Душеполезни истории и притчи (Бг суб.)

МЕЧТАТА НА ЛЯСТОВИЦАТА

МЕЧТАТА НА ЛЯСТОВИЦАТА

Под стряхата на една селска къща две лястовички си свили гнездо.

Те били много щастливи заедно и се грижели за потомството,което създали.Едно от малките лястовичета като виждало радостта с която родителите му общували помежду си и удовлетворението

което намирали в грижата за тях ,пожелало и то да си намери другарче с което да си направят собствено гнездо и да си имат свои деца.Това желание се засилвало с всеки изминат ден.Бързало да се научи да лети,защото смятало,че това ще го приближи към целта.Един ден когато малките останали сами,то нетърпеливо се покатерило на ръба на гнездото защото си мислело,че да летиш е лесно и се хвърлило смело напред но тупнало право на земята.Трудно е да се опише болката която изпитало при падането и отчаянието което го обзело ,защото било напълно безпомощно и не можело да се върне само в гнездото.В това време дошли родителите му и без да кажат нищо,го хванали единият отдясно,другият отляво и го прибрали в къщи.Малкото птиче разбарало,че не е достатъчно да имаш криле за да летиш и не е достатъчно да имаш мечти за да ги сбъднеш,но за всяко нещо са

необходими Търпение ,Обучение и Подходящо време. Константин Тихолов

ИСТИНСКА ЛЮБОВ



Веднъж един човек вървял по улицата и срещнал свой познат, когото не бил виждал от много години. Приближил се до него и го поздравил. Казал му , че много се радва да го види след толково време.Докато още говорили и си спомняли за старото време,човекът забелязал в събеседника си симптомите на неизличима болест, но премълчал.Споменал,че е член на един клуб в който цари невероятна атмосфера и тъкмо отивал там. Поканил и приятеля си.Когато пристигнали още от вратата хората ги обградили с внимание.Поканили ги да седнат на една голяма обща маса.Предложили им ордьоври от деликатеси ,които рядко се виждат дори и по филмите.Вечерята също била изискана, а разговорите създавали усещането за съпричастност и сърдечна близост.Любовта и грижити на които , бил обект новият посетител , го накарали да стане постоянен член на клуба.Отбивал се там всяка вечер и се чувствал приятно с новите си приятели. Една вечер влязла възрастна дама .Погледът и случайно се спрял върху него. Сърцето и се свило , сълзи потекли по лицето и защото тя веднага разпознала скритите симптоми на тежката болест. Приближила се и го издърпала настрана. Разказала му за болестта и последиците от нея. Когато чул всичко това на лицето му се изписало отчаяние и ужас и той извикал ,, Господи а з умирам ,, Тогава възрастната жена го хванала за ръката и казала аз познавам единствения човек, който може да ти помогне. Искаш ли да те заведа при него ? И те тръгнали заедно по прашните улици и не след дълго спряли пред къщата на лекаря . Там след подходящо лечение той бил напълно излекуван.Научил се да разпознава симптомите на болестта и когато ги забележел в някого бързал да го доведе при Този който му помогнал.




Константин Тихолов

Дървото на проблемите

Наех водопроводчик да ми помогне за възстановяването на стара ферма. Когато той тъкмо беше свършил трудния първи ден от работата, спукана гума му загуби още един час. Електрическата му бормашина не работеше и неговият стар еднотонен камион също отказа да работи. Докато го карах към тях, той седеше в гробно мълчание. После ме покани да се запозная със семейството му.

Тръгнахме към предната врата и мъжът се спря за малко до едно дръвче, като докосна върха на клоните с двете си ръце. Докато отваряше вратата, го видях да се променя пред очите ми. На неговото бледо лице грейна усмивка и той прегърна двете си деца и целуна жена си.

Малко по-късно ме изпращаше до колата. Ние преминахме покрай дървото и моето любопитство надделя. Попитах го за това, което видях да прави преди малко.

“О, това е моето дърво на проблемите – отговори той. – Знам, че не мога да спра да имам проблеми в работата, но едно нещо е сигурно – тези проблеми не принадлежат на моя дом, нито на жена ми и децата ми. Затова всяка вечер, когато се прибирам вкъщи, аз просто ги окачвам на това дърво и моля Бог да се погрижи за тях. После на сутринта отивам да си ги взема отново. Но знаеш ли, странното нещо е – и той се усмихна, – че когато дойда сутрин, проблемите не са толкова големи, колкото бяха, когато ги оставях предишния ден.”

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си"

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си" - Макс Лукадо

Преди много, много години в една страна досущ като твоята имаше малко селце. В него живееха пет сирачета. Останали самички без майка и баща, те разчитаха само един на друг, за да оцелеят в студения свят. Един ден царят на онази страна научи за злощастната съдба на сирачетата и реши да ги осинови. Той обяви на всеослушание, че желае да стане техен баща и че съвсем скоро ще дойде да ги вземе.


Когато разбраха, че ще имат нов баща, че той е самият цар и че ще дойде на посещение, децата полудяха от вълнение!
Когато другите селяни разбраха новината, също много се развълнуваха. Дойдоха при децата и им казаха как да се приготвят.
- Ще трябва да направите нещо, за да впечатлите царя.- им обясниха те. - Само който поднесе голям подарък ще може да живее в двореца.


Хората не познаваха царя. Те само предполагаха от какви неща би се впечатлил той. И така, децата запретнаха ръкави и започнаха да приготвят своите подаръци. Те бяха решени да се постараят добре, за да може царят да ги одобри... 

Не ме допускат в храма! - християнска притча за църквата и Бог

Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:

- Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре...

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:

- Не дръж така ръката си!

- Не стой там! – обадил се втори.

- Не си облечен подходящо! – викнал му трети.

- Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти...

Накрая към него се приближила една жена и му казала:

- Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново...

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:

- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?

Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:

- Господи, не ме пускат в църквата!...

Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:

- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Източник: тук

Керванът

Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я “вързал”, се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни чрез жертвата на кръста , но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани, като призовете името Исус и след като сте се се покаяли и разчупили всяко проклятие в живота си, чрез кръвта на нашия Господ, осъзнайте, че сте свободни.

Източник: тук

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО

Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: “Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата.” Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:”Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?” Лекарят отвърнал:”Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си. Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

Източник: тук

МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

Искаме ли да стигнем до благословението и помазанието на Бог ? Искаме ли да стигнем до Неговото присъствие?
За да получим тези неща трябва, да се стремим да ускорим темпото духовно , поглъщайки Божието Слово, стремейки се към смирение и изобилен молитвен живот.

Източник: тук

В лавката на Господ

На една жена се присънило, че зад тезгяха на магазина стои Господ.
-Господи! Нима това си Ти?
-Да, това съм Аз - отвърнал Бог.
-А какво мога да си купя от теб?
-От мен можеш да си купиш всичко.
-Тогава дай ми, моля те, здраве, късмет, любов,успех и много пари!
Бог се усмихнал благосклонно, влязъл в склада и скоро се върнал с малка картонена кутийка в ръце.
-Това ли е ? - попитала разочарована жената.
-Да, това е всичко - отговорил Бог.-Нима не знаеше, че при мен се продават само семена?!

За да не бъде тази нощ напразна...

Автор Митрополит Антоний Сурожски

Искам накратко да ви поздравя с настъпилия празник. В тези дни слушате много за Божията слава, за онази нощ, во веки благословена и единствена, за ангелските песни, за това как пастирите се отзовали с просто и цяло сърце и с ум, потопен в сърцата, на ангелския поздрав, как възприели думите: „Слава във висините Богу, на земята мир, в хората благоволение...” Чухте също и как хора, умъдрени от дълбоко знание, изследвайки природата и знаците на времената, отишли при живия и въплътил се Бог, принесли Му дарове, поклонили Му се като на свой Господ. Но не бива да забравяме, че през онази лъчезарна тържествена нощ, която така дълбоко ни умилява, се е случило нещо наистина страшно...

The Magic of Life... Магията на живота

Невероятно 14 минутно изживяване! Препоръчвам го на абсолютно всеки независимо от пола или възрастта! НЕВЕРОЯТНО!!!

14 ПРИЧИНИ ДА НЕ ИЗЛЕЗЕШ ДА УБИВАШ ГИГАНТИ

1. Когато излезеш да убиваш гиганти, братята ти ще те обвинят в гордост и лукавщина (1Царе 17:28). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

2. Когато излезеш да убиваш гиганти, царят (хората във властта) ще се опитат да ти наложат своите оръжия (методи) (1Царе 17:38). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

3. Врагът е заел позиции 40 дни преди теб (1Царе 17:16). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

4. Врагът има гигант, а той има 4 братя (2Царе 21:18-22). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

5. Когато излезеш да убиваш гиганти, твоята войска (църква) ще бъде изплашена и демотивирана (1Царе 17:11). Излизай да убиваш гиганти въпреки това...

Как да разбираме Божията воля за нашият живот?

Има ли необходими условия, на които трябва да отговаряме, за да говорим за приемане/разбиране/ на Божията воля? И ако има кои са те?
1.Предпоставки за разбиране на Божията воля:
1.1.Да сме примирени с Бога- тук се включва покаянието, новорождението и започналият процес на освещаване на християнина. Ако ние не сме приели жертвата на Исус Христос на кръста, можем ли да говорим, че имаме нещо общо с Бога; имаме ли някакви взаимоотношения с Него или не? Ако това е така това означава, че ние сме още отчуждени от Бога. Приближаването ни към него става чрез една важна крачка от наша страна и това е ПОКАЯНИЕТО. Първото и задължително условие е да сме признали нашите грехове, да сме ги занесли при Бога, да се разкайваме истински заради тях и да сме помолили Бог за прошка. След като Бог ни е простил и освободил от чувството ни за вина, ние осъзнаваме че сами не можем да се справим в този живот, желаем Бог да управлява нашия живот, той да стане Господар на всяка една област от него.
1.2.Доверие в Бога - Ние се доверяваме на Бога за всяка една област от нашия живот: Пс 37:5: „Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.”. Следователно друга съществена предпоставка е доверието в Бога .
1.3.Усърдно и сериозно търсене - Осия 6:3 - „Нека познаваме, нека се стремим към познаването на ГОСПОДА...

"Един автор беше казал, че истинската вяра включва действие и подчинение. Пасхално-пасивен значи да стигнем само до състоянието "аз съм защитен и спасен" и това е. Не можем да стоим само по къщите си и да си кротуваме самодоволно, че на праговете ни има изкупителна кръв. Бог иска да излезем и да Му се доверяваме действено, и най-често движейки се в неизвестното."
Таня Владева

Можеш да се промениш за да направиш живота си такъв какъвто искаш

Обновяването на ума е пътуване, в което много хора участват от дълги години. От един човек, който правеше само зулуми и какви ли не други глупости видях съпруг, баща и пастор, който се наслаждава на Божието благословение всеки ден, във всяка една област. Истините, които ще научим в следващите страници, не са нито негови идеи или мисли, нито някакъв друг вид помощно послание. Това са принципи от Божието слово.

Много отдавна научих че ако имаш карта на погрешния град, без значение колко добро е отношението ти, колко положителна е твоята изповед или колко е въодушевен духът ти, пак ще си останеш изгубен, без да достигнеш желаната цел...

Заобикаляне или изправяне пред проблемите

Има няколко типа хора. Едни от тях заобикалят проблемите, а други се изправят пред тях. В живота първите се правят, че не забелязват проблемите, докато те не изчезнат или не станат още по - сериозни и решението им не може да се отлага: онзи шум в двигателя на колата, малките преразходи по кредитната карта всеки месец, дребните конфликти във вашата връзка с партньора ви. „Преуспяващите хора не си правят труда да се занимават с подобни неща, неприятностите са за другите” – казват си те и се опитват на всяка цена да избягат досадните задължения. Разбира се, всички знаем, че когато си затваряме очите за проблемите и те се трупат ден след ден, животът става все по труден. Те не изчезват от само себе си, а трябва да бъдат решавани.

Най – вече може да ни тревожи фактът, че, водени от криворазбрана любов, днес твърде много родители се опитват да спасят синовете и дъщерите си от проблемите. Ако това се превърне в навик, децата също започват да вярват в тази лъжа и тя скоро се превръща в дълбоко вкоренена „истина”.

Когато вярваме, че проблемите ни ще изчезнат, ако не им обръщаме внимание, сами предизвикваме емоционалните си кризи. В една от книгите си Морган Скот Пек отбелязва:

„Страхът от болката е научил почти всички ни в по – малка или по – голяма степен да се опитваме да избягаме от трудностите. Ние ги отлагаме с надеждата, че те ще си отидат. Не им обръщаме внимание, забравяме ги, правим се, че не съществуват... Опитваме да се измъкнем от тях, вместо да ги преживеем. Тенденцията да се избяга от проблемите, както и емоционалното страдание, с което те са заредени, е основата на всички душевни болести.”

Онзи, които най – често бягат от трудностите и болката, в крайна сметка се сблъскват с повече трудности и болка. Хората, които ги приемат и се справят с тях, си спестяват много ненужни страдания. Такава е простата истина. Всички знаем тези неща, но темата е за да ни подсети за тях. За жалост много млади хора бягат по - различни начини, но един от тях е  това със пушенето на марихуана, взимането на стимуланти, алкохол и други, които просто спират процеса на преминаване от проблем в неговото разрешаване. Това е един страшен цикъл, от който само с голяма воля може да се излезе. Жалко е колко много такива хора има особено сега, когато се говори за финансовата криза, която е и факт.

http://priatelite.com/publications/32-luji/86-2009-03-03-18-06-18.html

Християнинът

For there is no death. No. Not for the Christian!
There is only an honourable discharge from the battles of life,
A promotion to Heavenly officership,
That glorious moment to step forward
And hear the Great Commander-in-Chief say,
"Well done, good and faithful soldier!
Come, enter into your Eternal reward"!
There is no death. Not for the Christian.
Only the soul's blessed release from dark prison.
Only a passage out of that prison into a palace.
Only a golden key that unlocks the treasures of Eternity.
No, my friend, you are not dead.
You will be alive when the mountains are gone.
--Alive when the rivers cease their running toward the sea!
You have gone higher, that is all.
Out of this old mud shack, into a house that is immortal,
A body that no enemy can attack!
"Dust thou art, to dust thou shalt return"
Was not spoken of the spirit.
You don't really die, you just keep on living,
And go straight into the presence of the Lord!
I weep, dear friend, because I miss you.
If I were unselfish I would be rejoicing with you,
Thanking God that you are with Him!
Thanking God that your troubles are over!
No more crying, no more pain, no more sorrow,
Nothing but eternal happiness in Heaven forever!
Yes, we are so selfish about death,
We count our grief far more than your joy!
We go to the grave of a friend, saying, "A man is dead".
But angels throng about him saying, "A man is born!"
So for now, farewell, my friend!
We shall meet again!

Защото няма смърт. Не! Не и за християнинът!
Има само едно почетно уволнение от битките на живота,
насърчаване от Небесният Господар....

Кой Исус следваш?

Моят Исус


Кой Исус следваш?
На кой Исус служиш?
Щом в „Ефесяни” се казва да подражаваме на Исус,
защо приличаш на хората в света?

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадци и лъжци.
Обичаше бедните и заговаряше надменните.
И така, на кого искаш да приличаш?

Благословени са бедните по дух
или се молим да бъдем богати на тази земя?
Благословени тези, които гладуват и жадуват за правдата
или ожидаме за друго удоволствие в този свят на подвижни пясъци?

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадци и блудници, и лъжци.
Обичаше бедните и заговаряше бирниците.
И така, на кого искаш да приличаш?

Кое е това, което следваш -
тази картина на Американската мечта?
Ако Исус беше тук, щеше ли да вървиш на отсрещната страна
или щеше да паднеш и да се поклониш в Неговите святи нозе?

С красиви сини очи, чуплива кестенява коса и чист характер
ли Го виждаш като умира за твоите грехове.
Словото казва, че беше пребит и се страхуваше -
или си пропуснал тази част?
Понякога се съмнявам, че Го разпознаваме.

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадците и най-малките.
Обичаше бедните и обичащите удобство.
И така, на кого искаш да приличаш?

Защото моят Исус не би бил приет в моята църква –
Кръв и праха от нозете Му биха изцапали килима.
Но Той търси наранените и презира гордостта.
Зная Той ще предпочете безлюдна улица, пред тази безмилостна тълпа
и зная, че може да ме чуе когато извикам към Него.

Искам да съм като моят Исус! /4


Не като някой символ на американската мечта, но като моят Исус.
Разбираш, че съм уморен да живея за успех и просперитет.
Искам да бъда като моят Исус, но не съм сигурен, че зная какво означава това –
Защото ти каза да живея като Теб, да обичам като Теб, но накрая умря за мен.

Мога ли да бъда като ,Теб, Исус?
Аз искам да съм като, Теб, Исус!
Аз искам да съм като моят Исус!

Цената на следването на Христос и съвременните мъченици.

Някои християни плащат голяма цена, за да следват Христос. Въпреки всичките страдания те устояват. Нека да си зададем въпроса - Ние дали ще можем да платим подобна цена и дали ще устоим при такива гонения? Клипът съдържа кадри от истинско гонение срещу християни. Нека да не се заблуждаваме, че ние със сигурност няма да преминем такова гонение. Бог да дава сили да устоят всички християни, които преминават през гонения. Както и на нас да осъзнаем реално какво значи да следваме Христос. И ако допусне Бог да преминем през такова гонение, да ни даде сили да устоим докрай. Амин