сряда, 16 април 2008 г.

Куцият Том

В мизерно жилище, разположено в източната част на града, в тъмна и мрачна стая на най-горния етаж живееше куцо момче. То лежеше там повече от две години, на малцина познато и почти изоставено. Родителите му бяха умрели, докато беше още малко и сега баба му се грижеше за него.
Тъй като се беше родило сакато, страданието му беше постоянен спътник. Преди смъртта на родителите си припечелваше по някоя пара, изпълнявайки разни поръчки и вършейки малки услуги, но скоро след като изгуби майка си и баща си не можеше да става повече от леглото си. Старата жена, много неблагосклонно, му позволи да живее в най-горната стая на къщата си. Оттам той вече не излезе. Майка му го беше научила да чете и пише, но нищо не му беше
говорила за Исус и за Неговата любов.
Понякога малкият се беше вмъквал в Божия храм само от желание да бъде на топло. Премръзнал и съвсем изморен, той почти не обръщаше внамание на онова, което се говореше.
Сега, когато лежеше върху леглото си и прекарваше сам по цели дни, в него се породи силен копнеж да научи нещо повече за Божиите неща и да има собствена Библия. Той знаеше, че онези хора бяха говорили от Библията и че оттам бяха получили своите знания, но не знаеше нищо повече по този въпрос.
Един ден той събра всичката си смелост и попита баба си дали знае нещо за Бога и откъде да се сдобие с Библия. Тя само се изсмя, като каза:
-Никога не съм се занимавала с Библии! А теб защо ти трябват Библии?
Това приключи въпроса за известно време, но желанието на момчето да се сдобие с Библия още повече се усили.
Веднъж по тесните скърцащи стълби буйно се изкачи неговият единствен приятел Боб.
Боб нахлу в стаята с голям шум, блъсна вратата след себе си и извика:
-Ура!Ура! Приеха ме да помагам в кухнята на един параход, който ще заминава утре. Дойдох да се сбогувам с тебе!
Бе запъхтян от бързото изкачване на стълбите, та седна да си почине малко.
-Но имам един много хубав подарък за теб, Том - каза той, като извади нещо от джоба си, което беше огънато в мазна кафява хартия.
Том никак не се зарадва от новината, защото щеше да загуби , поне за доста време своя единствен приятел, който го посещаваше от време на време. Той се повдигна на лакти, за да види какво беше донесъл Боб.
- На ти една сребърна пара! - каза Боб - Но обещай, че няма да я похарчиш, освен ако не искаш да си купиш нещо особено.
- О Боб, колко си добър! Тъкмо сега искам да купя нещо много особено.
- Тъй ли? Какво е то?
- Една Библия!
- Библия ли? Ама че я каза! Защо ще похарчиш тази пара за Библия? Аз цели месеци трябваше да пестя стотинките, докато я събера.
- Не ми се сърди Боб, но много ми трябваше една Библия- каза куцото момче - Моля те, купи ми и то още сега, от магазина на Диксън, докато не е затворил. Баба ми няма да ми я купи, а ще похарчи парата за ракия, затова не смея да й я дам.
- А защо ти е Библия, Том? Само учени хора разбират от Библии - отговорил Боб малко троснато.
- Може да е така, Боб, но много искам да имам Библия.
- Добре тогава, ще ида, но никак не знам колко струват.
- Диксън продава най-евтините за толкова пари. Видях обявата на прозореца му.
Боб не слезе така бързо по стълбите, както беше ги изкачил, но когато се върна с една нова Библия, неговото разочарование беше изчезнало.
- Том - рече той - Диксън ми каза, че човек не може да си купи нещо по-хубаво от една Библия. Тя била много ценна книга. Изглежда, че има нещо в нея, което трябва да знаем.
Благодарността и радостта на Том бяха безгранични.
- Знам това! Знам това! - извика той, като притискаше Библията до гърдите си.
- Колко си добър, Боб, да спестиш тази пара за мен!
И така, Том се снабди с Библия. Той много я ценеше и постоянно я четеше. Откри чрез нея, че е грешник и се нуждае от Спасител. Разбра, че този Спасител е Исус, прие Го за свой Спасител, уповаваше на него, любеше Го и Го изповядваше пред хората, които случайно го посещаваха.
Той имаше голямо желание да стори нещо за Исус. Но какво можеше да направи? Прикован към това легло от своето страдание, му се струваше, че не може да направи нищо. Обаче любовта му към Исус го принуждаваше да търси начин, за да Му служи. Като чакаше от Бога сила и напътствия , той си каза : " Няма да задържа само за себе си тази чудна истина." И така, той мислеше ден след ден как да послужи на своя Господ и най-после измисли какво да направи. Леглото му стоеше близо до прозореца на стаята, затова той реши да преписва стихове от Библията и да ги пуска на улицата, за да ги четат онези, които минават оттам. Снабди се с молив и хартия и преписваше разни стихове, след това сгъваше листчетата, надписваше на тях думите " До минувачите. Моля, прочетете!", и като се молеше над тях, пускаше ги през прозореца на улицата, по която минаваха много хора. Том се надяваше, че по този начин някой ще чуе за Исус и за неговото велико спасение.
Обикновено стиховете се отнасяха за спасение, но понякога той пишеше и такива, които Господ му даваше за личното му назидание. Това негово служение, вярно изпълнявано, продължи няколко седмици.
Една вечер той чу тежки стъпки по стълбите. След малко един добре облечен господин влезе в стаята и седна на леглото на момчето.
- Значи ти си момчето, което пише стихове и ги пуска от прозореца, така ли? - попитай той.
- Да- каза Том, като се усмихна- Знаете ли някой да е прочел някой стих и това да му е помогнало?
- Мнозина са хората, които са ги чели и са се ползвали от тях! Снощи и аз намерих един стих, като минавах и с това Господ благослови душата ми, като ме изобличи преди всичко. Бил съм християнин много години, обаче напоследък охладнях, затова Бог чрез един от твоите стихове говори на душата ми.
- Да, Божието слово може да направи всичко!
- Сега дойдох, за да ти благодаря за това , което направи за душата ми.
- Не благодарете на мен, господине, а на Исус! Аз само написах стиха, но Той го благослови!
- Радваш ли се, като вършиш тази работа за Господа? - попита господинът.
- Няма по-голяма радост за мен! Не мисля за болката в гръбначния ми стълб поради голямата радост, която изпитвам при мисълта, че когато Го видя, ще мога да Му кажа, че веднага щом получих спасение и почувствах чудната Му любов в душата си, започнах да Му служа, доколкото мога. Сигурно вие имате множество случаи да Му служите нали? - запита Том.
- Да момче, аз не съм ги използвал досега, но имам намерение да ги използвам отсега нататък.
И аз имам едно момче, което е сакато и което също като теб лежи на легло. Когато го целунах вчера, преди да изляза, то ми каза: " Тате, колко щях да се радвам, ако бих вършил някаква работа за Исус!" Тези негови думи звучаха през целия ден в ушите ми и не ми дадоха мир и днес. Тази вечер, когато минавах покрай къщата ти, един от твоите стихове падна на шапката ми. Аз го отворих и прочетох думите : " Трябва да върша делата на Този, Който ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи." Тези думи като че ли бяха една заповед от небето за мен.
Радостни сълзи течаха по лицето на Том.
- Колко е добър Господ, господине! Колко е добър!
- Кажи ми момче, как можа да се снабдиш с хартия?
- Никак не беше трудно. Аз говорих с баба си и я помолих да не ми купува чашата мляко, която ми дава всяка сутрин, а с парите да ми купува хартия. Няма да живея много, та няма значение дали пия мляко. Докторът ми каза, че не ще изтрая на студената зима, та нищо не е да се откажа от малко мляко заради Исуса. Сигурно онези, които могат да дават много за Исуса, са много радостни, господине?
- О, момче, ти си много по-щастливо в тази мизерна стая, като правиш жертви за Исус, отколкото хиляди други, които се наричат християни и имат време, таланти и пари, а дават малко или не дават нищо за Исуса - отговорил гостенинът с въздишка. "

Няма коментари: