Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.
Притчи 14:6
Прието е, че способността на човека да се учи зависи от неговите умствени заложби, от старанието, от постоянството. Така е. Но тая притча ни отвежда по-надолу към ония фактори, които са още по-важни. Тя ни разкрива истината, че присмивателят просто не може да се учи, а разумният се учи с лекота.
Защо не може да се учи присмивателят? Защото смята всичко за смешно, за глупаво, за излишно, за досадно. Нека се върнем в спомените си към времето на нашето ученичество. Колко жалки са ни изглеждали нашите учители, как презрително сме ги наричали даскали, колко досадно ни е било да ходим на училище, колко силно сме били убедени, че учим само неща, които никога няма да ни потрябват и че училището е изнамерено само с цел да тероризира учениците. Нека не мислим, че само днешните ученици са отегчени, Може би са малко повече отегчени от нас някога, но и ние не сме били много по-различни.
Как може да се научи на духовните истини човекът, който смята всичко това за смешна измислица? Изключено е. Той първо трябва да промени мнението си за тях, за да може да ги научи. А за да го промени, трябва да стане разумен. Да си разумен значи да се учиш. А за да се учиш, трябва да признаеш, че не знаеш някои неща. Както и да признаеш, че има хора, които знаят повече от тебе и могат да те научат. И че този, който знае повече от тебе, не е смешен и жалък даскал, а достоен учител, заслужаващ уважение и внимание.
Който има непредубеден разум, лесно може да достигне до Бога и да приеме чудесните Му дарове. Който е присмивател, напразно ще търси мъдростта.
Молитва: Учителю святи, смирявай ни да разбираме колко много не знаем и колко много можем да научим, ако пребъдваме в Твоето присъствие.
Тема за размисъл: Всеки се учи дотогава, докогато осъзнава, че има какво още да научи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар