ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС

ДОНЕСИ КОШНИЦАТА СИ ПРИ ИСУС

Едно малко мом­ченце искало да види Исус и да чуе гласа Му. То било слушало, че Исус обича децата и разправя приказки, които малките могат да разберат. Майка му му позволила да отиде като му пригот­вила кошничка с хра­на – пет ечемичени хляба и две рибки.

Момченцето се сбо­гувало с майка си и тръгнало на дългия си път. Трябва да е бил хубав пролетен ден, защото когато стигнало където Исус проповядвал, то наме­рило събрано голямо множество – пет хи­ляди души без жените и децата. Това били хора, които търсели Божието царство, или от любопитство иска­ли да чуят този Про­поведник и Учител.

Исус свършил про­поведта си и людете почнали да разискват върху казаното. Све­черявало се и мом­ченцето се радвало, че е взело храна със себе си, та да не чака за вечеря докато се върне обратно у дома си. Но тъкмо когато отваряло кошницата си, за да си хапне, при него дошъл един чо­век и му казал: “Аз съм един от помощниците на Исус, ние търсим храна, за да могат всич­ки да се нахранят. Ще отстъпиш ли на Исус кошницата си? Ти не ще останеш гладно, защото Исус иска всички да се нахранят”.

“Ето моята храна, от­говорило момченцето, дайте я на Исуса и ако не стигне, аз мога и да не ям, ще чакам докато се върна у дома”. Мом­ченцето се чудило как с неговите пет хляба и две рибки ще се нахра­ни това голямо множе­ство. Исус обаче никак не се смущавал и наре­дил чрез учениците Си народът да се раздели на групи от по петде­сет човека и да насядат. Картината ще да е била много красива. Исус вдигнал ръце, благосло­вил храната, почнал да разчупва и да раздава на учениците. Те отнасяли храната и я раздавали на народа, а хлябовете и рибите все не свърш­вали. Всички получили изобилно храна и тога­ва учениците почнали да събират трохите и останките от хляба и напълнили дванадесе коша.

С каква радост мом­ченцето разправило на майка си как с при­готвената от нея храна Исус нахранил такова голямо множество. Но майка му се съмнява и казва, че навярно всич­ко това му се е присъ­нило. За малкото мом­ченце едва ли е имало по-голямо събитие в живота му. И ние мо­жем да си представим как това момченце до дълбока старост разпра­вя на всички как Исус е нахранил пет хиляди души с неговите някол­ко хляба и рибки.

Не само майката на това момченце, но и много модерни люде днес не вярват в чудеса. Дори и в някои неделни училища може да чуете учители да казват на де­цата, че това е само при­казка, че нищо подобно не е ставало и че таки­ва работи се разправят, само за да се покаже, че людете считали Исус за чудесен човек.

Истината е, че Исус не само извърши това чудо преди две хилядо­летия, но върши такива чудеса и днес и може да нахрани хиляди по хиляди с малкото, ко­ето сме готови да Му дадем.

Преди няколко годи­ни една група добри люде решили да доста­вят малко радост в една болница за недъгави деца. Устроили коледен банкет с коледно дърво за 350 деца. Ето какво казва един от участни­ците в това добро дело: “Сега разбирам какво иска да каже Словото с думите: по-блажено е да дава някой, отколко­то да получава. Светли­ната и радостта в очите на тия деца стократно възнаградиха усилия­та ни – малкото, кое­то сторихме за тях”. А това значи умножаване на петте хляба и двете рибки.

Може ли вашият Исус да ме нахрани? - ще по­пита някой. Моята кош­ница е празна, как мога да я напълня и да благо­словя други с нея? Чуй­те за делото на Джор­дж Мюлер от Бристол, който с вяра построил сиропиталище и отхра­нил 2 000 сирачета в продължение на някол­ко десетки години, без да проси нито един лев от когото и да било. Понякога ос­тавали без стотинка и без храна, но въпреки това децата се нареж­дали около трапезата и с песен благодарели на Бога за храна, ко­ято нямали, но преди да свършат песента и да насядат около тра­пезата, Бог по чуден начин отговарял на молитвата им с даро­ве от всички краища по света.

Нито едно от тия две хиляди деца нито веднъж не се лишило от храна, защото Бог винаги промислял. И ако Джордж Мюлер имал вяра да храни две хиляди сирачета, ние трябва да имаме достатъчно вяра, за да изхраним всеки един малкото си се­мейство. “О, вие, ма­ловерци”.

Донеси кошницата си при Исуса. В нея може да има само пет хляба и две рибки, или талантът ти може да е само един, но Той може да го употре­би за благословение на пет хиляди или на петдесет хиляди.

Източник: в. „Духовна Светлина” бр.4 (2008)

Спри ме, Господи!

Успокой разтуптяното ми сърце и усмири моя дух.

Обуздай забързания ми бяг с един поглед към вечността.

Дай ми покоя на вечните планини всред хаоса на деня.

Научи ме на изкуството на малките почивки — да спра, за да разгледам някое цвете, да поговоря с приятел, да погаля някое куче, да се усмихна на някое дете, да прочета няколко реда от някоя добра книга.

Спри ме, Господи!

Напомняй ми всеки ден, че не непременно най-бързите печелят надбягването, че животът е повече от непрестанно повишаване на собствената скорост.
Дай ми да погледна към върха на стария дъб и да разбера, че е станал така висок и як, защото е раснал бавно и правилно

О.Л.Крейн

ЖИВОТ ЗА ЖИВОТ

В един източен град живеели двама братя. Младият водел разпуснат и охолен живот. От ранно утро до късна вечер той бил зает от грешни увлечения и нямал никакво желание да скъса с греха. По-големият брат бил богобоязлив и смирен мъж, изцяло посветил живота си на Бог. Той неуморно вършел добрини и не се оставял да бъде изкушаван от някой грях. Начинът на живот, който водел брат му, го наскърбявал и той често му говорел със сълзи на очи. Последният не искал да знае нито молитвите, нито сълзите и продължавал да опропастява тялото и душата си. Така ден след ден той затъвал в разпуснатия живот. Гуляел до късно през нощта, докато брат му усърдно се молел на Бог за него.Веднъж, късно през нощта, големият брат чул силни удари върху къщната врата и бързо я отворил. Вкъщи се втурнал брат му, пребледнял, треперещ, с изцапани, кървави дрехи:

- Спаси ме! Спаси ме! – викнал той. Полицията ме преследва...Аз убих човек! Виж кръвта!...Виж това е неговата кръв!

Какво можел да направи брат му, за да го скрие? Да любовта има начини! Без да губи време, големият брат взел от малкия кървавите дрехи и ги облякъл. После облякъл малкия брат със своите чисти дрехи и го бутнал зад една странична врата, която затворил след него.

В същия момент чул хлопане на вратата, отворил и полицаите влезли в стаята.

- Тъкмо както и предполагахме, тук се крие убиецът – извикал един от тях.

- Към тази къща беше отправено нашето съмнение от дълго време за много други неща.

Полицаят пристъпил към по-големия брат, загледал дрехите му и запитал:

-Ти ли си убиецът? – Последният не отговорил нито дума.

-Защо го разпитваш? Виж кръвта по дрехите му! Ела да го вържем и приберем!

Те вързали ръцете му и го повели със себе си към затвора, където го хвърлили в една тъмна килия, докато настанало утро. През цялото време затвореният бил тих.

Когато настъпило утрото, го разпитали, но той нищо не отговорил, а само добавил:

-Аз знам, че трябва да умра за това престъпление и колкото по-бързо, толкова по-добре.

След няколко дни той бил изправен пред съда. Съдията погледнал кървавите му дрехи и казал:

-Тук няма нужда от по-нататъшни доказателства, въпросът е повече от ясен.

-Нямаш ли адвокат?-запитал обвинителят.

-Не, нямам – отговорил подсъдимият.

-Желаеш ли да кажеш нещо в твоя защита?

- Не желая- отговорил той с ясен и сигурен глас и навел своята глава, за да не го издадат очите му.

Съдебният процес приключил. Осъдили го на смърт.

Вечерта преди екзекуцията осъденият помолил директора на затвора да го посети. Когато последният дошъл в килията му, той проговорил:

-Желаете ли да бъдете така добър и да изпълните последното желание на един, който е изправен пред смъртта? Моля, дайте ми хартия и писалка, за да напиша едно писмо. Моля ви да ми обещаете пред Бог, че няма да го разпечатате и след моята смърт ще го изпратите на адреса. Бъдете сигурни, че няма никаква лоша цел в него, защото утре моята душа ще стои пред Бог, а аз не мога да говоря лъжа в последния си час!

Директорът наблюдавал лицето на осъдения , не могъл да се съмнява в истинността на думите и приел молбата му. Като че ли цялата му душа била в тази молба. Той бил така спокоен, така изпълнен с мир, че очите му излъчвали чистота.

Директорът донесъл всичко сам и обещал да изпълни последното желание на осъдения. Вечерта, когато килията била инспектирана, взели запечатаното писмо.

Нощта бавно преминавала. По-големият брат коленичил в своята килия коленичил в своята килия, душата му се изпълвала с мир и от прага на вечността като че ли надничал в един друг свят. По-малкият прекарал една безсънна нощ, изпълнен с много болка.Когато се зазорило и хората започнали работа, дошли тези, които отвели осъдения. Един час по-късно всичко приключило...

Скоро след това бил изпратен вестител, който отнесъл писмото. Той почукал на вратата. Един млад мъж с блед и боязлив вид му отворил и взел писмото. Той се взирал дълго в него, като че ли било погрешно адресирано. Накрая счупил восъка, прочел написаното и започнал да ридае...Втурнал се към вратата, а после обратно към стаята, като че ли бил обезумял...Цялото му тяло се тресяло и той охкал високо.

Както било написано в писмото? Съвсем малко, само няколко думи: „ Аз умирам утре вместо теб, облечен с твоите дрехи, а ти си облечен с моите. След като си спомняш за мен, ще живееш праведно и свято!”

„ Аз умирам вместо теб!”-той бил победен. Тези думи засегнали и съкрушили дълбоко неговото сърце, което до сега било заледено и вкаменено от греха и страха. Това сърце се пробудило отново и той извикал високо:

- Аз умирам вместо теб!...

Втурнал се навън, за да спаси, ако е възможно, своя брат. Отишъл в затвора, но там го спрели. Той настоятелно се помолил да му дадат възможност да поговори с директора на затвора. Неговото състояние ги накарало да отстъпят и те го въвели вътре.

Когато директорът прочел писмото, останал дълбоко засегнат. Той си спомнил сърдечната молба на осъдения и неговия необикновен спокоен поглед, на който не могъл да устои.

Дълбоко развълнуван от случилото се, съдията започнал да разпитва виновния . Последният признал всичко…досегашния си живот, последното престъпление, бягството, срамното мълчание и накрая завършилс болезнена молба:

-Нека да умра, аз заслужавам това...

Думите на убития: „Аз умирам вместо теб!” били святи за съдията в пълното им значение. Една такава жертва не би била невалидна и напразна. Със симпатия съдията наблюдавал този , който бил предмет на такава голяма любов, и чувствал, че не би могъл да го постави в в затвора и да го екзекутира.

Помилваният се върнал в своето жилище, където със сломено сърце извикал към Бога за милост и се покаял:

-Господи, молел се той и потвърждавал това със сълзи, не ме оставяй да умра в греховете си. Нали един друг е умрял за тях! Помогни ми против греха! Направи ме достоен да нося дрехите на този, който умря вместо мен! Помогни ми да ги пазя чисти от всяко петно и ме запази от всеки грях!

От този момент нататък хората не го познавали. Той бил коренно променен и се чувствал между тях като чужденец, изпълнен с любов и симпатия. Неговите стари приятели се опитвали отново да го привлекат към местата, където ходел по-рано. Но той им давал винаги смирен и решителен отговор:

-Облечен в тези дрехи, аз не мога да дойда! Брат ми не желае никога да ходя на тези места.

Постепенно те престанали да го изкушават, тъй като видели, че усилията им са напразни. Той загубил някои от тях изцяло, но други били учтиви и гледали с уважение на него и на дрехите, които имал на себе си. Те гледали с уважение на неговия свят и богобоязлив живот. Обърнали се от греха и избрали неговия начин на живот. Изминали много години, изпълнени с труд. Неговите усилия пред Бог принесли много плод. Дошло времето, когато двамата братя щели да се срещнат във вечността, за да не се разделят никога...

Драги читателю, ти също имаш един приятел и брат, който даде живота си за теб.Този приятел е Исус Христос – Божият Син. Той умря за твоя грях, пострада вместо теб, за да намериш милост пред Бог и да преминеш във вечен живот. Този нов и щастлив живот започва от момента, когато приемеш Исус. Той те обича толкова много, че пострада и умря вместо теб не само, за да те освободи от идващия съд и вечна смърт, но и от греха. Исус те изми в кръвта си, облече те в своите праведни дрехи и те новороди като Божие дете, за да живееш един чист и свят живот. Искаш ли да бъдеш облечен в Исусовата спасителна одежда и да живееш свято и праведно за негова слава?

Ако твоят отговор е да, тогава помоли се с тази молитва на Бог:

„Господи Исусе, изповядвам, че съм грешник. Съгрешавал съм в мисъл, думи и дела. Много скърбя за своите грехове и се отвръщам от тях в покаяние. Вярвам, че ти умря за мен, като понесе греховете ми на Своето тяло. Благодаря ти за Твоята голяма любов. Сега аз отварям вратата на моето сърце. Влез, Господи Исусе. Влез като мой Спасител, да ме очистиш. Влез като мой Господ и Учител, да вземеш контрол над мен. И аз ще ти служа в общение с други християни, като ти ми даваш сила цял живот. Амин.”

Съвети към един младеж

Св. Григорий Богослов

Сине мой, преди всичко живей със страх пред Бога и любов към Бога, защото за всеки разумен и добър човек Бог е начало и край на всеки живот.

На второ място оформи характера си така, че да бъде той кротък, смирен, въздържан, твърд, приятен, независим, правдив, мъжествен, мъдър, тактичен, трудолюбив, постоянен и целомъдрен! Ето украшение и за млади, и за стари: да се обогатят не с имоти, а с добри нрави. Добрите нрави - това е твоята собственост, а имотът - това е вещ измамлива, която преминава от ръка в ръка, като сърцето на блудницата. Богатството по естество не притежава никакво постоянство - то прилича на бурните морски вълни, които ту се надигат, ту спадат. Затова, сине мой, богатей с добри навици и ти ще имаш съкровище, което не ще бъде разпиляно от разбойници, към което не ще се насочат доносчици, което не ще се изчерпи и от ръцете на притеснители, което не ще може да бъде унищожено и от оръжието на варварите, а което, оставайки в безплътни обители, безопасно се пази в съкровищницата на душата, и не ще бъде разорено от стихийна сила на огън, нито пък ще го покрие вълна в дълбоко море.

Пази това богатство, което ти е сродно и което ти принадлежи в собствен смисъл, като не допускаш да се докосне до него ръжда.

Упражнявай се в постиженията на науките, занимавай се с творчеството на поезията, чети историческите писания, произведенията на красноречиви оратори и тънките разсъждения на философите! С всичко това, обаче, да се справиш благоразумно; с мъдрост събирай от всякъде полезното и с разсъдителност отбягвай всичко, което във всеки писател е вредно.

Подражавай в работата си на мъдрата пчела, която кацва на всеки цвят, но извънредно умно събира от всеки само полезното. В нея наставница е самата й природа - в теб пък наставник е разсъдъкът.

Пожъни обилно всичко, което може да ти достави полза; забележиш ли нещо вредно, по-скоро бягай далеч, защото човешкият ум е бързохвърчащ!

Над всичко дръж в ръка Книгата на живота - охотно посвети на нея всичкото си внимание; от нея ще научиш как да се образоваш в добри нрави и как да честваш единия и истинския Бог!

Апостолът казва: "Не се лъжете, лоши беседи развалят добрите нрави!" (1Кор. 15:33). Младият човек е длъжен с всички средства да отбягва разговори с порочни люде и никак да не търси в тях наслада - те въвеждат простодушните юноши в изкушения и хитро им предават своите пороци. Ти строго трябва да пазиш следното правило: да се отвращаваш от неприлични песни и зрелища; да се гнусиш от думите на развратени люде и от житейски суети; да пазиш очите си от всяка съблазън и сърцето си от всеки порок! Бъди здрав и помни съветите ми!

ЦВ, брой първи за 2004 година

Първият от месеците на годината

" Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината." Изход 12:2

Новогодишните намерения са добро нещо, но са крехки – лесно се нарушават. Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат пред Божият престол и задействат Неговите отговори. И днес в началото на една нова година, нека се помолим с тази молитва:

Господи, Иисусе, днес аз Ти се посвещавам отново. Искам да вземеш живота ми в Твоите ръце през идващата година и да го употребиш за Твоя слава. : вземи живота ми Иисусе, на теб го предавам изцяло."

• Моля те да ме пазиш от грях и от всичко, което по някакъв начин позори името Ти.
  


• Помогни ми да бъда готов да се уча от Святия Дух. Искам да раста и да напредвам с Теб. Не ме оставяй да се върна в старите коловози.
  


• Искам девизът ми за тази година да бъде: "Той трябва да расте, а пък аз – да се смалявам." Цялата слава нека бъде за Теб. Помогни ми да не я пожелавам за себе си.
  


• Научи ме да вземам всички решения с молитва. Страхувам се да се опирам на собствения си разум. "Господи, зная, че пътят на човека не зависи от него; не е за, който ходи, да оправя стъпките си." (Еремия 10:23)
  


• Помогни ми да не бъда зависим от света, дори и от похвалите или укорите на приятели и познати. Дай ми неразделен, чист стремеж да върша това, което е угодно на Теб.
  


• Запази ме от това да критикувам другите и да говоря лошо за тях. Помогни ми думите ми да бъдат полезни и изграждащи.
  


• Води ме при души в нужда. Искам да бъда приятел на грешниците, както си Ти. Дай ми сълзи на състрадание към изгубените. "Нека гледам множествата като своя Спасител, докато очите ми от сълзи ослепеят. Нека гледам с милост изгубените овце, нека ги обичам от любов към Него."
  


• Господи Иисусе, предпази ме от това, да стана студен, озлобен или циничен, независимо какво се случва в живота ми.
  


• Води ме при боравенето ми с пари. Помогни ми да бъда добър настойник на нещата, които си ми поверил.
  


• Помогни ми постоянно да помня, че тялото ми е храм на Святия Дух. Нека тази велика истина да определя цялото ми поведение.
  

И още, Господи Иисусе, моля Те това да бъде годината, през която Ти ще се върнеш. Копнея да видя лицето Ти и да се поклоня пред Теб. Нека тази блажена надежда да бъде жива в сърцето ми и да ме освободи от всичко, което ме привързва към тази земя. Нека постоянно живея в очакване на Твоето идване. Амин, ела, Господи Иисусе!

"Светлина по пътя", Уилиям Макдоналд

Чии молитви чува Господ. Приказка за деца и възрастни

Автор Св. Василий, епископ Кинешемски

Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”. Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент. “Какво е това?” – попитал старецът. “Това са свети молитви, - отговорил ангелът – само те се чуват тук”. “Но защо така слабо се чуват? Защо са толкова малко и редки? Нали сега, в този час храмовете са пълни с хора, които се молят...” – учудено попитал старецът? Ангелът погледнал скръбното му лице и казал: “Искаш да знаеш защо? Виж сам...” Далече под тях се виждал голям храм. Ангелът замахнал и чудесна сила разкрила неговия свод, така че стареца можел да види всичко, което ставало вътре в храма. Храмът бил пълен с народ. На клироса бил построен голям хор. Свещеникът в пълно облечение стоял в олтара. Започнала службата. Но каква служба било това, да се опише било невъзможно – служба без нито един звук. На левия клирос дългобрад четец нещо четял, устните му мърдали, но нито едно слово не достигало до небето. На амвона бавно излязъл огромен дякон, с плавен жест оправил пищните си коси, с артистично движение повдигнал орара, отворил широко уста, но... отново ни звук! На клироса диригента раздавал ноти, хористите се готвили да запеят. - Хор е това, сигурно ще се чуе, - помислил си старецът. Диригентът ударил с камертона, поднесъл го към ухото си, вдигнал ръка и дал знак хористите да започнат. Отново пълна тишина. Странна гледка, диригентът махал с ръце, потропвал с крака, басовете червенеели от напрежение, тенорите се изправяли на пръсти разтягали високо шии, устите на всички били широко отворени, но пеене нямало. - Какво става тук? – изумил се старецът. Той прехвърлил погледа си върху молещите се. Те били страшно много, храма бил препълнен, хора на различна възраст и с различно социално положение, мъже и жени, старци и деца, търговци, бизнесмени, “простолюдие”. Всички се кръстели, кланяли, припадали, мнозина нещо шептели, но нищо не се чувало. Църквата била няма. “Какво става тук?” – попитал отново стареца. “Да се спуснем на земята и ти сам ще видиш и разбереш...” – отвърнал ангела. Ангелът замахнал отново и те станали невидими за молещите се в храма. Изрядно благочестиво облечена жена била застанала пред всички в храма и видимо усърдно се молела. Ангелът се доближил до нея и невидимо докоснал ръката й... В този момент старецът видял сърцето й и узнал мислите й. “Ах, тази противна съседка – си мислела тя – пак е с нови обувки! Мъжът й пияница, децата й нехранимайковци, а тя само се чуди с какво ново да се накичи!” Недалеч от нея стоял крупен местен бизнесмен, в чудесен марков костюм, с искрящо бяла риза, който замислен бил вперил поглед в иконостаса. Ангелът го докоснал и затаените мисли на бизнесмена се разкрили на стареца. “..Ех че досада! Поевтиня... Тая стока стока сега нищо не струва! Колко хиляди загубих, а може би и десетки хиляди...”. Отдясно стояло младо момче. Той почти нямал време да се моли, защото все се въртял и оглеждал в лявата половина на храма, където благочинно стояли жените. Пристъпвал от крак на крак и на интервали се изчервявал. Ангелът докоснал и него и старецът прочел в сърцето му: “ Ох, че е хубава Ленка! Всичко си има и лице, и походка, и работа... Да имах една такава жена! Дали ще се съгласи ако й предложа?” До много се докоснал ангелът и у всички били подобни мисли – пусти, празни, житейски. Всички стояли пред Бога, но за Бога не мислили. Само благочестив вид си придавали. “Сега разбра ли? – попитал ангела. – Такива молитви до нас не достигат. Затова и ти се струва, че всички са неми...” В същата минута звънко детско гласче отчетливо се чуло: “Господи! Ти си благ и милостив... Спаси, помилвай и изцели моята боляща майка!”. Старецът се огледал и видял в ъгъла, притиснато до стената, тихо плачещо и молещо се на колене малко момченце. Ангелът докоснал гърдите му и старецът видял детското сърце. Там имало само скръб и любов. - Ето молитвите, които се чуват при нас! – казал ангелът. Превод: В. Каравълчев

КОВАРНО ОПЛИТАНЕ

КОВАРНО ОПЛИТАНЕ

Нека отхвърлим всяко време и греха, който лесно ни оплита и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще.
Евреи 12:1

Грехът лесно ни оплита. Кой би казал, че не е така?
Едва ли може да се намери по-точна дума от това "оплита". Грехът рядко завладява човека изведнъж, за един ден. Всеки е бил едно малко и невинно дете, което не е можело да направи нещо лошо дори на кученцето си. Но ден след ден, малко по малко тънките нишки на злото са се омотавали около чистата душа. Най-коварното е, че човек си мисли: "Винаги мога да махна това от себе си. Винаги мога да скъсам тия слаби конци." Но когато най-после се стресне и реши да опита, разбира, че вече е оплетен и не може да се избави. Някой го е покорил, направил го е роб на своята воля.
Едва ли някой ще дойде при нас и ще ни предложи да станем наемни убийци. Ей така, изведнъж. Преди да стане това, ще има дълъг период на подготовка. Ще минем през дълга верига от малки злини, които ще водят до все по-дълбоко закоравяване на душата, до загрубяване, до изгубване на понятие за добро и лошо. Не всеки става престъпник, но всеки рискува да стигне и дотам, ако навреме не скъса кълчищата, в които го омотават.
От дявола на нищо добро не можем да се научим, но едно не може да му се отрече: че е много търпелив в усилията си да погубва души. Затова и следващите думи ни съветват с търпение да тичаме по очертания път. Вместо грехът лесно да ни оплете, ние да го оплетем. Да го оплетем така, че да не може да помръдне. Ако той е търпелив, то ние да бъдем по-търпеливи. Това е война на нерви. Никога няма да спрат опитите да бъдем оплетени, затова никога не бива да спираме да отхвърляме греха, колкото и невинен да изглежда той.

Молитва: Святи Боже, не ни въвеждай в изкушения. Укрепвай ни във вярата, за да бъдем недостъпни за хитростите на лукавия.

Тема за размисъл: Най-опасно е да подценим злото и да над-ценим собствената си устойчивост срещу него.

Източник: Божи Дар

НЕПОКЛАТИМ РАЗУМ

Молим ви. Братя, де не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък.
2 Солунци 2:2

Може ли човек сам да се предпази от разклащане на здравия си разум? Защо ап. Павел моли солунските християни за това?
Ние можем да имаме здрав разум дотолкова, доколкото желаем това. Никой не може да ни възпре, ако решим да се впуснем по пътя на безумието. Разумът си е наш и ние можем да правим с него каквото смятаме за добро и правилно.
Някой ще каже, че страстите са достатъчно силни, за да се преборят с разума и да го накарат да замлъкне. Така е. Но тук е голямата борба. И когато победи здравият разум, тогава победата е сладка. Не е сладка победата над слаб противник. Него всеки може да го бие. Но когато победиш силния, тогава наистина си струва радостта.
Да се управляваш от здравия разум - това е начинът да устояваш във вярата и да живееш достойно. Останалото е грозно и унизително робство, мятане от една страст в друга, докато накрая заприличаш на опърлено от огъня дърво.
Ние трябва да направим много трудна работата на ония, които искат да разклатят разума ни. Никак да не им е лесно! И преди всичко на княза на тоя свят, който си умира от желание всички да са лишени от разум и да вярват на всяка измислица, колкото и нелепа да е тя. Животните при цялата си сила, бързина, ловкост, отстъпват на човека по една причина: той има разум. Така и вярващият, запазил здравия си разум, е по-висше същество от безумците. Те се управляват от примитивните си инстинкти, а той - от ума си. Те могат да изгубят всякакво чувство за срам и чест, а той - да става все по-достоен за уважение. Не защото е по-умен от тях, а защото не се е отказал от разума си. И защото умът му вече не е негов, а Христов.

Молитва: Отче, дай ни солидни характери, които не са готови да слушат всяка лъжа, а да различават между лъжа и истина.

Тема за размисъл: Сърцето чудесно се разбира със здравия разум.

Източник: Божи Дар

ДРУГ ИСУС

ДРУГ ИСУС

Ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме ви проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго Благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.
2 Коринтяни 11:4

Ап. Павел е разочарован от лекотата, с която коринтските християни приемат друг Исус, друг дух и друго благовестие. Той е усетил лично колко трудно хората приемат истинския Исус, истинския дух, истинското благовестие.
Защо е така? Защо хората охотно приемат всякакви фантазии за живота на Господ Исус, всякакви фалшиви Евангелия, пълни с нелепости и бабини деветини, всякакви романи и филми, а не приемат толкова чистото, ясно, категорично Слово на Библията? Защо се повличат след всеки друг дух, след всеки лъжец, който се появи на екрана или пусне обява във вестника?
Отговорът е, че истинският Исус очаква животът на човека, който Го е последвал, да бъде променен. Да се премахнат старите грехове и лоши навици. Да се поправят разбитите отношения. Да се възстановят съсипаните семейства. Крадецът да спре да краде и да започне да се труди почтено. Любителят на сладкия живот да се обърне към солените страни на живота.
"Другият Исус" нищо не иска от никого. Той хвали всеки. На всеки ще каже колко прекрасно момче е и колко лоши са другите, които не го разбират, които го мразят и се мъчат да му пречат. "Другият дух" не иска да изгони нито един от злите духове, изпълнили сърцето на плътския човек. Той спокойно ще се настани в тяхната компания и ще се включи в техния хор, който пее химни за добротата на своя хазаин. "Другото благовестие" не казва нито една остра дума против греховете на никого, а насърчава добродушно - просто да се чудиш откъде идва всичкото това зло, след като всички са толкова добри и възпитани! Затова така лесно те биват приемани...

Молитва: Господи Исусе, наранявай ни, защото знаем, че тая болка ще ни излекува, докато другите ни галят, а Болестта се развива в нас.

Тема за размисъл: Истинското е горчиво, но полезно; лъжливото е сладка отрова.

Източник: Божи Дар

СМИРЕНИЕ И УЧЕНИЕ

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.
Притчи 14:6

Прието е, че способността на човека да се учи зависи от неговите умствени заложби, от старанието, от постоянството. Така е. Но тая притча ни отвежда по-надолу към ония фактори, които са още по-важни. Тя ни разкрива истината, че присми­вателят просто не може да се учи, а разумният се учи с лекота.
Защо не може да се учи присмивателят? Защото смята всичко за смешно, за глупаво, за излишно, за досадно. Нека се върнем в спомените си към времето на нашето ученичество. Колко жалки са ни изглеждали нашите учители, как презри­телно сме ги наричали даскали, колко досадно ни е било да ходим на училище, колко силно сме били убедени, че учим само неща, които никога няма да ни потрябват и че училището е изнамерено само с цел да тероризира учениците. Нека не мислим, че само днешните ученици са отегчени, Може би са малко повече отегчени от нас някога, но и ние не сме били много по-различни.
Как може да се научи на духовните истини човекът, който смята всичко това за смешна измислица? Изключено е. Той първо трябва да промени мнението си за тях, за да може да ги научи. А за да го промени, трябва да стане разумен. Да си разумен значи да се учиш. А за да се учиш, трябва да признаеш, че не знаеш някои неща. Както и да признаеш, че има хора, които знаят повече от тебе и могат да те научат. И че този, който знае повече от тебе, не е смешен и жалък даскал, а достоен учител, заслужаващ уважение и внимание.
Който има непредубеден разум, лесно може да достигне до Бога и да приеме чудесните Му дарове. Който е присмивател, напразно ще търси мъдростта.

Молитва: Учителю святи, смирявай ни да разбираме колко много не знаем и колко много можем да научим, ако пребъдваме в Твоето присъствие.

Тема за размисъл: Всеки се учи дотогава, докогато осъзнава, че има какво още да научи.

Източник: Божи Дар

ИСКАЙ МНОГО, ДАВАЙ МНОГО

Езекия отвърна: Лесно нещо е да напредне сянката десет стъпала; не, нека сянката се върне десет стъпала назад,
4 Царе 20:10

Цар Езекия поиска знамение, което да докаже обещанието, че животът му ще бъде продължен с петнайсет години. Можем да изтълкуваме това като маловерие, но Господ изпълни искането на царя и му даде знамение.
Часовникът, за който става дума, не беше като днешните, които ние можем да връщаме назад или да дадем напред толкова, колкото искаме. Това беше слънчев часовник и следваше движението на слънцето. Никой не можеше да му повлияе. Не беше прав Езекия. Такъв часовник да избърза напред или да се върне назад не беше нито лесно, нито трудно, а невъзможно. Но Бог направи чудото и увери царя, че е милостив и дълготърпелив.
Ние щадим Бога и не Го молим за големи неща. Притесняваме се, че ще Го затрудним много и решаваме да искаме нещо по-лесно и по-просто. Не искаме да ни изцели напълно, а да ни облекчи малко. Не искаме да ни даде много, а малко. Не искаме да ни подари хиляди души, а една-две.
Нека кажем веднага, че е хубаво да не ламтим за големи неща и да сме смирени. Но трябва да проверим защо се държим така срамежливо: от скромност, или от маловерие?
Както виждаме, Езекия не беше от скромните хора. Като получи обещание за удължаване на живота си, той поиска и знамение. И Бог му го даде. Защото Бог обича хората, които искат много от Него и го правят не от лакомия, а от радост, че имат такъв мощен Господ и от желание да послужат на други с това, което са получили. Обича хората, които даром дават, след като даром са получили. Обича хората, които приемат изобилна благодат, за да носят изобилни благословения на своите ближни.

Молитва: Богати Отче, укрепи сърцата ни да копнеят за все нови и нови победи, които да усилват вярата ни и да ни правят по-Богати духом.

Тема за размисъл: За Бога всичко става лесно, когато намери хора със силна вяра.

Източник: Божи Дар

ВСЕКИ НА МЯСТОТО СИ

Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.
1 Царе 18:23

Прав беше Давид. Не е лесно някой да стане царски зет. Но Давид стана. И стана не само царски зет, но и цар.
Че беше беден, беден беше, но не беше нищожен. Такъв като него трябваше да стане цар. И той стана не само цар, но и най-великият цар на Израил, който и до ден днешен е символ на величието на Божия народ.
Тази древна история ни показва за пореден път, че човек не знае какво ще излезе от него; че когато някой има качества, Бог го забелязва и го издига до такава висота, до която той никога не се е надявал да се изкачи. Тя ни показва, че трябва да се стремим да растем в святост и чистота, да богатеем в Господа, да се учим и усъвършенстваме - а останалото да поверим в ръцете на Този, Който знае кой какъв е и колко струва. Бог ще оцени всеки и ще го постави там, където трябва. Това може да не стане веднага, но ще се случи, когато е точното му време.
На тоя свят виждаме как нищо не си е на мястото и никой не се занимава с това, което му е работа. Хора, чието място е или в затвора, или в лудницата, са поставени да управляват цели народи. Хора, които не заслужават и секунда внимание, не слизат от екраните. Хора, които не могат да кажат една вярна дума, са считани за водачи и наставници. Надделяват най-нахалните, най-безскрупулните, най-безсрамните. Те заемат първите места и не ги напускат, докато някой насила не ги махне оттам.
Но Бог знае кой какво представлява и кой какво заслужава. Който става за цар, става цар. Който не става за цар, бива смъкван от престола.

Молитва: Господарю на вселената. Твоя е върховната власт. Дай ни да се боим само от Тебе и да обичаме първо Тебе, а всички останали да са на второ място.

Тема за размисъл: Само в Божието царство има пълна правда.

Източник: Божи Дар

Кой построи църквата?

Това се случило през 19 век. Един владетел решил да построи внушителна по размерите си и неповторима по архитектурата си църква. Той обявил, че цялото строителство ще бъде финансирано от него. Имал желание да построи сградата с лични средства и вестниците тиражирали съобщението за благочестивите намерения на царя и неговата щедрост. И наистина, само за няколко години църквата била изградена. Най-отпред била поставена мраморна плоча и издълбан на нея текст, който възхвалявал щедроста на владетеля.

Една вечер обаче, този цар сънувал сън. Видял един ангел, който слиза от небето и с чук разрушава паметната плоча. Тогава на нейно място поставя друга плоча, която е написана на небето. На нея се четял следния текст:

"Тази църква бе изградена от скромната вдовица...(следва нейното име), която живее на...(изписани са улицата и номерът)". Този сън започнал да се повтаря нощ след нощ. Царят се разярил и заповядал да потърсят този адрес и ако наистина там живее такава жена, да я доведат пред него.

Пратениците наистина намерили вдовицата и я завели в двореца. Царят я запитал:

"Ти какво правеше в онези дни когато се строеше църквата? Давала ли си на някого пари, с които да помогнеш на градежа?"

"Не, господарю, аз съм бедна вдовица и нямам пари." - отговорила жената.

Царят казал недоверчиво:

"Не ти вярвам! Нещо си правила и аз искам да знам какво е то!"

Тогава жената си признала:

"Господарю, през лятото, когато каруците докарваха строителните материали, аз носех трева на конете, а през зимата ги хранех със сено. Толкова обичам Бога, толкова обичам Неговата църква, че исках да направя нещо, което е по силите ми. Затова давах храна на конете. Това е всичко."

Тогава царят разбрал, че за Бога имат стойност не многото пари, които възхваляват дарителя, а скромния принос на любящото сърце!

Викът на Бащиното сърце от Битие до Откровение

Описание:
Викът на Бащиното сърце от Битие до Откровение
Мое дете ,
Може би не Ме познаваш , но Аз зная всичко за теб …Псалм 139:1
Зная кога сядаш и кога ставаш … Псалм 139:2
Зная всичкте ти пътища …Псалм 139:3
Дори космите на главата ти са до един преброени ...Матей 10:29-31
Защото си създаден (а ) по Мой образ ...Битие 1:27
И в Мене живееш , движиш се и съществуваш ...Деяния на Апостолите 17:28
И си Мое потомство ...Деяния на Апостолите 17:28
Познах те преди да бъдеш заченат (а )...Еремия 1:4-5
Избрах те , когато сътворих вселената ...Ефесяни 1:11-12
Ти не си грешка , защото всичките ти дни са записани в Моята книга ...Псалм 139:15-16
Определих точното време на раждането ти и мястото , където живееш ...Деяния на
Апостолите 17:26
Ти си страшно и чудно направен (а )...Псалм 139:14
Изтъках тялото ти в утробата на майка ти ...Псалм 139:13
Укрепих те от рождението ти ...Псалм 71:6
Но Съм представен погрешно от онези , които не Ме познават ...Йоан 8:41-44
Не Съм далечен и гневен , а съм пълния израз на Любовта ...1 Йоан 4:16
И желая да излея любовта Си върху теб ...1 Йоан 3:1
Просто защото си Моето дете и Аз Съм твоя Баща ...1 Йоан 3:1
И ти предлагам повече отколкото земният ти баща някога би могъл ...Матей 7:11
Защото Аз съм съвършения Баща ...Матей 5:48
Всяко добро , което получаваш , идва от Мен ...Яков 1:17
Аз посрещам всичките ти нужди ...Матей 6:31-33
Искам да ти дам бъдеще , пълно с надежда ...Еремия 29:11
Защото те възлюбих с вечна любов ...Еремия 31:3
Мислите Ми към теб са многобройни като песъчинките по морския бряг ...Псалм 139:17-18
И ще се развеселя за тебе с песни ...Софония 3:17
И никога не ще спра да ти правя добро ...Еремия 32:46
Понеже ти си Моето избрано богатство ...Изход 19:5
Ще те установя здраво с цялото си сърце и с цялата си душа ...Еремия 32:41
И ще ти покажа велики и чудни неща ...Еремия 33:3
Ако Ме потърсиш с цялото си сърце ще Ме намериш ...Второзаконие 4:29
Наслаждавай се в Мен и ще ти дам желанията на сърцето ти ...Псалм 37:4
Защото Аз Съм , който ти дадох тези желания ...Филипяни 2:13
Мога да направя за теб несравнимо повече , отколкото някога си мислил ...Ефесяни 3:20
Понеже Съм най -голямата ти опора ...2 Солунци 2:16:17
Аз Съм също Бащата , който те утешава във всичките ти скърби ...2 Коринтяни 1:3-4
Когато си съкрушен Аз съм близо до теб ...Псалм 34:18
Както овчарят носи агнето си , така и Аз те нося близо до сърцето Си ...Исая 40:11
Един ден ще обърша всяка сълза от очите ти ...Откровение 21:3-4
И ще отнема болката ти , изстрадана на тази земя ...Откровение 21:3-4
Аз Съм твоя Баща и те обичам така , както обичам Сина Си Исус ...Йоан 17:23
Любовта Ми към теб е разкрита чрез Исус ...Йоан 17:26



Ти си чудо, безкрайно скъпоценно!
Юрген Верт


Не забравяй никога:
Да живееш не е твоя собствена идея
и да дишаш не е твое решение.
Да живееш беше идея на Един Друг
и да дишаш Неговия дар за теб.

Не забравяй никога:
Никой не може да види небето както ти
и никой не знае това, което знаеш ти.

Не забравяй никога:
Твоето лице го няма никой друг на света
и такива очи имаш само ти.

Не забравяй никога:
Ти си богатия, все едно дали с пари или без,
защото можеш да живееш !
Никой не живее твоя живот.

Ти си Желания, не си дете на сличайността,
не си приумица на природата.
Без значение дали песента на
твоя живот е в минор или мажор.
Ти си замисъл на Бога, гениален при това!!!

Ти си чудо , безкрайно скъпоценно!