петък, 7 януари 2011 г.

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си"


Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си" - Макс Лукадо




Преди много, много години в една страна досущ като твоята имаше малко селце. В него живееха пет сирачета. Останали самички без майка и баща, те разчитаха само един на друг, за да оцелеят в студения свят. Един ден царят на онази страна научи за злощастната съдба на сирачетата и реши да ги осинови. Той обяви на всеослушание, че желае да стане техен баща и че съвсем скоро ще дойде да ги вземе.


Когато разбраха, че ще имат нов баща, че той е самият цар и че ще дойде на посещение, децата полудяха от вълнение!
Когато другите селяни разбраха новината, също много се развълнуваха. Дойдоха при децата и им казаха как да се приготвят.
- Ще трябва да направите нещо, за да впечатлите царя.- им обясниха те. - Само който поднесе голям подарък ще може да живее в двореца.


Хората не познаваха царя. Те само предполагаха от какви неща би се впечатлил той. И така, децата запретнаха ръкави и започнаха да приготвят своите подаръци. Те бяха решени да се постараят добре, за да може царят да ги одобри... 

Не ме допускат в храма! - християнска притча за църквата и Бог



Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:


- Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре...

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:
- Не дръж така ръката си!
- Не стой там! – обадил се втори.
- Не си облечен подходящо! – викнал му трети.
- Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти...
Накрая към него се приближила една жена и му казала:
- Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново...

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:
- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?
Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:
- Господи, не ме пускат в църквата!...
Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:
- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
Източник: тук

Керванът


Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я “вързал”, се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.
Същото е и при хората. Те всъщност са свободни чрез жертвата на кръста , но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани, като призовете името Исус и след като сте се се покаяли и разчупили всяко проклятие в живота си, чрез кръвта на нашия Господ, осъзнайте, че сте свободни.

Източник: тук

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО


ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО
Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: “Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата.” Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:”Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?” Лекарят отвърнал:”Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си. Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

Източник: тук

четвъртък, 6 януари 2011 г.

МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН


Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.
Искаме ли да стигнем до благословението и помазанието на Бог ? Искаме ли да стигнем до Неговото присъствие?
За да получим тези неща трябва, да се стремим да ускорим темпото духовно , поглъщайки Божието Слово, стремейки се към смирение и изобилен молитвен живот.

Източник: тук

В лавката на Господ


На една жена се присънило, че зад тезгяха на магазина стои Господ.
-Господи! Нима това си Ти?
-Да, това съм Аз - отвърнал Бог.
-А какво мога да си купя от теб?
-От мен можеш да си купиш всичко.
-Тогава дай ми, моля те, здраве, късмет, любов,успех и много пари!
Бог се усмихнал благосклонно, влязъл в склада и скоро се върнал с малка картонена кутийка в ръце.
-Това ли е ? - попитала разочарована жената.
-Да, това е всичко - отговорил Бог.-Нима не знаеше, че при мен се продават само семена?!