Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.
1 Царе 18:23
Прав беше Давид. Не е лесно някой да стане царски зет. Но Давид стана. И стана не само царски зет, но и цар.
Че беше беден, беден беше, но не беше нищожен. Такъв като него трябваше да стане цар. И той стана не само цар, но и най-великият цар на Израил, който и до ден днешен е символ на величието на Божия народ.
Тази древна история ни показва за пореден път, че човек не знае какво ще излезе от него; че когато някой има качества, Бог го забелязва и го издига до такава висота, до която той никога не се е надявал да се изкачи. Тя ни показва, че трябва да се стремим да растем в святост и чистота, да богатеем в Господа, да се учим и усъвършенстваме - а останалото да поверим в ръцете на Този, Който знае кой какъв е и колко струва. Бог ще оцени всеки и ще го постави там, където трябва. Това може да не стане веднага, но ще се случи, когато е точното му време.
На тоя свят виждаме как нищо не си е на мястото и никой не се занимава с това, което му е работа. Хора, чието място е или в затвора, или в лудницата, са поставени да управляват цели народи. Хора, които не заслужават и секунда внимание, не слизат от екраните. Хора, които не могат да кажат една вярна дума, са считани за водачи и наставници. Надделяват най-нахалните, най-безскрупулните, най-безсрамните. Те заемат първите места и не ги напускат, докато някой насила не ги махне оттам.
Но Бог знае кой какво представлява и кой какво заслужава. Който става за цар, става цар. Който не става за цар, бива смъкван от престола.
Молитва: Господарю на вселената. Твоя е върховната власт. Дай ни да се боим само от Тебе и да обичаме първо Тебе, а всички останали да са на второ място.
Тема за размисъл: Само в Божието царство има пълна правда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар