вторник, 22 септември 2009 г.

ВЕНЕЦЪТ НА ПРАВДАТА


“отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване” 2 Тимотей 4:8


„… и всички, които са възлюбили Неговото явяване.” Дълги години си мислех, че това са вярващите, които изпитват топли и буйни чувства към Второто пришествие на Господ. Те ще бъдат наградени с венеца на правдата, понеже сърцата им са горяли всеки път, когато са мислели за Грабването. Но със сигурност тук се има в предвид нещо повече от това. Да обичаме Неговото явяване означава да живеем така, като че ли Той ще се завърне още днес:
- Това означава да живеем в морална чистота. Йоан също ни напътства: ”Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.” ( 1 Йоаново 3:3 )
Означава и да не се заплитаме в житейски неща. Нашата провързаност и любов трябва да са насочени към небесните неща, а не към тези, които са важни на тази земя.( Кол. 3:2 ).
- Означава също и да служим на Божият народ и да му „даваме храна на време” ( Мат.24:45 ) Господ е обещал особено благословение за онези ,които правят така ,когато Той се върне.
- С две думи, не трябва да правим нищо, при което не искаме да бъдем изненадани, когато Господ се яви. Не бива да ходим на места, където където бихме се посрамили от присъствието си, ако Той дойде. Не бива да говорим нищо лошо – все едно сме в Неговото присъствие.
Ако знаехме, че Исус ще се върне след една седмица, как бихме прекарали времето до тогава? Дали ще напуснем работата си и ще се качим на някоя планина и по цял ден ще четем Библията и ще се молим? Или набързо ще станем „християнски работници”и ще проповядваме и поучаваме ден и нощ?
Ако и сега действително следваме Господ и живеем по Неговата воля, най-доброто ще бъде да изживеем оставащата седмица, по същия обичаен начин. Ако обаче до сега сме живели само за себе се, знанието за предстоящото Му завръщане би изисквало радикално преустройство в живота ни.
Не е достатъчно са мислим с радост за предстоящото Второ пришествие на Господ. Венецът на правдата е запазен за онези, които обичат явяването на Исус така, че го осъществяват на практика, като оставят истината да променя живота им.

Уилиям Макдоналд

сряда, 2 септември 2009 г.

Като гъските

Вероятно сте виждали диви гъски, които отлитат на ята далеч на юг. Но дали сте се замисляли защо по време на полет те се подреждат под формата на латинската буква „V” ?
Когато размахва крилата си, всяка от птиците създава зад себе си възходяща струя въздух, която подпомага летенето на птицата зад нея. Тако цялото ято изминава със 70 процента по- дълго разстояние, отколкото ако всяка от птиците лети сама.

Поука 1: Когато вярващи от една местна църква въвят в една посока, свързани с чуство на взаимозависимост, те достигат целите си много по-лесно и по- бързо, защото взаимно се подкрепят.
Ако някоя птица се отдели от ятото, тя започва осезаемо да чуства трудностите на летенето, съпротивлението на въздуха и въздействието на земното притегляне. Тогава, осъзнавайки колко трудно се справя сама, тя се връща в ятото, за да се ползва от струята въздух, която я кара да лети леко.

Поука 2: Разумния християнин може да се поучи и от гъската, за да осъзнае, че отделен от Христовото тяло, е слаб, а свързан с останалите вярващи, получава сила за живот и служение.
Когато водещата ятото гъска се умори, тя изостава назад, а нейното място се заема от друга.

Поука 3: В духовното служение ние подкрепяме водачите, които Господ издига, като осъзнаваме, че и те са хора, които се нуждаят от почивка.
Гъските, които са отзад, непрекъснато издават крясъци, с които да насърчават тези, които са в предната линия. Така им помагат в трудната задача да осигуряват въздушен коридар за полета на цялото ято.

Поука 4: Нашата отговорност е да насърчаваме с думи и отношение братята, които имат служение на проповядване, поучение и водачество.
И още една илюстрация. Когато някоя гъска от ятото се разболее или е улучена от ловец, тя се отделя от ятото, но с нея отлитат още две гъски, за да и помогнат да кацне на безопасно място и да я защитават. Те остават с ранената птица, докато тя се възстанови или пък докато умре. Едва тогава отлитат с нея или сами, за да настигнат своята група или да се присъединят към друго ято.

Поука 5: Достатъчна е да имаме разума на една гъска, за да се подкрепяме един друг в краткия полет на живота, устремени към вечността.
Но ние имаме нещо повече, защото „ Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи дух”( Римл5:5). Имаме небесен източник, който може да гарантира подобни взаимоотношения, когато сме посветени на Христос и Неговата църква.