Отхвърляне на препятствието

Ìàðê 10:50

“Ðàçêàçâàõà ìè - ñïîäåëÿ ä-ð Õåäèí, ïðèïîìíÿéêè ñè íÿêîè îò ëåãåíäèòå, êîèòî ìó áÿõà ðàçêàçàíè ïî âðåìå íà ïúòóâàíåòî ìó èç Öåíòðàëíà Àçèÿ, - ÷å íÿêîãà èìàëî ãîëÿì ãðàä íà èìå Òàêëàí-ìàêàí â ïóñòèíÿòà ïî ñðåäàòà ìåæäó ßêàíä-äàðìà è Õîòàí-äàðìà, íî îò âåêîâå áèë ïîãðåáàí ïîä ïÿñúöèòå. Ðàçêàçâàõà ìè îùå, ÷å âúòðåøíîñòòà íà ïóñòèíÿòà áèëà ïîä âúçäåéñòâèåòî íà òåëåçìàò (àðàáñêà äóìà, îçíà÷àâàùà “ìàãèÿ”, “ñâðúõåñòåñòâåíè ñèëè”) è ÷å òàì èìàëî êóëè,ñòåíè, êúùè è êóïèùà çëàòíè è ñðåáúðíè êèòàéñêè ìîíåòè. Àêî ÷îâåê îòèäåë òàì è íàòîâàðåë êàìèëèòå ñè ñúñ çëàòî,íå ìîæåë âå÷å äà ñå âúðíå, çàùîòî äóõîâåòå íà ïóñòèíÿòà ãî îáëàäàâàëè.  òîçè ñëó÷àé èìàëî ñàìî åäèí íà÷èí äà ñïàñè æèâîòà ñè - êàòî çàõâúðëè áîãàòñòâîòî.”Êîëêî ìíîãî õîðà ñà îáðåìåíåíè îò çåìíè íåùà, êîèòî ãè çàäúðæàò â ïðîêëÿòèåòî è êîíòðîëà íà ãðåõà.

Åòî íÿêîè ïðåïÿòñòâèÿ:

1. Æèòåéñêè ãðèæè. Ëóêà 8:14.

2. Áîãàòñòâî. 1 Òèì. 6:9.

3. ×ðåâîóãîäíè÷åñòâî. Ôèë. 3:18,19.

4. Ïðèâúðçàíîñò êúì ñâåòà. 2 Òèì. 4:10.

5. Ñàìîâîëèå. Þäà 10,11.

6. Ãîðäîñò. Ïñ. 19:13.

* * *

Íå ìîæåì äà èìàìå åäíîâðåìåííî è ãðÿõ è Ñïàñèòåëÿ â æèâîòà ñè. Òå ñà íåñúâìåñòèìè (1 Ñîë. 1:9,10).

Целувки на любов

Ïåñåí íà ïåñíèòå 1:2à

“Ñåñòðî - ïðîøåïíà ñëàá ðàçâúëíóâàí ãëàñ. - Ñåñòðî, çàùî ìå öåëóíà?” Òàêà ìúëâåøå åäíî ìàëêî ìîì÷åíöå ïðåä ñèðîïèòàëèùåòî íà ä-ð Áàðíåñîâ. Ïðåäè äà ïîëó÷è îòãîâîð, òî ïðîäúëæè: “Áåøå òîëêîâà õóáàâî, íî çàùî ãî íàïðàâè, ñåñòðî?”

È äîáðàòà æåíà, êîÿòî ñå îïèòâàøå äà ñäúðæè ñúëçèòå ñè, ïðîñòî ñå íàâåäå è ïðîøåïíà: “Ñêúïè ìè Òåð, òè ñè ñúâñåì ñàìîòåí, íÿìàø ìàéêà, çàòîâà íÿìà êîé äà òå ïîñåùàâà è îáè÷à. Íî àç òå îáè÷àì, åòî çàùî...” È òÿ ãî öåëóíà ïàê.

Èçìú÷åíîòî ëèöå íà äåòåòî çàñèÿ, îçàðåíî îò ñâåòëèíàòà íà ëþáîâòà, çà êîÿòî äîñåãà òî áå ÷óæäåíåö!

Íî ïîñëå, ïîãëåæäàéêè êúì ìèëîñúðäíàòà ñåñòðà, ìîì÷åòî îòðîíè äúëáîêà âúçäèøêà, êîÿòî ñå ÷ó â öÿëàòà ñòàÿ, è âúçêëèêíà ñúñ ñèëåí ãëàñ, êàòî ÷å äà ïîêàæå íà ñåñòðàòà, ÷å å ðàçáðàëî è íå å íåáëàãîäàðíî: “Íî... íî (äà, âèíàãè èìà åäíî “íî”) íèêîé íå ìå å öåëóâàë äîñåãà” - êàçà ìàë÷óãàíúò. Òîãàâà î÷èòå ìó ñå çàòâîðèõà ïàê è ðúöåòå ìó ñãðàá÷èõà çäðàâî íåæíàòà ðúêà íà íîâàòà ìó ïðèÿòåëêà.

Ìîëèòâàòà íà Áîæèåòî ÷àäî, îáùóâàùî ñ ëþáâåîáèëíèÿ Ãîñïîä å: “Íåêà ìå öåëóíå ñ öåëóâêèòå íà óñòàòà ñè” (Ïåñ. ïåñ. 1:2à). È

Òîé îòêëèêâà ñ ðàçáèðàíå, êàòî äàâà:

1. Öåëóâêàòà íà ïðèìèðåíèåòî. Ëóêà 15:20.

2. Öåëóâêàòà íà ïðèâåòñòâèåòî. Áèò. 29:13.

3. Öåëóâêàòà íà ïðèÿòåëñòâîòî. Èçõîä 4:27.

4. Öåëóâêàòà íà ëþáîâòà. 1 Öàðå 20:41.

5. Öåëóâêàòà íà îäîáðåíèåòî. Ïð. 24:26.

Àêî íå ìîæåì äà áúäåì àïîñòîëè è äà îòèäåì â äàëå÷íè çåìè, âñè÷êè íèå ìîæåì äà áúäåì æèâî ïîñëàíèå è äà æèâååì è ñëóæèì íà äðóãèòå êàòî Õðèñòîñ, êúäåòî è äà ñå íàìèðàìå.

Златни случаи

"Една източна приказка разказва за момче, на което веднъж му се явил светъл ангел, за да го благослови. Но имало условие. След като завел момчето при една голяма нива с високи житни класове, вече узрели за жетва, ангелът казал:

- Погледни тази нива! Имаш право да преминеш само веднъж през нея и да откъснеш само един клас. Можеш да се движиш само напред, без да спираш по пътя си и без да се връщаш дори и една стъпка назад. Избери си един хубав и пълен клас, защото твоето благословение ще бъде зависимо от качествата на този клас.

Момчето навлязло в нивата. То виждало около себе си много хубави класове, зрели и пълни, но тъй като се надявало да намери още по-добри, продължило напред, като ги подминавало едни по един. Но се оказало, че колкото повече вървяло, толкова повече класовете ставали по-ниски и по-лоши. Свило се сърцето на момчето, но не смеело да протегне ръка и да откъсне някой от тях, защото помнело какви хубави класове вече били зад гърба му. Продължило напред с надеждата, че все ще се намери нещо по-добро, но уви, класовете ставали все по-лоши и по-лоши. Да се върне назад му било забранено и то продължиело да върви напред с напразна надежда. Накрая, то се озовало в долния край на житното поле, без нито един клас в ръката си. Така осуетило възмоността да получи благословение от ангела.

Много хора в края на своя живот си спомнята за всички златни случаи, които са имали, възможности, които те са подминавали с надеждата, че ще имат и по-добри от тях....

Бог дава чудесна възможност на тези, които сега са в началото на тази нива, наречена живот, да се доверят на своя Небесен Баща и да приемат благословението на Божия Син, Спасителя на света. Докато е време.

---- ---- ---- ---- -----

Агнето не следва вълка, петелът не следва лисицата, заекът не следва кучето..., а защо човекът върви така слепешката след дялова?!

---- ---- --- ---- ----

В своята картина "Алегория на благоразумието" венецианският художник на 16-ти век Тициан представя благоразумието като човек с три глави. Едната глава е на младеж, обърната към ъдещето, друга е на зрял мъж, който гледа към настоящето и третата е на мъдър старец, в торачен към миналото. Отгоре, над главите, Тициан е написал една латинска фраза, която в превод означава:

"От примера на миналото, човекът на настоящето действа благоразумно, така че да не изложи на опасност бъдещето."

Из "Списание Братска любов, брой 4, 2008г."

Да видиш доброто

На една улица в Йерусалим лежало болно куче. Един от минувачите хвърлил камък по него и казал, че е краставо. Друг го подритнал и казал, че не е виждал толкова проскубано и грозно псе. Трети се подиграл на стърчащите му кости и го нарекъл мърша.
Тогава се приближил един странник, спрял се пред лежащато в праха болно куче и казал:
- Какви хубави бели зъби има.
Във всеки пропаднал човек има нещо ценно. И това е неговата душа. Бог иска да прозрем тази истина, за да насърчим с думи падналия.
Когато видим някой паднал човек, вместо да вземем камък и да го замерим, по-добре е да му помогнем да се изправи.

Бъдете благословени.

Из дневника на една Библия

15 януари - Вече цяла седмица почивам. През първите няколко вечери на Новата година моят притежател ме четеше редовно, но сега, както изглежда, вече ме е забравил.

6 февруари - Почистват цялото жилище. И от мен избърсаха праха и ме поставиха отново на лавицата.

5 май - Баба пристигна. Целият следобед бях на скута й. Тя плака над Послание към колосяните 2: 5-7.

6 май - И днес съм в скута на баба. Тя прочете от Първото послание към коринтяните 13 глава и последните стихове на 15 глава. Колко приятно е да бъдеш обичан и ценен.

10 май - Баба си замина и аз съм пак на старото си място.

1 юли — Опаковаха ме заедно с други вещи в един куфар. Ще замина със семейството на почивка.

10 юли - Все още се намирам в куфара. Всички други вещи бяха извадени, но за мен никой не се сети.

13 юли - Пак съм у дома на старото си място. Питам се защо трябваше да пътувам и аз на този дълъг път, когато дори не ме извадиха от куфара.

1 август - Сложиха върху мен един роман и две списания. Колко е топло.

10 септември - Основно почистване в къщата. Пак забърсаха праха от мен и отново заех мястото си. Колко много искам да съм полезна на някого.

1 декември - Днес е ден на Библията. Дали някой ще се сети поне днес да ме отвориВъпроче

Какъв дневник би написала вашата Библия? Давате ли възможност на Бога да ви говори чрез нея?

Седемте тайни на Майка Тереза

Всеки е достоен за любовта

Тя умееше да приготви обяд за 7000 човека, да не спи денонощия, да се уморява безумно и винаги да се усмихва. Получаваше колосални дарения, но притежаваше само чадър и одеало. Тя беше Нобелов лауреат и почетен доктор на Оксфорд, но можеше да й позвъните по всяко време и да разговаряте с нея. Майка Тереза (Агнес Бояджиу) знаеше още от детството си, че смисълът на живота е единствено в любовта. Значението на тази вече изтъркана дума беше за нея по-различно, отколкото за повечето от нас.

1. „Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”.

Да бъде само монахиня в тих манастир беше нещо, което не привличаше Агнес. Родена в албанско семейство, тя пресече цивилизована Европа и стигна до Калкута на просяците с пет рупии в джоба. Половин век, докато не напусна този свят на 87 години, от сутрин до вечер миеше, хранеше, чистеше, лекуваше бедните.

Основният от нея Орден на милосърдието приемаше бедни, болни от СПИН, рак, проказа. Орденът работи и днес с повече от 300 сътрудници в 563–те приюта в 126 страни на света. Работи отлично, защото „и най-малките неща трябва да се правят с голяма любов”.

2. „Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме”.

Бъдещите сестри в Ордена се обучават 9 години. Работата им е денонощна и неспирна: чистене, пране, обработка на рани, докосване без ръкавици до най-ужасни язви от проказа. понякога работят под куршумите, но вършат всичко с тиха и радостна усмивка. Ако в тях се появи раздразнение, могат да не отиват на работа, но се молят докато не намерят покой: „Господи, дай ми сили да утеша, а не да ме утешават, да разбирам, а не да бъда разбирана, да обичам, а не да бъда обичана. Защото, когато даваме, получаваме и прощавайки – сме опростени” – това е молитвата, дадена от Свети Франциск от Асизи.

3. „Ние мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки”.

Веднъж майка Тереза видяла как донесли в клиниката проядена от проказа жена, чието тяло миришело ужасно. Не я приели при другите, но Тереза я измила и поговорила с жената преди тя да издъхне тихо. От този момент поела грижата за всички безнадеждно болни и бездомни, за да облекчи страданията им. Основан е първия дом за умиращи бедняци. Възможно ли е всеки да бъде обичан? Да целуваш прокажени, да се докосваш до гниещи приживе тела? Точно това правела майка Тереза със сътрудниците си ден след ден. „Виждам във всеки човек Иисус”.

4. „Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът”.

Затова само любовта е лекарството срещу разяждащите ни тревоги. Тя не се страхува от нищо – помага на бедните в разгара на апартейда в Претория, в пика на СПИН истерията уговаря кмета на Ню Йорк да пусне от затвора трима болни, работи в Бейрут под бомбите.

5. „Ние възприемаме любовта като вид безумие, нов последна сметка тя е особена, интуитивна разумност”.

Идеите на майка Тереза често са нестандартни. Тя искала да открие лепрозорий, но индусите се възпротивяват, защото възприемат проказата като наказание за греховете. Тогава вместо стационарни, създава мобилни лепроклиники. Доказва, че проказата се лекува и чак тогава основава селища, където болните се излекуват, работят и раждат здрави деца.

6. „Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно”.

Журналист от ВВС снимал филм в полутъмно помещение в Дома на умиращите без надежда, че ще постигне качество. След проявяването на лентата, екранът светел с меко, перлено сияние. Филмът Something Beautiful for God излиза през 1969 г.

7. „Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост”.

Приютите на майка Тереза са много оживени. Понякога европейски лекари изоставят практиката си, за да създадат безплатни улични поликлиники. Те приемат дневно поне по 700 болни.

Стара английска молитва

Дай ни, Господи, малко слънце,
малко работа и малко забавления.
Дай ни в борбата за живот
ежедневния ни пълнозърнест хляб и храна.
Дай ни здраве, за да поддържаме живота си
както и да помагаме на другите.
Дай ни също малко песни,
приказка и книга за повдигане на духа.
Дай ни, Господи, шанс да бъдем
най-добри за себе си и за другите,
докато хората се научат
да живеят като братя!

В търсене на „хляб” - историята на твоя живот?

Имало едно време един гладен човек. Доста често чувал около себе си хората да говорят за „хляб” – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това отговорът за неговия глад. Тръгнал да го търси. Влязъл в първата аптека:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
- Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.
Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкуса му, като че ли задоволил глада, но много бързо той се разочаровал от ефекта му. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал.

Решил, че ще опита отново. Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.
Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не... платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува; че това е една голяма илюзия, която хората са измислили и, че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти коства много скъпо.

Не е ли така и с много хора днес? Едни не вярват в любовта, други не вярват в щастливия живот, трети не вярват в Бог, или в доброто у хората, други са отписали брака като щастлив начин на живот... Разочаровани, обезверени, решили да оцеляват, поради всички разочарования.

Това, което този човек, а и милиони хора не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора!!!

Къде търсиш твоя „хляб”? Сигурен ли си, че го търсиш на правилното място и по правилния начин?

Ти Бог ли си?

Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момченце на шест-седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин. Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи. Една млада жена, която минаваше наблизо, забеляза детето и прочете копнежа в светлите му сини очи. Тя взе детето за ръка и го заведе в магазина. Вътре му купи нови обувки и цял комплект топли дрехи.
Двамата излязоха на улицата и жената се обърна към детето със следните думи:
- Сега можеш да се прибереш у дома и да се веселиш на празника.
Момченцето вдигна глава към нея и попита:
- Госпожо, ти Бог ли си?
Тя му се усмихна и отвърна:
- Не, синко, аз съм само едно от неговите деца.
Момченцето се замисли малко и рече:
- Знаех си, че сигурно сте роднини.

Такъв брат

Един мой приятел на име Пол получил автомобил, като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да й се възхищава.
- Ваша ли е тази кола господине ? – попитал той .
Пол кимнал.
- Брат ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
- Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент ? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желае момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
- Бих искал – продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат.
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил :
- Искаш ли да те повозя в колата си ?
- Да, разбира се .
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало :
- Господине имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи ?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
- Бихте ли спрели пред онези две стъкла? – запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснал силно до гърдите си и посочил към колата.
- Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подаръкът за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази...Тогава сам ще видиш през прозорците всички Коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.

Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите си :
„ По- благословен е онзи, който дава ... „

Защо Господ постъпва различно

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.

- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.

На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.

Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.

Той не можел да пита и просто тръгнал.

Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.

Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.

В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.

Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.

На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.

Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.

Нашият монах вече не издържал и попитал:

- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.

Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.

- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.

- От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.

- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.

- После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.

- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?

- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.

Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.

А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг,

а Той ми отговори "Не".

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Молих Бог да ми даде сили

и Той ми прати изпитание,

за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост

и Той ми прати проблеми,

за които се налага да мисля ден и нощ.

Молих Бог да ми даде мъжество

и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов

и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Молих Бог да ми даде благоденствие

и Той ми прати възможност.

Нищо от това, за което Го молих,

аз не получих даром.

Но получих всичко, от което имах нужда.

Бог чу молитвите ми.

От къде знаеш, че си спасен?

Притча за Бог и бръснаря

Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог. Бръснарят казал: - Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог. - Защо? – попитал го клиентът. - Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това. Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря: - Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари. - Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар. - Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата. - Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене. - Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания

НАУЧЕН ПАРАДОКС

На един прием в края на петдесетте години присъствал известният хирург архиепископ Лука (Войно-Ясенецки), преживял сталинските лагери и войната. Към него се приближил един от членовете на политбюро и с насмешка подхвърлил:

- Как си обяснявате факта, че съветските спътници летяха в космоса, но не срещнаха там Бог?

- Като хирург много пъти съм правил трепанация на черепа, но никога не съм срещнал там умът.

БОЖИЕТО НАКАЗАНИЕ

В едно село закривали църквата. Мрачната и мълчалива тълпа селяни гледали разорението на светините и оскверняването на иконите.

- Няма Бог! Няма Бог! Ето, вижте сами! Къде е вашият Бог? И защо не ме наказва?, крещи един от комунистите.

- Вече те наказа – чува се глас из тълпата – ума ти отне.

Мисли за вярата и неверието 2

Тургенев

- А в това, мисля аз, се съдържа най-голямото блаженство!

– В притежаването на Истината?

– Разбира се.

– Но позволете: можете ли да си представите такава сцена: събрали са се няколко младежи, говорят си. И изведнъж сред тях се втурва техен другар; очите му горят с необичаен блясък, той се задъхва от възторг, едва говори. "Какво става? Какво става?"

– "Приятели мои, слушайте какво научих; каква истина! Ъгълът на падането е равен на ъгъла на отражението! Или, ето ви още: най-краткия път между две точки е правата линия!"

– "Нима? О, какво блаженство", се развикват всички младежи и с умиление се хвърлят един на друг в обятията! Вие се смеете…

Ами там е работата: истината не може да ни достави блаженство. ("Правда и Истина")

В. Розанов (1856 - 1919)

Така, за пълна радост на съвременната преса, ще свърши последната фаза на християнството и ще приключи съдбата на световната история. Ще настане хилиазмът, хилядолетното блаженство, когато ще се пишат само либерални статии, ще се произнасят само либерални речи и хидрата на "национализма" ще бъде смазана… Скучно. Ах, канално-скучно ще бъде навсякъде…

Анонимен

Злото е заразно.

Станислав Ежи Лец

В хоризонтално положение мозъкът не е по-виското от другите ни органи.

Роберт Луи Стивенсон

Любовта е твърде силно чувство, за да стане основа на щастливия брак.

ДЕНИ ДИДРО (1713—1784), френски писател и философ, енциклопедист

Откровено, с дълбока искреност признавам, че не познавам нито във Франция, нито където и да е в целия свят някой човек, който би могъл да пише и говори с по-голямо изкуство и талант, от тези рибари и митари, които са написали Евангелието. Осмелявам се да твърдя, че никой не е в състояние да напише подобие на евангелски разказ, който да бъде така прост и в същото време така възвишен; така свеж, така трогателен, притежаващ такова могъщо въздействие върху душата и не отслабващо през вековете влияние както кое да е отделно взето, и дори незначително, евангелско известие за страданията и смъртта на Иисус Христос.

Волтер

Камбаните бият, а човеците още кръвта си пият!

В. Гьоте

Предвиждам време, когато хората ще престанат да радват Бога.

МАЙКЪЛ ДЕНТОН

В крайна сметка дарвиновата теория за еволюцията не е нито повече нито по-малко от велик космогенен МИТ на ХХ век.

ЛУИ ПАСТЬОР (1822—1895), френски микробиолог и химик, основател на съвременната микробиология и имунология.

Аз мислих и изучавах, затова станах вярващ като бретонски селянин. А ако се бях занимавал с наука още повече и бях размишлявал повече, несъмнено бих станал вярващ като бретонска селянка.

В. Г. БЕЛИНСКИ

Има една книга, в която всичко е казано, всичко е решено, след която в нищо няма съмнение. Книга безсмъртна, свята, книга на вечната истина, на вечния живот – Евангелието. Целият прогрес на човечеството, всичките успехи в науката и философията се заключават само в по-пълното проникване в тайнствената дълбочина на тази Божествена Книга.

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452–1519), италиански живописец, скулптор и архитект

Никой не е длъжен да се възхищава на нищо и никого, а само на Единия Христос!

МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ (1475–1564), италиански скулптор и живописец

Слънцето – това не е нищо друго освен сянката на Бога.

АНДРЕ МАРИ АМПЕР (1775—1836), френски физик и математик, един от основоположниците на електродинамиката.

Да се учи, да изучава земното: това е задължение на човека на науката. Да изучава както видимия свят, така и вечния свят. С една ръка изследвай природата, а с другата, като за бащина дреха, се дръж за края на Божията риза.

БЕНЕДИКТ СПИНОЗА (1632—1677), холандски философ

Вечната Божия мъдрост се проявила във всичките неща, особено в човешкия дух, и най-вече в Иисуса Христа.

Достоевски

Красотата ще спаси света.

Стоян Михайловски

Не разделяйте морала от вярата в една върховна правда. Всеки добър сърцевидец знае, че без богопознание човешката съвест не е друго освен самовъзвеличаване и самопоклонство.

Мисли за вярата и неверието 1

Протойерей Михаил Апостолов

Безбожието е голота на душата.

Макс Борн

Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца.

Декарт

Съществуването на Бога е по-достоверно и от най-достоверната геометрическа теорема.

Галилей

Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето.

Джеймс Максуел (James C. Maxwell) (1831-1879)

"Молитва на естественика": "Боже, Който си създал човека по Свое подобие и си му дал жива душа, за да Те търси и да владее Твоите създания! Научи ни тъй да изследваме делата на Товите ръце, щото да подчиним земята на нашите потребности и да укрепим нашия разум в служба на Тебе. Дай ни да възприемем Твоето слово така, че да повярваме в Този, Когото Ти си изпратил да ни извести познание за спасението и средствата за прощение на нашите грехове".

Андре Ампер (Andre Ampere) (1775-1836)

"Изследвай нещата на този свят, - това повелява дългът на твоето звание, - обаче гледай ги с едното око, а другото си око насочи към вечната светлина. Слушай земните мъдреци, обаче слушай ги с едното ухо, а другото ти ухо да бъде готово да преме нужните тонове на твоята небесна радост. Пиши с едната ръка, а с другата се дръж за одеждата на Бога, както любящото дете се държи за дрехата на своя баща. Без тази предпазливост неминуемо ще си счупим главата о някой камък".

Майкъл фарадей (Michael Faraday) (1791-1867)

"Науката, като ни научава да познаваме нещата на природата, е длъжна да ни направлява към размисъл за Този, Чието творение са тези неща".

Роберт Миликан (Robert Andrews Millikan) (1868-1953)

"Не е имало досега пред човешкия ум по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Тя ни Го представя като откриващ се през дълги епохи в еволюцията на земята - прибежището на човека - и в дълговековното вдъхване на живота в материята, който достига най-висшата си точка в човека - в неговото духовно естество и в неговите богоподобни дарби".

"Аз никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога".

"Науката без религията, без съмнение ще стане по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството; но науката, подчинена на духа на религията, е ключът към прогрес и надеждата на бъдещето".

Гулиелмо Маркони (Guglielmo Marconi) (1874-1937)

"Науката е напреднала много. Тя е дала възможност на човека да узнае фантастичната бързина, с която се движат небесните тела и материята, от която те са съставени. Науката е дала понятие на човека за необятността на безвъздушното пространство и за микроскопичността на атома. Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. Въпреки всичко това науката представлява слаба светлина на фенер, мъждукаща сред огромна, черна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да го изведе на светлина и да послужи като мост между човека и безкрайното".

"Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде една вест през океана и до края на света. Човешкият дух пък може във форма на молитва да прати вълни в личността, които постигат своята цел пред Бога".

Макс Планк (Max Planck) (1858-1947)

Стоейки здраво в християнската вяра, Планк е твърдо убеден, че обективните философски изводи от основните постижения на съвременната физика нито намират, нито могат да се намират в противоречие с истинския дух на религията. Публичен израз на тази си убеденост той даде в една своя сказка, която държа през 1937 г. Сетне тя бе отпечатана под наслов: "Религия и естествена наука" (Religion und Naturwissenschaft) и в продължение само на една година претърпя седем издания. В нея той си постави за задача "от гледището на един израстнал в духа на точното природоизследване учен да осветли въпроса, дали и доколко една истинска религиозна настроеност е съвместима с естествено-научните познания или по-накъсо казано, дали един образован в областта на естествените науки може същевременно да бъде истински религиозен". Като излиза из основните принципи на естествената наука и религията, той идва до заключението, че те не си противоречат, а се намират в пълна хармония помежду си. Не съществува никаква сериозна пречка, която да спъва съвременния образован и учен човек в неговия път към Бога. Планк дори вижда, че религията и науката вървят ръка за ръка в провеждането на нивга не отслабващата борба против скептицизма и догматизма, неверието и суеверието. В тази борба девизът и на естествената наука, и на религията щял да гласи и в бъдещето, какти и в миналото: "Към Бога!"

КОМУ Е СЛАВАТА?

След войната чествували в Париж английския учен Флеминг, откивател на пеницилина. Отговаряйки на множеството похвални слова, професор Флеминг казал:

- Вие казвате, че съм изобретил нещо. Всъщност аз само съм видял. – видял съм това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежат не на мен, а на Бога.

К. С. Луис

Съвет на един старши дявол към един младши дявол: Нашата политика засега е да се прикриваме. Разбира се, това не винаги е било така. Всъщност ние сме изправени пред жестока дилема. Когато човеците престанат да вярват в нашето същесвуване, ние губим всички наслади от прекия тероризъм и не създаваме магьосници. От друга страна, когато те повярват в нас, не можем да ги правим материалисти и скептици. Поне засега. Аз имам големи надежди, че с времето ще се научим как да емоционализираме и митологизираме тяхната наука до такава степен, че това, което всъщност е вяра в нас (макар и не под това име), ще се прокрадва в тях, докато човешкият ум остава затворен за вяра във Врага. "Силата на живота", поклонението пред секса и някои аспекти на психоанализата могат да се окажат полезни тук. Ако един ден успеем да създадем нашето съвършено дело – Материалистът Магьосник, човекът, не използващ, но истински покланящ се на това, което той неясно нарича "Сили", докато отрича съществуването на "духове" – тогава вече ще се вижда краят на войната. (из "Писмата на душевадеца")

Любен Каравелов

Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие — а това е вече много за един човек.

Ж. Ж. Русо

Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с очудване. Светостта на Евангелието говори на моето сърце. Погледнете на философските книги с всичкия техен блясък и важност, колко малки изглеждат те в сравнение с тази книга. Възможно ли е тъй възвишената и в същото време тъй простата книга да бъде човешко слово? Възможно ли е, щото този, за когото тя разказва, да е бил само човек? Много по-естествено е да се допусне, че действително е съществувал Този, Който дал материал за тази книга, отколкото да се предположи съгласието на няколко човеци, за да я напишат.

Режисьорът Кшищоф Зануси

За мен светът не е разделен на вярващи и атеисти. Малко хора силно вярват, че Господ не съществува. От всеки момент в нашия живот обаче можем да разберем доколко се уповаваме на Бог. Често ние сме по-вярващи вечер и по-малко сутрин. Също както става с любовта, която е динамична. Ние през цялото време експериментираме с тези чувства. Във всички религиозни традиции обаче е познато чувството на съмнението и отчаянието, на загубата на вярата. И всички са удовлетворени, когато намерят отново вътрешната хармония. Така че вярата понякога е непостоянна, но тя трябва да съществува.

Джордж Гарлин

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Акад. Дмитрий С. Лихачов

Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи... Църковно-славянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността"...

Архимандрит Юстиниан

Повяхнал, овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.

Майка Гавриила (1897-1992)

Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня, да се подписваме под нея. И каквото иска Господ, нека пише.

Платон

Бог е началото, средата и краят.

Жан Жак Русо

Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.

Жан Жак Русо

Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с очудване. Светостта на Евангелието говори на моето сърце. Погледнете на философските книги с всичкия техен блясък и важност, колко малки изглеждат те в сравнение с тази книга. Възможно ли е тъй възвишената и в същото време тъй простата книга да бъде човешко слово? Възможно ли е, щото този, за когото тя разказва, да е бил само човек? Много по-естествено е да се допусне, че действително е съществувал Този, Който дал материал за тази книга, отколкото да се предположи съгласието на няколко човеци за да я напишат.

Г. Померанц

Самото обръщане към Бога вече създава вертикала, създава нова степен на свобода – нагоре. Без йерархия висотата на свободата е непълна, има само тъпчене наляво-надясно, напред и назад.

Ф. М. Достоевски

Единствено християнството притежава в себе си живата вода. Само то може да доведе човека до живите водоизточници и да го спаси от разлагане. Без християнството човечеството ще се разложи и изгние. ...Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено.

Бердяев към атеистите

Злото удържа над вас най-голямата си победа, като ви накара да отречете неговото съществуване.

Достоевски

Хуманността, която отрича Бога - води до безчовечие.

Епиктет

Има хора, които едва чули мъдрите поучения, вече сами започват да поучават другите. Те правят точно като болния стомах, който веднага изхвърля приетата храна. Не подражавай на такива хора. Не изхвърляй преждевременно, а първо добре смели това, което си чул; иначе ще излезе истински бълвоч блевотина, който никому не може да послужи за храна.

академик Б. Раушенбах, съвременен изследовател на иконата

Средновековното изкуство апелира към разума, изкуството на Новото Време и Възраждането - към чувствата, а абстрактното изкуство - към подсъзнанието. Това е явно движение от човека към маймуната.

Дени Дидро

Достатъчно е окото или крилото на пеперудата, за да смаже безбожника.

Емерсон

Каквото от Бога виждам ми е достатъчно, за да повярвам в онова, което не виждам.

Чарлз Дикенс (1812—1870)

Новият Завет е най-хубавата книга, която някога е познавал или ще познава света.

Ф. М. Достоевски

Римокатолицизмът вече не е християнски... Католицизмът е една нехристиянска вяра.

Хомяков

Светът загуби вярата и не иска да има някаква определена религия; той иска религия изобщо!

Shakespeare

There are no tricks in plain and simple faith.

Блез Паскал

Гледай да се убедиш във вечните истини не с помощта на цели грамади доказателства на разума, но като намаляваш страстите си.

А. С. ПУШКИН (1799–1837)

Мисля, че никога не ще дадем на народа нещо по-добро от Писанието... Неговият вкус става понятен, когато започнеш да го четеш, защото в Писанието ще намериш целия човешки живот. Религията е създала изкуството и литературата; всичко, което е било велико от най-дълбока древност, всичко се намира в зависимост от това религиозно чувство, така както и идеята за красотата и идеята за доброто... Поезията на Библията е особено достъпна за чистото въображение... Библията е световна.

А. С. Пушкин

В края на краищата аз стигнах до това убеждение, че човекът намира Бога именно защото Той съществува. Не може да се намери това, което го няма; дори в пластически форми, това ми го внуши изкуството.

Кой е нашият най-голям противник

Кой е невидимата причина за хаосът във физическият
свят и човешкият дух
откакто можем да мислим са дадени различни имена на
този противник от Религията, Философията, Поетите като
– Луцифер Тъмната страна или Дарт Вейдар. Неговото
истинско име според Кабалистите е Сатан. Но Сатан не е
демонът с червеното наметало и двата рога на
челото. Тази суеверна представа служи само за
прикриването на неговата истинска самоличност. Неговото
име е ключова дума за егоцентрично поведение. Той е
най-големият магъосник. Неговите трикове могат да се
обобщят най-добре с един цитат от филма ‘Обичайните
заподозрени’ който гласи: "най -голямата хитрост на
дяволът се състоеше в това да накара хората да повярва
че той не съществува". Той ни убеди че сме жертви само
на външни сили и действията на други хора а всъщност
нашият враг е нашата негативна механично-животинска
природа. Той подсилва нашето Его и поражда в нас
чувства на Страх, Песимизам, Отчаяние и Несигурност. И
най лошото-той закрива нашата божествена природа
дотолкова, че ние не можем да открием смисалът на
нашето съществуване. Сатан е вътрешният ни глас който
ни нашепва - Хайде изяж кекса ще започнеш с диетата от
понеделник. Когато силата Сатан идва на земята тя
добавя към нашето ДНК един нов елемент - Желанието да
получим нещо само за нас да имаме нещо което другите
не притежават- нашето Его. За да победим нашият
противник трябва да се научим да различаваме кои мисли
идват от Сатан и кои от Бог. Мислите, които идват от
Сатан са високи и кристално ясни. Те ни шепнат че сме
нещо повече от другите. Докато божествените мисли са
тихи те олицетворяват нашето внезапно вдъхновение и
интуиция. Най-голямото оръжие на Сатан е, че той успява
да ни изкара от контрол и ние се чувстваме тъжни и
ядосани и не знаем коя е причината за това. В рамките
на всички сделки съдебни процеси сърдечни операции
повишения разводи и интриги ние си мислим че нашият
противник са нашите познати и приятели. Така ние ги
конфронтираме с нашата кола нашата къща и нашите
дрехи.Всички ние трябва да спрем да търсим причинате
за нашите неудачи в другите а да проумеем че тези
причини се намират в нас самите в нашата механична
природа в нашето его. Да проумеем най-после че нашият
най-голям противник сме си ние самите

С КРИЛА КАТО ОРЛИТЕ

(Исая 40:28-31)
д-р Кармен

Бог да ви благослови тази вечер! Въодушевени ли сте? България развълнувана ли е? Колко от вас имат Библии? Вдигнете ги. Размахайте ги, раздразнете дявола, направете го гневен. Намерете сега Исая 40:28:31. Ще ви прочета един много известен стих от Библията, защото таэи вечер ще говорим за орли.
Пътувал сам из целия свят и съм открил следното: във всяка култура, във всяка страна хората разбират орлите. Бог е вложил нещо в тези великолепни създания, няма други като тях.
Когато бях в Боцвана, видях огромния гигантски Африкански орел. Те ги наричат "аритни орли" – "огромни орли". Библията говори за златния орел. Това е най-големият и интелигентен орел. Когато Библията когато говори за орли, тя говори за тези Златни орли. Ще ви обрисувам три неща:
1) Как орелът посреща буря;
2) Как орелът намира своя партньор. Ако вие сте неомъжено момиче, сте на правилното време и място тази вечер, защото тази вечер ще разберете как да откриете орела. Ще се жените за орли, нали? Няма да се жените за пуяк. Всички мъже, които сте тук тази вечер, може да сте били пуяци досега, но като слушате проповедта тази вечер, Бог ще ви направи орли; И след това ще разберем
3) Как орелът подновява своята сила.
Орелът е единственото създание, което Бог ни е дал, което може да удължи живота си. Орелът живее около 60 г., но ако поднови силата си, може да достигне до 120 г. Те могат да удвоят силата си. Ще видим как орелът прави това. Причината Бог да ни дава този пример е, защото Той ни говори образно, с картини. Езикът на Бог винаги е с истории, картини. В еврейската азбука всички букви са представени с картинка. Историите се помнят. Може да забравите мен, но никога няма да забравите моите истории.
Връщал сам се на места години по-късно, и хората винаги са си спомняли моите истории, защото историите живеят. Те се предават от поколение на поколение. Затова Бог използва истории. Исус разказваше истории. Целят Стар Завет е пълен със истории. Пастори, разказвайте заедно със Словото истории. Когато проповядвате Евангелието, разказвайте истории.
Когато еврейските мъже предавали историята на своите деца, те разказвали истории. Проблемът с проповядването е в това, че ние разказваме само думи, а не проповядваме такива истории, затова хората забравят това, което сте проповядвали. Когато се научим да разказваме истории, проповядването ще стане много силно, то ще се запомня.
Да погледнем Исая 40:28-31 “Не знаеш ли, не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат, но ония, които чакат Господа, ще подновяват силата си. Ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.”
Онези, които чакат на Господа, ще подновяват силата си. Сега ще говорим за орли. Ще ви дам някои факти относно орлите: Орелът в Библията е Златният Орел. Той е най-големият. С разпънати крила е 2-3 м. Висок е 1 метър. Той се рее на 3 км височина. Вижда на 100 км. Той може да стои на върха на планината и да се оглежда, може да види заек, да се спусне, да го хване и да го изяде. Един орел яде само живи меса, никога мъртво животно. Лешоядите ядат мърша, докато орелът яде само живо месо. Знаете ли какво говори това? Че всеки трябва да се храни с Живото Слово.
Знаете ли колко бързо може да се спусне един орел? Когато орелът се рее в небето и види животно, той се спуска с 200 км/час. Това е много бързо. Гнездото на орела тежи 1000 кг. Един орел никога не гради гнездото си на земята, а на високи места. Ние сме призвани да живеем на високи места.
Орелът никога не се развежда, това е истина, те живеят заедно до смърт. Знаете ли, че орлите имат брачна церемония? Не пуяците и пилетата. Орлите имат само един враг – змиите. Но змията може да атакува само малките орлета, не може големите.
Знаете ли как орелът се бори със змията? Той я сграбчва с ноктите си и я пуска от високо върху скалата. Скалата е онова, което убива змията. Знаете ли как се нарича Исус? – Скалата на вековете! Това е, което убива дявола – Канарата, Божието Слово.
Когато орел види бурята, какво се случва, как реагира? Когато наближи бурята, всички други птици веднага се скриват. Виждали ли сте какво правят кокошките? Веднага се скупчват една върху друга и се натискат. Пуйките са глупави птици, те вдигат главите си нагоре, дъждът вали по носа им и те се удавят. Всички други птици са глупави. Когато видят бурята, те се плашат, но не и орелът. Когато орелът види бурята, той започва да лети и да се издига нависоко. Когато стигне до планината, той забива ноктите си в скалата и си вдига главата.
Виждали ли сте очите на орела? Той гледа право в бурята. Орелът посреща бурята. Единственият начин да преодолее тази трудност, е, да застане пред нея, пред бурята, не да се крие от нея. Издигнат високо на планината, захванат здраво за скалата, гледа право в бурята, разтваря крилата си и ги заключва за скалата, блокира ги и чака бурята да дойде. Когато бурята се стовари над орела, тя не го събаря, изобщо не го събаря надолу, напротив бурята го издига нависоко, нависоко и още по-нависоко, и бурята остава под него. Той наблюдава бурята отвисоко.
Когато видите буря, не бягайте от нея, но разперете крилата си – вярата си, и я застопорете. “Няма да мръдна, Боже, няма да се уплаша, ще остана силен, няма да се откажа, няма да се предам.“ Когато бурята се стовари, вместо бурята да те събори долу, величието на Бога ще те издигне нависоко. Ти ще се издигнеш над бурята. Не постъпвайте като пилетата, или като кокошките, или като пуйките. Изправете се срещу бурята, говорете й, че няма да се откажете, че няма да се уплашете. Когато не се уплашите от бурята, тя ще ви издигне нагоре. Когато не се откажете, бурята ще ви издигне по-високо и по-високо.
Това е първото нещо, което орелът прави. Той е чудна птица. Когато ражда малките си, той ги поставя в огромното гнездо, и за тях се грижат и бащата, и майката. Не само майката, но и бащата, и майката.
Гнездото на орела е постлано със заешка козина или с катерича. И когато малките орлета започнат да растат, един ден майката идва в гнездото, и не носи храна вече. Тя започва да изкарва всичката козина от гнездото и да я изхвърля. Малките орлета не знаят какво става. Гнездото им досега е било много удобно, а сега започват да ги бучкат някакви пръчки.
Орлицата започва насила да ги избутва от гнездото. Така че, малкото трябва да се изкачи до върха на гнездото, и да се захване здраво с ноктите си, за да се задържи от вятъра. Тогава идва майката, поглежда малкото, избутва го от гнездото, и то пада. Тя го гледа как пада, а после се спуска надолу и го хваща за крилото. Така тя учи орлето как да лети. Тя го учи как да използва силата на ноктите си, докато един ден орлето става млад орел и трябва да се ожени.
Първото нещо, което трябва да научите е, че никога момичето орел не търси момчето орел. Тя просто си лети, лети, и тогава той я вижда, и казва: "Ооо!". Тя го поглежда, а той започва да лети зад нея. Знаете ли какво прави тя? Преди години аз проповядвах тази проповед в моята църква. Имахме 200 несемейни. Но след проповедта в тази година имаше 100 сватби.
И така, тя продължава да си лети, и той я вижда, и се въодушевява. Тя си лети и стига до земята. Там намира една пръчка – голяма пръчка, и се издига на 3000 м, а орелът лети след нея. На 3000 метра тя пуска пръчката. Той трябва да я стигне и да я вземе, затова се спуска след нея. Когато настигне пръчката, той я сграбчва и се връща при нея. Тя го наблюдава. И знаете ли какво прави тя? Спуска се на земята и намира по-голяма пръчка, и се издига само на 1000 м. Пуска отново пръчката. Орелът се спуска след нея. Той отново се опитва да я хване, но сега тя е по-тежка пръчка, а за него е второ спускане към земята, малко по-уморен, а и разстоянието е по-малко. Ако той не улови пръчката, преди да е стигнала земята, свършено е. Тя никога вече няма да погледне към него. Той трябва да хване пръчката.
Не се шегувам. Не съм си го измислил това. Ако той хване пръчката и я донесе до нейните 1000 м височина, тя отново се спуска до земята и намира възможно най-голямата пръчка, и започва да лети, и стига до 500 м. Той лети след нея. Вече е уморен, но си мисли, че трябва да хване пръчката. На 500 м. тя пуска пръчката отново, но тя е много голяма и бързо пада, а височината е още по-малка, а орелът разполага с по-малко време и по-малко сили. Ако хване тази пръчка, тогава вече тя знае, че той е избранникът. Защо тя пуска пръчките? Момичета, чуйте ме! Накараите този мъж да се потруди! Направете го да се изпотява. Защо тя пуска пръчките? Защото иска да види три неща. Неговата способност да улавя пръчките показва три неща за неговия живот:
1. Че той ще бъде защитник на семейството. Ако той не може да улови пръчката, няма да може да я защитава. Той трябва да бъде защитник. Всеки мъж е създаден, за да защитава своето семейство. Не само физически, но и духовно. В колко християнски семейства мъжът си остава вкъщи, а жената отива на църква да се моли? Той не се моли, не защитава семейството си. Той не е защитник. Мъжът трябва да защитава семейството, и физически, и духовно. Никога не се женете, момичета, за мъж, който не може да ви защитава!
2. Второто нещо, което тя разбира е, че той може да бъде снабдител. Мъже, знайте, че вие сте призвани от Бога да бъдете снабдители, които трябва да осигурявате дома си. Бог ви дава тази способност. Библията казва, че мъж, който не може да подсигурява дома си, е по-лош от неверник. Момичета, не се омъжвайте за мързелив мъж. И когато се жените, открийте как той се отнася към своята майка. Ако се отнася добре с нея, ще се отнася добре и с вас.
3. Трето, тя разбира дали има характер, неговата способност да противостои на бурята. Когато той хваща здраво пръчката и може да я носи дори, когато е уморен, показва, че той в бурята ще може да се захване с ноктите си за Канарата, ще устои на бурята.
Момичета, омъжете се за благочестив мъж, мъж с характер. Има някои мъже, които идват на църква само заради жените си. Те нямат спасение, имат момиче-увлечение. Те идват само, за да си намерят жена и веднага щом я намерят, те напускат църквата. Това не ви трябва.
Ако орелът хване и трите пръчки, тогава те се женят. И знаете ли къде се женят, къде е ритуалът? – В небето, над 5000 метра. Пред лицето на Бога. Те се издигат много високо във въздуха. Те се захваща за ноктите си (както длан с длан, пръсти между пръсти), и започват да се въртят във въздуха.
Животът е един голям кръговъртеж. Затова си слагаме брачни халки, защото халката е един безкраен кръг. И орлите държат ноктите си, защото са свързани заедно в присъствието на Бога. Тогава те пищят от радост. Те се женят за цял живот, до смърт.
Така че, млади момичета, не го търсете. Той ще ви намери. И когато той започне да лети след вас, не му обръщайте внимание. Вземете греда и я хвърлете, и гледайте дали той ще я хване. В нашата църква, след като споделих това, на сватбата хората наемаха кола, на колата връзваха греди и ги влачеха, защото тя си е намерила орела.
Ние благославяме църквата с много бракове. Защото ако се ожените и имате деца, църквата ще расте и по този начин. Тогава всеки да има по шест деца и църквата ще порасне. Вие продължавайте да жънете хора.
Последното нещо, което искам да споделя е за това, как орелът подновява силата си. Орелът може да живее до 60 години, но ако той поднови силата си, може да живее до 120 години.
Както орелът подновява силата си, така и ние трябва да подновяваме нашата сила. Всички се изморяваме, всички отслабваме. Затова трябва да обновяваме силата си. Орелът го прави веднъж, но ние трябва да го правим постоянно.
Чуйте какво прави орелът. Когато той започне да остарява, той го чувства по силата си. Тогава първото нещо, което орелът прави е, че той лети високо в планината. Орелът намира една висока планина и той се скрива в тази планина. Скалата е преобраз на Исус. Той е Канарата на нашето спасение. Орелът се скрива в планината. Чуйте ме! Той се скрива в тази скала.
Когато се изморите, точно това е времето, когато трябва да се скриете в Христос. Казвал ли съм ви за момента, когато бях в Африка? Преди години бях в Боцвана. Синът ми също беше с мене. Пътувахме с един открит джип. Пътувахме с него по саваната. Видяхме слонове, жирафи, всякакви видове животни. Исках обаче, да видя лъв. И ние карахме в една висока трева. Видяхме едно “малкo лъвче” и лъвът спря. Аз казах на шофьора: "Спри, искам да го снимам." Шофьорът спря. Взех апарата и се наведох навън през джипа. Лъвът ме погледна и аз го снимах.
Шофьорът, който караше джипа, каза: "Веднага се качвай!" Аз му казах: "Почакай, искам да го снимам. Там, където живея, нямаме лъвове, имаме котки." И пак се наведох, почти извън джипа, за да го снимам. И малкото лъвче още беше там. Шофьорът ми каза: "Влез веднага в джипа!", а аз: "Почакай още малко, искам още снимки да направя." Тогава шофьорът много силно извика: "Веднага се качвай!" И аз се качих. Шофьорът ме попита: "Нямаш си представа от лъвовете нали?" "Не, нямам" – казах аз.
"Нека ти кажа нещо. Ако тук имаше малко лъвче и бяха тук майката и бащата…" "Не, нямаше ги, аз не ги видях." "Ти няма и да ги видиш" - ми каза шофьорът, - "но те могат да те видят. Ти не знаеш колко са лъвовете, нали?" Той каза още: "Лъвът може да види само един предмет, едно нещо. Докато ти си в джипа, лъвът не може да те види. Той вижда само джипа. Но когато ти излезеш от джипа, той вече не вижда джипа, той вижда теб. Той може да бяга със скорост 100 км/h, а ти с 10 км/h. И може да те изяде така бързо..." Тръгнахме. Минахме само пет метра и видяхме два мъжки лъва. Всеки от тях беше по около 200 кг. Когато стоиш в джипа, те не те виждат, но когато се изправиш, те те виждат.
Докато стоиш в Христос, дяволът (рикаещият лъв) не може да те види. Но в момента, в който излезеш от Исус, и правиш каквото си искаш, и кажеш каквото си искаш, тогава дяволът веднага те вижда. Той повече не вижда Исус, но вижда теб, и ще те атакува. Затова Библията казва: “В Него ние се движим, дишаме и съществуваме”. Това, което орелът прави, е, че той отива при скалата, и скалата го закриля.
Второто нещо, което прави орелът е, че той почиства своята човка, като започва да я удря в скалата. Клюнът е мръсен и той трябва да го очисти, Единственото нещо, което може да го очисти, е скалата.
Единственото нещо, което може да очисти нашите устни, говорът ни, е Словото на Бога. То изчиства нашето говорене и ние говорим думи, които изграждат, думи, които насърчават, думи, които назидават. И ние трябва да позволим думите ни да бъдат изцелени.
Така че, орелът се крие в скалата. Орелът очиства клюна си там, а после знаете ли какво прави? Изскубва перата си. Докато накрая остане напълно гол в присъствието на Бога.
Точно това трябва и ние да направим: да се очистим от греха си, от непростителност, от огорчение – да разкъсаме греха и плътта. Точно така, както орелът изскубва перата си. Има неща в нас, които трябва да бъдат изскубвани, и да ги предложим на Бога, и да останем в присъствието Му.
Следващото нещо, което прави орелът е, че той намира течаща вода. Водата излиза от скалата. Той се оставя тя да го умие. Точно това казва Божието Слово. В Ефесяни се казва следното: “Сега ние сме очистени с водното умиване на Божието Слово”. Божието Слово е точно такава течаща вода. То е Жива Вода.
Орелът застава под тази вода и стои там 40 дни. И през тези 40 дни започва да му пониква нова перушина. Така че, след 40 дни той излиза изпод водата, и има вече много красиви пера. Орелът изглежда великолепно. Но той още не може да лети. Ако се опита да лети веднага, ще падне и ще умре. Той трябва да изчака още 10 дни. Той трябва да изчака, да дойде мазнината му (помазанието).
Чуйте ме! От времето на възкресението до времето на възнесението колко дни изминаха – 40. А когато бяха в Горницата, колко време бяха там – 10 дни. Какво стана на 10-ия ден в Горницата? Маслото дойде! Кой беше беше Божието масло – Святият Дух.
Исус им каза: "Отидете в Горницата, докато получите сила, и тогава ще свидетелствате за Мене." Какво става в християнството? Ние започваме да летим твърде рано. Не чакаме за силата Му. Не чакаме за Неговото масло. Ние се спасяваме и след това излизаме навън, и влизаме в служение, и си мислим, че можем да летим, но не можем да летим все още.
Орелът чака да дойде маслото. Защо? Защото, когато дойде дъждът, дъждът ще попие в перата и орелът ще умре. Но когато се появи мазнината, той намазва цялата си перушина с мазнината, по цялото си тяло. Орелът произвежда собственото си масло, и маслото покрива перушината. Така че, когато проблемите сграбчат орела, те не могат да се задържат за него. Когато дявола сграбчи орела, той не може да го задържи. Причината, поради която не може да го задържи, е маслото на орела. Маслото е Святия Дух. Амин! Слушайте ме! Трябва да чакате да дойде маслото! Десет дни те стояха в Горницата и маслото дойде. Святият Дух дойде.
Орелът чака още 10 дни и тогава маслото започва да идва. Орелът започва с човката си да разнася маслото по цялото си тяло. Когато орелът се издигне високо да лети и дойде бурята, дъждът не може да попие по неговите пера, но се плъзга по тях. Поради Святия Дух. Орелът не може да бъде победен от бурята, поради маслото. Амин!
Точно за това и на нас ни е нужно да чакаме Господа, да прекарваме време с Него, да останем някъде насаме и да Му се покланяме, да Му се молим, да отваряме сърцата си за Него, да бъдем честни пред Бога. Ако има неща, които са вътре във вас – освободете ги, и тогава Го помолете Святият Дух да ви изпълва. В Ефесяни се казва: "Изпълвайте се със Святия Дух, разговаряйте се с псалми, химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос.”
Когато караш колата си, моли се, когато се разхождаш, моли се, моли се. Стой непрекъснато в присъствието на Бог! Стой, изпълвайки се, защото не знаеш какво ще поиска от теб Бог да направиш. И аз, и ти ще се издигаме с крила като орли, ще тичаме и няма да се уморим, ще ходим и няма да отслабнем.
Научихте ли нещо днес? Това ще ви помогне ли? Занесете го в сърцата на хората, кажете им за орлите, занесете го във вашите църкви. Насърчете някого! Неженените нека се оженят! Хората ще бъдат щастливи след тази служба.
Ще се моля за вас. Издигнете ръцете си към Небето. В името на Исус, аз се моля за всеки един в тази зала, моля се за всички духовни водачи, за всички пастори. Господи, ние се молим за всички църкви.
Ние се молим за едно мощно изливане на Святия Дух, за мощно действие на Святия Дух. Ние не искаме само да говорим за Теб, но ние искаме Твоят Дух, присъствието на Бог, огъня на Бог. Огнени езици да дойдат тук. Ние Ти се покланяме тази вечер и Те молим да ни изпълниш отново с Духа на Живия Бог.
Благодарим Ти, Боже, за силата, която идва отгоре, за да бъдем Твои свидетели в Юдея, Ерусалим, Самария, и до края на земята, това Евангелие да бъде разпространявано с огън и със сила. Благодарим Ти, Господи, че подновяваш силата ни. Ние Ти се покланяме. Благодарим Ти, Исусе. Благославяме Те. Алелуя