Иво, приятелю, подарявам ти този текст,
защото е благодат нашият Бог да те нарича СИН!
Все още ме нарича "СИН"!
Спомних си името му, вървейки по безбожни пътеки.
Познах срама, който никое негово дете е познало.
Видях болката по лицата на разочарованите,
които са оставили всяка надежда.
Просто бях твърде далеч от дома
и се очудвах всеки път,
когато затворех очите си.
След всичко, което направих,
ще се затича ли към мен?
Ще целуне ли лицето ми?
Дали въобще ще ме погледне?
След мястото, кодето съм бил, ще ме приеме ли обратно?
Аз ще осъзная, че съм го опозорил.
Но ще бъде чудо, ако той все още ме нарича "СИН"!
Нищо не ми остана, което да му донеса.
Оставих гордостта си и насочих сърцето към "дома".
Видях моя дом на хоризонта
и от далече видях моя баща,
гледащ с простителни очи.
След всичко, което направих,
той просто се затича към мен.
Тогава целуна лицето ми
и няма да ме пусне от прегръдката си.
След мястото, където съм бил, той просто ме прие.
Аз не разбирах,
но той ме загърна с дрехата си.
Беше толкова чудесно,
че той все още ме нарича СИН.
Някой ден при последният ми дъх,
ще знам, че дните ми на земята ще са свършили,
и съм преживял последният си час,
ще затворя очите си с възхищение,
и ще чуя ангелите, които пеят:
"Чудна благодат!"
Защото Той ще се затича към мен!
Той ще целуне лицето ми!
Той никога няма да ме остави!
След мястото, където съм бил,
Той ще ме приеме.
И няма да мога да разбера,
как ще ме наметне с дрехата Си.
Ще бъде чудесно,
че Той все още ме нарича СИН!
Чудна благодат - о, сладък звук –
когато Той ме нарича СИН!
Някога бях изгубен, но сега съм приет,
защото Той ме нарича СИН!
Няма коментари:
Публикуване на коментар