ИЗГОНВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА

Уверен съм във вас. Братя мои, че самите вие сте пълни с Благост, изпълнени с всяко знание и че можете да се наставлявате един друг.
Римляни 15:14

Пред многолюдно събрание Дуайт Муди решил да си послужи с един прост пример. Той поставил пред себе си празна бутилка и попитал слушателите как може да извади въздуха от нея. Всички помислили, че трябва да се измисли някакво много сложно решение. „Можем да изпомпим въздуха", предложил някой. „Да, но ще се получи вакуум и бутилката ще се пръсне", отговорил Муди. Чули се и други предложения. Тогава Муди взел друга бутилка, пълна с вода, и я излял в празната. „Ето, сега няма никакъв въздух и аз го извадих от бутилката по много прост начин", направил извода той.
Как може да се махне празнотата от нашите души? Има един-единствен начин, и той е да се изпълваме със Святия Дух.
Всеки е усещал колко е неприятно да си празен вътрешно, нищо да не те вълнува, нищо да не те радва и вдъхновява. Това е най-масовата болест на нашето време. Хората имат много неща днес, но си остават все така празни. Материалната задоволеност не може да запълни празнотата, а дори я прави още по-голяма.
Изобретени са хиляди методи за запълване на тая празнота. Всичките тия безбройни забавни шоута, цялата развлекателна индустрия, която гълта много милиони, са насочени към тая цел, човек да се почувства доволен и изпълнен. Но става все по-зле.
Само Святият Дух е в състояние да ни даде пълно удовлетворение и да ни накара да се почувстваме спокойни и сигурни, да ни даде онзи мир, който никъде не се намира и онази надежда, която нищо не може да убие. Толкова е просто да Му се помолим да дойде и да ни избави от суетните усилия да се изпълним с нещо скъпо и сложно, да ни направи доволни и щастливи!

Молитва: Святи Душе, зарадвай сърцата ни с присъствието Си и направи така, че всички да виждат нашата духовна пълнота.

Тема за размисъл: Без Святия Дух ние сме само въздух -безлични, безвкусни, безформени.

Източник: Божи Дар

БЛАГОДАТ ВЪРХУ БЛАГОДАТ

Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и Благодат върху Благодат.
Йоан 1:16

Резултатите доказват ползата от всяко нещо. Когато са добри, ние повтаряме същите действия. Ако резултатите са лоши, разбираме, че трябва да опитаме по друг начин.
Как да стане така, че да „разговаряме с псалми и химни, и духовни песни, като пеем и възпяваме Господа в сърцето си"? (Еф.5:19) Как да се „увещаваме с псалми и химни, и духовни песни, като пеем на Бога с благодат в сърцата си"? (Кол.3:16) В случая имаме един и същ прекрасен резултат, но постигнат с различни средства. В първия случай това става, като се „изпълваме с Духа" (Еф 5:18). Във втория става, като „Христовото слово се вселява в нас богато" (Кол.3:16).
Всъщност, и двете неща са еднакви. Който се изпълва със Святия Дух, не може да го направи, ако не познава Христовото слово, ако то не се е вселило в него. Ако Христовото слово е в нас, то Святият Дух не може да не се присъедини.
Духовните ценности се привличат една друга. Където има една, веднага се отбиват и други, после идват нови и сърцето бива изпълнено с чудесни гости. Където има любов, не може да няма радост; където тия двете живеят заедно, идва и мирът, идва и дълготърпението. Никоя благодатна ценност, подарена от Бога, не остава сама. Както по селата едно време хората си помагаха един на друг и когато един започне да строи къща, всеки му носи по нещо и помага с каквото може и има, така и отвореното за Бога сърце става строителна площадка, на която благодатта с общи усилия съгражда новия храм на Бога. Вярата започва, добродетелта продължава, помагат благоразумието, твърдостта, благочестието, братолюбието. А любовта довършва градежа.

Молитва: Утешителю небесен. утвърждавай вярващите, изграждай им здрави характери и непоклатима вяра за спасение на души и за слава на Твоето име.

Тема за размисъл: Подай на Бога малкия си пръст и той ще те изтегли целия.

Източник: Божи Дар

ИЗПЪЛНЕНИ С ДУХА

ИЗПЪЛНЕНИ С ДУХА

Изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост.
Деяния 6:3

Купихме на нашето внуче детски балон с образа на Мини Маус. Чудех се къде ще държим тази обемиста играчка, но се оказа, че това не е проблем. Балонът веднага залепна за тавана на стаята и си стоеше там постоянно. По тоя начин не ни пречеше, не заемаше никакво място. Никога не можеше да бъде изгубен сред многото други играчки на детето и не се налагаше да го търсим. Виждаше се отвсякъде. Когато на детето му омръзнеше да играе с него, балонът си се връщаше на тавана и чакаше там да бъде извикан отново, когато малкото му собствениче реши.
Това се дължеше на факта, че балонът беше пълен не с обикновен въздух, а с хелий. Но хелият излизаше отнякъде и балонът взе полека-лека да се смъква надолу, и след около месец стигна до пода и стана като всички други играчки.
По същия начин ние можем да се издигаме над баналните неща на ежедневието и да обитаваме „в небесни места" (Еф.2:6) само ако сме изпълнени със Святия Дух. Той ни дава способността да се извисяваме, да се откъсваме от множес­твото хора, заети единствено с житейските си проблеми, с хляба и парите, и да живеем там, където е по-просторно и светло. Само Святият Дух ни поставя нависоко, за да не се боричкаме с плътските хора за власт и влияние, а да пребъдваме в духовните пространства.
Но когато животът ни е пълен с пролуки и пропуски, Духът не може да се задържи дълго в нас. Той не търпи смесване и не може да съжителства с духовете на материализъм, завист, препирни и т.н. Тогава постепенно натежаваме и бавно се спускаме долу. А е било толкова хубаво да сме леки и да гледаме отвисоко на проблемите, откъдето те са изглеждали толкова дребни и незначителни!

Молитва: Святи Душе, изпълвай ни с Благодатното Си присъствие, дай ни да се издигаме над тягостните неща в този живот и да светим на местата си.

Тема за размисъл: Нашето призвание е да сме при Бога, а не в калта.

Източник: Божи Дар

НАШИЯ УЧИТЕЛ

Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име. Той ще ви научи на всичко и ще ви напомня всичко, което съм ви казал.
Йоан 14:26

Святият Дух е Учителят на вярващите. Той показва как да разбираме Божието слово.
Само децата на богаташите могат да имат частни учители. Останалите се учат заедно с другите ученици и колкото разберат-разберат.
Благодарим на Бога, че ни прави толкова привилегировани да имаме частен учител! Личен за всеки, който се стреми да надникне в духовните тайни. Само да искаме да учим! Осигурени са ни най-добри условия.
Процесът на обучението има две страни, Ако едната не си е на мястото, ефектът не е много голям. В случая всичко зависи от нашето духовно ученолюбив. Ако желаем да бъдем по-знаещи и можещи християни, трябва да се учим.
Готовността да учим означава, че признаваме своето невежество. Нищо не знаем, нищо не можем. Плътският ум е напълно негоден да възприеме духовните истини. Имаме нужда някой да ни въвежда в небесната наука. Не е срамно да признаеш, че не знаеш и не можеш. Срамно е да се правиш на всезнайко и супермен, да криеш провалите си, да заблуждаваш другите, че си достигнал върховете.
Готовността да учим означава, че признаваме превъзходството на учителя и сме готови да приемем това, което той ни преподава. Децата в училище не могат да избират учителите си. Никой не ги пита харесват ли ги. И възрастните правят същото. Те не харесват своите учители, но ги слушат, защото няма по-добри.
Святият Дух е готов да се заеме с нашето възпитание и изграждане. Трябва да признаем, че нищо не знаем и че Той знае всичко. Тогава обучението ни ще бъде полезно и ние ще отбележим бърз напредък.

Молитва: Душе на знанието, вложи в нас жажда за повече просвета, разкривай ни тайните на Царството и ни давай мъдрост в Борбата с греха.

Тема за размисъл: Духовната неграмотност означава бедност и беззащитност.

Източник: Божи Дар

Деца и родители

“ Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. „Почитай баща си и майка си” (което е първата заповед с обещание), „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.” Ефесяни 6:1-3

Една от най-трудните области, в които трябва д а практикуваме смирение , изглежда е отношението родители – деца.
Поради изкривяване на човешката природа ние изглежда обичаме най-малко тъкмо онези, които са ни най-близки. Много вярващи момичета и момчета са разкъсвани отвътре заради враждебността, която изпитват към майките си. А и също толкова момчета не се държат особено прилично с бащите си.
Никой не отрича съществуването на пропаст между поколенията. Но в действителност пропастта е гигантска бездна. Младите се оплакват, че родителите им не ги разбират, че ги потискат, че не вървят в крак с времето и са закостенели.
Но въпреки всичко много младежи чувстват вина и срам за това, че изглежда не могат да надраснат тези модели на поведение и да се държат със семействата си като християни. Ясно им е, че ако с връстниците си или дори с други възрастни могат да общуват мило и приятелски, а у дома са студени и нетърпеливи, това е сериозно поражение в духовният им живот. Изпитват омраза към себе си, понеже често са желали смъртта на родителите си – но е твърде горчиво да си го признаят. Когато Бог дава на Израел десетте заповеди, не е случайно, че една от тях засяга точно тази трудна и деликатна област от междучовешките взаимоотношения. „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог , ти дава.”(Изход 20:12). Павел повтаря тази заповед в Новия завет.
Да почитаме родителите си и да им се покоряваме не означава само да правим това, което те казват, но и да ги уважаваме, да се държим мило с тях и когато е нужно, да се грижим за тях. Павел привежда четири причини за това:
- това поведение е правилно
- служи за доброто на младите хора
- библейско е
- води до изпълнен живот.
Но много момчета и момичета са почти напълно убедени, че това може би важи в други ситуации, но точно при тях не е възможно. Техните родители са твърде властни и ограничени. Но това, което липсва тук е смирение. То би означавало да отидеш при баща си или майка си, или при двамата, и да кажеш: „Вижте, аз съжалявам, че винаги съм се карал(а) с вас. Никога досега не съм ви благодарил(а) за всичко, което сте направили за мен, но сега искам да го направя. Моля ви, простете ми, че винаги съм издигал(а) стени на съпротива срешу вас. С Божията помощ искам да променя нещата от тук нататък.”
Нищо друго не може да допринесе толкова за промяната на враждебното отношение на друг човек като една такава молба за прошка. И когато следващият път се изкушиш да се държиш грубо с родителите си, скоро ще си спомниш пламтящият срам и съкрушение – а това е ефикасна спирачка.

ВЕНЕЦЪТ НА ПРАВДАТА

“отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване” 2 Тимотей 4:8

„… и всички, които са възлюбили Неговото явяване.” Дълги години си мислех, че това са вярващите, които изпитват топли и буйни чувства към Второто пришествие на Господ. Те ще бъдат наградени с венеца на правдата, понеже сърцата им са горяли всеки път, когато са мислели за Грабването. Но със сигурност тук се има в предвид нещо повече от това. Да обичаме Неговото явяване означава да живеем така, като че ли Той ще се завърне още днес:
- Това означава да живеем в морална чистота. Йоан също ни напътства: ”Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.” ( 1 Йоаново 3:3 )
Означава и да не се заплитаме в житейски неща. Нашата провързаност и любов трябва да са насочени към небесните неща, а не към тези, които са важни на тази земя.( Кол. 3:2 ).
- Означава също и да служим на Божият народ и да му „даваме храна на време” ( Мат.24:45 ) Господ е обещал особено благословение за онези ,които правят така ,когато Той се върне.
- С две думи, не трябва да правим нищо, при което не искаме да бъдем изненадани, когато Господ се яви. Не бива да ходим на места, където където бихме се посрамили от присъствието си, ако Той дойде. Не бива да говорим нищо лошо – все едно сме в Неговото присъствие.
Ако знаехме, че Исус ще се върне след една седмица, как бихме прекарали времето до тогава? Дали ще напуснем работата си и ще се качим на някоя планина и по цял ден ще четем Библията и ще се молим? Или набързо ще станем „християнски работници”и ще проповядваме и поучаваме ден и нощ?
Ако и сега действително следваме Господ и живеем по Неговата воля, най-доброто ще бъде да изживеем оставащата седмица, по същия обичаен начин. Ако обаче до сега сме живели само за себе се, знанието за предстоящото Му завръщане би изисквало радикално преустройство в живота ни.
Не е достатъчно са мислим с радост за предстоящото Второ пришествие на Господ. Венецът на правдата е запазен за онези, които обичат явяването на Исус така, че го осъществяват на практика, като оставят истината да променя живота им.

Уилиям Макдоналд

Като гъските

Вероятно сте виждали диви гъски, които отлитат на ята далеч на юг. Но дали сте се замисляли защо по време на полет те се подреждат под формата на латинската буква „V” ?
Когато размахва крилата си, всяка от птиците създава зад себе си възходяща струя въздух, която подпомага летенето на птицата зад нея. Тако цялото ято изминава със 70 процента по- дълго разстояние, отколкото ако всяка от птиците лети сама.

Поука 1: Когато вярващи от една местна църква въвят в една посока, свързани с чуство на взаимозависимост, те достигат целите си много по-лесно и по- бързо, защото взаимно се подкрепят.
Ако някоя птица се отдели от ятото, тя започва осезаемо да чуства трудностите на летенето, съпротивлението на въздуха и въздействието на земното притегляне. Тогава, осъзнавайки колко трудно се справя сама, тя се връща в ятото, за да се ползва от струята въздух, която я кара да лети леко.

Поука 2: Разумния християнин може да се поучи и от гъската, за да осъзнае, че отделен от Христовото тяло, е слаб, а свързан с останалите вярващи, получава сила за живот и служение.
Когато водещата ятото гъска се умори, тя изостава назад, а нейното място се заема от друга.

Поука 3: В духовното служение ние подкрепяме водачите, които Господ издига, като осъзнаваме, че и те са хора, които се нуждаят от почивка.
Гъските, които са отзад, непрекъснато издават крясъци, с които да насърчават тези, които са в предната линия. Така им помагат в трудната задача да осигуряват въздушен коридар за полета на цялото ято.

Поука 4: Нашата отговорност е да насърчаваме с думи и отношение братята, които имат служение на проповядване, поучение и водачество.
И още една илюстрация. Когато някоя гъска от ятото се разболее или е улучена от ловец, тя се отделя от ятото, но с нея отлитат още две гъски, за да и помогнат да кацне на безопасно място и да я защитават. Те остават с ранената птица, докато тя се възстанови или пък докато умре. Едва тогава отлитат с нея или сами, за да настигнат своята група или да се присъединят към друго ято.

Поука 5: Достатъчна е да имаме разума на една гъска, за да се подкрепяме един друг в краткия полет на живота, устремени към вечността.
Но ние имаме нещо повече, защото „ Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи дух”( Римл5:5). Имаме небесен източник, който може да гарантира подобни взаимоотношения, когато сме посветени на Христос и Неговата църква.

ДАРБА ЗА ВСЕКИ

А всичко това се върши от елин и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска.
1 Коринтяни 12:11

Святият Дух раздава дарби на вярващите.
Наличието на всички дарби превръща Христовата църква в един завършен организъм. Тя си има всичко. За всяка дейност си има надарен човек. Липсата на някоя от дарбите на Духа отнема част от силата на църквата.
Проблемите идват от това, че не всички дарби са еднакво привлекателни. Всеки би искал да получи дарбата да върши велики дела, да прави чудеса. А най-много са кандидатите за изцелителната дарба. Но не така стоят нещата с дарбата на раздаването или дарбата на служението (Рим.12:4-8)
Ясно е, че когато даде някаква дарба, Духът ще даде и способност на нейния притежател да я върши с радост и отворено сърце. Първо самият той ще е убеден, че това му е дарба, а после и всички останали ще се уверят, че е така. Ще бъде ясно кой какво може, както и кой какво не може и не бива да се опитва да го прави. По тоя начин нещата ще се случват без мъки и спорове, без напразно пилеене на ценни сили и емоции.
Никоя дарба не се дава, за да се възгордее тоя, който я е получил. Никоя дарба не се дава, за да бъде пренебрегнат тоя, който я има. Ценна за общото дело е както най-впечатляващата дарба, така и най-малко привлекателната. Святият Дух е помислил за всичко. Той знае, че църквата се нуждае от апостоли, нуждае се и от чистачи; че трябва да има както кой да върши велики дела, така и кой да води сметките. Чудесно е усещането да бъдеш част от един организъм, който функционира безупречно и върши отлична работа! Това е опитност, която най-силно укрепва вярата и неотразимо привлича други да се присъединят към него.

Молитва: Душе на единството, дай всеки от нас да бъде здрав орган на Христовото тяло, който изпълнява своята работа и живее в пълна хармония с другите.

Тема за размисъл: Здрав Дух в здрава църква.

Източник: Божи дар

ТРЪНИ И ПЛОДОВЕ

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение. Благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
Галатяни 5:22,23

Когато четем написаното от ап. Павел за плътта и Духа, виждаме колко огромна е разликата между двете. Това, което плътта прави, прилича на пожар, след който остава пепелище. Това, което Духът прави, прилича на градина, от която се берат изобилни плодове.
Наистина ли е толкова безнадеждно положението на плътта, която може само да унищожава? Наистина. Плътта е стихия, сляпа сила, без срам, без съвест. Плътският човек не се притеснява да си служи с всякакви средства. Целта му е той да е добре, без да се замисля какви страдания причинява на другите.
Духът въвежда ред в този хаос. Той отваря очите на човека за истината, че не е сам на тоя свят, че има и други хора, които имат права. Нали това означава плод - нещо, което е отгледано, за да послужи на други хора. Ябълковото дърво не се нуждае от ябълки. Те са за бране и за продажба на пазара. Просто в неговата природа е да ражда плодове и да позволява те да бъдат обирани, без да се съпротивлява.
Святият Дух променя природата на човека. Ако досега е приличал на един трън, който е грозен и бодлив, не носи никакви плодове и само търси кого да закачи за дрехата, сега се превръща в плодно дърво. Дърво, което не се нуждае от увещания и молби, за да роди плодове, а ги ражда, и то колкото може повече.
Тръните не се нуждаят от чужда помощ. Те са яки и жизнени и оцеляват след всички опити да бъдат унищожени. Но плодното дърво се нуждае от помощ. Святият Дух е добрият градинар, Който окопава и пръска, реже и чисти, за да опази дървото и неговия плод. Трудна е борбата с плътта; трудно е и опазването на плода. Но Той, Духът на плодородието, знае как да се справи и с едното, и с другото.

Молитва: Благодатни Душе, дай ни смелостта да раждаме доври духовни плодове, независимо как ще се отнася светът към тях.

Тема за размисъл: Да чакаме плод без Святия Дух е все едно да търсим банани в българска гора.

Източник: Божи Дар

С КАКВО СЕ ИЗПЪЛВАМЕ?

Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа.
Ефесяни 5:18

Опиването е опит на човека да избяга от себе си. Никой не пие от хубаво. Който реши да посегне към алкохола, го прави по принуда.
Защо бягат хората от себе си? Защото не се харесват. Не харесват външността си. Искат да са по-красиви, по-здрави, по-силни. Не харесват характера си. Искат да са по-смели, по-умни, по-забавни. Не харесват живота си. Искат да са по-богати, по-обичани, по-известни. Проблемът е, че не могат. Не на всеки е дадено да бъде всичко това, което би искал. Изборът е те или да се примирят с посредствеността си, или да прибягнат към най-евтиното и достъпно средство за бягство - алкохола. Но бягството е кратковременно. След известно време реалността отново връща пленниците си в своя затвор и ги прави още по-нещастни.
Святият Дух също е нещо, което идва отвън и влиза в човека и го изпълва. Само че Духът прави така, че човек да хареса себе си и да не иска да бяга, да не търси опиати, които да променят погледа му. Духът кара човека да хареса себе си, като му разкрива, че Бог го харесва. Такъв, какъвто е. Не защото има нещо за харесване, а защото намира в него подобие на Неговия Син Христос. Защото Бог вижда във всеки от нас това, което можем да бъдем, ако се върнем при Него. И не спира да ни вижда така, докато сме живи.
Когато Святият Дух ни изпълва, а не само е допуснат в антрето на сърцата ни, ние приличаме все повече на Христос. Точно както колкото повече е пил един човек, толкова по-жалък става, така и колкото повече място даваме на Духа, толкова по-ясно ще се показва зад нашия образ един образ - на Господ Исус.

Молитва: Святи Душе. вложи в нас жажда по Тебе и ни дай смелостта да Те поканим в себе си, за да ни промениш и осветиш.

Тема за размисъл: И светостта, и падението са извън нас. Чакат да пуснем когото си изберем.

Източник: Божи Дар

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ХРАМА

Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас?
1 Коринтяни 6:19

Святият Дух обитава във вярващите и ги превръща в Свой храм.
Всяка сграда се проектира така, че максимално добре да изпълни предназначението си. Когато се проектира банка, тя се прави така, че от всеки неин елемент да се излъчва усещане за богатство. Клиентите трябва да почувстват, че това е храм на парите. Затова банките се правят с най-луксозни материали. Когато се проектира затвор, трябва да се наблегне на сигурността и който влезе вътре, да бъде убеден, че оттук няма излизане.
А храм се прави така, че от всеки негов елемент да се излъчва поклонение пред Тоя, Който ще го обитава. Храмът трябва да говори за величието на Бога, за любовта Му, за прощението и надеждата. Всичко в него има своето символично значение.
Ап. Павел е удивен от това, че коринтските християни не знаят за какво служи един храм. И те като търговците смятаха, че храмът може да се използва за много цели: да се провеждат богослужения, да се продават животни, да се обменят пари, да се правят сделки. Господ Исус ги изгони, защото храмът има само едно предназначение: да бъде молитвен дом.
Как е при нас? Храмът си е храм. Трябва да бъде предоставян на Духа за обитаване и управление. Иначе става всичко друго, но не и храм. Има храмове, строени единствено с цел да се прославят строителите им, а не Бог. Затова те са празни. Целта е с храма на телата си, на сърцата си, на умовете и волята си да прославим Бога и никой друг. Да връчим ключовете на Святия Дух и да Го поканим да влезе. А влезе ли веднъж, никога да не ни напуска.

Молитва: Благодатни Душе, живей в сърцата ни и ни управлявай по Своята воля. лай да принасяме живи и святи жертви пред престола Ти.

Тема за размисъл: Ако Духът не е в нас, всичко е напразно, колкото и да е бляскаво.

Източни: Божи Дар

ДВЕТЕ ОТЕЧЕСТВА

А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество.
Евреи 11:14

Очевиден е стремежът на вярващите хора да си намерят отечество, където да се чувстват на мястото си, спокойни и сигурни.

Всеки си има земно отечество. Но само това не е достатъчно. Има нужда и от духовно отечество. От вяра в Бога, от здрави ценности, от надежда.

Ние се уверяваме всеки нов ден колко много зло има в нашето земно отечество. Кой заблуждава народа? Не са ли това българи, които са заели ръководните постове и притежават властта да крадат, а после да замазват следите си? Кой лъже народа? Не са ли това българи, които притежават медии? Кой разбива вратите ни и обира домовете ни? Не са ли това наши, български момчета, решили по тоя начин да си изкарват прехраната? Кой пребива невинни хора по улицата? Не са ли това български разбойници?

Това важи не само за нашата страна. Навсякъде е така. Във всяко отечество си имат и измамници, и крадци, и разбойници. Във всеки народ има духовни безотечественици, които причиняват на другите страдания и огорчения. Това са хора без морал, без съвест. Хора, за които единственото свято нещо е личният интерес.

Трябва да имаме и духовно отечество. Това е територия на духа, в която владее правда и ред, мир и любов.

Ние можем да бъдем истински патриоти не когато се бием в гърдите с някакви съмнителни ценности, а когато към своята любов към родината прибавим и любов към вечните, общочовешки ценности, валидни във всяко време и навсякъде - вяра, покорство пред Бога, истина, справедливост, чест.

Молитва: Боже, Благослови народа ни и лай повече познание за Тебе, повече вяра, повече покорство, повече Благодат на всеки един.

Тема за размисъл: Който не си намери духовно отечество, не е доволен от никое земно отечество.

Източник: Божи Дар

ЯВНИ ГРЕХОВЕ, ЯВНА ПРАВДА

Греховете на някои човеци са явни и ги изпреварват в съда, а на някои идват по-късно.
1 Тимотей 5:24

Ап. Павел набляга на факта, че има явни грехове и явни добри дела. И едните, и другите, се виждат отдалеч. Колкото и тоя свят да е опорочен и да е изгубил мярка, все пак има очевидни неща и трябва да си сляп, за да ги пренебрегнеш. Дяволът винаги е правил всичко възможно да заличи границата между добро и зло. Да не се знае кое е лъжа и кое истина. Да не се знае кое е достойно за похвала и кое за упрек. Всеки, който работи за тази кауза, работи за силите на мрака.

Точно това се върши особено интензивно и с особено старание в наше време. Целта е хората да изгубят всякакво чувство за притеснение. Да обвинят всеки друг за злото, само не и себе си. Виновни са американците, евреите, терористите, капиталистите, комунистите. Виновни са политиците, депутатите, съдиите, корумпираните, разбойниците. Но останалите не са виновни. Те не носят никаква отговорност за нищо. Те са невинни жертви на системата. Цялата съвременна култура има една главна цел: да освободи човека от чувството му за вина. Да го научи да не се притеснява от никое свое желание, колкото и лошо да е то.

Понятията за добро и зло не са отживелица от миналото. Те са необходимост за всяко време, в това число и днешното. Без тях попадаме в пълна тъмнина. Човек има нужда да се срамува от явните си лоши дела и да не се възгордява заради явните си добри дела. За първите да моли за прошка и да не ги върши повече с Божията подкрепа. За вторите да благодари на Бога, че му е дал сили да ги извърши. Ние се нуждаем от силно чувство за отговорност към Бога и ближните, за да останем хора. Без него се приближаваме повече към животните.

Молитва: Боже на правдата, поддържай жива съвестта ни, влагай ни отвращение от греха и любов към правдата, давай ни сила за свят живот.

Тема за размисъл: Истинската свобода е в отговорността.

Източник: Божи дар

ЯВНО ЧРЕЗ СВЕТЛИНАТА

А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината: понеже всяко нещо, което става явно, е осветено.
Ефесяни 5:13

Където има светлина, там много неща стават явни. Липсата на светлина покрива много нечисти дела. Затова хората, които вършат зло, толкова много се стараят да гасят всякаква светлина. Те се чувстват чудесно в мрака.

Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина (1 Йн.1:5). Божието присъствие действа като силна слънчева светлина -нищо не остава скрито. Всичко излиза на бял свят. Ако искаме да има явни неща и тайните да изчезнат, трябва да потърсим Бога. Той първо ще внесе светлина в нас, ще изгони тъмнината. После ще се види истинското ни състояние. И тогава ще бъдем разчистени от планините боклуци, които сме трупали в себе си.

Неслучайно ап. Павел нарича вярващите „чада на светлината" (Еф.5:8). Светлината ги е родила. Докато са били лишени от нея, те са били в небитието. Но с нейното идване е започнало чудото на новорождението, на новото създание в Христа. Тъмнината няма деца. Тя убива всичко и в нея не може да вирее живот. Но светлината има. Под нейните лъчи се ражда животът, разцъфват цветята, блясват различните багри.

Странно е как толкова много хора предпочитат да живеят в пълна или частична тъмнина и защо толкова се боят от светлината. Приличат на къртици, които се спотайват някъде под земята и не смеят да се покажат навън. А навън е толкова хубаво, животът кипи, топло е и свежо!

Бог ни дава светлина не за да ни засрами и опозори, не за да станем за смях, когато се види с какво са пълни душите ни. Целта Му е всичко това да бъде изчистено и заменено с нови и чисти дела на светлината. Да стане явно не само какво сме били досега, но и какво Той може да направи от такива като нас.

Молитва: Отче на светлините, разкривай тайните ни и ни давай смелостта де живеем открито и без никакви тъмни мисли и намерения.

Тема за размисъл: Да обичаш мрака е толкова противоестествено, колкото да обичаш смъртта.

Източник: Божи Дар

Органична църква

Първият ни план беше оригиналната и неповторима идея да отворим кафе-сладкарница. Усетихте ли сарказма? Бяхме измислили целия сценарий – кой ще пече кифличките и сладкишите, кой ще прави кафето, кой ще свири на китара в ъгъла и ще пее “яки песни за Исус”. Дори бяхме наели място за целта. Тогава на сцената се появи Господ и ми пошушна: “Защо трябва да отваряте кафе и да се мъчите да привлечете хората в него? Защо просто не отидете в заведенията, където вече има хора?”

За нас това беше повратна точка. Нашата стратегия беше да накараме хората да сменят сладкарницата, която обичат, с нашата, така че после да можем да обърнем някои от тях към Исус. Но Господарят на жътвата отново имаше по-добра идея. Простият преход от нашата към неговата идея ни предпази от това да се превърнем в поредната църква, занимаваща се с привличане на хората, и вместо това да станем мисионерска и въплътена църква, която отива при изгубените. Резултатите са видни шест години по-късно в тридесет и два щата и двадесет и три държави.

Намерих едно заведение в квартала, което всяка вечер беше пълно с младежи. Молех се за мястото и за хората, които виждах там всеки път, когато разхождах кучето. Прекарах часове в молитва за душите на тези младежи. Започнах да ходя в заведението заедно с няколко души от нашия екип.
Играехме шах, табла и домино с редовните клиенти и така станахме част от тях. Изслушвахме внимателно личните разкази на хората и предлагахме състрадателна молитва на страдащите. Не им проповядвахме в буквалния смисъл, но хората често ни питаха за нашия духовен живот. Явно виждаха нещо привлекателно в него, защото много от тях бяха привлечени да открият повече за Христос.

Не след дълго моята дневна беше изпълнена с нов живот. Вместо да се преместим в по-голяма сграда, ние изпратихме малки екипи от по двама-трима в други заведения, за да започнат там нови църкви.

Откъс от книгата "Органична църква" от Нийл Коул, която скоро Менора прес ще издаде

СТРОЙ ЗДРАВО!

На всеки работата ще стане явна каква е, защото Господният лен ще я изяви.
1 Коринтяни 3:13

Работата на всеки ще стане явна! Това е твърдение, което на едни ще прозвучи като обещание, на други - като заплаха. Нашият труд създава нещо. Един ден ще стане ясно какво е то. Ония, които са работили за доброто, ще получат признание. Ония, които са вършили потайно злини, ще получат упрек.

Не са много хората, които вярват, че е така. Повечето смятат, че няма смисъл да се върши добро, защото то никога няма да стане явно. И че може да се върши зло, защото никой няма да ни търси отговорност за делата.

Понеже ап. Павел сравнява работата ни със строителния труд, нека кажем, че в строителството е много лесно да скриеш с какви материали си работил. Особено днес. Много лесно е в бетона да сложиш по-малко цимент, в колоните да сложиш по-малко желязо, в електрическата инсталация да сложиш по-тънки кабели. Докато е спокойно, работата устоява. Но когато удари трус, всичко става ясно.

Никой не може да разбере доколко силна е нашата вяра, докато не се види как постъпваме в моменти на изпитания. Тогава всичко става явно. По нищо не си личи доколко сме посветени на Господа, докато не излезем от църквата и не се изправим пред изкушенията на света. Тогава всеки ще ни види какво представляваме.

Нужно е ние сами да умеем да контролираме себе си и да не допускаме да градим духовния си живот с дърва, сено и слама. Ако се правим, че не виждаме дефектите в душите си, нека не забравяме, че един ден и малките деца ще ги видят и ще станем за смях. Нека не градим сиромашки бараки, а истински храм, където да обитава Божият Дух! Той заслужава най-доброто!

Молитва: Благодатни Боже, влагай в нас непримиримост към всичко онова, което е твърде слабо и недостойно за Твоето присъствие в сърцата ни.

Тема за размисъл: Духовната ни сграда трябва да изглежда не само красива, но и здрава.

Източник: Божи Дар

ТОЙ ВИЖДА ВСИЧКО

И няма създание, което да не е явно пред Бога.
Евреи 4:13

За Бога няма скрити неща, Всичко е явно пред очите Му. Неговото слово като меч разрязва естеството на човека и разкрива всичко.

Излишно е да се опитваме да крием нещо от нашия Създател. Той знае всичко. Дори ония чувства, страхове и надежди, които ние сами не можем да осъзнаем и само усещаме дълбоко в себе си като нещо неоформено и неизразено.

Сигурно е ужасно да виждаш всичко. Като знаем колко много лоши мисли ни минават през главите и как се срамуваме от тях, как правим всичко възможно да изглеждаме много подобри, отколкото сме, можем да си представим какви планини от зло са натрупани в сърцата на милиардите хора по земята. Като си помислим колко зли дела остават неразкрити, ще разберем колко е хубаво, че не знаем много неща.

Но Бог всичко знае. Всяка зла мисъл във всяка глава Му е известна. Всяко потайно дело е станало пред очите Му. Всяко убийство се е случило пред погледа Му.
Защо не се намесва ли? Въпросът изглежда ужасно труден, докато не го приложим към себе си. Искаме ли всеки път, когато ни мине лоша мисъл и правим нещо грозно и подло, Бог да се намеси и да ни възпре? Май не ни се иска. А щом не искаме това за себе си, защо го искаме за другите?

А колкото до намесата, и тя ще дойде. Ние все бързаме и искаме незабавно наказание за лошите (ах, тия лоши, те винаги са другите, а ние никога не сме от тях). Наказанието ще дойде тогава, когато Съдията реши. Но него ще го има. Както ще има и награда за ония, които вършат правда и се стремят да приличат на Христос.

Молитва: Вездесъщи Боже, Твоя е цялата власт над всичко. Помогни ни да се кланяме само на Тебе и ла търсим да изпълняваме святата Ти воля.

Тема за размисъл: Да живеем така, че да искаме Бог винаги да ни вижда, а не да искаме Той да не е забелязал какво правим.

УЧЕНИЕ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Увещавай с непрестанно поучаваме.
2 Тимотей 4:2

Учението трае известно време и после идва ред ученикът да покаже какво е научил. Идва ред знанието да се приложи в живота. Не може цял живот да се учи.

Да, но така излиза на дело. Учим се в училище, но това е напълно недостатъчно. Дори да получим висше образование, пак не стига. Нещата от реалността са много по-сложни, отколкото са ни учили.

Затова трябва да се учим постоянно. Да се учиш значи да наблюдаваш, да правиш изводи, да сравняваш, да търсиш други решения. Който не иска да се учи, ще си създаде огромни проблеми, и християнството е постоянно учение. Християнин, който не се учи; не е християнин. Щом не иска да се учи, значи се смята за съвършен. Или съвсем е престанал да се вълнува как изглежда, как се държи, какъв пример дава. Ученик е този, който признава, че има неща, които не знае. Ученик е този, който признава, че има учители, които знаят повече и могат да му помогнат със знанията си.

Тимотей трябваше да поучава непрестанно хората, на които беше духовен учител. Трябваше да им говори Божието слово, да им разяснява духовните истини. Трябваше и с личния си пример да дава уроци, които всеки можеше да види.

Дано сме готови да се поучаваме непрестанно! Винаги има нещо, което не сме знаели. Нещо, което не сме чували и виждали. Нещо, което не сме можели да направим. Никога не е късно да попълним пропуските си и да минем в по-горния клас, а не да продължаваме да сричаме като първолачета. Винаги има с какво да помогнем на другите, като им покажем чудесен пример за подражание.

Молитва: Учителю небесен, дай ни жажда за знания и опитност показвай ни Своята воля и ни прави годни да я изпълняваме.

Тема за размисъл: Ние сме едновременно и ученици на Христа, и учители на по-неопитните.

Източник: Божи Дар

ТЪРПЕНИЕ В НЕТЪРПЕНИЕТО

Увещавай с голямо търпение.
2 Тимотей 4:2

Апостол Павел предвижда, че в следващите времена хората ще станат много нетърпеливи и ще им е много трудно да слушат здравото учение.

Ами какво да кажем ние днес? То не е нетърпение, а направо болест. Още на втората дума и край на слушането. Само като кажем "Бог" и слушателите изчезват. Още по-лошото е, че в същото време те са безкрайно търпеливи да слушат "басни". Баснята е интересна и колоритна приказка, приятна за слушане и забавна.

Това, че учението, което Тимотей ще проповядва, е здраво, не значи, че ще бъде слушано. Голяма илюзия е, че хората се стремят към истината. Да, стремят се към истината, но за греховете на другите. Към истината за своите собствени грехове ни най-малко не се стремят. Гледат да ги прикрият с някакви басни, легенди, измислици.

Съветът на апостола можем да обобщим така: "Колкото по-нетърпеливи стават хората да слушат здравото учение, толкова по-търпелив ставай ти!"

Кое може да ни направи търпеливи в нашето нетърпеливо време? Как да намерим сили да увещаваме хората? Само любовта. Само ужасът от мисълта, че тоя човек, на когото говорим, може да пропусне спасението. Само надеждата, че Господ може да преодолее съпротивата на упоритото му сърце и да го смекчи, та да повярва.

А и ние се нуждаем от съвет и насърчение. И ние се нуждаем някой да ни слага едно голямо огледало, за да се видим ясно и да се поправим. Нека не отхвърляме приятелите, които ни увещават! Те могат да звучат досадно, но всъщност ни правят огромна услуга.

Търпението идва от голямата цел - какво по-велико има от това да заведеш една душа на небето и да я направиш да ликува от радост, когато види къде е попаднала!

Молитва: Отче благи, насърчавай ни да се борим с всичко, което ни пречи де обичаме здравото учение и де предпочитаме измислиците на тоя Безпътен свят.

Тема за размисъл: Увещание без търпение носи повече вреда, отколкото полза.

Източник: Божи Дар

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПОРИЦАНИЕ И ИЗОБЛИЧЕНИЕ

Порицавай.
2 Тимотей 4:2

Може би ни е трудно да разберем значението на думата порицание и да открием по какво тя се различава от изобличението. Но явно Тимотей я е разбирал. Той е знаел защо Павел използва не само едната, но и другата дума.

Колкото по-близки са хората, толкова по-точни думи са им необходими, за да описват своите чувства. Има области от живота, в които хората не се нуждаят от много думи. Когато говорят сребролюбци, им е достатъчна само една дума: пари. Когато говорят сластолюбци, им стига думата секс. А спортистите изобщо не говорят, а започват да се бият и който победи. Но на вярващите са им необходими много думи, за да описват различните душевни преживявания, опитности, чувства, надежди. Духовният живот е богат и има нужда от богат език, за да бъде изразен.

Тимотей знаеше и как да изобличава, и как да порицава. Порицанието е по-строго изобличение. Ако не разберем, когато ни изобличават, ще трябва да ни порицаят. Дано тогава разберем.

Ап. Павел посочва нещо по-добро. Духовният човек сам трябва да изпитва себе си дали е във вярата. Не трябва да чака да бъде порицан. Целта на възпитанието е човек да се научи сам да се контролира, а не да чака да го ударят, за да се сети какво се иска от него. Това е и Божията цел: да усещаме сами кога се отклоняваме от верния път и се забиваме в някоя задънена улица. Да не чакаме глас да ни го каже или наказание, за да се стреснем.

Все пак, ако сме загубили чувствителността си и не разбираме кога грешим, нека приемем порицанието като приятелска грижа за нас. Не като обида, а като помощ.

Молитва: Праведни Боже, посочвай ни греховете и ни учи да се отвръщаме от тях, за да вървим към святостта. Без която няма да видим лицето Ти.

Тема за размисъл: Пътят на любовта понякога минава през горчивината на порицанието.

Източник: Божи Дар