петък, 18 април 2008 г.

Бележките

Ах, тези бележки! Открай време в училище хвърчат бележки. Ей например пра-пра- прабаба ми грабвала една каменна плоча, изковавала набързо: “Харесваш ли ме? Ако да, изкови квадратче”. След което я мятала към момчето, по което си падала. Ок, ама ако той не внимавал, “подаването”можело да сложи край на тяхната връзка… или изобщо на всякаква друга връзка, ако го нацели по-здраво. Слава Богу, че е измислена хартията! Тези бележки са много яки! Дори SMS-ите не можаха да ги разкарат. По мое време ги правехме на самолетчета и ги меткахме из стаята с надеждата, че ще кацнат точно на правилния чин. Веднъж едно такова самолетче се цопна на чина на Дони. Той го отвори и прочете: “Ще ме изпратиш ли до вкъщи? С обич, Сиси,” Обърна се назад и кимна. После цяла седмица се хвалеше наляво и надясно. Зарибен от това, и аз цяла година се упражнявах да хвърлям бележки. През втория срок обаче класната Запрянова се изцепи, че хване ли бележка - чете я пред класа. Е, не пускахме бележки точно 1 мин. После метнах една, която тя докопа още във въздуха: “Е, Ники. Предупредих те!” С нескрито задоволство започна да чете: “Момчета, класната е супер и заслужава уважение. Хайде, да се държим готино с нея през цялата година!” И к’во ли? Да я беше видял Запренова- зяпна и не знаеше какво да каже! Има го разбира се и верижното предаване. Проблемът тук е, че ако някой от веригата те мрази, цялата операция може да се прецака. Може да реши да не подаде бележката, или пък не дай си Боже - да я смени с друга. Е, разбрах това по трудния начин. Получих бележка от едно момиче на име Дани, което бях канил на среща. Тя чупеше стойки, като се правеше, че не ме забелязва, макар че явно прехвърчаха флуиди помежду ни. Та, получих бележка от нея, в която се казваше: “Разкарай се и престани да ми досаждаш!” Всъщност първоначалният текст бил “Обади ми се довечера!” Добре, че по една щастлива случайност разбрах това. Когато й се обадих вечерта, направо обрах точките! Защо ти разправям всичко това ли? За да ти кажа, че най-великата бележка, която някога ни е била подавана, е Божието Слово, тъй де - Библията. Въпреки, че изглежда “малко” дебеличка за бележка, помисли върху това: Бог ти е пуснал тази “бележка”. Тя се е приземила точно на твоя чин. И често стои до теб, непрочетена. Защо не вземеш да прочетеш Божията бележка и след това “да кимнеш с глава” за среща с Исус?

Няма коментари: