От къде знаеш, че си спасен?

Притча за Бог и бръснаря

Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог. Бръснарят казал: - Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог. - Защо? – попитал го клиентът. - Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това. Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря: - Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари. - Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар. - Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата. - Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене. - Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания

НАУЧЕН ПАРАДОКС

На един прием в края на петдесетте години присъствал известният хирург архиепископ Лука (Войно-Ясенецки), преживял сталинските лагери и войната. Към него се приближил един от членовете на политбюро и с насмешка подхвърлил:

- Как си обяснявате факта, че съветските спътници летяха в космоса, но не срещнаха там Бог?

- Като хирург много пъти съм правил трепанация на черепа, но никога не съм срещнал там умът.

БОЖИЕТО НАКАЗАНИЕ

В едно село закривали църквата. Мрачната и мълчалива тълпа селяни гледали разорението на светините и оскверняването на иконите.

- Няма Бог! Няма Бог! Ето, вижте сами! Къде е вашият Бог? И защо не ме наказва?, крещи един от комунистите.

- Вече те наказа – чува се глас из тълпата – ума ти отне.

Мисли за вярата и неверието 2

Тургенев

- А в това, мисля аз, се съдържа най-голямото блаженство!

– В притежаването на Истината?

– Разбира се.

– Но позволете: можете ли да си представите такава сцена: събрали са се няколко младежи, говорят си. И изведнъж сред тях се втурва техен другар; очите му горят с необичаен блясък, той се задъхва от възторг, едва говори. "Какво става? Какво става?"

– "Приятели мои, слушайте какво научих; каква истина! Ъгълът на падането е равен на ъгъла на отражението! Или, ето ви още: най-краткия път между две точки е правата линия!"

– "Нима? О, какво блаженство", се развикват всички младежи и с умиление се хвърлят един на друг в обятията! Вие се смеете…

Ами там е работата: истината не може да ни достави блаженство. ("Правда и Истина")

В. Розанов (1856 - 1919)

Така, за пълна радост на съвременната преса, ще свърши последната фаза на християнството и ще приключи съдбата на световната история. Ще настане хилиазмът, хилядолетното блаженство, когато ще се пишат само либерални статии, ще се произнасят само либерални речи и хидрата на "национализма" ще бъде смазана… Скучно. Ах, канално-скучно ще бъде навсякъде…

Анонимен

Злото е заразно.

Станислав Ежи Лец

В хоризонтално положение мозъкът не е по-виското от другите ни органи.

Роберт Луи Стивенсон

Любовта е твърде силно чувство, за да стане основа на щастливия брак.

ДЕНИ ДИДРО (1713—1784), френски писател и философ, енциклопедист

Откровено, с дълбока искреност признавам, че не познавам нито във Франция, нито където и да е в целия свят някой човек, който би могъл да пише и говори с по-голямо изкуство и талант, от тези рибари и митари, които са написали Евангелието. Осмелявам се да твърдя, че никой не е в състояние да напише подобие на евангелски разказ, който да бъде така прост и в същото време така възвишен; така свеж, така трогателен, притежаващ такова могъщо въздействие върху душата и не отслабващо през вековете влияние както кое да е отделно взето, и дори незначително, евангелско известие за страданията и смъртта на Иисус Христос.

Волтер

Камбаните бият, а човеците още кръвта си пият!

В. Гьоте

Предвиждам време, когато хората ще престанат да радват Бога.

МАЙКЪЛ ДЕНТОН

В крайна сметка дарвиновата теория за еволюцията не е нито повече нито по-малко от велик космогенен МИТ на ХХ век.

ЛУИ ПАСТЬОР (1822—1895), френски микробиолог и химик, основател на съвременната микробиология и имунология.

Аз мислих и изучавах, затова станах вярващ като бретонски селянин. А ако се бях занимавал с наука още повече и бях размишлявал повече, несъмнено бих станал вярващ като бретонска селянка.

В. Г. БЕЛИНСКИ

Има една книга, в която всичко е казано, всичко е решено, след която в нищо няма съмнение. Книга безсмъртна, свята, книга на вечната истина, на вечния живот – Евангелието. Целият прогрес на човечеството, всичките успехи в науката и философията се заключават само в по-пълното проникване в тайнствената дълбочина на тази Божествена Книга.

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452–1519), италиански живописец, скулптор и архитект

Никой не е длъжен да се възхищава на нищо и никого, а само на Единия Христос!

МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ (1475–1564), италиански скулптор и живописец

Слънцето – това не е нищо друго освен сянката на Бога.

АНДРЕ МАРИ АМПЕР (1775—1836), френски физик и математик, един от основоположниците на електродинамиката.

Да се учи, да изучава земното: това е задължение на човека на науката. Да изучава както видимия свят, така и вечния свят. С една ръка изследвай природата, а с другата, като за бащина дреха, се дръж за края на Божията риза.

БЕНЕДИКТ СПИНОЗА (1632—1677), холандски философ

Вечната Божия мъдрост се проявила във всичките неща, особено в човешкия дух, и най-вече в Иисуса Христа.

Достоевски

Красотата ще спаси света.

Стоян Михайловски

Не разделяйте морала от вярата в една върховна правда. Всеки добър сърцевидец знае, че без богопознание човешката съвест не е друго освен самовъзвеличаване и самопоклонство.

Мисли за вярата и неверието 1

Протойерей Михаил Апостолов

Безбожието е голота на душата.

Макс Борн

Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца.

Декарт

Съществуването на Бога е по-достоверно и от най-достоверната геометрическа теорема.

Галилей

Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето.

Джеймс Максуел (James C. Maxwell) (1831-1879)

"Молитва на естественика": "Боже, Който си създал човека по Свое подобие и си му дал жива душа, за да Те търси и да владее Твоите създания! Научи ни тъй да изследваме делата на Товите ръце, щото да подчиним земята на нашите потребности и да укрепим нашия разум в служба на Тебе. Дай ни да възприемем Твоето слово така, че да повярваме в Този, Когото Ти си изпратил да ни извести познание за спасението и средствата за прощение на нашите грехове".

Андре Ампер (Andre Ampere) (1775-1836)

"Изследвай нещата на този свят, - това повелява дългът на твоето звание, - обаче гледай ги с едното око, а другото си око насочи към вечната светлина. Слушай земните мъдреци, обаче слушай ги с едното ухо, а другото ти ухо да бъде готово да преме нужните тонове на твоята небесна радост. Пиши с едната ръка, а с другата се дръж за одеждата на Бога, както любящото дете се държи за дрехата на своя баща. Без тази предпазливост неминуемо ще си счупим главата о някой камък".

Майкъл фарадей (Michael Faraday) (1791-1867)

"Науката, като ни научава да познаваме нещата на природата, е длъжна да ни направлява към размисъл за Този, Чието творение са тези неща".

Роберт Миликан (Robert Andrews Millikan) (1868-1953)

"Не е имало досега пред човешкия ум по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Тя ни Го представя като откриващ се през дълги епохи в еволюцията на земята - прибежището на човека - и в дълговековното вдъхване на живота в материята, който достига най-висшата си точка в човека - в неговото духовно естество и в неговите богоподобни дарби".

"Аз никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога".

"Науката без религията, без съмнение ще стане по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството; но науката, подчинена на духа на религията, е ключът към прогрес и надеждата на бъдещето".

Гулиелмо Маркони (Guglielmo Marconi) (1874-1937)

"Науката е напреднала много. Тя е дала възможност на човека да узнае фантастичната бързина, с която се движат небесните тела и материята, от която те са съставени. Науката е дала понятие на човека за необятността на безвъздушното пространство и за микроскопичността на атома. Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. Въпреки всичко това науката представлява слаба светлина на фенер, мъждукаща сред огромна, черна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да го изведе на светлина и да послужи като мост между човека и безкрайното".

"Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде една вест през океана и до края на света. Човешкият дух пък може във форма на молитва да прати вълни в личността, които постигат своята цел пред Бога".

Макс Планк (Max Planck) (1858-1947)

Стоейки здраво в християнската вяра, Планк е твърдо убеден, че обективните философски изводи от основните постижения на съвременната физика нито намират, нито могат да се намират в противоречие с истинския дух на религията. Публичен израз на тази си убеденост той даде в една своя сказка, която държа през 1937 г. Сетне тя бе отпечатана под наслов: "Религия и естествена наука" (Religion und Naturwissenschaft) и в продължение само на една година претърпя седем издания. В нея той си постави за задача "от гледището на един израстнал в духа на точното природоизследване учен да осветли въпроса, дали и доколко една истинска религиозна настроеност е съвместима с естествено-научните познания или по-накъсо казано, дали един образован в областта на естествените науки може същевременно да бъде истински религиозен". Като излиза из основните принципи на естествената наука и религията, той идва до заключението, че те не си противоречат, а се намират в пълна хармония помежду си. Не съществува никаква сериозна пречка, която да спъва съвременния образован и учен човек в неговия път към Бога. Планк дори вижда, че религията и науката вървят ръка за ръка в провеждането на нивга не отслабващата борба против скептицизма и догматизма, неверието и суеверието. В тази борба девизът и на естествената наука, и на религията щял да гласи и в бъдещето, какти и в миналото: "Към Бога!"

КОМУ Е СЛАВАТА?

След войната чествували в Париж английския учен Флеминг, откивател на пеницилина. Отговаряйки на множеството похвални слова, професор Флеминг казал:

- Вие казвате, че съм изобретил нещо. Всъщност аз само съм видял. – видял съм това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежат не на мен, а на Бога.

К. С. Луис

Съвет на един старши дявол към един младши дявол: Нашата политика засега е да се прикриваме. Разбира се, това не винаги е било така. Всъщност ние сме изправени пред жестока дилема. Когато човеците престанат да вярват в нашето същесвуване, ние губим всички наслади от прекия тероризъм и не създаваме магьосници. От друга страна, когато те повярват в нас, не можем да ги правим материалисти и скептици. Поне засега. Аз имам големи надежди, че с времето ще се научим как да емоционализираме и митологизираме тяхната наука до такава степен, че това, което всъщност е вяра в нас (макар и не под това име), ще се прокрадва в тях, докато човешкият ум остава затворен за вяра във Врага. "Силата на живота", поклонението пред секса и някои аспекти на психоанализата могат да се окажат полезни тук. Ако един ден успеем да създадем нашето съвършено дело – Материалистът Магьосник, човекът, не използващ, но истински покланящ се на това, което той неясно нарича "Сили", докато отрича съществуването на "духове" – тогава вече ще се вижда краят на войната. (из "Писмата на душевадеца")

Любен Каравелов

Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие — а това е вече много за един човек.

Ж. Ж. Русо

Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с очудване. Светостта на Евангелието говори на моето сърце. Погледнете на философските книги с всичкия техен блясък и важност, колко малки изглеждат те в сравнение с тази книга. Възможно ли е тъй възвишената и в същото време тъй простата книга да бъде човешко слово? Възможно ли е, щото този, за когото тя разказва, да е бил само човек? Много по-естествено е да се допусне, че действително е съществувал Този, Който дал материал за тази книга, отколкото да се предположи съгласието на няколко човеци, за да я напишат.

Режисьорът Кшищоф Зануси

За мен светът не е разделен на вярващи и атеисти. Малко хора силно вярват, че Господ не съществува. От всеки момент в нашия живот обаче можем да разберем доколко се уповаваме на Бог. Често ние сме по-вярващи вечер и по-малко сутрин. Също както става с любовта, която е динамична. Ние през цялото време експериментираме с тези чувства. Във всички религиозни традиции обаче е познато чувството на съмнението и отчаянието, на загубата на вярата. И всички са удовлетворени, когато намерят отново вътрешната хармония. Така че вярата понякога е непостоянна, но тя трябва да съществува.

Джордж Гарлин

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Акад. Дмитрий С. Лихачов

Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи... Църковно-славянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността"...

Архимандрит Юстиниан

Повяхнал, овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.

Майка Гавриила (1897-1992)

Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня, да се подписваме под нея. И каквото иска Господ, нека пише.

Платон

Бог е началото, средата и краят.

Жан Жак Русо

Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.

Жан Жак Русо

Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с очудване. Светостта на Евангелието говори на моето сърце. Погледнете на философските книги с всичкия техен блясък и важност, колко малки изглеждат те в сравнение с тази книга. Възможно ли е тъй възвишената и в същото време тъй простата книга да бъде човешко слово? Възможно ли е, щото този, за когото тя разказва, да е бил само човек? Много по-естествено е да се допусне, че действително е съществувал Този, Който дал материал за тази книга, отколкото да се предположи съгласието на няколко човеци за да я напишат.

Г. Померанц

Самото обръщане към Бога вече създава вертикала, създава нова степен на свобода – нагоре. Без йерархия висотата на свободата е непълна, има само тъпчене наляво-надясно, напред и назад.

Ф. М. Достоевски

Единствено християнството притежава в себе си живата вода. Само то може да доведе човека до живите водоизточници и да го спаси от разлагане. Без християнството човечеството ще се разложи и изгние. ...Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено.

Бердяев към атеистите

Злото удържа над вас най-голямата си победа, като ви накара да отречете неговото съществуване.

Достоевски

Хуманността, която отрича Бога - води до безчовечие.

Епиктет

Има хора, които едва чули мъдрите поучения, вече сами започват да поучават другите. Те правят точно като болния стомах, който веднага изхвърля приетата храна. Не подражавай на такива хора. Не изхвърляй преждевременно, а първо добре смели това, което си чул; иначе ще излезе истински бълвоч блевотина, който никому не може да послужи за храна.

академик Б. Раушенбах, съвременен изследовател на иконата

Средновековното изкуство апелира към разума, изкуството на Новото Време и Възраждането - към чувствата, а абстрактното изкуство - към подсъзнанието. Това е явно движение от човека към маймуната.

Дени Дидро

Достатъчно е окото или крилото на пеперудата, за да смаже безбожника.

Емерсон

Каквото от Бога виждам ми е достатъчно, за да повярвам в онова, което не виждам.

Чарлз Дикенс (1812—1870)

Новият Завет е най-хубавата книга, която някога е познавал или ще познава света.

Ф. М. Достоевски

Римокатолицизмът вече не е християнски... Католицизмът е една нехристиянска вяра.

Хомяков

Светът загуби вярата и не иска да има някаква определена религия; той иска религия изобщо!

Shakespeare

There are no tricks in plain and simple faith.

Блез Паскал

Гледай да се убедиш във вечните истини не с помощта на цели грамади доказателства на разума, но като намаляваш страстите си.

А. С. ПУШКИН (1799–1837)

Мисля, че никога не ще дадем на народа нещо по-добро от Писанието... Неговият вкус става понятен, когато започнеш да го четеш, защото в Писанието ще намериш целия човешки живот. Религията е създала изкуството и литературата; всичко, което е било велико от най-дълбока древност, всичко се намира в зависимост от това религиозно чувство, така както и идеята за красотата и идеята за доброто... Поезията на Библията е особено достъпна за чистото въображение... Библията е световна.

А. С. Пушкин

В края на краищата аз стигнах до това убеждение, че човекът намира Бога именно защото Той съществува. Не може да се намери това, което го няма; дори в пластически форми, това ми го внуши изкуството.

Кой е нашият най-голям противник

Кой е невидимата причина за хаосът във физическият
свят и човешкият дух
откакто можем да мислим са дадени различни имена на
този противник от Религията, Философията, Поетите като
– Луцифер Тъмната страна или Дарт Вейдар. Неговото
истинско име според Кабалистите е Сатан. Но Сатан не е
демонът с червеното наметало и двата рога на
челото. Тази суеверна представа служи само за
прикриването на неговата истинска самоличност. Неговото
име е ключова дума за егоцентрично поведение. Той е
най-големият магъосник. Неговите трикове могат да се
обобщят най-добре с един цитат от филма ‘Обичайните
заподозрени’ който гласи: "най -голямата хитрост на
дяволът се състоеше в това да накара хората да повярва
че той не съществува". Той ни убеди че сме жертви само
на външни сили и действията на други хора а всъщност
нашият враг е нашата негативна механично-животинска
природа. Той подсилва нашето Его и поражда в нас
чувства на Страх, Песимизам, Отчаяние и Несигурност. И
най лошото-той закрива нашата божествена природа
дотолкова, че ние не можем да открием смисалът на
нашето съществуване. Сатан е вътрешният ни глас който
ни нашепва - Хайде изяж кекса ще започнеш с диетата от
понеделник. Когато силата Сатан идва на земята тя
добавя към нашето ДНК един нов елемент - Желанието да
получим нещо само за нас да имаме нещо което другите
не притежават- нашето Его. За да победим нашият
противник трябва да се научим да различаваме кои мисли
идват от Сатан и кои от Бог. Мислите, които идват от
Сатан са високи и кристално ясни. Те ни шепнат че сме
нещо повече от другите. Докато божествените мисли са
тихи те олицетворяват нашето внезапно вдъхновение и
интуиция. Най-голямото оръжие на Сатан е, че той успява
да ни изкара от контрол и ние се чувстваме тъжни и
ядосани и не знаем коя е причината за това. В рамките
на всички сделки съдебни процеси сърдечни операции
повишения разводи и интриги ние си мислим че нашият
противник са нашите познати и приятели. Така ние ги
конфронтираме с нашата кола нашата къща и нашите
дрехи.Всички ние трябва да спрем да търсим причинате
за нашите неудачи в другите а да проумеем че тези
причини се намират в нас самите в нашата механична
природа в нашето его. Да проумеем най-после че нашият
най-голям противник сме си ние самите

С КРИЛА КАТО ОРЛИТЕ

(Исая 40:28-31)
д-р Кармен

Бог да ви благослови тази вечер! Въодушевени ли сте? България развълнувана ли е? Колко от вас имат Библии? Вдигнете ги. Размахайте ги, раздразнете дявола, направете го гневен. Намерете сега Исая 40:28:31. Ще ви прочета един много известен стих от Библията, защото таэи вечер ще говорим за орли.
Пътувал сам из целия свят и съм открил следното: във всяка култура, във всяка страна хората разбират орлите. Бог е вложил нещо в тези великолепни създания, няма други като тях.
Когато бях в Боцвана, видях огромния гигантски Африкански орел. Те ги наричат "аритни орли" – "огромни орли". Библията говори за златния орел. Това е най-големият и интелигентен орел. Когато Библията когато говори за орли, тя говори за тези Златни орли. Ще ви обрисувам три неща:
1) Как орелът посреща буря;
2) Как орелът намира своя партньор. Ако вие сте неомъжено момиче, сте на правилното време и място тази вечер, защото тази вечер ще разберете как да откриете орела. Ще се жените за орли, нали? Няма да се жените за пуяк. Всички мъже, които сте тук тази вечер, може да сте били пуяци досега, но като слушате проповедта тази вечер, Бог ще ви направи орли; И след това ще разберем
3) Как орелът подновява своята сила.
Орелът е единственото създание, което Бог ни е дал, което може да удължи живота си. Орелът живее около 60 г., но ако поднови силата си, може да достигне до 120 г. Те могат да удвоят силата си. Ще видим как орелът прави това. Причината Бог да ни дава този пример е, защото Той ни говори образно, с картини. Езикът на Бог винаги е с истории, картини. В еврейската азбука всички букви са представени с картинка. Историите се помнят. Може да забравите мен, но никога няма да забравите моите истории.
Връщал сам се на места години по-късно, и хората винаги са си спомняли моите истории, защото историите живеят. Те се предават от поколение на поколение. Затова Бог използва истории. Исус разказваше истории. Целят Стар Завет е пълен със истории. Пастори, разказвайте заедно със Словото истории. Когато проповядвате Евангелието, разказвайте истории.
Когато еврейските мъже предавали историята на своите деца, те разказвали истории. Проблемът с проповядването е в това, че ние разказваме само думи, а не проповядваме такива истории, затова хората забравят това, което сте проповядвали. Когато се научим да разказваме истории, проповядването ще стане много силно, то ще се запомня.
Да погледнем Исая 40:28-31 “Не знаеш ли, не си ли чул, че вечният Бог Йехова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат, но ония, които чакат Господа, ще подновяват силата си. Ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.”
Онези, които чакат на Господа, ще подновяват силата си. Сега ще говорим за орли. Ще ви дам някои факти относно орлите: Орелът в Библията е Златният Орел. Той е най-големият. С разпънати крила е 2-3 м. Висок е 1 метър. Той се рее на 3 км височина. Вижда на 100 км. Той може да стои на върха на планината и да се оглежда, може да види заек, да се спусне, да го хване и да го изяде. Един орел яде само живи меса, никога мъртво животно. Лешоядите ядат мърша, докато орелът яде само живо месо. Знаете ли какво говори това? Че всеки трябва да се храни с Живото Слово.
Знаете ли колко бързо може да се спусне един орел? Когато орелът се рее в небето и види животно, той се спуска с 200 км/час. Това е много бързо. Гнездото на орела тежи 1000 кг. Един орел никога не гради гнездото си на земята, а на високи места. Ние сме призвани да живеем на високи места.
Орелът никога не се развежда, това е истина, те живеят заедно до смърт. Знаете ли, че орлите имат брачна церемония? Не пуяците и пилетата. Орлите имат само един враг – змиите. Но змията може да атакува само малките орлета, не може големите.
Знаете ли как орелът се бори със змията? Той я сграбчва с ноктите си и я пуска от високо върху скалата. Скалата е онова, което убива змията. Знаете ли как се нарича Исус? – Скалата на вековете! Това е, което убива дявола – Канарата, Божието Слово.
Когато орел види бурята, какво се случва, как реагира? Когато наближи бурята, всички други птици веднага се скриват. Виждали ли сте какво правят кокошките? Веднага се скупчват една върху друга и се натискат. Пуйките са глупави птици, те вдигат главите си нагоре, дъждът вали по носа им и те се удавят. Всички други птици са глупави. Когато видят бурята, те се плашат, но не и орелът. Когато орелът види бурята, той започва да лети и да се издига нависоко. Когато стигне до планината, той забива ноктите си в скалата и си вдига главата.
Виждали ли сте очите на орела? Той гледа право в бурята. Орелът посреща бурята. Единственият начин да преодолее тази трудност, е, да застане пред нея, пред бурята, не да се крие от нея. Издигнат високо на планината, захванат здраво за скалата, гледа право в бурята, разтваря крилата си и ги заключва за скалата, блокира ги и чака бурята да дойде. Когато бурята се стовари над орела, тя не го събаря, изобщо не го събаря надолу, напротив бурята го издига нависоко, нависоко и още по-нависоко, и бурята остава под него. Той наблюдава бурята отвисоко.
Когато видите буря, не бягайте от нея, но разперете крилата си – вярата си, и я застопорете. “Няма да мръдна, Боже, няма да се уплаша, ще остана силен, няма да се откажа, няма да се предам.“ Когато бурята се стовари, вместо бурята да те събори долу, величието на Бога ще те издигне нависоко. Ти ще се издигнеш над бурята. Не постъпвайте като пилетата, или като кокошките, или като пуйките. Изправете се срещу бурята, говорете й, че няма да се откажете, че няма да се уплашете. Когато не се уплашите от бурята, тя ще ви издигне нагоре. Когато не се откажете, бурята ще ви издигне по-високо и по-високо.
Това е първото нещо, което орелът прави. Той е чудна птица. Когато ражда малките си, той ги поставя в огромното гнездо, и за тях се грижат и бащата, и майката. Не само майката, но и бащата, и майката.
Гнездото на орела е постлано със заешка козина или с катерича. И когато малките орлета започнат да растат, един ден майката идва в гнездото, и не носи храна вече. Тя започва да изкарва всичката козина от гнездото и да я изхвърля. Малките орлета не знаят какво става. Гнездото им досега е било много удобно, а сега започват да ги бучкат някакви пръчки.
Орлицата започва насила да ги избутва от гнездото. Така че, малкото трябва да се изкачи до върха на гнездото, и да се захване здраво с ноктите си, за да се задържи от вятъра. Тогава идва майката, поглежда малкото, избутва го от гнездото, и то пада. Тя го гледа как пада, а после се спуска надолу и го хваща за крилото. Така тя учи орлето как да лети. Тя го учи как да използва силата на ноктите си, докато един ден орлето става млад орел и трябва да се ожени.
Първото нещо, което трябва да научите е, че никога момичето орел не търси момчето орел. Тя просто си лети, лети, и тогава той я вижда, и казва: "Ооо!". Тя го поглежда, а той започва да лети зад нея. Знаете ли какво прави тя? Преди години аз проповядвах тази проповед в моята църква. Имахме 200 несемейни. Но след проповедта в тази година имаше 100 сватби.
И така, тя продължава да си лети, и той я вижда, и се въодушевява. Тя си лети и стига до земята. Там намира една пръчка – голяма пръчка, и се издига на 3000 м, а орелът лети след нея. На 3000 метра тя пуска пръчката. Той трябва да я стигне и да я вземе, затова се спуска след нея. Когато настигне пръчката, той я сграбчва и се връща при нея. Тя го наблюдава. И знаете ли какво прави тя? Спуска се на земята и намира по-голяма пръчка, и се издига само на 1000 м. Пуска отново пръчката. Орелът се спуска след нея. Той отново се опитва да я хване, но сега тя е по-тежка пръчка, а за него е второ спускане към земята, малко по-уморен, а и разстоянието е по-малко. Ако той не улови пръчката, преди да е стигнала земята, свършено е. Тя никога вече няма да погледне към него. Той трябва да хване пръчката.
Не се шегувам. Не съм си го измислил това. Ако той хване пръчката и я донесе до нейните 1000 м височина, тя отново се спуска до земята и намира възможно най-голямата пръчка, и започва да лети, и стига до 500 м. Той лети след нея. Вече е уморен, но си мисли, че трябва да хване пръчката. На 500 м. тя пуска пръчката отново, но тя е много голяма и бързо пада, а височината е още по-малка, а орелът разполага с по-малко време и по-малко сили. Ако хване тази пръчка, тогава вече тя знае, че той е избранникът. Защо тя пуска пръчките? Момичета, чуйте ме! Накараите този мъж да се потруди! Направете го да се изпотява. Защо тя пуска пръчките? Защото иска да види три неща. Неговата способност да улавя пръчките показва три неща за неговия живот:
1. Че той ще бъде защитник на семейството. Ако той не може да улови пръчката, няма да може да я защитава. Той трябва да бъде защитник. Всеки мъж е създаден, за да защитава своето семейство. Не само физически, но и духовно. В колко християнски семейства мъжът си остава вкъщи, а жената отива на църква да се моли? Той не се моли, не защитава семейството си. Той не е защитник. Мъжът трябва да защитава семейството, и физически, и духовно. Никога не се женете, момичета, за мъж, който не може да ви защитава!
2. Второто нещо, което тя разбира е, че той може да бъде снабдител. Мъже, знайте, че вие сте призвани от Бога да бъдете снабдители, които трябва да осигурявате дома си. Бог ви дава тази способност. Библията казва, че мъж, който не може да подсигурява дома си, е по-лош от неверник. Момичета, не се омъжвайте за мързелив мъж. И когато се жените, открийте как той се отнася към своята майка. Ако се отнася добре с нея, ще се отнася добре и с вас.
3. Трето, тя разбира дали има характер, неговата способност да противостои на бурята. Когато той хваща здраво пръчката и може да я носи дори, когато е уморен, показва, че той в бурята ще може да се захване с ноктите си за Канарата, ще устои на бурята.
Момичета, омъжете се за благочестив мъж, мъж с характер. Има някои мъже, които идват на църква само заради жените си. Те нямат спасение, имат момиче-увлечение. Те идват само, за да си намерят жена и веднага щом я намерят, те напускат църквата. Това не ви трябва.
Ако орелът хване и трите пръчки, тогава те се женят. И знаете ли къде се женят, къде е ритуалът? – В небето, над 5000 метра. Пред лицето на Бога. Те се издигат много високо във въздуха. Те се захваща за ноктите си (както длан с длан, пръсти между пръсти), и започват да се въртят във въздуха.
Животът е един голям кръговъртеж. Затова си слагаме брачни халки, защото халката е един безкраен кръг. И орлите държат ноктите си, защото са свързани заедно в присъствието на Бога. Тогава те пищят от радост. Те се женят за цял живот, до смърт.
Така че, млади момичета, не го търсете. Той ще ви намери. И когато той започне да лети след вас, не му обръщайте внимание. Вземете греда и я хвърлете, и гледайте дали той ще я хване. В нашата църква, след като споделих това, на сватбата хората наемаха кола, на колата връзваха греди и ги влачеха, защото тя си е намерила орела.
Ние благославяме църквата с много бракове. Защото ако се ожените и имате деца, църквата ще расте и по този начин. Тогава всеки да има по шест деца и църквата ще порасне. Вие продължавайте да жънете хора.
Последното нещо, което искам да споделя е за това, как орелът подновява силата си. Орелът може да живее до 60 години, но ако той поднови силата си, може да живее до 120 години.
Както орелът подновява силата си, така и ние трябва да подновяваме нашата сила. Всички се изморяваме, всички отслабваме. Затова трябва да обновяваме силата си. Орелът го прави веднъж, но ние трябва да го правим постоянно.
Чуйте какво прави орелът. Когато той започне да остарява, той го чувства по силата си. Тогава първото нещо, което орелът прави е, че той лети високо в планината. Орелът намира една висока планина и той се скрива в тази планина. Скалата е преобраз на Исус. Той е Канарата на нашето спасение. Орелът се скрива в планината. Чуйте ме! Той се скрива в тази скала.
Когато се изморите, точно това е времето, когато трябва да се скриете в Христос. Казвал ли съм ви за момента, когато бях в Африка? Преди години бях в Боцвана. Синът ми също беше с мене. Пътувахме с един открит джип. Пътувахме с него по саваната. Видяхме слонове, жирафи, всякакви видове животни. Исках обаче, да видя лъв. И ние карахме в една висока трева. Видяхме едно “малкo лъвче” и лъвът спря. Аз казах на шофьора: "Спри, искам да го снимам." Шофьорът спря. Взех апарата и се наведох навън през джипа. Лъвът ме погледна и аз го снимах.
Шофьорът, който караше джипа, каза: "Веднага се качвай!" Аз му казах: "Почакай, искам да го снимам. Там, където живея, нямаме лъвове, имаме котки." И пак се наведох, почти извън джипа, за да го снимам. И малкото лъвче още беше там. Шофьорът ми каза: "Влез веднага в джипа!", а аз: "Почакай още малко, искам още снимки да направя." Тогава шофьорът много силно извика: "Веднага се качвай!" И аз се качих. Шофьорът ме попита: "Нямаш си представа от лъвовете нали?" "Не, нямам" – казах аз.
"Нека ти кажа нещо. Ако тук имаше малко лъвче и бяха тук майката и бащата…" "Не, нямаше ги, аз не ги видях." "Ти няма и да ги видиш" - ми каза шофьорът, - "но те могат да те видят. Ти не знаеш колко са лъвовете, нали?" Той каза още: "Лъвът може да види само един предмет, едно нещо. Докато ти си в джипа, лъвът не може да те види. Той вижда само джипа. Но когато ти излезеш от джипа, той вече не вижда джипа, той вижда теб. Той може да бяга със скорост 100 км/h, а ти с 10 км/h. И може да те изяде така бързо..." Тръгнахме. Минахме само пет метра и видяхме два мъжки лъва. Всеки от тях беше по около 200 кг. Когато стоиш в джипа, те не те виждат, но когато се изправиш, те те виждат.
Докато стоиш в Христос, дяволът (рикаещият лъв) не може да те види. Но в момента, в който излезеш от Исус, и правиш каквото си искаш, и кажеш каквото си искаш, тогава дяволът веднага те вижда. Той повече не вижда Исус, но вижда теб, и ще те атакува. Затова Библията казва: “В Него ние се движим, дишаме и съществуваме”. Това, което орелът прави, е, че той отива при скалата, и скалата го закриля.
Второто нещо, което прави орелът е, че той почиства своята човка, като започва да я удря в скалата. Клюнът е мръсен и той трябва да го очисти, Единственото нещо, което може да го очисти, е скалата.
Единственото нещо, което може да очисти нашите устни, говорът ни, е Словото на Бога. То изчиства нашето говорене и ние говорим думи, които изграждат, думи, които насърчават, думи, които назидават. И ние трябва да позволим думите ни да бъдат изцелени.
Така че, орелът се крие в скалата. Орелът очиства клюна си там, а после знаете ли какво прави? Изскубва перата си. Докато накрая остане напълно гол в присъствието на Бога.
Точно това трябва и ние да направим: да се очистим от греха си, от непростителност, от огорчение – да разкъсаме греха и плътта. Точно така, както орелът изскубва перата си. Има неща в нас, които трябва да бъдат изскубвани, и да ги предложим на Бога, и да останем в присъствието Му.
Следващото нещо, което прави орелът е, че той намира течаща вода. Водата излиза от скалата. Той се оставя тя да го умие. Точно това казва Божието Слово. В Ефесяни се казва следното: “Сега ние сме очистени с водното умиване на Божието Слово”. Божието Слово е точно такава течаща вода. То е Жива Вода.
Орелът застава под тази вода и стои там 40 дни. И през тези 40 дни започва да му пониква нова перушина. Така че, след 40 дни той излиза изпод водата, и има вече много красиви пера. Орелът изглежда великолепно. Но той още не може да лети. Ако се опита да лети веднага, ще падне и ще умре. Той трябва да изчака още 10 дни. Той трябва да изчака, да дойде мазнината му (помазанието).
Чуйте ме! От времето на възкресението до времето на възнесението колко дни изминаха – 40. А когато бяха в Горницата, колко време бяха там – 10 дни. Какво стана на 10-ия ден в Горницата? Маслото дойде! Кой беше беше Божието масло – Святият Дух.
Исус им каза: "Отидете в Горницата, докато получите сила, и тогава ще свидетелствате за Мене." Какво става в християнството? Ние започваме да летим твърде рано. Не чакаме за силата Му. Не чакаме за Неговото масло. Ние се спасяваме и след това излизаме навън, и влизаме в служение, и си мислим, че можем да летим, но не можем да летим все още.
Орелът чака да дойде маслото. Защо? Защото, когато дойде дъждът, дъждът ще попие в перата и орелът ще умре. Но когато се появи мазнината, той намазва цялата си перушина с мазнината, по цялото си тяло. Орелът произвежда собственото си масло, и маслото покрива перушината. Така че, когато проблемите сграбчат орела, те не могат да се задържат за него. Когато дявола сграбчи орела, той не може да го задържи. Причината, поради която не може да го задържи, е маслото на орела. Маслото е Святия Дух. Амин! Слушайте ме! Трябва да чакате да дойде маслото! Десет дни те стояха в Горницата и маслото дойде. Святият Дух дойде.
Орелът чака още 10 дни и тогава маслото започва да идва. Орелът започва с човката си да разнася маслото по цялото си тяло. Когато орелът се издигне високо да лети и дойде бурята, дъждът не може да попие по неговите пера, но се плъзга по тях. Поради Святия Дух. Орелът не може да бъде победен от бурята, поради маслото. Амин!
Точно за това и на нас ни е нужно да чакаме Господа, да прекарваме време с Него, да останем някъде насаме и да Му се покланяме, да Му се молим, да отваряме сърцата си за Него, да бъдем честни пред Бога. Ако има неща, които са вътре във вас – освободете ги, и тогава Го помолете Святият Дух да ви изпълва. В Ефесяни се казва: "Изпълвайте се със Святия Дух, разговаряйте се с псалми, химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос.”
Когато караш колата си, моли се, когато се разхождаш, моли се, моли се. Стой непрекъснато в присъствието на Бог! Стой, изпълвайки се, защото не знаеш какво ще поиска от теб Бог да направиш. И аз, и ти ще се издигаме с крила като орли, ще тичаме и няма да се уморим, ще ходим и няма да отслабнем.
Научихте ли нещо днес? Това ще ви помогне ли? Занесете го в сърцата на хората, кажете им за орлите, занесете го във вашите църкви. Насърчете някого! Неженените нека се оженят! Хората ще бъдат щастливи след тази служба.
Ще се моля за вас. Издигнете ръцете си към Небето. В името на Исус, аз се моля за всеки един в тази зала, моля се за всички духовни водачи, за всички пастори. Господи, ние се молим за всички църкви.
Ние се молим за едно мощно изливане на Святия Дух, за мощно действие на Святия Дух. Ние не искаме само да говорим за Теб, но ние искаме Твоят Дух, присъствието на Бог, огъня на Бог. Огнени езици да дойдат тук. Ние Ти се покланяме тази вечер и Те молим да ни изпълниш отново с Духа на Живия Бог.
Благодарим Ти, Боже, за силата, която идва отгоре, за да бъдем Твои свидетели в Юдея, Ерусалим, Самария, и до края на земята, това Евангелие да бъде разпространявано с огън и със сила. Благодарим Ти, Господи, че подновяваш силата ни. Ние Ти се покланяме. Благодарим Ти, Исусе. Благославяме Те. Алелуя

СТЪПКИ ПО БРЕГА

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най – отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ:

- Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил, точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?

Господ отвърнал:

- Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя. Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.

Майка Тереза

Най – хубавият ден? Днешният.

Най – голямата спънка? Страхът.

Най – лесното нещо? Да се заблудиш.

Най – голямата грешка? Да паднеш духом.

Най – хубавото развлечение? Работата.

Най – лошото поражение? Отчаянието.

Най – добрите учители? Децата.

Най – първата необходимост? Общуването.

Най – голямото щастие? Да си полезен на другите.

Най – голямата тайна? Смъртта.

Най – неприятният недостатък? Лошото настроение.

Най – опасният човек? Лъжецът.

Най – коварното чувство? Ненавистта.

Най – красивият подарък? Прошката.

Най – необходимото? Домашното огнище.

Най – краткият път? Правилният.

Най – приятното усещане? Вътрешният мир.

Най – добрата защита? Усмивката

Най – доброто лекарство? Оптимизмът.

Най – доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.

Най – могъщата сила? Вярата.

Най – стимулиращият дар? Надеждата.

Коренът на всички злини? Егоизмът.

Единствената реалност? ЛЮБОВТА!

Майка Тереза

Никога не забравяй

Никога не забравяй това, че да живееш, не е твоя собствена идея и това, че дишаш, не е твое решение.

Никога не забравяй това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш, е Неговият подарък за теб.

Никога не забравяй никой не мисли и не чувства, и не действа така, както ти и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

Никога не забравяй никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

Никога не забравяй никой на света няма твоето лице и единствено ти имаш тези очи.

Никога не забравяй, ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!

Ти си желан, ти не си дете на случайността, нито прищявка на природата, независимо дали свириш музиката на живота си в минор или мажор. Ти си Божие творение – гениално при това.

Искай!

Имал ли си моменти, в които си се чувствал самотен, изоставен, незащитен и ограбен. Моменти, в които отчаянието се е промъквало в тъмното и крадяло мира ти, а сълзите ти са били толкова горещи, че са оставяли парещи пътечки, стичайки се по бузите...

И това сякаш продължава цяла вечност...

Ще ти кажа нещо. Тези моменти траят толкова дълго, колкото ти им позволиш. Те ще държат свободата ти в плен до тогава, докато не потърсиш помощ... от Господа.

Поискай от Исус свободата си, радостта си, пълноценния живот. Защото Бог е, Който спасява и изцелява. Той снабдява и успокоява.

Господ обича.

“Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма му.” (Псалом 27:4)

Искай!

ТИ СИ БЛАГОСЛОВЕН!

Ако тази сутрин си се събудил здрав, ти си по-благословен от един милион души, които няма да доживеят края на седмицата...

...Ако никога не си преживявал опасността от сражение, самотата на затворническата килия, агонията от измъчването или острата болка от глада, ти си по-добре от 20 милиона души по целия свят.

Ако посещаваш събиранията в църква без страх от безпокойства, арест, измъчване или смърт, ти си по-благословен от над 3 милиарда души по света...

...Ако имаш храна в хладилника си, дрехи на гърба си, покрив над главата и място, където да спиш, ти си по-богат от 75% от населението в света.

Ако имаш пари в банката, в портфейла или спестяваш дребни в касичка, ти си сред 8% богати хора в света...

...Ако родителите ти са все още женени и живи, ти си част от онези вече рядко срещани семейства, дори и в България.

Ако държиш главата си високо вдигната, усмихваш се и си истински благодарен, ти си благословен, защото повечето хора го могат, но не всички го правят...

...Ако държиш нечия ръка, прегръщаш или просто потупваш по рамото някого, ти си благословен, защото даряваш с Божието целително докосване.

Ако четеш този текст, си по-благословен от повече от 2 милиарда души в целия свят, които въобще не могат да четат...

...По начини, които дори не подозираш,
ТИ СИ БЛАГОСЛОВЕН!

Бележките

Ах, тези бележки! Открай време в училище хвърчат бележки. Ей например пра-пра- прабаба ми грабвала една каменна плоча, изковавала набързо: “Харесваш ли ме? Ако да, изкови квадратче”. След което я мятала към момчето, по което си падала. Ок, ама ако той не внимавал, “подаването”можело да сложи край на тяхната връзка… или изобщо на всякаква друга връзка, ако го нацели по-здраво. Слава Богу, че е измислена хартията! Тези бележки са много яки! Дори SMS-ите не можаха да ги разкарат. По мое време ги правехме на самолетчета и ги меткахме из стаята с надеждата, че ще кацнат точно на правилния чин. Веднъж едно такова самолетче се цопна на чина на Дони. Той го отвори и прочете: “Ще ме изпратиш ли до вкъщи? С обич, Сиси,” Обърна се назад и кимна. После цяла седмица се хвалеше наляво и надясно. Зарибен от това, и аз цяла година се упражнявах да хвърлям бележки. През втория срок обаче класната Запрянова се изцепи, че хване ли бележка - чете я пред класа. Е, не пускахме бележки точно 1 мин. После метнах една, която тя докопа още във въздуха: “Е, Ники. Предупредих те!” С нескрито задоволство започна да чете: “Момчета, класната е супер и заслужава уважение. Хайде, да се държим готино с нея през цялата година!” И к’во ли? Да я беше видял Запренова- зяпна и не знаеше какво да каже! Има го разбира се и верижното предаване. Проблемът тук е, че ако някой от веригата те мрази, цялата операция може да се прецака. Може да реши да не подаде бележката, или пък не дай си Боже - да я смени с друга. Е, разбрах това по трудния начин. Получих бележка от едно момиче на име Дани, което бях канил на среща. Тя чупеше стойки, като се правеше, че не ме забелязва, макар че явно прехвърчаха флуиди помежду ни. Та, получих бележка от нея, в която се казваше: “Разкарай се и престани да ми досаждаш!” Всъщност първоначалният текст бил “Обади ми се довечера!” Добре, че по една щастлива случайност разбрах това. Когато й се обадих вечерта, направо обрах точките! Защо ти разправям всичко това ли? За да ти кажа, че най-великата бележка, която някога ни е била подавана, е Божието Слово, тъй де - Библията. Въпреки, че изглежда “малко” дебеличка за бележка, помисли върху това: Бог ти е пуснал тази “бележка”. Тя се е приземила точно на твоя чин. И често стои до теб, непрочетена. Защо не вземеш да прочетеш Божията бележка и след това “да кимнеш с глава” за среща с Исус?

Професорът и студента

Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: "Бог ли е сътворил всичко съществуващо?"

Един от студентите веднага заявил: "Разбира се, че Бог."

"Значи, всичко е сътворено от Бога?", попитал отново професорът.

"Точно така, сър", отвърнал студентът.
Тогава професорът казал: "Щом всичко е сътворено от Бога, значи злото е сътворено също от Бога. Знаем, че злото съществува, ето защо, изхождайки от принципа, че нашите дела показват нашата природа, от това можем да заключим, че Бог е зло."

Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен от себе си и гордо заявил на студентите, че за пореден път успява да докаже, че християнската вяра е само един мит.

Тогава друг студент вдигнал ръка: "Мога ли да ви задам един въпрос, професоре?"

"Разбира се", отвърнал професорът.

Студентът се изправил и попитал: "Кажете ми, професоре, съществува ли студ?"

"Това пък що за въпрос е? Естествено, че съществува. Вие никога ли не сте усещали студ?"

Другите взели да хихикат подигравателно на студента. А той отвърнал: "Не, сър, в действителност студ не съществува. Според законите на физиката това, което наричаме студ, е на практика липса на топлина. Всички организми и обекти са достъпни за изследване само когато са носители или проводници на енергия. Абсолютната нула (- 460 F) е пълна липса на топлина и при такава температура всяка материя става инертна и неспособна да реагира. Студът не съществува. Той е само едно понятие, което сме въвели, за да описваме състоянията, при които липсва топлина.

Студентът продължил: "Съществува ли тъмнина, господин професоре?"

Професорът отвърнал: "Естествено, че съществува."

"Тук също грешите, сър? казал студентът. Въпроче Тъмнината не съществува. Тъмнината на практика е липса на светлина. Светлината е достъпна за изследване, но не и тъмнината. Като използваме призмата на Нютон, ние разграждаме бялата светлина на различни цветове и изследваме дължината на вълните на всеки отделен цвят. Тъмнината обаче не може да бъде измерена. Тя може да бъде разградена от най-прост лъч светлина. Как ще прецените колко е количеството тъмнина в дадено пространствоВъпроче Като измерите количеството налична светлина в него. Нали такаВъпроче Тъмнината е понятие, което използваме, за да описваме следствието от липсата на светлина.

Накрая младежът попитал: "Съществува ли злото, сър?"

Професорът отвърнал с колеблив тон: "Естествено, че съществува, и аз вече го казах. Виждаме злото всеки ден. Виждаме го в безчовечните отношения между хората. Виждаме го в безбройните престъпления и насилия навсякъде по света. Всички тези неща са прояви на злото.

А студентът отвърнал: "Злото не съществува, сър, или по-точно, злото не е реалност сама по себе си. Злото е просто отсъствие на Бога. Също както в примерите с тъмнината и студа, това е понятие, което човекът използва, за да описва отсъствието на Бога. Злото не е сътворено от Бога. Злото е резултат от това, че в сърцето на човека липсва Божията любов. Също като при студа, който е следствие от липсата на топлина, и като тъмнината, която е следствие от липсата на светлина."

Професорът мълчаливо се върнал на своето място.

Разказът е по действителен случай. Името на студента е Алберт Айнщайн

Куцият Том

В мизерно жилище, разположено в източната част на града, в тъмна и мрачна стая на най-горния етаж живееше куцо момче. То лежеше там повече от две години, на малцина познато и почти изоставено. Родителите му бяха умрели, докато беше още малко и сега баба му се грижеше за него.
Тъй като се беше родило сакато, страданието му беше постоянен спътник. Преди смъртта на родителите си припечелваше по някоя пара, изпълнявайки разни поръчки и вършейки малки услуги, но скоро след като изгуби майка си и баща си не можеше да става повече от леглото си. Старата жена, много неблагосклонно, му позволи да живее в най-горната стая на къщата си. Оттам той вече не излезе. Майка му го беше научила да чете и пише, но нищо не му беше
говорила за Исус и за Неговата любов.
Понякога малкият се беше вмъквал в Божия храм само от желание да бъде на топло. Премръзнал и съвсем изморен, той почти не обръщаше внамание на онова, което се говореше.
Сега, когато лежеше върху леглото си и прекарваше сам по цели дни, в него се породи силен копнеж да научи нещо повече за Божиите неща и да има собствена Библия. Той знаеше, че онези хора бяха говорили от Библията и че оттам бяха получили своите знания, но не знаеше нищо повече по този въпрос.
Един ден той събра всичката си смелост и попита баба си дали знае нещо за Бога и откъде да се сдобие с Библия. Тя само се изсмя, като каза:
-Никога не съм се занимавала с Библии! А теб защо ти трябват Библии?
Това приключи въпроса за известно време, но желанието на момчето да се сдобие с Библия още повече се усили.
Веднъж по тесните скърцащи стълби буйно се изкачи неговият единствен приятел Боб.
Боб нахлу в стаята с голям шум, блъсна вратата след себе си и извика:
-Ура!Ура! Приеха ме да помагам в кухнята на един параход, който ще заминава утре. Дойдох да се сбогувам с тебе!
Бе запъхтян от бързото изкачване на стълбите, та седна да си почине малко.
-Но имам един много хубав подарък за теб, Том - каза той, като извади нещо от джоба си, което беше огънато в мазна кафява хартия.
Том никак не се зарадва от новината, защото щеше да загуби , поне за доста време своя единствен приятел, който го посещаваше от време на време. Той се повдигна на лакти, за да види какво беше донесъл Боб.
- На ти една сребърна пара! - каза Боб - Но обещай, че няма да я похарчиш, освен ако не искаш да си купиш нещо особено.
- О Боб, колко си добър! Тъкмо сега искам да купя нещо много особено.
- Тъй ли? Какво е то?
- Една Библия!
- Библия ли? Ама че я каза! Защо ще похарчиш тази пара за Библия? Аз цели месеци трябваше да пестя стотинките, докато я събера.
- Не ми се сърди Боб, но много ми трябваше една Библия- каза куцото момче - Моля те, купи ми и то още сега, от магазина на Диксън, докато не е затворил. Баба ми няма да ми я купи, а ще похарчи парата за ракия, затова не смея да й я дам.
- А защо ти е Библия, Том? Само учени хора разбират от Библии - отговорил Боб малко троснато.
- Може да е така, Боб, но много искам да имам Библия.
- Добре тогава, ще ида, но никак не знам колко струват.
- Диксън продава най-евтините за толкова пари. Видях обявата на прозореца му.
Боб не слезе така бързо по стълбите, както беше ги изкачил, но когато се върна с една нова Библия, неговото разочарование беше изчезнало.
- Том - рече той - Диксън ми каза, че човек не може да си купи нещо по-хубаво от една Библия. Тя била много ценна книга. Изглежда, че има нещо в нея, което трябва да знаем.
Благодарността и радостта на Том бяха безгранични.
- Знам това! Знам това! - извика той, като притискаше Библията до гърдите си.
- Колко си добър, Боб, да спестиш тази пара за мен!
И така, Том се снабди с Библия. Той много я ценеше и постоянно я четеше. Откри чрез нея, че е грешник и се нуждае от Спасител. Разбра, че този Спасител е Исус, прие Го за свой Спасител, уповаваше на него, любеше Го и Го изповядваше пред хората, които случайно го посещаваха.
Той имаше голямо желание да стори нещо за Исус. Но какво можеше да направи? Прикован към това легло от своето страдание, му се струваше, че не може да направи нищо. Обаче любовта му към Исус го принуждаваше да търси начин, за да Му служи. Като чакаше от Бога сила и напътствия , той си каза : " Няма да задържа само за себе си тази чудна истина." И така, той мислеше ден след ден как да послужи на своя Господ и най-после измисли какво да направи. Леглото му стоеше близо до прозореца на стаята, затова той реши да преписва стихове от Библията и да ги пуска на улицата, за да ги четат онези, които минават оттам. Снабди се с молив и хартия и преписваше разни стихове, след това сгъваше листчетата, надписваше на тях думите " До минувачите. Моля, прочетете!", и като се молеше над тях, пускаше ги през прозореца на улицата, по която минаваха много хора. Том се надяваше, че по този начин някой ще чуе за Исус и за неговото велико спасение.
Обикновено стиховете се отнасяха за спасение, но понякога той пишеше и такива, които Господ му даваше за личното му назидание. Това негово служение, вярно изпълнявано, продължи няколко седмици.
Една вечер той чу тежки стъпки по стълбите. След малко един добре облечен господин влезе в стаята и седна на леглото на момчето.
- Значи ти си момчето, което пише стихове и ги пуска от прозореца, така ли? - попитай той.
- Да- каза Том, като се усмихна- Знаете ли някой да е прочел някой стих и това да му е помогнало?
- Мнозина са хората, които са ги чели и са се ползвали от тях! Снощи и аз намерих един стих, като минавах и с това Господ благослови душата ми, като ме изобличи преди всичко. Бил съм християнин много години, обаче напоследък охладнях, затова Бог чрез един от твоите стихове говори на душата ми.
- Да, Божието слово може да направи всичко!
- Сега дойдох, за да ти благодаря за това , което направи за душата ми.
- Не благодарете на мен, господине, а на Исус! Аз само написах стиха, но Той го благослови!
- Радваш ли се, като вършиш тази работа за Господа? - попита господинът.
- Няма по-голяма радост за мен! Не мисля за болката в гръбначния ми стълб поради голямата радост, която изпитвам при мисълта, че когато Го видя, ще мога да Му кажа, че веднага щом получих спасение и почувствах чудната Му любов в душата си, започнах да Му служа, доколкото мога. Сигурно вие имате множество случаи да Му служите нали? - запита Том.
- Да момче, аз не съм ги използвал досега, но имам намерение да ги използвам отсега нататък.
И аз имам едно момче, което е сакато и което също като теб лежи на легло. Когато го целунах вчера, преди да изляза, то ми каза: " Тате, колко щях да се радвам, ако бих вършил някаква работа за Исус!" Тези негови думи звучаха през целия ден в ушите ми и не ми дадоха мир и днес. Тази вечер, когато минавах покрай къщата ти, един от твоите стихове падна на шапката ми. Аз го отворих и прочетох думите : " Трябва да върша делата на Този, Който ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи." Тези думи като че ли бяха една заповед от небето за мен.
Радостни сълзи течаха по лицето на Том.
- Колко е добър Господ, господине! Колко е добър!
- Кажи ми момче, как можа да се снабдиш с хартия?
- Никак не беше трудно. Аз говорих с баба си и я помолих да не ми купува чашата мляко, която ми дава всяка сутрин, а с парите да ми купува хартия. Няма да живея много, та няма значение дали пия мляко. Докторът ми каза, че не ще изтрая на студената зима, та нищо не е да се откажа от малко мляко заради Исуса. Сигурно онези, които могат да дават много за Исуса, са много радостни, господине?
- О, момче, ти си много по-щастливо в тази мизерна стая, като правиш жертви за Исус, отколкото хиляди други, които се наричат християни и имат време, таланти и пари, а дават малко или не дават нищо за Исуса - отговорил гостенинът с въздишка. "

Blessings

И жените са силни...

Момчето попитало майка си:
- Защо плачеш, мамо?
- Защото съм жена - отговорила му тя.
- Не мога да те разбера - казало то.
-Трудно е да разбереш...

После малкото момче попитало баща си:
-Защо мама плаче, сякаш без причина?
-Всчки жени плачат без причина - изтърсил баща му.

Момчето пораснало и станало мъж, който все още се чудел защо плачат жените...

Накрая попитал Бог:
-Господи, защо жените толкова лесно плачат?
Господ му отговорил:
-Когато създавах жената, я направих много специална.
Направих раменете и достатъчно силни, за да поемат тежеста на целия свят,
и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват уют.
Дадох и вътрешна сила, за да издържи раждането, но и отхвърлянето,
което много често идва от онези, които обича.
Дадох и чувствителност - да обича мъжа си и децата си, независимо от всичко,
та дори и когато много са я наранили.
Дадох и сила - да помага на мъжа си да преодолее грешките си
и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
дадох и мъдрост, за да знае, че добрият съпруг не би наранил никога жена си,
но той иска да разчита понякога на нейната непоколебима сила и решение.
И накрая и дадох сълзите, под които да се приюти. Това е нейното уникално право,
за да го използва, когато има нужда.

Виждаш ли сине - казал Господ- Красотата на жената не е в дрехите, не е в осанката
нито в косата. Красотата на жената е в нейните очи, защото това е
пътят към сърцето и, мястото където любовта обитава.

-Защо плачеш, жено?
-Защото срещнах очите на Исус....

Замисли се...

Това ще ви накара да се замислите и настръхнете!

Ако дяволът трбваше да напише своите блаженства, те вероятно биха звучали така:
1. Блажени са онези, които са твърде изморени, твърде заети, твърде разсеяни да прекарат един час на седмица със своите приятели - християни -
те са моите най-добри работници!
2. Блажени са онези християни, които чакат да бъдат молени и очакват благодарност - аз мога да ги използвам!
3. Блажени са онези, които се обиждат и спират да ходят на църква - те са мои мисионери!
4. Блажени са онези, които създават неприятнисти - те ще се нарекат мои деца!
5. Блажени са онези, които са отегчени от маниерите и грешките на служителя /пастора/ - защото те не получават нищо от неговите проповеди!
7. Блажен е църковният член, който очаква да бъде поканен в своята собствена църква - защото той е част от проблема, вместо от разрешението!
8. Блажени са онези, които клюкарстват - защото те ще причинят спорове и разделение - това ме радва!
9. Блажени са онези, които са лесно раними - защото те скоро ще се разгневят и откажат!
10. Блажени са онези, които не дават своето дарение за продължаване на Божието дело - защото те са мои помощници!
11. Блажен е онзи, който твърди, че обича Бог, но мрази своя брат и сестра - защото той ще бъде с мен завинаги!

По повод терористичната атака на 11 септември

По повод терористичната атака на 11 спетември


Гледахте ли в Ърли Шоу преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: “Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?”. Ани Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор. Тя каза: “Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?”

Нека помислим. Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О’Хеър (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме “Добре”.

След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата... Библията, която казва “не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си”. И ние казахме “Добре.”

След това Д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на Д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме “Един специалист знае какво говори.” И казахме: “Добре!”

След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." Ние казахме – "Добре."

След това някой каза "нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме "Добре."

След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото “не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд”. И ние казахме “Добре!” (Има голяма разлика между възпитание и побой!)


След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.

След това някой каза “хайде да печатаме списания със снимки на голи жени, и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло. И не казахме “Добре!”

След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме “Добре, човекът си има право на свобода на словото.”

След това развлекателната индустрия каза “нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм.” И ние казахме “...ми това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"

Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука" като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".

След това се появи ученикът, който написа "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик" И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."

Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.

Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.

Интересно е как казваме "Аз вярвам в Бога", но правим, това, което прави Сатана, който, между другото, също "вярва" в Бога!

Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.

Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората не се и замислят да го разпространят.

Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат и в училище, и на работното място.

Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.

Още ли ви е смешно??

Интересно как като се замислите да препратите това съобщение, няма да го изпратите на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за вас. Интересно как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мен, отколкото какво мисли Бог за мен.

Размишлявате ли все още??