сряда, 2 декември 2009 г.

НЕПОКЛАТИМ РАЗУМ

Молим ви. Братя, де не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък.
2 Солунци 2:2

Може ли човек сам да се предпази от разклащане на здравия си разум? Защо ап. Павел моли солунските християни за това?
Ние можем да имаме здрав разум дотолкова, доколкото желаем това. Никой не може да ни възпре, ако решим да се впуснем по пътя на безумието. Разумът си е наш и ние можем да правим с него каквото смятаме за добро и правилно.
Някой ще каже, че страстите са достатъчно силни, за да се преборят с разума и да го накарат да замлъкне. Така е. Но тук е голямата борба. И когато победи здравият разум, тогава победата е сладка. Не е сладка победата над слаб противник. Него всеки може да го бие. Но когато победиш силния, тогава наистина си струва радостта.
Да се управляваш от здравия разум - това е начинът да устояваш във вярата и да живееш достойно. Останалото е грозно и унизително робство, мятане от една страст в друга, докато накрая заприличаш на опърлено от огъня дърво.
Ние трябва да направим много трудна работата на ония, които искат да разклатят разума ни. Никак да не им е лесно! И преди всичко на княза на тоя свят, който си умира от желание всички да са лишени от разум и да вярват на всяка измислица, колкото и нелепа да е тя. Животните при цялата си сила, бързина, ловкост, отстъпват на човека по една причина: той има разум. Така и вярващият, запазил здравия си разум, е по-висше същество от безумците. Те се управляват от примитивните си инстинкти, а той - от ума си. Те могат да изгубят всякакво чувство за срам и чест, а той - да става все по-достоен за уважение. Не защото е по-умен от тях, а защото не се е отказал от разума си. И защото умът му вече не е негов, а Христов.

Молитва: Отче, дай ни солидни характери, които не са готови да слушат всяка лъжа, а да различават между лъжа и истина.

Тема за размисъл: Сърцето чудесно се разбира със здравия разум.


Източник: Божи Дар

Няма коментари: