Да изгубим живота си, за да го спасим

“ Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси. “ Лука 9:24

Има две принципни отношения, които ние, вярващите можем да имаме към живота си. Можем да се опитаме да го спасим или можем съзнателно да го изгубим заради Христос.
Съвсем естествено е да се опитаме да го спасим. Можем да водим егоцентричен живот и да се стремим с всички сили да се запазим от усилия и неприятности. Можем грижливо да планираме как да се защитим от внезапни удари и загуби, и също как да избягваме всякакви неудобства.Домът ни е частна собственост, оградена отвсякъде с табели: „Влизането забранено”. Той е само за семейството ни, с минималното необходимо гостоприемство за другите. Решенията си взимаме според това, доколко ще се наруши благоденствието ни. Ако заради нещо трябва да се откажем от плановете си или пък се изисква много работа или са необходими финансови жертви, за да се помогне на другите, тогава обръщаме палеца надолу. Склонни сме да обръщаме твърде много внимание на собственото си здраве и отказваме всякакво служение, което евентуално би изисквало безсънни нощи, контакти с болест или смърт или каквито и да било други физически рискове. Личното ни благоденствие стои по-високо в ценностната скала от нуждите на околните. Накратко казано, ние разглезваме тялото си, което след немного години ще бъде изядено от червеи, ако Господ не дойде преди това.
Като се опитваме да спасим животът си, ние всъщност го губим. Живеем в цялата окаяност на себичното съществуване и пропускаме всички благословения, които носи един живот, живян за другите.
Алтернативата е да изгубим живота си за Христос. Това означава живот на служение и жертви. Ние не търсим ненужни рискове или мъченичество, но не избягваме задълженията си с оправданието, че трябва да живеем на всяка цена. Считаме го за голяма радост да изразходваме всичко и самите ние да бъдем изразходвани за Него. Домът ни е отворен, притежанията ни са на Негово разположение, времето ни е за онези, които са в нужда.
Ако така изливаме живота си за Христос и другите, ние намираме истинския живот.Като изгубваме живота си, ние всъщност го спасяваме.

Бог е любов

Независимо в коя посока духа вятърът,
Бог е любов!

Когато топлият „южен вятър” със своя успокояващ лек полъх донесе дъжд на благословение, Бог е любов!
„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. „Яков 1:17

Когато студеният „северен вятър” на изпитанията връхлита върху теб, Бог е любов!
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.” Римл.8:28

Когато „западният вятър” духа безмилостно и злонамерено върху теб, Бог е любов!
„Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема." Евреи 12:6

Когато „източният вятър” заплашва да помете всичко, което имаш, Бог е любов!
„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.” Фил. 4:19

Нищо в живота ни не може да ни безпокои, ако знаем причината , поради която Бог го допуска!

На кого принадлежи сърцето ти?

от Емили Райън

1 Твоята съобразителност
"Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци."(Съдии 11:34)

Смелостта е да откриеш, че твоята самоличност няма нищо общо с това, коя си ти, а е изцяло свързана с това , кой е Бог.
Смелостта е разбиране, че да чакаш Бога, е активна , а не пасивна задача.
Смелостта не означава да си независима жена, а да си жена , зависима от Христос.

Въпроси за разглеждане
На какво те е научил Бог напоследък за това, кой е Той?
Какво точно очакваш Бог да направи в живота ти?
Как чакаш Бога (как Му служиш) през това време?
По-зависима или по-независима си станала от Бога през последната година?

Защото Ти си създал вътрешностите ми, обвил су ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен. (Псалм 139:13,14)

2 Твоите гени

'' Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.'' (Съдии 11:34)

Имаш Баща, Който седи не на пиедестал, а на престол.
Чрез Христос ти си дете на Бога.
Божиите деца получават наследство, което само Божият Син може да им даде – наследството на вечният живот.
Да познаваш Баща си, означава да знаеш обещанията, които Той дава на своите деца.

Въпроси за разглеждане
Какви са взаимоотношенията ти с твоя баща, ако е жив?
Какви са взаимоотношенията ти с твоя небесен Баща?
Кое Божие обещание си приела лично за теб?

Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. (Йоан 3:1)

3 Твоята благодат

'' И като я видя, той раздра дрехите си и каза;'' Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господ и не мога да се отрека.'' А тя му отговори: '' Татко...'' (Съдии 11:35,36)

Благодат е да дадеш на някого нещо, което не заслужава.
Благодатта не идва естествено, а свръхестествено.
Благодатта на Бога е рогът, през който се изливат всички Негови благословения.
Божията благодат е достатъчна.
Когато проявиш благодат към другите с онова, което им казваш, ти отразяваш благодатта, която Бог е дал на теб.

Въпроси за разглеждане
Как си проявила благодат към някого напоследък?
Кое е последното нещо, което си получила, без в действителност да го заслужаваш?
Как Божията благодат ти е помогнала за издържиш някакво страдание?
Какви думи си изрекла напоследък, които не са били изпълнени с благодат?

Бог за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога. (2 Кор.5:21)

4 Твоето разбиране

'' Понеже си дал обещание на Господ, направи с мен според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за теб възмездие над неприятелите ти, амонците. (Съдии 11:36)

Библията е любовно писмо от Божието сърце до твоето.
Ако искаш да познаеш Бога и Неговата воля за твоят живот,трябва да задълбочиш разбирането си за Словото
За израстващият християнин запаметяването на библейски стихове не е възможност, а заповед.
Когато запомняш стихове, мисленето ти се променя според Божието и в съзнанието ти отекват Божиите думи, а не твоите.
Бог ти е дал Библията, за да можеш да Го видиш чрез нея. Това е книга, в която изгубените са намерени, слепите проглеждат, доброто тържествува над злото и всеки получава още един шанс.

Въпроси за разглеждане
Колко често четеш Библията си?
Какво те отклонява да я четеш повече?
Напоследък на какво те е научило Божието Слово?
Кой стих ти е повлиял най-много напоследък?
Кои стихове си научила наизуст през последната година?

В сърцето си упазих Твоето слово, за да не съгрешавампред Теб. (Псалм 119:11)

5 Твоят Бог

''Каза още на баща си:' Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми и да оплача девството си.' Ефтай отговори:' Върви.' И я пусна за два месеца. (Съдии 11:37,38)

За да прекараш най-пълноценно времето си ''в планината'', трябва да осъзнаеш, че е важно не да се отделиш от хората, а да бъдеш близо до Бог.
За да видиш истината от върха на планината, не се изисква да си насаме с твоите мисли. Трябва да останеш сама с Божиите мисли.
Въпреки, че Бог е същият вчера, днес и завинаги,той е толкова неизмерим и много странен, че може да ни се явява по нов начин всяка сутрин.
На планината, където е Господ, Той ще промисли.
Бог вижда вечността, докато ние виждаме само днешния ден.

Въпроси за разглеждане
Къде е твоята ''планина'' (мястото,където се срещаш с Бога)?
Колко често ходиш на твоята планина?
За какво хвалиш Бога днес?
Как Бог е промислил за теб?
Какво ти е показал Бог от Неговата перспектива – нещо, което не си могла да видиш от твоята гледна точка?

Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата ти. (Псалм 43:3)

6 Твоите момичета

“И тя отиде по хълмовете с приятелките си.'' (Съдии 11:38)

Приятелство означава да бъдеш '' на един дух '' с друг човек.
Добави към приятелският си кръг жени, които са на същият етап от живота като теб.
Помагай на приятелите си с действия, не само с думи.
Всеки може да ти каже това, което искаш да чуеш, но само истински приятел може да ти каже истината, дори когато тя те наранява
Завистта няма място между приятели.

Въпроси за разглеждане
На какъв етап от живота си в момента?
Имаш ли приятели, които са на същия етап?
С какви действия си помогнала на приятелите си?
Наскоро порицавал ли те е приятел?
Какво имат приятелите ти, което ти нямаш?
Истински щастлива ли си за техният успех?

Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.(Притчи 17:17)

7 Твоята скръб

'' И оплака девството си.'' ( Съдии 11:38 )

Сълзите имат място в израстването ти като християнка. Скръбта е позволена. Тъгата е приемлива.
Исус е плакал.
Понякога не скърбиш, а хленчиш.
Щастието се цупи, когато не разбира Божиите пътища. Радостта поставя пълно властието на Бога над Неговите тайни.
Ако искаш скръбта ти да се превърне в радост, спри да се вглеждаш в себе си и се съсредоточи върху Бога.

Въпроси за разглеждане
За какво скърбиш сега?
Изляла ли си сърцето си пред Бога?
Струва ли ти се понякога, че хленчиш заради обстоятелствата, в които се намираш?
Как си спрята да се вглеждаш в себе си и си се съсредоточила върху Бога?

Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост. (Псалом 30:5)

8 Твоята отговорност

'' в края на двата несеца тя се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил.'' (Съдии 11:39)

Божиите пътища не могат да бъдат обобщени във хубава ясна формулка. Неговите планове са извънредно творчески, за да бъдат предвидени.
Не е толкова важно как ще преодолееш скръбта си, колкото – изобщо да я преодолееш.
Бог не обещава, че всички неща в живота ни ще са добри. Той просто обещава да използва тези неща за добро.
Можеш да намериш смисъл в сълзите си, като знаеш, че ще си способна да бъдеш благословение за някой друг, който преживява подобна ситуация.

Въпроси за разглеждане
Как Бог напоследък те изненадва с благословенията си?
Посочи някои лоши неща, които Бог е използвал за добро в живота ти?
Още ли скърбиш, или си обърнала скръбта си в действие?
Как утеши някой друг през последната година?

Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ. – Понеже както небето е е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помоисли – от вашите помисли.

9 Твоята невинност

'' А тя не беше имала мъж.'' ( Съдии 11:39)

Когато става въпрос за секс, Сатана има цял арсенал от оръжия, които може да използва срещу теб.
Невинността не е просто липса на полови сношения, а присъствие на чистота.
Невинността започва от ума ти.

Въпроси за разглеждане
Как си била изкушавана със сексуални грехове?
Има ли определен човек или ситуация, които те изкушават повече от други?
Какво би казал Бог за мислите ти?
Как се стремиш към чистота в нещата, които гледаш, правиш и казваш?

Но както е сват Този, Който ви е призовал, така бъдете свети и вие в цялото си поведение; защото е писано: '' Бъдете святи, понеже Аз съм свят''. ( 1 Петр. 1:15 )

10 Твоето водачество

'' И стана обичай в израил израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай. ( Съдии 11:39,40)

Лесно е да отбягваш да ръководиш други, когато преживяваш трудности.
Бог не иска нищо от теб – нито служението ти, нито парите, нито талантите, нито каквото и да било друго – докато не получи първо самата теб.
Бог иска да те използва сега и очаква да Му кажеш: '' Ето ме.''
Духовните дарби не са предназначени да ограничават начините и въможностите да служиш на Бога.
Бог може да те използва въпреки това, което си.

Въпроси за разглеждане
Пронадлежи ли сърцето ти на Бог?
Готова ли си Той да те използва?
Какво те спира да служиш в твоята църква?
Кое ти звучи най страшно в момента – Бог да те използва или да не те използва?
Какво Бог те призовава да направиш за Него?

И каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в имато на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог Отец. (Кол 3:17)

Въпроси, които задава Бог

1. Къде си? Бит 3:1-10
… И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си? А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.

Най-уникалното място, в което човек се крие от Бог не е нито кръчмата, нито затвора, нито работата или хобито, но най уникалното място , където хората се крият от Бог си остава църквата.
Когато човек заеме мястото,за което е създаде, тогава ще дойде такова благословение от Бог в живота му, каквото дори не може да си представи.
Ефесяни 3:20,21 „А на Този, който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила - на Него да бъде слава в църквата и в Христос Иисус през всичките поколения от векове и за векове. Амин.”

2. От къде идеш?И къде отиваш? Бит 16:1-13
…Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур, и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
Хората често пъти докато бягат от дима, попадат в огъня. Пустинята едва ли е най-доброто място, където могат да отидат. Те не знаят къде отиват, нямат посока – те просто бягат.Има неправилен път, но няма безизходно положение!
Ако ще бягате, поне разберете къде отивате и тогава бягайте към доброто! Обърнете се към Бог, Той има план за живота ви- път, цел, посока. Доверете Му се!
Яков 1:12 „Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.”

3. Какво правиш тук? 3 Царе 19:1-16
…ГОСПОДНОТО слово беше към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?...
Докато се криете в някоя пещера, вие само ще оцелявате. Можете да си измислите и по-хубави извинения. Начинът, по който дяволът държи хората неефективни е изолацията.
Бъдете честни със себе си. Време е да се изправите пред Бог. Той никога не планува бягство или оцеляване като начин на живот, а победа.
Гал. 5:1 „И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.”

4. Къде е жена ти? Бит 18:1-15
…И му казаха: Къде е жена ти Сара?...
Къде е Сара в духовно отношение? Мястото на Сара в този момент е било там, при гостите. Разликата в духовното състояние на Авраам и Сара проличава веднага.
Ако Бог планува да направи нещо в твоя живот, то със сигурност включва твоята жена или твоят мъж. Съгласете се за това, което Бог ви е обещал и го преживейте заедно!
Евреи 11:11 „С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието.”

5. Защо почиташ синовете си повече от Мене? 1 Царе 2:22-30
И един Божи човек дойде при Илий и му каза: Така казва ГОСПОД:…Защо… почиташ синовете си повече от Мен…
Ако наистина вярвате в Бог, няма само да говорите, че вярвате в Него и Го почитате, но ще направите това , което е казал.
Ако дръзнете да поставите Бог на първо място в живота си и Го почитате повече от всичко, тогава ще преживеете изобилие от Божии благословения в живота си.

6. Могат ли тези кости да оживеят? Езек 37:1-12
…И ми каза: Сине човешки, могат ли да оживеят тези кости? И казах: Господи, БОЖЕ, Ти знаеш…
Никаква надежда. Всичко изглеждаше отдавна умряло и по-мъртво не можеше да бъде. Каква е твоята невъзможна ситуация? Може ли Бог да оправи твоята ситуация? Внимавай как ще отговориш и не се измъквай с уклончив отговор, защото това ще покаже къде си ти и къде е твоето ниво на вяра.
Лука 18:27 „А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.”

7. Как ти е името? Бит 32:22-31
…А Той му каза: Как ти е името?...
Много хора днес имат име, с което не се гордеят – престъпници, лъжци, прелюбодейци – име , което им носи позор и постоянно ги преследва.
Яков, измамникът , разбра че каквото и да прави няма да може да благоуспее, ако Бог не го благослови. Той търсеше само едно – благословението!
Псалм 51:17 „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.”

8. Кой съм Аз? Мат 16:13-19

…А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?...

Знаеш ли наистина кой е Исус?

9. Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете или да кажа: стани и ходи? Лука 5:17-26
…Но когато Иисус разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си? . Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи!...
Има хора които имат обяснение за всичко, което става в църквата на Бог и ако нещо не стане по техният начин, веднага започват да критикуват.
Кое е по-лесно за Него – да прости греха или да изцели болестта? Ако ти дойдеш при Него, Той не само ти прощава, но те и изцелява.

10. Искаш ли да оздравееш? Йоан 5:1-14
…Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?...
Много пъти вместо да отговорим направо на това, което ни питат, ние изреждаме обяснения: защо не можем да получим, пред какви пречки сме изправени, как се чивстваме в тази ситуация и какво ли още не. Не даваме отговор на въпроса.
Често в отговорът ви се крие ключа за вашето чудо. Отговорът показва какво има в сърцето ви. Позволете на Исус да се намеси във вашата ситуация!
Притчи 24:26 „Който отговаря с прави думи, целува устни.”

11. От къде да купим хляб? Йоан 6:1-13
…Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?...
Много хора се молят: „ Боже, това което имам не е достатъчно; дай ми още.”. Исус просто благодари и чудото стана. Вместо да искате все повече и повече, и дас е притеснявате за това, което нямате, по-добре започнете да благодарите на Бог за това, което имате.
Когато Бог ни пита нещо трябва да знаем, че Той знае отговора на въпроса. Въпросът е зададен за да помогне на нас. Твоят отговор на въпрос зададен от Бог, показва къде си във взаимоотношенията си с Него.
2Петр 1:3 „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез Своята слава и съвършенство”

12. Защо се безпокоите? Лк 12:25-27
…И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за другото?...
Поради несигурността в ежедневието, стресът и безпокойството са сериозен бич върху всички нас.
Бог е верен на обешанията си!
Филипяни 4:6 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение”

Как дойде великият Гост?

"Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили. " Матей 25:40

Един стар обущар старателно се подготвил за посещение от Господ, което му било предсказано на сън. Господ така и не дошъл. Но дошъл един просяк и обущарят му дал обувки. Веднъж от там минала една стара жена. Той я нахранил и помогнал да пренесе товара си. Друг път дошло едно изгубено дете и той го завел при майка му.
Тогава чул в тишината един тих глас:

Три пъти дойдох до твоята гостоприемна порта!
Три пъти сянката Ми падна върху твоя праг!
Аз бях просякът с изранени крака!
Аз бях жената, която нахрани!
Аз бях изгубеното на пътя дете!

Ангелите и ангелът Господен

Съд 2:1: Ангел Господен дойде от Галгал в Бохим и каза:" Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: няма да наруша Завета Си с вас до века."

В Библията често се споменават ангели. Тази статия обобщава библейското учение за ангелите.

АНГЕЛИ. Думата"ангел"(евр.малак; гр.ангелос) означава"вестител". Ангелите са Божии небесни вестители или служители на Бога(Евр 1:13-14), създадени от Него преди сътворяването на земята(Йов 38:4-7; Пс 148:2,5; Кол 1:16).

1) В Библията се говори за добри и лоши ангели, но се набляга, че първоначално всички те са създадени добри и святи(Бит 1:31). Тъй като имат право на избор, множество ангели се присъединяват към бунта на Сатана(Йез 28:12-17; 2Пет 2:4; Юда 1:6, Откр 12:9; Мат 4:10), отстъпват от началната си позиция на благодат като Божии слуги и поради това губят небесната си роля. Без съмнение бесовете в НЗ трябва да се отъждествяват с тези паднали ангели(Мат 25:41; Юда 1:6).

2) В Библията се споменават огромно множество добри ангели(3Ц 22:19; Пс 68:17; 148:2; Дан 7:9-10; Откр 5:11), въпреки че са дадени имената само на двама от тях: Михаил(Дан 12:1; Юда 1:9; Откр 12:7) и Гавриил(Дан 9:21; Лука 1:19,26). Очевидно при тях има йерархия: Михаил е наречен архангел(буквално"най-висш ангел"-Юда 1:9; 1Сол 4:16). Съществуват серафими(Ис 6:2), херувими(Йез 10:1-3), ангели с власт и господство(Еф 3:10; Кол 1:16) и безброй ангелски служебни духове(Евр 1:13-14; Откр 5:11).

3) Като духовни същества добрите ангели хвалят Бога(Евр 1:6; Откр 5:1; 7:11), изпълняват Неговата воля(Числ 22:22; Пс 103:20), гледат лицето Му(Мат 18:10), подчинени са на Христос(1Пет 3:22), по-висши са от хората(Евр 2:6-7) и населяват небето(Марк 13:32; Гал 1:8). Те не се женят(Мат 22:30), никога няма да умрат(Лука 20:34-36) и не трябва да им се покланяме(Кол 2:18; Откр 19:9-10). Могат да се появяват в човешки облик(обикновено като млади мъже, без крила, ср. Бит 18:2,16;19:1; Евр 13:2).

4) По Божия заповед ангелите вършят многобройни действия на земята. Те играят изключителна роля, когато Бог разкрива Своя Закон на Моисей(ДА 7:38; ср. Гал 3:19; Евр 2:2). Задълженията им най-вече са свързани с тяхното участие в Христовата изкупителна мисия(виж Мат 1:20-24;2:13;28:2; Лука 1-2 гл.; ДА 1:10; Откр 14:6-7). Те се радват на всеки грешник, който се покайва(Лука 15:10), служат на вярващите(Дан 3:25;6:22; Мат 18:10; Евр 1 14), следят живота на християнската общност(1Кор 11:10; Еф 3:10; 1Тим 5:21), известяват послания от Бога(Зах 1:14-17; ДА 10;1:8;27:23-24), носят отговори на молитви(Дан 9:21-23; ДА 10:4), понякога помагат при тълкуване на пророчески сънища или видения(Дан 7:15-16), укрепват Божиите избрани в изпитанията(Мат 4:11; Лука 22:43), защитават светиите, които се боят от Бога и мразят злото(Пс 34:7;91:11; Дан 6:22; ДА 12:7-10), наказват тези, които са врагове на Бога(4Ц 19:35; ДА 12:23; Откр 14:17-16:21), воюват срещу бесовете(Откр 12:7-9) и отнасят спасените на небето(Лука 16:22).

5) В края на времената войната между Михаил и добрите ангели, от една страна, и Сатана с неговата демонична войска, от друга, ще се ожесточи(Откр 12:7-9). Когато Христос се завърне, ангелите ще дойдат с Него(Мат 24:30-31) и ще присъстват при съда на целия човешки род(Лука 12:8-9).

АНГЕЛЪТ ГОСПОДЕН. Особено внимание трябва да отделим на"ангела Господен"(понякога"ангел Божии")- той е единствен и за него се говори както в СЗ, така и в НЗ.

1) За пръв път се явява на Агар в пустинята(Бит 16:7), а после-и на Авраам(Бит 22:11,15), Яков(Бит 31:11-13), Моисей(Изх 3:2), всички израелтяни по време на Изхода(Изх 14:19), по-късно при Бохим(Съд 2:1,4), на Валаам(Числ 22:22-36), Исус Навин(ИН 5:13-15, където"военачалникът на Господното войнство" най-вероятно е ангелът Господен), Гедеон(Съд 6:11), Давид(1Лет 21:16), Илия(4Ц 1:3-4), Даниил(Дан 6:22) и Йосиф(Мат 1:20;2:13).

2) Ангелът Господен изпълнява някои задачи, подобно на другите ангели. Понякога просто носи послание от Господа за Неговия народ(Бит 22:15-18;31:11-13; Мат 1:20). Друг път Бог изпраща Своя ангел да се погрижи за нуждите на вярващите(3Ц 19:5-7), да ги защити от някаква опасност(Изх 14:19;23:20; Дан 6:22) или да унищожи враговете им(Изх 23:23; 4Ц 19:34-35; ср. Из 63:9). Но когато Божият народ се разбунтува и извършва сериозен грях, ангелът Господен може да бъде изпратен, за да го унищожи(2Ц 24:16-17).

3) Много се е разисквало кой точно е ангелът Господен, особено заради начина, по който той често говори на хората. Обърнете внимание: а) В Съд 2:1 ангелът Господен казва:"Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: няма да наруша Завета Си с вас до века." При сравнение с други библейски пасажи, описващи същото събитие, става ясно, че това са действията на Господа, заветният Бог на израелтяните. Той е Този, Който се заклева на Авраам, Исаак и Яков да даде на потомците им Ханаанската земя(Бит 13:14-17;17:8;26:2-4;28:13). Той се врича, че този Завет ще бъде вечен(Бит 17:7). Той извежда израелтяните от Египет(Изх 20:1-2) и чрез Него влизат в Обещаната земя(ИН 1:1-2). б) При появата на ангела Господен Исус Навин пада на земята и Му се покланя(ИН 5:14). Подобен отклик кара мнозина да смятат, че този ангел е видимото проявление на самия Господ Бог. В противен случай, ангелът би казал на Исус Навин да не Му се покланя(ср. Откр 19:10;22:8-9). в) Това личи още по-категорично от недвусмислените думи, които ангелът Господен казва на Моисей, когато му се явява на горящия храст:"Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"(Изх 3:6; Бит 16:7; Изх 3:2).

4) Тъй като ангелът Господен се отъждествява със самия Господ и тъй като се явява в човешки облик, според някои Той е вечният Христос, второто Лице на Троицата, преди да бъде въплътен и роден от девица.

БИБЛИЯ - Пълноценен живот в Святия Дух

публикувано от Мариана

На моя приятел

“Тревата изсъхва, цветът и окапва”,
животът човешки е миг във вечността
и знам, че си мислиш, приятелю, често
къде ли отива душата в смъртта?!?

Защо сме създадени с чувства в сърцето,
изпитваме радост, надежда, тъга
и гледайки нощем с въпроси небето
се питаш – къде ще е твойта душа?

Живеем, работим и после умираме
И гнием в студена и тъмна земя,
за всичко по мъничко време намираме –
ти виждаш ли смисъл във всичко това?!?

Аз също се лутах години в незнание,
във мъката плаках и вих във скръбта,
но отговор истински вече намерих –
намери покоя и мойта душа!

Аз искам сега и на тебе да кажа,
че има си Ад, но има и Рай
и всъщност животът човешки е преходен,
а душата човешка живее безкрай!

Кажи ми, ти знаеш ли някой в живота си
за тебе да бъде готов да плати,
да умре Той за твойто беззаконие
и да те обича в смъртта Си дори?

Аз знам и ще ти кажа за Него:
Той Божият Син е – Христос
и лично за тебе Той беше разпънат
жестоко в позор на грубия кръст.

Цената пред Бога платена е вече –
ти също си купен с кръвта на Христа!
Той хлопа, ти отвори Му да влезе –
пътят един е, вратата – една.

Аз знам, че светът ще ти каже: “Лъжа е,
легенда живяла в онез времена.”
Но светът подвластен на греха е
и в него властва с лъжа Сатана.

Ти сам разсъди!!! Изборът твой е –
дали ще живееш във мъки и скръб
или ще повярваш, че Спасителят – Той е
и на света ще обърнеш завинаги гръб???

Успех ти желая и вяра, приятелю,
ръка протегни и днес се реши!
Той – Господ Исус, ще дойде тъй скоро
и моля се в слава срещни Го и ти!

14.01.2001 г. Мария Борисова

Приказка за скъсаните цървули

Един човек имал голямо семейство и търсил начин как да го изхрани. Не се сещал да се помоли на Бога, защото никой не го бил научил на това. Един ден стоял на двора и се чудел как да свърже двата края. Дошъл при него дяволът. Е, не бил с рога и опашка, за да не го стресне. Явил му се човешки образ и го попитал:

-Какво си се замислил?

-Мисля си откъде да намеря пари, за да изхраня голямата си челяд. – отговорил му човекът.

-Хм, от това по-лесно няма. – казал дяволът. Иди в гората, разкопай под стария дъб и ще намериш това, от което се нуждаеш.

Зарадвал се човекът. Грабнал кирката и лопатата и хукнал към гората. Когато разкопал на посоченото място, намерил пълен казан със злато. Цялото семейство заживяло безгрижно. Но колкото и да изглежда хубаво, всяко нещо си има край. Свършило се и златото.

Без много да мисли, човекът отново се обърнал към своя “благодетел”, който сякаш по поръчка минавал край него.

-Всичко беше хубаво до тук, но свърши. – казал човекът. Дяволът и този път го успокоил:

-Няма страшно. Довечера през гората ще мине един гурбетчия. Уморен от дългия път ще полегне под дъба. Когато заспи, вземи му спечеленото!

-Ами, ако се събуди? – попитал човекът

-Аз за какво съм, Ще ти помогна. – отговорил му дяволът. Казано–сторено. Семейството отново заживяло ”щастливо”. Но не минало много време и тези пари свършили.

Човекът пак потърсил дявола, а той му казал:

-Знаеш кой е най-големият богаташ в селото. Иди, убий го и му вземи имането!

-Какво говориш? – стреснал се човекът – Ами, ако ме заловят?

-Аз съм насреща! Ще те оттърва...

Повярвал човекът и започнал да крои планове как да влезе в къщата на богаташа. Накрая направил това, което го посъветвал дяволът.

Заловили го и го осъдили на смърт чрез обесване. Издигнали бесилото, сложили бурето под краката му.

Започнали да изтичат последните предсмъртни минути – най-дългите минути в живота на този човек. Взирал се той сред множеството да зърне отнякъде дявола, нали му обещал да му помогне... Най-после го видял и извикал:

-Хайде бе, побързай! Ей сега ще бутнат бурето и ще увисна на въжето.

Дяволът му казал:- Погледни надолу, какво виждаш?

Човекът погледнал и казал:

-Един кош скъсани цървули виждам под себе си. Нищо друго.

-Тези цървули аз съм ги скъсал докато те докарам до тук – отговорил му дяволът.

И човекът увиснал на въжето.

-----------------------------------------

Моята майка ни разказваше тази приказка, когато бяхме деца. Сега аз я разказвам и на малки и на големи, защото е поучителна.

Много е важно към кого ще се обърнем за съвет и помощ.

До кого се допитва нашият народ ? - до ясновидци,врачки, баячки, астролози, екстрасенси, запитвачи на духове на мъртви, нумеролози и т.н.

За голямо съжаление много от медиите също съдействат за това...

А после се питаме защо се случват трагедии /и то точно пред големи, всенародни празници/.

Нека погледнем в Библията - Второзаконие 18:10-13:, където пише „ Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите; защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.”

Ако отгърнем в книгата на пророк Еремия 17:5 – 8, ще прочетем: „Така казва Господ:Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа. Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна. Благословен да бъде оня човек,Който уповава на Господа, И чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, няма да се бои, когато настане пекът. Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.”

Толкова ясно е казано, че това е омразно на Господа и носи проклятие на народа ни...

Бог е верен на Словото Си. Той е дълготърпелив и много милостив.

В II Летописи са написани думите на Господа, Който казва: ”...Ако людете Ми, които се наричат с Моето име смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” А в Псалом 145:18-19 пише: “Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с истина Го призовават. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят. Слуша викането им и ги избавя.”

Бог винаги е Готов да ни помогне, иска само да се обърнем към Него, да повярваме в Него и да Го потърсим.


Таня Стоянова

Дай да видя себе си!

Един пастир пътувал из една планинска местност и вечерта спрял в един хан, чиито съдържател бил Исусов последовател. След вечерята, ханджията попитал пастира дали би водил домашната молитва. Той се съгласил при условие, че ханджията събере всичките си слуги. Когато изглеждало, че всички били на лице, пастирът попитал дали не липсва някой.

-А бе, има едно бедно момиче, което върши мръсната работа. Винаги е много мръсно, та затова не го викаме да присъства на молитва.

-Но условието ми беше, че ще водя вечерната молитва, ако всички присъстват. - отговорил пастирът. Ако момичето не дойде, ще трябва да ви откажа.

Когато ханджията разбрал, че пастирът е непреклонен, повикал момичето. То наистина било много занемарено. След молитвата вечеряли, а после пастирът им послужил и с Божието Слово.

Когато напускал хана, той повикал момичето и му казал:

- Искам да те науча на една молитва, с която да се молиш, докато се върна. Тя е много кратка: "Господи, дай ми да видя себе си!"

След продължително време, пастирът пак минал от там. Попитал ханджията какво става с момичето. Той отговорил:

- Никак не е добре. Не знам какво му стана, само плаче. Какво да правя с него не знам!

Пастирът знаел какво е положението, та пак го повикал. Ханджията довел момичето и тогава пастирът му каза:

-До сега си се молила: "Господи, дай ми да видя себе си!"

- Да, - отговорило то, - обзето от голяма скръб. - Видях колко съм грешна, затова и не мога да правя нищо друго, освен да плача за греховете си!

- А сега искам да те науча на една друга молитва – казал пастирът - И тя е много къса: "Господи, дай ми да видя Тебе!"

Минали години. Пастирът проповядвал в един град. След събранието една приветлива жена дошла при него и го попитала дали я помни. Тя била чисто и спретнато облечена и той не успял да я познае.

- Спомняте ли си онова бедно момиче в хана, което учихте да се моли с думите: "Господи, дай ми да видя себе си!" ?

Пастирът много добре си спомнял случката.

- Аз бях онова момиче. - казала жената.

- Когато се молех с тази молитва, видях колко съм грешна и това ме накара да потъна в скръб и отчаяние. А когато ме научихте на втората молитва, Господ Исус ми изяви Себе Си. Оттогава скръбта ми изчезна и съм щастлива, защото намерих Бог, Който изтри греховете ми."...

ЕВАНГЕЛИЗЪМ ИЛИ ЕВАНДАЛИЗЪМ

ЕВАНГЕЛИЗЪМ ИЛИ ЕВАНДАЛИЗЪМ

от Тери Гласпи

Наскоро дочух разговор, в който един добронамерен християнин се опитваше да сподели своята вяра с жена, която се чувстваше все по-неудобно и изглеждаше все по-объркана докато човека бърбореше множество библейски стихове имащи за цел да й помогнат да види нуждата си от Исус Христос. Беше очевидно, че тази малка реч беше предварително репетирана и запомнена наизуст. Също толкова очевидно беше колко неуспешен беше неговият подход към тази жена, която седнала на място 12Е в самолета се беше оказала публика, която просто нямаше къде да избяга. Тя се гърчеше неспокойно и се оглеждаше наоколо - вероятно в търсене на някой, който да я спаси или да реши кой авариен изход се намира по-близо ако цялото преживяване стане напълно непоносимо.

Вие вероятно няма да осъдите младия човек за неговото желание да сподели благата вест. Но всичко това изглеждаше толкова шаблонно сравнено с истинския живот на жената, на която той споделяше. И човек не можеше да не се почуди дали той просто не „вършеше своята работа,” така че да може да запише още една бройка в списъка си. „Да, днес, аз свидетелствувах на някого.”

Зад всичко това до такава степен прозираше подхода „удряй и бягай,” че всъщност това не беше евангелизъм, а еВанадализъм. В евандализма вие просто “изстрелваме” благовестието към някого и след това бързо поемате по пътя си. Мисията е изпълнена.

Този начин на споделяне на връзката ни с Бога ми прилича на това да подадем на някого лист, на който са написани ноти и да очакваме той да ги разбере. Можем да кажем: „Ето, това е най-прекрасната музика, която някога е писана,” но освен ако човека не притежава задълбочени познания по музика за него това вероятно ще представлява сбор от малки нищо неозначаващи символи написани на лист хартия.

Може би вместо да пъхаме в ръцете на хората „нотния лист” ние трябва да се обърнем към тях и да ги попитаме: „Хей, чуваш ли това? канейки хората да чуят музиката, която вече звучи. Защото Бог работи зад и в нашия свят. Неговата музика вече свири. Може би първата крачка за споделяне на нашата вяра е просто да приканим хората да послушат това, което ние чуваме посочвайки им красотата на мелодията и ритъма, който движи нашите сърце и крака. Може би евангелизма се разбира най-добре като споделяне на радостта, която ние сме намерили като сме станали част от звучащата песен.

http://rado76.wordpress.com/2008/08/21/evandalism/

Бог ми проговори......

Човекът прошепнал, "Боже говори ми"; и чучулигата пропя.
Но човекът не чу нищо.
Тогава човекът извика на Бога, "Говори ми"; и гръм имаше по цялото небе.
Но човекът не слушаше.
Човекът се огледа наоколо и каза, "Боже нека те видя."
и звездите заблестяха по ярко, Но човекът не забеляза.
Човекът извика силно, "Господи направи чудо."
и живот се роди, но човекът не знаеше.
И така човекът плачеше в отчаяние, "докосни ме Боже и нека да разбера че си тук."
Отгоре Бог достигна човека и го докосна.
Но човекът се отърси от пеперудата на рамото си и замина нататък.

Така, че помни, не пропускай благословение понеже не е изпратено по начина по който желаеш.
Обръщай внимание на благословенията около теб.

Как да благославяме?

На много места в Библията виждаме такива ситуации, в които благословенията идват върху децата поради бащата. Юдейските мъже са много внимателни, когато благославят своето семейство. Върху синовете си ние казваме: "Нека Бог ви направи като Ефрем и Манасия." А пък върху дъщерите си казваме: "Нека Бог ви направи като Сарра, Ревека, Рахил и Лия."

Ефрем и Манасия - поради това, че те стигнаха отвъд ограниченията на тяхното поколение, те трябваше да бъдат кланове само в племето си, вместо това те се превърнаха в отделни племена. Много повече, отколкото бяха родени да бъдат.

Благославяме ги поради Сарра, защото е била красива и на възраст, когато е била.
В името на Ревека, защото е била богата жена, в името на Рахил, защото е била изключително обичана, в името на Лия, защото имаше много синове.

След това изричаме 6 благословения, а седмото го изговаря Бог - Числа 6:22-26;

22 Господ говори още на Моисея, казвайки:
23 Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така да благославяте израилтяните, като им говорите:
24 Господ да те благослови и да те опази!
25 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!
26 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!
27 Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.

Господ да те благослови - не е достатъчно ние да те благословим, но искаме и Бог да го направи;
Господ да те опази - от грях, болести, бедност, да те защити от неестествена смърт, да не позволи краката ти да се спънат;
Господ да осияе с лицето Си над тебе - искаме в живота им да има постоянно изливане на Божията любов;
Господ да ти покаже милост - т.е. да отговори на молитвите ви, да ви даде благоволение в очите на другите, да ви направи обичани и достоини за обич;
Господ да издигне лицето Си над тебе - т.е. когато се молиш, нека Бог изцяло да внимава на думите ти.
Господ да ти даде мир - мир, когато влизаш, мир, когато излизаш, мир по всяко време.

Когато бащата изговори тези благословения, тогава Господ се намесва и дава седмото благословение. Но Бог не може да даде седмото благословение, ако първо бащата не е дал шесте.

I will put My name upon them
Така да възлагат Името Ми върху израилтяните
and I will bless them.
И аз ще ги благославям.

Източник: Стивън Хеджис, семинар.

Публикувано от jordanka

Библейският пост

Постът е една духовна дейност от старозаветни времена. Какво означава постът и трябва ли днес да постим?
Когато чрез Моисей Бог дава на евреите наредбата за деня на умилостивението, Той казва следното: "... и да смирите душите си" (Лев. 23:27). Смята се, че това е било свързано с поста. В книгата на пророк Захария намираме, че народът възприел четири дни на пост като спомен за националната катастрофа (поробването от Навуходоносор в 586 г. пр.Хр.) (Зах. 7:5 и 8:19). По времето на Христа евреите са постили два пъти седмично (Лука 18:12). Според древноеврейския трактат Мегиллат Таанит тези дни били понеделник и четвъртък, но този пост бил установен от книжниците, а не чрез божествена заповед.
Средството за превъзмогване на неверието и на всяка духовна слабост е молитвата. Като помощно средство към нея Исус прибави и поста (Мат. 17:21). Библейският пост не е някакъв религиозен ритуал и не трябва да се счита като някаква заслуга пред Бога. Целта на поста е постигане на яснота на мисълта и трезвеност на духа. Разбирането на истината и на Божията воля значително се засилват чрез един подходящ режим.
Библията ни докладва за три особени случая на пост. И Моисей, и пророк Илия, и Исус постиха по 40 дни (Изход 34:28; 3Царе 19:8 и Мат. 4:1,2). От тези примери намираме основния принцип на правилното постене - пълно въздържане от храна и вода. Обикновено постът се практикува за 24 часа; от вечер до вечер (или от обяд до обяд). Това означава да се пропуснат закуската и обеда. Ако някой има слаб организъм и не може да издържи цял ден, може да пости до обяд, т.е. да пропусне само закуската. Случаите с Моисей, Илия и Исус са възможни само с поддръжката на Бога и с много крепка воля.
В официалната църква са въведени няколко годишни пости: коледни, великденски и др., през които не се "блажи", т.е. не се консумират някои храни. Трябва да отбележим, че те нямат подкрепата на Библията. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, а се диктува от нуждата и обстоятелствата. Случаят, описан в Естир 4:15-17 илюстрира много добре това. Целият еврейски народ, поробен в Персия, пости заедно с царица Естир три дни, за да измолят съдействието на Бога - Бог да се намеси и да предпази евреите от пълно унищожение.
Какво очаква Бог от нас при постенето? Нека да разгледаме един интересен епизод от живота на древния пророк Йона (Йона 3:1-10). Нечестието на жителите на тогавашния голям град-държава Ниневия бе станало толкова голямо, че Бог решава да ги унищожи. Но преди това изпраща пророк Йона с едно последно предупреждение. Изплашеният пророк се опитва да избяга от неприятното задължение, но Бог допуска да се случи едно чудо в живота му, след което пророкът отива в Ниневия. Когато съобщава Божията вест на народа, всички до един заедно с царя се покайват и обявяват тридневен пост. Бог вижда покаянието им и отменя решението Си. Виждаме, че същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите. Без променен живот постът ни няма да има никаква тежест пред Бога.
Най-хубаво е изяснено какъв пост има стойност пред Бога в Исая 58:3-11. Бог не приемаше поста на евреите, защото те не изоставяха жестоките си дела и враждите, бяха горди и равнодушни към бедните. Не се поддаваха на облагородяващото влияние на Божия Дух. В този знаменит пасаж от Исаевото пророчество отново се подчертава най-същественото при поста - промяната на живота.
Има няколко вида пости: личен, групов и общоцърковен пост, пост при болест, при трудности и проблеми.
Най-великите духовни подвизи са били постигнати не чрез таланти или способности, а чрез искрена молитва и пост.

Източник: тук

СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА

Вт 6:1-2:" А ето заповедите, наредбите и законите, които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я заселите, за да се боиш от Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти давам - ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните."

В СЗ често се повтаря заповедта към Божия народ:"имайте страх от Господа" или "да се боиш от Господа, твоя Бог". Важно е да знаем, че тази заповед се отнася и за нас като вярващи. Само ако наистина се боим от Господа, ще бъдем освободени от робството на всякакви противоестествени и сатанински страхове.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ГОСПОДА? Заповедта:"да се боиш от Господа" в своята всеобхватност включва множество различни аспекти на взаимотношенията между вярващия и Бога. 1) Основното при страха от Бога е признанието за Неговата святост, справедливост и праведност като неразделна част от любовта и милостта Му, т.е. познанието за Него и все по-пълното разбиране на същността Му(ср.Пр2:5). Този страх се основава на съзнанието, че Бог е свят и Неговото естество Го кара да осъжда греха.

2) Да се страхуваш от Господа означава да изпитваш към Него свято благоговение и уважение, да Го почиташ като Бог заради Неговата удивителна слава, святост, величие и сила(виж бел.към Фил2:12). Например, когато на планината Синай израелтяните виждат как Бог се разкрива пред тях като "гръм и светкавици, и гъст олак на планината, и много силен тръбен глас", всички те "потреперват" от страх(Изх 20:18-19; Вт 5:22-27). Псалмистът в своите размишления за Бога като Създател заявява категорично:" Нека се бои от Господа цялата земя; нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената. Защото Той каза и стана; Той заповяда и се затвърди"(Пс 33:8-9).

3) Истинският страх от Господа кара вярващите да се надяват и уповават единствено на Него за своето спасение. Когато израелтяните прекосяват Червено море по суша и виждат пълното унищожение на египетската войска, те"се уплашиха от Господа и повярваха в Господа"(Изх 14:31). Така и псалмистът призовава всички, които се страхуват от Господа:"уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит"(Пс 115:11). С други думи, страхът от Господа поражда у вярващите сигурна надежда и упование в Него. Следователно не е изненадващо, че хората с вяра намират спасение(Пс 85:9)и получават Божията опрощаваща любов и милост(Лука 1:50; ср Пс 103:11; 130:4).

4) И накрая, страхът от Господа означава да осъзнаваш, че Той е Бог, Който ненавижда греха и има силата да накаже всички, престъпили праведните Му закони както във времето, така и във вечността(ср. Пс 76:7-8). Когато Адам и Ева съгрешават в Едемската градина, те са изплашени и се опитват да се скрият от Божието присъствие(Бит 3:8-10). Моисей преживява тази страна на страха от Бога, когато прекарва четеридесет дни и нощи в молитва за грешните израелтяни:" Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи"(Вт 9:19). Така и в НЗ, веднага след като потвърждава, че Божието отмъщение и осъждение ще настъпи скоро, авторът на Посланието към евреите пише:" Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог".(Евр 10:31)

ОСНОВАНИЯ ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ ГОСПОДА. Те произтичат от смисъла на понятието"страх от Господа". 1) Трябва да се страхуваме от Него заради великата Му сила като Създател на всички неща и всички хора(Пс 33:6-9; 96:4-5; Йона 1-9). 2) Нещо повече - основание да се боим от Господа ни дава внушителна сила, която Той продължава да упражнява над елементите на творението и над нас(Изх 20:18-20; Екл 3:14; Йона 1:11-16; Марк 4:39-41). 3) Когато осъзнаем святостта на нашия Бог; т.е. Неговото разграничаване и постоянно противопоставяне на греха, естествената реакция на човешкия дух е страхът от Него(Откр 15:4). 4) Всеки, който види сиянието на Божията слава, не може да не се уплаши(Мат 17:1-8). 5) Непрестанните благословения, които получаваме от Бога, и особено опрощението на нашите грехове(Пс 130:4) трябва да ни подтикват да Го обичаме, но и да се страхуваме от Него(1Ц 12:24; Пс 34:9;67:7; Йер 5:34). 6) Без съмнение фактът, че Бог е Бог на справедливостта, Който ще съди целия човешки род, поражда страх от Него(Вт 17:12-13; Ис 59:18-19; Мал 3:5; Евр 10:26-31). Важна и свята е истината, че Бог непрекъснато ни наблюдава и оценява нашите действия - и добрите и лошите - и ние сме отговорни за тези действия, както сега, така и в деня, когато ще се изправим пред Божия съд.

РЕЗУЛТАТИ ОТ СТРАХА ОТ ГОСПОДА ЗА САМИТЕ НАС. Този страх не е просто библейско учение. По многобройни начини той засяга нашия всекидневен живот. 1) Първо, ако наистина се страхуваме от Господа, ще живеем в покорство пред Неговите заповеди и ще бъдем способни да казваме категорично "Не" на греха. Една от причините, поради които Бог внушава на израелтяните страх на планината Синай, е да ги научи да се отвръщат от греха и да се покоряват на Неговия закон(Изх 20:20). В последната си реч към Божия народ Моисей многократно свързва страха от Господа с покорство и служение на Него(Вт 5:29; 6:2,24; 8:6; 10:12; 13:14,17:19; 31:12). Според псалмистите да се боиш от Господа означава да се възхищаваш на заповедите Му(Пс 112:1) и да следваш Неговите настъвления(Пс 119:63). Соломон учи, че чрез"страх от Господа хората се отклоняват от злото"(Пр 16:6; ср.8:13). В Еклисиаст всички задължения на човешкия род са сведени до две кратки повеления:" Бой се от Бога и пази заповедите Му"(Екл 12:13). И обратно, всеки, който избира да живее порочно, постъпва така, защото"пред очите му няма страх от Бога"(Пс 36:1-4).

2) От тук можем да направим важния извод, че вярващите трябва да научат децата си на страх от Господа, като ги възпитават да ненавиждат греха и да спазват святите Божии заповеди(Вт 4:10; 6:12; 6:9). В Библията често се твърди, че"началото на мъдростта е страх от Господа"(Пс 11:10; Пр 9:10; ср. Йов 28:28; Пр 1:7). Следователно основната цел при възпитанието на децата ни е да живеят според Божиите принципи на мъдрост(Пр 1:1-6), първата и най-важна стъпка да ги научим на страх от Господа.

3) Страхът от Господа води до пречистване на Божия народ. Както истината на Божието слово(Йоан 17:17), така и страхът от Господа пречистват. Този страх ни кара да ненавиждаме греха и"да се отклоняваме от злото"(Пр 10:19; Екл 5:2,6:7). Страхът от Господа"предпазва от срив съвестта и ценностната ни система". Този страх"е чист"и ни пречиства(Пс 19:9), освещава ни и ни избавя.

4) Святият страх от Господа кара вярващите да Му се покланят с цялото си сърце. Ако наистина се боим от Бога, ще Му се покланяме и ще Го славим като Господ над всичко(Пс 22:23). Давид отъждествява събранието, което хвали Бога, с"онези, които се боят от Него"(Пс 22:25). Също така в края на времената, когато небесният ангел провъзгласява вечното благовестие, той призовава всички на земята да се страхуват от Бога, и веднага добавя:" и Му въздайте слава...и се поклонете на този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори"(Откр 14:6-7).

5) Бог е обещал да възнагради всички, които се страхуват от Него."Наградата за смирението и за страха от Господа е богатство, слава и живот"(Пр 22:4). Другите обещани награди са закрила от смъртта(Пр 14:26-27), удовлетворяване на всекидневните нужди(Пс 34:9; 11:5) и дълголетие(Пр 10:27). Искрено вярващите знаят, че"ще бъде добре на онези, които се боят от Бога", независимо какво се случва около тях(Екл 8:12-13).

6) И накрая, страхът от Господа е съпътстван от увереност и неизразимо духовно спокойствие у вярващите. В НЗ този стих се свързва непосредствено с насърчение от Святия Дух(ДА 9:31). От една страна, онези, които живеят без да се боят от Господа, не чувстват присъствието, благодатта и закрилата Му(Вт 1:26). От друга, хората, които изпитват такъв страх и спазват Божиите заповеди, усещат дълбоката духовна сигурност в живота си и помазание от Святия Дух. Те могат да бъдат уверени, че Бог ще ги"избави от смъртта"(Пс 33:18-19).

БИБЛИЯ - Пълноценен живот в Святия Дух

Защо е толкова трудно да чакаме…

Уенди Биъри, 19.04.2005

Едно от най-големите предизвикателства в живота е и най-трудното. Често възприемаме живота като незабавно удоволствие. Искаме това, което искаме, и го искаме веднага! Затова микровълновите фурни и дебитните карти са толкова популярни. Искаме нещо и го имаме.

Както обикновено, Божието царство се основава на принципи, различни от човешките. Пред нас, които се наричаме вярващи, стои голямото предизвикателство да живеем в свят, където не всичко, което искаме, ни е полезно, защото служим на Бога и Той избира да ни обучава, като използва учителя, наречен Чакане. Докато се наслаждаваме на удобството, характерно за живота ни на Земята, би било добре да си припомним, че духовният ни живот може да не е свързан с удобствата.

Да чакаме нещо, означава, че НЕ контролираме обстоятелствата

Аз обичам да ръководя, но когато трябва да чакам, отстъпвам ръководенето на някой друг. Дори когато възрастната жена на опашката в магазина брои стотинките си, докато аз неспокойно обмислям как по-бързо да мина, за да се отправя към следващата си среща, или пък когато стоя в ужасяващото движение на Околовръстното шосе и не мога да бъда в пълно самообладание. Открила съм, че в напрегнати моменти като тези е хубаво да си поема дълбоко въздух, да си повторя, че не е дошъл краят на света, и да разбера, че не трябва да контролираме обстоятелствата, за да имаме мир и радост.
Така се случват нещата, когато чакаме Бога. Осъзнаваме, че нищо не можем да контролираме в живота си, и от това не ни става приятно. Възможно е да откликнем с мир и приемане или да се свиваме в нетърпение и да се борим с факта, че трябва да чакаме.

Когато чакаме Бога, може да си мислим, че изглеждаме глупаво пред другите.

Ние като хора сме надарени да подреждаме и да манипулираме всякакъв вид неща. Понякога ни изглежда така, че Бог се движи бавно. Хората около нас се съмняват във вярата ни или пък се чудят, че има неправилни неща в нас. А ние не искаме да изглеждаме глупаво. Всички сме научили, че ключът към успеха е “да правиш нещо”. Чакането може да изглежда като губене на активност.
Сещам се за историята на Авраам, според която да не чакаш Бога, а да се опитваш сам да подреждаш живота си, е опасно. Авраам е богоугоден мъж, пълен с вяра. Приятел е на Бога. Напуска дома си и тръгва да пътува към неизвестна земя. Той допуска някои грешки по пътя, но продължава да върви и не застава срещу Божия план. Вероятно Авраам започва да губи търпение. Вижда, че напредва във възрастта, а жена му не става по-млада. Може би се е чудел какво другите хора мислят за него. Може би се е чудел дали чува правилно Бога!
Авраам решава да вземе нещата в свои ръце. До определен момент е покорен на Бога – пътува, чака. После решава да се справи сам с проблема – бил с една от прислужниците на жена си, като се надява, че тя ще му даде сина, който той толкова време е чака... Неговият план е успешен, но пагубен. Понеже не може да дочака Бога, той причинява конфликт в дома си, в целия лагер и в нацията. Сигурно, когато Бог подарява Исаак на Авраам и Сара, сърцето на Авраам е плакало, защото Исмаил е живото доказателство, че Авраам не дочаква Бога.
Какви скърби изпълват сърцето на Авраам, когато отпраща Агар и Исмаил! Какво страдание му причинява нетърпеливостта! Но благодатта на Бога продължава да се излива в живота на Авраам... Неговата благодат ще работи и в нашия живот, когато се движим напред и се покайваме. Мисля си обаче: какви благословения изпускаме, когато не дочакваме Бога!

Съпругът ми и аз искахме да дойдем в България веднага щом завършим колежа, но нашите наставници не ни позволиха. През това време израснахме духовно. Винаги когато мисионер идваше в нашата църква и говореше за това, че има нужда от повече работници на мисионерското поле, ние се разстройвахме. Бог ни беше призовал за това, но не разбирахме защо трябваше да чакаме.
Сега разпознаваме Божията мъдрост и добрина, с която Той ни предизвикваше да чакаме, докато дойдем в България. Нашето пристигане беше най-сладката дата, която чакахме. Все още не сме се покаяли, че се опитвахме да изпреварим Бога и да не чакаме Неговото време. Бог ни въведе в ново ниво на упование в Него.

Трябва да продължим да се учим да Го чакаме! Но ако сме благословени с покорство, тогава чакането ще е по-лесно.


Източник: Евангелски вестник

Сметка за бъдещето

Рон Корзин, 11.06.2008

Залавяй се за работа!

Изглежда, че в очите на Исус хората, които се безпокоят, са мързеливи. Той разказва история за господар, който дава дял от имота си на тримата си слуги (Матей 25:25). Третият слуга заравя своя дял, защото се притеснява и се страхува за него. Когато господарят му разбира какво е направил, го нарича не само „лукав”, но и „ленив” слуга.

Един от най-добрите начини да избягаме от тревогите си е като се заловим за работа. Безпокойството убива много хора. Работата сама по себе си не убива никого. В Лука 14:28 Исус казва: „Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?” Става ясно, че не е редно да се притесняваме за бъдещето си, но е добре да си правим сметка за него. Ако се подготвим за бъдещето, няма да затънем в грижи!

Научи се да бъдеш благодарен!

Ап. Павел казва във Филипяни 4:6–7: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.”

Спомнете си всички хубави неща в живота си. Избройте ги едно по едно. Във време на трудности размишлявайте за хубавите неща. Мислете за Божите благословения – за Неговото снабдяване и грижа. Когато имате здравословен проблем, замислете се за останалите хиляди части на тялото ви, които функционират нормално.

Предай грижите си на Господа, защото Той се грижи за теб!

Ап. Павел пише до преследваните християни: „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (I Петрово 5:7). Бог може да се справи с вашите грижи много по-добре, отколкото вие бихте се справили!

Едно от предградията на Финикс, щата Аризона, се казва Кеърфрий (от англ. – безгрижен). Там живее човек на име Грег Уорън, който, по думите на „Ел Ей Таймс”, се превръща в „нещо като гуру на хората, безпокоящи се за всичко”. Той създава услуга или по-скоро бизнес, наречен „Без грижи”. Описваш на лист хартия тревогите си. Изгаряш листчето. Изпращаш пепелта от него на Уорън. И срещу 5 долара той я пуска от самолета си над предградието Кеърфрий. За първите няколко месеца Уорън получава 5000 поръчки и печели 25 000 долара (които вероятно позакърпват финансовите му притеснения). Възможно е този символичен акт, при който се изгарят листчетата с описаните на тях тревоги и се разпръсват от самолет, да е временна утеха на хората, бръкнали се с 5 долара. Какво ли не са готови да направят някои хора?!

Друг човек пък взима хартиена торба, пише на нея „Бог” и я лепи високо над кухненската си врата. Всеки път, когато се притеснява за каквото и да е в работата си или семейството си, той написва тревогите си на лист хартия и го слага в торбата. Съставя си правило: ако се притеснява за нещо, което вече е възложил на Бог, трябва да се качи на стол и да изрови хартийката от торбата.

Ние можем да се доверим на Бога, че ще бъде винаги с нас, че ще се грижи за нас и ще снабди нуждите ни. Това не е ли достатъчно успокоително? Защо тогава да се притесняваме?

Човек най-много да се моли за тревогите си. Както някой е казал: „Ако не си струва да се молим за тревогите си, тогава не си струва и да се тревожим.”

Исус е винаги насреща – Той понесе греховете ни и скърбите ни. Помислете! Каква привилегия имаме само – да предаваме всичко на Бога чрез молитва.

Изходът от дадена ситуация е същият, независимо дали се безпокоиш, или не!

Към края на живота си Марк Твен казва: „Аз съм възрастен човек и съм се притеснявал за какво ли не в живота си. Повечето от тревогите ми обаче се оказаха напразни.” Не забравяйте, че изходът от дадена ситуация е същият, независимо дали се безпокоите, или не!

Исус ни казва, че не бива да се безпокоим за всекидневните си нужди, за продължителността на живота ни или за стандарта ни на живот. Ние имаме любящ Бог, Който познава желанията ни и винаги е с нас, за да посрещне нуждите ни!

Източник: Евангелски вестник

Живей с ентусиазъм!

Рон Корзин, 09.07.2008

• Непрекъснато умножавай талантите си.

Преди си мислех, че в притчата за талантите се говори за успеха и как най-добре да се възползваме от това, което ни е дадено. Е, предполагам, че в известен смисъл притчата може да се разгледа и по този начин. Тя се е превърнала в жив пример за това, до какво може да ни доведе страхът. По-добре не говори за това, какви велики дела вършиш, защото преди това стой по-сериозен въпрос – какво НЕ вършиш. Бог ти е възложил определена работа на Земята, но ти се спотайваш. Прекалено зает си и бягаш от това, което Бог вероятно изисква от теб. Всеки от нас има призив да направи нещо определено на света. И това не е, защото сме граждани на тази Земя, а защото сме Божие творение, Божи деца. Ние можем да променим света не толкова заради делата си, а по-скоро благодарение на това, което сме. Смятам, че ние сме призовани да използваме живота, който ни е даден, за да направим този свят по-добър: да изпълним света с повече любов, прошка, благодат, надежда.

• Организирай времето си.

Времето е на твоя страна. То може да се превърне и в твой неприятел, ако непрекъснато се оправдаваш, че не ти стига да направиш нещо с живота си за света. Малките неща, за които все не ти остава време, биха довели до добри резултати: да поговориш със съседа си, да обърнеш внимание на тийнейджъра в дома ти, да занесеш храна на някой болен приятел, да прочетеш приказка на детето си. Когато непрекъснато позволяваме „претоварената ни програма” да изстисква най-доброто от нас, ние не оставяме диря след себе си. Работата никога не свършва. Винаги ще има достатъчно неща за вършене. Винаги ще ни чакат дрехи за гладене, съдове за миене, телефонни разговори, командировки, но не се знае дали отново ще ти се отдаде възможност да прекараш съкровени моменти с децата си, или да помогнеш на нуждаещия се.

• Намери онова, за което гориш от цялото си сърце!

Бог те е призовал за нещо. Ти знаеш това и винаги си го знаел. Може да не ти е напълно ясно за какво и какво точно ще излезе накрая, но за теб то е нещо единствено по рода си и е причината да си на тази Земя. Да намериш това, за което гориш, е най-важната стъпка, която ще промени живота ти. Това е както маята в хляба – без нея тестото няма да се надигне и ще стане твърдо. Няма по-голямо удовлетворение от това, да разбереш каква е Божията цел за живота ти и да я следваш докрай. Когато вършим всичко с плам, може да се уморим, но няма да се изтощим. Нужна ни е почивка, но не и промяна. Много жени не смятат, че им е нужен плам в живота. Те просто работят. За тях Божията воля е най-голямото бреме, което могат да си представят. Оплакват се непрекъснато. Няма радост в живота им, няма новаторски дух, само мъчително очакване, че един ден в небето ще получат награда, защото са избрали трудния път, а животът им е бил по-застоял и от престояло кафе.

• Време е да спреш да чакаш животът ти да започне.

Намери смисъла ни живота си сега. Не пропускай да изживееш живота, който ти предстои. Отношението ти определя доколко ще се насладиш на работата си. Ако смяташ, че животът ни няма особен смисъл, ти създай смисъла. Ти си в Божия дневен ред. Той ти е дал смисъл и цел – потопи се в тях. Недей да пристъпваш плахо към живота, намирай наслада и в най-малките неща. Наслади се на вкуса на живота, оцени момента и поеми красотата. Отпразнувай значението и чудото на живота. Не чакай да удари „гръм от ясно небе”. Животът е на твое разположение, приветствай го. Търси необикновеното в обикновените неща. Наслаждавай се дори и на най-досадните задължения, дори и на задачите, които трябва да свършиш днес. Ако не можеш, то тогава допускаш работата, задачите или дори някой човек да вземат превес в живота ти. Ако душата ти е обзета от радост дори когато си на работа или вършиш нещо неприятно, то от живота ти ще лъха свежест и без да се усетиш ще промениш света. Промяната ще настъпи от самото ти присъствие и от свободата да се радваш на живота – нещо, което не се отнася за повечето хора. Връзката ни с Бога ни прави свободни.

• Научи се да приемаш похвали.

Защо се страхуваме толкова да приемаме похвали? Ние ги отклоняваме и правим всичко възможно да ги отклоним, вместо да ги приемем. Смятаме, че така постъпваме по-духовно. Когато обаче ни критикуват, запечатваме всичко дълбоко в душата си. Защо постъпваме така? Дали действително смятаме, че ставаме по-свети, като допускаме критичните думи в душата си, а в никакъв случай не допускаме някой да ни похвали? Трябва да се научим да приемаме добрите думи, които хората ни казват. Духовната анорексия отказва неща, които насищат душата ни, като добрите думи например. Не можеш да промениш собствения си свят, ако не позволяваш на хората да ти благодарят. Така никога няма да повярваш, че предизвикваш промяна с живота си. Благодари и приеми добрите думи. Не ги отхвърляй, сякаш нищо ценно не си направил. Приеми ги. Отдай хвала на Бога за това, че някой те е похвалил. Дай Му славата, която си получил от друг. После запази тези добри думи. Ако някой ти е написал картичка, постави я на специално място; или си запиши в дневника, когато си нарочен от някого. Следващия път, когато си обезсърчен, спомни си за тях и позволи на Бога да ти припомни, че Той те използва, за да променяш света.

Източник: Евангелски вестник

Не го приемай лично

Рон Корзин, 26.07.2008

Повечето от нас приемат критиката и неодобрението твърде лично. Когато някой изрече думите: „Ти си...” (сами попълнете празното място), често приемаме това, което чуваме за себе си, за истина.

Коментарите на другите за нас се основават на това, как те ни възприемат, и в повечето случаи нямат нищо общо с истината, кои сме и какви сме.

Ето какво можем да помним, когато чуем груби коментари за себе си:

1. Не става дума за теб. Когато хората те оскърбят или говорят лоши неща за теб, това е отражение на случващото се вътре в тях. Ти си просто мишената за момента. Грубата критика обикновено е резултат от няколко неща:

• Егоизъм. Понякога хората ще те критикуват, за да подхранят Егото си. Те те потискат, за да издигнат себе си.
  
• Раздразнителност. Раздразнителните хора обичат да правят обидни забележки, които не съответстват на ситуацията. Например, ако нетърпеливият човек очаква да изпълните задачата си за 5 секунди, а вие го направите за 10, ще чуете нещо от рода: „Ти малоумен ли си?” Със сигурност това изказване няма нищо общо с теб!
  
• Влияния от детството. Хората, които те критикуват, без да се съобразяват с това, което чувстваш, са били критикувани жестоко като деца. Те повтарят модела на поведение, който са видели.

Фактът е, че постоянно ще срещаме хора от тези категории по пътя си.

2. Учи се. В повечето случаи можеш да научиш някои неща от критиките и отхвърлянето. Колкото и груби да са нападките, понякога те съдържат истина.

Например, ако получиш негативни коментари относно начина, по който си вършиш работата, приеми ги като възможност да се докажеш. Разсъждавай над забележките обективно и ги приеми като възможност да научиш някои уроци. Предприеми нужните действия, за да докажеш, че можеш да се справяш по-добре на работното си място. Ако даваш всичко от себе си, тези ситуации биха могли да провокират желание да си намериш работа според твоите способности и таланти.

3. Смей се! След като преминеш през началния шок на критиката, позволи си да се посмееш добре! Смехът прогонва напрежението.

4. Не позволявай на никого да те спре от това, което преследваш! Животът ще те подложи на изпитания, за да те провери колко сериозно преследваш личните си цели. Рано или късно ще се сблъскаш с негативни отзиви. Когато това се случи, не позволявай на никого да разруши мечтите ти!

Ако правиш това, което искаш да правиш (без да нараняваш никого), тогава единственият въпрос, който е хубаво да си зададеш, е: „Давам ли най-доброто, което мога, в тази ситуация?” Не можеш да изискваш от себе си да правиш повече от това, на което си способен.

5. Давай това, което искаш да получаваш. Ако искаш другите да бъдат по-малко критични към теб, тогава трябва да си внимателен към чувствата им. Не говори неща, които не искаш да бъдат казани на теб. Понякога забравяме, че е нужно време хората около нас да се научат как да се държат.

Това са някои съвети, които ще ни помогнат да не приемаме критиките лично. Изглеждат лесни, но са трудни за прилагане. Но, когато се стараем, ще успеем!

Източник: Евангелски вестник

Как да снабдяваш нуждите си?

Рон Корзин, 30.10.2008

Господ ще снабди всички наши нужди според Своето богатство в слава в Исус Христос – това ни казва Библията във Филипяни 4:9. Изглежда, това е едно от най-големите обещания за нас в Божието Слово. Толкова е всеобхватно, че почти всяко друго обещание e част от неговия обхват.

Бог ни уверява, че ще посрещне твоята и моята нужда! Ако това е истина, защо има толкова много хора, изпаднали в нужди? Много християни претендират, че Библията е източник на напътствия и ръководство за справяне с големите проблеми живота им. Защо тези хора имат незадоволени потребности? Бог лъжец ли е? Обещанието Му не е ли истинно?

Отговорът е, че обещанието Му не се отнася за всеки човек, нито дори за всеки християнин. Към всяко обещание има и предварително условие, което Бог иска да бъде изпълнено. Той казва: „Ако ти изпълниш това, Аз ще направя другото.” Често хората искат за извадят от Библията всички обещания и да ги приложат в живота си, като избегнат Божите предварителни условия. Човек не може да изисква изпълнението на стих 19 от 4 глава на Филипяни, ако не върши това, за което говори стих 18.

От контекста става ясно, че Павел говори на група жители от град Филипи, като им казва: „Благодаря ви, че сте давали жертвоготовно. Тъй като сте давали по този начин, сега Господ ще снабди вашите нужди.”

Условието нуждите ни да са снабдени е: да бъдем щедри към другите!

В Притчи 11:25 е казано: „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.” Когато сме щедри към другите, тогава Бог започва да ни благославя и възнаграждава.

В Лука 6:38 пише: „Давайте и ще ви се дава... С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.” Когато сме щедри с останалите, ще започнем да се радваме не само на Божията щедрост, но и на щедростта на другите хора.

Условието за това обещание е първо ние да сме щедри към другите. Павел ни казва, че ако не сме покорни на Бог в нашето даване, то обещанието Му, че ще снабдява нуждите ни, не се отнася за нас. Господ не е длъжен да посреща всяка моя нужда, ако аз не съм покорен на това, което ми е заръчал. Възможно е да прекъснем благословенията в живота си, ако сме стиснати и скъперници.

Каква е разликата между това, да даваш достатъчно, но не и повече, и това, да даваш щедро?

Не можеш да си щедър, ако мисленето ти не е такова. Щедрият човек вместо „Давам достатъчно” казва: „Давам щедро!” Да бъдем щедри, означава да сме личности, които са способни да споделят от благата, които имат. Мисленето на щедрия човек е такова: „Има много за мен, така че аз искам да споделя това, което имам, с теб!” Противоположният начин на мислене е, когато се успокояваш, че даваш достатъчно, но не и повече.

Всички сте чували израза (и съм сигурен, че се отъждествявате с него): „Давай, докато те заболи.” Ние ще кажем: „Давай щедро, докато те заболи.” Може би си мислите, че има някаква грешка. Изразът е оксиморон, т.е. две взаимно изключващи се по смисъл понятия. Когато даваш умерено, но не и повече от нужното, се чувстваш добре. Но когато даваш щедро, ти си щастлив! Често възприемаме даването като нещо, което сме длъжни да направим, докато щедростта е дар от сърцето. Помислете за разликата между тези две отношения на човека към дарението:

· Да даваш колкото трябва е извършване на действие, докато да даваш щедро е състояние на сърцето и част от характера!

· Да даваш достатъчно, но не повече, не е жертва, докато щедрото сърце дава дори от спестеното и запасите!

· Да даваш, за да успокоиш съвестта си, често насочва вниманието към този, който дава, докато щедрото даване насочва фокуса към получателя!

· Когато пресмяташ колко даваш, често дори неосъзнато налагаш изисквания към другия, докато, когато даваш щедро, то е безусловно!

· Да даваш колкото трябва, е насочено в една посока, докато, когато даваш щедро, получаваш много повече!

За мен щедростта е избор, който правя доброволно, дар от сърцето ми. Това ме кара да се чувствам добре, прави ме щастлив! От много години нуждите ми (не прищевките ми) са снабдявани. Убеден съм, че причината се крие в щедростта.

Източник: Евангелски вестник

Да бъдеш благодарен

Рон Корзин, 25.08.2008

Понякога приемаме, че всичко, което ни се случва, е даденост. Но когато се опитаме да погледнем света от друг ъгъл, може би ще осъзнаем, че има много неща, за които би трябвало да сме благодарни. Нека да си припомним по-важните...

1. Бъди внимателен към хората, които те обграждат! Ще откриеш, че не само ти се тревожиш и оплакваш. Всеки има неща, които го притесняват. Много е лесно да харесваш тези, които сякаш имат всичко и са спокойни, но никога не знаеш какво се случва в сърцата им. Те може да изглеждат щастливи, но да живеят в отчаяние. Не си мисли: „Искаше ми се да съм на тяхно място.” По-добре погледни хората, които нямат нещата, които ти имаш, и осъзнай колко си благословен! Изброявай благословенията си! Открий начин да се включиш в доброволчески инициативи или да помогнеш на някого, който е в отчаяние. Има различни начини, по които можеш да го направиш.

2. Научи се да приемаш! Спри да мислиш как биха могли да се случат нещата; как би трябвало да бъдат; какво няма да се случи никога; какво нямаш... Обърни внимание на всичко, което имаш. Независимо дали ти харесва, или не – то е твое. Или му се наслади докрай, или го промени, ако можеш! За да си полезен на себе си, се опитай да напишеш списък с нещата, които имаш, и с нещата, които нямаш. Осъзнай, че може би много нещастни хора биха искали да имат това, което ти имаш. Може би много хора се нуждаят от основни неща, които ти и аз вече имаме...

3. Научи се да разрешаваш проблемите! Използвай лимоните, които имаш, за да си направиш лимонада. Създай си навика да се питаш как можеш да преобърнеш негативните неща в положителни. Най-успешните хора – тези, които са благодарни за много неща в живота си, – са тези, които са преминали през огромни борби и са успели да обърнат лошите неща в добри.

4. Научи се да гледаш на трудностите като на възможност за изграждане на характера ти! Представи си, че се обръщаш назад, виждаш живота си преди 10 години и си даваш сметка за всички трудности, през които си преминал. Нали се чувстваш като победител, защото си преминал през всичко това?

5. Направи си благодарствен дневник! Много е лесно. Накрая на деня си написвай 5 неща, които са те направили щастлив и са осмислили деня ти. Не е нужно да са големи неща. Малките понякога повече важат... В дневника ти може да има неща като хубавото време, домашните любимци, среща с хора, които те обичат, някоя шега, песен, която харесваш, и т.н.

Радвай се на малките неща! Стой си на балкона и си почивай. Наблюдавай изгрева или залеза. Разхождай се в парка без ограничения във времето. Полентяйствай или пък гледай смешен филм – посмей се! Съкровището на живота е съставено от малките удоволствия. Благодари за всеки малък подарък, който получаваш!

Всеки добър и съвършен дар идва отгоре, затова бъди благодарен!

Изоточник: Евангелски вестник