“Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило.” Еремия 48:11
Тук Еремия използва една илюстрация от областта на винарството, за да ни покаже, че един живот в постоянно удобство не води до сила на характера.
Когато виното ферментира в бъчви, дрождите и маята се отлагат като утайка на дъното. Ако виното се остави в това състояние, то се разваля и не става за пиене. Затова трябва да се прелива от буре в буре, за да се отстрани утайката със замърсяванията. Чрез този процес виното развива сила, аромат и цвят.
Моав бил живял живот на ненарушено спокойствие. Той никога не бил преживявал болезнени опитности, като пленичество или депортация. Успешно се бил запазил от трудности, изпитания и лишения. В резултат на това животът му бил станал сив и блудкав. Нямал аромат и вкус.
Това, което важи за виното, разбира се важи и за нас. Ние се нуждаем от смущения, съпротива, трудности и прекъсвания, за да ни освободят от нечистотата и да развият в нас качествата на характера на един изпълнен с Христос живот.
Нашата естествена склонност да се изолираме и защитим от всичко, което по някакъв начин би могло да ни обезпокои. Непрестанно се стремим да свием топло гнезденце. Но Божията воля за нас е животът ни да бъде непрестанна криза, която води до постоянна зависимост от Него. Той непрекъснато ни изгонва от гнезденцето ни.
Когато си изясним какво иска да постигне в живота ни божественият винар, това ни запазва от бунт и неудовлетвореност, и ни учи на покорство и зависимост. Ние се учим да казваме:
Остави на Неговата суверенна власт да решава и да заповядва.
Тогава с удивление ще видиш пътя Му
и колко мъдра и силна е ръката Му.
Далеч, далеч по-високо от твоите мисли е волята Му – ще познаеш,
щом Той завърши делото Си, от което ти ненужно се страхуваш.
Тук Еремия използва една илюстрация от областта на винарството, за да ни покаже, че един живот в постоянно удобство не води до сила на характера.
Когато виното ферментира в бъчви, дрождите и маята се отлагат като утайка на дъното. Ако виното се остави в това състояние, то се разваля и не става за пиене. Затова трябва да се прелива от буре в буре, за да се отстрани утайката със замърсяванията. Чрез този процес виното развива сила, аромат и цвят.
Моав бил живял живот на ненарушено спокойствие. Той никога не бил преживявал болезнени опитности, като пленичество или депортация. Успешно се бил запазил от трудности, изпитания и лишения. В резултат на това животът му бил станал сив и блудкав. Нямал аромат и вкус.
Това, което важи за виното, разбира се важи и за нас. Ние се нуждаем от смущения, съпротива, трудности и прекъсвания, за да ни освободят от нечистотата и да развият в нас качествата на характера на един изпълнен с Христос живот.
Нашата естествена склонност да се изолираме и защитим от всичко, което по някакъв начин би могло да ни обезпокои. Непрестанно се стремим да свием топло гнезденце. Но Божията воля за нас е животът ни да бъде непрестанна криза, която води до постоянна зависимост от Него. Той непрекъснато ни изгонва от гнезденцето ни.
Когато си изясним какво иска да постигне в живота ни божественият винар, това ни запазва от бунт и неудовлетвореност, и ни учи на покорство и зависимост. Ние се учим да казваме:
Остави на Неговата суверенна власт да решава и да заповядва.
Тогава с удивление ще видиш пътя Му
и колко мъдра и силна е ръката Му.
Далеч, далеч по-високо от твоите мисли е волята Му – ще познаеш,
щом Той завърши делото Си, от което ти ненужно се страхуваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар