ЗОНАТА НА МАЛКИТЕ НЕЩА - AREA OF SMALL THINGS

Божията любов в нашите ръце

2012-01-11T10:54:00.000+02:00

Бойко Божидаров, 04.01.2010

БММ

Всички знаем думите на Исус Христос от Йоан 3:16: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Той ни показа Своята любов на дело преди 2000 години. Тази любов обаче не е свършила по това време, тя продължава и до днес, и завинаги.

Както знаем, светът лежи в Лукавия. Той копира Божието Слово, за да се опита да излъже човечеството, че е като Бог. Той се опитва да имитира Божите ценности – вярност, любов, милост, кротост, чрез „модерни, светски методи“, като демокрация, толерантност, плурализъм, хуманизъм, човешки права и други подобни идеи. Хората, особено от Западния свят, така са прегърнали тези идеи, че веднага са готови да обвинят всеки, който говори или направи нещо в противоречие с тях. За тях това е най-висшият морал, в който обаче Бог не участва, освен като притурка към така наречената религиозна толерантност.

В същото време милиони хора живеят под мрачното робство на идоли и религии, заблуди и страхове. Но това робство е невидимо за човешкия морал. За света то е по-скоро туристическа атракция и дори свобода, освен ако не смущава нечии интереси. Светът харесва места като будистките и хиндуистките манастири, градове – религиозни центрове, като Варанаси и Амритсар в Индия, Ласа в китайски Тибет, а също и центрове на разврата като Патая в Тайланд и казината в Макао. Светът харесва „атрактивните“ обичаи, като пробиването с железа телата на хиндуистите при техни религиозни празници, саморазпъването на кръст във Филипините, шаманските магии на сибирските племена, опиянението с наркотици при празниците на Шива в Непал. И ако някой се опита да спре тези безумия, светът реагира остро, тръбейки за нарушаване на човешките права. Да, за света пътят към познаването на нашия спасител Господ Исус Христос е нетолерантен, смущаващ, недемократичен, нехуманен, дори фанатичен.
Бог обаче ни е дал да видим ясно това, което светът не може да види. Ние можем да видим това робство. Бог не гледа безучастно към поробените, но Той работи за тяхното истинско освобождаване. Освобождаване, което светът не би харесал. Светът мисли, че със своите идеали „обича“ тези поробени души, затова би се възпротивил на истинската любов, която идва от Бога.

Но Бог е призовал нас като посланици на Неговата любов. Любовта винаги е на дела, иначе не е любов. И Бог е възложил на нас да вършим тези дела. Те са в нашите ръце. Ако ние само гледаме това робство в моментите, когато ни се напомни, и се възмущаваме, докато те отминат, а после забравяме и си гледаме нашите работи, каква полза? Можем много да си говорим за Божията любов по църквите, но ако я упражняваме само към хората около нас, с какво сме по-специални? По-скоро ставаме като онези, за които Исус казва: „… ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? … Не правят ли това и езичниците?“ (Матей 5:46, 47)

Да, това правят езичниците, те мислят, че обичат другите езичници, като защитават човешките им права. Езичниците мислят, че обичат другите езичници, като използват идолите и разврата като туристически атракции и ги насърчават в това за печалба. Това е тяхната „любов“. А каква е нашата любов? Бог ни е научил каква трябва да бъде. Тя може да мине през страдания, през омраза от страна на света, но ще е истинска. И наградата за нея е вечна със спасените души, които Бог е спечелил за Себе Си чрез нас.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=905

Благородник

2012-01-11T10:53:00.000+02:00

Един благородник се прибирал късно вечерта. Когато минавал покрай градския затвор дочул странни звуци. Спрял и се заслушал. Някой въздишал толкова тежко, че чак благородника, който имал добро сърце се просълзил. Той се питал дали не може да помогне с нещо на този злощастен човек. Почукал по вратата на затвора.

Отворил му самият началник и го попитал какво иска. Благородника пожелал да го заведат при човека който издавал тези звуци. Дълго вървели по мрачните и влажни коридори, докато накрая застанали пред една врата. Когато я отворили вътре се разкрила мрачна картина. В едва осветената килия имало четири легла с прокъсани и висящи пружини. Около тях се разхождали четири бродещи сенки, облечени в окъсани дрехи. Една от тях издавала стоновете, привлекли вниманието на благородника. Когато вдигнал свещта, която горяла в ъгъла на килията за да разгледа отблизо това същество пред погледа му се разкрила ужасна картина. Човекът бил сляп. Лицето му било набраздено от белези.Имал и няколко прясно отворени рани,които гъмжали от червеи. Стоновете, които издавал говорели за безнадежност и отчаяние. Приятелите му били в подобно положение. Гледката била потресаваща. Благородника бил човек с високо обществено положение и власт и заповядал на началника на затвора да подготви документите им за освобождаване,без да се интересува от престъпленията които са извършили. Когато всичко било готово, той казал на затворниците, че са свободни. Двамата от тях просто не знаели какво да правят от радост, но другите двама били особени хора. Единият казал, че не може да приеме да му подаряват свободата и ако някога излезе от затвора,това ще е в резултат на собствените му усилия, старание и добро поведение. Другият не искал да напусне това място защото бил свикнал с него и се чувствал добре всред хлебарките, бълхите, плъховете, влажните стени и мрака. Това бил неговият свят. Натъжени двамата им приятели тръгнали заедно с благородника защото, не искали да се отделят от него и понеже не виждали той ги хванал за ръка и ги повел към дома си. Когато пристигнали, слугите му ги посрещнали, почистили раните им, след това намазали очите им с някакъв чуден мехлем от който те веднага прогледнали. Учудването им било голямо когато видели, че са облечени в нови дрехи подобни на царските.В това време влязъл и царят, защото благородника който ги спасил бил не някой друг, а самият цар на онази страна. Той ги поздравил учтиво и се осведомил за тяхното здраве. След това им предложил да работят за него. Те разбира се зарадвали, но и малко се натъжили,защото смятали себе си за неудачници. От друга страна искали на всяка цена да останат в двореца в присъствието на царя, защото го обикнали с цялото си сърце. Със страх попитали каква е работата. Отговора бил толкова невероятен,колкото и събитията от последния ден. Царят им казал, че от тях се иска само да да гледат към него и да му подражават във всичко, което прави. Когато чули това, бившите затворници онемели от учудване. Те не можели да разберат с какво са заслужили тази чест и как от дъното на мизерията изведнъж се оказали в царския палат обградени с почести и предложение за работа. Приели с голяма радост и така започнали своята работа в двореца. Минали много години и двамата неусетно започнали да служат по различен начин. Единият се хвалел, че работи при царя, но когато хората го питали как изглежда и дали е добър, той не можел да отговори, защото рядко го виждал и още по рядко общувал с него. Но затова пък можел да разкаже как в неделя сутрин почиствал двореца и големия басейн около него в, който плували малки златни рибки.Освен това имал и богат духовен живот. Когато в града пристигал цирк или пътуващи артисти не пропускал възможността да ги посети. Музикалните му предпочитания към класици като Мадона и Майкъл Джексън придавали смисъл на живота му. Любовтта му към изобразителното изкуство го издигнала до височините на кубизма и затова често в сънищата му присъствали странни фрагменти от картините на Пикасо. Обичал да се наслаждава на лекия,необременен от артистичен талант и интелектуални мисли хумор на Комиците, който подбуждал малките деца да задават неудобни въпроси на родителите си, а спектакли като Шоуто на Слави обогатявали речника му с непознати думи. Романтичната му душа била съпричастна към съдбата на героите в сериали като Листопад, Дързост и красота,Перла и др. Единственото нещо което помрачавало прекрасния му живот били ужасните болки в десния бъбрек.Те се дължали на един голям камък, който не можел да бъде премахнат дори оперативно. Скоро обаче и този проблем бил решен по чуден начин. Това пред което, медицината се оказала безсилна го направила музиката. По време на един грандиозен концерт на Металика, виртуозното изпълнение на състава успяло да разбие на ситен прах не само мислите в главата му, но и камъка,който му причинявал това страдание и не след дълго той го изхвърлил по естествен път. Често говорел с различни хора и ги канел в двореца на среща с царя. Хората дълго очаквали появата му, призовавали го, викали към него, дори пеели песни но царят така и не идвал и тогава разочаровани те се разотивали. Другият служител бил много по различен.Когато в града пристигнел цирк или пътуващ театър и се събирали много хора,той отивал всред тях и им говорел за своя цар. Въобще където и да отидел, разказвал на хората, как той го е освободил от затвора и за чудния мехлем от който прогледнал. Когато.давали сериали изключвал телевизора. Не се интересувал от Комиците нито от Шоуто на Слави. Изобразителното изкуство също било на заден план в живота му. Хората го смятали за ограничен и глупав човек, други мислели, че е досаден, но имало и такива,които се вслушвали в думите му. С всеки изминат ден те ставали все по-вече. Много от тях били болни, слепи отчаяни и пълни с всякакви физически и духовни недъзи. Със свито сърце изпълнено със съчувствие и състрадание, служителят ги водел в двореца. Царят винаги бил там и ги приемал с голяма радост, защото и неговото сърце било милостиво. Той лично изцелявал всеки и му давал нови дрехи, които блестели от чистота. Минали години и царството продължавало да расте. Един ден царят решил да събере всички поданици на страната да прегледа работата им и на всекиму да отдаде заслуженото. Облечен във великолепни дрехи той седнал на трона си обкован със злато и обсипан със скъпоценни камъни. Пред него се събрали всички: малки и големи, богати и бедни,шефове и подчинени,управляващи и управлявани.Между тях били и четиримата затворници,двама от които по късно станали служители в двореца.Царят се обърнал към първия от тях и му казал:"Посетих те в затвора.Ти беше сляп и наранен.Живееше в мрак и мизерия.Затова се смилих и те освободих,но ти не се възползва и предпочете да останеш в твоя свят,затова отсега нататък ще виждаш ясно разликата между моя и твоя свят.Душата ти вечно ще скърби за пропуснатите възможности, ще въздишаш и копнееш за царството ми,но никога няма да живееш в него.Ще виждаш всичко,което можеше да имаш ако ме бе последвал и ще се терзаеш за избора който си направил.Понеже ти избра да ме отхвърлиш,затова няма да видиш по вече лицето ми.След това царят се обърнал към другият затворник с думите:" Приятелю ти получи същото предложение за освобождение от затвора,както и твоите другари,но беше твърде горд за да приемеш.Спомни си думите,които ми каза тогава,че не желаеш да дължиш свободата си на друг и ако някога излезеш от затвора това ще е в резултат на твоите собствени усилия добро поведение и старание.През всичките тия години ти си се трудил усърдно да постигнеш това,което аз ти предложих като подарък,но не си успял.Надявал си се,че всеки ден те приближава към успеха но напразно. Ти не можеш да живееш в моето царство Оставаш в затвора,но ти отнемам надеждата.Ще полагаш непрестанни усилия да получиш свободата си ,но ще живееш с ясното съзнание,че няма да успееш.Ти отхвърли помощта ми и аз те оставям на последиците от твоя избор. След това царят казал на третия затворник,който някога освободил:”Ти избра да тръгнеш с мен и аз те доведох в двореца.Отворих очите ти,обградих те с почести и те облякох с царски дрехи,предложих ти работа.Единственото нещо,което трябваше да правиш беше да гледаш към мен и да ми подражаваш във всичко.Отначало започна добре,но минаха години и спря да ме търсиш и да общуваш с мен.Работеше много и вършеше различни неща в двореца-почистваше стаите,хранеше рибките в басеина,но това бяха неща,които аз никога не съм искал от теб.Основната част от живота ти беше изпълнена със забавления и пируване,но аз никога не съм искал това от теб.Когато попаднеше всред болни и отчаяни хора,ти ги водеше в двореца,но сърцето ти беше студено и безразлично към техните страдания и понеже не общуваше с мен, не знаеше къде се намирам затова винаги идвахте в мое отсъствие.В крайна сметка те си тръгваха още по отчаяни и наранени отколкото преди да ги доведеш.Но най лошото е ,че създаваше впечатление ,че аз съм подобен на теб,също така безразличен,арогантен и студен.Ти не завърши работата ,която започна.Но понеже в началото беше с мен няма съвсем да те изгоня от царството си.Ще живееш на открито без собствен дом в най далечния му край. Отсега нататък ще виждаш лицето ми само отдалеч,но никога няма да говориш с мен,ще работиш тежко и ще слугуваш на всички,но няма да плучаваш нито заплата,нито награда,нито благодарност за работата си защото делата ти не устояха пред мен”.

Накрая царят повика и последният от бившите затворници:”През всичките тия години не сваляше погледа си от мен.Стараеше се да ми подражаваш във всичко.Дори без да говориш хората разбираха,че представяш мен.Сърцето ти подобно на моето гореше от любов и състрадание към страдащите и изгубените. Показваше им верния път и те получаваха изцеление,утеха и надежда.С радостни възклицания прииждаха в двореца и оставаха тук.Сега погледни вдясно и ще видиш огромен палат подобен на моя.Това е твоето ново жилище.Влез и управлявай заедно с мен в новото ми царство.Защото ти избра да ми се покоряваш и да ме следваш.

Така пред царя един по един застанали всички поданици на страната и всеки получил това ,което заслужава.Някои били изгонени,но мнозина били тези които станали жители на новото царство.

Златната монета

2012-01-11T10:42:00.004+02:00

Един младеж, безработен, се събуди една сутрин и си прегледа джобовете. Всичко което му оставаше бяха 10 долара. С парите реши да си купи храна и след това да чака последния си час. Беше прекалено горд, за да проси или да търси помощи. Чувстваше се страшно разочарован от факта, че не намираше работа и нямаше на кой да се опре. Купи си храната и когато седна да я яде един старец с две деца се приближиха до него и го помолиха да им даде храната, защото не бяха яли почти една седмица. Младежът ги погледна, бяха толкова мършави, че им се брояха ребрата, очите им бяха хлътнали. Последното късче съчувствие, което му оставаше го накара да им даде всичко. Старецът и децата се помолиха за него благословиха го и му дадоха една старинна монета, на което той им отговори, че те се нуждаят повече от молитви и благословии. Без пари, работа и храна младежът отиде под един мост в очакване на смъртта. Унасяйки се в дрямка видя един стар вестник на земята. Взе го и внезапно видя една обява за старинни монети и съответния адрес на предаването им. Отиде на посочения адрес със монетата на стареца и я показа на собственика на мястото, който като я видя подскочи викайки от изненада. Извади една дебела книга и показа на младежа една снимка. Беше същата монета и стойността и възлизаше на 3 милиона долара. Младежът се възбуди страшно много докато собственикът му правеше банковия чек. Грабна го и отиде да търси старецът и децата. Когато пристигна на мястото, където ги остави вече ги нямаше. Попита собственика на близката пивница, но този му отговори, че не ги познава, въпреки това му бяха оставили една бележка. Бързо отвори написаното мислейки, че така ще ги намери. Бележката гласеше следното: Ти ни даде всичко което имаше и ние ти се отплатихме със монетата. Подпис:Отец, Син и Свят дух.

hristiqni.com

Душеполезни истории и притчи (Бг суб.)

2011-08-31T22:54:00.000+03:00

МЕЧТАТА НА ЛЯСТОВИЦАТА

2011-06-23T10:09:00.004+03:00

МЕЧТАТА НА ЛЯСТОВИЦАТА

Под стряхата на една селска къща две лястовички си свили гнездо.

Те били много щастливи заедно и се грижели за потомството,което създали.Едно от малките лястовичета като виждало радостта с която родителите му общували помежду си и удовлетворението

което намирали в грижата за тях ,пожелало и то да си намери другарче с което да си направят собствено гнездо и да си имат свои деца.Това желание се засилвало с всеки изминат ден.Бързало да се научи да лети,защото смятало,че това ще го приближи към целта.Един ден когато малките останали сами,то нетърпеливо се покатерило на ръба на гнездото защото си мислело,че да летиш е лесно и се хвърлило смело напред но тупнало право на земята.Трудно е да се опише болката която изпитало при падането и отчаянието което го обзело ,защото било напълно безпомощно и не можело да се върне само в гнездото.В това време дошли родителите му и без да кажат нищо,го хванали единият отдясно,другият отляво и го прибрали в къщи.Малкото птиче разбарало,че не е достатъчно да имаш криле за да летиш и не е достатъчно да имаш мечти за да ги сбъднеш,но за всяко нещо са

необходими Търпение ,Обучение и Подходящо време. Константин Тихолов

2011-06-19T22:38:00.004+03:00

ИСТИНСКА ЛЮБОВ

Веднъж един човек вървял по улицата и срещнал свой познат, когото не бил виждал от много години. Приближил се до него и го поздравил. Казал му , че много се радва да го види след толково време.Докато още говорили и си спомняли за старото време,човекът забелязал в събеседника си симптомите на неизличима болест, но премълчал.Споменал,че е член на един клуб в който цари невероятна атмосфера и тъкмо отивал там. Поканил и приятеля си.Когато пристигнали още от вратата хората ги обградили с внимание.Поканили ги да седнат на една голяма обща маса.Предложили им ордьоври от деликатеси ,които рядко се виждат дори и по филмите.Вечерята също била изискана, а разговорите създавали усещането за съпричастност и сърдечна близост.Любовта и грижити на които , бил обект новият посетител , го накарали да стане постоянен член на клуба.Отбивал се там всяка вечер и се чувствал приятно с новите си приятели. Една вечер влязла възрастна дама .Погледът и случайно се спрял върху него. Сърцето и се свило , сълзи потекли по лицето и защото тя веднага разпознала скритите симптоми на тежката болест. Приближила се и го издърпала настрана. Разказала му за болестта и последиците от нея. Когато чул всичко това на лицето му се изписало отчаяние и ужас и той извикал ,, Господи а з умирам ,, Тогава възрастната жена го хванала за ръката и казала аз познавам единствения човек, който може да ти помогне. Искаш ли да те заведа при него ? И те тръгнали заедно по прашните улици и не след дълго спряли пред къщата на лекаря . Там след подходящо лечение той бил напълно излекуван.Научил се да разпознава симптомите на болестта и когато ги забележел в някого бързал да го доведе при Този който му помогнал.

Константин Тихолов

Дървото на проблемите

2011-03-07T07:21:00.003+02:00

Наех водопроводчик да ми помогне за възстановяването на стара ферма. Когато той тъкмо беше свършил трудния първи ден от работата, спукана гума му загуби още един час. Електрическата му бормашина не работеше и неговият стар еднотонен камион също отказа да работи. Докато го карах към тях, той седеше в гробно мълчание. После ме покани да се запозная със семейството му.

Тръгнахме към предната врата и мъжът се спря за малко до едно дръвче, като докосна върха на клоните с двете си ръце. Докато отваряше вратата, го видях да се променя пред очите ми. На неговото бледо лице грейна усмивка и той прегърна двете си деца и целуна жена си.

Малко по-късно ме изпращаше до колата. Ние преминахме покрай дървото и моето любопитство надделя. Попитах го за това, което видях да прави преди малко.

“О, това е моето дърво на проблемите – отговори той. – Знам, че не мога да спра да имам проблеми в работата, но едно нещо е сигурно – тези проблеми не принадлежат на моя дом, нито на жена ми и децата ми. Затова всяка вечер, когато се прибирам вкъщи, аз просто ги окачвам на това дърво и моля Бог да се погрижи за тях. После на сутринта отивам да си ги взема отново. Но знаеш ли, странното нещо е – и той се усмихна, – че когато дойда сутрин, проблемите не са толкова големи, колкото бяха, когато ги оставях предишния ден.”

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си"

2011-01-07T14:31:00.003+02:00

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си" - Макс Лукадо

Преди много, много години в една страна досущ като твоята имаше малко селце. В него живееха пет сирачета. Останали самички без майка и баща, те разчитаха само един на друг, за да оцелеят в студения свят. Един ден царят на онази страна научи за злощастната съдба на сирачетата и реши да ги осинови. Той обяви на всеослушание, че желае да стане техен баща и че съвсем скоро ще дойде да ги вземе.

Когато разбраха, че ще имат нов баща, че той е самият цар и че ще дойде на посещение, децата полудяха от вълнение!
Когато другите селяни разбраха новината, също много се развълнуваха. Дойдоха при децата и им казаха как да се приготвят.
- Ще трябва да направите нещо, за да впечатлите царя.- им обясниха те. - Само който поднесе голям подарък ще може да живее в двореца.

Хората не познаваха царя. Те само предполагаха от какви неща би се впечатлил той. И така, децата запретнаха ръкави и започнаха да приготвят своите подаръци. Те бяха решени да се постараят добре, за да може царят да ги одобри...

Едно от децата, което можеше да гравира, реши да подари на царя майсторски изработена колекция от дървени фигурки. То допря ножчето си до меката кора на къс брястово дърво и започна да дялка. Едно по едно, малките парчета дърво започнаха да оживяват. Появиха се очи на врабче или пък глава на конче.

Една от сестрите реши да подари на царя прекрасна картина, която изобразява небесните красоти – картина, достойна да се окачи само на някоя стена в двореца.

Друга сестра избра музиката като начин да трогне сърцето на царя. Тя започна да репетира в продължение на дълги часове да пее и свири на мандолината си. Хората от селцето се спираха пред нейния прозорец и слушаха с възхищение как нейните мелодии сякаш разперваха криле и се рееха из простора.

Четвъртото дете намисли да развълнува царя, като му покаже колко много познания има. По цели нощи през прозореца се виждаха запалени свещи и отворени книги. География. Математика. Химия. Широчината на неговото учене се превишаваше единствено от дълбочината на неговата амбиция. Със сигурност царят би одобрил всичките му познания.

Една от сестрите не можеше да предложи нищо. Ръцете й бяха несръчни с ножчето за гравиране. Пръстите й бяха неумели с четката за рисуване. Когато малкото момиче отвореше устата си да запее, излизаше сипкав глас. Не й вървеше в четенето. Тя мислеше, че няма никакъв талант. И затова смяташе, че няма какво да подари на царя. Тя можеше да предложи единствено своето сърце, защото то беше добро. Тя прекарваше по цели дни край градските порти, през които влизаха и излизаха хората. Там чистеше конете и хранеше животните на пътниците. По този начин изкарваше пари, за да купува храна за своите братя и сестри. Беше съвсем обикновено момиче, което помагаше в конюшните. Но пък сърцето й беше добро. Тя познаваше просяците по име. Намираше време да погали всяко куче. Посрещаше пътниците и поздравяваше странниците.
„Как беше пътуването ви?” – ги питаше тя. ”Какво научихте при това посещение?” „Как е съпругът ви днес?” „Харесва ли ви новата работа?”

Беше пълна с въпроси, защото сърцето й беше голямо и тя обичаше хората. За нея всички бяха еднакви – и просяците, и принцовете. Тя обичаше всички точно такива, каквито са.
Ала тъй като смяташе, че няма никакъв талант и никакъв подарък, малкото момиченце се боеше, че царят ще се разочарова от нея. То си спомни съвета на селяните и твърдо реши да приготви някакъв подарък за царя. После взе едно ножче и отиде при своя брат, който беше дърворезбар.
- Ще ме научиш ли да гравирам? – попита тя.
- Съжалявам – отвърна младият резбар, без да вдига глава.- Имам много работа сега. Нямам време да се занимавам с теб. Царят ще дойде съвсем скоро...

Малкото момиче остави ножчето и взе една четка. С нея отиде при сестра си, която беше художничка. Намери я на един хълм, седнала да рисува красив залез върху своето платно.
- Ти рисуваш толкова красиво! - възкликна момичето.
- Знам. - отговори художничката.
- Ще споделиш ли дарбата си с мен?
- Не сега.- отвърна сестрата, докато очите й не се откъсваха от палитрата. - Царят ще дойде съвсем скоро...

Тогава момичето без подарък си помисли за другата си сестра - тази, която пееше красиво. „Сигурно тя ще ми помогне...” - си каза тя. Когато пристигна при сестра си, тя завари цяла тълпа, която се бе събрала да слуша нейните песни.
- Сестро! – извика малкото момиченце. – Сестро, дошла съм да те слушам и да се уча... - Ала сестра й не можеше да я чуе. Шумът от ръкоплясканията беше прекалено силен.

С натежало сърце, малкото момиче се обърна и се отдалечи. Тогава си спомни за другия си брат. Тя взе една книга с малки думи и големи букви, и отиде при него.
- Нямам никакъв подарък за царя – каза тя. – Ще ме научиш ли да чета, за да мога да му покажа познанията си? Младият книжовник не отговори нищо. Той беше погълнат от размишлеия. Детето без подарък се опита да го заговори отново:
- Ще ми помогнеш ли? Аз си нямам талант...
- Остави ме! – прекъсна я ученият, почти без да вдига очи от текста. - Не виждаш ли, че се приготвям за посещението на царя?

И така, момиченцето си тръгна натъжено. То нямаше никакъв подарък. Върна се на мястото си пред градските порти и отново се зае да се грижи за хорските животни.

След няколко дена един човек, облечен като търговец, пристигна в селцето.
- Би ли нахранила магаренцето ми? – попита той малкото момиче. Сирачето бързо скочи на крака и се вгледа в загорялото лице на странника. Явно идваше отдалеч. Кожата му бе почерняла от слънцето. Очите му бяха дълбоки. Радушната му усмивка стопли душата на момичето.
- Разбира се! - отговори то с готовност. Можете да ми го поверите. Когато се върнете, ще е напоено и нахранено.
Тя поведе магаренцето към коритото и докато то утоляваше жаждата си, момичето попита странника:
- Дълго време ли ще останете тук?
- Не за дълго. Трябва да намеря едни хора.
- Уморен ли сте от пътуването?
- Да.
- Тогава искате ли да поседнете и да си починете?- и момичето посочи една пейка край оградата. Високият човек седна на пейката, облегна се на оградата, затвори очи и заспа.

След известно време той се събуди и видя, че момичето е седнало пред краката му и го наблюдава. Тя се смути, задето странникът я е хванал да се взира в него и бързо се извърна встрани.
- Отдавна ли седиш тук? - попита непознатият.
- Да.
- Искаш да ме питаш нещо ли?
- А, не. Просто си мисля, че сте ведър човек с меко сърце. Хубаво е да седя близо до вас.
Човекът се усмихна и поглади брадата си:
- Ти си умно момиче. – каза той. - Като се върна ще поседим пак заедно.
Човекът наистина се върна, и то доста скоро.
- Намерихте ли хората, с които трябваше да се срещнете? - го запита момичето.
- Намерих ги, но се оказа, че са прекалено заети за мен.
- Как така?
- Първият, с когото исках да се срещна, е дърводелец. Бързаше да довърши някакъв проект. Каза ми да отида утре. Другият беше една художничка. Намерих я на един хълм, но хората в подножието ме предупредиха, че тя не обича да я притесняват. Третият беше една музикантка. Седнах сред публиката да я послушам как свири и пее. Когато я помолих да поговорим, тя каза, че не разполага с време за това. А четвъртият, когото търсех, си бе заминал. Казаха ми, че се е преместил в града, за да завърши образованието си.

Очите на момичето се разшириха от удивление, когато разбра кой е човекът.
- Но вие не изглеждате като цар! - възкликна тя.
- Така правя понякога – обясни той. – Да бъдеш цар понякога е доста самотно. Хората се държат особено, когато са край мен. Молят ме за помощ. Опитват се да ме впечатлят. Излагат пред мен всичките си оплаквания.
- Но нали за това е царят? – попита момичето.
- Разбира се - отговори царят, - но понякога просто искам да прекарам малко време с моите хора. Понякога искам само да си поприказвам с тях – да чуя как е минал денят им, да се посмеем заедно, да поплачем при нужда. Понякога просто искам да бъда техен баща.
- Затова ли решихте да осиновите децата?
- Именно. Възрастните си мислят, че трябва да ме впечатляват. При децата не е така. Те просто искат да си приказват с мен. Знаят, че ги обичам такива, каквито са.
- А моите братя и сестри се оказаха твърде заети за това?
- За съжаление. Но аз ще се върна отново. Може би някой друг ден ще имат повече време.

Малкото момиче се поколеба,но после попита:
- Ами аз? Аз нямам никакъв подарък за вас. А толкова много искам да стана ваше дете.
- Мила моя - усмихна се царят, - твоят подарък е най-хубавият от всички. Той е твоето сърце. Твоята доброта, твоето време, твоята обич. Разбира се, че ще те взема за моя дъщеря. Аз те обичам тъкмо такава, каквато си.

И така, децата с много таланти, но без време, пропуснаха посещението на царя, докато момичето, чийто единствен подарък бе нейното сърце, стана царска дъщеря.

Автор - Макс Лукадо

източник: тук

Не ме допускат в храма! - християнска притча за църквата и Бог

2011-01-07T14:03:00.001+02:00

Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:

- Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре...

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:

- Не дръж така ръката си!

- Не стой там! – обадил се втори.

- Не си облечен подходящо! – викнал му трети.

- Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти...

Накрая към него се приближила една жена и му казала:

- Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново...

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:

- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?

Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:

- Господи, не ме пускат в църквата!...

Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:

- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Източник: тук

Керванът

2011-01-07T11:03:00.000+02:00

Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я “вързал”, се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни чрез жертвата на кръста , но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани, като призовете името Исус и след като сте се се покаяли и разчупили всяко проклятие в живота си, чрез кръвта на нашия Господ, осъзнайте, че сте свободни.

Източник: тук

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО

2011-01-07T10:49:00.002+02:00

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО

Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: “Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата.” Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:”Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?” Лекарят отвърнал:”Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си. Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

Източник: тук

МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН

2011-01-06T23:08:00.001+02:00

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

Искаме ли да стигнем до благословението и помазанието на Бог ? Искаме ли да стигнем до Неговото присъствие?
За да получим тези неща трябва, да се стремим да ускорим темпото духовно , поглъщайки Божието Слово, стремейки се към смирение и изобилен молитвен живот.

Източник: тук

В лавката на Господ

2011-01-06T14:04:00.002+02:00

На една жена се присънило, че зад тезгяха на магазина стои Господ.
-Господи! Нима това си Ти?
-Да, това съм Аз - отвърнал Бог.
-А какво мога да си купя от теб?
-От мен можеш да си купиш всичко.
-Тогава дай ми, моля те, здраве, късмет, любов,успех и много пари!
Бог се усмихнал благосклонно, влязъл в склада и скоро се върнал с малка картонена кутийка в ръце.
-Това ли е ? - попитала разочарована жената.
-Да, това е всичко - отговорил Бог.-Нима не знаеше, че при мен се продават само семена?!

За да не бъде тази нощ напразна...

2010-12-27T19:09:00.001+02:00

Автор Митрополит Антоний Сурожски

Искам накратко да ви поздравя с настъпилия празник. В тези дни слушате много за Божията слава, за онази нощ, во веки благословена и единствена, за ангелските песни, за това как пастирите се отзовали с просто и цяло сърце и с ум, потопен в сърцата, на ангелския поздрав, как възприели думите: „Слава във висините Богу, на земята мир, в хората благоволение...” Чухте също и как хора, умъдрени от дълбоко знание, изследвайки природата и знаците на времената, отишли при живия и въплътил се Бог, принесли Му дарове, поклонили Му се като на свой Господ. Но не бива да забравяме, че през онази лъчезарна тържествена нощ, която така дълбоко ни умилява, се е случило нещо наистина страшно... Бог, станал човек, Бог, сътворил небето и земята, се оказал бездомен странник на тази земя. През онази нощ Словото станало плът, Божият Син – човек, и нито едно сърце не се отворило, за да пожали младата майка, която трябвало да роди Сина на Бога. И точно това не бива никога да забравяме, защото чрез него може да измерим от една страна безкрайното Божие смирение, безкрайната Му любов към нас и снизхождение, а от друга страна – вкаменялото безчувствие на нашите сърца. Казвам „нашите”, защото това, което се случило тогава, се случва ден след ден на нашата жестока, студена земя. В днешната нощ по цялата земя, в множество страни бедняци, странници, бездомни хора, млади и стари, загубили силите си в непосилната борба с живота ще чукат по вратите на хора, които имат покрив, които имат хляб, които имат легло, за да спят и огнище, за да се стоплят. През тази нощ, когато прославяме пришествието на Бога на земята и говорим за Неговата безкрайна любов към нас, има хора, които ще се чувстват повече от когато и да било друг път изоставени, самотни; има болни, които никой не е посетил и за които тази нощ е самотна и страшна; има хора в затвори и лагери; има хора в лудници; и има просто хора на многолюдните улици в нашите големи градове, които няма къде да положат главите си. Колко страшно е това!... След 2000 години, през които прославяме родилия се през тази нощ Син на Бога, ние не разпознаваме във всеки бродяга, във всеки бездомник, във всеки обезправен наш брат – иконата, живия образ на Христос. Колко е страшно това и какъв съд произнася то над нас, над нашето общество, над онази мнима правда, която уж живеем. И за това, когато се вслушваме в ликуващата радост на тези дни, нека отворим не само сърцето си, но и своето строго съзнание за сирачеството, за духовното, телесно и душевно лишение на нашия свят. Да излезем от храма с ликуваща и действена, а не само със сърдечна, умилна любов и да започнем нов живот: да нахраним гладния, да подслоним този, който няма къде да спи, да се погрижим за този, за когото никой освен Бог не си спомня. И нека Христос, Самият Христос, който избра за свой път нищетата и лишението, нека Той да бъде по всички земни пътища спътник на онези, които остават под открито небе, в студа на самотата. Те, може би, ще погледнат към небето и ще изпеят „Слава във висините Богу...” – но да продължат с думите, че в хората се е родило благоволение, няма да могат... заради нас. Нека тази година бъде година на творческо милосърдие, на внимателна грижа, за да не бъде въплъщението на Божия Син и споменът за онази лъчезарна, но и страшна нощ напразни за тази земя, която толкова обикна Бог, в която Той така вярва и на която Той подари такава надежда... Източник: тук

The Magic of Life... Магията на живота

2010-11-25T12:40:00.001+02:00

Невероятно 14 минутно изживяване! Препоръчвам го на абсолютно всеки независимо от пола или възрастта! НЕВЕРОЯТНО!!!

14 ПРИЧИНИ ДА НЕ ИЗЛЕЗЕШ ДА УБИВАШ ГИГАНТИ

2010-10-27T14:18:00.004+03:00

1. Когато излезеш да убиваш гиганти, братята ти ще те обвинят в гордост и лукавщина (1Царе 17:28). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

2. Когато излезеш да убиваш гиганти, царят (хората във властта) ще се опитат да ти наложат своите оръжия (методи) (1Царе 17:38). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

3. Врагът е заел позиции 40 дни преди теб (1Царе 17:16). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

4. Врагът има гигант, а той има 4 братя (2Царе 21:18-22). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

5. Когато излезеш да убиваш гиганти, твоята войска (църква) ще бъде изплашена и демотивирана (1Царе 17:11). Излизай да убиваш гиганти въпреки това...

6. Разрешиш ли този проблем, ще излязат 4 още по-големи (2Царе 21:18-22). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

7. Когато излезеш да убиваш гиганти, няма да има меч в ръката ти (1Царе 17:50). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

8. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще осъзнаеш, че никога преди не си използвал меч, а само прашка (1Царе 17:39). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

9. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще ти кажат, че те са големи, а ти си малък (1Царе 17:4,33). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

10. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще ти бъде напомнено, че те са известни, а ти не си (1Царе 17:33). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

11. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще трябва да оставиш стадото за да решаваш проблемите на братята си (1Царе 17:28). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

12. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще осъзнаеш, че това е само първата битка от война която трае цял живот (2 Царе 11:1). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

13. Когато излезеш да убиваш гиганти, царят ще се сърди, че пеят за теб, а не за него (1Царе 18:6-8). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

14. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще станеш цар без царство (1Царе 21:11). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

Помазанието не търпи посредственост, а търси победа. Пророкът каза, че „става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога” (Еремия 20:9). Затова, излизай да убиваш гиганти въпреки това. Бог без друго ще бъде с теб.

Източник: тук

Как да разбираме Божията воля за нашият живот?

2010-10-15T15:26:00.002+03:00

Има ли необходими условия, на които трябва да отговаряме, за да говорим за приемане/разбиране/ на Божията воля? И ако има кои са те?
1.Предпоставки за разбиране на Божията воля:
1.1.Да сме примирени с Бога- тук се включва покаянието, новорождението и започналият процес на освещаване на християнина. Ако ние не сме приели жертвата на Исус Христос на кръста, можем ли да говорим, че имаме нещо общо с Бога; имаме ли някакви взаимоотношения с Него или не? Ако това е така това означава, че ние сме още отчуждени от Бога. Приближаването ни към него става чрез една важна крачка от наша страна и това е ПОКАЯНИЕТО. Първото и задължително условие е да сме признали нашите грехове, да сме ги занесли при Бога, да се разкайваме истински заради тях и да сме помолили Бог за прошка. След като Бог ни е простил и освободил от чувството ни за вина, ние осъзнаваме че сами не можем да се справим в този живот, желаем Бог да управлява нашия живот, той да стане Господар на всяка една област от него.
1.2.Доверие в Бога - Ние се доверяваме на Бога за всяка една област от нашия живот: Пс 37:5: „Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.”. Следователно друга съществена предпоставка е доверието в Бога .
1.3.Усърдно и сериозно търсене - Осия 6:3 - „Нека познаваме, нека се стремим към познаването на ГОСПОДА...
Явяването му е сигурно както зората, ще дойде при нас като дъжд, както късния дъжд напоява земята.“
1.4.Готовност за послушание - Римл.12:12- „Радвайте се в надеждата; бъдете твърди в скръбта; постоянствайте в молитвата
Следователно след нашето покаяние и новорождение следва процес на изграждане на взаимоотношения с Бога – тук се включва ежедневното общуване с Бог чрез молитва, четене на словото, общуване с други вярващи, посещаване на местната църква, включване в изучавания на Библията, участие в различни служения. Не е възможно, без да познаваме Божия характер, да знаем каква е неговата воля.
1.5.Осъзнаване на необходимостта от промяна в нашият живот и вземане на решение да спазваме Божия закон, и да изпълняваме заповедите му – т.е. извършване на нашата част от сделката - Ако смятаме, че след като сме повярвали и ходим отвреме навреме на църква и не е необходимо нищо повече да правим или да се променя нашия живот, то наистина няма да има промяна. Не можем да молим Бог за нещо, което самите ние не желаем. Съгласно Божието слово ние сме личности със свободна воля, които сами вземат решения. Ако продължим да вземаме решения по така утвърдения досега начин, без да се съобразяваме с Божието мнение по въпроса, то животът ни ще продължи да си тече в старите рамки. Така че, ако нямаме потребност да се променяме и не искаме да спазваме Божиите закони, освен в случаите, когато това ни е изгодно - тогава няма смисъл да говорим за Божия воля, защото става въпрос за наша воля.
Пример за подчинение на собствената воля под божията власт е Божия син: Йоан 6:38: „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който ме е пратил“.
Осъзнахме, че има определени условия на които трябва самите ние да отговаряме, за да разбираме Божията воля в нашия живот. (ако някой иска да добави някое друго условие...)

2.Как да разберем дали това за което се молим е по Божията воля?
1. Бог открива волята си в Писанието - в Библията и изразено мнението на Бог по всеки един въпрос, което означава че ние трябва да си я четем внимателно и да я изучаваме задълбочено.
2Тим.3:16 - „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата;”
Пс 1:3 – „Блажен човекът, който не ходи по съвета на безбожните, нито стои в пътя на грешните, нито седи на седалището на присмивачите, а насладата му е в закона на ГОСПОДА и върху Неговия закон размишлява ден и нощ. Той ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; и всичко, което върши ще преуспява.“
2. Молитвата – трябва да се молим за неща, които не противоречат на Писанието. Имаме следното обещание от Бога:
1Йоан.5:14,15 - “И увереността, която имаме към него е това, че ако молим нещо по неговата воля, Той ни слуша, и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да помолим знаем, че получаваме това, което сме помолили от Него.“
3. Съвет и съгласие от други християни - ако не сме сигурни на 100%, нека се допитаме до утвърдени във вярата християни и да ги помолим да се молят за нас по поставения проблем.
Изх.18:25,26 – „Моисей избра способни мъже измежду целия Израил и ги постави за началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. Те съдеха народа по всяко време.Трудните дела донасяха на Моисей, а всяко малко дело съдеха сами.“
Пр.15:22- „Където няма съвет, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците се утвърждават.“
4. Да избягваме своеволни интерпретации – да познаваме добре Божия закон, да не го изопачаваме, когато не отговаря на нашето виждане или не пасва в конкретната ситуация. Пр.: благородна лъжа, полезна клюка и др.
2Петр.3:15,16 – „И считайте дълготърпението на нашия Господ за спасение, както ви е писал и възлюбеният ни брат Павел според дадената му мъдрост, както пише и във всичките си писма, когато говори в тях за тези работи, в които има някои неща мъчни за разбиране, които невежите и неутвърдените изопачават, както и другите писания за своя собствена погибел.“
5. Да търсим водителство от Светия Дух – във всяка ситуация да търсим водителство от Бога; да се молим да ни изпълва с Духа си и да ни ръководи.
Як.1:5 – „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква ще му се даде“
1 Кор.2:11 - „Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.
6. Знаците и обстоятелствата, които Бог ни изпраща – няма „случайни събития“ в нашия живот, няма т.нар. „късмет“, а Бог е подредил всичко по своя чудесен начин и именно чрез обстоятелствата ни насочва - вкарва ни в правия път ако сме се отклонили (изобличава ни), показва ни неговата воля за конкретната ситуация.
2Кор.2:12 - „И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело.“
7. Използване на разума в послушание на Христос – дори и след като сме станали божии деца ние продължаваме да живеем в плът, продължава битката между плътското и духовното. Както казва Павел: „желание за добро имам, но не и сила да го върша“. Продължават изкушенията, битката с греха, чувствата, старото ни естество се проявява често. В тези моменти трябва да вземем решение да се покорим на Бога с цялото си сърце и да му доверим за всичко.
2 Кор.10:5 - „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос.“
8. Знамения - понякога Бог потвърждава волята си чрез знамение – примера с Гедеон и руното; избирането на Ревека за съпруга на Исаак; победата на Йонатан над филистимците. Но изискването на знамение често издава неверие.
Йн.4:48- „Тогава Иисус му каза: ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате“.
1. Потвърждаващи знамения понякога нарочно не се дават.
2. Понякога Бог предлага възможности за избор, за ни изпита
3. 3Царе 3:5,9,10- „В Гаваон Господ се яви на Соломон в сън през нощта и Бог каза:Искай какво да ти дам. Дай на слугата си слушащо сърце , за да съди народа ти и да различава между добро и зло, защото кой може да съди този Твой голям народ? И думата се видя добра на Господа, че Соломон беше поискал това нещо.“
9.Мои допълнения:????
- Имаме ли мир и спокойствие или имаме съмнения относно това, за което се молим, имаме притеснения. Не бива да забравяме че в нас живее Святия дух, т.нар. Съвест, която е сигналната червена лампа в нашия живот
- Липсва благословения в тази област, а следват един след друг проблеми и нещата вместо да се нареждат те се объркват
- Имаме неразрешени конфликти с различни хора или дори с Бога, постоянстваме в даден грях или по-общо формулирано не сме оправили взаимоотношенията си с Бога.

3. Фалшиви пътища за намиране на Божията воля
Втрз.18:10,11;14 – „Да не се намира между теб никой, който прекарва сина си или дъщеря си през огън,или врач,или астролог,или заклинател,или гадател, или който прави магии,или медиум,или спиритист, или който вика мъртвите, защото тези народи, които ще завладееш слушат астролози и врачове, но колкото до теб Господ твоят Бог не ти е позволил това.“
1Лет.10:13,14 – „Така умря Саул за престъплението си, което беше извършил против Господа относно Господното слово, което не спази и още понеже беше потърсил врачка, за да се допита, а до Господа не се допита.Затова Той го уби и обърна царството към Давид сина на Есей.“

Заключение: "И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено." Римл.12:1-2

моята сестра в Господа и приятелка

2010-10-13T10:40:00.003+03:00

"Един автор беше казал, че истинската вяра включва действие и подчинение. Пасхално-пасивен значи да стигнем само до състоянието "аз съм защитен и спасен" и това е. Не можем да стоим само по къщите си и да си кротуваме самодоволно, че на праговете ни има изкупителна кръв. Бог иска да излезем и да Му се доверяваме действено, и най-често движейки се в неизвестното."
Таня Владева

Можеш да се промениш за да направиш живота си такъв какъвто искаш

2010-10-05T09:47:00.001+03:00

Обновяването на ума е пътуване, в което много хора участват от дълги години. От един човек, който правеше само зулуми и какви ли не други глупости видях съпруг, баща и пастор, който се наслаждава на Божието благословение всеки ден, във всяка една област. Истините, които ще научим в следващите страници, не са нито негови идеи или мисли, нито някакъв друг вид помощно послание. Това са принципи от Божието слово.

Много отдавна научих че ако имаш карта на погрешния град, без значение колко добро е отношението ти, колко положителна е твоята изповед или колко е въодушевен духът ти, пак ще си останеш изгубен, без да достигнеш желаната цел...
Има десетки „положителни” учители и писатели, но те не ти дават верните принципи да живееш положително. Но след като имаш вярната карта, можеш да използваш своето положително отношение, положителна изповед и положителен дух, които да те подтикнат напред към целите в живота ти. Библията ни снабдява с такава посока.

Библията е картата или принципите, които ще ни заведат там, където искаме да отидем, както във вечността, така и във всекидневния ни живот. Всички философии на света са доказали, че са неприложими и носят провал. Нашите разбити семейства, деца, икономика и нация са доказателства за това. Божието Слово (Библията) може да не е популярно, но само то дава принципите, които водят към щастливи семейства, пълноценен живот, и реализирано призвание. Ако обновим нашия начин на мислене според принципите на Библията, ние ще намерим в живота успеха, който толкова много желаем.

Вярвам, че всеки християнин, а и повечето невярващи хора, желаят да променят живота си и да намерят по добър път, но не знаят как и се чувстват безсилни. Истината е, че ти можеш да се промениш и да бъдеш всичко, което Бог е предопределил да бъдеш. Той ти е предначертал духовен, умствен, физически и финансов успех. Твоя брак, семейство, кариера и самочувствие могат и трябва да бъдат вълнуващи. Нека започнем нашето пътуване по Божията карта (Библията) за обновяване на ума и осъществяване на Божия план за твоя живот.

http://priatelite.com/publications/40-suveti/104-2009-08-19-16-38-40.html

Заобикаляне или изправяне пред проблемите

2010-10-05T09:44:00.000+03:00

Има няколко типа хора. Едни от тях заобикалят проблемите, а други се изправят пред тях. В живота първите се правят, че не забелязват проблемите, докато те не изчезнат или не станат още по - сериозни и решението им не може да се отлага: онзи шум в двигателя на колата, малките преразходи по кредитната карта всеки месец, дребните конфликти във вашата връзка с партньора ви. „Преуспяващите хора не си правят труда да се занимават с подобни неща, неприятностите са за другите” – казват си те и се опитват на всяка цена да избягат досадните задължения. Разбира се, всички знаем, че когато си затваряме очите за проблемите и те се трупат ден след ден, животът става все по труден. Те не изчезват от само себе си, а трябва да бъдат решавани.

Най – вече може да ни тревожи фактът, че, водени от криворазбрана любов, днес твърде много родители се опитват да спасят синовете и дъщерите си от проблемите. Ако това се превърне в навик, децата също започват да вярват в тази лъжа и тя скоро се превръща в дълбоко вкоренена „истина”.

Когато вярваме, че проблемите ни ще изчезнат, ако не им обръщаме внимание, сами предизвикваме емоционалните си кризи. В една от книгите си Морган Скот Пек отбелязва:

„Страхът от болката е научил почти всички ни в по – малка или по – голяма степен да се опитваме да избягаме от трудностите. Ние ги отлагаме с надеждата, че те ще си отидат. Не им обръщаме внимание, забравяме ги, правим се, че не съществуват... Опитваме да се измъкнем от тях, вместо да ги преживеем. Тенденцията да се избяга от проблемите, както и емоционалното страдание, с което те са заредени, е основата на всички душевни болести.”

Онзи, които най – често бягат от трудностите и болката, в крайна сметка се сблъскват с повече трудности и болка. Хората, които ги приемат и се справят с тях, си спестяват много ненужни страдания. Такава е простата истина. Всички знаем тези неща, но темата е за да ни подсети за тях. За жалост много млади хора бягат по - различни начини, но един от тях е това със пушенето на марихуана, взимането на стимуланти, алкохол и други, които просто спират процеса на преминаване от проблем в неговото разрешаване. Това е един страшен цикъл, от който само с голяма воля може да се излезе. Жалко е колко много такива хора има особено сега, когато се говори за финансовата криза, която е и факт.

http://priatelite.com/publications/32-luji/86-2009-03-03-18-06-18.html

Християнинът

2010-10-01T18:53:00.001+03:00

For there is no death. No. Not for the Christian!
There is only an honourable discharge from the battles of life,
A promotion to Heavenly officership,
That glorious moment to step forward
And hear the Great Commander-in-Chief say,
"Well done, good and faithful soldier!
Come, enter into your Eternal reward"!
There is no death. Not for the Christian.
Only the soul's blessed release from dark prison.
Only a passage out of that prison into a palace.
Only a golden key that unlocks the treasures of Eternity.
No, my friend, you are not dead.
You will be alive when the mountains are gone.
--Alive when the rivers cease their running toward the sea!
You have gone higher, that is all.
Out of this old mud shack, into a house that is immortal,
A body that no enemy can attack!
"Dust thou art, to dust thou shalt return"
Was not spoken of the spirit.
You don't really die, you just keep on living,
And go straight into the presence of the Lord!
I weep, dear friend, because I miss you.
If I were unselfish I would be rejoicing with you,
Thanking God that you are with Him!
Thanking God that your troubles are over!
No more crying, no more pain, no more sorrow,
Nothing but eternal happiness in Heaven forever!
Yes, we are so selfish about death,
We count our grief far more than your joy!
We go to the grave of a friend, saying, "A man is dead".
But angels throng about him saying, "A man is born!"
So for now, farewell, my friend!
We shall meet again!

Защото няма смърт. Не! Не и за християнинът!
Има само едно почетно уволнение от битките на живота,
насърчаване от Небесният Господар....

Този славен момент, в който правиш стъпка напред
и ще чуеш Великият командир да казва:
"Хубаво, добри и верни войнико!
Ела, да влезеш в своята вечна награда! "!
Няма смърт. Не и за християнинът.
Само освобождение на благословената душа от тъмният затвор.
Само преминаване от този затвор в двореца.
Само един златен ключ, който отключва съкровищницатата на вечността.
Не, приятелю, не си мъртъв.
Ти ще бъдеш жив, когато планините няма да ги има вече.
- Жив, когато реката престане да тече към морето!
Ти просто отиваш на небето, това е всичко.
От тази стара тленна хижа, в един дом, който е вечен,
тяло, което не може да атакувано от врага!
"Прах си ти и ще се върнеш във пръстта." -
това не е казано за духа.
Ти не умираш, просто преминаваш,
и отиваш направо в присъствието на Господа!
Аз плача, приятелю, защото ми липсваш.
Ако аз бях безкористен, щях да се радвам с теб,
Благодаря на Бог, че ти си с Него!
Благодаря на Бог, че проблемите ти свършиха!
Няма повече плач, няма повече болка, няма повече тъга,
Нищо друго освен вечно щастие в небесата завинаги!
Да, ние сме толкова егоистични относно смъртта,
Разчитаме на своята скръб много повече от твоята радост!
Отиваме на гроба на приятел и казваме: Той е мъртъв ".
Но множеството от ангели казва: "Той е жив!"
Така че за сега, сбогом, приятелю!
Ще се срещнем отново!

Кой Исус следваш?

2010-09-26T07:20:00.000+03:00

Моят Исус

Кой Исус следваш?
На кой Исус служиш?
Щом в „Ефесяни” се казва да подражаваме на Исус,
защо приличаш на хората в света?

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадци и лъжци.
Обичаше бедните и заговаряше надменните.
И така, на кого искаш да приличаш?

Благословени са бедните по дух
или се молим да бъдем богати на тази земя?
Благословени тези, които гладуват и жадуват за правдата
или ожидаме за друго удоволствие в този свят на подвижни пясъци?

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадци и блудници, и лъжци.
Обичаше бедните и заговаряше бирниците.
И така, на кого искаш да приличаш?

Кое е това, което следваш -
тази картина на Американската мечта?
Ако Исус беше тук, щеше ли да вървиш на отсрещната страна
или щеше да паднеш и да се поклониш в Неговите святи нозе?

С красиви сини очи, чуплива кестенява коса и чист характер
ли Го виждаш като умира за твоите грехове.
Словото казва, че беше пребит и се страхуваше -
или си пропуснал тази част?
Понякога се съмнявам, че Го разпознаваме.

Защото моят Исус кървеше и умря.
Прекарваше време с крадците и най-малките.
Обичаше бедните и обичащите удобство.
И така, на кого искаш да приличаш?

Защото моят Исус не би бил приет в моята църква –
Кръв и праха от нозете Му биха изцапали килима.
Но Той търси наранените и презира гордостта.
Зная Той ще предпочете безлюдна улица, пред тази безмилостна тълпа
и зная, че може да ме чуе когато извикам към Него.

Искам да съм като моят Исус! /4

Не като някой символ на американската мечта, но като моят Исус.
Разбираш, че съм уморен да живея за успех и просперитет.
Искам да бъда като моят Исус, но не съм сигурен, че зная какво означава това –
Защото ти каза да живея като Теб, да обичам като Теб, но накрая умря за мен.

Мога ли да бъда като ,Теб, Исус?
Аз искам да съм като, Теб, Исус!
Аз искам да съм като моят Исус!

Цената на следването на Христос и съвременните мъченици.

2010-09-15T14:29:00.000+03:00

Някои християни плащат голяма цена, за да следват Христос. Въпреки всичките страдания те устояват. Нека да си зададем въпроса - Ние дали ще можем да платим подобна цена и дали ще устоим при такива гонения? Клипът съдържа кадри от истинско гонение срещу християни. Нека да не се заблуждаваме, че ние със сигурност няма да преминем такова гонение. Бог да дава сили да устоят всички християни, които преминават през гонения. Както и на нас да осъзнаем реално какво значи да следваме Христос. И ако допусне Бог да преминем през такова гонение, да ни даде сили да устоим докрай. Амин

Исус Христос

2010-09-08T09:09:00.001+03:00

Смиреният дърводелец от Назарет, е могъщият архитект на вселената!
Хлябът на Живота започва Своето служение с гладуване;
Той, Който е Водата на живота, завършва Своето служение жаден;
гладува като човек, но нахранва гладните като Бог.
Той се моли, но чува молитви.
Плаче и изсушава сълзи ни.
Продаден, но изкупва грешните.
Воден като агне на клане, но е добрият овчар.
Дава живота Си и чрез смърт унищожава смъртта.

Какво представлява Църквата?

2010-08-31T10:33:00.000+03:00

Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат.

2010-08-21T07:54:00.001+03:00

Мат. 5:42-48. «Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят». Никой не е без любов на тоя свят: обичат родителите и близките, обичат благодетелите и покровителите. Но чувството на любов към родителите, роднините, покровителите и благодетелите е естествено и само се заражда в сърцето; затова и Господ не дава висока цена на тази любов. А истинската християнска любов се изпитва в отношението към неприятеля. Не само някаква лека и случайна неприятност не трябва да погасява нашата любов към другите, но дори и напаст и гонение, бедствия и лишения, нарочно причинявани ни от враговете. Ние сме длъжни не само да благославяме тези люде, но още и да им правим добро и да се молим за тях. Вгледай се има ли в теб такова разположение към враговете ти и по това съди има ли в теб християнска любов, без която няма спасение?

Теофан Затворник

А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина

2010-08-20T17:48:00.000+03:00

Иоан. 16:2-13. «А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина». Защо в науката за логиката не се упоменава този източник на познание? Не е удивително, че в езическите логики този пункт липсва, ала защо го няма в християнските? Нима когато започне да размишлява, християнинът трябва да престане да бъде християнин, като забрави всички дадени му обещания, верни и несъмнени? Мнозина разсъждават за това как да виждаме и слушаме; за това как от видяното и чутото да правим обобщения и изводи също достатъчно учат. Когато обаче работата стигне дотам да се разгадае значението на всичко — тук питомецът на логиката бива оставян на произвола на собствената си досетливост. Защо да не му бъде внушено: ти имаш словото на Духа на истината — следвай него; именно словата на Духа разкриват значението на всичко съществуващо и ставащо по непререкаем начин, понеже излизат от Бога, в Когото е и източникът на самото съществуване. Не е ли тъкмо в забравянето да се внуши това и причината да се размножи мисленето чрез догадки дотам, че всички книги (за Божия свят) днес да са препълнени само с догадки? И хубаво, ако те само бяха със стойност; а то веднага става ясно, че са плод на детинско въображение.

Теофан Затворник

Без Господа не може да направим нищо

2010-08-19T08:26:00.001+03:00

Иоан. 14:27-15:7). Господ Иисус Христос е лозата, лозовото дърво, а християните са клоните и филизите. Ние се присаждаме към Него чрез вярата, а плод принасяме чрез живота според тази вяра. Небесният Отец е лозарят, който се грижи за това дърво. Клоните, които не принасят плод, сиреч тези, които вярват, ала не живеят според [началата на] вярата, тях Той ги отсича. А тези, които принасят плод, тях Той очиства, тоест тези, които не само вярват, но и усърдно се стремят и да живеят според вярата, на тях Бог всячески помага да се обогатяват с добри дела, които са плодове на вярата. Ето по този закон на Божието действие в нас нека всеки да устройва живота си, като помни, че без Господа не може да направим нищо. Към Него прибягвай при всяка нужда. Неговото пресвето и пресладко име произнасяй непрестанно в ума, сърцето и с езика си.

Теофан Затворник

Покаяние от мъртви дела

2010-08-19T08:18:00.002+03:00

Думата покаяние има гр.произход и буквално означава промяна на мисленето. Покаянието е процес на отрезвяване, на проглеждане на собственото ни греховно естество на фона на Божията слава. Това е процес съдържащ в себе си; смирение, осъзнаване кой си без Бога; скръб от всичко, което си извършил в разрив с Бога и желание да се промениш. Нещо, което имаш и силите и желанието да сториш и на дела. Искам да споделя как Бог ме освободи от цигарите. Бях вярваща от няколко години, но сутрин си изпивах кафето с по десет цигари. Знаех с ума си до някаква степен, че това е грях, но като че ли това само минаваше покрай ушите ми и не стигаше по-надълбоко. Опитвах се да ги спра два пъти, но издържах по 2 седмици и всичко почваше наново. Докато една сутрин докато поглъщах поредната доза кафе и цигари ми се догади. Отидох до банята и след това си казах ; Много гадно ми горчи. В същият момент чух гласа Му в сърцето си: Така ми горчи и на Мен, когато вие съгрешавате.Сълзи потекоха от очите ми, този глас не беше осъждащ, той не беше изискващ, беше мек и нажален. Нещо се случи с мен, казах си повече няма да правя това, защото натъжавам моя Бог. Разбрах защо първите пъти не се е получавало нищо, когато съм искала да спра цигарите. Правила съм го, защото са ми го казвали братя и сестри, но аз самата не съм осъзнавала какво върша, преди да ми го каже Бог.

Да правим неща за пред човеци са си мъртви дела.

Но когато Бог те поведе и ти говори в сърцето, покаянието е истинско и ти обръщаш себе си в посоката, където Бог те чака. В Лука 15;17, 18, 19, а когато дойде на себе си рече; колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад. Ще стана да отида при баща си и ще му река; Тате съгреших пред тебе, не съм достоен да се наричам твой син, направи ме, като наемниците. В 17ст.словото казва „а когато дойде на себе си.”, преди това е явно, че душата му е под влияние на плътски страсти. Причината за това е и гордоста от факта, че е наследник и има дял. По късно словото ни казва как от гордост малкият син преминава към смирение. ”Не съм вече достоен да се наричам твой син, направи ме, като един от наемниците си. Синът разбира и безсмислието на това, което е сторил. Тук покаянието е съпроводено с действие. Защото се казва; ще стана да ида при баща си и го прави. В случая мъртвото дело, което е сторил синът и, че е взел нещо не на времето си. Мъртвите дела изморяват душите ни, защото тогава Бог не е с нас. Когато осъзнаем това, спираме да го правим. Много пъти нашите мъртви дела си имат доста живи последствия и това не е наказание само по себе си от Господа. Гневът Му, обаче има за цел да осигури духовен микроклимат, чрез който да се изгради смирение, което способства и за покаяние. Смирението подготвя нашите сърца за покаяние.

2 Лет. 13, 14, 15 казва: Ако заключа небето да не вали дъжд или, ако заповядам на скакалците да изпоядат земята или, ако изпратя мор между народа Си и, ако народът Ми, който се нарича с Моето име смири себе си та се помоли и потърси лицето Ми и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.

Тук ясно се вижда, как Бог се гневи, но гневът Му има за цел да ни доведе до смирение и да се върнем от нечистивите си пътища.

Смирението е процес при, който решаваме да изкараме от себе си; бунт, себеправедност, гняв, упорство и непростителност. На всеки от нас в живота е имало мъртви дела и най вероятно все още има. Но това не трябва да ни обезсърчава, защото процесът на освещение не е еднократен и покаянието не идва само веднъж в живота ни. И днес както и преди има желание за показност в църквите. Дълги молитви и стоене в близост до водачи и лидери, като последното не е подбудено от любов и покорство. Словото нарича такива хора фарисеи. Лука 11;43 казва че: горко на вас фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите. Понякога молитвите и поученията са пълни с толкова много назидания, че ти се иска да не си вярващ. Ако това, което правим, го правим ние, а не Св.Дух чрез нас с присъщите Му нежност и любов, ние сме като гробове, които не личат и тези, които ни се доверяват падат в тях.

Безплодна е такава работа, макар и да изглежда духовна. Всичко онова, което правим за другите, ако в основата му лежи грижата и любовта, искрена и не лицемерна не изморява тези за които се грижим. Друг пример за мъртво дело е да угодничиш на човеци.

Това е старото ни естество, да лакействаме пред някого, защото може би забравяме, че йерархията в Божието царство е друга. В Марк 9;35 се казва: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички слуга. Това е което трябва да изпитваме един към друг в църквата. Истината е, че когато излезем от света има все още периоди от време, когато нещата от света трябва да излязат от нас. Да служим на хората не означава, че трябва да им угаждаме. Това е много финно нещо и трябва да се различава. Дали е манипулация или е нужда на човека. ”Ако Ме обичаш Петре паси стадото Ми”. Няма друг начин да докажем на Бог, че Го обичаме, освен като служим на ближния си. Да служиш на душата не означава, че трябва да толерираш греха. Но да оставиш някого в заблуда, също е мъртво дело. Да угаждаш на хора не означава, че ги обичаш. Да обичаш, означава да се грижиш за хората по Божиите наредби; ако имат нужда от увещание, насърчение, привдигане, но ако имат нужда и от изобличение. Да не отстояваш принципите си

Където и с когото и да си също е мъртво дело. Пример от словото е Петър и езичниците – Гал.2;12. Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато дойдоха отегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. Друг пример за мъртво дело е неправилното отношение на сърцето ни, защото користният мотив, с който правим нещо, даже „нещото” да е правилно, не ражда добър плод. Пример за погрешно отношение са Ананий и Санфира. Това, което произлезе от мъртвото им дело беше тяхната смърт. Те продадоха имотите си, но се опитаха да излъжат Бога като скриха това, което трябваше да дадат. Направиха нещо пред човеци, опитаха се да снабдят свои нужди без участието на Бог. Излъгаха Бог и театъра, който изиграха не им донесе овации, а смърт, защото Бог не гледа на лице, а на сърце.

Ако трябва да обобщя казаното до тук, що е мъртво дело, ще се спра на следните;

1. неща, които правим без разбиране за Бог, без знание.

2. онези неща”ремаркетата”, които все още не сме откачили от себе си, излизайки от света.

3. лакейство.

4. страх от осъждение и от отхвърляне.

5. желание за самоизява.

желание да сме толелирани от хора, бъркайки го с благоволението на Господа.

Неща,нямащи нищо общо с животворящия Св.Дух Гал 6;8 „Защото, който сее за плътта си от плътта ще пожъне тлеене, а който сее за Духа си от Духа ще пожъне вечен живот. Нека живеем така, както е угодно на Бога и да сме слуги на правдата.

Рим. 6;20-22 Защото, когато бяхме слуги на греха, не бяхме обуздавани от правдата, какъв плод имахме тагава от онези неща. Неща за, които сега се срамуваме, зощото краят им е смърт. Благодарение на Бога, когато сме оправдани чрез кръвта Му сме избавени от смърт, страх, срам. Но определено, докато сме живи и носим душите си в телесна скиния има за какво да се покайваме. Затова нека не носим светските стандарти в църквата, а да занесем Божиите стандарти в света и това да е дело съответстващо на нашето покаяние от мъртви дела.

Автор: Ирина Тодорова

«Кой днес вярва искрено на словото Ти, Господи?»

2010-08-18T06:47:00.000+03:00

Деян. 18:22-28; Иоан. 12:36-47 «Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас?» (Ис. 53:1) — тъй се жалва и изумява светият пророк Исая. И в наше време подобава да викнем: «Кой днес вярва искрено на словото Ти, Господи?» Почти всички са се разклатили. Езикът на твърде много люде е все още ням за вярата; но рядко има такива сърца, които не са се отклонили на другаде. Коя е причината? Започна да се чувствува интерес към неверието; разви се потребност от неверието, за да се прикрият интересите на сърцето, несъгласни с вярата. Тук е коренът на злото. Не разумът е противник на вярата, а развратилото се сърце. Тук разумът е виновен единствено в това, че се покорява на сърцето и се захваща да мъдрува не по началата на истината, а по желанията на сърцето. При това силните доводи в полза на истината му се струват нищожни, а всяка дреболия против нея добива размерите на планина. И въобще, в областта на ума се внася смут, ослепяващ ума. Той не вижда, а и не може да види, колкото и да му обясняваш.

Теофан Затворник

Простотата на вярата

2010-08-17T09:19:00.003+03:00

Деян. 16:16-34; Иоан. 9:1-38. Простотата на вярата спори с лукавото неверие. След като дошла при прогледналия слепец, вярата просветила духовните му очи и той ясно вижда истината. Погледнете колко логично е всичко у него. Питат го: какво ще речеш за Оногова, Който ти дарува зрение? А той отговорил: «пророк е», тоест Божий пратеник, облечен в чудотворна сила. Непререкаемо верен извод! Но книжната образованост не иска да види тази вярност и дири начин да се отклони от нейните последствия. Но тъй като това не й се удава, тя се обръща към безкнижната простота с внушението: «въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник». Простотата на вярата не може да свърже тези две понятия — греховност и чудотворство, и открито възразява срещу това: «дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам». Какво може да се каже против такова едно незнание? Но логиката на неверниците е упорита и при всичката явност не се срамува да твърди, че не знае откъде е Този, Който е отворил очите на слепородения. «Това е и чудното», казва им здравата логика на вярата, «че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо». Наглед след тези думи не оставало нищо друго, освен да се преклонят пред силата на такова заключение. Но книжната ученост не може да търпи здравата логика на вярата и я прокужда навън… Иди сега, та доказвай истината на вярата на ония, чийто ум се е разложил от упорството им в неверието. Невярващите от всички времена са люде от един дол дренки.

Теофан Затворник

Истинското съчетаване с Христос

2010-08-16T07:32:00.000+03:00

Иоан. 4:5-42. Съгражданите на самарянката, след като Спасителят останал при тях два дни, й казвали: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос“. Това става с всички. Отначало те биват призовавани към Господа чрез външно слово или както сега е у нас, чрез раждането, а сетне, когато вкусят на дело какво е животът в Господа, те се държат о Него вече не поради външната си принадлежност към християнското общество, но поради вътрешното си съчетаване с Христа. Това и трябва да си поставят като закон всички, които се раждат в християнски общества 1: да не се ограничават единствено с външната си принадлежност към Господа, но да се погрижат да се съчетаят с Него вътрешно, за да носят отсетне винаги в себе си това свидетелство, че стоят в истината. Защо пък е нужно то? Нужно е, за да се въплъти в тебе истината Христова. А тази истина Христова е възстановяване на падналия човек [в първоначалното му състояние]. И тъй, съблечи ветхия човек, „който изтлява в прелъстителни похоти“, и се облечи „в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината“ (Еф. 4:22, 24), и сам в себе си ще знаеш, че Господ Иисус Христос наистина е Спасител не [изобщо и] само на света, но и твой собствен.

Теофан Затворник

Неръкотворният храм на сърцето

2010-08-15T08:26:00.001+03:00

Деян.6:8-7; 7:47-60; Иоан. 4:46-54).

Дякон Стефан казва: «Всевишният не живее в ръкотворни храмове ... Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?» Единствено неръкотворният храм на сърцето може да побере Бога, както е рекъл Господ: «ако някой Ме люби,ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим» (Иоан. 14:23). Как става това, за нас е непостижимо; но то е така,понеже е очевидно, че тогава «Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля» (Фил. 2:13). Не разсъждавай и само отдай Господу сърцето си, а Той Сам ще устрои от него жилище за Себе Си, само че Му го отдай безостатък. Ако си запазиш неотдадени части, тогава не ще може да се съзида отнего цялостен дом, а едно ще е гнило, друго разбито, и ще излезе, ако изобщо излезе, жилище с дупки, или без покрив,или без врати. А кой може да живее в такова място? И Господ не ще бъде в него. Това само ще прилича на храм, а всъщност ще бъде някаква грамада.

Теофан Затворник

Чувствата и разсъдителността - Жените и мъжете

2010-08-14T11:40:00.000+03:00

Деян.6:1-7; Марк. 15:43-16:8).

Неуморни жени! Не дали сън на очите си и дрямка на веждите си, докле не намерили Възлюбения! А мъжете сякаш се осланят на нозете си: отиват на гроба, виждат го празен и остават в недоумение какво може да означава това, понеже Самия Него не са Го видели. Но означава ли това, че тяхната любов [към Спасителя] е била по-малка от тази на жените? Не, любовта им била разсъдителна, бояща се от грешки поради високата цена на тая любов и на Обичания. Когато и те видели и попипали,тогава всеки от тях, не с език като Тома, но със сърце изповядал: «Господ мой и Бог мой», и вече нищо не могло да ги разлъчи от Господа. Мироносиците и апостолите изобразяват две страни на нашия живот: чувствата и разсъдителността. Без чувства животът не е живот; безразсъдителност — животът е сляп: много се изразходва, а малко здрав плод се придобива. Едното трябва да се съчетае с другото. Нека напред върви чувството и възбужда; а нека разсъдителността да определя времето, мястото, начина и въобще житейския порядък на нещата, които сърцето ни подтиква да сторим. Вътре в нас сърцето върви първо, но на практика [ни предвожда] разсъдителността.Когато пък чувствата се обучат да различават добро и зло, тогава навярно ще е възможно да се опрем и само на сърцето; както от живо дърво от самосебе си израстват пъпки, цвят и плодове, тъй и от сърцето начева тогава да изниква единствено добро, което разумно се влива в руслото на нашия живот.

Теофан Затворник

Хайде, всички да отидем при Господа!

2010-08-13T08:12:00.001+03:00

"който е жаден, да дойде при Мене и да пие " (Иоан. 7:37). Щом е тъй, всички да идем при Него. Кой за каквото и да жадува, стига само то да не е противно да духа на Господа, непременно ще намери удовлетворение. Вие, които жадувате зазнания, идете при Господа, понеже Той е единствената светлина, която истинно просвещава всеки човек. Вие, които жадувате да се очистите от греховете и да погасите парещото горене на съвестта, вървете при Господа, понеже Той е възнесъл греховете на цял свят върху дървото [на Кръста] и е раздрал свитъка, гдето те са написани. Вие, които жадувате покой в сърцето, идете при Господа, понеже Той е съкровището, чието притежаване ще ви накара да забравите всички лишения ида презрете всички блага, за да обладавате Него Едничкия. Ако някой се нуждае от сила, Той обладава всички сили. Или слава? — Той притежава слава, надвишаваща всичката слава на тоя свят. Или свобода?— Той подарява истинската свобода. Той развързва всички наши недоумения, разкъсва веригите на страстите, разпръсва всички наши скърби и тъги, дава ни да преодолеем всички препятствия, всички изкушения и коварства на врага, и изравнява пътя на нашия духовен живот. Хайде, всички да отидем при Господа!

Теофан Затворник

"Господ мой и Бог мой!"

2010-08-12T09:16:00.001+03:00

"Господ мой и Бог мой!" — извикал св. апостол Тома. Усещате ли скаква сила се хванал той за Господа и как крепко Го държи? Давещият сене държи тъй здраво дъската, с която се надява да се спаси от смъртта.Ще добавим, че който няма такъв Господ за себе си и такова отношение къмГоспода в себе си, той все още не вярва в Господа както следва.Казваме: "Господ е Спасител", разбирайки, че Той е Спасителят на всички,а Тома говори: "Господ е моят Спасител". Който назовава Господа "мояСпасител",той усеща спасението си, идещо от Него.Усещането пък засобственото спасение е еднакво по своята пределна дълбочина с усета загибелта, от която Спасителят е извлякъл спасения. Чувството за гибел ужизнолюбивия по природа човек, знаещ, че сам себе си не може да спаси,го кара да дири Спасителя. Когато Го намери и усети силата наспасението, излизаща от Него, той се улавя за Него здраво и не ще поискада се отдели от Него дори ако за това го лишат от самия му живот. Такъврод събития в духовния живот на християнина не се осъзнаватединственоот ума, но се преживяват като непосредственареалност. И тогавакакто и вярата, тъйи съчетанието с Христа стават толкова здрави — наживот или смърт. Само такъв човек искрено вика: "Кой ще ме разлъчи отмоя Спасител!"

Теофан Затворник

"Не вижда Бог!"

2010-08-11T06:41:00.000+03:00

Деян.5:1-11; Иоан. 5:30-6:2

Коя била причината така да съгрешат Ананий и Сапфира? Това, че те забравили, че Бог вижда техните дела и помисли. Ако те бяха помнили, че Бог всичко вижда и отвън, и вътре по-ясно от всички люде и дори от самите тях, и на ум не би им дошло тъй да изкривят душите си пред апостолите. От това и произтичат всичките ни грехове и греховни замисли. Хитруваме, за даприкрием от човешките погледи всичко и си мислим, че няма нищо. Хората нищо не виждат и ни преценяват като изправни;но това не променя нашата действителна нищожност. Знаейки това, всеки да си казва: защо сатаната изпълва сърцето ми, да лъжа пред лицето Божие? Та очите Божии са по-светли от слънцето и виждат и най-скритите тайници на сърцето; нито нощта, нито морето, нито земните недра не ни скриват от Него. Помни това и по него устройвай вътрешната си нагласаи външно поведение, дори когато то не се забелязва. Ако Всевидецът ни беше чужд, би могло да се отнасяме равнодушно към Неговото всеведение; но Той е и Съдия, и поради всеведението Си често пъти произнася Своята присъда по-рано,отколкото ние очакваме. Може би при Него вече е решено тозчас да произнесе и над нас Своята присъда, докато ние все още мислим да се скрием с греховете си втъмното на лъжата: "Не вижда Бог!"

Теофан Затворник

"Който не вярва в Сина Божий е вече осъден"

2010-08-10T06:43:00.000+03:00

"Който не вярва в Сина Божий е вече осъден". Но защо? Защото когато около него всичко е в светлина, той си остава в мрака поради любов към него. Мраколюбието, омразата към светлината го правят всецяло виновен дори без определението в какво е истината; понеже който има тази искрена любов към истината, него тя ще го изведе от тъмнината на заблудата и ще го доведе до светлината на истината. Свети апостол Павел е пример за това. Той бил искрен истинолюбец, от все душа предаден на това, което считал за истинно без каквито и да било интереси. Затова веднага щом му била посочена истината не в това, което той считал за истинно, той в същия миг изоставил по-старото [учение], оказало се неистинно, и от цялото си сърце се привързал към новото, което осезателно било доказано като истинно. Същото става и с всеки искрен истинолюбец. Истината за Христа е ясна като ден: потърси и ще я намериш. А и помощ свише е приготвена за всеки искрен търсач. Ето защо който си остава в мрака на неверието, той остава там единствено поради любовта си към мрака, и затова е вече осъден.

Теофан Затворник

"Господ мой и Бог мой!"

2010-08-09T02:09:00.000+03:00

"Господ мой и Бог мой!" — извикал св. апостол Тома. Усещате ли с каква сила се хванал той за Господа и как крепко Го държи? Давещият се не държи тъй здраво дъската, с която се надява да се спаси от смъртта. Ще добавим, че който няма такъв Господ за себе си и такова отношение към Господа в себе си, той все още не вярва в Господа както следва. Казваме: "Господ е Спасител", разбирайки, че Той е Спасителят на всички, а Тома говори: "Господ е моят Спасител". Който назовава Господа "моя Спасител", той усеща спасението си, идещо от Него. Усещането пък за собственото спасение е еднакво по своята пределна дълбочина с усета за гибелта, от която Спасителят е извлякъл спасения. Чувството за гибел у жизнолюбивия по природа човек, знаещ, че сам себе си не може да спаси, го кара да дири Спасителя. Когато Го намери и усети силата на спасението, излизаща от Него, той се улавя за Него здраво и не ще поиска да се отдели от Него дори ако за това го лишат от самия му живот. Такъв род събития в духовния живот на християнина не се осъзнават единствено от ума, но се преживяват като непосредствена реалност. И тогава както и вярата, тъй и съчетанието с Христа стават толкова здрави — на живот или смърт. Само такъв човек искрено вика: "Кой ще ме разлъчи [от моя Спасител]!"

Теофан Затворник

A Toй направи в животът ми нещо прекрасно!!!

2010-08-07T13:42:00.000+03:00

"... да им дам венец вместо пепел, масло на радост – вместо плач, облекло на хваление - вместо унил дух" Исая 61: 3
В този стих Месията във възвишен стил описва някои от славните промени, които Той извършва с онези, който Го приемат. Вместо пепел Той им дава красота, вместо плач - радост, вместо униние - слава.
Ние представяме пред Него пепелта на живот, изгорял в пламъците от удоволствието, или праха на тялото, съсипано от алкохола и наркотиците. Носим Му пепелта на пропилените години в пустинята, или пепелта на неизпълнените надежди и разбити мечти. И какво получаме за това? Той ни дава красота - красив, блестящ воал на невяста! Каква размяна! "Бедният, окаян роб на греха е издигнат до чест да бъде невяста на Светия Бог!" (Дж. Х. Джоъет). Мария Магдалина, която стенеше под игото на седем бесове, не само получава освобождаване, но също така става царска дъщеря. Коринтяните дойдоха при Него със сърца, живели само греховност, и Той ги изми от всички им грехове, освети и оправда. Ние Му носим сълзите на скръбта си. Сълзи предизвикани от грях,нещастия и провали. Сълзи , предизвикани от удари на съдбата и загуби. Сълзи за разбити бракове и отклонили се праведният път деца. Може ли Той да направи нещо с тези горещи, солени сълзи? Да, той може да изтрие сълзите от очите ни и вместо тях да ни даде масло на радост. Той ни дарява радостта от прошката и възвръщането на Божието благоволение; радостта, че си член на неговото семейство; радостта да намериш смисъла в живота. Той ни дарява радостта на свадбеното тържество, вместо смазващата болка. На последно място, той отнема от нас унилият дух. Ние всички познаваме този дух – бремето на греха, угризенията на съвестта, дух на вина, самосъжаление, срам и унижение. Това е духът унинието от самота, отхвърляне и предателство. Вледеняващият страх от утрешният ден. Исус отнема всичко това и в замяна ни облича в облекло на хваление. Той влага в устата ни една нова песен - възхвала на нашия Бог. “Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми. Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди. И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.” (Пс 40:1-3). Сърцето на роптателят прелива с благодарност, богохулникът издига хваление.

"Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път" (Притч. 23:19)

2010-08-07T08:23:00.000+03:00

"Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път" (Притч. 23:19). От сърцето непрестанно излизат помисли, понякога добри, а по-често зли. Злите изобщо не трябва да ги следваме, но и добрите не винаги трябва да изпълняваме; случва се и помисли, добри сами по себе си, да бъдат неуместни в някое дело поради обстоятелствата. Затова и се предписва да бъдем внимателни към себе си, да следим всичко, излизащо от сърцето — злото да отхвърляме, доброто да изследваме разсъдливо и да изпълняваме само това, което се окаже истински добро. Но най-добре е съвсем да заключим сърцето си, та от него да не излиза нищо и нищо да не влиза в него без разрешението на ума, така че винаги умът да предварва и определя движенията на сърцето. Ала умът е такъв само тогава, когато е ум Христов. И тъй, съчетай се с Христа умосърдечно и всичко вътре в теб ще е изправно.
Теофан затворник

"Викай високо, не се въздържай" — говори Господ на светия пророк Илия, — "посочи на народа Ми беззаконието му".

2010-08-06T09:12:00.000+03:00

"Викай високо, не се въздържай" — говори Господ на светия пророк Илия, — "посочи на народа Ми беззаконието му". А какво е сторил народът? "Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища". Но мигар е грях това? Нали това и трябва да правят? Да, трябва, но работата е там, че го правят не както трябва. Надяват се да успеят в своето намерение само чрез пост, а не ги е грижа за делата на правда и любов. И към поста благоволя, казва Господ, но към такъв, чрез който и тялото смиряват, но и обидите прощават, и дълговете забравят, и гладните хранят, и безприютните настаняват у дома си, и босяците обличат. Когато всичко това се добави към поста, тогава търсенето и доближаването до Мен ще е успешно. "Тогава твоята светлина ще се яви като зора … и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш — и Господ ще чуе, ще извикаш — и Той ще каже: ето Ме! … И Господ ще ти бъде винаги водач" (Ис. 58:1-11).
Теофан затворник

"Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, — и няма да го чуят" (Притч. 21:13)

2010-08-05T07:30:00.001+03:00

"Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, — и няма да го чуят" (Притч. 21:13). А ние често се чудим защо Бог не слуша молитвите ни. Ето я причината! Затуй, че навярно е имало случаи, когато сме запушвали уши за думите, с които ни е умолявал някой, изпаднал в нужда; ето, че и нас Господ не ни слуша! Но тая беда още не е голяма — когато не е чута молитвата ни за нещо временно; но горко ни, ако Господ престане да ни слуша, когато Му се молим за прошка на греховете ни. А ще престане, ако вопълът на презрените от нас се окаже по-силен от собствените ни молитви. Да побързаме да предотвратим тази крайна беда по примера на Закхея, на когото, за мъдрото му решение, Господ рекъл: "днес стана спасение на тоя дом" (Лука 19:9).
Теофан Затворник

Рахил или Лия

2010-08-04T22:22:00.002+03:00

Рахил или Лия

Две сестри, две жени живяли еднакво. С един и същи баща, в един и същи дом.
Възпитавани по един и същи начин, и въпреки това имайки различно благоволение от Господа.За Лия всичко е било на нейна страна, тя е била по голямата.По обичай е трябвало да се ожени първа, но не нея е поискал Яков .Какво ли е изпитала Лия ? Освен това се казва, че е имала повреда в очите това усилва душевното терзание.Ще я преженят според нея, защото има проблем с очите. Това ли е наистина причината ?Или има нещо друго?С помоща на баща си Лия се жени. Сигурно си е мислила, най- после се случи, сега ще съм щастлива.Звучи ли ви познато?Лия си е мислела, че с този недостатък никой не би я поискал. И е поискала толкова много да се омъжи, че е потъпкала и свободната воля на друг човек,като се съгласява на измама, чрез която се женят.Колко ли отчаяна е била тази жена, че да постъпи така.Забележете, че тя не се стреми да се ожени защото обича Яков, а защото просто иска да е женена.Дали е знаела, че сестра и е имала много по голям укор върху себе си.По- късно става ясно, че Рахил е безплодна за известен период от време.Тя казва, че Бог е отнел причината да бъде укорявана.След сватбата си с Яков, Лия прави следващата грешка, прави нещо за да бъде обичана.Какво прави Рахил за да бъде обичана?Не прави нищо.Лия ражда синове на Яков и след всеки син се надява той да я обича, да трябва да е така .Той е съпруг.
Баща на синове- гордост за всеки евреин и баща.Но не я обича. Тя се стреми да бъде обичана, но не е.Защо е така?Та Рахил нищо не прави, даже правеше меко казано лоши неща, скри идолите, поиска Яков да легне с Лия за мандрагориите на сина и.Каприз от класа, а не просто женски каприз.Защо тя получаваше всичко, а не правеше нищо.Рахил беше обичана, тя не правеше нищо за да я обичат, тя беше такава каквато е и искаше да я обичат такава .Тя не помагаше на нещата да се случат .Тя чакаше да се случат.Не угаждаше за трохички любов .А твърдо я чакаше цялата.Рахил чака 14 години някой, който беше избрал нея.Преди време Исус умря за мен, умря и за теб, ти който четеш тези редове.Ти направи ли нещо за да заслужиш такава любов?НЕ и да искаш не можеш.Лия е първата сестра, тя е стария завет, който колкото и да искаме не можем да спазим за да придобием любов и благоволение от БОГ.Рахил е преобраз на новия завет,там е благодатта, която сме придобили без наши заслуги.Рахил или Лия, решаваш ти.
Между другото сестри, вие който не сте семейни, не търсете любовта като Лия.Защото някъде сега по света вашия Яков работи за вас.Не правете нищо за да придобивате любов. ЗАЩОТО, НЯМА ЛЮБОВ ЧРЕЗ ЗАСЛУГИ.

Ирина Тодорова

Писмо до теб!

2010-07-24T18:02:00.000+03:00

Здравей, Лили!

Пиша ти във връзка с въпросът, който ми зададе в последното си писмо: “Могат ли малките деца да дойдат при Христос и да се спасят?”. Отговорът ми е много кратък: “МОГАТ!”.

Исус казва: “Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките. “ (Мат. 18:14). Някои хора мислят, че детето трябва да достигне определена “възраст на осъзнаване”, преди да може да вземе някакво духовно решение и с тази възраст се спекулира много. Вместо да се присвоява произволна възраст, ще бъде според Писанията да признаем, че независимо от възрастта на детето, когато то е в състояние да бъде обучено в библейските истини, на тази възраст то става отговорно пред Бог за предприемане на действия спрямо тези истини.

По-гажното е обаче, че родителите-християни и ние като Христови ученици, носим отговорност Евангелието да достигне до децата – независимо от тяхната възраст, пол или народност, защото Исус ни каза: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.” ( Марк 16:15,16). И колкото по-рано започне да бъде възпитавано в библейските принципи, толкова по-ефективно ще бъде възпитанието и ще даде отражение в живота на детето. “Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.” (Притчи 22:6).

Тъй като децата са податливи на натиск от родителите и връстниците си, ние трябва да сме сигурни, че техните решения са наистина техни собствени. След като детето осъзнава своята греховност и отговорност, че е грешно пред Бог – с покяние и вяра в Исус Христос, то може да бъде спасено, независимо от възрастта си.

Бог може и призовава децата към спасение! Той повика Самуил в такава ранна детска възраст, че дори почтеният и благочестив Илий в самото начало не мислеше,че е възможно спасението на детето. (1 Царе 3гл.). Божият спасителен план е толкова прост, че децата могат да го разберат и да го приемат.

Моля се тези редове да те насърчат и предизвикат да започнеш да се молиш, и да работиш в посока на това, Евангелието да достигне до сърцата на децата в твоят дом, църква и квартал.

Бог да те благослови в това начинание и да бъдеш за благословение на твоите ближни!

С много Христова любов: Плами

Приятелството

2010-07-20T12:15:00.000+03:00

Всеки човек, млад или стар, мечтае да има един или няколко души около себе си, на които може да разчита по всяко време и във всяка ситуация. Това е един вътрешен копнеж за искрени и дълбоки взаимоотношения с близките ни. Не говоря за "ходене" на момче с момиче или за някакви мимолетни, необвързващи връзки, а за нещо дълбоко вътре в душевността на всеки човек. Реалността е, че са изключително малко тези, които са открили този вид взаимоотношения. Болшинството са с разбити сърца, или такива, които търсят, жадуват за истинското приятелство или хора попаднали в капана на примирението, на задоволството от повърхностните неща, като религиозни поздрави или престорени свръхдуховни разговори на още по-духовни теми.
Исус умря на кръста за теб и за мен, и тази жертва ни дава пълното право да се наслаждаваме на едни искрени взаимоотношения помежду си. Той ни показа лично пътя към тези взаимоотношения. Гледайки на Неговия живот ние можем да видим едно истинско приятелство с едни обикновени хора, хора като нас.
Първото нещо, което трябва да се запитаме е : Кой може да ми е близък приятел ? Не другарче, не познат или просто дружка, а истински приятел. Исус каза: "Вие сте Мои приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам."Йн.15:14 и това е критерия : Човекът върши ли това, което Исус заповядва ? Съобразява ли се преди всичко, даже преди вашите взаимоотношения, с Думите на Исус ? Това е основата на едно истинско приятелство - вършенето на Божията воля.
Следващото нещо е: Как да вършим Божията воля заедно ? - Отговорът е кратък и ясен - в любов. "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си."Йн.15:13 Замисляли ли сте се какво значи да дадеш живота си ? Често го свързваме с драстични геройски прояви на саможертва, как нашият приятел е на оживен булевард и не вижда връхлитащ камион и ние го избутваме точно в последния момент, а сами оставаме под гумите. Но само това ли е ? По-скоро, само в такива случаи ли можем да дадем живота си за приятелите си ?
О, не - ежедневието е нашия живот ! Чувствата ни, радостите, емоциите, благата ни. Това е то! Дай тези неща, давай ги ежедневно за приятелите си.
В Библията, често животът и душата са взаимозаменяеми, в някои преводи стихът е :"..да дадеш душата си..", а твоята душа е ум, чувства и воля. Значи да дадеш живота си е да даваш чувствата си, умът си, волята си.
Твоите чувства - да можеш да ги изразяваш към приятелите си. Ние сме създадени с чувства, а или ги подтискаме или ги превъзнасяме, но едно от най-важните им предназначения е да ги споделяме. Да вдъхнеш надежда, когато близките ти са в нужда или отчаяни. Да претъпиш, когато ти е трудно, когато мислиш че са те предали и прецакали. Да дадеш от чувствата си повече от колкото имаш. Как? - като вземеш от Божието, от Неговата любов, радост, милост. Отивайки в Неговото присъствие, ти имаш неизчерпаем източник от всичко това. Там извира реката на живота, която може да протече от теб към другите. Само ако позволиш да премине през теб, ще бъдеш и ти благословен .
Твоят ум - мисли как, кога и с какво да благословиш приятелите си. Създавай планове, измисляй изненади, бъди творец на взаимоотношения, не само консуматор. Ако само чакаш да ти правят веселото, всеки ще се дърпа от теб. Никой не обича паразитите - особено духовните паразити. Само гледат да изстискат малко повече от енергията ти, от емоциите ти.
Твоята воля - основата на едно приятелство, не е само чувства, думи или прекарано време, основата е РЕШЕНИЕ. Само върху такава основа можеш да градиш истински взаимоотношения, стабилни във времето. И този градеж продължава да става с решения.
Първото, най-важно решение:
Аз се посвещавам на приятелите си! Отварям вратата на сърцето си за тях.
Вижте, приемайки Исус за личен Спасител, ние влязохме в завет с Него и така в завет с Неговото тяло - Църквата. В Библията навсякъде заветът е свързан с жертва. И това е то - приятелите не идват даром - за приятелството се работи и то усърдно, жертва се и то ежедневно. Ако във връзките ти с околните, най-близки твои същества, не жертваш нищо от себе си, то значи нямаш истински приятели. Ти си попаднал в капана на егоизма, наречен Самота. Ключът от вратата на този затвор е споделянето. Исус каза: Йн. 15:15'' Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." ...Защото ви ЯВЯВАМ всичко. Това става между нас, споделяме си всичко. Това е в противоречие с философията на този свят: "Спасявай се по единично, да не ти пука за другите ...", споделянето е това, което Исус ни остави. Той сподели любовта Си, тронът Си, богатствата Си, животът Си - всичко.
И така, скъпи братко или сестро, вгледай се внимателно в най-близките си хора и прецени - вършат ли Божията воля. " Не се мамете-''Лошите другари покваряват добрите нрави''"1Кор. 15:33. Когато откриеш удобрен характер, посвети се и работи за да спечелиш сърцето му, доверието му. Служете заедно на Господа, защото каква е целта на едно приятелство? - " да принасяте плод и плодът ви да бъде траен"Йн.15:16.
В заключение искам да кажа, че приятелството стои след твоето лично взаимоотношение с Бог. Нищо не е по-важно от връзката и взаимоотношението ти с Исус. Но забележи, твоята любов към Бог се измерва и с любовта ти към приятелите ти. "защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." 1Йн.4:20 и "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си. " Йн.15:13

Изкушението

2010-07-14T17:06:00.000+03:00

v История и смисъл на думата "Изкушение":

Ø Една и съща гръцка дума (Peirasmos) се използва за "изкушения" (Мат 6:13, 1 Коринтяни 10:13) и "изпатание" (1 Пет 1:6).

Ø смисъл на думата - да докажеш чрез експеримент доброто или чрез опит - злото

Ø да упражнява контрол, да примами, да дисциплинира, да провери, да докаже, да опита опита, да изкуши

Ø Важно е да се направи разграничение между две значения в рамките на тази дума една:

ü От една страна, тя означава опит да примами някого в злото. (Често се превежда като изкушения)
■ Сатана е крайната източник на всички желания и действия в противоречие с Бога.
■ Той е изкусителят. (Мат 04:03, 1 Th 03:05)

ü От друга страна, това показва едно изпитване, чиято цел е духовно добро. (Често се превежда като опити)

Ø Това библейско изучаване е подробно описание на "изкушението" в неговото негативно значение.

v Цел на изкушението:

Ø Да подкопае Божия план и воля (Битие 3:4-5)

Ø Да отдели човека от Бог (Йоан 10:10)

Ø Изкушението в своята същност, е да се отрича авторитета на Бог и да се търси независимост от Бога.

v Какви са начините на изкушението?

Ø Изкушението започва в сърцето и ума, в най-дълбоките ни мотиви и желания.

Ø 1 Йоан 2:16 говори за трите най-основните средства на изкушението. - "За всичко, което е в света, похотта на плътта и похотта на очите и гордостта на живота, не е от Отца, но е от света."

ü угаждате на плътските страсти

ü похотта на очите

ü гордостта на човешкия живот

Ø Тези три основни принципа обобщават всички изкушения, пред може да бъдем изправени в нашето ежедневие.

Ø Сатана използва тези начини, за да изкуши Адам и Ева в Едемската градина.

o Похотта на очите - "Когато видя жената, че плодът на дървото беше добър за храна и приятен за окото .." (Битие 3:06)

o Угаждате на плътските страсти - "... дървото беше добро за храна и приятно за окото .."

o Гордостта на живота -" ... и също така е желателно за получаване на мъдростта (като Бог) ... "(Битие 3:5-6)

Ø Сатана използват същите средства, за да изкуши Исус в пустинята. (Мат 4:1-11) (Изкушението на Исус в пустинята)

o Угаждане на плътските страсти - "Ако си Син на Бога, кажи на тези камъни да станат хлябове." (Мат 4:3)

o Похотта на очите - "дяволът го взе на много висока планина и му показа всички царства на света и тяхната слава." (Мат 4:8)

o Гордостта на живота -" Всичко това ще ти дам, ако ми се поклониш. "(Мат 4:9)

v Изкушението грях ли е? Може ли изкушението да се счита за грях?

Ø Не, Исус също бе изкушен. (Мат 4:1-11)

Ø Евреи 4:15 - "но ние имаме един (Исус), който е бил изкушен във всяко едно отношение, точно както ние - все още е без грях."

Ø Всеки християнин е изправена пред някакъв вид изкушение.

v Защо е толкова "лесно" да се падне или да се предадем на изкушението? Защо водим една постоянна борба с греха?

Ø Тъй като е налице временно удоволствие в него. (Почти като блаженство!)

Ø Евреи 11:25 - "Той (Моисей) избра да бъде подтискан, заедно с хората на Бога, а не да се наслаждава на греха за кратко време."

Ø Ние сме податливи на греха, защото на нашата слабост е поради грешна ни природа. (Битие 6:5)

v Какви са стъпките, за да преодолеем или устоим на изкушението?

Подготовка:

Ø Библията често описва изкушението и борбата с греха като бойно поле, това е борба срещу изкушението и ако искаме да успеем в битката, ще трябва да се подготвим добре.

Ø Готов за битка. (Еф 6:11, 13-17)

Ø Бдете и се молете. (Мк 14:38)

Ø Не забравяйте, че Исус използва Божието слово да атакува и преодолее трите изкушения в пустинята. Ние не сме по-добри, така че прекарваите времето си с Божието слово. Потопете се в Божието слово, изучавайте го, запаметявайте го. Не забравяйте, че може да не си взел Библията със себе си, когато Сатана те изправя пред някакъв вид на изкушение!

Ø Бъдете бдителни и себеобуздани (1 Пет 5:8). (За всеки християнин, изкушението се предлага в различни форми.)

Ø Силни с вяра. (1 Пет 5:8-9)

Постоянство и издръжливост:

Ø Много често битката става уморителна, и ние просто се уморяваме и предаваме. Ние трябва да постоянстваме, да устояваме и продължаваме да устояваме на изкушението.

Планиране: (стратегия)

Ø Не забравяйте, че винаги има начин да се преодолее изкушението.

Ø 1 Коринтяни 10:13 - "Никакво изкушението не ви е постигнало, с изключение на това, което може да носи човек. А Бог е верен, Той няма да ви позволи да бъдете изкушени повече от това, което може да понесете. Но когато бъдете изкушени, Той също така ще осигури изход, така че да можете да издържите."

Ø Има две стратегии, които съм открил в Библията, когато се занимаваме с изкушението.

1. Устоявай или Контрирай:

o Яков4: 7: "противете се на дявола, и той ще бяга от вас."

o Има моменти, когато трябва да отвърне на удара и да се устои на изкушението. Трябва да се отстоява.

2. Отстъпване:

o 2 Тим 2:22: "Бягайте злите желанията на младите хора, и упражнявайте правдата ..."

o Има моменти, когато трябва да се избяга, да избегнеш или отстъпиш за да избегнеш изкушението.

o Йосиф е един отличен пример за тези два метода. Той се опита да устои на жената на Петефрий толкова, колкото можеше, но когато дойде време, той предпочете да избяга, а не дай се противопостави. (Битие 39: 6-12

o Вярвам, че много пъти, ние избираме погрешният начин, ние бягаме, когато трябва да стоим твърдо и обратно.

Приложение:

Ø Готови ли сте за борбата?

Ø Подготвени ли сте? (Помни, че Сатана не се съобразява с теб, кога да те изкуши!)

Ø Твоят „Меч на Духа“ наточен ли е и "Щитът на вярата " здрав?

Как мога да преодолея изкушението?

2010-07-08T18:12:00.001+03:00

Словото ни казва, че всички ние сме изправени пред изкушения. 1 Коринтяни 10:13 казва: " Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко;". Може би това дава малко насърчение, когато си мислим, че светът ни е притиснал към стената, и че другите са имунизирани срещу изкушенията. Ние сме казали, че Христос бил също изкушават: " Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях." (Евреи 4:15).

От къде тогава идват тези изкушения? На първо място, те не идват от Бог, въпреки че Той ги допуска. Яков 1:13 казва: " Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. ". В първата глава на Йов виждаме, че Бог разрешава на Сатана да изкуши Йов, но с ограничения. Сатаната обикаля земята като ревящ лъв, търсейки хора, които да погълне (1 Петър 5:8). Стих 9 ни казва да му се възпротивим, знаейки, че другите християни също са под неговите атаки. С тези пасажи можем да знаем, че изкушенията идват от Сатана. Ние виждаме в Яков 1:14, че изкушението произхожда и от нас, също така. Ние сме изкушени, когато се "завличаме и подлъгваме от собствената си страст" (стих 14). Ние си позволяваме да мислим определени мисли, позволяваме си да ходим на места, където не трябва да ходим и вземаме решения въз основа на нашите страсти, и тези неща ни водят към изкушението.

Как тогава да се устоим на изкушенията? На първо място, ние трябва да се връщаме към примера на Исус, когато беше изкушен в пустинята от Сатана, в Матей 4:1-11. Всяко от изкушенията на Сатана бе посрещнато с един и същ отговор: "Писано е", последван от Писанието. Ако Божият Син, използвани Словото на Бог за доведе до ефективен край изкушенията – което както знаем проработи, защото след три неуспешни опита, "дяволът го остави" (ст. 11) - колко повече ние имаме нужда да го използваме, за да се противопоставим на нашите собствени изкушения? Всички наши усилия да устоим ще бъдат слаби и неефективни, ако не са чрез силата на Светия Дух, чрез постоянно четене, изучаване и медитиране върху Словото. По този начин, ние ще се "преобразяваме чрез обновяването на ума си" (Римляни 12:2). Няма друго оръжие срещу изкушението, освен "меча на Духа, който е Божието Слово" (Ефесяни 6:17). Колосяни 3:2 казва: “Мислете за горното, а не за земното." Ако умовете ни са пълни с най-новите телевизионни предавания, музика и всичко останало, което обществото може да предложи, ние ще бъдем бомбардирани с послания и образи, които неизбежно ще доведат до грешни страсти. Но ако нашите умове са пълни с величието и святостта на Бога, любовта и състраданието на Христос, и блясъкът на двете отразени отлично в Неговото Слово, ще откриете, че нашите интересите към страстите на света намаляват и изчезват. Но без влиянието на Словото в умовете ни, ние сме отворени за всяко нещо, което Сатаната иска да хвърли по нас.

Това е единственият начин да предпазим нашите сърца и умове, за да държим източниците на изкушението далеч от нас. Помнете думите на Христос към Неговите ученици в Гетсиманската градината, в нощта на предателството: " Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна." (Матей 26:41). Повечето християни не биха скочили открито в грях, ние все още не можем да се задържим, да не паднем, защото нашата плът не е достатъчно силна да устои. Ние се поставяме в ситуации, или пълним нашите умове с похотливи страсти, и това ни води към греха.

Ние трябва да подновим мисленето си, както ни се казва в Римляни 12:1-2. Ние трябва да не мислим като светът мисли, или да ходите по същия начин, както светът ходи. Притчи 4:14-15 ни казва: "Не влизай в пътеката на безбожните и не ходи в пътя на злите; отбягвай го, не минавай по него, отвърни се от него и продължи." Необходимо е да избягваме пътя на света, който ни води в изкушение, защото нашата плът е слаба. Ние сме лесно подвеждани от собствените си страсти.

Матей 5:29 има някои отлични съвети. "Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си; защото е по-добре за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла." Това звучи доста тежко! Грехът е тежък! Исус се казва, че ние буквално трябва да премахнем части на тялото си. Изваждането на окото е драстична мярка, и Исус е ни учи, че ако е необходимо, трябва да се вземат драстични мерки за избягаме от греха.

ДВА ИЗБОРА

2010-05-31T15:11:00.002+03:00

Имаш два избора!

Джери беше мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, като се случи нещо лошо си казвам имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери - "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение.

Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: "По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите: "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и́ казах "Към куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение. И ако поне малко си водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно. Сега ти имаш два избора - да изтриеш това съобщение или да го изпратиш на някой, който ти е важен. Хубав ден! 

"Не казвам това поради оскъдност" Филипяни 4:11

2010-05-30T09:21:00.001+03:00

"Да съобщя пряко или непряко нуждите си на човешко същество е отклонение от живота на вяра, а от там и пряко опозоряване на Бога. Всъщност това доти е предателство към Него. на практика това е все едно да кажа, че Бог ме е изоставил и затова аз сега трябва да се обърна към хората за помощ. Това означава да оставя живият извор и да се обърна към ръждясалите цистерни.Означава да поставя творението между своята душа и Бога, и така да ограбя нея от богатото благословение, а Бога - от подобаващата Му се слава."

Ч. Х. Макинтош

Една от най-големите поуки в живота!

2010-05-28T13:36:00.001+03:00

Oт milena_vn

Когато в твоя живот се натрупат твърде много задължения, когато 24 часа в денонощието не стигат, спомни си за буркана от майонеза.

Един професор застанал пред класа си по философия, а пред себе си имал наредени няколко предмета. Когато часът започнал, той безмълвно взел много широк и празен буркан от майонеза и започнал да го пълни с топчета за голф. След това попитал студентите дали бурканът е пълен. Те се съгласили, че е.

Тогава преподавателят взел кутия, пълна с дребни камъчета и ги изсипал в буркана и леко го разклатил. Камъчетата се търкулнали в празните места между топките за голф. След което отново попитал студентите дали бурканът е пълен. Те потвърдили, че е пълен.

После професорът се присегнал към кутия с пясък и също я добавил в буркана. Разбира се пясъкът запълнил всичко останало.

Още веднъж той попитал дали бурканът е пълен. Аудиторията отвърнала с единодушно „да!”.

След което професорът извадил две чаши кафе изпод масата и изсипал цялото им съдържание в буркана, като запълнил изцяло празното пространство между песъчинките. Студентите се засмели.

Сега, казал преподавателят, когато смехът утихнал, искам да приемете, че този буркан представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща: вашият Създател, семейството, децата ви, здравето ви, приятелите ви и вашите най-любими занимания, които, ако всичко друго изчезне и останат само те, вашият живот ще бъде все така пълноценен.

Малките камъчета са други неща, които също имат значение, като работата ви, къщата ви, колата ви.

Пясъкът представлява всички останали дребни нещица.

Ако сложите първо пясъка в буркана, продължил той, няма да остане място за камъчетата или за топчетата за голф. Същото се случва и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за несъществени неща, вие никога няма да имате напредък във важните такива. Обърнете внимание на нещата, които определят щастието ви. Играйте с децата си. Първо се погрижете за топките за голф, за нещата, които наистина си струват. Определете първостепенните си цели. Всичко останало е пясък!

Един от студентите вдигнал ръка и попитал какво представлява кафето.
Професорът се усмихнал. Радвам се, че попитахте. Кафето служи, за да ви покаже, че без значение колко претрупан може да изглежда живота ви, винаги има място за чаша кафе с приятел!

Споделете това, с някого, когото обичате!

Ново начало

2010-03-20T10:37:00.003+02:00

Настъпва време, в което живота започва отново – времето на пролетта. Виждаме цъфнало дръвче – в клоните му пеят птички; по полянките растат първите цветя – кукуряк, минзухар и теменуга; времето се затопля. Слънцето гали нежно и всички излизат, за да му се порадват.

Пролетта е времето на новото начало. През зимата всичко се е подготвяло за раждането на новият живот – малкото семенце умира, за да даде новият плод. Така направи и Бог – Той изпрати Сина Си за да постави един нов завет с децата си. Исус умря на кръста и от тогава всички имаме право на ново начало, стига да повярваме, че Той е умрял и възкръснал за нас.

Ето Бог прави нещо ново! Сутрин – никога не се е случвало да направи един и същ изгрев. Никога не се е случвало деня да мине по еднакъв начин. Нито една вечер не прилича на предишната. Той използва различни начини, за да покаже любовта Си.

Твърде често сме заети със самите себе си, че не забелязваме Бог. Като християни – Исус трябва да е центъра на живота ни – ни се случва да изместим центъра си, когато ни налегнат грижи и проблеми; забравяме, че Бог може да се погрижи, стига да се помолим.

Нека оставим Исус да работи в живота ни и да направи нови, и нови неща. Нека се отпуснем в Неговите ръце и да се оставим нежно да ни променя и тогава ще виждаме милостите Му всеки ден и благодарността ще е винаги на устните ни. И нека всеки път когато видим дори едно цъфнало цветче, да си спомняме за Бог и това, какво е направил Той за нас!

Деси Димова

Скъпоценната жена

2010-03-08T07:07:00.004+02:00

Притчи 31:10:31
Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни.
Сърцето на мъжа й се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие.
Тя му прави добро, а не зло през всичките дни на живота си.
Търси вълна и лен и работи с ръцете си с желание.
Тя е като търговските кораби — донася храната си отдалеч.
И става, докато е още нощ, и дава храна на дома си и определената работа на слугините си.
Оглежда нива и я купува, и от плода на ръцете си сади лозе.
Опасва кръста си със сила и укрепва ръцете си,
вижда, че добивът й е добър. Светилникът й не угасва и през нощта,
протяга ръцете си към вретеното и пръстите й държат хурката.
Разтваря ръката си за сиромасите и протяга ръцете си към немотните.
Не се бои от снега за дома си, защото всичките й домашни са облечени с топли дрехи.
Прави си завивки и облеклото й е висон и пурпур.
Мъжът й е познат в портите, когато седи между местните старейшини.
Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца.
Сила и достолепие са облеклото й и тя се усмихва на идния ден.
Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика й.
Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде.
Синовете й стават и я благославят, мъжът й я хвали и казва:
Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всички!
Красотата е измамна и хубостта е суета, но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.
Дайте й от плода на ръцете й и делата й нека я хвалят в портите!

Седем ценни урока за ефективно служение

2010-03-06T22:28:00.000+02:00

Разбира се, има много главни уроци, които човек научава за повече от половин век живот, като служител на Евангелието. Но нека да го кажа с няколко думи.

1. Взаимоотношение с Бога

Ние сме създания на навика. Всички знаем, че има добри и лоши навици. Преди много време аз развих добрите навици на ежедневна молитва и четене на Библията. Направих шокиращо откритие, докато бях включен в работата на изпълнителния съвет, както тук, така и в Нова Зеландия, че много служители рядко четат Библиите си посветено и дори не се молят всеки ден.

2. Помазанието

До ден днешен аз съм напълно зависим от Бога за Неговото помазание, не само, за да проповядвам и да поучавам Неговото Слово, но и за да живея християнския живот. Смиряващо, но и удовлетворяващо е да чуеш нечии деца да засвидетелстват: ?Татко живееше вкъщи това, което проповядваше от амвона.? Нека ви кажа веднага, че аз трябваше да се справя много по-добре. Исус каза: ?Без мен нищо не можете да направите.?

3. Любов към хората

Преди години научих, че ако искам да съм успешен служител в Божиите очи, трябва да открия как да обичам хората. Дори как да обичам враговете си! Погледнете отново живота на Исус и Неговите апостоли. Прекаравайте по-ценно време с хората. Какви необходими неща могат да се отложат, за да стане това?

4. Семейство

Бог гледа много сериозно на семейството. Това е изключително важно за мен и би трябвало да бъде за всеки християнски водач. Хейзел и аз имаме пет деца, петнадесет внуци и пет правнуци. Не мога да изразя колко важни са те за нас. Аз се моля лично за тях всеки ден. Никога не подценявайте важността на семейството.

5. Наставляване

Колко по-велика ще бъде църквата на Исус Христос, ако всички пастори и водачи сериозно приемеха предизвикателството да наставляват други. Като водач аз се чувствам задължен към Бога и хората, на които служа, да търся водачески потенциал и да правя всичко по силите си, за да ги наставлявам и на свой ред да ги обучавам да бъдат наставници на други.

6. Поверителност

Рано в моето служение научих важността да мога да контролирам езика си. Мъдрите и велики водачи имат няколко определени отличителни белези и характеристики. Поверителността е една от тях: да знаеш кога да не говориш. ?Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.? (Притчи 18:7)

7. Никога застрашен от успеха на другите

Бог ни учи, че трябва да се радваме с тези, които се радват. Да бъдеш застрашен от успеха на другите е голяма слабост. Това е проблем на отношението на душата ти. Ако страдате от това, изповядайте го пред Бога и направете положителни стъпки, за да промените своя ум. Както казва Римляни 12:2 : ??преобразявайте се чрез обновяването на ума си.?

Източник: интернет

Приятелството

2010-03-06T22:25:00.001+02:00

Всеки човек, независимо от възрастта си, мечтае да има около себе си хора, на които може да разчита винаги. Това е един вътрешен копнеж за искренни и дълбоки взаимоотношения. Когато говоря за това, нямам в предвид "ходене" или срещи между двата пола, нито някакви мимолетни, необвързващи познанства, а нещо дълбоко вътре в душевността на всеки човек. Много от нас са търсили такива взаимоотношения, но факт е, че не всички са успели да ги намерят. Болшинството от тези хора са останали с разбити сърца, или все още са такива, които жадуват за истинското приятелство. Някои с времето са се примирили и са попаднали в капана на обикновените познанства.

Религиозните поздрави и усмивки и престорените, повърхностни или свръхдуховни разговори не могат да заменят истинското приятелство.

Днес, скъпи читателю, аз имам добра вест за теб! Исус умря на кръста, и тази жерва ти дава пълното право да се наслаждаваш на едни искренни взаимоотношения. Той ни показа лично пътя към тях. Гледайки на Неговия живот, ние можем да видим едно истинско приятелство с едни обикновени хора - хора като нас.

Има няколко въпроса, на които трябва да си отговориш, за да достигнеш до истината за богоугодното приятелство.

Първото нещо, което трябва да се запиташ е:

Кой може да бъде мой близък приятел?

Исус каза: "Вие сте мои приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам." (Йоан 15:14) и за нас - християните това е главния критерий.

Човекът върши ли това което Исус заповядва? Съобразява ли се с думите на Исус преди всичко друго? Готов ли е да се покорява на Исус в своите взаимоотношения?

Това е основата на едно истинско приятелство - вършенето на Божията воля. Такъв човек може да бъде истински приятел, защото във всичко той иска да следва Исус.

Следващият важен въпрос е:

Какъв е смисълът на едно приятелство?

Исус каза: "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13)

Можем да свържем това слово с една силно изразена геройска проява на саможертва.

Ето един пример: Представи си, как твоя приятел е на оживен булевард и не вижда един камион, който изведнъж го връхлита. Едва успяваш да го избуташ точно в последния момент, а самия ти оставаш под гумите. Ето това е саможертвата.

Но това ли е всичко? Само в такива случаи ли можем да кажем, че даваме живота си за приятелите си? О, не! Ежедневието е нашия живот - радостите и болките ни, успехите и неволите. Ако споделяш тези неща ежедневно с приятелите си и си готов да им помагаш, това ще бъде твоята саможертва на смирение и пълно отдаване.

Божието Слово казва: "Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат" (Римляни 12:15).

В Библията думите "живот" и "душа" са често взаимозаменяеми. В някой от преводите на посочения стих в Йоан 15:14 се казва: "...да дадеш душата си...". Твоята душа е много повече от твоя физически живот. Тя е твоя ум, твоите чувства и воля. Следователно да дадеш живота си е като да дадеш чувствата си, умът си и волята си на твоя приятел.

Как да дадеш своя живот (своята душа) на приятеля си?

1. Твоите чувства

Трябва да се научиш да изразяваш чувствата си към своите приятели. Ние сме създадени с чувства и въпреки, че можем да ги подтискаме или да ги превъзнасяме, едно от най-важните им предназначения е да ги споделяме.

Да вдъхнеш надежда, когато близките ти са в нужда или в отчаяние. Да бъдеш източник на насърчение и любов. Да претъпиш когато ти е трудно, когато са те предали и да бъдеш готов да даваш отновo.

Как може да стане това? Като приемеш Божията любов, радост и милост. Отивайки в Неговото присъствие, ще разбереш, че Той е неизчерпаем източник на всичко това. От Него извира реката на живота. Тя може да протече чрез теб към другите и ако това стане ще почувстваш и преживееш благословението и.

2. Твоят ум

Трябва да откриеш как, кога и с какво можеш да послужиш на приятелите си и да ги зарадваш. Създавай планове, подготвяй изненади, бъди творец на взаимоотношения, не само консуматор. Ако само чакаш да получиш, всеки ще страни от теб, защото ще те смята за егоист.

Никой не обича паразитите (особено духовните). Такива хора винаги се опитват да вземат от енергията ти, от емоциите ти и от всичко друго, което имаш в повече. Не бъди такъв, но се научи да се раздаваш на другите без да очакваш да ти върнат нещо. Нали това е, което каза Исус?

3. Твоята воля

Основата на едно приятелство не са само чувствата, думите или прекараното време заедно. Основата е също едно твърдо решение. Само така ще можеш да изградиш истински взаимоотношения, които да се запазят във времето. Всяка следваща стъпка в приятелството е решение, което трябва да се вземе. Най-важното решение е да се посветиш на приятелите си и да отвориш вратата на сърдцето си за тях.

Когато приехме Исус за свой личен Спасител, ние влязохме в Завет с Него, а също така и с Неговото Тяло - Църквата. В Библията навсякъде заветът е свързан с жертва. Така е и с приятелите. Те никога не идват даром. За приятелството се работи и то усърдно; жертва се и то ежедневно.

Ако във връзките ти с околните, ти не жертваш нищо от себе си, това означава, че нямаш истински приятели. Ти си попаднал в капана на егоизма, наречен "самота" и няма да излезеш от там, докато не намериш ключа - споделянето.

Исус каза: "Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." (Йоан 15:15)

"... защото ви явявам всичко." Така Исус ни показва, че споделянето е важна предпоставка за доброто приятелство. Разбира се, всичко това е в противоречие с философията на този свят: "Спасявай се по единично и да не ти пука за другите..."

Исус сподели с нас всичко - любовта си, трона си, богатствата си и дори живота си.

И така, скъпи братко или сестро, вгледай се внимателно в най-близките си хора и прецени - вършат ли Божията воля, защото е писано:

"Не се мамете. Лошите другари покварят добрите нрави" (1 Коринтяни 15:33).

Когато откриеш някой с удобрен характер, посвети се и работи, за да спечелиш съдцето му и доверието му. Служете заедно на Господа, защото каква е целта на едно приятелство?

"... да принасяте плод и плодът ви да бъде траен" (Йоан 15:16).

В заключение искам да кажа, че приятелството винаги стои след твоето лично взаимоотношение с Бога. Нищо не може да бъде по-важно от връзката ти с Исус. Но също така трябва да знаеш, че твоята любов към Бога се измерва и с любовта ти към твоите приятели.

"... защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." (1 Йоан 4:20) и също "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13).

Преди 8 години аз приех Исус Христос за мой личен Спасител и Господ. От тогава се радвам на едни чудесни взаимоотношения и имам истински приятели. Заедно споделяме и мъките и радостите си. Свидетел съм, на това, че Божието слово е вярно и напълно приложимо в живота ни. Господи, благодаря ти, че доведе в семейство си мен, който бях самотен!

Ако искаш да имаш истински приятели, които обичат Бога и теб с цялото си сърце, нека се помолим заедно за това с тази молитва:

Татко Небесен,

Благодаря Ти, че чрез смъртта и възкресението на Твоя Син, аз мога да се наслаждавам на Твоята любов и приемане. Благодаря Ти също, че на кръста Исус плати за мен, за да имам близки приятели и да не съм самотен. Ако греша във взаимоотношенията с моите приятели, моля Те, откий ми го.

Аз искам да се променя според Твоята воля. Помогни ми да давам плод във Теб и плодът ми да бъде траен.

Моля Те, покажи ми хората, които могат да бъдат мои най-добри приятели и ме направи да бъда истинско благословение за тях. Доверявам Ти се напълно в името на Исус Христос.

Амин!

Източник: интернет

Щастлив живот - Божият план за теб

2010-03-06T22:13:00.001+02:00

Когато стане дума за щастие, в умовете на хората се появяват различни мисли и идеи.

За някои щастието се състои в това да имаш много приятели. За други са парите и богатствата. За трети това е здравето и успеха в работата. Всеки има свое разбиране за щастието.

Не е ли щастието това, което грехът ни отне?

Само помислете... Ако Адам и Ева не бяха извършили грях, и ти и аз все още живеехме в Божията градина, щяхме да сме наистина щастливи.

Днес понятия, като "щастливец", "щастлив брак", "щастливи дни" се свързват само със случайността. Общоприето мислене е, че ако изведнъж, нещо се случи, щастието може де те споходи, а иначе... А иначе, какво да кажем за хората, с разбити сърца; за тези, които нямат от къде да получат любов; за неуспешните бракове и провалените мечти? Имат ли тези хора право на щастие? Ще приживеят ли някога удовлетворение и радост от живота си на тази земя?

Искам да ти кажа: Исус дойде за да потърси и да спаси точно тези хора. Не само да ги заведе един ден в небето, но да доведе небето в сърцата им днес.

Всички удобства, пари, лукс и всичко останало не могат да те направят щастлив, защото истинското щастие идва не отвън, а вътре в твоето сърце и неговия източник е Святия Дух на Бога.

Всеки ден хиляди хора слагат край на живота си. Някои от тях са много богати, а други много бедни - парите не са отговора. Някои от тях са учени, а други неуки - знанието не е отговора. Някои са известни, а други не - влиянието не е отговора.

Тогава къде можеш да откриеш щастието? Разбира се при неговия Творец и Източник - Бог.

Исус каза: "Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; аз, дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно." Йоан 10:10

Цялата Библия, говори за това, че този, който уповава на Бога ще бъде преуспяващ и щастлив.

В Псалом 1 се казва: "Ще бъде като дърво посадено при потоци води...във всичко що върши ще благоуспява."

Заветът, който сме сключили с Нашия Бог не е завет на провал, а на щастлив и успешен живот.

Исус каза: "В света имате скръб, но дързайте аз победих света." Йоан 16:33

Какво има да се победи в света освен греха, омразата, болестите, разбитите семейства, лицемерието, лъжата, гордостта и всички останало, което убива нашето щастие.

Исус победи светската система и нещастието. Той ни постави да живеем успешен живот в един победен свят. Даде ни възможност да бъдем щастливи, въпреки това което ни заобикаля и което се случва.

Нищо не може да се сравни с небето, където един ден ще отидем с нашия Господ, но когато вземеш Божието слово и го поставиш на първо място в живота си, Божиите принципи за щастлив живот ще проработят за теб. Тогава щастието ти няма да зависи от нещата, които преминават и от случайности, но от твоя Бог, на когото си слуга.

Източник: интернет

Как да се върнеш към първата си любов?

2010-03-06T22:07:00.003+02:00

Всеки истински християнин знае, че любовта на Бог е съвършена. Ние не можем да се съмняваме в това - Писанието го казва, а жертвата на Исус го доказва (Йоан 3:16).

Как стои обаче въпросът с НАШАТА любов към Бога? Дали тя е пълна? Има ли нещо, което може да се случи с нея по пътя ни към Небето? В Откр. 2:4,5 Исус говори към една от църквите си:

?Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и действай според първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро], и ще дигна светилника ти от мястото му ако се не покаеш.?

Истината е, че в очите на Бога няма втора любов! Любов, която е различна от тази описана в 1 Коринтяни 13 вече не е истинска любов, а неин фалшив заместител. Само Бог може да ни направи да обичаме истински!

ОСТАВИЛ СИ ПЪРВАТА СИ ЛЮБОВ? КАКВО ЗНАЧИ ТОВА?

Грехът в Едемската градина отдели човека от Бог. Искаме или не, ние сме наследили един свят, които е морално разрушен. Думи като любов, посвещение, вярност са загубили своето истинско значение. В една такава среда е трудно да пазиш взаимоотношенията си с Бог и ближния винаги чисти. Трябва да се бориш за това. Ако не го правиш света ще успее да наложи стандартите си върху християнския ти живот. Това е вече наистина проблем!

Срещал съм братя и сестри, които казват: Аз вярвам в Бог, но Той не прави нищо в моя живот. Сега има друго, което ме интересува повече. И това е една от най-големите лъжи, които дявола е успял да им пробута.

"...Той беше от край човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща."

Йоан 8:44

Ако имаш на първо място в живота си семейството, служението или своите егоистични планове, първата ти любов към Бога си е отишла. Време е да се върнеш към нея и да поставиш Царя там където му е мястото - на трона в сърцето ти.

РЕШЕНИЕТО

?Но ако някой пази словото му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.?

1 Йоан 2:5

Бог ти дава възможност. Върни се към първата си любов, като пазиш словото на Бог работещо в живота ти!

Тъй като любовта между Исус и Цъквата се сравнява с любов между мъж и жена, искам да изброя поне седем неща, които влюбения прави за да изрази своята любов. Те се отнасят и до християнина.

Слуша любимия / Чете Словото на Бога и го приема
Говори на любимия / Моли се
Ухажва любимия / Хвали Бога и му се покланя
Съобразява се с любимия / Покорява се на Бог
Обещава и изпълнява / Посвещава живота си на Бог
Уважава приятелите и близките на любимия си / Общува с братя и сестри и изгражда добри взаимоотношения
Ходи там където е любимия / Посещава местна църква

?Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призвани според неговото намерение.?

Римляни 8:28

МОЛИТВА

Скъпи Исусе, твоята Църква те обича. Аз съм част от нея и съм решил да дам живота си на теб. Ако любовта ми към теб не е достатъчна, моля те промени ме! Аз искам да те обичам истински. Направи любовта ми към теб съвършена, за да ти служа с посвещение и вярност. Върни ме към първата любов и ми помогни да ходя в нея с мъдростта, която си ми дал сега! Научи ме да показвам любовта си към твоето тяло - Църквата. Благодаря ти за това, че ме обикна толкова и даде живота си за мен. Сега аз желая да дам напълно живота си на теб! Амин.

Източник: интернет

Съвършената любов в Църквата

2010-03-06T22:04:00.001+02:00

Навсякъде по света Бог е създал свои църкви и служения, които са основани на Христовото благовестие. Целта им е да прибавят в Божието Царство спасени души.

"Идете по целия свят и проповдвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден."

Марко 16:15-16

Някои вярващи обаче не разбират напълно тази истина. Между много християнски църкви има противопоставяне, хулене и отхвърляне. Божието Слово казва:

?Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнината. Който люби брата си, той пребъдва в светлината и в него няма съблазън. А който мрази брата си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.?

1 Йоан 2:9-11

Ако искаш да бъдеш в светлината трябва да обичаш своя брат. Но въпросът е:

КОЙ Е ТВОЯ БРАТ (СЕСТРА)?

Има различни деноминации, организации и събрания, но Църквата на Исус Христос е една. Това е което Библията казва:

?А на ония, които го приеха, даде право да станат Божии деца, на тия, които вярват в неговото име??

Йоан 1:12

Никъде в Библията не е записано слово с което Бог да отхвърля някой, който го изповяда като Спасител. Напротив:

?И тъй всеки, който изповяда мене пред човеците, ще го изповядам и аз пред Отца ми, който е на небесата.?

Матей 10:32

Тогава трябва да разберем, че независимо от нашите човешки предпочитания и различия, Бог обича посветените на него католици, протестанти и православни еднакво и Той не прави разлика според наименованието на твоята деноминация, а според това - ти Негово дете ли си или не.

КАК ДА ОБИЧАШ СВОЯ БРАТ И СЕСТРА?

Бог е създал хората различни и когато е направил това Той е проявил Своята невероятна творческа сила. Независимо дали твоят брат или сестра е от твоята местна църква или не, ти трябва да го обичаш с любовта на Исус. (Йоан 15:12)

Ако Исус обичаше само тези, които са като Него, колко ли от нас щяха да се спасят?

И така трябва да разберем, че Бог желае да направи своята Църква едно чрез любовта си.

?И славата, която ти ми даде аз я дадох на тях, за да бъдат едно както и ние сме едно?

Йоан 17:22

Как трябва да обичаш своя брат и сестра в Господа:

Приеми го такъв какъвто е, защото Бог ни създаде различни.

Прощавай му, ако е съгрешил, защото няма човек, който да не греши.

Не му завиждай за това което има, защото Бог има най-доброто за теб също.

Не си мисли, че си повече от него, защото всеки има място в плана на Бог.

Говори добри думи за своя брат, защото говориш за тялото на Исус.

Бъди постоянен в любовта си, защото Бог е постоянен в своята любов към теб.

Показвай любовта си без да очакваш награда за това, защото няма награда, която да заплати за жертвата на Исус.

(Прочетете 1 Коринтяни, 13 глава)

МОЛИТВА

Татко небесен,Ти си ни създал различни хора.Понякога аз съм забравял това и не съм показвал твоята съвършена любов към моите братя и сестри.Аз искам да обичам Тялото ти - Църквата, с твоята съвършена любов.Помогни ми, чрез твоето присъствие и мъдрост.

Моля се за това в името на твоя син Исус Христос.

Амин.

Източни: интернет

Той зае моето място

2010-03-06T21:59:00.000+02:00

ДЖОН КУТС, морски капитан безбожник, лежеше умирайки в своята

каюта някъде насред океана. Той се чувстваше толкова безпомощен и

самотен и се свиваше от ужас пред Вечността, която беше толкова близо. Той извика помощник-капитана и попита:

- Уилям, можеш ли да коленичиш и да се помолиш за мен? Както знаеш, аз живях нечестив

живот и ме е страх, че това е краят!

Помощник-капитанът, обаче, не беше човек на молитвите и каза, че не може, въпреки че би желал, ако можеше. Тогава капитанът повика

боцмана и с обезумял от ужас глас извика:

- Моли се Бог да има милост за душата ми!

- Бих искал да мога, капитане, но никога в живота си не съм се молил.

- Тогава провери дали някой на борда има Библия, виж има ли някой

да ми прочете от Библията!

Те претърсиха кораба за някой, който можеше да се моли, или някой, който поне да има Библия и тъкмо щяха да се откажат, когато един моряк им каза, че е виждал сина на готвача да чете книга, която прилича на Библия. Помощник-капитанът веднага намери момчето в галерията. То се казваше Уили Плат и срамежливо призна, че има Библия.

- Тогава вземи я, момчето ми, и побързай да отидеш в капитанската каюта, защото той те чака.

Когато Уили влезе, капитанът лежеше неподвижно с мъртвешка

бледнота на лицето. Като видя момчето, той се приповдигна и

извика:

- Това Библия ли е, синко?

- Да, капитане.

Тогава седни и виж дали можеш да намериш нещо, което да ми помогне, защото много ме е страх, че скоро ще умра. Прочети ми

нещо за Бог и милостта му към грешник като мен.

В този момент на Уили му се искаше да познава по-добре Библията.

Единственото, което му дойде на ум, беше от 53-та глава на Исая, откъдето майка му често обичаше да цитира. Той отвори с надежда тази прекрасна Книга, която открива Божията любов към грешници като Джон Кутс, и започна да чете. Произнасяйки бавно и отчетливо всяка дума, той стигна до 5-ия стих:

Той бе наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония. На него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с неговите рани ние се изцелихме.

Клетият капитан слушаше всичко това, което касаеше живота му и разбра, че това е последния му шанс да бъде спасен. Той вдигна ръка и каза:

- Спри, синко! Това е! Прочети го отново!

- Капитане, отвърна Уили, майка ми ме караше да слагам моето име в този пасаж. Мога ли сега да го направя така, както тя ме учеше?

- Разбира се, детето ми, сложи своето име и го прочети отново!

Бавно и с благоговение момчето прочете следното:

- Той, Исус, бе наранен поради престъпленията на Уили Плат, бит бе за беззаконията на Уили Плат. Той пое наказанието, докарващо мир на Уили Плат и с неговите рани Уили Плат се изцели.

Когато свърши, той почувства ръката на капитана върху раменете

си.

- Момчето ми, каза той, сложи моето име сега там и го прочети отново. Сложи Джон Кутс! Джон Кутс!

Уили прочете отново, много бавно:

- Той бе наранен поради престъпленията на Джон Кутс. Той пое наказанието, докарващо мир на Джон Кутс и с неговите рани Джон

Кутс се изцели.

Капитанът се отпусна на възглавницата, повтаряйки си отново и отново тези скъпоценни слова от Исая 53:5, като слагаше всеки

път своето име там. Небесна радост изпълни душата му, когато той

положи вярата си в Спасителя, виждайки, че Неговото дело на

кръста е достатъчно, за да заплати за греховете му.

Преди да почине в Христа, Джон Кутс свидетелства на всички в кораба, че е спасен, тъй като наказанието;, което той сам заслужаваше, е понесено от друг.

"Божия дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ."

Послание към Римляните 6:23

Уважаеми читателю, знаеш ли нещо за това спасение? Заел ли си мястото си на виновен грешник пред Бога и осланяш ли се на Христа за прошка?

Тази брошура идва при вас с помощта на:

Проект Мисия България

ул. "Гладстон" 56, София 1000

Без съвпадения

2010-03-04T22:46:00.000+02:00

Уенди Биъри, 23.11.2009

Без съвпадения" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Изумявали ли сте се от това, как Господ подрежда живота ни? Понякога нещата просто се получават, а ние оставаме без думи от крайния резултат. Струва ми се обаче, че във вечността ще бъдем още по-впечатлени, когато видим голямата картина. Как нещата, за които сме си мислили, че са незначителни случки, всъщност са се оказвали незаменими парчета от пъзела на Божия план.

В живота ни няма съвпадения. Това, което правим, въздейства на останалите хора в по-голяма или по-малка степен. Местата, на които сме, това, което правим, и начинът, по който го правим, както и нашите реакции на житейските ситуации променят историята, съдбата и вечността.
Иска ми се да разгледаме живота на една млада жена, която се оказва на правилното място, в правилния момент и с правилното отношение. Именно това я отвежда до мястото на благословение и пълнота.

Това е историята на Исаак, сина на Авраам. Дошло и неговото време да се ожени. Авраам искал за сина си жена, която да е от неговия народ. Той изпратил своя слуга да намери такова момиче. Слугата потърсил помощта на Бога за избора. Той решил, че ще избере момичето, което ще напои него и камилите му. Ревека дошла до кладенеца в точния момент. В мига, в който тя любезно предложила да напои него и животните му, той вече знаел, че е намерил жената за Исаак.

Нейното семейство предложило гостоприемството си на Авраамовия слуга, а той я дарил с подаръци. Родителите дали съгласието си тя да се омъжи за Исаак. Въпреки че им се искало да я задържат до себе си по-дълго, когато тя се съгласила да тръгне за дома на своя бъдещ съпруг, те я пуснали.

Ревека била отведена при Исаак, те се оженили и той я обикнал силно. Много може да се разказва за живота на Ревека, но нека се спрем на обстоятелствата досега.

Когато срещнала слугата на Авраам, Ревека била на кладенеца за вода. Като знам колко много вода използва моето домакинство, не бих могла да си представя да нося на ръка дори една малка част от необходимото количество. Веднага си спомних за водния режим през 1994 г.
Явно нейното отношение е било достатъчно добро, за да се престраши слугата да поиска вода от нея, а тя пък била достатъчно милостива, като предложила вода и за камилите. Камилите са животни, които консумират много вода.

Ревека била трудолюбива и гостоприемна. Дали си е представяла, че тези нейни действия ще я заведат до младоженец, който ще я обича толкова много? Не зная.

Но определено зная, че мястото, на което е била, това, което е направила, и начинът, по който го е направила, променили съдбата й.

Семейството на Ревека е имало щедро сърце, което било предадено и на нея. Тя с удоволствие предложила храна и подслон за слугата. Мисля си колко щедри сме ние, когато видим нечия нужда? Осъзнавам, че не е възможно да посрещнем всяка нужда около нас. Но все пак, какви сме ние в повечето случаи? Щедри или безразлични сме към молбите, с които се сблъскваме?
Без съмнение семейството на Ревека било впечатлено от подаръците, които тя получила. Без съмнение в този момент се случило нещо важно. Те познавали Бога и усещали, че именно Той стои зад всичко това. Ревека била отгледана в дом на вяра и именно тази вяра й помогнала да стъпи в неизвестното.

По-късно ще видим, че и Ревека не е съвършена жена. Тя обаче притежавала някои наистина възхитителни черти, които я поставили на място на благословения. Тя била готова да върши както малките всекидневни неща от живота, така и да премине по-напред. Милостива, щедра и гостоприемна, Ревека вярвала, че Бог я води, затова била готова да напусне дома, семейството и родината си и да замине за една чужда страна, за да се омъжи за някого, когото дори не познавала. Дали е имала и най-бегла представа, че срещата на кладенеца ще промени живота й?

Не зная с какво се занимаваш в живота си. Някои от нещата, които вършиш, може да ти се струват незначителни. Вярвам обаче, че ако имаме отношението, което тя имаше, ще бъдем възнаградени.

Мога ли да се моля за милостиво сърце и сила да правя повече от това, което се изисква от мен? Може ли семейството и работодателят ми да кажат за мен, че съм милостив и добър човек? Практикувам ли гостоприемство в дома и в сърцето си, дори и по най-простичките начини?

Вярвам, че ако живеем живота си по този начин, в него няма да има никакви съвпадения. Тогава ще гледаме как Бог подрежда всичко и благославя стъпките ни. Може и да не получим наградата си в този живот, но Библията ни обещава, че ще бъдем заведени при Младоженеца, Който ни обича без съмнение.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=887

Да бъдеш благодарен

2010-03-04T22:44:00.001+02:00

Рон Корзин, 25.08.2008

Да бъдеш благодарен" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Понякога приемаме, че всичко, което ни се случва, е даденост. Но когато се опитаме да погледнем света от друг ъгъл, може би ще осъзнаем, че има много неща, за които би трябвало да сме благодарни. Нека да си припомним по-важните...

1. Бъди внимателен към хората, които те обграждат! Ще откриеш, че не само ти се тревожиш и оплакваш. Всеки има неща, които го притесняват. Много е лесно да харесваш тези, които сякаш имат всичко и са спокойни, но никога не знаеш какво се случва в сърцата им. Те може да изглеждат щастливи, но да живеят в отчаяние. Не си мисли: „Искаше ми се да съм на тяхно място.” По-добре погледни хората, които нямат нещата, които ти имаш, и осъзнай колко си благословен! Изброявай благословенията си! Открий начин да се включиш в доброволчески инициативи или да помогнеш на някого, който е в отчаяние. Има различни начини, по които можеш да го направиш.

2. Научи се да приемаш! Спри да мислиш как биха могли да се случат нещата; как би трябвало да бъдат; какво няма да се случи никога; какво нямаш... Обърни внимание на всичко, което имаш. Независимо дали ти харесва, или не – то е твое. Или му се наслади докрай, или го промени, ако можеш! За да си полезен на себе си, се опитай да напишеш списък с нещата, които имаш, и с нещата, които нямаш. Осъзнай, че може би много нещастни хора биха искали да имат това, което ти имаш. Може би много хора се нуждаят от основни неща, които ти и аз вече имаме...

3. Научи се да разрешаваш проблемите! Използвай лимоните, които имаш, за да си направиш лимонада. Създай си навика да се питаш как можеш да преобърнеш негативните неща в положителни. Най-успешните хора – тези, които са благодарни за много неща в живота си, – са тези, които са преминали през огромни борби и са успели да обърнат лошите неща в добри.

4. Научи се да гледаш на трудностите като на възможност за изграждане на характера ти! Представи си, че се обръщаш назад, виждаш живота си преди 10 години и си даваш сметка за всички трудности, през които си преминал. Нали се чувстваш като победител, защото си преминал през всичко това?

5. Направи си благодарствен дневник! Много е лесно. Накрая на деня си написвай 5 неща, които са те направили щастлив и са осмислили деня ти. Не е нужно да са големи неща. Малките понякога повече важат... В дневника ти може да има неща като хубавото време, домашните любимци, среща с хора, които те обичат, някоя шега, песен, която харесваш, и т.н.

Радвай се на малките неща! Стой си на балкона и си почивай. Наблюдавай изгрева или залеза. Разхождай се в парка без ограничения във времето. Полентяйствай или пък гледай смешен филм – посмей се! Съкровището на живота е съставено от малките удоволствия. Благодари за всеки малък подарък, който получаваш!

Всеки добър и съвършен дар идва отгоре, затова бъди благодарен!

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=662

Как да снабдяваш нуждите си?

2010-03-04T22:39:00.000+02:00

Рон Корзин, 30.10.2008

Как да снабдяваш нуждите си?" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Господ ще снабди всички наши нужди според Своето богатство в слава в Исус Христос – това ни казва Библията във Филипяни 4:9. Изглежда, това е едно от най-големите обещания за нас в Божието Слово. Толкова е всеобхватно, че почти всяко друго обещание e част от неговия обхват.

Бог ни уверява, че ще посрещне твоята и моята нужда! Ако това е истина, защо има толкова много хора, изпаднали в нужди? Много християни претендират, че Библията е източник на напътствия и ръководство за справяне с големите проблеми живота им. Защо тези хора имат незадоволени потребности? Бог лъжец ли е? Обещанието Му не е ли истинно?

Отговорът е, че обещанието Му не се отнася за всеки човек, нито дори за всеки християнин. Към всяко обещание има и предварително условие, което Бог иска да бъде изпълнено. Той казва: „Ако ти изпълниш това, Аз ще направя другото.” Често хората искат за извадят от Библията всички обещания и да ги приложат в живота си, като избегнат Божите предварителни условия. Човек не може да изисква изпълнението на стих 19 от 4 глава на Филипяни, ако не върши това, за което говори стих 18.

От контекста става ясно, че Павел говори на група жители от град Филипи, като им казва: „Благодаря ви, че сте давали жертвоготовно. Тъй като сте давали по този начин, сега Господ ще снабди вашите нужди.”

Условието нуждите ни да са снабдени е: да бъдем щедри към другите!

В Притчи 11:25 е казано: „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.” Когато сме щедри към другите, тогава Бог започва да ни благославя и възнаграждава.

В Лука 6:38 пише: „Давайте и ще ви се дава... С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.” Когато сме щедри с останалите, ще започнем да се радваме не само на Божията щедрост, но и на щедростта на другите хора.

Условието за това обещание е първо ние да сме щедри към другите. Павел ни казва, че ако не сме покорни на Бог в нашето даване, то обещанието Му, че ще снабдява нуждите ни, не се отнася за нас. Господ не е длъжен да посреща всяка моя нужда, ако аз не съм покорен на това, което ми е заръчал. Възможно е да прекъснем благословенията в живота си, ако сме стиснати и скъперници.

Каква е разликата между това, да даваш достатъчно, но не и повече, и това, да даваш щедро?

Не можеш да си щедър, ако мисленето ти не е такова. Щедрият човек вместо „Давам достатъчно” казва: „Давам щедро!” Да бъдем щедри, означава да сме личности, които са способни да споделят от благата, които имат. Мисленето на щедрия човек е такова: „Има много за мен, така че аз искам да споделя това, което имам, с теб!” Противоположният начин на мислене е, когато се успокояваш, че даваш достатъчно, но не и повече.

Всички сте чували израза (и съм сигурен, че се отъждествявате с него): „Давай, докато те заболи.” Ние ще кажем: „Давай щедро, докато те заболи.” Може би си мислите, че има някаква грешка. Изразът е оксиморон, т.е. две взаимно изключващи се по смисъл понятия. Когато даваш умерено, но не и повече от нужното, се чувстваш добре. Но когато даваш щедро, ти си щастлив! Често възприемаме даването като нещо, което сме длъжни да направим, докато щедростта е дар от сърцето. Помислете за разликата между тези две отношения на човека към дарението:

· Да даваш колкото трябва е извършване на действие, докато да даваш щедро е състояние на сърцето и част от характера!

· Да даваш достатъчно, но не повече, не е жертва, докато щедрото сърце дава дори от спестеното и запасите!

· Да даваш, за да успокоиш съвестта си, често насочва вниманието към този, който дава, докато щедрото даване насочва фокуса към получателя!

· Когато пресмяташ колко даваш, често дори неосъзнато налагаш изисквания към другия, докато, когато даваш щедро, то е безусловно!

· Да даваш колкото трябва, е насочено в една посока, докато, когато даваш щедро, получаваш много повече!

За мен щедростта е избор, който правя доброволно, дар от сърцето ми. Това ме кара да се чувствам добре, прави ме щастлив! От много години нуждите ми (не прищевките ми) са снабдявани. Убеден съм, че причината се крие в щедростта.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=695

„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“

2010-03-04T22:37:00.000+02:00

Ивайло Ябълкаров, 30.11.2009

„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Първия път, когато четох описанието на любовта в I Коринтяни 13 – главата на любовта, особено последния стих, се удивих на начина, по който се говори за най-прекрасното нещо на света – любовта.

Голяма част в тогавашните ми молитви заемаше нуждата ми от споделена истинска любов. Някъде по същото време сложих на ръката си пръстен, на който беше гравиран изразът „Истинската любов чака“. Реших, че трябва да се въоръжа с търпение и да чакам.

Днес обаче младите хора не искат да чакат. Те въобще не вярват, че съществува подобно нещо, като истинска любов. Според скорошно проучване 90% от десетокласниците отричат любовта, понеже предпочитат да бъдат консуматори в любовните връзки и се страхуват да се влюбват, защото се притесняват да не бъдат изоставени. Те отричат любовта – тя носела болка. Хубавото е, че поне младите осъзнават, че сексът и любовта не вървят задължително ръка за ръка. Те са на мнение, че сексът е удоволствие, а любовта се гради на отношения, които често носят болка.

Вярно е, любовта се гради на отношения. Не можеш да обичаш личност, която не познаваш. А опознаваш някого, когато общуваш с него. За да обичаш, е необходимо време. Нищо, че учени са установили, че на мъжете им трябват едва 8,2 секунди, за да се влюбят.

Много хора бъркат любовта с привличането, увлечението, влюбването, та дори и със секса. Но те са толкова различни. За да бъдеш привлечен от някого, сигурно ще са ти достатъчни 8 секунди. За да се увлечеш по някого, могат да ти стигнат и няколко минути. За да се влюбиш, може да ти отнеме някой и друг ден. Но никой не може да каже колко време е необходимо, за да обикнеш някого. Любовта не е просто моментен изблик на емоция.

Актуалният въпрос е съществува ли през 21. век истинска любов?

Или всичко във взаимоотношенията между хората се води от егоизма, желанието да се консумират удоволствия и от страха от изоставяне.

Бог е наречен любов. Библията е назовавана като Книга на любовта, не на привличането или харесването, а на любовта. Не съм теолог, но съм чел, че за често употребяваната в Библията дума любов са използвани различни гръцки думи. Те всички разкриват отделни аспекти на любовта: ерос – романтика, сторге – привързаност, филео – приятелство, и агапе – безусловната любов.

Темата за любовта е поредната, по която Божието Слово влиза в сблъсък с новите ценности на 21. век. Векът, в който любовта стана още по-свободна, а връзките – още по-неангажиращи. Разводите – по-чести, а съжителството – по-модерно. Хомосексуалните взаимоотношения – нещо нормално. А псевдозвезди необезпокоявано използват медиите да прокламират, че извънбрачните връзки са нещо добро и не изневеряват единствено „грозните и тъпите“.
Младото поколение е учено, че бракът е формалност и отживелица, че може да се прави ранен, но безопасен секс и че си голяма работа като „консумираш по няколко момичета“ на седмица. Така правеше един от бившите ми съквартиранти в студентското общежитие. Във времето, когато аз се молех да срещна истинската любов, той разказваше на всяко момиче, с което прекарваше една нощ, че в родния си град има сериозна връзка. Това беше абсурдно.
В Библията ясно се говори за любовта. Мъжът и жената се съединяват в едно цяло, след като станат семейство (Битие 2:24). Пожелаването вече е прелюбодейство (Матей 5:28, 29), а сексът преди брака – блудство.

Хората по света и техните мечти са различни. На височина съм малко над 1,70 м, но най-високият мъж на планетата, 26-годишният турчин Султан Кьосен, е 2,47 м. Ние с него си приличаме само по това, че сме имали една и съща мечта – да се оженим. Да намерим истинската любов, да се задомим и създадем свое семейство. Явно сме доста старомодни.
Според скорошно проучване става ясно, че близо 23% от мъжете в Англия смятат, че едно от най-страшните неща в света е да се оженят. Четирима от всеки пет мъже са на мнение, че бракът е по-страшен от скок с парашут, интервю за работа или присъствие в сектора на привърженици на гостуващия футболен отбор с фланелка на отбора домакин. Единственото по-страшно нещо от това, да кажеш „да“ на своя партньор, е да се къпеш в басейн с акули.
Защо е така? Защото хората се страхуват от това да се посветят на някого за цял живот и защото думите „обичам те“ са се обезценили. Сега тези думи се изговарят още след първата среща.

Хората не са склонни да правят компромиси във взаимоотношенията си. Без брак е по-лесно да си тръгнеш, когато ти омръзне или когато решиш да потърсиш разнообразие. Бракът не се харесва, защото без него е по-удобно. Насажда се мнение, че той разваля истинската любов.
Възможна ли е истинската любов, или бракът я разваля?

За Франк и Анита Милфорд тя е реалност. Оженили са се преди 81 години, на 26 май 1928 г., и оттогава са все заедно. Скоро 100-годишните влюбени ще бъдат обявени за най-възрастната семейна двойка във Великобритания. Те споделят, че всяка вечер, преди да си легнат, се целуват и прегръщат. Споделят, че вече 81 години живеят своята истинска любов и се радват един на друг.

Възможна ли е истинската любов?

Имайки предвид Том и Джоан Шовелтън, тя е възможна. Те са се оженили преди 60 години. Оттогава всеки ден Том поставя свежа роза до леглото на съпругата си и я събужда с целувка.
Възможна ли е истинската любов?

Съдейки от историята на възрастен мъж, който всеки ден в продължение на 5 години бърза да посети и нахрани в болницата своята съпруга – да, възможна е.

Нямаше да има нищо особено, ако съпругата му не страдаше от Алцхаймер и поради това в последните 5 години тя дори не знае кой е мъжът, който я посещава и се грижи за нея всяка сутрин.

Кое кара Франк и Анита Милфорд да останат заедно цели 81 години? Любовта!

Кое кара Том Шовелтън да откъсва всяка сутрин в продължение на 60 години роза за своята съпруга? Любовта!

Кое кара възрастният мъж всеки ден да посещава в болницата своята съпруга, която дори не помни името му? Любовта... Истинската любов!

Онази любов, която е възможна само в брака. Онази любов, която не зависи от датата на сватбата, а от посвещението на влюбените. Онази любов, която дълго търпи и е милостива, която не завижда, не се превъзнася и не се гордее, която не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, която всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи. Любовта, която не отпада. Любовта, която не зависи от емоциите, секса, привличането, настроението, но която е всекидневен избор на двама влюбени.

В деня, в който Бог отговори на молитвата ми за споделена любов – деня на моята сватба, аз прочетох мисълта от „Мечо Пух“: „Ако ти живееш 100 години, аз искам да живея 100 години без един ден, така че никога да не живея без теб.“ Още тогава осъзнах, че посвещението ми в любов е възможно само ако в брака ми Бог заема централно място. Важно е аз, съпругата ми и Бог да бъдем тройно въже (Еклисиаст 4:12).

И така, възможна ли е истинската любов?

Да! С помощта на Бог.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=890

„Гордост и предразсъдъци“

2010-03-04T22:35:00.001+02:00

Калина Тончева, 07.12.2009

„Гордост и предразсъдъци“" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Не става дума за поредния филм, който показва комичните страни на любовта и живота сред английските благородници през 18.–20. век.

Сега заедно ще разгледаме филма на нашия живот, който едновременно снимаме и излъчваме всеки ден.

В умовете ни се запечатват различни картини, хора, събития, думи. На тяхна база изграждаме свои становища, позиции и неусетно се започва „страшният съд“ спрямо другите. Не, няма да се спираме на съденето в чистия му вид, там е ясно: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ и „Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?“ (Матей 7:1 и Яков 4:12).

Ще се спрем на тази част от изречението: „Ти кой си?“

Заключенията, които си правим, несъмнено имат отношение към това, кои сме или по-скоро кои си мислим, че сме. Често сме подлъгвани от човешката ни природа – да гледаме „на лице“. Преценяваме хората според техните думи и постъпки, но всъщност ходим по повърхността, защото не ги познаваме. А може би не сме се опитали. Умовете ни са задръстени от предразсъдъци, а сърцата – упоени от илюзията за нашата духовна висота. Не сте съгласни с мен вероятно. Разбираемо е. Обикновено този процес е несъзнателен, но ако не бъде прекратен своевременно, продължението на филма може да бъде доста трагично и грозно.
Нека за момент да превъртим лентата: кога последно походихме към приятел или познат, водени от свой предразсъдък; кога за последно създадохме негативно отношение у някого за трето лице отново на базата на свой предразсъдък?

Нека си признаем – не е било толкова отдавна. Понякога прибързваме с изводите си за хората. Друг път се случва да пренебрегнем, „да презрем“ различния от нас човек. Онзи, който не е съгласен с нас по даден въпрос или има различно виждане за практическото приложение на някои принципи, различни навици и подход. А различното в комбинация с нашето засегнато его става причината да отхвърлим или пък да се отдръпнем.

Не е ли така и с нашата вяра? Православни, католици, протестанти – всички сме клони на едно дърво, вярваме в един и същи Господ. Нима е справедливо да имаме повече общо, предимно по важните въпроси, а в същото време да гледаме на различията? В Притчи четем: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум“ (Притчи 18:1).

Няма добро за нас и за другите, ако оставим една неосъзната гордост и загнездили се предразсъдъци да определят взаимоотношенията ни с хората. А ако трябва да бъдем честни, имаме склонност да се отнасяме по същия начин и с Бог – поставяме под съмнение Неговия план и грижа за нас и си въобразяваме, че знаем по-добре кое е най-доброто за живота ни. Не се доверяваме на наставленията на режисьора, а после искаме филмът ни да няма горчив край. Добре, че Господ за разлика от нас „гледа на сърце” и „не е постъпил с нас според греховете ни“ (І Царе 16:7 и Псалм 103:10).

И все пак нека не се успокояваме сляпо. Той е милостив и дълготърпелив, но е и справедлив Съдия: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“ (Яков 4:6).

Как следва да продължи лентата на нашия живот? Дали ще изберем сценария на „Гордост и предразсъдъци“, или този на двете най-големи Божи заповеди: „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“ и „да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:37, 39). Трагичен завършек или щастлив край – това зависи изцяло от теб.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=893

Накъде ни води съвестта?

2010-03-04T22:32:00.000+02:00

Станка Владева, 18.01.2010

Накъде ни води съвестта?" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

В своята драма „Борис Годунов“ Пушкин пише: „Ако в съвестта има само едно случайно попаднало петно – това е същинска беда! Душата ще изгори като от чума, сърцето ще се налее с отрова, укорът ще бие в ушите като с чук. И от всичко ще ти прилошава, ще ти се вие свят. И щастлив ще бъдеш да избягаш, но няма накъде... Ужасно. Да, жалък е онзи, чиято съвест не е чиста!”1

Наскоро да сте говорили със съвестта си? Налага ли се да си определите час, в който да се видите с нея, или сте в непрекъснат диалог? Как е съвестта ви и накъде ви води тя в днешните стресиращи дни? За никого не е тайна, че за да се насладим на живота, който живеем, ни трябва чиста съвест, с която, както казват нашите предци, спокойно да легнем да спим. Този, който има спокойна съвест, е щастлив и удовлетворен от живота си. Мирът със самия себе си носи множество положителни резултати, дори може да удължи живота ни. От друга страна, никой не може да избяга от неспокойната си съвест. Има хора, които умират по-скоро от угризенията си, отколкото от болестите или нездравословния начин на живот.

Плутарх е казал: „Всеки друг вид душевна болка се успокоява чрез размисъл; само страданията, причинени от неспокойната и тревожна съвест, се усилват от него.“ Наказанието на съвестта е много по-тежко от всички мъчения. Според Йоан Златоуст, и да я гоните, тя няма да си отиде, ще ви преследва. Там, в покоите на съвестта, никой друг не може да влезе. Оставате сами със себе си и пред себе си – истински и честни.

Съвестта е нещо уникално, дадено ни от Бог. Всеки човек се ражда със съвест, но поради грехопадението тя е претърпяла известно разстройство. И в резултат на това може само да прави непосредствена разлика между добро и зло и да различава най-елементарните нравствени ценности.

Без да ви занимавам с гръцки и латински, ще кажа само, че буквалният превод на думата означава ‘със знание’, а за да поясним още по-точно – ‘нравственото съзнание’ на човека. Тя е Божият глас в нас. Бог не само ни казва как трябва да живеем, но и следи за изпълнението на казаното. За да може да бъде верен и непогрешим изявител на Божията свята воля, съвестта трябва първо да се пробуди, а после да се развива с помощта на Святия Дух.

Съвестта, според проф. Киров и проф. Панчовски, е „функция на човешкия дух, чрез която човешката личност осъзнава своя нравствен дълг“. Тя може, от една страна, да ни възпре да направим нещо лошо или да ни поощри да направи нещо добро, а от друга страна, е нашият съдник на това, което вече сме извършили. Съвестта е вътрешното „око на душата“ (Матей 6:22, 23) и свидетелството/осъждението на сърцето ни (І Йоан 3:19–22). Тя показва какви личности сме и ни води.

Накъде води съвестта днешните християни? Като че ли ценностите в съвременното общество са така изкривени, неправилно тълкувани, че понятията ‘добро–лошо’ са с размити граници. Неправдите на днешното време са наистина големи, но това не трябва да ни бъде извинение да не постъпваме правилно. Замисляме ли се въобще за съвестта си и как й се отразяват съвременните ценности на обществото ни? Каква съвест имаме?

Библията споменава няколко вида – добрата съвест одобрява поведението ни и ни носи удовлетворение. Павел казва: „… имаме добра (чиста) съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре“ (Евреи 13:18). Други имат чувствителна съвест, която реагира на най-незначителен повод; притъпена, която реагира само при извършване на големи престъпления; боязлива – такава съвест се страхува да направи преценка, да вземе решение. Има споменати също така силна и слаба съвест. Слабата се влияе от чуждо мнение, от външни фактори, препъва се лесно (І Коринтяни 8 и 10). Прегоряла съвест – тя е престанала да измъчва човека (І Тимотей 4:2). Каква е твоята и моята съвест? Оттам можем логично да заключим и да видим накъде ни води тя.

Скъпи читатели, уважавайте себе си и най-вече Бог в себе си, като не изневерявате и не изкривявате съвестта си. Запазете себе си чисти, като изпълнявате Божите наставления, спокойни и удовлетворени, като останете верни на ценностите, които сте приели с вярата. Не правете компромис със съвестта си, не я заглушавайте и не я занемарявайте. Без значение на манипулацията от страна на обстоятелства или хора, изберете да удържите Божия стандарт и личните убеждения.

На полето на съвестта ние и Бог сме съработници, които действат в посока на това, да станем по-добри хора. Всичко, което правим, и решенията, които вземаме, оставят отпечатък върху съвестта ни. Един ден, рано или късно, ние ще се изправим пред нея и ще бъдем или щастливи и удовлетворени от живота си, или ще се срамуваме и страхуваме от това, в което сме се превърнали. Накъде ни води съвестта ли? Вие можете да отговорите най-добре.

1 Част от материала е заимстван от: Панчовски, Ив., Д. Киров. Християнска етика. Т. 1. Философия на морала.С.: Йори-92, 1996, 353–400.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=911

Необикновеното в един обикновен ден

2010-03-04T22:27:00.000+02:00

Калина Тончева, 01.02.2010

Необикновеното в един обикновен ден" align="right" border="0" vspace="10" hspace="10">

Студено е, а аз съм навън. Вървя забързана, както обикновено. Вятърът щипе кожата ми сърдито, в унисон с намусените лица наоколо. С изключение на едно – лицето на възрастен мъж, то сияе.

На пръв поглед няма нищо необикновено във външния вид на този човек – леко прегърбен, в стари дрехи, с побеляла коса и бръчки по лицето – някои от усмихване, други от скърбене. Бръчки, които сякаш бележат всяка отминала година и преживяното до момента. Необикновена е неговата усмивка. Причината за нея е едно малко врабче, което кълве от парче хляб, захвърлено на улицата.

Тази картина ме накара да се замисля...

Възрастният мъж не дава вид на някой, който бърза толкова, че да не може да спре за момент и да погледа с усмивка. Преди малко и аз видях врабчето, и аз се усмихнах, само че не спрях, това не влизаше в плановете ми. Дали ако той не беше спрял щях да забележа врабчето изобщо? Съмнявам се.

Питам се кога ще намерим време да спрем, да съзрем необикновеното в обикновените и малки неща в живота и да им се усмихнем? Има толкова много неща, които чакат да бъдат видени и оценени, а ние ги подминаваме. Планираме срещи, ангажименти, задължения, но пропускаме да се взрем в другия, да се заинтересуваме от неговите преживявания, тревоги или успехи, от неговите мечти и копнежи за бъдещето. Пропускаме да се зарадваме на това, което имаме, на самия живот.

Интересно е, че дори във време на икономическа криза може да се намери хляб, хвърлен на улицата. Някой не е оценил това, което има на трапезата си. Нека си представим малко по-различна картина – същият този възрастен мъж се навежда, взима хляба, отчупва няколко парченца за врабчето и започва да яде от останалото. Малкото хляб вероятно би означавал много за гладния в този момент.

И ние означаваме много за любящия Бог: „Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“ (Матей 6:26)

Той намира време да спре и да погледне на всеки един от нас, дори когато ние забравяме да гледаме на Него.

„Господ наднича от небето, наблюдава всичките човешки чада; от обиталището Си гледа на всички земни жители“ (Псалм 33:13, 14).

Понякога може би се усмихва. Да, тази мисъл ни харесва. Добре е обаче да си зададем някои въпроси. Какво кара Бог да се натъжава, когато гледа на нас и на живота ни? Какво кара околните да плачат и как можем да им помогнем? Оценяваме ли грижата на Твореца към нас, малките, и в същото време ние грижим ли се за другите (Матей 18:10)?

Способни ли сме да спрем за момент, да се вгледаме и да открием необикновеното в един обикновен ден?

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=917