петък, 8 май 2009 г.

ЧУВАТЕ ЛИ БОЖИЯ ГЛАС?

Преди много години, преди да бъде изобретен телефона, във времето когато най-бързият метод на комуникации бил телеграфа, който използвал морзовия код, един младеж кандидатствал за работа като радист. Прочитайки обявата във вестника, той отишъл на съответния адрес. Когато пристигнал, влязъл в огромен офис в който кипяло оживление, шум, и наистина се работело на високи обороти. На фона на целия шум и тупурдия се чувал и звука на телеграф.
На бюрото на секретарката имало бележка, която нареждала кандидатите за работа да попълнят съответната молба и да изчакат, докато бъдат повикани в по-вътрешния офис. Младият човек попълнил молбата си и седнал да чака реда си за интервю заедно с още седем други кандидати за работата.
След няколко минути обаче, той изведнъж станал, пресякъл главния офис и директно и уверено влязъл в стаята на шефа.
Останалите кандидати за работата естествено се ококорили, чудейки се какво става. Те започнали да недоволстват и да мърморят помежду си, понеже все още не били чули никаква покана, а изглеждало, че последния ги е прередил. Настанало объркване, но накрая сметнали, че младежа, който според тях така нахално влязъл в стаята на шефа сигурно е направил някаква нелепа грешка и ще бъде дисквалифициран.
След няколко минути обаче, работодателят излязъл от стаята и казал на останалите кандидати за работа: “Господа, благодаря ви затова, че се отзовахте на обявата ни, но работното място току що бе заето.”
Останалите кандидати за работа започнали да роптаят помежду си и един от тях открито казал: “Чакайте малко, не разбирам. Той дойде последен, а ние дори не бяхме интервюирани - дори не ни беше даден шанс да покажем на какво сме способни. А последния кандидат изведнъж най-нахално пререди всички ни, нахълта в офиса Ви и получи работата. Това не е честно!”
На това работодателят отговорил: “Съжалявам, но през цялото време докато вие си седяхте тука по телеграфа се излъчваше следното съобщение на морзов код: ‘Ако разбирате това послание, тогава влизайте направо. Работата е ваша.’ За съжаление никой от вас не го чу и не го разбра… Освен този младеж. Затова работата е негова.”
Ние живеем в един свят, който е изпълнен с напрежение, шум и глъч. Хората са разсеяни и не могат да чуят тихия и тънък глас с който Бог им говори. Какво ще кажете за себе си? Вие
настроени ли сте да чувате Божия глас? Чувате ли неговото послание за живота ви?

Няма коментари: