветенца и птиченца. Само в градината на себелюбивия великан бе още зима. Птичките не искаха да пеят в нея, понеже нямаше деца, а дърветата забравиха да цъфнат. Веднъж едно хубаво цвете подаде глава от тревата, но като видя табелата, стана му толкова мъчно за децата, че отново се скри под земята и потъна в сън. Единствените, които бяха доволни, бяха снегът и мразът.
- Пролетта е забравила тази градина - викаха те - и ние ще си живеем тук цяла година!
Снегът покри земята с голямата си бяла наметка, а мразът посребри всички дървета. Те поканиха северния вятър да им дойде на гости и той дойде. Загърнат с кожи, той ревеше по цял ден из градината и събори шапките на комините.
- Това е чудесно кътче - рече той. - Трябва да поканим градушката да ни споходи.
Така дойде и градушката. Всеки ден по три часа трополеше тя върху покрива на замъка, докато изпочупи повечето плочи, а след това се втурваше с всички сили да обикаля градината. Тя беше облечена в сиво и дъхът й бе като лед.
- Не мога да разбера защо пролетта е толкова закъсняла - казваше себелюбивият великан, седнал пред прозореца и загледан навън към своята студена бяла градина. - Надявам се, че ще настъпи промяна във времето.
Но пролетта не дойде изобщо, нито пък лятото. Есента даде златен плод във всяка градина, ала в градината на великана не даде нито един. "Той е твърде себелюбив" - рече тя. И там все си оставаше зима и северният вятър, и градушката, и мразът, и снегът кръжаха между дърветата.
Една сутрин великанът лежеше буден в леглото, когато чу някаква хубава музика. Тя прозвуча много сладко и той реши, че сигурно наблизо минават царските музиканти. Всъщност това беше само една малка сипка, която пееше пред неговия прозорец, но той толкова отдавна не беше чувал птичка да пее в градината, че му се стори да е най-хубавата музика на света. Тогава градушката престана да танцува над неговата глава, а северният вятър спря да реве и чудно ухание го лъхна през широко отворения прозорец.
- Пролетта, изглежда, е дошла най-после - рече великанът, скочи от леглото и погледна навън.
Какво видя той?
Той видя най-изумителна гледка. През малка дупка в стената децата се бяха промъкнали в градината и насядали по клоните на дърветата. На всяко дърво, което можеше да види, имаше по едно малко дете. А дърветата се бяха така зарадвали, задето децата са пак при тях, че се бяха покрили с цвят и нежно размахваха клони над главите на малките. Птичките прехвърчаха насам-натам и чуруликаха от възторг, а цветята надзъртаха през зелената трева и се смееха. Картината беше възхитителна; само в единия ъгъл бе още зима. Това беше най-далечният ъгъл на градината и там стоеше едно момченце. То беше тъй малко, че не можеше да стигне клоните на дървото и обикаляше около него с горчив плач. Бедното дърво бе още цялото покрито със скреж и сняг и северният вятър духаше и ревеше над него.
- Покатери се, момченце - казваше дървото и навеждаше клоните си, колкото можеше по-надолу, но момченцето бе твърде мъничко.
И докато гледаше навън, сърцето на великана се стопи.
- Колко съм бил себелюбив! - каза той. - Сега зная защо пролетта не е искала да дойде тука. Аз ще сложа това бедно момченце навръх дървото, а след това ще съборя стената и мойта градина ще бъде детско игрище за вечни времена. - Той наистина съжаляваше за предишната си постъпка.
Тогава великанът слезе полекичка долу, отвори съвсем тихо входната врата и влезе в градината. Но когато го видяха, децата така се уплашиха, че избягаха и в градината отново настъпи зима. Само мъничкото момченце не избяга, понеже очите му бяха така пълни със сълзи, че не можа да види приближаващия се великан. А великанът тихичко пристъпи зад него, взе го нежно в ръка и го сложи на дървото. И дървото веднага се покри с цвят, птичките долетяха и запяха на него, а момченцето протегна двете си ръце, обви ги около врата на великана и го целуна. А другите деца, когато видяха, че великанът не е вече лош, се върнаха тичешком и заедно с тях се върна пролетта.
- Сега това е ваша градина, дечица - каза великанът, взе огромна брадва и събори стената.
И по пладне, на път за пазара, хората видяха великана да играе с децата в най-хубавата градина, която бяха някога виждали.
Те играха целия ден, а вечерта дойдоха да пожелаят на великана лека нощ.
- Но къде е вашето другарче? - попита той - Момченцето, което сложих на дървото. - Великанът го беше обикнал най-много, понеже то го беше целунало.
- Не знаем - отговориха децата. - Отишло си е!
- Трябва да му кажете утре непременно да дойде - каза великанът. - Ала децата отвърнаха, че не го знаели къде живее и никога не го били виждали преди, и великанът много се натъжи.
Всеки следобед, когато училището ги пуснеше, децата идваха и играеха с великана. Ала момченцето, което беше обикнал, не се мярна никога вече. Великанът бе много добър с всички деца, но въпреки това копнееше да види първото си приятелче и често говореше за него.
- Как бих искал да го видя! - казваше той. Минаха години и великанът много остаря и изнемощя. Не можеше вече да тича и да играе, затова седеше в огромно кресло, гледаше децата и техните игри и се възхищаваше на градината си.
- Аз имам много хубави цветя - казваше той, - но децата са най-хубави между всички цветя.
Една зимна утрин великанът се обличаше и погледна през прозореца. Той не мразеше зимата сега, понеже знаеше, че тя не е нищо друго освен спяща пролет и че цветята си почиват.
Изведнъж той затърка очи в изненада и продължи да се взира и да се взира. Това наистина бе удивителна гледка. В най-далечния ъгъл на градината стоеше дърво, цяло покрито с хубав бял цвят. Клоните му бяха златни и сребърни плодове висяха от тях, а под него стоеше момченцето, което беше обикнал.
Зарадван, великанът изтича долу и изскочи вън в градината. Но когато дойде съвсем наблизо, лицето му се зачерви от гняв и той каза:
- Кой е посмял да те нарани? - Защото върху дланите на момченцето имаше следи от два гвоздея и следи от други два гвоздея имаше на крачетата.
- Кой е посмял да те нарани? - извика великанът. - Кажи ми, та да взема меча си и да го убия!
- Недей! - отговори детето. - Това са раните на любовта.
- Кой си ти? - попита великанът. Странно благоговение го обзе и той коленичи пред малкото дете.
А детето се засмя на великана и му каза:
- Ти ми позволи веднъж да играя в твоята градина; днес ще дойдеш с мен в моята градина, която е раят.
И когато дотичаха същия следобед, децата намериха великана да лежи мъртъв под дървото, целият покрит с бял цвят.