ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС

ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС

Едно малко мом­ченце искало да види Исус и да чуе гласа Му. То било слушало, че Исус обича децата и разправя приказки, които малките могат да разберат. Майка му му позволила да отиде като му пригот­вила кошничка с хра­на – пет ечемичени хляба и две рибки.

Момченцето се сбо­гувало с майка си и тръгнало на дългия си път. Трябва да е бил хубав пролетен ден, защото когато стигнало където Исус проповядвал, то наме­рило събрано голямо множество – пет хи­ляди души без жените и децата. Това били хора, които търсели Божието царство, или от любопитство иска­ли да чуят този Про­поведник и Учител.

Исус свършил про­поведта си и людете почнали да разискват върху казаното. Све­черявало се и мом­ченцето се радвало, че е взело храна със себе си, та да не чака за вечеря докато се върне обратно у дома си. Но тъкмо когато отваряло кошницата си, за да си хапне, при него дошъл един чо­век и му казал: “Аз съм един от помощниците на Исус, ние търсим храна, за да могат всич­ки да се нахранят. Ще отстъпиш ли на Исус кошницата си? Ти не ще останеш гладно, защото Исус иска всички да се нахранят”.

“Ето моята храна, от­говорило момченцето, дайте я на Исуса и ако не стигне, аз мога и да не ям, ще чакам докато се върна у дома”. Мом­ченцето се чудило как с неговите пет хляба и две рибки ще се нахра­ни това голямо множе­ство. Исус обаче никак не се смущавал и наре­дил чрез учениците Си народът да се раздели на групи от по петде­сет човека и да насядат. Картината ще да е била много красива. Исус вдигнал ръце, благосло­вил храната, почнал да разчупва и да раздава на учениците. Те отнасяли храната и я раздавали на народа, а хлябовете и рибите все не свърш­вали. Всички получили изобилно храна и тога­ва учениците почнали да събират трохите и останките от хляба и напълнили дванадесе коша.

С каква радост мом­ченцето разправило на майка си как с при­готвената от нея храна Исус нахранил такова голямо множество. Но майка му се съмнява и казва, че навярно всич­ко това му се е присъ­нило. За малкото мом­ченце едва ли е имало по-голямо събитие в живота му. И ние мо­жем да си представим как това момченце до дълбока старост разпра­вя на всички как Исус е нахранил пет хиляди души с неговите някол­ко хляба и рибки.

Не само майката на това момченце, но и много модерни люде днес не вярват в чудеса. Дори и в някои неделни училища може да чуете учители да казват на де­цата, че това е само при­казка, че нищо подобно не е ставало и че таки­ва работи се разправят, само за да се покаже, че людете считали Исус за чудесен човек.

Истината е, че Исус не само извърши това чудо преди две хилядо­летия, но върши такива чудеса и днес и може да нахрани хиляди по хиляди с малкото, ко­ето сме готови да Му дадем.

Преди няколко годи­ни една група добри люде решили да доста­вят малко радост в една болница за недъгави деца. Устроили коледен банкет с коледно дърво за 350 деца. Ето какво казва един от участни­ците в това добро дело: “Сега разбирам какво иска да каже Словото с думите: по-блажено е да дава някой, отколко­то да получава. Светли­ната и радостта в очите на тия деца стократно възнаградиха усилия­та ни – малкото, кое­то сторихме за тях”. А това значи умножаване на петте хляба и двете рибки.

Може ли вашият Исус да ме нахрани? - ще по­пита някой. Моята кош­ница е празна, как мога да я напълня и да благо­словя други с нея? Чуй­те за делото на Джор­дж Мюлер от Бристол, който с вяра построил сиропиталище и отхра­нил 2 000 сирачета в продължение на някол­ко десетки години, без да проси нито един лев от когото и да било. Понякога ос­тавали без стотинка и без храна, но въпреки това децата се нареж­дали около трапезата и с песен благодарели на Бога за храна, ко­ято нямали, но преди да свършат песента и да насядат около тра­пезата, Бог по чуден начин отговарял на молитвата им с даро­ве от всички краища по света.

Нито едно от тия две хиляди деца нито веднъж не се лишило от храна, защото Бог винаги промислял. И ако Джордж Мюлер имал вяра да храни две хиляди сирачета, ние трябва да имаме достатъчно вяра, за да изхраним всеки един малкото си се­мейство. “О, вие, ма­ловерци”.

Донеси кошницата си при Исуса. В нея може да има само пет хляба и две рибки, или талантът ти може да е само един, но Той може да го употре­би за благословение на пет хиляди или на петдесет хиляди.

Източник: в. „Духовна Светлина” бр.4 (2008)

ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС

ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС

Едно малко мом­ченце искало да види Исус и да чуе гласа Му. То било слушало, че Исус обича децата и разправя приказки, които малките могат да разберат. Майка му му позволила да отиде като му пригот­вила кошничка с хра­на – пет ечемичени хляба и две рибки.

Момченцето се сбо­гувало с майка си и тръгнало на дългия си път. Трябва да е бил хубав пролетен ден, защото когато стигнало където Исус проповядвал, то наме­рило събрано голямо множество – пет хи­ляди души без жените и децата. Това били хора, които търсели Божието царство, или от любопитство иска­ли да чуят този Про­поведник и Учител.

Исус свършил про­поведта си и людете почнали да разискват върху казаното. Све­черявало се и мом­ченцето се радвало, че е взело храна със себе си, та да не чака за вечеря докато се върне обратно у дома си. Но тъкмо когато отваряло кошницата си, за да си хапне, при него дошъл един чо­век и му казал: “Аз съм един от помощниците на Исус, ние търсим храна, за да могат всич­ки да се нахранят. Ще отстъпиш ли на Исус кошницата си? Ти не ще останеш гладно, защото Исус иска всички да се нахранят”.

“Ето моята храна, от­говорило момченцето, дайте я на Исуса и ако не стигне, аз мога и да не ям, ще чакам докато се върна у дома”. Мом­ченцето се чудило как с неговите пет хляба и две рибки ще се нахра­ни това голямо множе­ство. Исус обаче никак не се смущавал и наре­дил чрез учениците Си народът да се раздели на групи от по петде­сет човека и да насядат. Картината ще да е била много красива. Исус вдигнал ръце, благосло­вил храната, почнал да разчупва и да раздава на учениците. Те отнасяли храната и я раздавали на народа, а хлябовете и рибите все не свърш­вали. Всички получили изобилно храна и тога­ва учениците почнали да събират трохите и останките от хляба и напълнили дванадесе коша.

С каква радост мом­ченцето разправило на майка си как с при­готвената от нея храна Исус нахранил такова голямо множество. Но майка му се съмнява и казва, че навярно всич­ко това му се е присъ­нило. За малкото мом­ченце едва ли е имало по-голямо събитие в живота му. И ние мо­жем да си представим как това момченце до дълбока старост разпра­вя на всички как Исус е нахранил пет хиляди души с неговите някол­ко хляба и рибки.

Не само майката на това момченце, но и много модерни люде днес не вярват в чудеса. Дори и в някои неделни училища може да чуете учители да казват на де­цата, че това е само при­казка, че нищо подобно не е ставало и че таки­ва работи се разправят, само за да се покаже, че людете считали Исус за чудесен човек.

Истината е, че Исус не само извърши това чудо преди две хилядо­летия, но върши такива чудеса и днес и може да нахрани хиляди по хиляди с малкото, ко­ето сме готови да Му дадем.

Преди няколко годи­ни една група добри люде решили да доста­вят малко радост в една болница за недъгави деца. Устроили коледен банкет с коледно дърво за 350 деца. Ето какво казва един от участни­ците в това добро дело: “Сега разбирам какво иска да каже Словото с думите: по-блажено е да дава някой, отколко­то да получава. Светли­ната и радостта в очите на тия деца стократно възнаградиха усилия­та ни – малкото, кое­то сторихме за тях”. А това значи умножаване на петте хляба и двете рибки.

Може ли вашият Исус да ме нахрани? - ще по­пита някой. Моята кош­ница е празна, как мога да я напълня и да благо­словя други с нея? Чуй­те за делото на Джор­дж Мюлер от Бристол, който с вяра построил сиропиталище и отхра­нил 2 000 сирачета в продължение на някол­ко десетки години, без да проси нито един лев от когото и да било. Понякога ос­тавали без стотинка и без храна, но въпреки това децата се нареж­дали около трапезата и с песен благодарели на Бога за храна, ко­ято нямали, но преди да свършат песента и да насядат около тра­пезата, Бог по чуден начин отговарял на молитвата им с даро­ве от всички краища по света.

Нито едно от тия две хиляди деца нито веднъж не се лишило от храна, защото Бог винаги промислял. И ако Джордж Мюлер имал вяра да храни две хиляди сирачета, ние трябва да имаме достатъчно вяра, за да изхраним всеки един малкото си се­мейство. “О, вие, ма­ловерци”.

Донеси кошницата си при Исуса. В нея може да има само пет хляба и две рибки, или талантът ти може да е само един, но Той може да го употре­би за благословение на пет хиляди или на петдесет хиляди.

Източник: в. „Духовна Светлина” бр.4 (2008)

Спри ме, Господи!

Успокой разтуптяното ми сърце и усмири моя дух.

Обуздай забързания ми бяг с един поглед към вечността.

Дай ми покоя на вечните планини всред хаоса на деня.

Научи ме на изкуството на малките почивки — да спра, за да разгледам някое цвете, да поговоря с приятел, да погаля някое куче, да се усмихна на някое дете, да прочета няколко реда от някоя добра книга.

Спри ме, Господи!

Напомняй ми всеки ден, че не непременно най-бързите печелят надбягването, че животът е повече от непрестанно повишаване на собствената скорост.
Дай ми да погледна към върха на стария дъб и да разбера, че е станал така висок и як, защото е раснал бавно и правилно

О.Л.Крейн

ЖИВОТ ЗА ЖИВОТ

В един източен град живеели двама братя. Младият водел разпуснат и охолен живот. От ранно утро до късна вечер той бил зает от грешни увлечения и нямал никакво желание да скъса с греха. По-големият брат бил богобоязлив и смирен мъж, изцяло посветил живота си на Бог. Той неуморно вършел добрини и не се оставял да бъде изкушаван от някой грях. Начинът на живот, който водел брат му, го наскърбявал и той често му говорел със сълзи на очи. Последният не искал да знае нито молитвите, нито сълзите и продължавал да опропастява тялото и душата си. Така ден след ден той затъвал в разпуснатия живот. Гуляел до късно през нощта, докато брат му усърдно се молел на Бог за него.Веднъж, късно през нощта, големият брат чул силни удари върху къщната врата и бързо я отворил. Вкъщи се втурнал брат му, пребледнял, треперещ, с изцапани, кървави дрехи:

- Спаси ме! Спаси ме! – викнал той. Полицията ме преследва...Аз убих човек! Виж кръвта!...Виж това е неговата кръв!

Какво можел да направи брат му, за да го скрие? Да любовта има начини! Без да губи време, големият брат взел от малкия кървавите дрехи и ги облякъл. После облякъл малкия брат със своите чисти дрехи и го бутнал зад една странична врата, която затворил след него.

В същия момент чул хлопане на вратата, отворил и полицаите влезли в стаята.

- Тъкмо както и предполагахме, тук се крие убиецът – извикал един от тях.

- Към тази къща беше отправено нашето съмнение от дълго време за много други неща.

Полицаят пристъпил към по-големия брат, загледал дрехите му и запитал:

-Ти ли си убиецът? – Последният не отговорил нито дума.

-Защо го разпитваш? Виж кръвта по дрехите му! Ела да го вържем и приберем!

Те вързали ръцете му и го повели със себе си към затвора, където го хвърлили в една тъмна килия, докато настанало утро. През цялото време затвореният бил тих.

Когато настъпило утрото, го разпитали, но той нищо не отговорил, а само добавил:

-Аз знам, че трябва да умра за това престъпление и колкото по-бързо, толкова по-добре.

След няколко дни той бил изправен пред съда. Съдията погледнал кървавите му дрехи и казал:

-Тук няма нужда от по-нататъшни доказателства, въпросът е повече от ясен.

-Нямаш ли адвокат?-запитал обвинителят.

-Не, нямам – отговорил подсъдимият.

-Желаеш ли да кажеш нещо в твоя защита?

- Не желая- отговорил той с ясен и сигурен глас и навел своята глава, за да не го издадат очите му.

Съдебният процес приключил. Осъдили го на смърт.

Вечерта преди екзекуцията осъденият помолил директора на затвора да го посети. Когато последният дошъл в килията му, той проговорил:

-Желаете ли да бъдете така добър и да изпълните последното желание на един, който е изправен пред смъртта? Моля, дайте ми хартия и писалка, за да напиша едно писмо. Моля ви да ми обещаете пред Бог, че няма да го разпечатате и след моята смърт ще го изпратите на адреса. Бъдете сигурни, че няма никаква лоша цел в него, защото утре моята душа ще стои пред Бог, а аз не мога да говоря лъжа в последния си час!

Директорът наблюдавал лицето на осъдения , не могъл да се съмнява в истинността на думите и приел молбата му. Като че ли цялата му душа била в тази молба. Той бил така спокоен, така изпълнен с мир, че очите му излъчвали чистота.

Директорът донесъл всичко сам и обещал да изпълни последното желание на осъдения. Вечерта, когато килията била инспектирана, взели запечатаното писмо.

Нощта бавно преминавала. По-големият брат коленичил в своята килия коленичил в своята килия, душата му се изпълвала с мир и от прага на вечността като че ли надничал в един друг свят. По-малкият прекарал една безсънна нощ, изпълнен с много болка.Когато се зазорило и хората започнали работа, дошли тези, които отвели осъдения. Един час по-късно всичко приключило...

Скоро след това бил изпратен вестител, който отнесъл писмото. Той почукал на вратата. Един млад мъж с блед и боязлив вид му отворил и взел писмото. Той се взирал дълго в него, като че ли било погрешно адресирано. Накрая счупил восъка, прочел написаното и започнал да ридае...Втурнал се към вратата, а после обратно към стаята, като че ли бил обезумял...Цялото му тяло се тресяло и той охкал високо.

Както било написано в писмото? Съвсем малко, само няколко думи: „ Аз умирам утре вместо теб, облечен с твоите дрехи, а ти си облечен с моите. След като си спомняш за мен, ще живееш праведно и свято!”

„ Аз умирам вместо теб!”-той бил победен. Тези думи засегнали и съкрушили дълбоко неговото сърце, което до сега било заледено и вкаменено от греха и страха. Това сърце се пробудило отново и той извикал високо:

- Аз умирам вместо теб!...

Втурнал се навън, за да спаси, ако е възможно, своя брат. Отишъл в затвора, но там го спрели. Той настоятелно се помолил да му дадат възможност да поговори с директора на затвора. Неговото състояние ги накарало да отстъпят и те го въвели вътре.

Когато директорът прочел писмото, останал дълбоко засегнат. Той си спомнил сърдечната молба на осъдения и неговия необикновен спокоен поглед, на който не могъл да устои.

Дълбоко развълнуван от случилото се, съдията започнал да разпитва виновния . Последният признал всичко…досегашния си живот, последното престъпление, бягството, срамното мълчание и накрая завършилс болезнена молба:

-Нека да умра, аз заслужавам това...

Думите на убития: „Аз умирам вместо теб!” били святи за съдията в пълното им значение. Една такава жертва не би била невалидна и напразна. Със симпатия съдията наблюдавал този , който бил предмет на такава голяма любов, и чувствал, че не би могъл да го постави в в затвора и да го екзекутира.

Помилваният се върнал в своето жилище, където със сломено сърце извикал към Бога за милост и се покаял:

-Господи, молел се той и потвърждавал това със сълзи, не ме оставяй да умра в греховете си. Нали един друг е умрял за тях! Помогни ми против греха! Направи ме достоен да нося дрехите на този, който умря вместо мен! Помогни ми да ги пазя чисти от всяко петно и ме запази от всеки грях!

От този момент нататък хората не го познавали. Той бил коренно променен и се чувствал между тях като чужденец, изпълнен с любов и симпатия. Неговите стари приятели се опитвали отново да го привлекат към местата, където ходел по-рано. Но той им давал винаги смирен и решителен отговор:

-Облечен в тези дрехи, аз не мога да дойда! Брат ми не желае никога да ходя на тези места.

Постепенно те престанали да го изкушават, тъй като видели, че усилията им са напразни. Той загубил някои от тях изцяло, но други били учтиви и гледали с уважение на него и на дрехите, които имал на себе си. Те гледали с уважение на неговия свят и богобоязлив живот. Обърнали се от греха и избрали неговия начин на живот. Изминали много години, изпълнени с труд. Неговите усилия пред Бог принесли много плод. Дошло времето, когато двамата братя щели да се срещнат във вечността, за да не се разделят никога...

Драги читателю, ти също имаш един приятел и брат, който даде живота си за теб.Този приятел е Исус Христос – Божият Син. Той умря за твоя грях, пострада вместо теб, за да намериш милост пред Бог и да преминеш във вечен живот. Този нов и щастлив живот започва от момента, когато приемеш Исус. Той те обича толкова много, че пострада и умря вместо теб не само, за да те освободи от идващия съд и вечна смърт, но и от греха. Исус те изми в кръвта си, облече те в своите праведни дрехи и те новороди като Божие дете, за да живееш един чист и свят живот. Искаш ли да бъдеш облечен в Исусовата спасителна одежда и да живееш свято и праведно за негова слава?

Ако твоят отговор е да, тогава помоли се с тази молитва на Бог:

„Господи Исусе, изповядвам, че съм грешник. Съгрешавал съм в мисъл, думи и дела. Много скърбя за своите грехове и се отвръщам от тях в покаяние. Вярвам, че ти умря за мен, като понесе греховете ми на Своето тяло. Благодаря ти за Твоята голяма любов. Сега аз отварям вратата на моето сърце. Влез, Господи Исусе. Влез като мой Спасител, да ме очистиш. Влез като мой Господ и Учител, да вземеш контрол над мен. И аз ще ти служа в общение с други християни, като ти ми даваш сила цял живот. Амин.”

Съвети към един младеж

Св. Григорий Богослов

Сине мой, преди всичко живей със страх пред Бога и любов към Бога, защото за всеки разумен и добър човек Бог е начало и край на всеки живот.

На второ място оформи характера си така, че да бъде той кротък, смирен, въздържан, твърд, приятен, независим, правдив, мъжествен, мъдър, тактичен, трудолюбив, постоянен и целомъдрен! Ето украшение и за млади, и за стари: да се обогатят не с имоти, а с добри нрави. Добрите нрави - това е твоята собственост, а имотът - това е вещ измамлива, която преминава от ръка в ръка, като сърцето на блудницата. Богатството по естество не притежава никакво постоянство - то прилича на бурните морски вълни, които ту се надигат, ту спадат. Затова, сине мой, богатей с добри навици и ти ще имаш съкровище, което не ще бъде разпиляно от разбойници, към което не ще се насочат доносчици, което не ще се изчерпи и от ръцете на притеснители, което не ще може да бъде унищожено и от оръжието на варварите, а което, оставайки в безплътни обители, безопасно се пази в съкровищницата на душата, и не ще бъде разорено от стихийна сила на огън, нито пък ще го покрие вълна в дълбоко море.

Пази това богатство, което ти е сродно и което ти принадлежи в собствен смисъл, като не допускаш да се докосне до него ръжда.

Упражнявай се в постиженията на науките, занимавай се с творчеството на поезията, чети историческите писания, произведенията на красноречиви оратори и тънките разсъждения на философите! С всичко това, обаче, да се справиш благоразумно; с мъдрост събирай от всякъде полезното и с разсъдителност отбягвай всичко, което във всеки писател е вредно.

Подражавай в работата си на мъдрата пчела, която кацва на всеки цвят, но извънредно умно събира от всеки само полезното. В нея наставница е самата й природа - в теб пък наставник е разсъдъкът.

Пожъни обилно всичко, което може да ти достави полза; забележиш ли нещо вредно, по-скоро бягай далеч, защото човешкият ум е бързохвърчащ!

Над всичко дръж в ръка Книгата на живота - охотно посвети на нея всичкото си внимание; от нея ще научиш как да се образоваш в добри нрави и как да честваш единия и истинския Бог!

Апостолът казва: "Не се лъжете, лоши беседи развалят добрите нрави!" (1Кор. 15:33). Младият човек е длъжен с всички средства да отбягва разговори с порочни люде и никак да не търси в тях наслада - те въвеждат простодушните юноши в изкушения и хитро им предават своите пороци. Ти строго трябва да пазиш следното правило: да се отвращаваш от неприлични песни и зрелища; да се гнусиш от думите на развратени люде и от житейски суети; да пазиш очите си от всяка съблазън и сърцето си от всеки порок! Бъди здрав и помни съветите ми!

ЦВ, брой първи за 2004 година

Първият от месеците на годината

" Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината." Изход 12:2

Новогодишните намерения са добро нещо, но са крехки – лесно се нарушават. Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат пред Божият престол и задействат Неговите отговори. И днес в началото на една нова година, нека се помолим с тази молитва:

Господи, Иисусе, днес аз Ти се посвещавам отново. Искам да вземеш живота ми в Твоите ръце през идващата година и да го употребиш за Твоя слава. : вземи живота ми Иисусе, на теб го предавам изцяло."

• Моля те да ме пазиш от грях и от всичко, което по някакъв начин позори името Ти.
  


• Помогни ми да бъда готов да се уча от Святия Дух. Искам да раста и да напредвам с Теб. Не ме оставяй да се върна в старите коловози.
  


• Искам девизът ми за тази година да бъде: "Той трябва да расте, а пък аз – да се смалявам." Цялата слава нека бъде за Теб. Помогни ми да не я пожелавам за себе си.
  


• Научи ме да вземам всички решения с молитва. Страхувам се да се опирам на собствения си разум. "Господи, зная, че пътят на човека не зависи от него; не е за, който ходи, да оправя стъпките си." (Еремия 10:23)
  


• Помогни ми да не бъда зависим от света, дори и от похвалите или укорите на приятели и познати. Дай ми неразделен, чист стремеж да върша това, което е угодно на Теб.
  


• Запази ме от това да критикувам другите и да говоря лошо за тях. Помогни ми думите ми да бъдат полезни и изграждащи.
  


• Води ме при души в нужда. Искам да бъда приятел на грешниците, както си Ти. Дай ми сълзи на състрадание към изгубените. "Нека гледам множествата като своя Спасител, докато очите ми от сълзи ослепеят. Нека гледам с милост изгубените овце, нека ги обичам от любов към Него."
  


• Господи Иисусе, предпази ме от това, да стана студен, озлобен или циничен, независимо какво се случва в живота ми.
  


• Води ме при боравенето ми с пари. Помогни ми да бъда добър настойник на нещата, които си ми поверил.
  


• Помогни ми постоянно да помня, че тялото ми е храм на Святия Дух. Нека тази велика истина да определя цялото ми поведение.
  

И още, Господи Иисусе, моля Те това да бъде годината, през която Ти ще се върнеш. Копнея да видя лицето Ти и да се поклоня пред Теб. Нека тази блажена надежда да бъде жива в сърцето ми и да ме освободи от всичко, което ме привързва към тази земя. Нека постоянно живея в очакване на Твоето идване. Амин, ела, Господи Иисусе!

"Светлина по пътя", Уилиям Макдоналд

Чии молитви чува Господ. Приказка за деца и възрастни

Автор Св. Василий, епископ Кинешемски

Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”. Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент. “Какво е това?” – попитал старецът. “Това са свети молитви, - отговорил ангелът – само те се чуват тук”. “Но защо така слабо се чуват? Защо са толкова малко и редки? Нали сега, в този час храмовете са пълни с хора, които се молят...” – учудено попитал старецът? Ангелът погледнал скръбното му лице и казал: “Искаш да знаеш защо? Виж сам...” Далече под тях се виждал голям храм. Ангелът замахнал и чудесна сила разкрила неговия свод, така че стареца можел да види всичко, което ставало вътре в храма. Храмът бил пълен с народ. На клироса бил построен голям хор. Свещеникът в пълно облечение стоял в олтара. Започнала службата. Но каква служба било това, да се опише било невъзможно – служба без нито един звук. На левия клирос дългобрад четец нещо четял, устните му мърдали, но нито едно слово не достигало до небето. На амвона бавно излязъл огромен дякон, с плавен жест оправил пищните си коси, с артистично движение повдигнал орара, отворил широко уста, но... отново ни звук! На клироса диригента раздавал ноти, хористите се готвили да запеят. - Хор е това, сигурно ще се чуе, - помислил си старецът. Диригентът ударил с камертона, поднесъл го към ухото си, вдигнал ръка и дал знак хористите да започнат. Отново пълна тишина. Странна гледка, диригентът махал с ръце, потропвал с крака, басовете червенеели от напрежение, тенорите се изправяли на пръсти разтягали високо шии, устите на всички били широко отворени, но пеене нямало. - Какво става тук? – изумил се старецът. Той прехвърлил погледа си върху молещите се. Те били страшно много, храма бил препълнен, хора на различна възраст и с различно социално положение, мъже и жени, старци и деца, търговци, бизнесмени, “простолюдие”. Всички се кръстели, кланяли, припадали, мнозина нещо шептели, но нищо не се чувало. Църквата била няма. “Какво става тук?” – попитал отново стареца. “Да се спуснем на земята и ти сам ще видиш и разбереш...” – отвърнал ангела. Ангелът замахнал отново и те станали невидими за молещите се в храма. Изрядно благочестиво облечена жена била застанала пред всички в храма и видимо усърдно се молела. Ангелът се доближил до нея и невидимо докоснал ръката й... В този момент старецът видял сърцето й и узнал мислите й. “Ах, тази противна съседка – си мислела тя – пак е с нови обувки! Мъжът й пияница, децата й нехранимайковци, а тя само се чуди с какво ново да се накичи!” Недалеч от нея стоял крупен местен бизнесмен, в чудесен марков костюм, с искрящо бяла риза, който замислен бил вперил поглед в иконостаса. Ангелът го докоснал и затаените мисли на бизнесмена се разкрили на стареца. “..Ех че досада! Поевтиня... Тая стока стока сега нищо не струва! Колко хиляди загубих, а може би и десетки хиляди...”. Отдясно стояло младо момче. Той почти нямал време да се моли, защото все се въртял и оглеждал в лявата половина на храма, където благочинно стояли жените. Пристъпвал от крак на крак и на интервали се изчервявал. Ангелът докоснал и него и старецът прочел в сърцето му: “ Ох, че е хубава Ленка! Всичко си има и лице, и походка, и работа... Да имах една такава жена! Дали ще се съгласи ако й предложа?” До много се докоснал ангелът и у всички били подобни мисли – пусти, празни, житейски. Всички стояли пред Бога, но за Бога не мислили. Само благочестив вид си придавали. “Сега разбра ли? – попитал ангела. – Такива молитви до нас не достигат. Затова и ти се струва, че всички са неми...” В същата минута звънко детско гласче отчетливо се чуло: “Господи! Ти си благ и милостив... Спаси, помилвай и изцели моята боляща майка!”. Старецът се огледал и видял в ъгъла, притиснато до стената, тихо плачещо и молещо се на колене малко момченце. Ангелът докоснал гърдите му и старецът видял детското сърце. Там имало само скръб и любов. - Ето молитвите, които се чуват при нас! – казал ангелът. Превод: В. Каравълчев